Втора българска държава

Хроника на монаха Алберих от манастира „Троа Фонтен“

Посещения: 3471

 

Публикувано по ЛИБИ, Т. IV, С., 1981 г.

Превод и увод: Стр. Лишев

 

Монахът Алберих от манастира „Trois Fontaines“ (Châlons sur Marne, Франция) написал през първата половина на XIII в. една световна хроника, където като в пъстра мозайка са поместени материали от множество отделни автори.

Хрониката започва от дълбока древност и завършва със събитията през 1241 г. Авторът е използвал нашироко и с рядко старание всякакви извори, в това число и „Виденията“ на Елисавета от Schönau, средновековни романи, легенди, сказания и др. Въпреки компилативния си характер тази хроника остава ценен исторически извор и съдържа някои оригинални данни, тъй като авторът ѝ, събирайки всичко, до което е могъл да се добере, е поместил и редица данни от летописи, които не са стигнали до нас в оригинал.

 

troa fonten

Руините на манастира "Троа Фонтен". Снимка: EricM
Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

В хрониката се съдържат известия за възникването на българската държава, за ереси, разпространени на Запад под влияние на богомилството, за възцаряването на някои български ханове от VIII в., за покръстването на българите, за отношенията на цар Симеон е Византия, за преминаването на кръстоносците от Първия поход през българските земи, подвластни на Византия, за пленяването на латинския император Балдуин I от българите, за царуването на Иван Асен II и др.

ИЗДАНИЕ: Chronica Alberici monachi Trium Fontium. MGH, SS, XXIII, p. 631 — 950.

КНИЖНИНА: А. Wattenbach. Deutschlands Geschichtsquellen, II, p. 461 — 462; В. Н.Златapcки. История на българската държава. Т. III. С., 1940, с. 226 — 258.

 

1. За ереста на манихеите — българите

 

През 281 г. в Персия се появила най-позорната ерес на манихеите, които в наше време се наричат българи.  Чрез нея дяволът си спечелил на кладата множество лъжливи мъченици.

 

2. Разни податки за историята на българската държава

 

679 г. ... Оттук трябва да се счита началото на българското царство, чийто владетел бил Батай.

[В 716 г.] Жителите на Константинопол храбро се съпротивявали срещу сарацините. Също и българите избили 32 000 сарацини.

[В 727 г.] ... Кормесий  царувал над българите.

[В 750 г.] ... Над българите пък, които преди няколко години били дошли от Скития и били завладели част от Константинополската империя, вече царувал трети владетел, на име Кормесий.

[В 763 г.] Сабин  царувал над българите.

[В 776 г.] ... Император Константин потеглил на поход срещу българите и ги победил.

[В 792 г.] Константин  отправил войска срещу българите.

[В 807 г.] Крум  станал господар на българите.

[В 810 г.] Император Никифор  навлязъл в България.

 

3. Царството на Карл Велики става съседно на българите

 

[В 813 г.] ... Границите на Карловото царство  се простирали от България чак до Испания и от Дания чак до Калабрия с изключение на някои съседни страни като Полша, Бохемия, Далмация, Истрия, Венеция и Британия.

 

4. Българският владетел заедно с народа си възприема християнската вяра.

 

[В 864 г.] ... Князът на българите  бил обърнат в християнската вяра заедно със своето племе и постоянствал в нея чак до края на живота си. За обръщането на българите в новата християнска вяра свидетелстват онези писма, които толкова често се срещат в Книгата на каноните и носят заглавие „Папа Николай по допитванията на българите“.

 

5. Цариград е в близко съседство с българите

 

[В 900 г.] Също така според Лиудпранд... градът Константинопол е разположен всред най-свирепи племена. От север са му близки съседи унгарците, печенегите, хазарите, русите и българите...

 

6. Симеон среща ожесточена съпротива при Цариград от страна на доместик Фока

 

[В 905 г.] Великият доместик Фока бил началник на пехотата войска, а Роман — на флотата. Храбрият и войнствен Симеон стоял начело на българите. Наистина той бил християнин, но голям враг на своите съседи — гърците. Срещу него повел войската споменатият Фока и му оказал храбра съпротива, когато стигнал до Константинопол.

 

7. Унгарците заставят българите да им плащат данък.

 

[В 907 г.] Унгарците победили българите и ги заставили да им плащат данък. Затова и Луидпранд съобщава: „тъй като на изток и на юг нямало никой, който да може да противостои на унгарците, те принудили гръцкото и българското племе да им плаща данък".

 

8. Кръстоносната войска, предвождана от Петър Пустинника, е унищожена в голямата си част от българите

 

Вече бил дошъл месец март, когато земята, освободена от зимната си старост и надянала премяната на пролетната младост, ги подканяше да тръгнат към Изток. Кръстоносците пък, които споменатият Петър Пустинник бил събрал от империята и кралството, били почти унищожени, първо, от вероломните българи, а след това — от мощния турски княз Сюлейман през враждебната им Никея, най-големия град отвъд Хелеспонта, преди да успеят да се съединят с великите франкски владетели, които с безчислено множество отреди и с грамадно количество бойни съоръжения бързали след тях да отиват да сразят враговете на кръста Христов.

 

9. Българският цар Калоян пленява император Балдуин, хвърля го в тъмница при Търново и след това го умъртвява.

 

[В 1205 г.] И така в България, която се намира между Унгария и Гърция, в нейния град Търново, царувал Йоаниций, господар на България и Влахия, който си присвоил титлата „император“  и обявил война на император Балдуин и на латинците или ги предизвикал към война. Срещу него Балдуин повел войска, но уви, като не се пазел от засада, коварно бил уловен от него в дълбоките тресавища, от които могли да се измъкват само местните жители. Пленен по този начин заедно със свои другари, той бил хвърлен в затвора в Търново. Оттук нататък не предавам потвърдени данни за смъртта на този Балдуин, но просто съобщавам това, което разказва един фландърски свещеник, който на връщане от Константинопол минал през град Търново. Той именно разправял, че съпругата на Йоаниций, докато мъжът ѝ се намирал на друго място, изпратила на латинския император в затвора любовно писмо, предлагайки му да го освободи от затвора и от пленничеството, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и не му обърнал никакво внимание, тя сега пък се оплакала на мъжа си, като казала, че императорът ѝ обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи от пленничеството. И така, късно през една нощ, когато Йоаниций бил пиян, наредил да доведат императора и да го убият в негово присъствие. Така, по негова заповед императорът бил посечен със секира, захвърлен на кучетата и с едикт до народа било заповядано да не се говори за смъртта му. А с това, че бил убит в Търново, се съгласява и господин архиепископ Йоан Митиленски и един монах — магистър Алберт, който в същата година минал през Търново. Гореспоменатият фландърски свещеник добавя още, че някаква жена от Бургундия, която пребивавала в Търново, видяла една нощ да блещукат светлини при трупа на убития и се погрижила да бъде погребан по възможност с почит.

 

10. След убийството на българския цар Калоян на престола се възкачва Борил

 

[В 1206 г.] За българския цар Йоаниций, чухме, че бил погубен от блажения Димитрий, когато отивал срещу Солун. Наследил го в Търново неговият роднина на име Борил  и той бил провъзгласен за император, а господин Папата пратил при него един кардинал. Борил дал дори дъщеря си за жена на Константинополския император Хенрих  и така те сключили мир помежду си. И тъй имало трима владетели, които се наричали императори: тези двамата, за които тук се говори — Хенрих и Борил, и третият, който царувал в Никея, на име Ласкарис.

 

11. Иван Асен II пленява и ослепява Тодор Комнин

 

[В 1230 г.] Българският цар Асен, брат на Александър, пленил и ослепил наследника на Михаил, именно драчкия дук Теодор, който някога бил взел в плен граф Петър Аутисиодорски. Тези двамата, Александър и Асен, били племенници на Борил.

 

12. Йоан Ватаци обсажда Константинопол с помощта на българския цар

 

[В 1236 г.] След като Константинополският крал Йоан  победил в много войни гърците и други племена наоколо, двамата мощни царе, Ватаци  и Асен, които дотогава били във враждебни отношения, сключили мир помежду си с условие синът на Ватаци да се ожени за дъщерята на Асен, и обсадили Константинопол. И когато крал Йоан се нуждаел от помощ, Гауфрид със сто и двадесет бойни кораби се притекъл на помощ на обсадените. И въпреки че противникът разполагал с триста кораби, той си пробил път сред тях и влязъл в Константинопол, като им унищожил 15 кораба.

 

13. Във Франция се изгарят еретици, известни под името българи

 

[В 1239 г.] През тази година на 13 май с изгарянето на булгрите била въздадена на Господа най-голямата масова изкупителна жертва. Тогава били изгорени на клада 183 булгри в Монт Вимер, който в старо време се нарича Монт Ведомари, в присъствие на наварския крал и на бароните от Кампания. Там присъствали и реймският архиепископ Хенрих, Суесионският епископ Якоб, Торнакският епископ магистър Галтер, Камеракският епископ — теологът магистър Гуйард, Атребатският епископ магистър Алцо, Моринският епископ Петър, Новиомският епископ Николай, Лаудунският епископ магистър Гарнер, Силванският епископ магистър Адам, Белвакският богоизбран Роберт, Каталуанският богоизбран Гауфрид — чичо на графа от Грандипрато, Аврелианският епископ магистър Вилхелм, Треценският епископ магистър Николай, Мелдийският епископ Петър, Вирдунският епископ Рудолф де Торота и неговият брат — Лингонският епископ Роберт и много други църковни прелати, а именно — абати, приори и декани. Все пак не всички споменати присъствали на изгарянето, а през седмицата, докато траяло разследването, едни се явявали на заседание, а други се оттегляли. Там присъствал също толкова много народ от двата пола, стари и млади, богати и бедни, та броят им се изчислявал на 700 000 души. И както в старо време кучетата, както се разказва, се събрали отвсякъде на едно място с някакво предчувствие за бъдещето и почнали борба помежду си и взаимно се разкъсали, така и тези булгри, по-лоши от кучетата, в един ден там били премахнати за тържество на светата църква. А техният предстоятел и учител, който се зовял Морански, с висок глас им заговорил: „Спасени ще бъдете всички вие, които сте простени чрез моята ръка; аз единствен съм осъден, тъй като няма по-горен от мене, който да ме опрости“ Впрочем между тях имало някакви баби, на които били поставили тайни имена, та една се наричала „света Мария“, друга — „света църква“ или „римски закон“, трета — „свето кръщение“ или „свето майчинство“ или „свето причастие“. И когато при разследването казвали: „Аз вярвам в светата Църква или Римския закон“, с това те означавали онази старица, която сами наричали „Църква“, и по същия начин говорили за другото.

 

14. Предсказване за погиването на българския цар Иван Асен II

 

В 1241 г. Преди няколко години в Константинопол пристигнал един добър учител и мъдрец. По молбата на някои той със своето баене накарал дявола да му даде сигурен и верен отговор. А дяволът му отговорил така:

Царят ще погуби
несправедливите врагове
не чрез приятели…“

Когато казал това дяволът млъкнал и не добавил нищо повече. Запитан пък за тълкуването на стиха, учителят казал: „Та вие сами скоро ще видите тълкуването и ще го разберете без ничие разяснение“. Вярва се впрочем, че с идването на куманите се сбъдвало това пророкуване, защото небесният цар ще да погуби и унищожи несправедливите врагове на Константинополската империя, именно Ватаци и Асен, не чрез приятели, т.е. чрез куманите, които са неверни, нито пък са приятели на Христа.

 

15. За смъртта на цар Иван Асен II

 

Около празника на св. Йоан се поминал цар Асен. От първата си жена, която била сестра на унгарския крал Бела и на св. Елисавета, той оставил един син на име Коломан и една дъщеря, за която се оженил Калоян — синът на Йоан Ватаци. Втората пък жена на Асен била дъщеря на слепия Теодор, за когото по-горе разказахме много неща.

 

 

X

Right Click

No right click