Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10177

 

Мустафа хаджи Даудов от Враца

 

1

Стенографски дневници на V ОНС, III р. с., кн. З, 35 заседание, 9. XII. 1889 г., 252-253.

 

Докладчик Ив. Цветков: Прошение от Мустафа хаджи Даудов, родом от Враца, стар служител при Пловдивската митрополия в гр. Пловдив.

Просителят с прошение от 17 ноември 1889 г., адресирано до Народното събрание, иска да му се отпусне един малък размер пенсия, за да може да прекара последните дни на живота си. Мотивите, на основание на които иска пенсия, са следующите: просителят в разстояние на 25 години е бил служащ при Пловдивската митрополия и със средствата, които е разполагал в него време, издържал е българчета в Пловдивската гимназия на свои средства. Сега е достигнал на 80-годишна възраст. Във време на Руско-турската война запазил е манастирите „Света Неделя“ и „Света Петка“ от нахлувание на башибозуците. Тези негови заслуги се удостоверяват от едно свидетелство, издадено от Пловдивската митрополия от 15 ноември 1889 г. под № 2478, подписано от епископ Партений, а също от по-видни пловдивски граждани.

Комисията, като взе предвид времената, през които той е заслужил на българската народност и на митрополията, благодеянията, които той е направил на бедните българчета да ги изучи на техния език в българската гимназия, и най-подир добрините, които той направи и които са в нравствено отношение много високи за тези два манастира, на мнение е да му се отпусне една временна помощ от 400 лв. Моля почитаемото Събрание да приеме това мнение на комисията.

Т. Киров: Г-да представители! Чухте от г-на докладчика на какво основание комисията се съгласи, щото на просителя да се отпусне едновременно пособие от 400 лв. Аз ми се чини, че изброените заслуги от г-на докладчика заслужават нещо повече от 400 лв. едновременно пособие, защото този човек е помагал на нашето отечество в онези тежки времена, когато сухо и сурово турско е възставало против нас и са се мъчили как с по-големо зверство да ни мъчат. В тези тежки времена, казвам, той е запазил българската митрополия и два манастира и в същото време, известно е, че е поддържал няколко българчета и ги е възпитавал на техния език и писменост.

Предвид на тези заслуги аз мисля, че няма да бъде зле, ако Народното събрание се съгласи да му се отпусне една пенсия до живот поне от 15 или 20 лв. на месец. Аз предлагам най-малко 15 лв., ако щете турете и 30 лв. (Гласове: 20 лева). Както чувам, че някои от г-да представителите са съгласни да му се отпуснат 20 лв., и аз правя предложение да му се отпусне пожизнена пенсия от 20 лева. (Гласове: Съгласни.)

Ив. Стойнов: Г-да представители! Не мога да не вярвам това, което г-н докладчикът тук пред нас изложи. Той прочете прошението на някой си турчин [мюсюлманин] при Пловдивската митрополия. Известно е, г-да представители, че нямаме ние много заслуживши от турското [мюсюлманското] население, тъй щото, ако се не лъжа, просителят може да бъде първият, а най-после вторият случай, гдето даваме пенсия на един заслужил от турското [мюсюлманското] население жител на България. Казвам, че както чух от докладчика, просителят Даудов е служил в българската митрополия в Пловдив 25 години. А 25 години, г-да, е достатъчно служба, която дава право на един человек, който е служил на една служба, да иска пенсия. Тая служба в това време у нас се е почитала като народна служба, тъй щото, както ние даваме на учители, които са учителствували 25 години, пенсия, трябва да дадем на тогова, който не малко е заслужил на българщината. От друга страна, чухте, че негова милост просителят е запазил Пловдивската митрополия и два манастира от башибозуците; станал е причина да се възпитат в Пловдивската гимназия няколко души ученици на негови средства. При това дал е възможност на турското [мюсюлманското] население да разбере, че могат да бъдат и турците [мюсюлманите] благодушни и да знаят да вардят мирното населете. С една реч, българите трябва да съзнаят тая истина, че той е имал желание да помогне особено в турско време на българщината. Затуй, като се присъединявам към мнението на г-н Киров да му се отпусне 20 лв., обаче около мене се чуват гласове 25 лв., то аз предлагам и моля г-на докладчика да се съгласи да се отпусне на просителя 25 лв. ежемесечна пенсия. (Гласове: Изчерпан е въпросът.)

Докладчик Ив. Цветков: Както се види, повече от говорившите са наклонни на място едновременна помощ да се отпусне на просителя месечна пенсия по 25 лв. Аз съм съгласен с това предложение. (Гласове: Изчерпан е въпросът).

Председателят: Желае ли Народното събрание да се говори? (Гласове: Не желае.) Който желае да се говори, да си вдигне ръката. (Двама-трима вдигат) Прекратяват се дебатите.

Понеже докладчикът е съгласен да се отпусне 25 лв. пенсия на Мустафа Даудов, ще дам това предложение на вотиране. Който не приема да се отпусне на Мустафа Даудов 25 лв. месечна пенсия, да си вдигне ръката. (Никой не вдига) Приема се.

 

2

Доклад № 9558 от 16 дек. 1889 г. на д-р Странски, министър на външните дела и изповеданията, до княз Фердинанд. – Държавен вестник, № 21, 26 ян. 1890.

 

Съгласно с чл.чл. 45 и 118 от Конституцията, имам чест най-покорно да моля Ваше царско височество да благоволите и утвърдите, чрез подписвание приложения тук указ, решението на V Обикновено народно събрание, станало в заседанието му от 9 декември 1889 г., прот. № 35, относително отпущанието пожизнена пенсия в размер по двадесет и пет лева в месец на пловдивския жител Мустафа х. Даудов.

 

3

Указ № 43 от 16 дек. 1889 г., подписан от княз Фердинанд. - Пак там.

 

По предложение на нашия министър на външните дела и изповеданията, предоставено нам с доклада му от 16. ΧΙΙ. 1889 г. под № 9558 и съгласно с чл. 45 и 118 от Конституцията, постановихме и постановяваме:

I. Да утвърдим решението на V Обикновено народно събрание, станало в заседанието му от 9 декември 1889 г., протокол № 35, относително отпущанието пожизнена пенсия в размер на двадесет и пет лева на месец, на пловдивския жител Мустафа х. Даудов.

II. С изпълнението на настоящия указ се натоварва нашият министър на външните дела и изповеданията.

 

4

Държавен вестник, № 136, 24 юни 1896.

 

С указ под № 65 от 25 април т.г., съгласно решението на пенсионния съвет от 16 април т. г. и на основание чл. 1, 2, 3, 5, 10, 11, 12, 14, 16, 35 и 37 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците от 1895 г.:

Определят се пенсии на следующите бивши поборници и опълченци и техните семейства:

10) определената с указ под № 43 от 16 декември 1889 г. пенсия в размер по 300 лв. годишно на Мустафа х. Даудов ще се прекрати от 3 март т. г., в който ден реченият пенсионер е починал.

 

5

Преписка № 596 в Министерство на финансите по прекратената с указ № 65 от 25 апр. 1896 г. пенсия на Мустафа хаджи Даудов. - НБКМ-БИА, кол. № 47, а.е. 318, л. 2.

 

Вх. № 1909, 2602 и 5549. Надпис върху преписката за неизплатената пенсия на починалия пенсионер Мустафа х. Даудов от 1 януари до 3 март 1896 г. (пенсионна книжка № 325 заслуживша) и за която пенсия представено завещанието на покойния, с което завещава на Али Риза ефенди Мехмедов да прибере всичкия му имот, а следователно и пенсията.

Настоящата преписка се изпраща г-ну началнику на отделението за преките данъци и държавните имоти за надлежно разпореждание, съгласно мнението на юрисконсулта, изложено върху писмото на Пловдивския окръжен управител от 10 април т. г. под № 3663.

София, 21 септември 1896 г., № 4093.

 

X

Right Click

No right click