Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10084

 

Ибрям Мустафов Шахянов от Нова Загора

 

1

Молба от 16 апр. 1920 г. от Ибрям Мустафов Шахянов до председателя на XIX Обикновено народно събрание. - ЦДИА, ф. 173, оп. 3, а.е. 2711, 69-70.

 

Допреди Руско-турската война нашето семейство бе в доста завидно състояние и авторитетно положение между населението в нашия град, околията и околните ни съседни места и безразлично сме бивали благодетели на всичкото християнско население, но сега се намирам в крайна бедност, петимен за залък хляб и стотинка чужда подкрепа, и така прекарвам един несносен и най-мизерен живот, понеже нямам средства нито за облекло, обувки, шапка и пр., нито за ежедневната ми прехрана.

Понеже както покойните ми родители, така и аз от хуманност още през ония бурни времена сме действували най-благоразумно, добросъвестно, чистосърдечно и с човешко достойнство за правда и ред, а не за изтреблението по един най-безобразен и зверски начин на невинното християнско население, в по-главните пунктове на Новозагорската околия и за отбрана с риск на живота и имота си се противопоставихме със свои средства и своя частна въоръжена сила срещу разюзданата през онова време (1876) мюсюлманска орда от разнообразни отряди войници и башибозуци и по такъв начин сполучихме да спасим и освободим от пожари, обири, ножове, куршуми, щикове, безчинства и пр. и пр. живота, капитала, покъщнина, добитъци и имота на цялото християнско население от селата: Беш тепе, сега Пет могили, Богдан махле, сега Богданово, Кьосе махле, сега Новоселец, Ак бунар, сега Бял кладенец, и Юртчии, сега Млекарево, Новозагорска околия, без да падне косъм от главата им, и впоследствие семействата им живеят и се радват на свободата, добита след 1877 г., а не да сме постъпили по някой жесток начин против някого, и че всичко гореизложено е било свършен факт на времето си, напълно се констатира от тук приложените пет свидетелства под № 67, 33, 112, 123 от 1. II, 2. II, 19. III,  28. II и 11. III от 1904 и 1908 г., надлежно заверени от селско общинските управления на запазените ни от зверски ръце села, а именно: Пет могили, Богданово, Новоселец, Бял кладенец и Млекарево, Новозагорска околия. Обаче за така рискования наш живот, имот и труд досега не сме получили възмездие от никого, нито сме в положение да дирим нещо по принуждание от когото и да било.

Г-н председателю,

Като вземете предвид извършеното ми облагодетелствувание през 1876 г. за защита на християнското население от сеч, палеж, грабеж и безчинства и пр. и сегашното им материално състояние, както и моето бедно положение и извънмерен мизерен живот, моля Вашето ходатайство пред почитаемите г-да народни представители от почитаемото XIX обикновено народно събрание да бъдат така хуманни и човеколюбиви и вземат надлежно решение да ми се даде известно възнаграждение и ми се отпусне от държавното съкровище заслужената парична помощ, с която на стари години да мога да преживявам през сегашните скъпи времена.

Прилагам удостоверение под № 2511/920 г. от Новозагорското градско общинско кметство за бедност.

Уверен, че просбата ми като правдоподобна и основателна ще бъде чута и удовлетворена, съм с почитание.

 

2

Удостоверение № 2511 от 13 апр. 1920 г. - Пак там, л. 71.

 

Новозагорското градско общинско управление удостоверява, че Ибриам М. Шахянов от гр. Нова Загора е крайно беден и е на 68-годишна възраст.

Настоящето се дава на същия, за да му послужи при случай на необходимост.

 

3

Свидетелство № 67 от 26 ян. 1904 г., подписано от 35 души и заверено от общинското управление на с. Пет могили. - Пак там, л. 72.

 

Долуподписаните жители от с. Беш тепе, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбвание и оплячкосвание жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Мехмед паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

4

Свидетелство № 39 от 26 ян. 1904 г., подписано от 25 души и заверено от общинското управление на с. Богданово. - Пак там, л. 73 - 74.

 

Долуподписаните жители от с. Богдан махле, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. по лична наша покана взема със себе си хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава, и че той заедно с баща си Мустафа Шанов заминаха от селото ни за с. Беш тепе, Новозагорско, което тоже запази; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

5

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 19 души и заверено от общинското управление в с. Новоселец. - Пак там, л. 75.

 

Долуподписаните жители от с. Кьосе махле, Новозагорска околия, даваме настоящото свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. по лична наша покана взема със себе си хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрели във въстание против турската държава, и че той заедно с баща си Мустафа Шанов заминаха от селото ни за с. Юртчии, Новозагорско, което тоже запази; че той всякога е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

6

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 8 души и заверено от общинското управление на с. Бял кладенец. - Пак там, л. 76.

 

Долуподписаните жители от с. Ак бунар, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверние на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. взема със себе си свои хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той всякога е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

7

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 7 души и заверено от общинското управление на с. Млекарево. - Пак там, л. 77.

 

Долуподписаните жители от с. Юртчии, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

8

Протокол на Прошетарната комисия. - Пак там, л. 67.

 

Днес, 5 ноември 1920 г. Прошетарната комисия при 19 Обикновено народно събрание, I редовна сесия, разгледа молбата под вх. № 2002/1920 г., „И“ 15 на Ибрям Мустафов Шахянов от Нова Загора, с която моли да се отпусне парична помощ като стар и некадърен за работа да изкарва прехраната си, поради заслуги към българския народ при освобождението, и реши: да му се отпусне еднократна помощ (3000) три хиляди лева.

[Забележка:] Отпусна се на Ибриам Мустафов Шахянов еднократна помощ в размер на четири хиляди (4000) лева от Народното събрание.

4 декември 1920 г.

 

9

Стенографски дневници на XIX ОНС, I р. с., кн.1, 18 заседание, 4. XII. 1920 г., с. 651.

 

Докладчик д-р Н. Колушев: Ще докладвам прошение № 30 от Ибраим Мустафов Шахънов от Нова Загора, мохамеданин. Той е син на Мустафа Шахънов, починал вече, от Нова Загора. Бащата и синът, заможни турци [мюсюлмани], през Освободителната война, когато турските войски и башибозуци настъпваха в тракийските полета и носеха смърт навсякъде, със свои хора са заобиколили пет български села, поставили са стража пред селата и с оръжие в ръка са защитавали българското население от опустошителните орди, турски башибозуци. Просителят след това е останал, види се вследствие на една голяма признателност на българския народ, безимотен. Отнели са му имота затова, защото като турчин той не е могъл да представи документи, които били изчезнали във време на войната. Представлява едно свидетелство от Новозагорската община, че е 68-годишен и не притежава никакви имоти.

Представлява друго едно свидетелство от Беш тепе, в което селяните дословно ето какво казват (чете): „Долуподписаните жители от село Беш тепе, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Мехмед паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.“ Такива свидетелства той притежава от пет села: от Богданово, от Кьосе махле, от Ак бунар, от Юртчии и от селото, което прочетох.

В прошението си просителят иска да му се даде една парична помощ, за да преживее последните си години, понеже е 74-годишен старец.

Комисията, като взе предвид заслугите на тоя турчин [мюсюлманин], намери, че ще направи едно добро дело ако му се отпусне еднократна помощ от 3000 лв.

Като докладвам това прошение, моля народното представителство в знак на признателност към този турчин, който е спасил пет села от опожаряване и ограбване, да гласува тази малка помощ, която ще бъде не толкоз от значение да му подобри живота, колкото да покажем - макар и мохамеданин да е, щом е помогнал на българския народ - една признателност.

Министър д-р Р. Даскалов: Г. председателю! Предлагам да бъде 4000 лв. Защото заслугата, която е извършил този човек, е заслуга, която се оценява много повече.

Председателствуващият X. Манолов: Има думата г. Георги Данаилов.

Г. Данаилов: Аз нямам нищо против сумата, която се иска да бъде отпусната. Но аз бих желал да попитам почитаемата комисия по тия въпроси за помощи и за пенсии с финансовия министър разбрала ли се е? Защото ние не можем, макар да сме Народно събрание, да му наредим една, две, три, четири, пет пенсии - друго е, когато опрощаваме известен дълг.

С. С. Бобчев: Пак трябва мнението му.

Г. Данаилов: Все пак трябва. Но когато създаваме тук задължения за хазната не за година, не за две, аз мисля, че е редно и писмено да се вземе мнението на министъра на финансите, или той да дойде тук да каже, че е съгласен с тази работа.

Н. Георгиев: То е еднократна помощ.

Министър д-р Р. Даскалов: Прав е г. Данаилов.

Г. Данаилов: Макар и да е еднократна помощта, мисля че този е редът, и ако някой от г.г. министрите приема тая отговорност, нека каже.

Министър д-р Р. Даскалов: Аз я приемам в случая, но във всеки случай трябва да се запитва финансовият министър за подобни работи.

Докладчик д-р Н. Колушев: Обикновено се запитва, но тук се касае за една малка сума.

Председателствуващият X. Манолов: Които г.г. народни представители приемат еднократната помощ на жителя Ибрям Мустафов Шахънов от гр. Нова Загора в размер на 4000 лв., както предлага г-н министърът на търговията и труда, към което предложение се присъединява и г. докладчикът на прошетарната комисия, моля да си вдигнат ръката. (Мнозинство) Приема се.

 

10

Писмо № 3536 от 10 дек. 1920 г. на канцеларията на Народното събрание до Министерство на финансите, отделение за бюджета и отчетността. - ЦДИА, ф. 173, оп. 3, а.е. 2711, л. 68.

 

Имам чест да Ви съобщя, господине министре, за надлежно от Ваша страна разпореждане, че Народното събрание през първата си редовна сесия в 18-то си заседание, държано на 4 декември 1920 г., като разгледа молбата под вх. № 2002/ 1920 г., подадена от Ибрям Мустафов Шахянов от гр. Нова Загора, с която моли да му се отпусне парична помощ за заслуги към българския народ при освобождението, реши: Отпуща се на Ибриам Мустафов Шахянов еднократна помощ в размер на четири хиляди (4000) лв.

 

X

Right Click

No right click