Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10093


Осман Ибрахимов от Русе

 

1

Стοянοв, 3. Записки, с. 74, 109.

 

За късо време можах да забележа, че в това читалище [„Зора“ в гр. Русе] се вършат твърде необикновени неща, значението на които не бях в състояние да си обясня. Така например единият от моите благодетели, съдържателят на читалището, комуто познавах положението и знаех, че освен читалищната работа не върши никаква друга търговия, приемаше всеки ден по две-три писма, които, след като прочиташе, или ги хвърляше в огъня, или пък ги скриваше, без да ни каже нещо - от кого е получил писмо и що му пишат. Аз знаех, че другите младежи, когато получеха писмо веднъж на месеца, туряха го във вънкашния си джоб, за да го види всеки смъртен, и го четяха всекиму като вестник. Нашият приятел обаче съставляваше изключение. Няколко пъти се осмелих да го попитам за съдържанието на получените писма и откъде му пишат, но той отговаряше с обикновеното си хладнокръвие: „Не е ваша работа.“ Още по-чудното беше и това, че повечето от тия писма той не получаваше по пощата, а от разни пътници, между които имаше и един турчин [мюсюлманин]...

...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета.

 

2

Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197.

 

Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме.

 

3

Доклад № 9864 от 29 окт. 1891 г. на министъра на вътрешните работи до княз Фердинанд. - Пак там, л. 200.

 

Съгласно чл. 6 от Закона за подобрение положението на бедните поборници и пр., и чл. 812 от Правилника за способа на произвеждане държавните разходи и документите, които трябва да ги оправдаят, имам чест най-покорно да моля Ваше царско височество да благоволите да разрешите, за да се определи на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лева.

Ако Ваше царско височество одобрявате и пр.

 

4

Държавен вестник, № 260, 27 ноем. 1891.

 

С указ под № 553 от съща дата [31 окт. 1891 г.] определява се на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лева.

 

5

Свидетелство от 12 ноем. 1891 г., издадено от Министерство на вътрешните работи. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 199.

 

Дадено от Министерството на вътрешните работи на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе в удостоверение на това, че на основание чл. 5 от Закона за подобрение положението на бедните поборници и проч. и съгласно указа на Негово царско височество от 31 миналия октомври под № 553 се определява нему ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лв., припадающата се част от която да му се отпуща в края на всяко тримесечие, считая от първи ноември хилядо осемстотин деветдесет и първа година...

Забележка 1. С настоящето свидетелство пенсионерът сам лично или чрез упълномощено от него лице трябва да се представи пред надлежния окръжен управител, който прави нужното разпореждание за отпущане пенсията. Длъжностните лица, които отпущат пенсията, са обязани да отбележват върху настоящето отпусканото количество и времето, за което тя се отпуща.

 

6

Държавен вестник, № 163, 30 юли 1893.

 

С указ под № 375 от 30 юни т. г. разрешава се, щото определената с указ от 31 октомври 1891 г. под № 553 на Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на 240 лв., да се отпуща на реченото лице, но под названието Осман Ибрахимов, понеже такова е същинското название на това лице.

 

7

Държавен вестник, № 225, 12 окт. 1896.

 

С указ под № 121 от 3 юли т. г., съгласно решението на пенсионния съвет от 12 юни т. г. и на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юни определените в различни времена и от разни учреждения поборнически пенсии на следующите лица:

1) Пенсията на Осман Ибрахимов от гр. Русе в размер на 240 лв. годишно се прекратява, тъй като според чл. 2 от действуващия сега закон за подобрение положението на поборниците и опълченците той не съвпада в категорията на поборниците.

 

8

Молба от Осман Ибрахимов от 18 ноем. 1904 г. до председателя на XIII Обикновено народно събрание за възстановяване на пенсията. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 192.

 

Във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, които из много градове на сегашна България въставаха и действуваха за народното освобождение, такъв комитет имаше образуван и в гр. Русе, и в гр. Гюргево, Румъния. През това време бях назначен от водителите на тия комитети за пощальон, който, верен на длъжността си, пренасях цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издам тайната на турското правителство.

През 1891 г. с указ от 31 октомври с. г. по Министерство на вътрешните работи ми се отпусна 240 лв. годишна пенсия като на поборник, която от 1 юни 1896 г. се прекрати, понеже не съвпада в категорията на поборническите пенсии.

Документите, които притежавам за моите заслуги спрямо България, се намират в Пенсионното управление и понеже от тях се явно доказва моята заслуга, затова моля почитаемите г-да народни представители да ми отпуснат една пенсия, от която да се препитавам.

[Справки и резолюции:]

1. Моли да му се отпусне пенсия.
2. Прошетарната комисия. 18.XI.1904 г.
3. Да се поискат документите на просителя от Пенсионния съвет. 25.XI. 1904 г.
4. Прошетарната комисия реши да се ходатайствува пред Събранието за отпускане на просителя 25 лв. месечна пенсия. 9.XII.1904 г.

 

9

Стенографски дневници на XIII ОНС, II р.с., кн.5, 49 заседание, 15. I. 1905 г., с. 1896.

 

Докладчик Ю. Йонов: Прошение от Осман Ибрахимов от гр. Русе, за пенсия.

Комисията му е определила 25 лв., а аз моля - да не разправям как е била работата: пренасял е и пр., моля Народното събрание да приеме това решение на комисията.

Председателствуващият Д. Петков: Който е съгласен с решението на комисията да си вдигне ръката. (Болшинство) Прието.

 

10

Писмо № 722 на канцеларията на Народното събрание до министъра на финансите. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 204.

 

Имам чест да Ви съобщя, господине министре, за надлежно от Ваша страна разпореждане, че Народното събрание през изтеклата си сесия, в 49-то си заседание, държано на 15 януари т. г., разгледа прошението под вх. № 2417/1904 г. от Осман Ибрахимов, живущ в гр. Русе, с което моли, като верен служител на дълга си - куриер между тайния революционен комитет в Румъния и Русе, да му се отпусне наново пенсия, понеже отпуснатата му по-рано е била отнета с указ № 121 от 1 юли 1896 г., и реши:

Да се отпусне на Осман Ибрахимов от гр. Русе (25) двадесет и пет лева месечна пенсия.

 

11

Из доклад № 1358 от 15 апр. 1905 г. на министъра на финансите до княз Фердинанд. - Държавен вестник, № 87, 27 апр. 1905.

 

Имам чест най-покорно да помоля Ваше царско височество да благоволите и утвърдите чрез подписване на приложения тук указ, приетото от XIII Обикновено народно събрание, втора редовна сесия, в XLIX му заседание, държано на 15 януари т. г., решение за отпущане заслуживша пенсия на:

Осман Ибрахимов от гр. Русе.

 

12

Из указ № 69 от 15 апр. 1905 г., подписан от княз Фердинанд. - Пак там.

 

Обявяваме на всички наши верноподаници: XIII Обикновено народно събрание, втора редовна сесия, в XLIX си заседание, държано на 15 януари 1905 г., вотира и прие, ние утвърдихме и утвърждаваме следующето решение:

Да се отпуснат заслуживши пенсии на:

л) Осман Ибрахимов от гр. Русе, 25 лв. месечно.

 

X

Right Click

No right click