Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10132

 

Осман Нури ефенди от Пещера

 

1

Стенографски дневници на VII ОНС, I р.с., кн. 4, 31 заседание, 11. ΧΙΙ. 1893 г., 105-109.

 

Докладчикът: Има едно прошение от Осман Нури ефенди из гр. Пещера, Т.-Пазарджишки окръг. Към прошението има приложени: едно свидетелство от Пещерското общинско управление, че 19 години е управлявал медресе; има друго свидетелство от Баташкото общинско управление за неговите добри обноски към българите, и трето, свидетелство от Министерството на правосъдието за прослужените му 10 години по съдебната част, 4 години мюфтилик и 19 години прекарани в медресето; бил много добър човек. Семейството му било 20-членно. На основание на всичко това комисията реши да му се отпуснат 80 лв. месечна пенсия.

Че той притежава тия добри качества се свидетелствува от документите и от книжата, приложени към прошението му, именно от свидетелството, издадено от Брациговската, Радиловската и други общини, и тия общини разясняват подробно всичко, което трябва да се каже. Така общинското свидетелство от Пещера казва: „Дава се настоящето свидетелство на Осман Нури ефенди, че той със своето благоразумие и человеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси граждани от нахлуванията на разните башибозуци, които, разярени и с твърдо намерение, идеха да убиват, обират и опожаряват всичко, каквото се намереше в града българско. Едни от казаните башибозуци по негово умно разпореждание, чрез техните началници, даже не можаха да стъпят в града. Също така през 1877 г. можа да запази града и от муаджирите и черкезите, които през това време избягваха и искаха да убиват где кого успеят да застигнат.“ Има и друго свидетелство от Брацигово, Радилово и Батак, в което същото казват, че ако не бил тоя човек, можели да станат и тия села като Батак. Благодарение на тоя човек тия села се избавили.

Комисията, като разгледа и изучи заслугите, които просителят принесъл на споменатите горе общини, реши да му се отпуснат 80 лв. месечна пенсия. Той е човек 70-80-годишен и едва ли ще може да взема веднъж, дваж тая пенсия, а на Народното събрание остава, каквото обича да направи.

Юр. Юрданов: Г-да представители! Както чух от г-на докладчика, просителят е имал 10-12 години прослужени на държавна служба; ако е тъй, ази мисля, той може да се обърне към Министерството на външните дела, и там можеше да бъде удовлетворен. Но при всичко това, което каза г-н докладчикът, че той е спасил българския народ, че той не го е клал, а че по-малко го е клал — това аз не вярвам. Затуй, ако се отпуща и на мюсюлмани по 80 или 100 лв. пенсия, съжалявам, г-да представители, за това, защото ази мисля, да не бъдем толкоз щедри, да не отпущаме българските пари и на такива хора, защото е срамота и хората ще се смеят с нас. Ако е за неговите заслуги и прослужени години на държавата, за туй има Министерство и той може да се обърне там. Но колкото за това, че той избавил българския народ, за тия негови заслуги, че не го е клал, аз не вярвам. Само туй ази ще забележа на г-на докладчика, че ако е клал, по-малко е клал, а не по-много. Зарад туй ази ще моля почитаемата комисия и почитаемото Народно събрание да посмали малко или да остави това прошение без последствие.

А. Крушков: Г-да народни представители! От казаното на г-на докладчика народното представителство можа да се ориентира относително заслугите, направени в най-тежките времена на отечеството от страна на Осман Нури ефенди. Аз мисля, даже чест ще прави на народното представителство, ако се отпусне на просителя една нищожна пенсия от 30-40 лв., която няма да костува много на държавата, защото и тъй сме щедри да отпущаме даже на хора, които не са заслужили на отечеството. Заради туй аз предлагам да му се отпусне такава пенсия, ако е възможно от 40 лв., като се има предвид и старостта на тоя човек - 80-годишна възраст, та няма за дълго време да получава. Но ще прави чест и на правителството и на представителството, ако се отпусне пенсия на тоя човек.

Г. Караколев: Г-да представители! Аз няма да предлагам, както каза г. Инджето, че като бил мюсюлманин да не му отпущаме пенсия. Но мен ми се струва, че когато един човек е заслужил, това трябва да му се признае, макар той и да е евреин. Докладчикът каза, че в лошите обстоятелства тоя човек е помогнал на българското население, като е отстранил башибозуците; но г-н Инджето не счита това за нищо, гдето не е дал да се коли българското население, и като е турчин [мюсюлманин], не вярва; но той трябва да знае, че може би да има и от нас някои, които сме правили лоши работи. И че в турците имаше още по-добри хора, които са правили много повече добро от някои наши. Може да е направил добро и той; може действително да е човек разбран, отишъл та е казал на башибозуците и черкезите да не правят това зло, и успял да ги повърне да не влизат в селата; това се доказва от общинските свидетелства на тия села. Защо тогава да се не вярва на туй и защо да се не удовлетвори тоя човек, когато е заслужил? Аз и по-рано говорих, както и някои други представители казаха, че не са заслуживши само тия, които са ходили тук-там. Един заслуживши може да е и мюсюлманин, и евреин, щом той е направил добро. Щях да отида да кажа по-нататък, но хайде да не отваряме старите работи. Аз не мога да разбера защо да не се възнагради тоя човек, ако и да е мюсюлманин, когато е заслужил. Освен това, само по себе си иде да се разбере, че той е бил добър човек, че правителството го е назначавало на служба и управлявал някои работи и в такъв случай трябва да се повярва, че е направил добрини. Зарад туй настоявам да се приеме искането на комисията, именно предложената сума от 80 лв., без да се гледа мюсюлманин ли е или какъв. Какъвто и да е човекът, стига че е направил добрина на човеците в най-лошави времена за отечеството.

К. Попов: Г-да представители! Г-н Юрданов каза, да се препрати това прошение в Министерството, за да се пенсионира просителят оттам за своето изслужено време. Но ние чухме от г-на докладчика да ни каза, че просителят е служил само десет години на държавна служба, и съгласно Закона той не може да вземе пенсия за изслужено време. Зависи сега от Народното събрание, което, като вземе предвид десетгодишната му служба в България, като вземе още предвид, че просителят е направил една голяма заслуга на българското население - не тъй, както Инджето каза, че по-малко е клал — и като това ни се казва и признава от хора, които нямат никаква задна мисъл и цел, но се казва от българи, които най-добре знаят, че е правил добро, всичко туй, казвам, като вземем във внимание, зависи от Народното събрание да направи както намери за най-уместно. Твърде добре знаем, че мнозина от нашите поборници със своята неопитност направиха много по-големи пакости, отколкото добрини, и пак ги пенсионирахме. А тук просителят е направил добрина. Следователно на мястото си е да му се определи една нищожна пенсия от 80 лв. В тоя случай отпущането на пенсия е тъкмо на мястото си.

Докладчикът: Аз, г-да представители, мисля че обясних, но г-н Юрданов не ме е разбрал, види се. Аз не казах, че просителят е освободил всецяло българския народ, но само изброих няколко села, на които е помогнал, и които са му дали свидетелства, подписани от кметовете и подпечатани с общинските печати. Освен това, аз имах честта да видя и някои батачани, които, като се интересувах, попитах и самите те останали живи след клането, ми разправиха, че действително тоя човек е много помогнал в онуй лошо време и трябва да се възнагради. От друга страна, и правителството му е давало доверие, като го е държало толкова години на служба, за което му издало и свидетелство, че действително бил честен в службата си.

Освен туй има да добавя, че ако имаме още 2-3 хиляди прошения, между тях има 5-6 такива, на които трябва да обърнем внимание и които трябва да удовлетворим. Защото най-сетне парите, които се отпущат, не са само български, а са общи на всичките български поданици, които не се делят по народност. И тия, които просят тук милостиня или пенсия, и те са български поданици, и имат право, защото парите са и наши, и техни.

Зарад туй аз моля, съгласно решението на комисията, да се отпусне на Осман Нури ефенди 80 лв. месечна пенсия.

Г. Ковачев: Г-да представители! Аз мисля, че и по-напред, когато отпущахме пенсии на поборници и на други заслуживши лица, гледахме на техните заслуги и на основание на това отпущахме пенсия. Както обясни г-н докладчикът, просителят, освен дето е служил 10 години наред като държавен чиновник със заплата от 300 лв., но в турско време, в най-мъчителните за българина времена, той е помогнал на ония места, които най-много са имали нужда тогава от такъв човек, като него покровител. При прошението му има документи, от които явно става, че през 1876 г., когато се колеше Батак, който стана жертва за нашата свобода, просителят е оказвал помощ на тия, които са бягали от тоя Батак, когато е горял. Така също и башибозуците, когато са отивали за Батак и са се връщали оттам, за да отидат да пожарят и други места, той сам е излязъл пред тях, посрещнал ги и не ги оставил да влязат пред тия места и да правят пакости. Комисията, като имаше тия работи предвид, намери че една пенсия от 80 лв. месечно не ще бъде толкоз голямо възнаграждение срещу заслугите, които негова милост Осман Нури ефенди е принесъл, и затова реши да му се отпусне. Зарад туй аз ще моля да се съгласите всички да се отпусне тая пенсия на просителя, като с това дадем да се разбере, че ние еднакво се отнасяме към всеки човек, стига да е принесъл известни заслуги па отечеството.

Ив. Цанков: Г-да представители! Понеже от думите на предговорившите се осветли доста добре почитаемото Народно събрание, че тоя човек действително е заслужил, каквото да му се отпусне пенсия, зарад туй предлагам да се прекратят дебатите и да се гласува предложението на комисията. (Гласове: Прието!).

Α. Π. Семерджиев: Г-да представители! Когато се дават пенсии на поборниците. (Гласове: Има предложение за прекращение на дебатите! Председателят: Не са говорили още 7 души), уверен съм, че в Народното събрание няма да се намери човек, който да каже не, не бива да се дават. Но кажете, г-да представители, тоя човек, който е подал туй прошение, в кои поборници ще го турите? Прочете се едно свидетелство от Пещерската община, в което се казва, че той, Осман Нури, запазил Пещера от башибозуците. Пещера, г-да, не въстана през 1876 г., за да има нужда от запазване. Не е истина, че е помогнал на Батак. Ако беше само дигнал ръка да помогне на Батак, то нямаше да паднат толкоз жертви. Да се говори за Батак, да се казва, че е помогнал, то е да се осквернява паметта на падналите в Батак жертви. Ако речете да дадете на просителя пенсия, то какво ще правите с вдовиците на загиналите в Батак, на тия, които имаха и къщи, и най-мило, и всичко дадоха за тая свобода? Как ще различим поборника от един такъв мерхаметлия (милостив) човек? Такива мерхаметлии са много по света, много ги има и в нашето отечество. И както виждате, г-да представители, комисията е определила на такъв човек пенсия 80 лв. месечно. Даже да речем, че представителството реши да му се отпусне пенсия, трябва ли да се сравнява той с ония, които са принесли политически заслуги? Вземете примери. Двама батачане са пенсионирани с по 60 лв.; Иван Арабаджията с 80 лева. Може ли да сравните тоя мерхаметлия човек с тях? Не можете, ако турите ръка на сърце. Като имам това предвид, аз мисля, най-доброто нещо, което може да направи Народното събрание, е да изкаже благодарност от страна на представителството към г-на Османа Нури ефенди за добрините, които той мисли да е принесъл на някои свои съотечественици, и нищо повече; и второ, да се изпрати това прошение в Министерството на вътрешните дела, което да изпита какво е неговото материално положение, да разпита за неговите заслуги, в що именно се състоят, да се увери във всичко, което се приписва на тоя просител, и ако намери за уместно и нужно, тогава да му се отпусне една пенсия, най-много 50 лева.

Преди да свърша, г-да представители, моля да обърнете внимание на моето предложение - никаква пенсия да не гласувате на тоя човек, макар че тая, предложената от комисията, е твърде голяма. Защото, ако му отпуснете тая пенсия, вие ще додете да го сравните с другите поборници. И предлагам още това, да се изпрати туй прошение в Министерството на вътрешните дела, и моля след това да се прекратят дебатите.

Председателят: Има предложение да се прекратят дебатите. (Гласове: Да се говори!). Говорили са 7 души; има записани още 9 души да говорят. Питам Народното събрание: който желае да се говори още по прошението на Осман Нури ефенди, да си вдигне ръката. (Меншенство) Малцина вдигат ръка, значи няма да се говори.

Г-да представители! По прошението на Осман Нури ефенди има три предложения. Първо, предложение от комисията, което е да се отпусне на просителя 80 лв. месечна пенсия. Второ, предложение от г-на Крушкова да му се отпуснат 40 лв. И трето - от г-на Семерджиева да се изпрати това прошение в Министерството на вътрешните дела, и то, ако намери за добре, след като провери неговото материално състояние и се увери в неговите заслуги, да му отпусне пенсия най- много 50 лв. месечно.

Като първо по реда си, ще туря най-напред на гласувание предложението на комисията и сетне другите предложения, ако разбира се то бъде отхвърлено.

Който не приема предложението на комисията да се отпусне ежемесечна пенсия от 80 лв. на Осман Нури ефенди, да си вдигне ръката. (Едни гласове: Меншество! Други гласове: Болшинство! Недоразумение.)

Г-н Кознички! Констатирайте резултата от гласуването.

Квестор Д. Кознички: По-малцината са дигнали. (Гласове: Не се разбра въпросът!) Ако искате да преброя.

Председателят: Моля, моля, г-да, ще се повтори още веднъж. Който не приема предложението на комисията, което е да се отпусне пенсия на Осман Нури ефенди 80 лв.; който е против това предложение, да си вдигне ръката. (Гласове: Болшинство!) Г-н Кознички, проверете.

Квестор Д. Кознички: (след преброяването на гласовете) 34 души са против. Сега да изброя всички, да видим колко са. (Преброява всички представители.) Всичко са 72 души. (Ю.Юрданов: Не е вярно!). Аз се не интересувам. (Гласове: Меншенство! Болшинство! Шум.)

Председателят: Моля да се пази тишина. (Един глас: И разсилните се броят за представители!) Какво намерихте, г-н Кознички?

Квестор Д. Кознички: Меншество вдига ръце. (Един глас: Не е вярно!). Аз съм сам против. (Шум).

Председателят: Моля да се пази тишина. Г-да представители! Ако обичате да стана от мястото си, ако няма да слушате и да пазите тишина.

Квестор Г. Караколев: Приема се предложението на комисията.

Председателят: Моля тишина. Понеже има прение по резултата на гласуванието, ще поставя въпроса втори път на гласувание. Одеве беше, който е против отпущанието пенсия от 80 лв., и дигнаха 34 души, които не приемаха. Сега противното ще дам на гласувание. Който желае да се отпусне на Осман Нури ефенди 80 лв. ежемесечна пенсия, да си вдигне ръката. Г-н Караколев! Бройте колко души вдигат ръка.

Квестор Г. Караколев: (след като преброява всички дигнали ръка) 39 души вдигат.

Председателят: Болшинство вдига. Значи, приема се предложението на комисията да се отпусне на Осман Нури ефенди ежемесечна пенсия от 80 лева.

 

2

Държавен вестник, № 126, 13 юни 1895.

 

С указ под № 311 от същата дата [16 май т.г. на МВР] прекратява се определената по решение на VII-то Обикновено народно събрание, прието в XXXI му заседание от 11 декември 1893 г. и утвърдено с указ от 19 февруари с.г. № 130, на Осман Нури ефенди от гр. Пещера ежегодна пенсия в размер на 960 лв. от деня на определението и - 1 януари 1894 г., тъй като той е починал през месец декември 1893 г.

 

3

Попов, Ив. Пещера до Освобождението. - Страници из миналото на град Пещера. С., 1973, 174-176.

 

А пещерските турци още същия ден, 21. IV. 1876 г., по пладне, вече знаели за станалото в Панагюрище. Техни хора, пристигнали в Пазарджик, първи съобщили за тревогата в града. И тук, както в Пазарджик, турците очаквали незабавно нападение от страна на въстаналите. Това се диктувало от всички военни и стратегически съображения. Но тъй като въстаниците не знаели и не можели да се възползуват от момента, сами турците взели енергични мерки за своята безопасност. Те били нащрек, завардили изходите, а щом се открило и писмото, щом пипнали края на нишката, настървено се спуснали да ловят где кого могат.

При това положение на нещата, при това повдигане на пещерските турци и местната турска власт нащрек, на българите и на комитета в Пещера не оставало да направят друго освен това, което техните сънародници направили във всички смесени български селища, гдето също имало комитетски организации - да помислят за собственото си спасение. И наистина, още същия ден въоръжени пещерски турци искали да ударят по българите. Когато се научили за заловеното писмо, възбуждението се усилило още повече. Почнали да подговарят да се нападне, да се ограби и изгори градът.

Обаче пещерският гражданин, турчинът [мюсюлманинът] Осман ефенди, учител и духовно лице в Пещера, със значително образование, получено в пловдивското висше духовно училище, и с доста силно влияние над сънародниците си от Пловдив до Неврокоп, се противопоставил на това предложение.

- Сакън, огън ще внесете! — казвал на едноверците си. Само когато минете през трупа ми, можете да ударите града!

- Какво го слушате бе? Не виждате ли, че и той е комита като българите? - викал срещу него Айти ефенди.

Тъй описваше при разпита ми тая сцена дядо Петър Учкунов. Другите турци [мюсюлмани] обаче възприели благоразумния съвет на Осман ефенди и се спуснали да гонят буйния си съгражданин. Същото си успокоително влияние Осман ефенди упражнил и върху башибозука, който на другия и през следните дни се стълпил в Пещера и около града и проявил същото попълзновение да нападне и плячкоса града. Със заповед „Гери!“ (назад) той ги извеждал от града и ги насочвал към въстанало Брацигово.

Какво становище имала към развилите се събития турската власт в Пещера, начело с мюдюрина, не ни е известно, но не ще да се е различавало много от разбиранията на Осман ефенди. Поведението ѝ българите от Пещера не са знаели и затова всичката заслуга за оцеляването на града през тези опасни дни, когато в околията се разигравала историческата трагедия, пещерци приписват на Осман ефенди.

Относно произхода на Осман ефенди получих противоречиви сведения от старите пещерски граждани П. Учкунов, Хр. Цикалов, Анг. Дашинов и Г. Атанасов. Едни го мислеха за чист турчин, който не знаел ни дума български. Един от внуците му, бръснар в Пещера, твърдеше, че дядо му бил чист турчин от гр. Пловдив. Други пещерци, напротив, го считаха за помак. Изчерпателни сведения по тоя въпрос получих от друг негов потомък - Хасан Бистрия Дулски, внук от дъщеря на Осман ефенди и запасен офицер от българската войска.

Оказва се, че Осман ефенди, чието пълно име е Осман Нури хаджи Ахмед, е помак или българин мохамеданин от с. Михалково, Девинско. В Михалково Осман ефенди имал родственици християни: Мерджановци, Балабановци и Михаловци. Един негов роднина - дядо Христо Михайлов, бил жив до 1941 г. Бащата на Осман бил мютевелия, нещо като управител на помаците, и изпратил сина си на учение в Пловдив, гдето свършил висша духовна семинария. В Пещерска околия той минавал за най-учения турчин и затова се ползувал с голямо влияние из целия район от Неврокоп до Пазарджик. Имал двама сина и една дъщеря - Месруре, женена за пещерския ходжа Садула Бистрия Дулски, също българин мохамеданин от рода на Хаджи Белаловите от с. Барутин, Якорудско. След освобождението на България Осман ефенди отначало бил член на окръжния съд в Пазарджик, а след това преместен от П. Каравелов в София главен мюфтия, където и зет му също бил преместен за ходжа. Взел участие и в Съединението през 1885 г. Председателят на Софийския окръжен съд Попов (баща на актьора Иван Попов) често се съвещавал с Осман ефенди по наследствени дела и по приложението на турските закони, някои от които още били в сила. Не можах да установя кога Осман ефенди е умрял.

 

X

Right Click

No right click