Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10096

 

Сехер ханъм X. Салиева от с. Буря, Ловешка област

 

1

Стенографски дневници на VII ОНС, I р.с., кн. 2, 19 заседание, 20. XI. 1893 г., 25-28.

 

Докладчик К. Динов: Прошение от Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, а живуща понастоящем в с. Малкочево [Буря], Севлиевска околия. Тази просителка моли да ѝ се отпусне пенсия за едни нейни заслуги във време на въстанието [1876]. Тя е прибирала у дома си въстаници, давала им е съдействие и ги хранила. За това има три свидетелства, а именно: 1) свидетелство от Малкочевското селско общинско управление под № 801 от 1892 г.; 2) свидетелство от 12 души първенци жители от с. Малкочево, Севлиевска околия, и 3) свидетелство от Севлиевското градско общинско управление под № 2303 от 1892 г., в което се казва, че тая просителка е била член от богато и благородно семейство, което семейство след руско-турската война е измряло и се е разпиляло, а останала само просителката, която е на 63-годишна възраст и дъщеря ѝ. Те са останали без никакви сродници и без никакви движими и недвижими имоти, защото всичко, което имали, било разграбено от турците. На същото прошение има надпис от Севлиевския окръжен управител под № 4815 от 20-и октомври 1893 г., който казва, че доколкото се простират събраните от него сведения за тази просителка, тя действително е правила добрини и услуги на българите. В прошението си просителката казва, че тя с известен риск, риск на живота си, предупреждавала е много съучастници в българските народни движения - за които е узнавала от турските власти - да бягат, когато турските власти са успявали да стъпят по дирите им; помагала е морално и материално на много пострадавши български семейства в с. Кръвеник и Ново село [Априлци] и макар и да е подканяна и застрашавана от съседите си турци [мюсюлмани] да се изсели, но тя не приела това, а е избягала от ръцете им и се укрила с единствената си дъщеря Саабие, която тогава била малка, и останала в България; за тези ѝ симпатии към българите, съседите ѝ турци [мюсюлмани] ограбили всичките ѝ имоти и богатства.

Комисията, като взема предвид всичките заслуги на тая просителка и като взема предвид бедното ѝ положение, в което тя се намира, реши: да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия. Това комисията направи, понеже тя не е поборница и прошението ѝ не може да бъде пратено в министерството, за да ѝ отпусне пенсия.

Комисията намира, че тази просителка заслужава да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия и моли Народното събрание да приеме това предложение. Разбира се, Събранието е свободно да приеме или не това предложение, но ако се отпусне такава пенсия на просителката, няма да се даде бог знае каква голяма сума.

Ю. Юрданов: Г-да представители! Аз ще моля г-на докладчика да обясни: в Малкочево съществуваше ли в турско време българин [християнин]? (Докладчикът К. Динов: Тя сега там живее, а е родом от гр. Севлиево.) Никога българският въстаник, г-да представители, който тичаше за свободата на отечеството си, не е приемал да отиде в турско село, между турци и с турци да работи! (Гласοве: Не е истина.) Българският въстаник е работил само между българи, срещал се е с българи, на които се е доверявал, само с тях е работил, даже не с всички българи. Той никога не се доверявал на турци и на женски кадъни. (Смях). Затова аз ще моля г-да представителите такива прошения да се оставят без последствие, защото прошетарната комисия не знае селото Малкочево, не знае работите как са били едно време. (Конст. Попов: Не е истина.) Тия документи не са достатъчни, за да ни убедят да отпуснем пенсия на просителката. Затова аз ще моля Събранието да има предвид, че имаме данъкоплатци и да не допускаме на гърба на тия данъкоплатци да се угояват такива хора. Затова аз ще моля г-да представителите такива прошения да се оставят без последствие. То е срам и позор, ако удовлетворяваме такива просители. (Гласове: Лъжеш!) Може да направите каквото искате, народният бюджет е в ръцете ви - раздайте го!

Зах. Градинаров: Г-да представители! Позволете ми да ви кажа, че днес се убедих отчасти, че ако не всичките членове на комисията, то някои от тях се показват доста щедри в раздаването на пенсиите. Добре забележи г-н Юрданов, че документите, които ни се представляват, не са от тая категория, за да могат да ни убедят, че действително някоя си Сехер ханъм е била една от тези български патриотки, които с риск на живота си във време на въстанието са укривали българските въстаници; защото селото Малкочево, позволете ми да ви кажа, като е на границата между Търновския и Севлиевския окръзи, аз имах случай да го посетя още в 1879 г. и зная, че то беше съвършено разорено от ближните български села. В турско време нито един българин, нито едно българско семейство не живееше в това село. Следователно туй село, което днес е заселено съвършено от българи, да издава свидетелство, че тая Сехер ханъм е била патриотка, че тя е хранила българските въстаници и им е съдействувала във въстанието, е съвършено неоснователно; защото те не са могли да живеят там и да видят какво е правила. Независимо от туй, хората от туй село, Малкочево, са били най-първите харамии и разбойници между населението в Търновския и Севлиевския окръзи. Туй нещо няма нужда да се доказва, понеже уважаемите г-да представители от Търново, Севлиево и Габрово са тук и могат да кажат, че тия хора са се отличавали с разбойничество.

Мене ми се чини, че няма нужда г-н докладчикът със своето красноречие да убеждава г-да представителите, да ги учи на математика и да ги уверява в патриотизма на Сехер ханъм Хаджи Салиева. Аз съм бил съвременник във време на движенията в турско време - още и по-напред във времето на дядо Жельо - и не вярвам и най-последният български патриот, па бил той овчар или земеделец, да се е доверявал не на Сехер ханъм Хаджи Салиева, но и на Мехмед Ефенди, защото самото име ефенди и ханъм твърде зле звучеше в онова време. Бог знае под какви влияния са издадени тия свидетелства, които тая ханъма представлява.

Не искам да говоря за уважаемия севлиевски окръжен управител, г-н Попов, за когото се спомена, че е направил надпис, с който удостоверява, че тая ханъма е правила добрини на българите. Може би и той да е бил въведен в заблуждение от своите органи, съзнателно или несъзнателно; защото г-н Попов е дошел в тоя окръг не по-рано от месец юни т.г. Този окръжен управител е човек, който няма повече от 32-33 години, следователно той не е в положение да знае, какво се е вършило преди 17-18 години в Търново и Севлиево, макар че е от Търновски окръг. Понеже, според мене, не се представляват тук никакви доказателства, които да ни убедят в патриотизма на тая Сехер ханъм Хаджи Салиева, аз съм на мнение да се остави прошението ѝ без последствие. Не за туй, че с 20-30 лв. месечна пенсия ще да се опропасти българската хазна; но за туй, че ще направим едно нещо, което много лошо ще бие в очите на хората; и главното е, че Народното събрание дава пенсия на една жена, на някоя ханъма, че била прибирала при себе си българските въстаници, или ги била хранила и укривала. Признавам, че е имало турци, по произхождение българи, които само са носили името мюсюлмани, а пък всъщност те са били от българска народност; признавам, че те са съчувствували на българските движения; но досега никога не съм чувал някоя си ханъма Сехер или Хайше да е помагала на българските въстаници; досега такова нещо не съм чувал, нито ще чуя някога, че се намервала някоя Сехер ханъм, която да е помагала на българските въстаници. Всичко може да бъде вярно на тоя свят, но само туй нещо не може да бъде. Абсолютно, казвам, невъзможно е тази ханъма да бъде патриотка. Затуй аз предлагам това прошение на тая ханъма да се остави без последствие.

А. П. Семерджиев: Г-да представители! Аз мисля, че е излишно да се говори повече по този въпрос, понеже се знае, че такива заслуги, каквито се приписват на тая жена, почти са невъзможни. Освен това, г-да представители, помнете, че ако пенсионирате тая жена за такива заслуги, които не можаха да се докажат, то какво ще правим ние с вдовиците, на които мъжете са умрели във въстанието, и вдовиците, които ходят с черни шамии на главите си? Най-добре би било, ако Събранието намери, че тази ханъма е заслужила по българското въстание, да ѝ се даде едновременна помощ, а не да се пенсионира. Защото тогава трябва да пенсионираме всичките български вдовици, на които мъжете са измрели във време на въстанието, и тогава не може да му се намери края.

Л. Дуков: Г-да представители! Комисията, разбира се, се основаваше на това, че от разни общини има заверени свидетелства, в които се казва, че тая жена действително е заслужила, като е прикривала и хранила някои въстаници. Аз не разбирам това, че ако един българин е приел в къщата си въстаници и ги е укривал, то неговата постъпка да се счита за услуга и патриотизъм; а пък ако такова нещо е направено от една туркиня [мюсюлманка], то да не се счита за услуга. Ако едно семейство или някой въстаник по това време е намерил подпорка, в това критическо време, било у българка или туркиня, било у българин или мюсюлманин, то все трябва да се счита за благодеяние. Ако се каже, че турците [мюсюлманите] не са спомогнали на някои българи във време на въстанието или Руско-турската война, аз най-искрено мога да кажа, че по нашите страни, ако и да не станаха кланета, но бяха в надвечерието си, намериха се у нас такива турци [мюсюлмани], които спасиха нашите села. (Зах. Градинаров: А не и туркини.) Разбира се, все едно е, били те турци, или туркини. Колко са, г-да, тези мюсюлманки, които искат от нас пенсии за свои заслуги? Една или две. И аз съм от пестеливите хора, но в такива случаи няма нужда, и не трябва да се скъпим.

Комисията се е основала на тия документи, които са приложени при прошенията на тая просителка. Тия свидетелства са издадени едното от общинското управление на с. Малкочево, другото е от Севлиевското градско общинско управление, третото е от няколко души първенци на с. Малкочево, а при това има и един надпис от Севлиевския окръжен управител. Всичките тия свидетелства са издадени на основание на някои събрани данни, а не току тъй. Ако ние се скъпим за тия 30 лв., ще направим една обида, защото и турците [мюсюлманите] са наши поданици и те имат равни права с българите, а такива турци, които са заслужили на България в това време, са твърде малко. Нека бъдем справедливи в този случай, и да не се скъпим за тия 30 лв. Ние не трябва да отказваме заслугите на турци, които са могли да помогнат в онова време. Заради това аз моля Събранието да се съгласи с предложението на комисията да се отпусне на тая просителка 30 лв. месечна пенсия. Няма да бъде срам и позор, както каза г-н Юрданов, ако удовлетворим тая просителка, като ѝ отпуснем такава пенсия. Ние отпуснахме на някои хора много по-големи пенсии и тогава не се скъпехме. А сега, когато се касае въпроса за една бедна жена, с такива доказани чрез документи заслуги, да се скъпим? Не разбирам защо ще бъде срам и позор, ако отпуснем една малка пенсия на тая жена. Заради това моля г-на Юрданова да не казва, че Събранието, ако приеме решението на комисията, то ще бъде за срам и позор.

Докладчикът: Г-да представители! Вие чухте, че в днешното заседание на Народното събрание много се упрекава комисията. Тук е въпросът за едно прошение, от когото и да било, но има документи. Комисията ги изучи и взе едно решение. Сега, за туй да се упрекава комисията, аз не мога да се разбера. Какво е направила тя? Нищо. Каза се, че не трябвало да се отпуща на тая туркиня пенсия. Не отпущайте, и аз съм съгласен, но това е мое частно мнение. Аз като докладчик докладвам мнението на комисията, в която при разискванието на това прошение имаше някои, които бяха против; но както навсякъде, гдето има събрание, има и вишегласие; тъй е и в комисията. Болшинството на комисията взема решение, което ви докладвах, и няма защо да се правят упреки. Ако щете, отпуснете пенсия на тая жена, ако ли не - не отпущайте, няма какво да загубим; аз ще оттегля решението на комисията. (Гласове: Да не се оттеглюва.).

К. Попов: Г-да представители! Г-н Юрданов каза, че нямало турци [мюсюлмани], които да са съчувствували на българските въстания, и които да са криели българските въстаници. Аз мисля, че това не е право, защото Народното събрание пенсионира такива хора, а ако не бяха заслужили, Народното събрание нямаше защо да ги пенсионира. От друга страна, чудно ми се вижда с г-на Юрданова, който настоява да се пенсионират хора, не по със 100, но по със 150 и 200 лв. на месец и то само тия, които той познава. Колкото за други хора, които искат пенсия, той казва, че не заслужавали, че комисията през пръсти е гледала на документите им и пр. По-напред г-н Юрданов беше казал на г-н Семерджиев, че му дава 500 лв. на месец, ако може да понесе ония синджири, които са носили въстаниците. Добре! Тук предмет на разисквание е прошението на просителката, заслугите на която се удостоверяват от две свидетелства, подписани от някои такива свидетели, които са известни на представителите, и забележете, че тия свидетелства са подписани от две общински управления. Самият Севлиевски окръжен управител, ако и да е отишъл късно в тоя окръг, събрал е сведения и тогава е удостоверил тия свидетелства. Най-после, Окръжният управител дали така леко е погледнал и без да се увери казва, че действително тая кадъна е укривала българските въстаници? Разбира се, той се е удостоверил и тогава е турил подписа си. Комисията на всички тия основания реши: да се отпусне на просителката 30 лв. месечна пенсия. Упрекванията си нямат мястото, защото това е едно мнение на комисията, което Събранието, след като чуе от докладчика, свободно е да го приеме или не. Но упрекванията минаха границата и аз мисля, че не ще бъде зле, ако самото Народно събрание се произнесе, дали приема мнението на комисията или не. Упрекванията трябва да престанат, защото и така комисията ще престане да докладва прошения. (Шум. Гласове: Изчерпан е въпросът. Други гласове: Не е изчерпан.)

Юр. Иванов: Г-н Градинаров каза, че някоя си ханъмка Сехер не е могла да помогне нищо на българските въстаници, затуй да не ѝ се дава пенсия. Аз не мога да кажа, че не е помогнала тая жена, защото не съм бил там. Но колкото за туй, гдето той каза, че Севлиевският окръжен управител бил нов в окръга си и за 6 месеца не е можал да узнае за истинността на казаното в двете свидетелства, това аз не мога да вярвам. Г-н Градинаров каза: кой знае по какви съображения г-н Попов, Севлиевският окръжен управител, е удостоверил това. На туй има да отговоря, че ако и късно да е отишел, все в продължение на 6 месеца можал е да събере сведения. Г-н Попов е пратил прошението на околийския началник, който е събрал сведения и му е докладвал. Окръжният управител не може да отиде сам да събира сведения, той си има свои агенти и тях праща, и следователно на основание на донесението, което му е било направено, той е удостоверил това.

Ако се приеме, че тая ханъма не е заслужила и не трябва да ѝ се дава нищо, понеже като туркиня [мюсюлманка] не е могла да съчувствува на българските въстаници, то какво ще да каже г-н Градинаров за оня турчин [мюсюлманин], на когото комисията е определила 80 лв. пенсия и който е избавил Батак. Най-после, мисля, г-да представителите да се съгласят с г-на докладчика и да приемем предложението на комисията, още и за туй, че за пръв път влиза в Народното събрание такова прошение от Сехер ханъм, придружено от две свидетелства, удостоверени от 3 - 4 места по надлежния ред, с които се доказват нейните заслуги. Чок гитмиш клисее, бу да гитсин манастира [Повечето е отишло в църквата, това да отиде в манастира]. С 30 лв. на месец няма да се опропасти България. Ако е работа да помогнем на някои хора, които са заслужили, нека им помогнем, а не само когато е дума за някого от Ботевата чета, г-н Инджето да става и да говори, да отпуща пенсия. По нас, във Врачанския окръг, има около 30-40-50 колибари, които са крияли другарите на Инджето, и него самия са хранили, и тия господиновци имат право, защото и те са помогнали. Те са овчари и говедари, ходят голи и боси и тям ще трябва да им дадем поне по 10 лева. Сега остава на Събранието да реши; но един път комисията уважила тия документи и за заслугите на просителката решила да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия, аз мисля, че трябва да се приеме това предложение на комисията. Всичко на всичко досега от страна на турците [мюсюлманите] една ханъма и един турчин искат пенсии. Турчинът онзи е, който избави Батак. За него комисията е решила да му се даде пенсия по 80 лв.; обаче остава на г-да представителите да се произнесат. Аз моля Събранието да се съгласи с мнението на комисията и да отпусне на просителката - за която административните власти казват, че заслужава - по 30 лв. месечна пенсия. И понеже въпросът е доста осветлен, предлагам прекращение на дебатите.

Председателят: Има предложение за прекращение на дебатите. Ще се гласува. Който не е съгласен да се прекратят дебатите, да си вдигне ръката. (Малцина вдигат). Значи, прекратяват се дебатите.

Ще се гласува предложението на комисията: да се отпусне на Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, живуща в с. Малкочево, Севлиевска околия, 30 лв. месечна пенсия. Който приема предложението на комисията, да си вдигне ръката. (Болшинство). Приема се.

 

2

Държавен вестник, № 286, 31 дек. 1893.

 

С указ под № 292 от съща дата [9 декември т.г.], утвърдяват се решенията на VII-то Обикновено народно събрание, приети в заседанието му от 20 ноември т.г. (протокол № 19), относително определението пожизнени ежемесечни пенсии на Димитър Д. Видинлиев, родом от гр. Габрово, а понастоящем живущ в гр. Севлиево, в размер на сто (100) лв., и на Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, а понастоящем живуща в с. Малкочево, Севлиевска околия, в размер на тридесет (30) лева.

 

3

Писмо № 2186 от 18 юни 1896 г. на пенсионното отделение на Министерство на финансите до околийския началник в Севлиево. - НБКМ-БИА, кол. № 47, а.е. 329, л. 2.

 

Имам чест да Ви моля, господине началниче, да се разпоредите да се изиска от Сехер ханъм X. Салиева, живуща в гр. Севлиево, и изпрати в отделението пенсионната ѝ книжка под № 545.

 

4

Писмо № 5822 от 4 юли 1896 г. на околийското управление в Севлиево до пенсионното отделение на Министерство на финансите. - Пак там, л. 3.

 

На № 2186. Чест имам да Ви изпратя, господине началнико, пенсионната книжка под № 545 на пенсионерката Сехер ханъм X.Салиева.

[Отметка:] Пенсията е прекратена от 1.VII, указ № 125. Получена е до 1. VII. Книжка № 545 е унищожена.

 

5

Молба от 2 юли 1896 г. от Сехер X. Салиева, пенсионерка от с. Малкочево, Севлиевска околия, живуща в Севлиево, до началника на пенсионното отделение на Министерство на финансите. – Пак там, л. 4.

 

С писмо № 2186 от 18 юни т.г. от повереното Ви отделение ми се иска да си предам пенсионната книжка, чрез която аз получавам от почитаемото правителство тридесет лева месечна пенсия за извършени от мен патриотични дела по българското освобождение. Прочее аз се съмнявам да не би да ми се отнеме тази скромна помощ, чрез която на старите си години едва служи за насъщния ми хлебец, а още повече че от тази същата помощ издържам единствената си дъщеря, която е още малолетна - на 15-16 години.

Ако такова нещо има, което аз никога няма да повярвам, то осмелявам се най-покорно да Ви помоля от името на единнаго бога и правдата да се не отнема скромната ми пенсия; защото възможно е и да са се намерили някои хора, които криво да са донесли нещо заради мене, за което моля да не обръщате внимание. Още повече като имате и това обстоятелство предвид, че може би в цяла Българи само едно семейство от мюсюлманите да се ползува от подобна помощ - нещо съвършено рядко, както и в действителност рядко трябва да бъде, защото на такива дела, каквито съм извършила аз, нито един мюсюлманин не би приел да извърши и то в ущърб на неговата държава, както това е било в това време.

Прочее, може би и за друго да се иска пенсионната ми книжка, но аз като се съмнявам, повторно моля да ми се вземе във внимание настоящето.

Като съм в надежда за удовлетворителен отзив, смея да се нарека най- покорна просителка: Сехер X. Салиева.

[Отметка:] На Сехер ханъм X. Салиева пратено е препис от решението до Севлиевския околийски началник с № 3186 от 5. VIII. 1896 г. с 1 документ.

 

6

Свидетелство № 2082 от 31 май 1896 г. на Севлиевското градско управление. - Пак там, л. 5.

 

Настоящето се дава на жителката от гр. Севлиево Сехер ханъм X. Салиева в удостоверение на това, че тя е в бедно положение. Семейното ѝ положение се състои от нея - 60 години, и дъщеря ѝ Саабие - 13 години.

X. Салиева не притежава в гр. Севлиево и землището му никакви движими и недвижими имоти. Не е осъждана от съдилищата за измяна или предателство на княза и отечеството и въобще за престъпления, които влекат след себе си наказания в: окови, крепост или заточение, свързани с лишение от граждански или политически права.

 

7

Писмо № 519 от 29 май 1896 г. на общинското управление в с. Буря, подписано от кмета Хасан Юсменов, до околийския началник в Севлиево. - Пак там, л. 6.

 

С настоящия си [рапорт] имам чест, господин началник, да Ви донеса, че Сехер ханъм не е жителка от общината ми, а е от гр. Севлиево, която се е окончателно преселила отпреди две години, но и по-рано от това временно стояла при зетя и същата не притежава никакви имоти в с. Малкочево, а колкото по снабдяването ѝ с пенсия, не може да се знае за какво и по какви причини получава, нито пък е вземала от общината някакви документи по снабдяванието си с пенсия.

 

8

Държавен вестник, № 230, 18 окт. 1896.

 

С указ под № 125 от 19 юли т.г., съгласно решението на пенсионния съвет от 27 юни т.г. и на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юли т.г. определените в различни времена и от различни учреждения поборнически пенсии на лица, които не съвпадат в категорията на опълченци, нито на поборници:

14) на Сехер ханъм X. Салиева от гр. Севлиево.

 

9

Молба от 14 дек. 1896 г., подадена до председателя на IX Обикновено народно събрание, от Сехер ханъм X. Салиева, бивша жителка от с. Малкочево, Севлиевска околия, а живуща в Севлиево, за възобновяване на пенсията ѝ, отнета с решение на Пенсионния съвет от 27 юни 1896 г. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 52.

 

Мен ми е жалко, че не можах да се снабдя с преписи от документите си, въз основание на които ми бе отпусната от почитаемото ни българско правителство една пенсия от тридесет (30) лв. месечно, чрез която имах донякъде възможността да се прехранвам на стари години, а с мен заедно и единствената ми маловръстна дъщеря. Ако тези документи имате на разположение Вие, а заедно и с Вас почитаемите г-да депутати, ще се удостоверите, че аз за заслугите си действително заслужавам тази скромна държавна помощ.

Сега аз съм изоставена от всекиго и заедно с нещастното си сираче — дъщеря ми, бедствуваме да мрем от глад.

Аз не мога да намеря прием нито от едно турско [мюсюлманско] семейство, защото в Българското въстание през 1876 г. съм симпатизирала на българизма въобще. Като е тъй, какъв прием бих намерила от едноверците си, ако един ден, както споменах и по-горе, от глад отида в Турция, когато вече известихте всякъде, че аз съм се удостоила с отнетата ми вече помощ, защото съм пазила и укривала български въстаници, когато противно не [само] турците, но и самите в това време българи вършеха спрямо своите страдущи за народни права братя? Мисля прочее, че пенсията ми по погрешка е отнета, макар и да не се основава със Закона за поборниците, нещо действително противно, защото мислимо ли е даже че в такива времена (1876) една турска [мюсюлманска] жена да направи нещо повече, отколкото моите заслуги? Най-после аз се осмелявам коленопреклонно да се моля дано би ми се възвърнала наново пенсията, още повече че от целия турски [мюсюлмански] род, който се намерва в България, надали ще има подобна на мен в това отношение.

Приложения: две свидетелства № 2096 и 345 и препис от решението на пенсионния съвет.

Като се надявам на великодушието на Вас и на г-да представителите, смея да се нарека покорна просителка: Сехер ханъм X. Салиева.

[Резолюция:] В прошетарната комисия. 18.XII. 1896 г.

 

10

Стенографски дневници на IX ОНС, II р.с., кн. 1, 10 заседание, 1. XI. 1897 г., с. 184.

 

Докладчик Янко Симеонов: Заявление от Сехер ханъм Хаджи Салиева, бивша жителка на с. Малкочево, Севлиевска околия, а сега живуща в гр. Севлиево, за възобновление пенсията ѝ, отнета с решението на пенсионния съвет от 27 юни 1896 г. Тя е имала пенсия, но пенсионното отделение ѝ я е отнело и затова тя сега иска да се поднови пенсията ѝ.

Комисията намери неоснователно заявлението ѝ и го остави без последствие.

Председателствуващият Георги Губиделников: Моля ония г-да представители, които са съгласни с решението на комисията, щото заявлението на Сехер ханъм Хаджи Салиева из гр. Севлиево да се остави без последствие, да си вдигнат ръката. (Болшинство).

Приема се.

 

11

Писмо № 1184 от 11 ноем. 1897 г. на Канцеларията на IX Обикновено народно събрание до окръжния управител в Севлиево. -
ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 53.

 

Приложените тук 2 екз. свидетелства под № 345 и 2096 и решение на пенсионния съвет Ви изпращам, господине управителю, с молба да разпоредите за предаването им на Сехер ханъм X. Салиева, живуща в гр. Севлиево, в повереното Ви окръжие, като се съобщи на тази последната, че прошението ѝ под № 1638/96 г. за възобновление прекратената ѝ пенсия Народното събрание в заседанието си от 1 того остави без последствие.

 

X

Right Click

No right click