Възраждане

Мюсюлмани поборници

Посещения: 10131

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995

 

Zname Aprilskoto vastanie


 

Мюсюлманин от Ловешко - участник във въстаническа чета

 

Писмо на великия везир до дунавския валия от 4 юни 1877 г. - Дοрев, П. - Документи. Т. 2, 40-41.

 

Осъдените на смърт българи - Атанас Биджов от Пазарджик, Пловдивско, Марко Иванов от с. Лепеница, Търновско, Михаил Никифоров от с. Елена, Мило Кръстев от Шумен, Никола Нанов от с. Мюслим, Врачанско, Юрдаки Николов от гр. Ниш и Димитър Стоянов от Русе, както и Саид, син на Ибрахимоглу Пехливан от с. Билинч, Ловчанско, които миналата година минали в Сърбия, наедно със сръбските въстаници влезли в сражение с редовните войски в околностите на Видин и били заловени с оръжие в ръка, се помилват със султанско ираде, като смъртната им присъда се заменя с 15-годишен строг тъмничен затвор с окови. Наказанието си трябва да излежат на о-в Кипър. Поради това споменатите лица трябва да се изпратят в Цариград под охрана. Съобщено е потребното и на Министерство на полицията.

 




Кадир Ходжа от с. Чавдарци, Ловешка област

 

Ποлушκин, С. П. Записки лейб-гвардии, казачьяго офицера. - Сборник военных рассказов 1877-1878. СПб., 1879, 594-595.

 

По пътя аз разговарях с българина Христо, телохранител на великия княз, който ми съобщи между другото следното: Неотдавна от с. Лъжене [Чавдарци] при навлизане на нашите войски избяга знаменитият турски [мюсюлмански] разбойник Кадир Ходжа. Още като млад, когато се учил в Ловеч, той се влюбил в една туркиня от твърде богато и аристократическо семейство от Ловеч и я похитил. Като я задържал около седмица, той я изпратил при родителите ѝ. Родителите на девойката и цялата турска общественост не го оставили без последствие... Като се заселил в гората близо до с. Лъжене, той взел под свое покровителство селата Лъжене, Българене, Махала [Пелово], Стражата и Хазар Велин [Козар Белене], като обявил, че за убит българин ще убива десет турци. Самото турско правителство се страхувало от него; българите просто го боготворели. И наистина тези села останали непокътнати, докато други села били разорени... Учудваш се, като слушаш разказите на българите. А те разказваха, че Кадир Ходжа никога не обиждал българите, не докосвал именията им и с всички сили бранел жените им.

Когато той избягал, къщата си и всичкото си състояние дал на българите; самият той постоянно живеел в гората, понякога се показвал с дружина, достигаща до сто човека. Достатъчно било да се каже: „Кадир Ходжа е тук“, за да се обърнат в бягство башибозуците и черкезите. Седем години се криел той. Много пари били обещани за главата му, но той не се давал като съкровище. Турците до такава степен се страхували от него, че изпращали безпрекословно при него всички, които той посочвал, безразлично дали това било майка, сестра или жена. Тежко на този, който си позволел да не се подчини...

Но това [да се присъедини към русите] не му се удаде, тъй като изпратеният от него българин в гр. Свищов при русите с молба за помилване закъснял и когато нашите войски се показаха близо до с. Лъжене, знаменитият разбойник избягал и се скрил в планината.

Неговото име дълго ще се пази в паметта на всички българи, които го познаваха. Българите и сега си спомнят за този разбойник с хубави думи.

 




Осман Ибрахимов от Русе

 

1

Стοянοв, 3. Записки, с. 74, 109.

 

За късо време можах да забележа, че в това читалище [„Зора“ в гр. Русе] се вършат твърде необикновени неща, значението на които не бях в състояние да си обясня. Така например единият от моите благодетели, съдържателят на читалището, комуто познавах положението и знаех, че освен читалищната работа не върши никаква друга търговия, приемаше всеки ден по две-три писма, които, след като прочиташе, или ги хвърляше в огъня, или пък ги скриваше, без да ни каже нещо - от кого е получил писмо и що му пишат. Аз знаех, че другите младежи, когато получеха писмо веднъж на месеца, туряха го във вънкашния си джоб, за да го види всеки смъртен, и го четяха всекиму като вестник. Нашият приятел обаче съставляваше изключение. Няколко пъти се осмелих да го попитам за съдържанието на получените писма и откъде му пишат, но той отговаряше с обикновеното си хладнокръвие: „Не е ваша работа.“ Още по-чудното беше и това, че повечето от тия писма той не получаваше по пощата, а от разни пътници, между които имаше и един турчин [мюсюлманин]...

...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета.

 

2

Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197.

 

Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме.

 

3

Доклад № 9864 от 29 окт. 1891 г. на министъра на вътрешните работи до княз Фердинанд. - Пак там, л. 200.

 

Съгласно чл. 6 от Закона за подобрение положението на бедните поборници и пр., и чл. 812 от Правилника за способа на произвеждане държавните разходи и документите, които трябва да ги оправдаят, имам чест най-покорно да моля Ваше царско височество да благоволите да разрешите, за да се определи на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лева.

Ако Ваше царско височество одобрявате и пр.

 

4

Държавен вестник, № 260, 27 ноем. 1891.

 

С указ под № 553 от съща дата [31 окт. 1891 г.] определява се на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лева.

 

5

Свидетелство от 12 ноем. 1891 г., издадено от Министерство на вътрешните работи. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 199.

 

Дадено от Министерството на вътрешните работи на поборника Ибрахим Османов от гр. Русе в удостоверение на това, че на основание чл. 5 от Закона за подобрение положението на бедните поборници и проч. и съгласно указа на Негово царско височество от 31 миналия октомври под № 553 се определява нему ежегодна пенсия в размер на двеста четиридесет (240) лв., припадающата се част от която да му се отпуща в края на всяко тримесечие, считая от първи ноември хилядо осемстотин деветдесет и първа година...

Забележка 1. С настоящето свидетелство пенсионерът сам лично или чрез упълномощено от него лице трябва да се представи пред надлежния окръжен управител, който прави нужното разпореждание за отпущане пенсията. Длъжностните лица, които отпущат пенсията, са обязани да отбележват върху настоящето отпусканото количество и времето, за което тя се отпуща.

 

6

Държавен вестник, № 163, 30 юли 1893.

 

С указ под № 375 от 30 юни т. г. разрешава се, щото определената с указ от 31 октомври 1891 г. под № 553 на Ибрахим Османов от гр. Русе ежегодна пенсия в размер на 240 лв., да се отпуща на реченото лице, но под названието Осман Ибрахимов, понеже такова е същинското название на това лице.

 

7

Държавен вестник, № 225, 12 окт. 1896.

 

С указ под № 121 от 3 юли т. г., съгласно решението на пенсионния съвет от 12 юни т. г. и на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юни определените в различни времена и от разни учреждения поборнически пенсии на следующите лица:

1) Пенсията на Осман Ибрахимов от гр. Русе в размер на 240 лв. годишно се прекратява, тъй като според чл. 2 от действуващия сега закон за подобрение положението на поборниците и опълченците той не съвпада в категорията на поборниците.

 

8

Молба от Осман Ибрахимов от 18 ноем. 1904 г. до председателя на XIII Обикновено народно събрание за възстановяване на пенсията. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 192.

 

Във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, които из много градове на сегашна България въставаха и действуваха за народното освобождение, такъв комитет имаше образуван и в гр. Русе, и в гр. Гюргево, Румъния. През това време бях назначен от водителите на тия комитети за пощальон, който, верен на длъжността си, пренасях цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издам тайната на турското правителство.

През 1891 г. с указ от 31 октомври с. г. по Министерство на вътрешните работи ми се отпусна 240 лв. годишна пенсия като на поборник, която от 1 юни 1896 г. се прекрати, понеже не съвпада в категорията на поборническите пенсии.

Документите, които притежавам за моите заслуги спрямо България, се намират в Пенсионното управление и понеже от тях се явно доказва моята заслуга, затова моля почитаемите г-да народни представители да ми отпуснат една пенсия, от която да се препитавам.

[Справки и резолюции:]

1. Моли да му се отпусне пенсия.
2. Прошетарната комисия. 18.XI.1904 г.
3. Да се поискат документите на просителя от Пенсионния съвет. 25.XI. 1904 г.
4. Прошетарната комисия реши да се ходатайствува пред Събранието за отпускане на просителя 25 лв. месечна пенсия. 9.XII.1904 г.

 

9

Стенографски дневници на XIII ОНС, II р.с., кн.5, 49 заседание, 15. I. 1905 г., с. 1896.

 

Докладчик Ю. Йонов: Прошение от Осман Ибрахимов от гр. Русе, за пенсия.

Комисията му е определила 25 лв., а аз моля - да не разправям как е била работата: пренасял е и пр., моля Народното събрание да приеме това решение на комисията.

Председателствуващият Д. Петков: Който е съгласен с решението на комисията да си вдигне ръката. (Болшинство) Прието.

 

10

Писмо № 722 на канцеларията на Народното събрание до министъра на финансите. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 204.

 

Имам чест да Ви съобщя, господине министре, за надлежно от Ваша страна разпореждане, че Народното събрание през изтеклата си сесия, в 49-то си заседание, държано на 15 януари т. г., разгледа прошението под вх. № 2417/1904 г. от Осман Ибрахимов, живущ в гр. Русе, с което моли, като верен служител на дълга си - куриер между тайния революционен комитет в Румъния и Русе, да му се отпусне наново пенсия, понеже отпуснатата му по-рано е била отнета с указ № 121 от 1 юли 1896 г., и реши:

Да се отпусне на Осман Ибрахимов от гр. Русе (25) двадесет и пет лева месечна пенсия.

 

11

Из доклад № 1358 от 15 апр. 1905 г. на министъра на финансите до княз Фердинанд. - Държавен вестник, № 87, 27 апр. 1905.

 

Имам чест най-покорно да помоля Ваше царско височество да благоволите и утвърдите чрез подписване на приложения тук указ, приетото от XIII Обикновено народно събрание, втора редовна сесия, в XLIX му заседание, държано на 15 януари т. г., решение за отпущане заслуживша пенсия на:

Осман Ибрахимов от гр. Русе.

 

12

Из указ № 69 от 15 апр. 1905 г., подписан от княз Фердинанд. - Пак там.

 

Обявяваме на всички наши верноподаници: XIII Обикновено народно събрание, втора редовна сесия, в XLIX си заседание, държано на 15 януари 1905 г., вотира и прие, ние утвърдихме и утвърждаваме следующето решение:

Да се отпуснат заслуживши пенсии на:

л) Осман Ибрахимов от гр. Русе, 25 лв. месечно.

 


 

Шериф чауш X. Мустафов от Карлово

 

1

Стенографски дневници на VI ОНС, II р.с., кн. 4, 28 заседание, 30.ΧΙ.1891 г., 114-115.

 

Докладчик К. Попов: Прошение от Шериф чауш X. Мустафов от Карлово, с което иска пенсия за заслугите си, принесени на българския народ през времето когато той, българският народ, е бил под турско иго. Към прошението си има приложено едно свидетелство под № 2711, с което се удостоверява следующето (чете):

Карловска околия
Градско общинско управление
в гр. Карлово
№ 2711    Свидетелство
29 октомври 1891 г.
гр. Карлово

Дадено от Карловското градско общинско управление на съгражданина ни Шериф чауш X. Мустафов на възраст 55 години, в удостоверение на това, че той не притежава никакви движими и недвижими имущества, освен една четвърт от едно дворно място (арса) от стойност 50 лв. Освен това реченият се занимава с кафеджилък, с което си занятие се труди да изкара прехраната както за себе си, така и за семейството си и той се намира в крайно бедно положение.

За това дава се настоящето за да му послужи гдето трябва.

Кмет: П. П. Козарев Секретар: А. Русенов

Във време на войната просителят е пазил българите, които са останали в Сопот до самото предавание Сопот на руските войски.

Комисията предвид на заслугите на един турчин [мюсюлманин], който не е бил длъжен да защитава българските интереси, намира за уместно да му се даде 30 лв. месечна пенсия.

Председателят: Който не приема предложението на комисията, да си вдигне ръката. (Никой не вдига). Приема се.

 

2

Молба от 12 апр. 1896 г. на Шериф чауш X. Мустафов, жител от гр. Карлово, чрез Пловдивския окръжен управител до министъра на финансите в София. - НБКМ-БИА, кол. № 47 зп, а.е. 328, л. 2.

 

С указ № 665 от 23.XII.1891 г. по Министерството на вътрешните работи ми бе отпусната годишна пенсия в размер на 240 лв. Но понеже тази пенсия е недостатъчна, за да поддържам бедното 2-членно семейство, то най-покорно Ви моля, господине министре, да благоволите и внесете настоящето ми заявление в надлежното при повереното Ви министерство пенсионно отделение, за да ми се увеличи пенсията поне в размер на 500 лв. годишно, от която да мога да поддържам както мене си, така и семейството си.

Изискуемите се от закона документи навярно се намират в пенсионното отделение при повереното Ви министерство, които съм изпратил при отпущанието на досега получаваната от мен пенсия.

Прилагам и едно свидетелство под № 998, издадено ми от Карловското градско общинско управление, удостоверяващо бедността ми и семейното ми положение.

[Отметки:]

1. Π. К. № 333. Год. пенсия 240 лв.
2. VI Об. нар. събр. е определило тази пенсия (реш. от 30 ноем. 1891 г., протокол № 28).
3. Д. № 15б 1891/1892 г., с. 229.
4. Д. № 32, т. 1 от 1892 г., с. 137.

 

3

Държавен вестник, № 230, 18 окт. 1896.

 

С указ под № 125 от 19 юли т. г., съгласно решението на Пенсионния съвет от 27 юни т. г. и на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юли т. г. определените в различни времена и от различни учреждения поборнически пенсии на лица, които не съвпадат в категорията на опълченци, нито на поборници:

13) на Шериф чауш X. Мустафов от гр. Карлово.

 

4

Стенографски дневници на IX ОНС, I р.с., кн. 3, 30 заседание, 8. II, 1897 г., с. 152.

 

Докладчик Петър К. Бобчевски: Прошение от Шериф чауш X. Мустафов из гр. Карлово, бивш пенсионер. Пенсията му била прекратена на основание закона, издаден миналата година. Иска да му се даде пенсия от Народното събрание, понеже не подпадал под тоя закон, който се отнася за опълченците и поборниците. Той казва, че бил от тия турци [мюсюлмани], които във време на въстанието пазили българите от башибозуците.

Комисията остави туй прошение без последствие, понеже няма доказателства, които да констатират тия работи и от сведенията, които събра комисията, се разбира, че искането на просителя не може да се удовлетвори.

Председателствуващият Христо Иванов: Ще се гласува. Ония г-да представители, които приемат предложението на комисията, щото прошението на Шериф чауш X. Мустафов из гр. Карлово да остане без последствие, да си вдигнат ръката. (Болшинство).

Остава без последствие.

 

5

Димитров, Г. Княжество България. Т. 3, с. 212.

 

При завръщането си сопотенци намерили 180 дюгена и по-добри къщи на прах и пепел, а само онези по краищата останали донегде здрави. И ако би някой си Шериф онбаши да не ги запазил, и те щели да изгорят.

 

6

Молба от 3 май 1901 г. на Шериф чауш X. Мустафов, 66 годишен от гр. Карлово, до председателя на Народното събрание за възобновяване на отнетата му пенсия. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 322, л. 186-187.

 

В турско време служих дълго време в гр. Сопот като старши полицейски стражар (чауш), гдето ме свари и освобождението на България.

На този градец аз съм принесал големи услуги, които подробно са означени в тук приложеното свидетелство, подписано от много сопотски първенци и граждани и заверено от Сопотското градско кметство. За тия ми заслуги аз бях награден от Народното събрание през 1891 г. с пожизнена пенсия от 20 лв. месечно, или 240 лв. годишно. Обаче Пенсионното отделение с решението си от 27 юни 1896 г. прекрати пенсията ми под предлог, чe не съм имал качествата на поборник съгласно закона за поборниците. Обаче аз не съм искал пенсия като поборник; аз съм искал такава и ми е отпусната от Народното събрание в 1891 г. по други причини - за други услуги, показани в тук приложеното от мен свидетелство (каквото и тогава бях представил).

Прочее, на основание приложеното ми свидетелство за услугите ми, посочени в него, и понеже съм много беден и немощен, та не мога да си изкарвам поминъка, то затова най-покорно моля високопочитаемото Народно събрание на Княжество България да благоволи да ми възобнови пенсията, като ми я отпусне в същия размер отсега за в бъдеще, тъй като инак много бедствувам за насъщния хляб.

За по-доброто и по-голямо уверение, че съм принесъл заслугите, показани в приложеното свидетелство от гр. Сопот, моля да бъдат разпитани от прошетарната комисия г-н Никола Иванов (бивш окръжен управител в София и бивш член на тайния комитет в гр. Сопот в турско време), също г-н Иван Вазов, особено и майка му и брат му.

Покорнейше моля, господине председателю, да дадете най-бърз ход на настоящето ми.

Приложение:

1. Свидетелство от гр. Сопот с дата 25 април 1901 г.
2. Извлечение от решението на Пенсионния съвет от 27 юни 1896 г.
3. Свидетелство от Карловското градско кметство от днешна дата (3.V.1901 г.) за бедност, и др.

С отлично почитание: Хаджи Мустафаоглу Шериф чауш

 

7

Документален разказ „Поборник“. - Вазов, Ив. Събрани съчинения. Т. 8, С., 1956, 25-29.

 

Откогато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря (мюдюрите бяха един вид второстепенни околийски началници) в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни управници.

Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си началници!

Върховен представител на султана остана чаушът (пристав у турциге), началник на жандармерията в Сопот, състояща се от троица заптиета и четворица пандури българи.

През четирите години преди Априлското въстание чауш в този град беше Шериф ага.

Викаха му просто: Шерифа.

Хубавец, млад турчин [мюсюлманин] из Карлово, от добра фамилия, с румено, пълно лице, с черни мустаци и с черна коса, която носеше като християните, против турския обичай, с правилен, малко гърбав нос. Той имаше черни големи очи, твърде блестящи, усладени с кротък, нежномеланхоличен поглед.

Завършен тип на турчина от примеса на азиатска порода с южноевропейска.

В това добро тяло живееше добра душа.

Тоя Шериф обичаше българите.

И те не го мразеха.

Жените го харесваха и се вгледваха в него.

Като същи нововремски турчин, който се почита, Шерифа притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Той я пиеше скришом по кръчмите в голямата мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода.

Но той беше добър човек.

Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра, под сенките. Там, под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше, в едно сърдечно побратимяване с раите, сладострастни турски анекдоти и весели масали.

Точен и съвестен изпълнител на служебните си обязаности, той, по природна доброта, и когато беше строг, умееше да бъде приятен човек.

Една нощ, когато излязохме десетина младежи из една къща, закъснели на комитетско заседание, срещна ни без фенер нощната стража, предвождана от Шерифа. Той ни спря и строго измъмра:

- Прилича ли на вас, синове на предни хора, да се скитате нощно време из улиците? Не знаете ли, че е забранено без фенер? Чорбаджилар, заповядайте в конака, аз ви арестувам тая нощ.

Закараха ни в конака. Вместо в затвора, той ни въведе в почетната с меки миндери стая, дето първенците правеха заседанията си, когато решаваха въпроси общински, свързани с интересите на хазната.

- Тука ще останете до съмване и аз ще се потрудя да не ви дотегне затворът - каза той.

След половин час дойдоха цигулари и до заранта конашкият двор ехтеше от свирни, песни и веселие, на което тона даваше самият домакин!

Той беше позачул за апостолските кръстосвания из града, но правеше тъй, като че нищо не знаеше.

 

***

На какво се дължеше тая симпатия към българите?

Предполагаха някои, че в жилите му трябва да тече българска или изобщо християнска кръв.

Но това беше предположение само: в минута на доверителни излияния, под омаята на бистрата гроздовица, когато той ставаше особено разположен към откровеност, Шерифа би позагатнал такова нещо, ако знаеше, че съществува.

Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство, за да не става врява и да избегне главоболия и отговорности пред по-висшето. Това не изглеждаше правдоподобно.

Други го обясняваха чрез тайните му, на мнозина познати връзки с една българка, пленена от черните му очи, която той обичаше. Тая нова Далила трябваше да е отнела силата и обезоръжила фанатизма на тоя мюсюлманин, който покрай нея обичаше и българите.

Това предположение беше по-вярно психологически - любовта прави и по-големи чудеса.

Но беше ли положително вярно?

Както и да е.

Той желаеше тишина и не желаеше да докарва беда на Сопот.

 

***

Но един път самият Сопот поиска да я докара.

През едно от последните си посещения на града Левски, като очакваше извън него да му докарат кон, за да отпътува за Троян, ненадейно го приближава един господин и с думите: „Тая дреха е моя!“, зафаща да му тегли новото сукнено пардесю. Сборичкват се. Но противникът му, надарен с голиатски стан, надделява и побягва с дрехата. Смаяният апостол насочва револвера в грабителя, но съобразява, че гърмежът ще събере пръснатите по полето работни хора, мушва оръжието под сетрето и се махва оттам.

Левски не знаеше, че пардесюто, подарено нему от един революционер, беше крадено от друг из разбития една нощ дюкян на горния господин, който случайно си го позна и го взе - чуждото си е все чуждо! Като дохожда в къщи, той бръква в джебовете му; но като намира там подозрителни работи, уплашва се и занася дрехата на дюкяна на един първенец, отгдето му я повръщат по същата причина и той я занася в къщата на друг първенец, секретар в беледието. Той му разправя още, че виждал няколко пъти крадеца да излиза от къщата на доктора Кошников, че яздел атовете на Иван Илиев (двама от най-разпалените тогава патриоти и верни приятели на Левски в Сопот: първият от тях е умрял, вторият, който държеше в обора си и двата коня на Левски, е сега свещеник Иван Бенчев в София) и ходил често на училището при даскалите.

Това той беше успял да разкаже на много лица из улиците и вече целият град знаеше, че се касаеше за дякона Левски и чакаше уплашен.

Първенецът извади от дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски писма от Сопот и от другаде, късове восък с турски печати и прокламации за бунт... Той изгубва глава от страх, вика Шерифа, комуто съобщава за всичко, за да излезе от всяка отговорност. Шерифа изслушва със сериозен вид верноподаническите му изявления, че градът не може да отговаря за чапкъните и че „всеки трябва да сърба, каквото е дробил“, па като прибира опасните предмети, попитва: „Извинявай, чорбаджи, где ви е нужникът?“

И работата се потъпква!

***

По-деликатно стана положението на добрия Шериф срещу въстанието.

На приготовлението му, което ставаше почти явно, на упражненията при манастира с евзалии пушки, на сноването на агитатори той гледаше с учудване и скръб.

Един път каза на едного от чорбаджиите:

- Ще се запали градът ви, каквото са я зафанали вашите лудоглави младежи... за ваше добро молете бога тук да бъде пак Шериф чауш...

Градът не се запали, защото въстанието не пламна в Сопот.

Тосун бей се завърна от разрушената Клисура, влизайки с безкраен обоз, натоварен с награбена плячка и с шейсет тенекии с газ и пачаври, за да даде огъня на Сопот, записан на тефтера му като бунтовнишко огнище. Но чорбаджиите припаднаха на молба, като му сложиха пред нозете трийсет хиляди гроша, и се заклеха с главите си, а Шерифа в децата си, че царски душмани не е имало и няма в градеца.

***

Сопот се спаси тогава, но се запали на другата година, след възхищеното посрещане на Гурковите казаци, дошли от Казанлък и веднага заминали назад. Нападнат от башибозушката сган, Сопот биде напуснат от жителите си, повечето застигнати в Балкана и избити или пленени.

Около стотина жени и деца бяха повърнати и затворени в оцелялата къща на поп Еня. Всеки ден нови пълчища башибозуци налитаха тая къща с цел за плячкосване и изнасилване. Това ужасно положение трая десетина дена. Тук Шерифа взе ролята на провидение и ангел-хранител на нещастниците. Денонощно пазеше с хората си в двора със запънати мартинки, предупреждавайки башибозуците, че ще простре мъртъв всекиго, който се реши да насили вратнята или да мине през зида, за да обижда обезоръжени жени... Ноще се разпореждаше да търсят и да донасят из къщята храна за обсадените. Веднъж фанатиците гръмнаха въз него, но не го удариха. Тъй остана докрай на поста си.

Когато гледаше жените как плачат и си скубят косите за загиналите си мъже, братя, деца, гледайки дима и пламъците, които следваха да изпепеляват домовете им и имотите им, и той плачеше.

- Не олду, ей аллах яребим! (Какво нещастие, господи, боже мой!) - казваше покъртен при вида на тия човешки злочестини.

***

Но слънцето на свободата скоро изгря над димящите се още пожарища.

Раите станаха господари, господарите станаха подчинени на раите.

Шерифа си остана в Карлово без служба, сиромах с тежка фамилия и с фатализма, свойствен на едноверците си, покори се на божията воля.

Но свободните българи не забравиха добрите му дела към бившите роби. Първото румелийско областно събрание пожела да му отпусне за благодарност пожизнена пенсия. Решението беше единодушно. Станаха само кратки разисквания върху въпроса, от кой параграф на бюджета.

Отпуснаха му пенсия като на поборник!

София, 1901 г.

 

8

Обявление № 1890 от 7 ноем. 1901 г. на канцеларията на Народното събрание. - Държавен вестник, № 244, 9 ноем. 1901.

 

Съгласно чл. 74 от Правилника за вътрешния ред на Народното събрание, канцеларията има чест да обяви за знание, че прошетарната комисия при Народното събрание в 4-тото си заседание, държано на 23 октомври т.е., оставя без последствие следующите прошения:

5) от Шериф чауш X. Мустафов от гр. Карлово, за възобновление пенсията му.


 

Курал-зааде Мустафа ефенди и жена му Кямиле от Карлово

 

1

Държавен вестник, № 53, 3 март 1893.

 

С указ под № 57 от 31 януари т. г. определява се на Курал-зааде Мустафа ефенди, жител на гр. Карлово, за услуги, принесени от него на българското население от Карловската околия във време на последната Руско-турска война, ежегодна пенсия в размер на 360 лева.

 

2

Държавен вестник, № 43, 24 февр. 1895.

 

С указ под № 57 от същата дата [31 януари т.г.] продължава се на Кямиле Курал-зааде Мустафова от гр. Карлово, съпруга на покойния пенсионер Курал-зааде Мустафа ефенди, определената през 1893 г. на последния ежегодна пенсия в размер на 360 лв. от 9 юли 1894 г., в който ден се е поминал мъжът ѝ.

 

3

Държавен вестник, № 267, 5 дек. 1895.

 

С указ под № 524 от 12 октомври т. г. намалява се ежегодната пенсия на Кямиле Курал-зааде Мустафова от 360 на двеста четиридесет (240) лева, тъй като с оженването на дъщеря ѝ и с умирането на мъжа ѝ, семейното ѝ положение е съвършено изменено.

 

4

Препис от решението на Пенсионния съвет от 27 юни 1896 г. - НБКМ-БИА, кол. 47, а.е. 330, л. 16 и 49.

 

... И на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците.

I. Да се прекратят от 1 юни 1896 г. определените в разни времена и от разни учреждения поборнически пенсии на лица, които не съвпадат в категорията нито на опълченците, нито на поборниците:

15. Пенсията на Кямиле Курал-зааде Мустафова от гр. Карлово, съпруга на покойния Курал-зааде Мустафов ефенди, в размер на 240 лв. годишно, да се отнеме, тъй като от представеното от съпруга ѝ през 1892 г. свидетелство с дата 30 ноември същата година под № 3124 се вижда, че действително последният във време на турското владичество е правил добрини на българското население в речения град и че през Руско-турската война в 1877-1878 г. е запазил някои българи карловски граждани, като ги е укрил в къщата си, но според чл. 2 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците той не съвпада с категорията на поборниците, на семействата на които съгласно чл. 5 и 8 от същия закон се полага пенсия.

 

5

Държавен вестник, № 230, 18 окт. 1896 г.

 

С указ под № 125 от 19 юли т. г., съгласно решението на Пенсионния съвет от 27 юни т. г. и на основание чл. 1, 2, 3, и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юли т. г. определените в различни времена и от разни учреждения поборнически пенсии на лица, които не съвпадат в категорията на опълченци, нито на поборници:

13) на Кямиле Курал-зааде Мустафова от гр. Карлово.

 

6

Димитров, Г. Княжество България. Т. 3, с. 210.

 

Карловци, особено пък онези, които са били скрити на тавана в конака на Муста ефенди, вечно ще помнят, на чеда и внуци ще разправят, че в този конак са намерили спасението на живота си. Когато въоръжената и разгневена тълпа нападнала конака, за да избие скритите там българи, благородната ханъмка на Муста ефенди излязла без фередже на гърба срещу тълпата и спасила живота на толкова невинни душици, които днес я благославят.

 


 

Осман Нури ефенди от Пещера

 

1

Стенографски дневници на VII ОНС, I р.с., кн. 4, 31 заседание, 11. ΧΙΙ. 1893 г., 105-109.

 

Докладчикът: Има едно прошение от Осман Нури ефенди из гр. Пещера, Т.-Пазарджишки окръг. Към прошението има приложени: едно свидетелство от Пещерското общинско управление, че 19 години е управлявал медресе; има друго свидетелство от Баташкото общинско управление за неговите добри обноски към българите, и трето, свидетелство от Министерството на правосъдието за прослужените му 10 години по съдебната част, 4 години мюфтилик и 19 години прекарани в медресето; бил много добър човек. Семейството му било 20-членно. На основание на всичко това комисията реши да му се отпуснат 80 лв. месечна пенсия.

Че той притежава тия добри качества се свидетелствува от документите и от книжата, приложени към прошението му, именно от свидетелството, издадено от Брациговската, Радиловската и други общини, и тия общини разясняват подробно всичко, което трябва да се каже. Така общинското свидетелство от Пещера казва: „Дава се настоящето свидетелство на Осман Нури ефенди, че той със своето благоразумие и человеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси граждани от нахлуванията на разните башибозуци, които, разярени и с твърдо намерение, идеха да убиват, обират и опожаряват всичко, каквото се намереше в града българско. Едни от казаните башибозуци по негово умно разпореждание, чрез техните началници, даже не можаха да стъпят в града. Също така през 1877 г. можа да запази града и от муаджирите и черкезите, които през това време избягваха и искаха да убиват где кого успеят да застигнат.“ Има и друго свидетелство от Брацигово, Радилово и Батак, в което същото казват, че ако не бил тоя човек, можели да станат и тия села като Батак. Благодарение на тоя човек тия села се избавили.

Комисията, като разгледа и изучи заслугите, които просителят принесъл на споменатите горе общини, реши да му се отпуснат 80 лв. месечна пенсия. Той е човек 70-80-годишен и едва ли ще може да взема веднъж, дваж тая пенсия, а на Народното събрание остава, каквото обича да направи.

Юр. Юрданов: Г-да представители! Както чух от г-на докладчика, просителят е имал 10-12 години прослужени на държавна служба; ако е тъй, ази мисля, той може да се обърне към Министерството на външните дела, и там можеше да бъде удовлетворен. Но при всичко това, което каза г-н докладчикът, че той е спасил българския народ, че той не го е клал, а че по-малко го е клал — това аз не вярвам. Затуй, ако се отпуща и на мюсюлмани по 80 или 100 лв. пенсия, съжалявам, г-да представители, за това, защото ази мисля, да не бъдем толкоз щедри, да не отпущаме българските пари и на такива хора, защото е срамота и хората ще се смеят с нас. Ако е за неговите заслуги и прослужени години на държавата, за туй има Министерство и той може да се обърне там. Но колкото за това, че той избавил българския народ, за тия негови заслуги, че не го е клал, аз не вярвам. Само туй ази ще забележа на г-на докладчика, че ако е клал, по-малко е клал, а не по-много. Зарад туй ази ще моля почитаемата комисия и почитаемото Народно събрание да посмали малко или да остави това прошение без последствие.

А. Крушков: Г-да народни представители! От казаното на г-на докладчика народното представителство можа да се ориентира относително заслугите, направени в най-тежките времена на отечеството от страна на Осман Нури ефенди. Аз мисля, даже чест ще прави на народното представителство, ако се отпусне на просителя една нищожна пенсия от 30-40 лв., която няма да костува много на държавата, защото и тъй сме щедри да отпущаме даже на хора, които не са заслужили на отечеството. Заради туй аз предлагам да му се отпусне такава пенсия, ако е възможно от 40 лв., като се има предвид и старостта на тоя човек - 80-годишна възраст, та няма за дълго време да получава. Но ще прави чест и на правителството и на представителството, ако се отпусне пенсия на тоя човек.

Г. Караколев: Г-да представители! Аз няма да предлагам, както каза г. Инджето, че като бил мюсюлманин да не му отпущаме пенсия. Но мен ми се струва, че когато един човек е заслужил, това трябва да му се признае, макар той и да е евреин. Докладчикът каза, че в лошите обстоятелства тоя човек е помогнал на българското население, като е отстранил башибозуците; но г-н Инджето не счита това за нищо, гдето не е дал да се коли българското население, и като е турчин [мюсюлманин], не вярва; но той трябва да знае, че може би да има и от нас някои, които сме правили лоши работи. И че в турците имаше още по-добри хора, които са правили много повече добро от някои наши. Може да е направил добро и той; може действително да е човек разбран, отишъл та е казал на башибозуците и черкезите да не правят това зло, и успял да ги повърне да не влизат в селата; това се доказва от общинските свидетелства на тия села. Защо тогава да се не вярва на туй и защо да се не удовлетвори тоя човек, когато е заслужил? Аз и по-рано говорих, както и някои други представители казаха, че не са заслуживши само тия, които са ходили тук-там. Един заслуживши може да е и мюсюлманин, и евреин, щом той е направил добро. Щях да отида да кажа по-нататък, но хайде да не отваряме старите работи. Аз не мога да разбера защо да не се възнагради тоя човек, ако и да е мюсюлманин, когато е заслужил. Освен това, само по себе си иде да се разбере, че той е бил добър човек, че правителството го е назначавало на служба и управлявал някои работи и в такъв случай трябва да се повярва, че е направил добрини. Зарад туй настоявам да се приеме искането на комисията, именно предложената сума от 80 лв., без да се гледа мюсюлманин ли е или какъв. Какъвто и да е човекът, стига че е направил добрина на човеците в най-лошави времена за отечеството.

К. Попов: Г-да представители! Г-н Юрданов каза, да се препрати това прошение в Министерството, за да се пенсионира просителят оттам за своето изслужено време. Но ние чухме от г-на докладчика да ни каза, че просителят е служил само десет години на държавна служба, и съгласно Закона той не може да вземе пенсия за изслужено време. Зависи сега от Народното събрание, което, като вземе предвид десетгодишната му служба в България, като вземе още предвид, че просителят е направил една голяма заслуга на българското население - не тъй, както Инджето каза, че по-малко е клал — и като това ни се казва и признава от хора, които нямат никаква задна мисъл и цел, но се казва от българи, които най-добре знаят, че е правил добро, всичко туй, казвам, като вземем във внимание, зависи от Народното събрание да направи както намери за най-уместно. Твърде добре знаем, че мнозина от нашите поборници със своята неопитност направиха много по-големи пакости, отколкото добрини, и пак ги пенсионирахме. А тук просителят е направил добрина. Следователно на мястото си е да му се определи една нищожна пенсия от 80 лв. В тоя случай отпущането на пенсия е тъкмо на мястото си.

Докладчикът: Аз, г-да представители, мисля че обясних, но г-н Юрданов не ме е разбрал, види се. Аз не казах, че просителят е освободил всецяло българския народ, но само изброих няколко села, на които е помогнал, и които са му дали свидетелства, подписани от кметовете и подпечатани с общинските печати. Освен това, аз имах честта да видя и някои батачани, които, като се интересувах, попитах и самите те останали живи след клането, ми разправиха, че действително тоя човек е много помогнал в онуй лошо време и трябва да се възнагради. От друга страна, и правителството му е давало доверие, като го е държало толкова години на служба, за което му издало и свидетелство, че действително бил честен в службата си.

Освен туй има да добавя, че ако имаме още 2-3 хиляди прошения, между тях има 5-6 такива, на които трябва да обърнем внимание и които трябва да удовлетворим. Защото най-сетне парите, които се отпущат, не са само български, а са общи на всичките български поданици, които не се делят по народност. И тия, които просят тук милостиня или пенсия, и те са български поданици, и имат право, защото парите са и наши, и техни.

Зарад туй аз моля, съгласно решението на комисията, да се отпусне на Осман Нури ефенди 80 лв. месечна пенсия.

Г. Ковачев: Г-да представители! Аз мисля, че и по-напред, когато отпущахме пенсии на поборници и на други заслуживши лица, гледахме на техните заслуги и на основание на това отпущахме пенсия. Както обясни г-н докладчикът, просителят, освен дето е служил 10 години наред като държавен чиновник със заплата от 300 лв., но в турско време, в най-мъчителните за българина времена, той е помогнал на ония места, които най-много са имали нужда тогава от такъв човек, като него покровител. При прошението му има документи, от които явно става, че през 1876 г., когато се колеше Батак, който стана жертва за нашата свобода, просителят е оказвал помощ на тия, които са бягали от тоя Батак, когато е горял. Така също и башибозуците, когато са отивали за Батак и са се връщали оттам, за да отидат да пожарят и други места, той сам е излязъл пред тях, посрещнал ги и не ги оставил да влязат пред тия места и да правят пакости. Комисията, като имаше тия работи предвид, намери че една пенсия от 80 лв. месечно не ще бъде толкоз голямо възнаграждение срещу заслугите, които негова милост Осман Нури ефенди е принесъл, и затова реши да му се отпусне. Зарад туй аз ще моля да се съгласите всички да се отпусне тая пенсия на просителя, като с това дадем да се разбере, че ние еднакво се отнасяме към всеки човек, стига да е принесъл известни заслуги па отечеството.

Ив. Цанков: Г-да представители! Понеже от думите на предговорившите се осветли доста добре почитаемото Народно събрание, че тоя човек действително е заслужил, каквото да му се отпусне пенсия, зарад туй предлагам да се прекратят дебатите и да се гласува предложението на комисията. (Гласове: Прието!).

Α. Π. Семерджиев: Г-да представители! Когато се дават пенсии на поборниците. (Гласове: Има предложение за прекращение на дебатите! Председателят: Не са говорили още 7 души), уверен съм, че в Народното събрание няма да се намери човек, който да каже не, не бива да се дават. Но кажете, г-да представители, тоя човек, който е подал туй прошение, в кои поборници ще го турите? Прочете се едно свидетелство от Пещерската община, в което се казва, че той, Осман Нури, запазил Пещера от башибозуците. Пещера, г-да, не въстана през 1876 г., за да има нужда от запазване. Не е истина, че е помогнал на Батак. Ако беше само дигнал ръка да помогне на Батак, то нямаше да паднат толкоз жертви. Да се говори за Батак, да се казва, че е помогнал, то е да се осквернява паметта на падналите в Батак жертви. Ако речете да дадете на просителя пенсия, то какво ще правите с вдовиците на загиналите в Батак, на тия, които имаха и къщи, и най-мило, и всичко дадоха за тая свобода? Как ще различим поборника от един такъв мерхаметлия (милостив) човек? Такива мерхаметлии са много по света, много ги има и в нашето отечество. И както виждате, г-да представители, комисията е определила на такъв човек пенсия 80 лв. месечно. Даже да речем, че представителството реши да му се отпусне пенсия, трябва ли да се сравнява той с ония, които са принесли политически заслуги? Вземете примери. Двама батачане са пенсионирани с по 60 лв.; Иван Арабаджията с 80 лева. Може ли да сравните тоя мерхаметлия човек с тях? Не можете, ако турите ръка на сърце. Като имам това предвид, аз мисля, най-доброто нещо, което може да направи Народното събрание, е да изкаже благодарност от страна на представителството към г-на Османа Нури ефенди за добрините, които той мисли да е принесъл на някои свои съотечественици, и нищо повече; и второ, да се изпрати това прошение в Министерството на вътрешните дела, което да изпита какво е неговото материално положение, да разпита за неговите заслуги, в що именно се състоят, да се увери във всичко, което се приписва на тоя просител, и ако намери за уместно и нужно, тогава да му се отпусне една пенсия, най-много 50 лева.

Преди да свърша, г-да представители, моля да обърнете внимание на моето предложение - никаква пенсия да не гласувате на тоя човек, макар че тая, предложената от комисията, е твърде голяма. Защото, ако му отпуснете тая пенсия, вие ще додете да го сравните с другите поборници. И предлагам още това, да се изпрати туй прошение в Министерството на вътрешните дела, и моля след това да се прекратят дебатите.

Председателят: Има предложение да се прекратят дебатите. (Гласове: Да се говори!). Говорили са 7 души; има записани още 9 души да говорят. Питам Народното събрание: който желае да се говори още по прошението на Осман Нури ефенди, да си вдигне ръката. (Меншенство) Малцина вдигат ръка, значи няма да се говори.

Г-да представители! По прошението на Осман Нури ефенди има три предложения. Първо, предложение от комисията, което е да се отпусне на просителя 80 лв. месечна пенсия. Второ, предложение от г-на Крушкова да му се отпуснат 40 лв. И трето - от г-на Семерджиева да се изпрати това прошение в Министерството на вътрешните дела, и то, ако намери за добре, след като провери неговото материално състояние и се увери в неговите заслуги, да му отпусне пенсия най- много 50 лв. месечно.

Като първо по реда си, ще туря най-напред на гласувание предложението на комисията и сетне другите предложения, ако разбира се то бъде отхвърлено.

Който не приема предложението на комисията да се отпусне ежемесечна пенсия от 80 лв. на Осман Нури ефенди, да си вдигне ръката. (Едни гласове: Меншество! Други гласове: Болшинство! Недоразумение.)

Г-н Кознички! Констатирайте резултата от гласуването.

Квестор Д. Кознички: По-малцината са дигнали. (Гласове: Не се разбра въпросът!) Ако искате да преброя.

Председателят: Моля, моля, г-да, ще се повтори още веднъж. Който не приема предложението на комисията, което е да се отпусне пенсия на Осман Нури ефенди 80 лв.; който е против това предложение, да си вдигне ръката. (Гласове: Болшинство!) Г-н Кознички, проверете.

Квестор Д. Кознички: (след преброяването на гласовете) 34 души са против. Сега да изброя всички, да видим колко са. (Преброява всички представители.) Всичко са 72 души. (Ю.Юрданов: Не е вярно!). Аз се не интересувам. (Гласове: Меншенство! Болшинство! Шум.)

Председателят: Моля да се пази тишина. (Един глас: И разсилните се броят за представители!) Какво намерихте, г-н Кознички?

Квестор Д. Кознички: Меншество вдига ръце. (Един глас: Не е вярно!). Аз съм сам против. (Шум).

Председателят: Моля да се пази тишина. Г-да представители! Ако обичате да стана от мястото си, ако няма да слушате и да пазите тишина.

Квестор Г. Караколев: Приема се предложението на комисията.

Председателят: Моля тишина. Понеже има прение по резултата на гласуванието, ще поставя въпроса втори път на гласувание. Одеве беше, който е против отпущанието пенсия от 80 лв., и дигнаха 34 души, които не приемаха. Сега противното ще дам на гласувание. Който желае да се отпусне на Осман Нури ефенди 80 лв. ежемесечна пенсия, да си вдигне ръката. Г-н Караколев! Бройте колко души вдигат ръка.

Квестор Г. Караколев: (след като преброява всички дигнали ръка) 39 души вдигат.

Председателят: Болшинство вдига. Значи, приема се предложението на комисията да се отпусне на Осман Нури ефенди ежемесечна пенсия от 80 лева.

 

2

Държавен вестник, № 126, 13 юни 1895.

 

С указ под № 311 от същата дата [16 май т.г. на МВР] прекратява се определената по решение на VII-то Обикновено народно събрание, прието в XXXI му заседание от 11 декември 1893 г. и утвърдено с указ от 19 февруари с.г. № 130, на Осман Нури ефенди от гр. Пещера ежегодна пенсия в размер на 960 лв. от деня на определението и - 1 януари 1894 г., тъй като той е починал през месец декември 1893 г.

 

3

Попов, Ив. Пещера до Освобождението. - Страници из миналото на град Пещера. С., 1973, 174-176.

 

А пещерските турци още същия ден, 21. IV. 1876 г., по пладне, вече знаели за станалото в Панагюрище. Техни хора, пристигнали в Пазарджик, първи съобщили за тревогата в града. И тук, както в Пазарджик, турците очаквали незабавно нападение от страна на въстаналите. Това се диктувало от всички военни и стратегически съображения. Но тъй като въстаниците не знаели и не можели да се възползуват от момента, сами турците взели енергични мерки за своята безопасност. Те били нащрек, завардили изходите, а щом се открило и писмото, щом пипнали края на нишката, настървено се спуснали да ловят где кого могат.

При това положение на нещата, при това повдигане на пещерските турци и местната турска власт нащрек, на българите и на комитета в Пещера не оставало да направят друго освен това, което техните сънародници направили във всички смесени български селища, гдето също имало комитетски организации - да помислят за собственото си спасение. И наистина, още същия ден въоръжени пещерски турци искали да ударят по българите. Когато се научили за заловеното писмо, възбуждението се усилило още повече. Почнали да подговарят да се нападне, да се ограби и изгори градът.

Обаче пещерският гражданин, турчинът [мюсюлманинът] Осман ефенди, учител и духовно лице в Пещера, със значително образование, получено в пловдивското висше духовно училище, и с доста силно влияние над сънародниците си от Пловдив до Неврокоп, се противопоставил на това предложение.

- Сакън, огън ще внесете! — казвал на едноверците си. Само когато минете през трупа ми, можете да ударите града!

- Какво го слушате бе? Не виждате ли, че и той е комита като българите? - викал срещу него Айти ефенди.

Тъй описваше при разпита ми тая сцена дядо Петър Учкунов. Другите турци [мюсюлмани] обаче възприели благоразумния съвет на Осман ефенди и се спуснали да гонят буйния си съгражданин. Същото си успокоително влияние Осман ефенди упражнил и върху башибозука, който на другия и през следните дни се стълпил в Пещера и около града и проявил същото попълзновение да нападне и плячкоса града. Със заповед „Гери!“ (назад) той ги извеждал от града и ги насочвал към въстанало Брацигово.

Какво становище имала към развилите се събития турската власт в Пещера, начело с мюдюрина, не ни е известно, но не ще да се е различавало много от разбиранията на Осман ефенди. Поведението ѝ българите от Пещера не са знаели и затова всичката заслуга за оцеляването на града през тези опасни дни, когато в околията се разигравала историческата трагедия, пещерци приписват на Осман ефенди.

Относно произхода на Осман ефенди получих противоречиви сведения от старите пещерски граждани П. Учкунов, Хр. Цикалов, Анг. Дашинов и Г. Атанасов. Едни го мислеха за чист турчин, който не знаел ни дума български. Един от внуците му, бръснар в Пещера, твърдеше, че дядо му бил чист турчин от гр. Пловдив. Други пещерци, напротив, го считаха за помак. Изчерпателни сведения по тоя въпрос получих от друг негов потомък - Хасан Бистрия Дулски, внук от дъщеря на Осман ефенди и запасен офицер от българската войска.

Оказва се, че Осман ефенди, чието пълно име е Осман Нури хаджи Ахмед, е помак или българин мохамеданин от с. Михалково, Девинско. В Михалково Осман ефенди имал родственици християни: Мерджановци, Балабановци и Михаловци. Един негов роднина - дядо Христо Михайлов, бил жив до 1941 г. Бащата на Осман бил мютевелия, нещо като управител на помаците, и изпратил сина си на учение в Пловдив, гдето свършил висша духовна семинария. В Пещерска околия той минавал за най-учения турчин и затова се ползувал с голямо влияние из целия район от Неврокоп до Пазарджик. Имал двама сина и една дъщеря - Месруре, женена за пещерския ходжа Садула Бистрия Дулски, също българин мохамеданин от рода на Хаджи Белаловите от с. Барутин, Якорудско. След освобождението на България Осман ефенди отначало бил член на окръжния съд в Пазарджик, а след това преместен от П. Каравелов в София главен мюфтия, където и зет му също бил преместен за ходжа. Взел участие и в Съединението през 1885 г. Председателят на Софийския окръжен съд Попов (баща на актьора Иван Попов) често се съвещавал с Осман ефенди по наследствени дела и по приложението на турските закони, някои от които още били в сила. Не можах да установя кога Осман ефенди е умрял.

 


 

Мустафа Чепенели от Пещера

 

1

Молба от 7 май 1896 г. на Мустафа Чепенели, жител на Пещера, до окръжния управител в Пазарджик. - НБКМ-БИА, кол. 47, а.е. 44, л. 2.

 

От приключеното тук свидетелство, заверено от Брациговското общинско управление, се доказва, че аз през 1876 г., когато християнското население се е намирало в най-критическо положение, съм положил най-голямо старание да бъда полезен на страдающите и съм спасил живота на стотини души, като съм запазил живота и честта им. Сега, като се намирам в най-голямо бедно състояние, което подкрепвам с приключеното тук свидетелство от Пещерското градско общинско управление, прося почитаемото правителство да вземе предвид и горното ми положение и потребното от негова страна да ми се даде една известна пенсия или временна помощ за възнаграждение на положените ми трудове в полза на християните българи. Надея се, г-не управителю, че Вие като представител на правителството на този исторически окръг, ще направите потребното и от ваша страна за удовлетворение на просбата ми.

 

2

Писмо № 2455 от 20 май 1896 г. на окръжното управление в Пазарджик до пенсионния отдел на Министерство на финансите. - Пак там, л. 3.

 

Имам чест да представя в Министерството на зависяще разпореждане приложеното прошение на Мустафа Чепенели от гр. Пещера, заедно с три свидетелства, двете под № 915 и 916, и едно без номер.

 

3

Решение на Пенсионния съвет от 21 юни 1896 г. по повод молбата на Мустафа Чепенели за пенсия. - Пак там, л. 4.

 

От приложените при прошението му от 7 май 1896 г. свидетелства се вижда, че след въстанието в Брацигово през 1876 г., когато всичките въстаници се предадоха на Хасан паша и се събраха от седемтях села в Брациговския въстанически пункт без всякаква защита срещу появившите се за убийство и грабеж башибозуци, тогава просителят Мустафа Чепенели с още някои свои другари с оръжие в ръка е бранил събравшите се от тия башибозуци и с това е спасил живота на мнозина души, и на основание на тия си заслуги просителят иска да му се определи пенсия.

Пенсионният съвет, като взе предвид, че пенсия или земя и пособие, предвидени в чл. 5 и 6 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците се отпуща само на ония, които са извършили работи, указани в чл. 2 и 3 от настоящи закон, а просителят не е бил нито поборник, нито опълченец, реши: просбата на Мустафа Чепенели остава без последствие.

[Отметка:] Пратено чрез Пещерския околийски началник с № 2756 от 13 юли 1896 г. с 3 документа.

 


 

Сехер ханъм X. Салиева от с. Буря, Ловешка област

 

1

Стенографски дневници на VII ОНС, I р.с., кн. 2, 19 заседание, 20. XI. 1893 г., 25-28.

 

Докладчик К. Динов: Прошение от Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, а живуща понастоящем в с. Малкочево [Буря], Севлиевска околия. Тази просителка моли да ѝ се отпусне пенсия за едни нейни заслуги във време на въстанието [1876]. Тя е прибирала у дома си въстаници, давала им е съдействие и ги хранила. За това има три свидетелства, а именно: 1) свидетелство от Малкочевското селско общинско управление под № 801 от 1892 г.; 2) свидетелство от 12 души първенци жители от с. Малкочево, Севлиевска околия, и 3) свидетелство от Севлиевското градско общинско управление под № 2303 от 1892 г., в което се казва, че тая просителка е била член от богато и благородно семейство, което семейство след руско-турската война е измряло и се е разпиляло, а останала само просителката, която е на 63-годишна възраст и дъщеря ѝ. Те са останали без никакви сродници и без никакви движими и недвижими имоти, защото всичко, което имали, било разграбено от турците. На същото прошение има надпис от Севлиевския окръжен управител под № 4815 от 20-и октомври 1893 г., който казва, че доколкото се простират събраните от него сведения за тази просителка, тя действително е правила добрини и услуги на българите. В прошението си просителката казва, че тя с известен риск, риск на живота си, предупреждавала е много съучастници в българските народни движения - за които е узнавала от турските власти - да бягат, когато турските власти са успявали да стъпят по дирите им; помагала е морално и материално на много пострадавши български семейства в с. Кръвеник и Ново село [Априлци] и макар и да е подканяна и застрашавана от съседите си турци [мюсюлмани] да се изсели, но тя не приела това, а е избягала от ръцете им и се укрила с единствената си дъщеря Саабие, която тогава била малка, и останала в България; за тези ѝ симпатии към българите, съседите ѝ турци [мюсюлмани] ограбили всичките ѝ имоти и богатства.

Комисията, като взема предвид всичките заслуги на тая просителка и като взема предвид бедното ѝ положение, в което тя се намира, реши: да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия. Това комисията направи, понеже тя не е поборница и прошението ѝ не може да бъде пратено в министерството, за да ѝ отпусне пенсия.

Комисията намира, че тази просителка заслужава да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия и моли Народното събрание да приеме това предложение. Разбира се, Събранието е свободно да приеме или не това предложение, но ако се отпусне такава пенсия на просителката, няма да се даде бог знае каква голяма сума.

Ю. Юрданов: Г-да представители! Аз ще моля г-на докладчика да обясни: в Малкочево съществуваше ли в турско време българин [християнин]? (Докладчикът К. Динов: Тя сега там живее, а е родом от гр. Севлиево.) Никога българският въстаник, г-да представители, който тичаше за свободата на отечеството си, не е приемал да отиде в турско село, между турци и с турци да работи! (Гласοве: Не е истина.) Българският въстаник е работил само между българи, срещал се е с българи, на които се е доверявал, само с тях е работил, даже не с всички българи. Той никога не се доверявал на турци и на женски кадъни. (Смях). Затова аз ще моля г-да представителите такива прошения да се оставят без последствие, защото прошетарната комисия не знае селото Малкочево, не знае работите как са били едно време. (Конст. Попов: Не е истина.) Тия документи не са достатъчни, за да ни убедят да отпуснем пенсия на просителката. Затова аз ще моля Събранието да има предвид, че имаме данъкоплатци и да не допускаме на гърба на тия данъкоплатци да се угояват такива хора. Затова аз ще моля г-да представителите такива прошения да се оставят без последствие. То е срам и позор, ако удовлетворяваме такива просители. (Гласове: Лъжеш!) Може да направите каквото искате, народният бюджет е в ръцете ви - раздайте го!

Зах. Градинаров: Г-да представители! Позволете ми да ви кажа, че днес се убедих отчасти, че ако не всичките членове на комисията, то някои от тях се показват доста щедри в раздаването на пенсиите. Добре забележи г-н Юрданов, че документите, които ни се представляват, не са от тая категория, за да могат да ни убедят, че действително някоя си Сехер ханъм е била една от тези български патриотки, които с риск на живота си във време на въстанието са укривали българските въстаници; защото селото Малкочево, позволете ми да ви кажа, като е на границата между Търновския и Севлиевския окръзи, аз имах случай да го посетя още в 1879 г. и зная, че то беше съвършено разорено от ближните български села. В турско време нито един българин, нито едно българско семейство не живееше в това село. Следователно туй село, което днес е заселено съвършено от българи, да издава свидетелство, че тая Сехер ханъм е била патриотка, че тя е хранила българските въстаници и им е съдействувала във въстанието, е съвършено неоснователно; защото те не са могли да живеят там и да видят какво е правила. Независимо от туй, хората от туй село, Малкочево, са били най-първите харамии и разбойници между населението в Търновския и Севлиевския окръзи. Туй нещо няма нужда да се доказва, понеже уважаемите г-да представители от Търново, Севлиево и Габрово са тук и могат да кажат, че тия хора са се отличавали с разбойничество.

Мене ми се чини, че няма нужда г-н докладчикът със своето красноречие да убеждава г-да представителите, да ги учи на математика и да ги уверява в патриотизма на Сехер ханъм Хаджи Салиева. Аз съм бил съвременник във време на движенията в турско време - още и по-напред във времето на дядо Жельо - и не вярвам и най-последният български патриот, па бил той овчар или земеделец, да се е доверявал не на Сехер ханъм Хаджи Салиева, но и на Мехмед Ефенди, защото самото име ефенди и ханъм твърде зле звучеше в онова време. Бог знае под какви влияния са издадени тия свидетелства, които тая ханъма представлява.

Не искам да говоря за уважаемия севлиевски окръжен управител, г-н Попов, за когото се спомена, че е направил надпис, с който удостоверява, че тая ханъма е правила добрини на българите. Може би и той да е бил въведен в заблуждение от своите органи, съзнателно или несъзнателно; защото г-н Попов е дошел в тоя окръг не по-рано от месец юни т.г. Този окръжен управител е човек, който няма повече от 32-33 години, следователно той не е в положение да знае, какво се е вършило преди 17-18 години в Търново и Севлиево, макар че е от Търновски окръг. Понеже, според мене, не се представляват тук никакви доказателства, които да ни убедят в патриотизма на тая Сехер ханъм Хаджи Салиева, аз съм на мнение да се остави прошението ѝ без последствие. Не за туй, че с 20-30 лв. месечна пенсия ще да се опропасти българската хазна; но за туй, че ще направим едно нещо, което много лошо ще бие в очите на хората; и главното е, че Народното събрание дава пенсия на една жена, на някоя ханъма, че била прибирала при себе си българските въстаници, или ги била хранила и укривала. Признавам, че е имало турци, по произхождение българи, които само са носили името мюсюлмани, а пък всъщност те са били от българска народност; признавам, че те са съчувствували на българските движения; но досега никога не съм чувал някоя си ханъма Сехер или Хайше да е помагала на българските въстаници; досега такова нещо не съм чувал, нито ще чуя някога, че се намервала някоя Сехер ханъм, която да е помагала на българските въстаници. Всичко може да бъде вярно на тоя свят, но само туй нещо не може да бъде. Абсолютно, казвам, невъзможно е тази ханъма да бъде патриотка. Затуй аз предлагам това прошение на тая ханъма да се остави без последствие.

А. П. Семерджиев: Г-да представители! Аз мисля, че е излишно да се говори повече по този въпрос, понеже се знае, че такива заслуги, каквито се приписват на тая жена, почти са невъзможни. Освен това, г-да представители, помнете, че ако пенсионирате тая жена за такива заслуги, които не можаха да се докажат, то какво ще правим ние с вдовиците, на които мъжете са умрели във въстанието, и вдовиците, които ходят с черни шамии на главите си? Най-добре би било, ако Събранието намери, че тази ханъма е заслужила по българското въстание, да ѝ се даде едновременна помощ, а не да се пенсионира. Защото тогава трябва да пенсионираме всичките български вдовици, на които мъжете са измрели във време на въстанието, и тогава не може да му се намери края.

Л. Дуков: Г-да представители! Комисията, разбира се, се основаваше на това, че от разни общини има заверени свидетелства, в които се казва, че тая жена действително е заслужила, като е прикривала и хранила някои въстаници. Аз не разбирам това, че ако един българин е приел в къщата си въстаници и ги е укривал, то неговата постъпка да се счита за услуга и патриотизъм; а пък ако такова нещо е направено от една туркиня [мюсюлманка], то да не се счита за услуга. Ако едно семейство или някой въстаник по това време е намерил подпорка, в това критическо време, било у българка или туркиня, било у българин или мюсюлманин, то все трябва да се счита за благодеяние. Ако се каже, че турците [мюсюлманите] не са спомогнали на някои българи във време на въстанието или Руско-турската война, аз най-искрено мога да кажа, че по нашите страни, ако и да не станаха кланета, но бяха в надвечерието си, намериха се у нас такива турци [мюсюлмани], които спасиха нашите села. (Зах. Градинаров: А не и туркини.) Разбира се, все едно е, били те турци, или туркини. Колко са, г-да, тези мюсюлманки, които искат от нас пенсии за свои заслуги? Една или две. И аз съм от пестеливите хора, но в такива случаи няма нужда, и не трябва да се скъпим.

Комисията се е основала на тия документи, които са приложени при прошенията на тая просителка. Тия свидетелства са издадени едното от общинското управление на с. Малкочево, другото е от Севлиевското градско общинско управление, третото е от няколко души първенци на с. Малкочево, а при това има и един надпис от Севлиевския окръжен управител. Всичките тия свидетелства са издадени на основание на някои събрани данни, а не току тъй. Ако ние се скъпим за тия 30 лв., ще направим една обида, защото и турците [мюсюлманите] са наши поданици и те имат равни права с българите, а такива турци, които са заслужили на България в това време, са твърде малко. Нека бъдем справедливи в този случай, и да не се скъпим за тия 30 лв. Ние не трябва да отказваме заслугите на турци, които са могли да помогнат в онова време. Заради това аз моля Събранието да се съгласи с предложението на комисията да се отпусне на тая просителка 30 лв. месечна пенсия. Няма да бъде срам и позор, както каза г-н Юрданов, ако удовлетворим тая просителка, като ѝ отпуснем такава пенсия. Ние отпуснахме на някои хора много по-големи пенсии и тогава не се скъпехме. А сега, когато се касае въпроса за една бедна жена, с такива доказани чрез документи заслуги, да се скъпим? Не разбирам защо ще бъде срам и позор, ако отпуснем една малка пенсия на тая жена. Заради това моля г-на Юрданова да не казва, че Събранието, ако приеме решението на комисията, то ще бъде за срам и позор.

Докладчикът: Г-да представители! Вие чухте, че в днешното заседание на Народното събрание много се упрекава комисията. Тук е въпросът за едно прошение, от когото и да било, но има документи. Комисията ги изучи и взе едно решение. Сега, за туй да се упрекава комисията, аз не мога да се разбера. Какво е направила тя? Нищо. Каза се, че не трябвало да се отпуща на тая туркиня пенсия. Не отпущайте, и аз съм съгласен, но това е мое частно мнение. Аз като докладчик докладвам мнението на комисията, в която при разискванието на това прошение имаше някои, които бяха против; но както навсякъде, гдето има събрание, има и вишегласие; тъй е и в комисията. Болшинството на комисията взема решение, което ви докладвах, и няма защо да се правят упреки. Ако щете, отпуснете пенсия на тая жена, ако ли не - не отпущайте, няма какво да загубим; аз ще оттегля решението на комисията. (Гласове: Да не се оттеглюва.).

К. Попов: Г-да представители! Г-н Юрданов каза, че нямало турци [мюсюлмани], които да са съчувствували на българските въстания, и които да са криели българските въстаници. Аз мисля, че това не е право, защото Народното събрание пенсионира такива хора, а ако не бяха заслужили, Народното събрание нямаше защо да ги пенсионира. От друга страна, чудно ми се вижда с г-на Юрданова, който настоява да се пенсионират хора, не по със 100, но по със 150 и 200 лв. на месец и то само тия, които той познава. Колкото за други хора, които искат пенсия, той казва, че не заслужавали, че комисията през пръсти е гледала на документите им и пр. По-напред г-н Юрданов беше казал на г-н Семерджиев, че му дава 500 лв. на месец, ако може да понесе ония синджири, които са носили въстаниците. Добре! Тук предмет на разисквание е прошението на просителката, заслугите на която се удостоверяват от две свидетелства, подписани от някои такива свидетели, които са известни на представителите, и забележете, че тия свидетелства са подписани от две общински управления. Самият Севлиевски окръжен управител, ако и да е отишъл късно в тоя окръг, събрал е сведения и тогава е удостоверил тия свидетелства. Най-после, Окръжният управител дали така леко е погледнал и без да се увери казва, че действително тая кадъна е укривала българските въстаници? Разбира се, той се е удостоверил и тогава е турил подписа си. Комисията на всички тия основания реши: да се отпусне на просителката 30 лв. месечна пенсия. Упрекванията си нямат мястото, защото това е едно мнение на комисията, което Събранието, след като чуе от докладчика, свободно е да го приеме или не. Но упрекванията минаха границата и аз мисля, че не ще бъде зле, ако самото Народно събрание се произнесе, дали приема мнението на комисията или не. Упрекванията трябва да престанат, защото и така комисията ще престане да докладва прошения. (Шум. Гласове: Изчерпан е въпросът. Други гласове: Не е изчерпан.)

Юр. Иванов: Г-н Градинаров каза, че някоя си ханъмка Сехер не е могла да помогне нищо на българските въстаници, затуй да не ѝ се дава пенсия. Аз не мога да кажа, че не е помогнала тая жена, защото не съм бил там. Но колкото за туй, гдето той каза, че Севлиевският окръжен управител бил нов в окръга си и за 6 месеца не е можал да узнае за истинността на казаното в двете свидетелства, това аз не мога да вярвам. Г-н Градинаров каза: кой знае по какви съображения г-н Попов, Севлиевският окръжен управител, е удостоверил това. На туй има да отговоря, че ако и късно да е отишел, все в продължение на 6 месеца можал е да събере сведения. Г-н Попов е пратил прошението на околийския началник, който е събрал сведения и му е докладвал. Окръжният управител не може да отиде сам да събира сведения, той си има свои агенти и тях праща, и следователно на основание на донесението, което му е било направено, той е удостоверил това.

Ако се приеме, че тая ханъма не е заслужила и не трябва да ѝ се дава нищо, понеже като туркиня [мюсюлманка] не е могла да съчувствува на българските въстаници, то какво ще да каже г-н Градинаров за оня турчин [мюсюлманин], на когото комисията е определила 80 лв. пенсия и който е избавил Батак. Най-после, мисля, г-да представителите да се съгласят с г-на докладчика и да приемем предложението на комисията, още и за туй, че за пръв път влиза в Народното събрание такова прошение от Сехер ханъм, придружено от две свидетелства, удостоверени от 3 - 4 места по надлежния ред, с които се доказват нейните заслуги. Чок гитмиш клисее, бу да гитсин манастира [Повечето е отишло в църквата, това да отиде в манастира]. С 30 лв. на месец няма да се опропасти България. Ако е работа да помогнем на някои хора, които са заслужили, нека им помогнем, а не само когато е дума за някого от Ботевата чета, г-н Инджето да става и да говори, да отпуща пенсия. По нас, във Врачанския окръг, има около 30-40-50 колибари, които са крияли другарите на Инджето, и него самия са хранили, и тия господиновци имат право, защото и те са помогнали. Те са овчари и говедари, ходят голи и боси и тям ще трябва да им дадем поне по 10 лева. Сега остава на Събранието да реши; но един път комисията уважила тия документи и за заслугите на просителката решила да ѝ се отпусне 30 лв. месечна пенсия, аз мисля, че трябва да се приеме това предложение на комисията. Всичко на всичко досега от страна на турците [мюсюлманите] една ханъма и един турчин искат пенсии. Турчинът онзи е, който избави Батак. За него комисията е решила да му се даде пенсия по 80 лв.; обаче остава на г-да представителите да се произнесат. Аз моля Събранието да се съгласи с мнението на комисията и да отпусне на просителката - за която административните власти казват, че заслужава - по 30 лв. месечна пенсия. И понеже въпросът е доста осветлен, предлагам прекращение на дебатите.

Председателят: Има предложение за прекращение на дебатите. Ще се гласува. Който не е съгласен да се прекратят дебатите, да си вдигне ръката. (Малцина вдигат). Значи, прекратяват се дебатите.

Ще се гласува предложението на комисията: да се отпусне на Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, живуща в с. Малкочево, Севлиевска околия, 30 лв. месечна пенсия. Който приема предложението на комисията, да си вдигне ръката. (Болшинство). Приема се.

 

2

Държавен вестник, № 286, 31 дек. 1893.

 

С указ под № 292 от съща дата [9 декември т.г.], утвърдяват се решенията на VII-то Обикновено народно събрание, приети в заседанието му от 20 ноември т.г. (протокол № 19), относително определението пожизнени ежемесечни пенсии на Димитър Д. Видинлиев, родом от гр. Габрово, а понастоящем живущ в гр. Севлиево, в размер на сто (100) лв., и на Сехер ханъм X. Салиева, родом от гр. Севлиево, а понастоящем живуща в с. Малкочево, Севлиевска околия, в размер на тридесет (30) лева.

 

3

Писмо № 2186 от 18 юни 1896 г. на пенсионното отделение на Министерство на финансите до околийския началник в Севлиево. - НБКМ-БИА, кол. № 47, а.е. 329, л. 2.

 

Имам чест да Ви моля, господине началниче, да се разпоредите да се изиска от Сехер ханъм X. Салиева, живуща в гр. Севлиево, и изпрати в отделението пенсионната ѝ книжка под № 545.

 

4

Писмо № 5822 от 4 юли 1896 г. на околийското управление в Севлиево до пенсионното отделение на Министерство на финансите. - Пак там, л. 3.

 

На № 2186. Чест имам да Ви изпратя, господине началнико, пенсионната книжка под № 545 на пенсионерката Сехер ханъм X.Салиева.

[Отметка:] Пенсията е прекратена от 1.VII, указ № 125. Получена е до 1. VII. Книжка № 545 е унищожена.

 

5

Молба от 2 юли 1896 г. от Сехер X. Салиева, пенсионерка от с. Малкочево, Севлиевска околия, живуща в Севлиево, до началника на пенсионното отделение на Министерство на финансите. – Пак там, л. 4.

 

С писмо № 2186 от 18 юни т.г. от повереното Ви отделение ми се иска да си предам пенсионната книжка, чрез която аз получавам от почитаемото правителство тридесет лева месечна пенсия за извършени от мен патриотични дела по българското освобождение. Прочее аз се съмнявам да не би да ми се отнеме тази скромна помощ, чрез която на старите си години едва служи за насъщния ми хлебец, а още повече че от тази същата помощ издържам единствената си дъщеря, която е още малолетна - на 15-16 години.

Ако такова нещо има, което аз никога няма да повярвам, то осмелявам се най-покорно да Ви помоля от името на единнаго бога и правдата да се не отнема скромната ми пенсия; защото възможно е и да са се намерили някои хора, които криво да са донесли нещо заради мене, за което моля да не обръщате внимание. Още повече като имате и това обстоятелство предвид, че може би в цяла Българи само едно семейство от мюсюлманите да се ползува от подобна помощ - нещо съвършено рядко, както и в действителност рядко трябва да бъде, защото на такива дела, каквито съм извършила аз, нито един мюсюлманин не би приел да извърши и то в ущърб на неговата държава, както това е било в това време.

Прочее, може би и за друго да се иска пенсионната ми книжка, но аз като се съмнявам, повторно моля да ми се вземе във внимание настоящето.

Като съм в надежда за удовлетворителен отзив, смея да се нарека най- покорна просителка: Сехер X. Салиева.

[Отметка:] На Сехер ханъм X. Салиева пратено е препис от решението до Севлиевския околийски началник с № 3186 от 5. VIII. 1896 г. с 1 документ.

 

6

Свидетелство № 2082 от 31 май 1896 г. на Севлиевското градско управление. - Пак там, л. 5.

 

Настоящето се дава на жителката от гр. Севлиево Сехер ханъм X. Салиева в удостоверение на това, че тя е в бедно положение. Семейното ѝ положение се състои от нея - 60 години, и дъщеря ѝ Саабие - 13 години.

X. Салиева не притежава в гр. Севлиево и землището му никакви движими и недвижими имоти. Не е осъждана от съдилищата за измяна или предателство на княза и отечеството и въобще за престъпления, които влекат след себе си наказания в: окови, крепост или заточение, свързани с лишение от граждански или политически права.

 

7

Писмо № 519 от 29 май 1896 г. на общинското управление в с. Буря, подписано от кмета Хасан Юсменов, до околийския началник в Севлиево. - Пак там, л. 6.

 

С настоящия си [рапорт] имам чест, господин началник, да Ви донеса, че Сехер ханъм не е жителка от общината ми, а е от гр. Севлиево, която се е окончателно преселила отпреди две години, но и по-рано от това временно стояла при зетя и същата не притежава никакви имоти в с. Малкочево, а колкото по снабдяването ѝ с пенсия, не може да се знае за какво и по какви причини получава, нито пък е вземала от общината някакви документи по снабдяванието си с пенсия.

 

8

Държавен вестник, № 230, 18 окт. 1896.

 

С указ под № 125 от 19 юли т.г., съгласно решението на пенсионния съвет от 27 юни т.г. и на основание чл. 1, 2, 3 и 33 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, се постановява:

I. Да се прекратят от 1 юли т.г. определените в различни времена и от различни учреждения поборнически пенсии на лица, които не съвпадат в категорията на опълченци, нито на поборници:

14) на Сехер ханъм X. Салиева от гр. Севлиево.

 

9

Молба от 14 дек. 1896 г., подадена до председателя на IX Обикновено народно събрание, от Сехер ханъм X. Салиева, бивша жителка от с. Малкочево, Севлиевска околия, а живуща в Севлиево, за възобновяване на пенсията ѝ, отнета с решение на Пенсионния съвет от 27 юни 1896 г. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 52.

 

Мен ми е жалко, че не можах да се снабдя с преписи от документите си, въз основание на които ми бе отпусната от почитаемото ни българско правителство една пенсия от тридесет (30) лв. месечно, чрез която имах донякъде възможността да се прехранвам на стари години, а с мен заедно и единствената ми маловръстна дъщеря. Ако тези документи имате на разположение Вие, а заедно и с Вас почитаемите г-да депутати, ще се удостоверите, че аз за заслугите си действително заслужавам тази скромна държавна помощ.

Сега аз съм изоставена от всекиго и заедно с нещастното си сираче — дъщеря ми, бедствуваме да мрем от глад.

Аз не мога да намеря прием нито от едно турско [мюсюлманско] семейство, защото в Българското въстание през 1876 г. съм симпатизирала на българизма въобще. Като е тъй, какъв прием бих намерила от едноверците си, ако един ден, както споменах и по-горе, от глад отида в Турция, когато вече известихте всякъде, че аз съм се удостоила с отнетата ми вече помощ, защото съм пазила и укривала български въстаници, когато противно не [само] турците, но и самите в това време българи вършеха спрямо своите страдущи за народни права братя? Мисля прочее, че пенсията ми по погрешка е отнета, макар и да не се основава със Закона за поборниците, нещо действително противно, защото мислимо ли е даже че в такива времена (1876) една турска [мюсюлманска] жена да направи нещо повече, отколкото моите заслуги? Най-после аз се осмелявам коленопреклонно да се моля дано би ми се възвърнала наново пенсията, още повече че от целия турски [мюсюлмански] род, който се намерва в България, надали ще има подобна на мен в това отношение.

Приложения: две свидетелства № 2096 и 345 и препис от решението на пенсионния съвет.

Като се надявам на великодушието на Вас и на г-да представителите, смея да се нарека покорна просителка: Сехер ханъм X. Салиева.

[Резолюция:] В прошетарната комисия. 18.XII. 1896 г.

 

10

Стенографски дневници на IX ОНС, II р.с., кн. 1, 10 заседание, 1. XI. 1897 г., с. 184.

 

Докладчик Янко Симеонов: Заявление от Сехер ханъм Хаджи Салиева, бивша жителка на с. Малкочево, Севлиевска околия, а сега живуща в гр. Севлиево, за възобновление пенсията ѝ, отнета с решението на пенсионния съвет от 27 юни 1896 г. Тя е имала пенсия, но пенсионното отделение ѝ я е отнело и затова тя сега иска да се поднови пенсията ѝ.

Комисията намери неоснователно заявлението ѝ и го остави без последствие.

Председателствуващият Георги Губиделников: Моля ония г-да представители, които са съгласни с решението на комисията, щото заявлението на Сехер ханъм Хаджи Салиева из гр. Севлиево да се остави без последствие, да си вдигнат ръката. (Болшинство).

Приема се.

 

11

Писмо № 1184 от 11 ноем. 1897 г. на Канцеларията на IX Обикновено народно събрание до окръжния управител в Севлиево. -
ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 53.

 

Приложените тук 2 екз. свидетелства под № 345 и 2096 и решение на пенсионния съвет Ви изпращам, господине управителю, с молба да разпоредите за предаването им на Сехер ханъм X. Салиева, живуща в гр. Севлиево, в повереното Ви окръжие, като се съобщи на тази последната, че прошението ѝ под № 1638/96 г. за възобновление прекратената ѝ пенсия Народното събрание в заседанието си от 1 того остави без последствие.

 


 

Ахмед Мехмедов Мечеолу от с. Градница, Ловешка област

 

1

Молба от 20 авг. 1896 г. на Ахмед Мехмедов Мечеолу от с. Градница, Севлиевска околия, до министъра на вътрешните работи (пенсионно отделение) за отпускане на помощ. – НБКМ-БИА, П.д. 333 (а.е. 265), л. 1.

 

При настоящето си, като прилагам едно свидетелство, издадено мен от Граднишкото селско общинско управление от 31 юли 1896 г. под № 655, придружено с друго едно свидетелство, издадено мен от жителите на селата Столът и Градница, Севлиевска околия, то най-покорно Ви моля, господине министре, да благоволите и ми се отпусне изискуемата се от мен пенсия съгласно закона за пенсиите за заслуга към общото ни отечество. Местожителството ми е с. Градница, Севлиевска околия.

 

2

Решение на Пенсионния съвет, взето на заседание от 8 март 1897 г. - Пак там, л. 2.

 

Прошение от Ахмед Мехмедов Мечоглу, жител от с. Градница, Севлиевска околия, за пенсия.

В приложеното при прошението му от 20 август 1896 г. свидетелство, подписано от жителите на селата Столът и Градница, се казва, че той, Ахмед Мехмедов Мечеоглу, във време на въстанието през 1876 г. в качеството му на селски пандурин на с. Столът полагал най-голямо старание и труд за опазвание живота и имота им от черкезите и башибозуците по време на битките им с въстаниците в Кръвенишкия боаз - проход, и че животът и имотът им е бил опазен изключително от поменатия Ахмед М. Мечеоглу. Просителят, на основание на тия си заслуги иска да му се определи пенсия.

Пенсионният съвет, като взе предвид, че с пенсия или земя и парично пособие се възнаграждават само поборници и опълченци, сиреч ония, които са извършили работи, указани в чл. 2 и 3 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците, а просителят не е бил нито поборник, нито опълченец, реши: просбата на Ахмед Мехмедов Мечеоглу, жител от с. Градница, Севлиевска околия, остава без последствие.

[Отметка:] Преписът от решението заедно с 2 документа е изпратен на Ахмед Мехмедов Мечеоглу чрез севлиевския околийски началник с № 2080 от 16. IV. 1897 г.

 

3

Стенографски дневници на IX ОНС, II р. с., кн.1, 6 заседание, 25. X. 1897 г., с. 94.

 

Докладчик Иван Абрашев: Прошение от Ахмед Мехмедов Мечеолу от с. Градница, Севлиевска околия. През време на въстанието като пазач на ливадите на селата Столът и Градница с риск на живота си запазил тия две села от черкезите и башибозуците. На основание тия му заслуги иска пожизнена пенсия.

Комисията реши да се остави прошението без последствие.

Председателствуващият Христо Иванов: Полагам въпроса на гласувание. Моля ония от г-да представителите, които приемат предложението на комисията, щото да се остави без последствие прошението на Ахмед Мехмедов Мечеолу от с. Градница, Севлиевска околия, да си вдигнат ръката. (Болшинство). Приема се.

 

4

Молба от 3 окт. 1897 г. от Ахмед Мехмедов Мечеолу до председателя на IX Обикновено народно събрание. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 27.

 

Покорният Ви през времето на въстанието по освобождението на България 1876 г., аз като бях пазач на с. Столът и Градница, рискуващ тогава и живота си, и народността [вярата] си, за да опазя живота на жителите от тези две села от башибозуците и черкезите, които върлуваха из околните села и благодарение тая ми рискованост можаха да си опазят живота тези, като за всичко това притежавам свидетелство, засвидетелствувано от общинските управления на казаните села и потвърдено от Севлиевското околийско управление, което в оригинал при настоящето си представлявам. Сега обаче, като се намирам в съвършено бедно състояние и нямам никакви средства за преживявание, отнасям се към почитаемото Народно събрание, като най-учтиво Ви моля да ми се определи пожизнена пенсия в размер на 800 - 600 лв. годишно, с която да мога да издържам семейството си. Представлявам при настоящето си и едно свидетелство под № 655 от 31 юли 1896 г., издадено от Граднишкого селско общинско управление за семейното ми положение и материално състояние.

Понеже не подпадам под категорията на такива поборници, каквито Законът за подобрение положението на поборниците и опълченците изисква, то затова не се отнасям към пенсионното отделение при Министерство на финансите, а към почитаемото Народно събрание.

Като съм уверен, че просбата ми ще бъде услишана и удовлетворена, оставам най-покорен просител.

[Отметки и резолюции:]

1. Моли да му се отпусне пожизнена пенсия.
2. В прошетарната комисия. 23. XI. 1897 г.
3. Решено от комисията да се остави без последствие.

 

5

Писмо № 1152 от 10 ноем. 1897 г. на канцеларията на Народното събрание до окръжния управител в Севлиево. - Пак там, л. 28.

 

Приложените тук 2 екземпляра свидетелства под № 6557 и 7066 от 1896 г. Ви изпращам, господине управителю, с молба да се разпоредите за предаването им на Ахмед Мехмедов Мечеолу от с. Градница, Севлиевска околия, в повереното Вам окръжие, като се съобщи на този последния, че прошението му под № 1486/97 г. за пенсия Народното събрание в заседанието си от 25 октомври т. г. остави без последствие.

 

6

Стенографски дневници на X ОНС, III р.с., кн.1, 13 заседание, 7. XI. 1898 г., с. 238.

 

Докладчик Никола Б. Вълканов: Прошение от Ахмед Мечеоглу от с. Градница, Севлиевска околия. В прошението си той казва, че като селски поляк във време на въстанието през 1876 г. бил запазил живота и имота на всичките българи от околните села. За тая му заслуга той бил награден с бронзов медал лично от покойния княз [Батенберг], когато бил в тяхното село. Той счита, че е направил голяма заслуга на българите тогава и затова моли да му се отпусне една пенсия, за да може да прехранва себе си и семейството си.

Комисията, като има предвид, че просителят не попада в категорията на тия, за които е създаден Законът за подобрение положението на поборниците, реши да остави прошението му без последствие.

Председателствуващият Христо Иванов: Ще се гласува. Моля ония г-да представители, които приемат мнението на комисията, да се остави прошението на Ахмед Мечеоглу без последствие, да си вдигнат ръката. (Болшинство). Оставя се без последствие.

 

7

Държавен вестник, № 256, 25 ноем. 1898.

 

Решения на IX Обикновено народно събрание по частни просби, разгледани в XIII заседание, държано на 7 ноември т. г., трета редовна сесия.

б) Прошения, оставени без последствие:

28) От Ахмед Мечеолу от с. Градница, Севлиевска околия, за инвалидна пенсия.

 

8

Народна песен за Мечеолу. - Τахοв, Γ. За заслуги към отечеството ни. - В. „Нова светлина“, № 126, 24 окт. 1987.

Мечеоглу храбри войводо,
черкезите искат да палят,
да палят, още да стрелят,
да стрелят, още да викат,
да викат млади и стари
на Градница баш у селото.
Мечеоглу харен войводо,
де да подскочиш с юнаци,
с юнаци още самичак,
самичак, още с пищове,
с пищове, още със зъмче,
със зъмче - тънка змеица,
черкезе далеч да прогоним,
през девет села, та в десето,
дано ги господ убие,
дано ги земя погълне!

 


 

Мустафа хаджи Даудов от Враца

 

1

Стенографски дневници на V ОНС, III р. с., кн. З, 35 заседание, 9. XII. 1889 г., 252-253.

 

Докладчик Ив. Цветков: Прошение от Мустафа хаджи Даудов, родом от Враца, стар служител при Пловдивската митрополия в гр. Пловдив.

Просителят с прошение от 17 ноември 1889 г., адресирано до Народното събрание, иска да му се отпусне един малък размер пенсия, за да може да прекара последните дни на живота си. Мотивите, на основание на които иска пенсия, са следующите: просителят в разстояние на 25 години е бил служащ при Пловдивската митрополия и със средствата, които е разполагал в него време, издържал е българчета в Пловдивската гимназия на свои средства. Сега е достигнал на 80-годишна възраст. Във време на Руско-турската война запазил е манастирите „Света Неделя“ и „Света Петка“ от нахлувание на башибозуците. Тези негови заслуги се удостоверяват от едно свидетелство, издадено от Пловдивската митрополия от 15 ноември 1889 г. под № 2478, подписано от епископ Партений, а също от по-видни пловдивски граждани.

Комисията, като взе предвид времената, през които той е заслужил на българската народност и на митрополията, благодеянията, които той е направил на бедните българчета да ги изучи на техния език в българската гимназия, и най-подир добрините, които той направи и които са в нравствено отношение много високи за тези два манастира, на мнение е да му се отпусне една временна помощ от 400 лв. Моля почитаемото Събрание да приеме това мнение на комисията.

Т. Киров: Г-да представители! Чухте от г-на докладчика на какво основание комисията се съгласи, щото на просителя да се отпусне едновременно пособие от 400 лв. Аз ми се чини, че изброените заслуги от г-на докладчика заслужават нещо повече от 400 лв. едновременно пособие, защото този човек е помагал на нашето отечество в онези тежки времена, когато сухо и сурово турско е възставало против нас и са се мъчили как с по-големо зверство да ни мъчат. В тези тежки времена, казвам, той е запазил българската митрополия и два манастира и в същото време, известно е, че е поддържал няколко българчета и ги е възпитавал на техния език и писменост.

Предвид на тези заслуги аз мисля, че няма да бъде зле, ако Народното събрание се съгласи да му се отпусне една пенсия до живот поне от 15 или 20 лв. на месец. Аз предлагам най-малко 15 лв., ако щете турете и 30 лв. (Гласове: 20 лева). Както чувам, че някои от г-да представителите са съгласни да му се отпуснат 20 лв., и аз правя предложение да му се отпусне пожизнена пенсия от 20 лева. (Гласове: Съгласни.)

Ив. Стойнов: Г-да представители! Не мога да не вярвам това, което г-н докладчикът тук пред нас изложи. Той прочете прошението на някой си турчин [мюсюлманин] при Пловдивската митрополия. Известно е, г-да представители, че нямаме ние много заслуживши от турското [мюсюлманското] население, тъй щото, ако се не лъжа, просителят може да бъде първият, а най-после вторият случай, гдето даваме пенсия на един заслужил от турското [мюсюлманското] население жител на България. Казвам, че както чух от докладчика, просителят Даудов е служил в българската митрополия в Пловдив 25 години. А 25 години, г-да, е достатъчно служба, която дава право на един человек, който е служил на една служба, да иска пенсия. Тая служба в това време у нас се е почитала като народна служба, тъй щото, както ние даваме на учители, които са учителствували 25 години, пенсия, трябва да дадем на тогова, който не малко е заслужил на българщината. От друга страна, чухте, че негова милост просителят е запазил Пловдивската митрополия и два манастира от башибозуците; станал е причина да се възпитат в Пловдивската гимназия няколко души ученици на негови средства. При това дал е възможност на турското [мюсюлманското] население да разбере, че могат да бъдат и турците [мюсюлманите] благодушни и да знаят да вардят мирното населете. С една реч, българите трябва да съзнаят тая истина, че той е имал желание да помогне особено в турско време на българщината. Затуй, като се присъединявам към мнението на г-н Киров да му се отпусне 20 лв., обаче около мене се чуват гласове 25 лв., то аз предлагам и моля г-на докладчика да се съгласи да се отпусне на просителя 25 лв. ежемесечна пенсия. (Гласове: Изчерпан е въпросът.)

Докладчик Ив. Цветков: Както се види, повече от говорившите са наклонни на място едновременна помощ да се отпусне на просителя месечна пенсия по 25 лв. Аз съм съгласен с това предложение. (Гласове: Изчерпан е въпросът).

Председателят: Желае ли Народното събрание да се говори? (Гласове: Не желае.) Който желае да се говори, да си вдигне ръката. (Двама-трима вдигат) Прекратяват се дебатите.

Понеже докладчикът е съгласен да се отпусне 25 лв. пенсия на Мустафа Даудов, ще дам това предложение на вотиране. Който не приема да се отпусне на Мустафа Даудов 25 лв. месечна пенсия, да си вдигне ръката. (Никой не вдига) Приема се.

 

2

Доклад № 9558 от 16 дек. 1889 г. на д-р Странски, министър на външните дела и изповеданията, до княз Фердинанд. – Държавен вестник, № 21, 26 ян. 1890.

 

Съгласно с чл.чл. 45 и 118 от Конституцията, имам чест най-покорно да моля Ваше царско височество да благоволите и утвърдите, чрез подписвание приложения тук указ, решението на V Обикновено народно събрание, станало в заседанието му от 9 декември 1889 г., прот. № 35, относително отпущанието пожизнена пенсия в размер по двадесет и пет лева в месец на пловдивския жител Мустафа х. Даудов.

 

3

Указ № 43 от 16 дек. 1889 г., подписан от княз Фердинанд. - Пак там.

 

По предложение на нашия министър на външните дела и изповеданията, предоставено нам с доклада му от 16. ΧΙΙ. 1889 г. под № 9558 и съгласно с чл. 45 и 118 от Конституцията, постановихме и постановяваме:

I. Да утвърдим решението на V Обикновено народно събрание, станало в заседанието му от 9 декември 1889 г., протокол № 35, относително отпущанието пожизнена пенсия в размер на двадесет и пет лева на месец, на пловдивския жител Мустафа х. Даудов.

II. С изпълнението на настоящия указ се натоварва нашият министър на външните дела и изповеданията.

 

4

Държавен вестник, № 136, 24 юни 1896.

 

С указ под № 65 от 25 април т.г., съгласно решението на пенсионния съвет от 16 април т. г. и на основание чл. 1, 2, 3, 5, 10, 11, 12, 14, 16, 35 и 37 от Закона за подобрение положението на поборниците и опълченците от 1895 г.:

Определят се пенсии на следующите бивши поборници и опълченци и техните семейства:

10) определената с указ под № 43 от 16 декември 1889 г. пенсия в размер по 300 лв. годишно на Мустафа х. Даудов ще се прекрати от 3 март т. г., в който ден реченият пенсионер е починал.

 

5

Преписка № 596 в Министерство на финансите по прекратената с указ № 65 от 25 апр. 1896 г. пенсия на Мустафа хаджи Даудов. - НБКМ-БИА, кол. № 47, а.е. 318, л. 2.

 

Вх. № 1909, 2602 и 5549. Надпис върху преписката за неизплатената пенсия на починалия пенсионер Мустафа х. Даудов от 1 януари до 3 март 1896 г. (пенсионна книжка № 325 заслуживша) и за която пенсия представено завещанието на покойния, с което завещава на Али Риза ефенди Мехмедов да прибере всичкия му имот, а следователно и пенсията.

Настоящата преписка се изпраща г-ну началнику на отделението за преките данъци и държавните имоти за надлежно разпореждание, съгласно мнението на юрисконсулта, изложено върху писмото на Пловдивския окръжен управител от 10 април т. г. под № 3663.

София, 21 септември 1896 г., № 4093.

 


 

Ибрям Мустафов Шахянов от Нова Загора

 

1

Молба от 16 апр. 1920 г. от Ибрям Мустафов Шахянов до председателя на XIX Обикновено народно събрание. - ЦДИА, ф. 173, оп. 3, а.е. 2711, 69-70.

 

Допреди Руско-турската война нашето семейство бе в доста завидно състояние и авторитетно положение между населението в нашия град, околията и околните ни съседни места и безразлично сме бивали благодетели на всичкото християнско население, но сега се намирам в крайна бедност, петимен за залък хляб и стотинка чужда подкрепа, и така прекарвам един несносен и най-мизерен живот, понеже нямам средства нито за облекло, обувки, шапка и пр., нито за ежедневната ми прехрана.

Понеже както покойните ми родители, така и аз от хуманност още през ония бурни времена сме действували най-благоразумно, добросъвестно, чистосърдечно и с човешко достойнство за правда и ред, а не за изтреблението по един най-безобразен и зверски начин на невинното християнско население, в по-главните пунктове на Новозагорската околия и за отбрана с риск на живота и имота си се противопоставихме със свои средства и своя частна въоръжена сила срещу разюзданата през онова време (1876) мюсюлманска орда от разнообразни отряди войници и башибозуци и по такъв начин сполучихме да спасим и освободим от пожари, обири, ножове, куршуми, щикове, безчинства и пр. и пр. живота, капитала, покъщнина, добитъци и имота на цялото християнско население от селата: Беш тепе, сега Пет могили, Богдан махле, сега Богданово, Кьосе махле, сега Новоселец, Ак бунар, сега Бял кладенец, и Юртчии, сега Млекарево, Новозагорска околия, без да падне косъм от главата им, и впоследствие семействата им живеят и се радват на свободата, добита след 1877 г., а не да сме постъпили по някой жесток начин против някого, и че всичко гореизложено е било свършен факт на времето си, напълно се констатира от тук приложените пет свидетелства под № 67, 33, 112, 123 от 1. II, 2. II, 19. III,  28. II и 11. III от 1904 и 1908 г., надлежно заверени от селско общинските управления на запазените ни от зверски ръце села, а именно: Пет могили, Богданово, Новоселец, Бял кладенец и Млекарево, Новозагорска околия. Обаче за така рискования наш живот, имот и труд досега не сме получили възмездие от никого, нито сме в положение да дирим нещо по принуждание от когото и да било.

Г-н председателю,

Като вземете предвид извършеното ми облагодетелствувание през 1876 г. за защита на християнското население от сеч, палеж, грабеж и безчинства и пр. и сегашното им материално състояние, както и моето бедно положение и извънмерен мизерен живот, моля Вашето ходатайство пред почитаемите г-да народни представители от почитаемото XIX обикновено народно събрание да бъдат така хуманни и човеколюбиви и вземат надлежно решение да ми се даде известно възнаграждение и ми се отпусне от държавното съкровище заслужената парична помощ, с която на стари години да мога да преживявам през сегашните скъпи времена.

Прилагам удостоверение под № 2511/920 г. от Новозагорското градско общинско кметство за бедност.

Уверен, че просбата ми като правдоподобна и основателна ще бъде чута и удовлетворена, съм с почитание.

 

2

Удостоверение № 2511 от 13 апр. 1920 г. - Пак там, л. 71.

 

Новозагорското градско общинско управление удостоверява, че Ибриам М. Шахянов от гр. Нова Загора е крайно беден и е на 68-годишна възраст.

Настоящето се дава на същия, за да му послужи при случай на необходимост.

 

3

Свидетелство № 67 от 26 ян. 1904 г., подписано от 35 души и заверено от общинското управление на с. Пет могили. - Пак там, л. 72.

 

Долуподписаните жители от с. Беш тепе, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбвание и оплячкосвание жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Мехмед паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

4

Свидетелство № 39 от 26 ян. 1904 г., подписано от 25 души и заверено от общинското управление на с. Богданово. - Пак там, л. 73 - 74.

 

Долуподписаните жители от с. Богдан махле, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. по лична наша покана взема със себе си хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава, и че той заедно с баща си Мустафа Шанов заминаха от селото ни за с. Беш тепе, Новозагорско, което тоже запази; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

5

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 19 души и заверено от общинското управление в с. Новоселец. - Пак там, л. 75.

 

Долуподписаните жители от с. Кьосе махле, Новозагорска околия, даваме настоящото свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. по лична наша покана взема със себе си хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрели във въстание против турската държава, и че той заедно с баща си Мустафа Шанов заминаха от селото ни за с. Юртчии, Новозагорско, което тоже запази; че той всякога е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

6

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 8 души и заверено от общинското управление на с. Бял кладенец. - Пак там, л. 76.

 

Долуподписаните жители от с. Ак бунар, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверние на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. взема със себе си свои хора, дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той всякога е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

7

Свидетелство от 10 февр. 1904 г., подписано от 7 души и заверено от общинското управление на с. Млекарево. - Пак там, л. 77.

 

Долуподписаните жители от с. Юртчии, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Шевкет паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.

Истинността на гореизложеното потвърждаваме със саморъчните си подписи, за да му послужи, гдето трябва.

 

8

Протокол на Прошетарната комисия. - Пак там, л. 67.

 

Днес, 5 ноември 1920 г. Прошетарната комисия при 19 Обикновено народно събрание, I редовна сесия, разгледа молбата под вх. № 2002/1920 г., „И“ 15 на Ибрям Мустафов Шахянов от Нова Загора, с която моли да се отпусне парична помощ като стар и некадърен за работа да изкарва прехраната си, поради заслуги към българския народ при освобождението, и реши: да му се отпусне еднократна помощ (3000) три хиляди лева.

[Забележка:] Отпусна се на Ибриам Мустафов Шахянов еднократна помощ в размер на четири хиляди (4000) лева от Народното събрание.

4 декември 1920 г.

 

9

Стенографски дневници на XIX ОНС, I р. с., кн.1, 18 заседание, 4. XII. 1920 г., с. 651.

 

Докладчик д-р Н. Колушев: Ще докладвам прошение № 30 от Ибраим Мустафов Шахънов от Нова Загора, мохамеданин. Той е син на Мустафа Шахънов, починал вече, от Нова Загора. Бащата и синът, заможни турци [мюсюлмани], през Освободителната война, когато турските войски и башибозуци настъпваха в тракийските полета и носеха смърт навсякъде, със свои хора са заобиколили пет български села, поставили са стража пред селата и с оръжие в ръка са защитавали българското население от опустошителните орди, турски башибозуци. Просителят след това е останал, види се вследствие на една голяма признателност на българския народ, безимотен. Отнели са му имота затова, защото като турчин той не е могъл да представи документи, които били изчезнали във време на войната. Представлява едно свидетелство от Новозагорската община, че е 68-годишен и не притежава никакви имоти.

Представлява друго едно свидетелство от Беш тепе, в което селяните дословно ето какво казват (чете): „Долуподписаните жители от село Беш тепе, Новозагорска околия, даваме настоящето свидетелство на г-н Ибрям Мустафов Шанов, жител от гр. Нова Загора, в удостоверение на това, че той заедно с баща си Мустафа Шанов през 1876 г. дойде в селото ни и запази цялото село от ограбване и оплячкосване жителите му от разни башибозуци и постави свои хора да пазят селото ни и не допусна във времето на Мехмед паша през 1876 г. да удари и избие жителите на селото ни, подозрени във въстание против турската държава; че той винаги е помагал на българското население и го е защитавал, гдето е станало нужда.“ Такива свидетелства той притежава от пет села: от Богданово, от Кьосе махле, от Ак бунар, от Юртчии и от селото, което прочетох.

В прошението си просителят иска да му се даде една парична помощ, за да преживее последните си години, понеже е 74-годишен старец.

Комисията, като взе предвид заслугите на тоя турчин [мюсюлманин], намери, че ще направи едно добро дело ако му се отпусне еднократна помощ от 3000 лв.

Като докладвам това прошение, моля народното представителство в знак на признателност към този турчин, който е спасил пет села от опожаряване и ограбване, да гласува тази малка помощ, която ще бъде не толкоз от значение да му подобри живота, колкото да покажем - макар и мохамеданин да е, щом е помогнал на българския народ - една признателност.

Министър д-р Р. Даскалов: Г. председателю! Предлагам да бъде 4000 лв. Защото заслугата, която е извършил този човек, е заслуга, която се оценява много повече.

Председателствуващият X. Манолов: Има думата г. Георги Данаилов.

Г. Данаилов: Аз нямам нищо против сумата, която се иска да бъде отпусната. Но аз бих желал да попитам почитаемата комисия по тия въпроси за помощи и за пенсии с финансовия министър разбрала ли се е? Защото ние не можем, макар да сме Народно събрание, да му наредим една, две, три, четири, пет пенсии - друго е, когато опрощаваме известен дълг.

С. С. Бобчев: Пак трябва мнението му.

Г. Данаилов: Все пак трябва. Но когато създаваме тук задължения за хазната не за година, не за две, аз мисля, че е редно и писмено да се вземе мнението на министъра на финансите, или той да дойде тук да каже, че е съгласен с тази работа.

Н. Георгиев: То е еднократна помощ.

Министър д-р Р. Даскалов: Прав е г. Данаилов.

Г. Данаилов: Макар и да е еднократна помощта, мисля че този е редът, и ако някой от г.г. министрите приема тая отговорност, нека каже.

Министър д-р Р. Даскалов: Аз я приемам в случая, но във всеки случай трябва да се запитва финансовият министър за подобни работи.

Докладчик д-р Н. Колушев: Обикновено се запитва, но тук се касае за една малка сума.

Председателствуващият X. Манолов: Които г.г. народни представители приемат еднократната помощ на жителя Ибрям Мустафов Шахънов от гр. Нова Загора в размер на 4000 лв., както предлага г-н министърът на търговията и труда, към което предложение се присъединява и г. докладчикът на прошетарната комисия, моля да си вдигнат ръката. (Мнозинство) Приема се.

 

10

Писмо № 3536 от 10 дек. 1920 г. на канцеларията на Народното събрание до Министерство на финансите, отделение за бюджета и отчетността. - ЦДИА, ф. 173, оп. 3, а.е. 2711, л. 68.

 

Имам чест да Ви съобщя, господине министре, за надлежно от Ваша страна разпореждане, че Народното събрание през първата си редовна сесия в 18-то си заседание, държано на 4 декември 1920 г., като разгледа молбата под вх. № 2002/ 1920 г., подадена от Ибрям Мустафов Шахянов от гр. Нова Загора, с която моли да му се отпусне парична помощ за заслуги към българския народ при освобождението, реши: Отпуща се на Ибриам Мустафов Шахянов еднократна помощ в размер на четири хиляди (4000) лв.

 


 

Муцо Метов от с. Долна Кремена, Врачанско

 

1

Молба от 15 ноем. 1897 г. от Тота Муцова от с. Долна Кремена, Врачанско, до председателя на IX Обикновено народно събрание. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 392-393.

 

От приложеното тук свидетелство под № 840, издадено ми от Долнокременското селско общинско управление, се установява какво покойният ми съпруг Муцо Метов през 1876 г., когато населението от селото ни се е приготовлявало да въстане с оръжие в ръка и се освободи от турското робство, то мъжът ми без да е принуждаван от някого, доброволно се е завзел да прави на въстаниците ножове и да им поправя оръжието. Известени отпосле турските власти за работите му, го хванаха и затвориха заедно с по-първите хора от селото ни. Тук (в затвора) съпругът ми е бил изтезаван да изкаже кои са инициаторите на въстанието и на кои от въстаниците е правил ножове и поправял оръжието. Обаче той, колкото и да бил мъчен, не е изказал и не е предал нито един от тях. Най-сетне, когато го подкарали с другите за Видинския затвор, още няколко приклада от войнишките пушки са довършили живота му и той е умрял на пътя между гр. Враца и Видин. Най-много е бит мъжът ми, защото като циганин от мохамеданско вероизповедание не е искал да предава българите, а ги е покривал.

Досега, както и да е, преживявах от труда си, като работих с плата на съселяните си; но сега вече съм жена на повече от 60 години и нямам физическа възможност да си изкарвам прехраната и преживея останалите дни на живота си. Затова обръщам се към Вас, господине председателю, и най-покорно Ви моля щото настоящата ми просба да се внесе в почитаемото Народно събрание, което моля в името на человеколюбието да реши и ми се отпусне една пенсийка, каквато то намери за добре, за да мога да преживея останалите дни на живота си и да не умра от глад и студ. Макар че имам синове, но те са хорски слуги (ратаи) и са с тежки семейства и едвам прехранват децата си, а камо ли да гледат мене и ми помагат.

Като съм уверена, че почитаемото Народно събрание ще стори милост и ще облекчи теглото на една вече престаряла и нещастна жена, като ми отпусне каква годе пенсия, съм с почитание.

[Отметка:] За пенсия като заслуживша на отечеството при освобождението.

 

2

Свидетелство № 842 от 14 ноем. 1897 г. - Пак там, л. 394.

 

Долнокременското селско общинско управление, на основание събраните достоверни сведения от стари хора на селото ни, дава настоящето на жителката на селото ни - Тота Муцова, на 60-годишна възраст, по народност циганка, вероизповедание мохамеданско, в удостоверение на следующето: Покойният ѝ мъж Муцо Метов през 1876 г., когато жителите на селото ни се готвеха да въстанат с оръжие в ръка и се избавят от турското иго, той (Муцо Метов) в качеството си на селски майстор (ковач) без всякакво принуждение от никого, а напротив доброволно, денонощно се е трудил и правил на въстаниците ножове и поправял оръжието им. Известени отпосле турските власти за тези негови работи, го хванаха заедно с по-първите хора от селото ни и биде подхвърлен в темницата на най-тежки побой и изтезание с цел да изкаже кои са били лицата, на които е правил ножове и поправял оръжията. Обаче той е претърпял всички мъчения и не издаде нито един от въстаниците. Вследствие на многото боеве и мъки той (Муцо Метов), според казванието и изповеданието на другарите му затворници, той е умрял вследствие на многото боеве на пътя между Враца и Видин, гдето са били закарани на затвор, и сега съпругата му Тота Муцова се намира в крайно бедно положение и старостта ѝ не ѝ позволява да си изкарва прехраната с работа както досега.

Вследствие на всичко гореизложено се дава настоящето, подписано и подпечатано, на Тота Муцова да ѝ послужи гдето стане нужда.

 

3

Стенографски дневници на IX ОНС, II р. с., кн. 2, 24 заседание, 29. XI. 1897 г., с. 189.

 

Докладчик Сава Фарашев: Прошение от Тота Муцова от с. Долна Кремена, Врачанска околия. Когато се готвело въстание, мъжът ѝ, ако и циганин турски, но поправял на въстаниците пушките, острил им ножовете и не ги издал, уловили го, като го карали за Видинския затвор, били го и умрял по пътя. Има деца, но били ратаи и не могли да ѝ помагат. При прошението има едно свидетелство, което казва, че от стари хора чували, че наистина мъжът ѝ бил помагал.

Комисията го остави без последствие.

Председателствуващият Христо Иванов: Ще се гласува. Моля ония г-да представители, които приемат мнението на комисията: да остане без последствие прошението на Тота Муцова, да си вдигнат ръката. (Болшинство) Оставя се без последствие.

 

4

Писмо № 159 от 22 ян. 1898 г. на канцеларията на Народното събрание до околийския началник в гр. Враца. - ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а.е. 856, л. 395.

 

С настоящето Ви моля, господине началник, да се разпоредите да се съобщи на Тота Муцова от с. Долна Кремена, в поверената Вам околия, че протежето ѝ под № 2308/97 г., за отпущание пенсия, Народното събрание в заседанието си от 29 ноември м. г. остави без последствие.


 

Мюсюлмани в българското опълчение

 

Из спомените на поручик Кисьов от трета опълченска дружина. - Κисьοв, С. Българското опълчение, 39 - 40.

 

Между дошлите [в опълчението] имаше много интелигентни българи от преселниците, също така сърби, старосърбянци, гърци, черногорци и, чудно нещо, имаше цигани и турци [мюсюлмани]... Такъв един турчин [мюсюлманин] постъпи и беше зачислен в трета дружина.

- Защо ли се приемат разнородници, когато българското опълчение трябва да се състои изключително от българи? - питаха се опълченците. - А още повече да се приемат турци...

- Защо не отидеш при своите - казваха опълченците на турчина, името и фамилията [Али Рефик от с. Богдан, Карловско] на когото не помня - да станеш башибозук и да колиш мирните българи? В опълчението може да те убият, освен това на нас ще ни готвят свинско...

- Затуй ще се бия с моите едноверци - отговаряше турчинът, - защото убиват и мъчат мирните жители, а колкото се отнася до ястието, аз и сух хляб може да ям, а по-нататък - каквато бъде волята на аллах.

И това той казваше тъй смирено и добродушно, че съвършено обезоръжаваше своите другари българи, които по-сетне го обикнаха и се отнасяха с него другарски, а особено след битките, в които нашият турчин се би със своите едноверци не по-лошо от българите.

[Бележка:] Този турчин съм го виждал до 1888 г. в пловдивската митница, където той служеше като митнически стражар. Той е бил турски войник, служел е във видинския гарнизон, откъдето е избягал. По време на Сръбско-турската война той бе постъпил в българския доброволчески отряд, с който е взел горещо участие във войната с турците.

 

Съкращения:

НБКМ-БИА - Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", Български исторически архив.

ЦДИА - Централен държавен исторически архив.

 

X

Right Click

No right click