Възраждане

Из предисловието към „Денница новоболгарского образования“ на Васил Априлов. 1841 г.

Посещения: 434

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по В. Априлов. Събрани съчинения. С., 1940, стр. 37—38.



331px BASA 546K 1 108 21 Vasil Aprilov croppedЦелта на съчинението, което предлагам на благосклонния поглед на читателя, се състои в това да направя известно начало в развитието на отново възникналата новобългарска образованост... Гърците, макар че са получавали възможност да се образоват, това нещо се е правело собствено за тях самите. Те са се домогвали до националността, те не са могли да направят нищо за българите, а може би и не са искали. При това противоположността на езика, нравите, обичаите и интересите са отдалечавали единия народ от другия. Напротив, самите българи по своето природно чувство са били склонни да простират ръка към своите братя, славяните. Светата вяра ги е укрепвала в тази надежда на еднокръвните, но донейде те сами не са умели да се възползват от това средство, донейде и сами едноверците, за съжаление, малко са им обръщали внимание. Впрочем, ако се разгледат внимателно историческите обстоятелства, ще видим, че ни едното, ни другото не е могло да бъде. На младия руски учен, на Венелина, беше предоставено да изкара на сцената неизвестното отвъддунавско славянско племе и да запознае с него едноверните братя. С Венелина е сторена първата крачка, която обещава много: но заветът да се продължи започнатото най-много лежи на сърцето на самите българи. Тъкмо те трябва преди всичко да излязат на това поприще, макар че за съжаление трябва да се каже, че те спят юнашки сън. Ако тук-таме се покаже някой образован българин, той, получил възпитание между гърци и надъхан от духа на елинизма, отстъпва от рода си и иска да минава за грък, криейки произхода си. Техния пример следват и забогателите търговци. Образоваността и богатството, двете средства, които могат с щедра ръка да кърмят народността, ще се отнемат по най-безсърдечен начин от народа, който, оставайки в тъмнота и беднота, се измъчва в невежество, което преминава от род в рода. По този начин от самите българи хора жалки, които смятат за срам да се наричат българи или славяни, са били причина, че народността не се е развила. Този предразсъдък трябва да се победи и да се изкорени злото. Нека прочее ми бъде позволено аз да дам пръв пример за това. Ще бъда щастлив, ако моите съотечественици ме разберат и възлюбят родното, националното. Тогава ние ще видим славяни по онези места, гдето сега от географите и от статистиците по погрешка и по непознаване на българите са посочени жители от други племена. Доколко са склонни българите към призванието на образоваността, ще покаже тази книга, която списва със слабо перо техния устрем към национално просвещение.

 

 

X

Right Click

No right click