Възраждане

Из „Предисловие“ на „Буквар с различни поучения“ (Рибен буквар) на д-р Петър Берон, Брашов, 1824 г.

Посещения: 410

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

page7 352px Petar Beron Bukvar s razlichni pouchenija Riben bukvar 1824.pdfКогато изпервю видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани по техниат язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си в школата сас толкози страх и треперание, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да си сметнат, щото земат и дават, ами по догените, ако им ся случи, понаучат ся малко нещо. Почудих ся как през толкози векове не ся намери ни един да познай това окаяно состояние и да покаже един прав път камто учението. Надъих ся дано барим сега ся убади някой, но от колкото познах, чи ся трудят за всенародни ползи, ни един не ся намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка.Това дело восприех аз: сочиних тойзи Буквар изперво сас имяна, местоимения и прочия, по грамматически чин, щото сега да ся учат децата да сричат на тях и подире да ги имат за примери и помощ на грамматиката. Собрах и няколко къси и различни поучения от Дарварьоват Еклогар и гледах да ги напиша колкото мога просто, щото всякий да ги разбира, а които речи да ми ся видяха май мъчни, гудих ги приградени и турски. Всякий, който види тази книжка, надея ся да ся зарадува, а най-много учителите, защо тий, ми са струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга по нашиат язик, напечатана за тях. Но аз ще ги зарадувам по-много,като им изякя накъсо с какав чин един учител може да учи лесно стотина деца...

Заради да изтолкувам това по-добре, ще река, чи аз ще стана учител на сто деца. Изперво мислта ми не ще е да спичеля пари, нито да проболярея от святото това дело, ами да управя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца, които продават на моите ръце родителите техни. Ще ся трудя да сам и отвътре, и отвън добр, смирен, целомудр и благочестив, щото моите ученици: защо ако ги развратя, ще им сторя по-голямо зло от умразниат онзи учител, който придаде на Римскиат военачалник своите ученици. Като с таквизи мисли и с таквизи добродетели влеза в школата, ще разделя учениците си на десят чина по десят всяк чин. По-големите ще гуда на первиат чин, по-малките на вториат, а най- малките на десятиат чин. Но пред да начена да казувам как ще ги уча, трябва да кажа каква ще да е школата: сас една реч - щях да река, чи и тия и сичкиат вътрешен чин трябва да са като европейските, дето учат друг-друго учението; но това не е возможно да стане по нас тъй, та заради това ще река, както ще можем, а не както тряба.

Ще направя девят долги стола, като да седат десятина деца на единат, и ще ги наредя сред школата. Най-дирният от тях ще назова В, а вторият Г, третиат Д и прочая, и най-предниат И. Пред столът И ще има една дъска със дребен пясък посипана и една пинакида прокесена, дето ще да е написано А, Б, В с големи, средни и малки слова...

Зная, чи много учители и прости человеци ще рекат, защо да не гуда и поучения за православната наша вяра в тази книжка, но да знаят, чи е безпътно на малки деца, които йоще не знаят да сричат, нити да прочитат, да даде человек таквизи поучения, които едвам нии можем да разбираме. Но подир някой мясяц ще ся тупари една книга, собрана от Вехтиат и Новиат завет по нашиат язика, в която ще намерят поучения, каквито желаят. И ако им ся види добре, могат да я наченат децата, като ся понаготвят сас тази.