Възраждане

Заветът на Васил Евстатиев Априлов, 1847 г.

Посещения: 289

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

Извадките се печатат по В. Априлов. Събрани съчинения, стр. 326, 332, 336.

 

Во имя отца и сина и светаго духа!
Quid potui feciq, faciant meliora potentes

614px BASA GB 746K 5 29 1 Vasil AprilovАз, долуподписаният, записан в нежинския гръцки магистрат, поданик руски, Василий Евстатиев Априлов, българин, роден в турските владения в България в село Габрово на 1789 година 21 ден юлия месеца, държащ православната източна вяра, защото имам желание да устроя имането си така, гдето подир смъртта ми да се употреби по желанието ми без промяна за просвещението на съотечествениците, българите, които са едно племе с другите славяни, но останаха от тях назад в образованието и учението, със здрав ум и твърда памет направих този мой духовен завет и го написах с ръката си...

§ 8. Този капитал завещавам на Габровското учебно заведение с намерение да се образова славянското племе, българите, които са под отоманска власт, и като роден в Габрово, попечението ми потребно е да първо за него. Училището, което съществува там сега, нужно е да получи по-много способи (колай), за да разшири образованието и науките; затова и процентите на речения капитал посвещавам ги на издържането му, както долу излагам.

§ 16. Защото завета ми е да се раздаде помежду съотечествениците ми и братята българи просвещението, за това имам желание да образовам за тях, пак от тях, достойни учители и преподаватели. За това речения юноша се назначава от онези габровски ученици, които показват по-много умствени дарования, и се изпровожда в Одеса за речената цел. Кога ще го изпроводят директорите, задължават баща му писмено, че като се образова или одеските душеприказчици го намерят за добро, той има без уговорки да се върне в Габрово и да поеме там мястото на учителя с пазарена плата, което ако той не стори, душеприказчиците имат право да поискат назад от него парите, които се похарчиха за учението му с процентите, и освен това и щраф (джереме) за училището, което направи баща му, две тисящи (хиляди) рубли сребърни. Кога възпитаникът стане на мъжка възраст, тогава и той потвърдява условието, което направи баща му в силата му и неприкосновеност. Младежът, който се изпровожда за Одеса, да не е по-млад от 14 и по-стар от 17 години: той трябва да знае българския език и да познава малко няколко науки и други езици. Той най-първо трябва да има отличие в добро поведение, благонравие, прилежание на учението и повинение на наставниците си и душеприказчици. Кога покаже блестящи успехи и добие одобрението и хвалата на наставниците си и душеприказчици, тогава има право да прибави към името си и моето име; за това душеприказчиците дават му потребния атестат. Ленивият, опърничавият (инатчията) възпитаник, когото забелязаха в лоши работи, г. г. душеприказчиците съвсем го изхвърлят и получават от него парите, които се похарчиха за него, с процентите и щрафа.