Възраждане

Ферман на султан Абдул Азис за учредяване на Българската екзархия, 28 февруари/11 март 1870 г.

Посещения: 331

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

 

534px Sultanu2019s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate 11. Ще се образува една особена духовна юрисдикция под името Българска екзархия, която ще обема по-долу изброените митрополитски и епископски епархии и други места; екзархията ще бъде натоварена с управлението на всички църковни дела от това вероизповедание.

2. Най-издигнатият по степен от митрополитите от тая юрисдикция ще носи титлата екзарх и той ще има каноническото председателство на Българския синод, който ще бъде при него постоянно.

3. Вътрешното духовно управление на тази екзархия ще бъде подчинено и на одобрението на нашата Висока порта; то ще бъде уредено от един особен устав, който ще трябва да бъде в съгласие при всички обстоятелства с основните канони на православната църква, както и с принципите на православната вяра. Този устав ще бъде изработен по начин, че да не позволява пряката или непряката намеса на патриаршията в духовните дела и особено в избора на епископите и на екзарха.

Щом стане изборът на екзарх, Българският синод ще уведоми за това патриаршията, която ще издаде колкото е възможно по-скоро потвърдителните писма, изискани от православния ритуал.

4. Този екзарх, назначен с наш императорски берат, ще трябва да поменува в литургията съобразно с каноните на църквата името на цариградския патриарх.

Преди да се пристъпи според предписанията на вярата до избора на лице, което ще се намери достойно за екзархийския сан, ще се поиска мнението и съгласието на моето правителство.

5. Позволява се на екзарха по дела, чието разрешение (според съществуващите закони) зависи от него и които се отнасят до места, включени в неговото духовно ведомство, да се обръща направо към местните власти, а при нужда и към нашата Висока порта; бератите, които ще се дават на зависещите от него духовни лица, ще се издават по негово представление.

6. Във всички въпроси, които засягат православната вяра и които налагат едно общо обсъждане и съдействие, синодът на екзархията ще се обръща до вселенския патриарх и до неговия синод, които ще побързат да дадат нужното съдействие и да изпратят исканите отговори.

7. Синодът на Българската екзархия ще иска своето миро, което се употребява в църквата, от Цариградската патриаршия.

8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които зависят от Цариградската патриаршия, ще могат да преминават безпрепятствено територията, подчинена на българската екзархия; същото това ще бъде с българските архиепископи и митрополити за епархиите на Цариградската патриаршия. Те ще бъдат свободни да пребивават по своите работи в главния вилаетски град или в други места, където са местните власти. Но те не ще могат да свикват синода си вън от тяхната духовна юрисдикция; те не ще се намесват в делата на християните, които не са под тяхното духовно ведомство, и не ще могат да служат там, където пребивават, без разрешение на местния епископ.

9. Както Ерусалимският метох във Фенер зависи от Ерусалимската патриаршия и се намира под властта на ерусалимския патриарх, така Българският метох, намиращ се в същото място заедно с българската църква до него, ще зависят от Българската екзархия.

Екзархът има право да пребивава в този метох, когато неговите дела му наложат да бъде в Цариград; както при дохождането си тук в случай на нужда, така и при извършването на една религиозна служба, докато пребивава в столицата, той трябва да се подчинява на същите църковни канони, на които се подчиняват при същите обстоятелства и ерусалимският, александрийският и антиохийският патриарх.

10. Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи); Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската каза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив, без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски, „Св. Безсребърници“, „Св. Параскева“ и „Св. Георги“.

Махлата „Св. Богородица“ в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но които от нейните жители не желаят да се подчинят на Българската църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това ще бъдат уредени между патриаршията и екзархията според църковните обичаи, принципи и правила.

Ако всички или поне две трети от православните жители на други места, вън от тези, изброени и посочени по-горе, желаят да се подчинят на Българската екзархия за своите духовни работи и ако това е установено, то ще им бъде разрешено; но това ще може да стане само по искането и по съгласието на всички или поне на две трети от жителите. Тези, които чрез това средство биха поискали да създават смут или раздор между населението, ще бъдат преследвани и наказвани според закона.