Възраждане

Програма на Българския революционен централен комитет от 1 август 1870 г.

Посещения: 373

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

Печата се по в. „Свобода“, год. I, бр. 46 от 14 октомври 1870 г.

 

Ние се бориме с два неприятеля: единът неприятел наш е политически, турското правителство; а другият - духовни, гръцкото духовенство.

Турското правителство със своите башибозуци и гръцкото духовенство със своите попове и калугери убиват в българския народ сяко прогресивно движение, сяко народно и човеческо проявление, които способствуват на народа да добие по-добър свободен живот.

Известно е секиму, че гръцките калугери, попове и архиереи с помощта на Али паша, турския велик везир, доскоро време затваряха българските и босанските школи и пращаха техните учители в Диарбекир на заточение. Но българският народ въстана против тия духовни харсъзе и изгони ти из своята страна без шумотевици и без кръвопролития.

Единът наш неприятел погина, настанал е ред и за другия.

Нашата свещена обязаност са састои сега само в това: да очистиме своята земя от правителствената, чиновническа нечистота и да обезпечиме своята народна, политическа и обществена свобода.

Българският народ е народ демократически; той не е разделен на секти, той няма посреди себе си аристократически величия, тоя за нищо ненужни обществени елемент, и затова ние желаем да видим в своето отечество избираемо правителство, което да изпълнява волята на самия народ.

Ние желаем да живеем със сичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и ромъните, които от части съчувствуват на нашите стремления, и желаем да съставим с тях „Южнославянска“ или „Дунавска федерация из свободни земи“.

Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ; а тия земи, които са населени с ромъни, със сърби и гърци, да се управляват съобразно с характера на ромънския, сръбския и гръцки народи. Нека сяка народност, както и секи човек учува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Но в това също време ни желаем да съставим между себи си и между нашите родствени народи и съседи едно цяло, какъв то е Швейцарският съюз.

Ние не желаем чуждото, т.е. това, не е наше, но не желаем да дадеме и другиму своето.

Ние нямаме претенции на историческо, на каноническо, на короновано и на религиозно право, а за това оставяме на самия народ да реши своята съдба и да яви в кой отдел на съюза желае той да се присъедини: със сръбския ли, с българския ли, с ромънския ли, или с гръцкия - следователно у нас не можат и да бъдат въпроси за границите.

Ние желаем за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна, с една дума свобода човеческа и затова желаем такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаем да владеем над другите, затова и не позволяваме да ни владеят и другите!

Ние ще да употребим против турското правителство такива също мирни средства, каквито бяха употребени против гръцкото духовенство; само в най-крайний случай ние ще се употребиме против тях оръжие, огън и нож!

Ние не щеме да работиме ни с едно деспотическо правителство, ако това правителство да бъде съставено даже из нашите рождени братия, наши съюзници трябва да бъдат само поробените и измъчените от тежки трудове и от сиромашия народи, каквито сме ние сами.

Ние причисляваме нашите чорбаджии в числото на нашите врагове и ще ги преследуваме насякъде и сякога!

 

1870, август I488px BRCK Stamp