Възраждане

Прощално писмо на Христо Ботев до семейството му

Посещения: 1048

 

Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 15 и 411.

Срв. и Априлско въстание. Сборник документи. Под редакцията на Ал. Бурмов, т. I, С., 1956, с. 398.

 

Мила ми Венето, Димитре и Иванке,

Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме пази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те

Христа

 

17 май 1876

„Радецки“

 

 

 Оригиналът му се съхранява в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ—БИА, II Д 1588-а). За първи път е публикувано от 3. Стоянов (Стоянов, 3, Хр. Ботйов, с. 326).

На гърба на писмото Хр. Ботев е написал: „Това писмо да се предаде на жена ми Венета Хр. Ботева“.

Венета Ст. Везирева, съпруга на Хр. Ботев, е родена през 1847 г. в Търново. От първия си мъж тя имала едно дете — Димитър. С него през 1868 г. отишла да живее в Букурещ при вуйчо си, митрополит Панарет Рашев. Там тя се запознала с Хр. Ботев, с когото през средата на 1875 г. встъпила в брак.

Макар че на няколко пъти е била подпомагана от БЦБО, след смъртта на Ботев Венета изпаднала в крайно лошо материално положение. От едно нейно писмо до Панарет Рашев от декември 1877 г. се вижда, че за да издържа себе си и децата си, тя е била принудена да продаде дори покъщнината. По това време, поради обвързването ѝ с Ботев митрополит Панарет бил прекъснал връзките с племенницата си.

След Освобождението Венета Ботева живяла в Търново, а след това и в София. Починала в Търново на 27 февруари 1919 г. През остатъка от живота си, след 1876 г., Венета останала вярна на революционните идеи на мъжа си. Оказвала е помощ на македонските революционери.

Когато Хр. Ботев потеглил с четата, дъщеря му Иванка е била само на един месец (родена е на 13 април 1876 г.) Заветът на Ботев „гледай Иванка“ бил изпълнен от жена му блестящо. Макар и с оскъдни средства, Венета успяла да даде на дъщеря си висше образование (социални науки), което тя завършила в Женева. Още като студентка, а и след това Иванка Ботева се отдава на обществена работа, като проявява интерес към македонското революционно движение. Заедно с Иван Клинчаров подготвя за издаване съчиненията на баща си. (Вж. Ботев Хр., Съчинения, Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова и Ив. Г. Клинчаров С., 1907, 487 с.). Починала след несполучлива операция на 7 ноември 1906 г.

Димитър Рашев е доведеният син на Хр. Ботев. След гибелта на войводата Димитър и Боян — брат на Ботев, били изпратени да се учат в Одеса като стипендианти на революционния комитет в Букурещ. По-късно Димитър Рашев учил в Брюксел, където завършил правни науки. Работил е като гимназиален учител по френски език.

Писмото на Христо Ботев до семейството му е било пазено отжена му Венета до смъртта ѝ. След това, като скъпа светиня, то се пази у Димитър Рашев, който през 1933 г. го предал за съхранение в НБКМ.