Възраждане

Писмо на Христо Ботев до капитана на „Радецки“ Дагоберт Енглендер и до пътниците

Посещения: 36


Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 20 и 421.

Оригиналът на писмото, написан на френски език, се съхранява в НБКМ (НБКМ--БИА, II А 8133). Публикувано е за първи път във в „Нова България“, Гюргево, бр. 6 от 16 юни 1876 г.

 

Господин капитан, Господа пътници,

Имам чест да Ви обявя, че на парахода се намират български въстаници, чийто войвода имам чест да бъда.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната1, чийто неутралитет ние уважихме) — ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество България.

Ние молим господа пасажерите да не се безпокоят никак и да останат спокойни.. Колкото за Вас, господин капитане, аз имам тежката длъжност да Ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време Ви заявявам, че и най-малката Ваша съпротива ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми — да си отмъстя за отвратителното приключение върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867 година2.

И в двата случая нашият глас за бой е следният:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши3!
Да живее християнска Европа!

Хр. Ботйов4

1876, 17 май5
на парахода

 

Radetzky 1851 1

 

1Румъния.
2Става дума за убийството на Никола Войводов и Цветко Павлович. През 1867 г. двамата организирали чета, която трябвало да премине в България през сръбската граница. Двамата революционери потеглили от Браила за Сърбия с австрийския параход „Германия“. Уведомена телеграфически от свой шпионин, турската полиция в Русе обградила пристанището. Там се явил и Митхад паша. Когато параходът пристигнал, Митхад паша поискал да слязат всички пътници от него. Капитанът на парахода първоначално отказал да изпълни заповедта, но австрийският консул в Русе му наредил да удовлетвори искането на пашата. Пътниците били смъкнати на сушата и турската полиция се опитала да влезе в парахода, но била посрещната с изстрели. Параходът бил заобиколен с лодки. Завързало се истинско сражение, което продължило дотогава, докато отвътре спряло да се стреля. Когато полицията нахълтала в парахода, двамата герои били вече в агония. Грабнати за краката, полумъртви, те били влачени из русенските улици.

Убийството на Никола Войводов и Цветко Павлович станало на 8 август 1867 г.
3Франц Йосиф е император, а граф Гюла Андраши - министър на външните работи на Австро-Унгария.

С писмото си Христо Ботев е преследвал и политическа цел. Известно е че след въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. бил създаден Троен съюз между Русия, Австро-Унгария и Германия, една от целите на който била да въздейства на Турция за подобрение положението на поробените от нея народи. Нотата, която Тройният съюз изготвил, била връчена на Турция през декември 1875 г. Тази нота е била написана от граф Андраши.
4Писмото не е писано саморъчно от Ботев.
5Датата е писана с друго мастило.

На писмото е направена на немски език заверка:
„Долуподписаните удостоверяват автентичността на този документ:
Дойми                    Енглендер [първи] кап.             Хаздел
втори (кап.)                 Капор контрольор             1-ви машинист"