Възраждане

Доклад на видинския мютесариф до вилаетското управление в Русе, относно дебаркирането на Ботевата чета

Посещения: 631

 

Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 369 - 371.

Срв. и Априлско въстание. Сборник документи. Под редакцията на Ал. Бурмов,  т. III, С., 1956, с. 209—211.


До Вилаета

В резултат на всички направени разследвания се установи: че по-голямата част от бунтовниците, които параходът „Радецки“ стоварил на Козлодуйския бряг, били във Влашко и се качили на парахода от новооткритото миналата година пристанище при Корабия и по десетина-двадесетина души — от пристанищата на Гюргево, Зимнич, Турну Магуреле и Бекет; че също така един-двама души, невъоръжени и в пътническо облекло, се качили на парахода и от Свищов и Оряхово1, че те се смесили с качилите се от другите пристанища; че на бунтовниците е оказано съдействие от страна на намиращите се в пристанищата на Гюргево, Зимнич, Турну Магуреле, Корабия и Бекет австрийски агенти и обслугата на шлеповете, болшинството от които са сърби и хървати.

Когато при пристигането на парахода „Радецки“ във Видин виках при мен в митническото управление капитана му заедно с консула2 и поисках да узная от него истината, той съобщи следното:

telegramaБунтовниците се качили на парахода от гореспоменатите пристанища преоблечени в работнически и селски дрехи и невъоръжени. След излизането на парахода от Оряховското пристанище бунтовниците строшили своите сандъци, които се намирали на парахода, извадили специалните си униформи и оръжията си, облекли се и се въоръжили, насочили пистолети срещу гърдите и главата на капитана и го заставили насила да ги стовари при Козлодуй3. От страна на бунтовническите главатари бил поднесен на капитана и един лист, написан на френски език и носещ подписа на Ботьов4. На листа пишело, че те без подкрепата на ничие правителство, само със свой труд и усилие, са се въоръжили с цел да освободят братята си, да извоюват свободата си и да отмъстят за известната случка на парахода „Германия“5, че те ще минат в Турция, че параходът в този случай се намира на тяхно разпореждане, а и капитанът му е под техните заповеди и че ако се яви съпротива, ще бъде наложено най-сурово наказание. Листът завършва с възгласите: „Да живее Франц Йосиф, да живее конт Андраши, да живее България!“

Така капитанът на „Радецки“ описа случката и разтреперен каза, че вследствие на тези насилнически действия от страна на бунтовниците той бил извънредно много уплашен. А и проявявайки червенина и сълзи в очите, той се показа твърде много развълнуван. Макар и да иска да ни убеди какво той можал да разбере, че те са бунтовници едва след като параходът напуснал Оряховското пристанище и се въоръжили и че това по-рано не можал да узнае, следващите аргументи говорят твърде убедително, че това му вълнение и държание са престорени и изкуствени.

Първо: докато винаги в австрийските пътнически параходи се намират малко-много пътници от Влашко и Европа, този път в този параход не се качва нито един, нито пък от румънските пристанища, а само от нашите пристанища се качили пътници, и то трима-четирима души.

Второ: ако според думите на капитана те извадили своите оръжия на парахода, като строшили сандъците си, то, докато един работник или селянин не носи със себе си обикновено нищо друго освен торба, как така австрийските агенти приемат и поставят в парахода такива предълги, специални за оръжия и боеприпаси сандъци, за които, естествено, трябваше да знаят какво има в тях. Капитанът твърди, че не били знаели.

Трето: докато винаги в пристанището на Корабия параходът престоява 5—10 минути, този път, както се съобщава, той се бавил около 3 часа, за да пристигнат бунтовниците.

Четвърто: качилите се на този параход от Свищовското пристанище кавалерийски каймакам от министерските войски Махмуд бей и други няколко пътници, които пътували за Видин, като разбрали, че на парахода се намират само бунтовници, и като не могли да понесат оскърбленията им, се принудили да слязат в Оряхово. А капитанът твърди, че едва след като потеглили от Оряхово, той разбрал, че са бунтовници.

Пето: когато параходът спрял на Оряховското пристанище, бунтовниците, между които имало такива и от Оряхово, и от други околни места, се оттеглили в камерите на парахода и на другия край на борда, за да не ги видят намиращите се на пристанището случайни зрители.

Шесто: когато параходът спрял на Оряховското пристанище, щом като от това им държане и от принудителното слизане в Оряхово на пътниците за Видин станало ясно, че тези хора са бунтовници, при все че ако капитанът би пожелал, той е можел да завърже парахода на брега, да слезе на сушата, да съобщи на своята агенция и на властта, да потърси изход от положението, но той не го е сторил.

Седмо: да допуснем, капитанът е разбрал, че са бунтовници едва след като параходът потеглил от Оряхово. В такъв случай, като е знаел, че след него пътува параходът „Османлъ“, той е можел под претекст, че уж в машината е станала някаква повреда, да спре парахода за малко време, но не го е направил.

Осмо: щом като капитанът едва след Оряхово разбрал, че са бунтовници, и щом като другояче не могло да се постъпи, то при възможността да вземе разстоянието до мястото, дето слезли бунтовниците, до Оряхово, което е 5 часа път, по течението надолу с парахода за половин час и да се съобщи там, той, след като пристига в Лом, на два и половина часа разстояние по-нагоре, съобщава там новината и по такъв начин дава на бунтовниците два часа време, за да се измъкнат.

Девето: когато тази новина от Лом пристига телеграфически във Видин и на пристанището бе струпана войска за изпращане, понеже липсваше параходът „Азизие“, който би могъл да я побере, направихме официални постъпки пред консулството и агенцията да натоварим войската на парахода „Радецки“ и да я отправим за мястото, дето слезли бунтовниците. Макар това да бяха предложили дори и самите те, капитанът, при все че нямаше никакви пътници, нито товар, не се съгласи, нещо твърде забележително.

Тъй като при наличността на горните аргументи, капитанът и австрийските агенти по влашкия бряг не ще могат да се оправдаят, реших да донеса за тези подробности, както ги изисква особеният случай.

20 маис (12) 92 г.6


1От Оряхово се качил Стефанаки Хр. Савов и Сава Петров. Не е известно от Свищов да са се качили четници.
2Австрийски.
3Оряховското пристанище е последното пристанище на българския бряг, на който спира „Радецки“, преди да бъде превзет от Ботевата чета. След Оряхово „Радецки“ спира и в Бакет, на румънския бряг.
4Става дума за писмото на Хр. Ботев до капитана и пътниците на „Радецки“.
5Убийството на Н. Войводов и Цв. Павлович.
6На 20 май 1876 г.