Възраждане

Протокол с показанията на екипажа на „Радецки“ за завладяването на парахода от Ботевата чета

Посещения: 532

 

Публикува се по: Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител: Никола Ферманджиев, С., 1986, с. 375 - 390.

 

ekipaj radeckiСъставен с господа офицерите и екипажа на парахода „Радецки“ във връзка с ненадейното нападение и наложеното със силата на оръжието дебаркиране на въстаници при Козлодуй на 29 май1 1876 г.

Бе извикан и разпитан господин капитанът Дагоберт Енглендер, комендант на „Радецки“:

[Въпрос:] При Вашето отпътуване от Гюргево забелязахте ли нещо необикновено в качилите се пътници или натоварения багаж?

[Отговор:] При моето сегашно пътуване аз не забелязах нищо необикновено в Гюргево. Господин агентът Щайнер, тамошният градоначалник и тамошният австро-унгарски вицеконсул бяха преди моето отпътуване също на скелята; пътниците се качиха както обикновено, багажът и стоката бяха натоварени.

[Въпрос:] Какви впечатления добихте по другите румънски станции? Не беше ли броят на качилите се пътници много голям в сравнение с предишни пътувания със същия рейс?

[Отговор:] Също и на другите румънски станции не забелязах нищо необикновено. Големият брой на качилите се пътници ми се видя странен само в Турну Магуреле, което обстоятелство аз отдавах все пак единствено на 12-часовото закъснение на турския параход.

В Корабия забелязах, че направихме по-дълъг престой заради натоварването на някакви големи сандъци, на брой твърде големи, адресирани до Турну Северин, които бяха наредени на определеното за тази станция място на палубата, и веднага след отпътуването бяха покрити с накатранено платно. В Бекет се качиха няколко пътници повече от обикновено. Все пак качилите се на всички станции не се различаваха по нищо от обикновените пътници, особено пък онези от III кл. не се различаваха никак от градинарите в българска носия, които пътуват твърде често по тези места на сухо.

[Въпрос:] Каква форма имаха повечето от натоварените сандъци? Не Ви ли учуди тяхната голяма тежест?

[Отговор:] Натоварените сандъци нямаха нищо необикновено, някои приличаха на парижки манифактурни сандъци, други пък бяха обикновени, изписани брашовски куфари. Тежестта на тези сандъци не ме учуди, защото те тежат обикновено 11/2 - 2 центнера2

[Въпрос:] Какви мерки взехте, когато чухте, че някои от пътниците носят оръжие?

[Отговор:] Общо се качиха 2-ма пътници от Гюргево и двама от Бекет, които носеха със себе си открито оръжие, което те предадоха без съпротива на определения да събира оръжието кафеджия. Над Бекет, към 121/2 часа, бюфетчията Алоис Махт ми съобщи, тъй като такъв бе редът на парахода, че няколко пътници от II класа били въоръжени с револвери. За да подканя и тези да предадат оръжието според правилника, слязох веднага с контрольора Капор във II класа и исках между това да направя една строга ревизия поради [това, че имаше] преминаване от една класа в друга.

[Въпрос:] Как Ви покориха въстаниците и по какъв начин бяхте принудени да се подчините на техните желания?

[Отговор:] Когато слязох с контрольора Капор във II класа, срещнахме още по стълбата, също и в тесния коридор от стълбата към входната врата на II класа, няколко пътници, които при нашето подканяне показаха без съпротива билетите си. При отваряне на вратата забелязах с учудване, че един значителен брой от пътниците, въоръжени с револвери и ножове, захвърляха бързо цивилните си дрехи, за да се облекат с униформи. Поразен, запитах какво става тук. Вместо отговор бях уловен за лявата ръка, един револвер с вдигнат спусък бе опрян в слепите ми очи и ми бе обяснено на коректен немски език3, че събраните тук са въстаници, решени твърдо да завладеят парахода дори със сила. Те ме подканиха да отстъпя пред [тяхното] надмощие и да изпълнявам без съпротива нарежданията им. Те ме подканиха да ги последвам веднага на палубата при техния водач, обаче не дочакаха изпълнението на тази покана, а ме замъкнаха и заблъскаха със сила на палубата. Аз видях с учудване, че последната е превърната за това късо време във войскови лагер; привидно безобидните манифактурни сандъци и брашовски куфари бяха разтрошени, от тях бяха извадени оръжие и униформи и раздадени на мирните по-рано пътници. По този начин ние дойдохме на свободното място между параходния котел и салона на I класа; тук видях II капитан Дойми, обграден от въоръжени хора, от чиито ръце бе измъкнат и ми бе предаден след направения от него знак, че аз съм капитанът, оня оригинален документ, който аз препратих на почитаемия централен инспекторат заедно с моя доклад. В същия момент се приближи към мен един мъж, облечен в богата униформа, който ми се представи на френски език като войвода4 на българските въстаници и ме подкани да се подчиня на всички техни заповеди, в противен случай той би ме застрелял като нищо. На моя въпрос, какво всъщност иска, той ми отговори, че аз трябва да отправя парахода на онова място, което той ще ми покаже. Аз се противопоставих решително и енергично на това намерение и направих на водача на въстаниците различни предложения, които биха могли според мен да се приемат от същия. Те се състояха в обяснението. че мога да ги заведа до Радуевац, без да спираме на никоя друга станция, или да дебаркирам на румънския бряг. Всички тези предложения бяха при все това отхвърлени и водачът на въстаниците поддържаше настойчиво, че аз трябва непременно да се подчиня на заповедите му. Докато траеха тези дебати, един от водачите, когото мислех за поп5, бе завзел командването на парахода и бе оставил машината да се движи бавно. Заплахите срещу моята личност и целия екипаж ставаха все по-опасни и въстаниците наоколо все по-възбудени. При тези обстоятелства и особено поради това, че между въстаниците според тяхното изказване имаше също и един запознат с управляване на машината, разбрах, че по-нататъшната съпротива ще доведе само до ненужно проливане на кръв и водачът на въстаниците ще постигне своята цел и без моята помощ. Затова, за да спася това, което можеше да се спаси, и със съзнание за докрай изпълнен дълг, аз поех отново командването на парахода и обявих, че отстъпвам пред насилието.

[Въпрос:] Беше ли някой от останалите пътници близо до Вас в този момент и имаше ли свидетел на това произшествие?

[Отговор:] Да, един каймакамин, който слезе после във Видин, и пристанищният капитан от Рахово.

[Въпрос:] Беше ли Ви точно определено мястото, на което въстаниците искаха да дебаркират?

[Отговор:] Аз отидох отново на командния мостик; близо до мен стоеше един от водачите с готово за стрелба оръжие и ми каза, че желаят да дебаркират в Козлодуй, означиха ми и мястото, където трябва да спре параходът, съвсем точно между едно черкезко село и един турски пост; той ми обърна внимание, че тук поради плиткостта на водата параходът трябва да пътува с възможно най-голяма предпазливост, и ме заплаши, че ще ме застреля, ако заседнем, и ми показа точката, където можем да достигнем до брега с нос на парахода. Като достигнахме на това място, аз оставих предната част на парахода да се плъзне до плиткия бряг, въстаниците сами хвърлиха моста на брега и започнаха своето равномерно дебаркиране във военен ред начело с един от водачите с развято знаме и с тръбача. Още през време на дебаркирането се приближиха 5 — 6 турски войници, от които първият бе повален с добре прицелен изстрел от един от водачите, докато другите избягаха.

След извършеното дебаркиране на всички въстаници пътуването бе продължено без прекъсване.

[Въпрос:] На кои станции се качиха повечето пътници, които по-късно се оказаха, че са въстаници, и откъде бяха натоварени повечето сандъци, от които бяха извадени оръжията?

[Отговор:] Повечето въстаници се качиха от Гюргево, Турну Магуреле и Бекет, повечето товари, от които бяха измъкнати оръжия, бяха натоварени от Гюргево и Корабия.

[Въпрос:] Пострадаха ли и бяха ли заплашвани останалите пътници от въстаниците и колко пътници приблизително се намираха на борда?

[Отговор:] След като отпадна моята безполезна съпротива и аз се подчиних на заповедите на въстаниците, спря всякаква заплаха както срещу моята личност, така също срещу екипажа и пътниците. Пострадали пътници нямаше.

[Въпрос:] Какво направихте на първата станция, на която стигнахте след дебаркирането на въстаниците?

[Отговор:] Моята първа станция след дебаркирането на въстаниците беше Лом: оттук уведомих телеграфически за цялото приключение почитаемия Централен инспекторат във Виена и почитаемия параходен инспекторат в Турну Северин. Споменатият турски каймакамин, който пътуваше с нас, се погрижи да уведоми своите власти.

[Въпрос:] Не изискахте ли след дебаркирането на въстаниците писмено обяснение от останалите пътници върху случилото се и можете ли да посочите пътници, които могат да се намерят още днес, да дадат показания?

[Отговор:] Въпросното обяснение бе съставено, подписано от останалите пътници и изпратено заедно с моя доклад на почитаемия Централен инспекторат. Мога да посоча само слезлия във Видин каймакамин и пристанищния капитан от Оряхово, за които вече споменах, като такива, които могат да дадат свидетелски показания и които е възможно да бъдат намерени.

[Въпрос:] Нямахте ли никакви средства да предотвратите това приключение или да попречите на извършването му?

[Отговор:] Аз не можах да го предотвратя, тъй като нямах никаква представа, че на парахода се замисля нещо и не можех да попреча с нищо, тъй като можех да противопоставя на една въстаническа сила от добре въоръжени 180 души само 6 невъоръжени и без военно обучение моряци.

[Въпрос:] Имате ли да забележите още нещо?

[Отговор:] Не.

[Подпис]

Капитан Дагоберт Енглендер, комендант на „Радецки“.



Бе извикан и разпитан господин II-рият капитан Катерино Дойми:

[Въпрос:] При Вашето отпътуване от Гюргево забелязахте ли нещо необикновено в качилите се пътници и натоварените стоки

[Отговор:] Отпътуването премина напълно нормално; пътниците се качиха както обикновено и стоките бяха натоварени.

[Въпрос:] Какви впечатления добихте от другите румънски станции и не беше ли броят на качилите се пътници твърде голям в сравнение с предишните пътувания?

[Отговор:] В Турну Магуреле пристигнахме към 1 часа през нощта и можахме да отпътуваме според нашето разписание едва в 5 часа сутринта. Един от назначените там чиновници на агенцията, господин Хасан, ми каза: „Днес имаме извънредно много пътници, тъй като турският параход закъсня“.

В Корабия забелязах 6 тежки сандъка. На моето запитване чиновникът на агенцията ми отговори късо, че това били пратки с голяма бързина за Турну Северин. В Бекет бяха натоварени няколко ценни вързопа и аз исках да отпътуваме нататък, когато агентът ми извика, че има още няколко пътници; аз ги видях да излизат поединично от прозореца на склада на един влекач, който стоеше по дължината на моста, но не забелязах иначе в тях нищо особено.

[Въпрос:] По какъв начин Вие бяхте принуден да се подчините на въстаниците?

[Отговор:] Приблизително 1 час след Бекет отидох от шахтата на кормилото в моята кабина; единственото нещо, което ми се видя странно в този момент, бяха 3 остри изсвирвания. Когато излизах от кабината си, насреща ми идваше с бързи крачки един мъж, който беше облечен в богата униформа, със златни шнурове и златна яка; той ми предаде един документ и се прицели с пистолет в гърдите ми с думите: „Аз съм водач на близо 200 въоръжени български въстаници; ние сме твърдо решени да завземем дори със сила парахода; подчинете се доброволно на нашите заповеди, защото иначе ще бъдеме принудени да употребим оръжието си“. През това време аз се видях заобиколен от една въоръжена група, която насочи дулата на своите оръжия заплашително срещу мен. Аз отговорих на водача, че не мога да изпълнявам нищо без нареждането на моя комендант, и казах да се обърнат към него. Те ме завлякоха веднага напред, за да търсим капитан Енглендер; тъй като не го намерихме тук, върнахме се към неговата кабина, където те след различни опити да отворят вратата я разбиха, без обаче да намерят и тук капитана. В този момент дойде капитан Енглендер, воден от 6 — 7 въоръжени въстаници, чийто водач ми дръпна от ръцете документа и го връчи на капитана; аз бях блъснат в салона и държан там затворен от 4 — 5 въоръжени лица.

[Въпрос:] Беше ли Ви възможно в това Ваше положение да забележите нещо от останалите произшествия на борда?

[Отговор:] След известно време ми беше заповядано да се кача на палубата; аз видях кормчиите при кормилото, пазени от няколко въстаници, видях и капитан Енглендер на комендантския мост, пазен зорко от един от водачите; тук чух и изказването на един от водачите, че на това място водата е много плитка, затова при управлението на парахода да се обърне най-голямо внимание. Аз долових също и заповедта им, че искат да дебаркират между турския пост и черкезкото село. След извършеното дебаркиране водачите на въстаниците изискаха да им бъде направен здрав мост, за да могат да достигнат в ред сушата.

По време на дебаркирането ме извика водачът на въстаниците при касата на парахода и при останалия багаж на пътниците и ми предложи да ми даде уверение, че както касата на парахода, тъй и другите товари са незасегнати.

[Въпрос:] Имахте ли средства на борда да предотвратите това нападение и можехте ли да допринесете нещо за това?

[Отговор:] Според мен това нападение не можеше да бъде предотвратено, тъй като превръщането на мирните пътници в една въоръжена въстаническа група се извърши само в няколко минути. Срещу една въоръжена сила от около 200 души не беше възможно да се предприеме нищо с нашия невъоръжен малоброен екипаж.

[Въпрос:] Имате ли да направите други забележки?

[Отговор:] Мога още да спомена, че всички пътници се държаха напълно спокойно и в най-голям ред до момента, в който се обявиха за въстаници. Аз не забелязах също през време на провеждане на нападението да напакостят с нещо на който и да е от останалите спътници

Катерино Дойми, II капитан на „Радецки“

 

Беше извикан и разпитан Йохан Капор, контрольор на парахода „Радецки“.

[Въпрос:] Забелязахте ли нещо необикновено при качването на пътниците и товаренето на багажа по време на Вашето отпътуване от Гюргево?

[Отговор:] Моето задължение като контрольор е да присъствам при качването на пътниците, за да следя точно за предаване на контролите на билетите; освен това имам задължението да приемам парче по парче багажа, който се товари. При нашето сегашно отпътуване от Гюргево качилите се пътници предадоха, както и друг път, редовно контролите на билетите си, също и багажът и натоварените стоки бяха приети според реда.

[Въпрос:] Какви впечатления добихте от другите румънски станции? Не беше ли броят на качилите се пътници твърде голям в сравнение с предишните пътувания по същата тарифа?

[Отговор:] И на другите румънски станции не забелязах нищо необикновено, освен че в Корабия, Турну Магуреле и Бекет се качиха значително повече пътници, отколкото при по-раншните пътувания по същата тарифа. Обяснението на чиновника на агенцията в Турну Магуреле, господин Бренер [беше], че една голяма част от качилите се при нас пътници са чакали пристигането на турския пътнически параход и за да се запазят през нощта от студа, са избягали в покритите помещения на нашия понтон. Поканени от споменатия чиновник на агенцията или да си купят редовно билети за нашия пътнически параход, или да напуснат чакалнята, те се решили на първото и при пристигането на „Радецки“ се качиха редовно на него. Всички тези пътници се държаха по време на пътуването напълно спокойно и в най-голям ред на борда; онези от III класа носеха обикновено български селски дрехи, както всички български градинари, каквито пътуват ежегодно много с нашите параходи.

[Въпрос:] Каква форма имаха натоварените сандъци и не Ви ли направи впечатление голямата им тежест?

[Отговор:] На всички румънски станции бяха натоварени само малки товари и ръчен багаж, само в Корабия бяха качени 6 сандъка като пратка с голяма бързина. Тези сандъци също нямаха сами по себе си нищо съмнително, тъй като 2 от тях приличаха на парижки манифактурни сандъци, а пък другите 4 — на сандъци от Брашов, които се използват тук, по тези места, твърде често за пренасяне на ценни товари. Също и тежината им не ме усъмни, тъй като 6 от тях заедно тежаха според показанието в моя ревизионен лист 978 фунта6.

[Въпрос:] По какъв повод Вие последвахте капитан Енглендер във II класа, за да ревизирате строго билетите на пътниците поради размяна на местата, и къде става това?

[Отговор:] Приблизително 1 час след Бекет капитан Енглендер нареди да ми кажат да сляза веднага в салона на II класа и да ревизирам строго билетите поради смяна на местата, тъй като много пътници с билети за палубата се бяха промъкнали долу. Капитан Енглендер беше вече на стълбата, която води надолу към II класа. При отваряне на входната врата видях с ужас второкласния салон, изпълнен с български селяни, една част от които се канеха да сменят цивилните си дрехи с униформи, а другите бяха заети с пълненето на револвери. Капитанът беше заплашен веднага [от един] от тях с револвер и след като първо му бе обяснено, че те са български въстаници, бе подканен категорично да се подчини без съпротива на техните желания заедно с целия екипаж на парахода. На капитан Енглендер също веднага му бе дадено да разбере, че трябва да се отправи заедно с тях на палубата при водача [им]. Аз също бързо се отправих към палубата, непрекъснато заобиколен от въоръжени лица, и забелязах с ужас, че мирните по-рано пътници от палубата се бяха превърнали в облечени в униформа въстаници, снабдени богато с оръжие и муниции от няколкото разтрошени сандъка.

[Въпрос:] Имате ли да направите още други забележки по тази случка и не мислите ли, че имахте в ръцете си някакви средства, за да задържите изпълнението на това нападение?

[Отговор:] Няма да забележа друго освен това, че ако качилият се с 3 жени от Оряхово каймакамин беше забелязал нещо подозрително и странно, нямаше положително да остане на парахода. Аз бях непрекъснато пазен от няколко въоръжени лица и нито бях разпитан, нито беше отдавана важност на моите изказвания, тъй като цялото внимание на водачите бе съсредоточено върху капитан Енглендер и машината. Според моето твърдо убеждение ние нямахме никакви средства в ръцете, за да осуетим проведеното нападение или да го задържим, тъй като се противопоставихме с нашия малоброен екипаж на една въоръжена и добре дисциплинирана сила от близо 200 души. Аз бях също свидетел като слушател на преговорите между водача на въстаниците и капитан Енглендер, чиито предложения бяха енергично отхвърлени докато му се даваше да разбере, че трябва да се подчини без съпротивление на волята на водача и че в противен случай съшият ще бъде поставен в неудобното положение да извърши дебаркирането на парахода при Козлодуй и без неговото съдействие, тъй като те имаха помежду си човек, запознат както с параходното пътуване, така също и със състоянието на водата там.

[Въпрос:] Присъствахте ли на дебаркирането и как се проведе то? [Отговор:] Аз присъствах на дебаркирането и видях, че въстаниците го проведоха в ред, ръководени от водачите си. След половин час параходът можеше да продължи пътуването си.

Йохан Капор контрольор на „Радецки“

 

Бе извикан и разпитан господин машинистът Вилхелм Хасдел:

[Въпрос:] По време на Вашето сегашно пътуване от Гюргево бяхте ли по-често на палубата и ако сте били, не забелязахте ли между пътниците нещо съмнително?

[Отговор:] По време на това пътуване аз бях по-често на палубата, имах възможност да наблюдавам пътниците и видях, че те се държат също тъй спокойно на борда както обикновено.

[Въпрос:] Къде пребивавахте след Бекет и какво стана в момента, когато въстаниците завладяха парахода?

[Отговор:] След отпътуването от Бекет аз отидох на палубата и стоях близо до предния „баркаризо“7. След известно време бюфетчията Махт ми каза, че няколко пътници долу в салона на II класа измъкнали револвери от ръчния си багаж. Аз не отдадох на тази новина никаква важност, тъй като по тези места пътници носят често оръжие. Като не обърна внимание на това, споменатият бюфетчия отиде при капитан Енглендер, за да съобщи и нему за това обстоятелство. Аз видях също, че капитан Енглендер, следван от контрольора Капор, слязоха в салона на II класа. Аз се отправих към моята кабина и останах там кратко време; когато излязох отново на палубата, забелязах едно изненадващо явление: един мъж, облечен в богата униформа, въоръжен със сабя и револвер, държащ документ в ръцете си, стоеше пред мен, изгледа ме остро няколко секунди и след 3 пронизителни изсвирвания забърза към палубата. В този момент чух отпред голяма врява, долових съвсем ясно разбиването на сандъци и побързах изплашен надолу към машинното помещение.

[Въпрос:] Какво стана по-нататък и по какъв начин бяхте принудени да се подчините на заповедите на въстаниците?

[Отговор:] В машинното помещение долу чувах непрекъснато голям шум и ходене насам и натам по палубата. Кратко време след това забелязах за мой ужас, че при оберлихта на машините се явиха хора с униформа, които насочиха готовите си за стрелба пушки срещу мене. Също и входната врата на машинното помещение се пазеше от въоръжени лица, както и отворите над пещта; двама от въоръжените слязоха долу в машинното помещение, и ме подканиха категорично на славянски език да изпълнявам точно идващата отгоре команда, в противен случай щели да бъдат принудени да ме застрелят.

Тъй като аз не разбирам славянски език, моят машинен прислужник ми служеше за преводач. Именно чрез същия им отговорих, че ще изпълнявам всички команди, получени от моя капитан. Те обаче ми отвърнаха, че параходът е в тяхна власт, тук вече няма капитан и неподчинението на техните заповеди ще трябва да изкупя с живота си.

След малко чух вече да прозвучават команди на български език, които ми бяха преведени от моя машинен прислужник и които в моето положение, при което бях принуден да отстъпя пред силата, аз изпълних точно. Аз исках още да изпратя машинния прислужник горе, да убеди водача на въстаниците да ни дава заповеди само на немски език. Обаче беше категорично попречено на неговото отдалечаване. Споменатите команди гласяха: „Бавно“ и „Съвсем бавно“; машината също се движеше приблизително 1/2 час с полуотворени клапи. След това прозвуча отново един чужд глас на немски език и заповяда да оставим машината да се движи с пълна пара. Сега машината вървеше с напълно отворени клапи около 1 час в съвсем равномерен ход; през това време дойде един от водачите в машинното помещение и ми заповяда да дам пълна пара. След това познах по командата гласа на капитан Енглендер и разбрах по [командите] „Стой!“ и „Назад!“, че се цели едно спиране на парахода. През цялото това време въоръжена стража не ме напусна нито за миг. След извършеното дебаркиране на парахода те се отдалечиха съвсем спокойно, без да кажат дума.

[Въпрос:] Нямахте ли никакви средства, за да попречите да бъде извършено това нападение?

[Отговор:] Аз бях изненадан в машинното помещение от случката, която не подозирах; заобиколен от една въоръжена тълпа, която следеше зорко дори най-малкото ми движение, аз нямах абсолютно никакви средства, за да осуетя случилото се. Разбрах, че животът ми е заплашен, ако се противопоставя и на най-малката заповед на тези, които имаха надмощие.

Вилхем Хасдел,

I машинист на параход  „Радецки“

 

Бе извикан и разпитан I кормчия Йозеф Филаканева.

[Въпрос:] Забелязахте ли при това пътуване нещо необикновено в качилите се пътници?

[Отговор:] Не, това бяха обикновени пътници, които винаги пътуват по този път. Също и на другите румънски станции не забелязах нищо необикновено:

[Въпрос:] Какво се случи след Бекет и как бяхте принудени да изпълнявате заповедите на въстаниците?

[Отговор:] Аз стоях на моето място при кормилото с двамата си колеги, когато към нас се приближи един пътник с цивилни дрехи и ни подкани с възбуден глас да караме там, където той ще ни заповяда; за да придаде повече тежест на своите думи, той извади изпод дрехите си един револвер и ни заплаши с него. Малко след това се явиха двама души, въоръжени с пушки и щикове и облечени в униформа, застанаха пред нас и насочиха своите пушки в гърдите ни. Споменатият по-преди пътник отиде на командния мостик, откъдето командваше машината, и ни посочи също по кой път да поемем. После капитан Енглендер се яви отново на палубата и пое командването, като все пак беше също като нас непрекъснато пазен. След това при Козлодуй между един турски пост и едно черкезко село ние се отправихме с предната част на парахода към брега, където вкупом въстаниците напуснаха парахода.

[Въпрос:] Не знаете ли нищо по събитията на палубата?

[Отговор:] Аз бях при кормилото и затова не можах да забележа нищо от събитията на палубата. Наистина аз подозирах, че става нещо необикновено, защото чух шум и няколко изстрела, не видях обаче доста време нито отпред, нито отзад на палубата никого освен нашата стража и вече многократно споменатия пътник на командния мостик.

[Въпрос:] Нямахте ли начин, за да попречите на това нападение?

[Отговор:] Не, ние разбрахме надмощието [им], а освен това, че и животът ни е заплашен, така, че един отказ от наша страна нямаше да промени с нищо събитията.

Йозеф Филаканева

I кормчия на „Радецки“

 

Бяха извикани и разпитани вторите кормчии Карл Екерт и Симон Симонович:

[Въпрос:] Какво можете да разкажете за случката на „Радецки“ на 29 май тази година?

[Отговор:] След Бекет бяхме с първия кормчия Филаканева, тримата, при кормилото, дотогава не бяхме забелязали нищо необикновено. Ние можем само да потвърдим показанията на I кормчия във всички подробности и нямаме да дадем никакви други показания.

Карл Екерт, Симон Симонович,

II кормчии на „Радецки"

 

Бе извикан и разпитан бюфетчията Алоис Махт.

[Въпрос:] Не забелязахте ли нещо необикновено в качилите се при отпътуването от Гюргево и другите румънски станции пътници

[Отговор:] Не, аз не забелязах нищо необикновено нито при отпътуването от Гюргево, нито по другите румънски станции; пътниците бяха по облекло и държание от тези, които пътуват обикновено тук.

[Въпрос:] Какви впечатления добихте след отпътуването от Бекет и какво се случи по-нататък?

[Отговор:] След около 1 час път от Бекет бях долу, в салона на II класа, и видях няколко пътници, които изваждаха от донесените със себе си раници револвери и муниции. Аз отидох веднага при капитана, за да му съобщя този необикновен случай. Господин капитан Енглендер се запъти веднага с контрольора Капор долу в салона на II класа. Кратко време след това аз чух няколко остри изсвирвания и звуци на тръба, след което, стоящите наоколо по палубата мирни пътници, повечето облечени в български селски дрехи, се спуснаха върху няколко сандъка, разбиха ги и извадиха оттам оръжия и муниции.

[Въпрос:] Знаете ли още нещо върху случилото се?

[Отговор:] Не, аз избягах в моята кабина и се крих там дотогава, докато въстаниците напуснаха парахода.

Алоис Махт,
бюфетчия на параход „Радецки“

 

Бяха повикани и разпитани от екипажа на „Радецки“ боцман Франц Цанки, моряците Йохан Туфнер, Сава Испас; Антон Трипович; Васили Влад и Петър Голуб.

[Въпрос:] Забелязахте ли нещо необикновено по време на вашето последно пътуване от Гюргево или от останалите станции

[Отговор:] Не, не забелязахме нищо особено, качиха се само малко повече пътници от обикновено; в Корабия имахме да натоварим няколко тежки сандъка, без да знаем какво съдържат.

[Въпрос:] След Бекет само караулният моряк ли беше на палубата и кой беше той?

[Отговор:] След Бекет всички ние бяхме на палубата и обядвахме. Караулен бях аз, Петър Голуб, и аз забелязах, че на средната част на парахода става нещо необикновено, не можах обаче да видя точно, тъй като за това ми пречеше облицовката на второкласния салон на палубата. Изказах се и пред боцмана, че тук става нещо необикновено. Боцманът се запъти веднага към средната част на кораба.

[Въпрос:] Боцман Франц Цанки, какво видяхте на средната част на кораба и какво станаа по-нататък?

[Отговор:] На средната част на парахода видях за мое учудване, че мирните по-рано пътници бяха разчупили няколко сандъка и изваждаха оттам оръжие и муниции. Аз заговорих едного на славянски език и го попитах: „Какво, за бога, смятате да предприемете тук на борда с толкова оръжие; ние всички сме върху една малка кутийка и ако на парахода се случи най-малкото, ние всички сме загубени.“ Той ми отговори: „Ако се държите спокойно, няма да ви се случи нищо лошо, но сега трябва всички да слезете във вашето помещение.“ Аз видях един револвер, заплашително насочен срещу мен, и се отправих към помещението на екипажа, където заварих почти всички моряци, а прозорецът на помещението беше заварден от добре въоръжени мъже.

[Въпрос:] Какво можете да кажете по-нататък по тази случка?

[Отговор:] Всички ние бяхме доста дълго време грижливо пазени и не биваше да напускаме нашето помещение; чухме горе голям шум и няколко изстрела. После дойде капитан Енглендер и извика всички на палубата, като ни каза, че скоро ще спрем на суша и затова да започнем приготовления.

Боцманът и целият екипаж, запитани дали не са могли да окажат съпротива и да осуетят цялото нападение, отговориха следното:

Ние бяхме изненадани от случката, нашият живот бе заплашен и ние се видяхме напълно безсилни, заключени в нашето тясно помещение, заобиколени от една група добре въоръжени мъже и грижливо пазени, затова не можахме да предприемем нищо.

Франческо Цанки, боцман
Йохан Туфнер
Антон Трипович
*Васили Влад
*Петър Голуб
*Сава Испас

Подписал за тримата неграмотни Радани.

 

Бяха повикани и разпитани машинният прислужник Йозеф Хан, огнярите Йохан Мотика и Юру Станксен, двамата заети по време на нападението при огъня.

[Въпрос:] Вие сте били по време на вашето сегашно пътуване от Гюргево нагоре по-често на палубата, не забелязахте ли в пътниците нещо необикновено?

[Отговор:] Не, повечето бяха обикновените мирни пътници в български селски дрехи и бяха налягали както обикновено съвсем безобидно по палубата.

[Въпрос:] Къде бяхте след отпътуването от Бекет и какво се случи долу в машинното помещение?

[Отговор:] След отпътуването ни от Бекет аз, машинният прислужник, бях долу в машинното помещение, за да наглеждам машините, и двамата огняри бяха заети с поддържането на парните котли. Един час след споменатата станция слезе и господин машинистът в машинното помещение. Малко след това слязоха бързо двама чужденци по стълбата и категорично заповядаха на машиниста да изпълнява само техните заповеди. Те говореха славянски език, поради което машинистът и не ги разбра; аз обаче говоря славянски и им отвърнах, че ние имаме наш комендант и изпълняваме дълга си, като приемаме заповеди само от него. След това те насочиха револвери срещу гърдите ни и ни заплашиха, че ще ни застрелят, ако не изпълняваме точно техните заповеди; обясниха ни също, че за нас няма вече комендант, тъй като те са завладели с оръжие целия параход. Ние на машината също получихме команди на славянски език, които аз превеждах всеки път на машиниста и които ние изпълнявахме винаги, отстъпвайки пред заплахата срещу живота ни. Според получените команди, параходът вървеше известно време бавно, докато левият главен лагер се сгорещи. Господин машинистът ме изпрати на палубата, за да проверя това по-отблизо, обаче аз бях грубо върнат от стълбата в машинното помещение от две въоръжени лица.

Запитани как са били пазени, двамата заети при огъня огняри дават следните показания:

Ние бяхме около 2 часа при огъня, когато, нямайки никаква представа за случилото се. на палубата, видяхме изведнъж да слизат долу въоръжени хора; забелязахме също над пещта през оградата цеви на пушки, насочени срещу нас. Ние треперехме от страх, така че едва можехме да изпълняваме дълга си.

[Въпрос:] Машинният прислужник има ли да прибави нещо към горните показания?

[Отговор:] При дебаркирането чухме отново гласа на капитана, обаче да излезем отново свободно на палубата, можахме едва след като отплувахме от мястото на дебаркирането и така не зная нито аз, нито двамата заети при огъня огняри нещо за случката на палубата.

[Въпрос:[ Не мислите ли, че можехте някак да попречите на случилото се?

[Отговор:] Ние бяхме безсилни срещу голямата маса от добре въоръжени хора, бяхме също непрекъснато загрижени за собствения си живот, тъй като ни заплашваха дула от пушки и револвери, насочени от оберлихта на машините и от входната стълба за към машинното помещение.

Запитан къде се намираха другите огняри, машинният прислужник отговори:

Всички огняри бяха долу, в машинното помещение, обядваха или спяха в леглата си, обаче и след големия шум не можеха да напуснат машинното помещение и също като нас не можеха да доловят нищо от произшествието на палубата.

*Йозеф Хан
Юру Станксен
*Йохан Мотика

Подписал за двамата неграмотни Радани

 

След това протоколът беше приключен и завършен.

Оршова, 1 юни 18768.

Франц...9
Дезидер Радани,
пристанищен капитан    
Георги Йоанович...
параходен инспектор
Ахилес Метакса,
инспектор на агенция

 

1Н. Ст.
21 центнер = 100 кг.
3От Давид Тодоров.
4Христо Ботев.
5Сава Катрафилов.
61 фунт = 408,5 кг.
7Мястото на борда на парахода, където се държат товарите, или входът за страничната част на парахода, който води към палубата — АВ, τ. I с. 444.
8Н. ст.
9Презимето в оригинала не може да се разчете.