Османско владичество

Изложение на ловчанския кадия от 1795 г.

Посещения: 975

 

Публикувано по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Скромният молитствувател излага до високославното място гледното:

Живеещите в гр. Ловеч и околията просветени, преподобни, имами, хатиби, бедни, слаби и рая вкупом се явиха в заседанието на шериатския съд и изложиха своите мисли и намерения както следва:

„Разбойниците-даалии, против които често са били издавани заповеди, от известно време насам не преставали да разрушават градовете и да причиняват пакости на населението. Така преди няколко дена те минали отсам Балкана и на четвърти ден от месец зилхидже нападнали град Севлиево. Обаче изпратеният срещу тях, за да ги преследва, силистренски валия и чирменски мютесариф — Везирът Хаджи Абди паша — се съюзил с тях и заедно престояли в града 33 дена.

През това време, след като ограбили и опожарили Севлиево, но настояването и упорството на същия везир бил отстранен от длъжност севлиевският войвода — дворцовият капуджибашия Али ага, след което назначили за севлиевски аянин разбойника Кючюк Хасан, който по-рано бил пак тамошен аянин, но избягал, понеже бил издаден ферман за неговото убиване.

След това той дал високи постове на Хаджи Манаф, Коджа Ахмед и някои други разбойнически главатари и на осмия ден от месец сафер заедно с казаните разбойници потеглили οт Севлиево. Поменатият везир заедно с войската си нахлу в едно село от горната страна на града ни, отстоящо на един час paзстояние, а пък разбойниците навлязоха в друго едно село от долната страна на града ни, отстоящо също на един час разстояние. В това време селяните от казаните две села — мюсюлмани и рая, за да спасят живота си, голи и боси, заедно с челядта си побягнаха в града ни. Непосредствено след това няколко души от градските първенци, придружени от учените богослови, праведните, агите и стареите, отидоха при поменатия везир да му се молят, като занесоха в квартирата му исканите от него провизии, обаче той не прие тяхната молба.

През това време той назначи за ловчански аянин лицето Чохадароглу Хюсеин, който от 4—5 години насам скитал заедно с казаните разбойници, и заяви на гражданите следното: „Ако вие не го приемете за аянин, нека да знаете, че ще разруша и опозоря вашия град повече. После да не се каете!"

На следващия ден поменатият везир нареди войниците му да отидат на друго място. Те навлязоха в едно село, близко до селото, дето бяха настанени другите разбойници. Тогава пак се явиха при него гореказаните лица и му отговориха, че те се съгласяват да заведат Чохадароглу Хюсеин в Ловеч и да го настанят в жилището му, ако представи гаранция и шериатски хюджет, че не ще увреди и напакости никому. Но тъй като гражданите не се съгласиха да бъдат назначени за аяни Чохадароглу Хюсеин и Манафа, те се върнаха отчаяни от пашата.

На петнадесетия ден на месец сафер, неделя вечерта, в три часа, гореказаните разбойнически главатари, заедно със своите разбойници, нападнаха града ни и се почна сражението. Сутринта призори потегли също и поменатият везир заедно с шест оръдия и ни заплаши така: „Непременно ще назнача за аянин и хаджи Манафа, вие си излезте извън града и идете на друго място". Казвайки това, той нападна града и почна да обстрелва с гранати мюсюлманското население, и без да проявява нито капка състрадание към плача на децата и воплите на жените и мъжете, до един час може би бяха изстреляни повече от двеста изстрела върху нас. Що се отнася до нападението и изстреляните гранати в събота, ние своевременно с колективно заявление и илям донесохме в столицата.

Понастоящем поменатият везир заедно с казаните разбойници съвсем явно и в тясно съгласие с тях обикаля петнадесет дни из околията ни, като опустоши 24 села. Тук той ограби и задигна всичко, що се нарича имущество, и подкара повече от шестнадесет хиляди глави едър и дребен добитък, като го изпрати в Севлиево и Плевен...

 

X

Right Click

No right click