Османско владичество

Структура и организация на българското общество (XV - XVII в.)

Посещения: 1581

 

Публикува се по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

1. Категории население и социално разслоение

 

Из Регистър на тимари

във Видинско, Берковско, Белоградчишко, и поречието на река Тимок

 

Печата се по ТИБИ, II, 139 — 141. Превод на Н. Попов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Вд. 110/18.

 

Тимар на Кузи, Вини и Кузма. Съдружници са, една година Кузи участва във военен поход и една година споменатите [двама] неверници. Съгласно берат от Сюлейман паша.

Село Килючовче, от тимара на споменатите, спадащо към Гелвие: домакинства — 20; неженени — 1; вдовици — 3; приход, включително испенча — 2380; испенч - 534; приход от десятъка — 1837 [акчета]

Село Стануловци, от тимара на споменатите, спадащо към Гелвие: домакинства — 10; неженени — 2; приход, включително испенча — 1965; испенч — 425; приход от десятъка — 1540 [акчета].

Село Ветовци, от тимара на споменатите, спадащо към Гелвие: домакинства — 5; неженени — 1; приход, включително испенча — 821; испенч — 150; приход от десятъка — 671 [акчета].

Общо: села — 3; домакинства — 40; неженени — 4; вдовици — 3; приход, включително испенча — 5166, испенч — 1180; приход от десятъка — 4048; първоначално — 2944; увеличение — 2222 [акчета].

Тимар на Богдан, син на Димитър. Преминал у него от баща му, съгласно берат на Сюлейман паша с дата джемази-юл ахър 881 [септември 1474] г.

Село Слатина, от тимара на споменатия, спадащо към Черна река: домакинства — 17; вдовици — 1; испенч — 431; приход от десятъка — 974; общо, включително испенча — 1405, първоначално — 674; увеличение — 731 [акчета].

Тимар на Яко [записан] в стария регистър на имената на Вони и Кузма. Съгласно берат на Сюлейман паша с дата реджеб 881 [октомври 1476] година.

Село Бучия, от тимара на споменатия, спадащо към Черна река; домакинства — 21; неженени — 3; приход, включително испенча — 2233; испенч — 600; приход от десятъка — 1633 [акчета].

Тимар на Иван [записан] в стария регистър на името Тимур-баши, беваб на крепостта Видин. Съгласно берат на Сюлейман паша.

Село Орешница, от тимара на споменатия, спадащо към Загорие: домакинства — 13; вдовици — 1; приход, включително испенча — 1100; испенч — 331; приход от десятъка — 769 [акчета].

Село Ризище, от тимара на споменатия: домакинства — 5; неженени - 2; вдовици — 2; приход, включително испенча — 896; испенч — 187; приход от десятъка — 709 [акчета].

Μезра Пиколец [приход извън тимара] от ливади и ниви — 100 [акчета].

Μезра Белбусовци, приход [извън тимара] от ливади и ниви — 100 [акчета].

Общо: села 2; мезри — 2; домакинства — 18; неженени — 2; вдовици - 3; приход, включително испенча — 2196; испенч — 518; приход от десятъка — 1678; първоначално — 1533; увеличение — 663 [акчета].

Тимар на Рад и Черне, съгласно стария регистър

Село Черни дол, от тимара на споменатия, спадащо към Черна река: домакинства — 4; испенч — 100; приход, включително испенча приблизително — 300 [акчета].

Тимар на Иван, син на Бранислав и на Никола, съгласно императорска заповед

Село Горна Вестница, невписано в стария регистър, спадаща към Загорие. Селото било празна мезра. Чрез труда на споменатия Иван тя била почистена. Домакинства — 6; испенч — 150; приход от десятъка — 300 [акчета].

 

Из съкратен регистър на Видинския санджак

от 1454 — 1455 г.

 

Печата се по Д. Лукач, Видин и Видински санджак..., с. 77.

 

Тук са споменати тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг и Шехиркьой и притежават свещен знак. Заповядано им е да довеждат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които [не принадлежат] на никого, за да пазят прохода.

Фрузин — княз; Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син. 14 души.

 

Из „Закон за войнуците“, включен в регистър

от средата на XVI в.

 

Печата се по ТИБИ, V, С., 1974, с. 21 — 23. Превод на Б. Цветкова, от Ö. L. Barkan, Kanunlar, Istanbul, 943, p. 265 — 266.

 

Харачът, испенчето [на войнука] и десятъкът от това, което е посял и пожънал в бащината си, десятъкът върху пчелните кошери, данъкът върху свинете и ако има овце — данъкът до сто овце — са опростени. Ако са повече от сто, да се взема данък едно акче на две овце за тия, които са повече от сто. Ако [войнуците] обработват земя в повече от бащината и на друго място в спахийските тимари или пък засадят лозе, плащат десятъка и саларието си според закона, но са освободени от аваризите.

Онези, на които се полага поред ежегодно да служат, да изпълняват службата си в императорския поход. Извън това забранено е санджак-бейовете им и местните субашии да заставят споменатите [т. е. войнуците], определени за служба, да им доставят ечемик и да косят ливадите им, и да им служат. Но ако посочените войнуци не се явят в султанския поход или се отлъчат от служба в императорската конюшня, след като бъдат наказани, да им се вземат по триста акчета за [личната] императорска каса.

Ако някой войнук извърши престъпление, след като бъде наказан в присъствието на кадията, черибашията да му наложи наказание и събере глобата му според закона. Да не се вмесва в това санджакбеят му, освен ако не подлежи на обесване или отсичане на част от тялото.

Към споменатите войнуци са зачислени ямаци на тройки. Закон е тези трима войнуци да плащат ежегодно по 16 акчета гьондер акчеси. Комуто е ред да отиде на война, дава шест акчета, а (останалите] двама дават по пет акчета. Тъй като налозите „гьондер" от по-рано са били зачислени [като доход] на санджакбея и понастоящем бяха записани доход на санджакбея. Времето [за събиране на този данък] са дните [когато се събира] испенчето.

Посочените войнуци са били записани в стария дефтер разпръснато с оглед на това, че имат деца. Те бяха събрани и на ι го и петдесет села бе зачислен доход от 45 000 акчета, който бе даден на субашията, именуван Махмуд. Понеже бяха пръснати, той не бе в състояние да ги събира и се отказа. След това те бяха поделени и бяха раздадени на спахии под формата хисе.

Понеже понастоящем лицата от споменатата категория са регистрирани разпръснато, не се е намерил тимариот с тимар от пет хиляди акчета [за да му се добавят като хисе доходите от войнушките села]. Затова остатъкът се оказа изгубен.

Щом сега бе докладвано положението на споменатите, от онези войнушки села, които са само с войнуци, и то такива села, откъдето войнуците са в повече [извън] раята, бяха отделени четиридесет и седем села и, бяха събрани със селата, населени с техни [т. е. на войнуците] синове и хайманета и бе образуван [от тях] хас със свещена заповед на негово величество султана, покровител на света. Ако някои от поменатите войнуци умрат по време на служба, остареят, заболеят или станат немощни и негодни за служба, на мястото им биват записвани годни войнуци, те да бъдат освободени от харач и данъци. От попълването на техния недостиг да не бъде ощетяван тимарът на спахията и да бъде причина с време за събиране на хайдути. Такива войнуци, които са пръснати във всяко село по двама, по трима, са се смесили с раята, била тя в повече или по-малко, и са заживели [там]. Техните синове били регистрирани като раи в селата, дето живеели. Занапред от тях да не бъдат регистрирани войнуци, освен ако се намерят синове или роднини, които не са вписани в регистъра [на спахиите]. Те да бъдат регистрирани, за да не претърпи щета тимарът на спахията. Но ако не се окажат синове и роднини и редиците им останат извън [бъдат съкратени], да се попълват от синовете на ония войнуци, които са определени за гореспоменатия императорски хас.

Ако синовете на посочените войнуци живеят с бащите си, да дават освен харача и по 25 акчета испенче. Ако са задомени и живеят с бащите си, да дават по 25 акчета, по 12 акчета сено и дърва и по 30 акчета еквивалент на натуралното даждие от хляб. Ако са женени и обработват земя отделно, да дават еквивалент на даждието от хляб по 50 акчета. Ако имат пчелни кошери, да дават десятък от тях. Ако имат свине, да плащат данъци на базата едно акче за две [глави].

Ако имат лозя повече от бащината, записана на бащите им, да дават законния им десятък. Ако войнук или войнушки резерв докара отвън вино в бъчва и го продаде, щом е войнук, да дава на черибашията си 15 акчета налог за бъчва. Ако е син [на войнук] и ако е от тези, които са отделени за хаса, да се задържа налогът за виното му в полза на хаса. Ако е определен за тимар, да го задържа държателят на тимара.

Глобите за престъпления, а също и другите глоби на войнуци, са на черибашията, а глобите на синовете, които са определени към султанския хас, да се задържат в хаса, а на [ония, които са] определени към тимара, да се задържат за тимара.

 

Из „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград в 1573 — 1578 г.“

от Стефан Герлах

 

Печата се по Ст. Герлах, Дневникъ на едно пътуване до Османската порта в Цариград, с. 247.

 

През месец април тук [в Цариград] идват на групи няколко хиляди българи, за да карат на султана и пашата ечемик за конете, да ги пазят на полето, да косят сено и да вършат друга подобна работа.

 

Из султанска заповед от 1663 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 301. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Кад. рег. № 3.

 

Най-справедливият от мюсюлманските кадии, най-добрият от управителите, които изповядват еднобожието, рудник на добродетел и на положително знание, наследник на познанието на пророците и на небесните пратеници, заложба на правото над цялото население, особено обдарен със съвършената милост на помагащия цар, мевляна софийски кадия, нека му се умножат добродетелите, щом пристигне височайшият императорски знак [ферман], да знаеш, че гордостта на прославените и благородните, настоящият началник на втората султанска конюшня Ахмед, да бъде увеличена славата му, сега е изпратил изложение от добре защитения град Едрине [Одрин] в щастливата ми столица [със следното съдържание]:

Някои войнуци, числящи се към малката конюшня, са избягали от бащините си, в които са живели от старо време, и отишли, та се настанили [приютили] в селата и чифлиците на някои силни [влиятелни] лица. Това обстоятелство затруднило събирането на данъците и налозите им.

Понеже той моли да издам височайшата си заповед в смисъл чрез съдействието на войнушките черибашии гореспоменатите войнуци да бъдат върнати и настанени в предишните им села и бащини, без оглед в чии села и чифлици се намират, както и за недопускане вмешателство на никого, който би твърдял, че е изминало вече доста време [и войнуците биха могли да останат при тях], а, напротив, да се забранят противодействията на тези, които пречат, то повелявам да се действа съгласно закона и регистъра [за данъците]. [Прочее] заповядвам [следното]:

С пристигането на...  с височайшата ми заповед да се погрижиш относно гореспоменатия въпрос и видиш, ако действително работата стои, както излага [началникът на втората конюшня], в такъв случай да действаш съгласно закона и регистъра. Чрез съдействието на войнушките им черибашии да вдигнеш [от сегашните им местожителства] и да настаниш в бащините, в които са били записани още от старо време, всички войнуци, зачислени в стария регистър и подведомствени на малката конюшня, понастоящем в чиито села и чифлици да се намират; да не допуснеш по никакъв начин противодействие от страна на стопаните на селата и чифлиците, които биха твърдели, че е изминало време [давност]; но да разпоредиш за събирането на даждията и налозите им [от войнуците] съобразно със закона и регистъра; да отстраниш противодействията на тези, които биха пречили; да съобщиш писмено имената и отличителните белези на непокорните. Но в това отношение да се постараеш и твърде много да се пазиш да не безпокоиш и тормозиш раите, записани в друг регистър; нито да ги угнетяваш противно на закона и шериата; да не предизвикаш нужда от изпращане на втора заповед. Тъй да знаеш; да имаш доверие във височайшия ми знак. Написано на двадесет и пети ден на сафер 1074 [28 септември 1663 г.].

В седалището на град Едрине [Одрин].

 

Из „Законника“ на Сюлейман Законодател

 

Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 54.

 

(За положението на власите [ефляклар])

Власите в Браничево и Видин не плашат харадж, десятък и испенче; те са опростени и освободени от всички аваризи [извънредни данъци], не дават също и налог ресм-и гердек [сватбарина] дават глоба за злодеяния; кнезовете [селските кметове] вземат десятък от глобите за престъпления, които се дават на санджакбея.

Поменатите власи дават по едно копие [гюндер] за всеки петдесет домакинства; стоят караул на местата, които следва да се пазят; при неприятелско нападение всички власи се снабдяват с коне и участват в боя; плащат на санджакбея годишно по оседмесет и три акчета от всяка къща.

Власите от Семендире [Смедерево] не плашат харадж, десятък, испенче, данък за овце, налог за женитба и други налози; по рождеството на Христа или както религиозно го наричат Божик, се събират по четиридесет и пет акчета [вместо] по един флорин от всяко домакинство; петдесет акчета, стойността на един овен и петдесет флорина, които [правят] една черга [палатка], наречена канута; два овена или стойността им; две пити кашкавал и две въжета за два повода по три акчета — или всичко стават по шестдесет и три акчета. Това дават по Божиκ [Коледа], а напролет, на деня Хъдрелес [Гергьовден], както го наричат, [дават] двадесет акчета — стойността на една овца с агне, или всичко [дават] по осемдесет и три акчета. За пет флорина един служи войнушка служба; на смени пазят места, които подлежат да се пазят. Когато се случи нападение [в неприятелска земя], един от всяко домакинство отива на поход [война]. На всеки петдесет домакинства дават на санджакбея един прислужник [турича], който служи като слуга шест месеца. Съгласно закона дават глоба за престъпления, от която кнезовете вземат десятък. Те не доставят борина [чира] и дъски; не пазят крепости. Власите къща на санджак-бея или на друго място те не строят и не косят ливадите му. Без вина не се отнема примикюрството от примикюрите. При спазване на условията те са опростени и освободени от всички извънредни данъци [тузджу].

Войнук или влах, който се занимава със земеделие в тимара на друг спахия, а не в селото, дето е регистриран, плаща половин десятък [на последния]. Ако продадат вино, получено от свое лозе, в тимара на кой и да е спахия, те дават по четири акчета за всяка бъчва. Ако купят виното отвън и го продадат, плашат по петнадесет акчета на бъчва, също както раята.

 

Из „Пътеписа“ на Антон Вранчич

от 1553-1556 г.

 

Печата се по Немски и австрийски пътеписи за Балканите, с. 187.

 

От Търново стигнахме до първите възвишения на Хемус, които бяха толкова неравни и неудобни, макар и не много стръмни и високи, че при изкачването им не без риск за колите се изпотихме в разстояние на две мили, докато излезем към залез-слънце при село Вакарел. Там се разстила широка равнина, разположена между високи планини и заобиколена от много селища, намиращи се в полите им наоколо. Същата равнина много прилича на широк площад в голям град и се вижда много приятна гледка. Впрочем селяните от това място разправяха, че тук в предишните времена изобщо не е имало обитатели поради многото разбойници. По същата причина пътниците трябвало да се събират в групи, когато искали да минат там. По-късно, след като ни отнеха Белград по настояването на някакъв си паша, султан Сюлейман засели жители, и то не само на това място, а и по целия път, където се преминава билото на Хемус. Освен това навсякъде по онези места, известни като по-опасни, наредил близките села да организират пазенето им със стража, която жителите си разпределяли наред, като получавали възнаграждението си от общината. Поставят стражата така: избират твърде високо място в планините, надвесващи се над държавния път така, че пазачът да има пред погледа си и самия път, а и накъдето се обърне, да може да вижда най-далеч. Тук в една малка сламена колиба бди само един човек. Неговото задължение е, когато види хора някъде по пътя или в гората, да удря тъпан и с този знак да напомня на хората, че са забелязани от стражата. Ако случайно някъде има извършено разбойничество, веднага жителите на същото място се подлагат на разследване и ако не признаят, че техни хора са извършили разбойничеството и не посочат извършителите, биват наказвани, като че ли те самите в действителност са го извършили. В резултат на това сега тези планини биват преминавани спокойно дори и от малко пътници, защото всяко село, което преди това само е пращало разбойници, сега от страх за наказание пази своята територия.

 

Из подробен регистър на

джелепкешаните в българските земи от 1576 г.

 

Печата се по ТИБИ, III, с. 118 — 121.

 

Каза Радомир

Съгласно с височайша заповед чрез мубашира Мехмед Чауш от султанския двор се състави списък на джелепкешаните от каза Радомир за овце [необходими] за месеците [които се падат) в половината на тежкия сезон.

Написано през средните десет дни на месец реби юл-ахър 984 г. [8 — 17. VII. 1576].

 

Град Радомир

Маджар Мустафа - 30; Сефер, син на Ибрахим, и Сюлейман — 50; Димитре Рале и Малко Димитре — 75; Тодор Петре и Петко Ломан - 60; Петко Стоян — 50; Велко Степан — 50; Мано Степан — 50; Аврам Велчо и Петко Радобре — 50; Иван Сено и Стрезе Руйно - 50; Фуад, син на Вели - 30; Рамазан, син на Салих, лихвар — 60; Янкул Милю — 25; Стоян, ковач — 25; Ибрахим, син на Лютфи — 50; Реджеб, калайджия — 50.

 

Село Беловода

Илия Йове и Спас — 40; Стоян Марко — 25; Тодор Стоян — 40; Аврам Йове - 25; Аврам Стале - 30; попът домазет - 30.

 

Село Върба

Стаю Раин Поп и Илия Раин Поп — 150; Пею Поп и Йове Поп — 80; Димитри Дамян — 30; Йове Велю и Бончо Нако — 60; Дамян Петри — 25; Марко, домазет - 30; Стоян, ковач - 30; Степан Пейо — 25; Хали, син на Сюлейман — 25; Али, син на Рамазан — 35; Емир Инехан — 35.

 

Село Златарча, с друго име Милюфче Ушовича

Аврам Мино и Сено Неделко — 60; Сено Поп и брат му - 70; Бою Петри и Белчо Рале Пласиче (?) — 50.

 

Село Почерненче

Лазар Сено — 30; Стениле Бошко — 40; Стою Михал и Сено Никола — 50; Михаил Гердан — 25; Стою Тодор — 25; Тодор Михал — 40; Петко Стале — 20.

 

Село Червена могила

Стоян Сено и Бошко Пено — 60; Стою Рую и Рале Петко — 50; Иван Милю — 50; Стоян Тодор и Малю Йове — 50; Стою Ралю и Петко Бою — 60; Петре Йове и брат му Райко — 50; Велю Митре и Тодор Рую — 50; Мино Лазар и Раю Бойче — 50; Бою Драгил и Йове Степан — 40; Стоян Бою — 20.

 

Село Радибожек Гелекофча

Мино Йове — 30; Димко Стоян — 30; Стою Лазар — 25; Петри Бочо — 30; Продан, пришелец — 50; Йован Стоян — 25.

 

Село Долна Ипчелна стена

Марко Радивой — 50; Сено Михал и брат му Илия — 50; Продан Мино — 30; Пею Милкю и Иван Милке — 50.

 

Село Горна Ипчелна стена

Стоян Пею и Стою — 40; Пею Радослав — 30; Пею Ботурко и Миле Никола — 60; Койке Степан — 50; Михал Сено — 40; Стою Михал и Пею Сено — 50; Петко Продан — 50.

 

Село Райкилофча

Поп Стоян — 50; Петко Поп и Велчо Бодю — 25.

 

Село Ювание истена

Йове Стале и Стойе Петри от село Смедан — 100; Тодор Тоше — 60.

 

Село Горна Райче

Петре Иван — 40; Стале Тилке — 40.

 

Село Пещера

Йове Бейли — 40; Райко Грую — 50; Пею Стоян и Стоян Нако — 70.

 

Село Жабяни

Иван Михаил — 30; Цоню Стоян — 40; Рашо Къню и Йове Михал — 60; Степан Йове — 50.

 

Село Белатешиче

Филип Стоян — 30; Малю Тодор — 35; Марко Степан — 50; Драган Тодор — 30; Иван Марко — 30; Иван Поп — 30; Петри Радивой — 35; Михал Марко — 25.

 

Село Секирне

Марко Иван — 30; Дойке Илия и Драгуш, ратайче — 75; Чуче Джурин — 50.

 

Село Кошарева

Юсуф Абдулах - 30; Мартин Сено и Пенчо Пею вместо баща си — 50; Тоше Дани — 50; поп Стене и Ботю Стене — 50; Димко Велин - 50; Иван Никола — 50; Джуро Ралин — 50; Йовиче Стойкин - 50; Добробре Пею — 50; Йове, домазет — 40; Пею, грънчар — 40; Йове Радослав и Милкю Койне — 50.

Гореказаните са избягали. Изпрати се човек [да ги повика], но не се явиха. Поради това се записаха в регистъра, тъй както и по-рано. [Впрочем] те и в миналото също така не са идвали да се запишат. Юсуф [първият поред от тях], който е налице, не докара овце. Да се изискат.

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на град София от 1550 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, II, с. 108 — 109. Превод на Γ. Γълъбов, от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. Соф. кад. рег. 313, отк. II, с. 63.

 

Съдебен протокол за присъждане възнаграждение по договор

Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът, именуван Кузман, син на Стоян, призова пред шериатския съд немюсюлманина Гюро, син на Радослав, хлебар, и в негово присъствие заяви и се изказа така:

„От поменатия Гюро имам да вземам хака си [правото си] от наемен труд сто и тридесет акчета; искам ги.“ При така предявения иск запитан бе и поменатият Гюро, който по спорния въпрос каза: „Действително услових поменатия ищец за сто и тридесет акчета на работа за шест месеца; тридесет акчета от поменатата сума му изплатих, остава да му дължа още сто акчета като негово право.“

Понеже поменатият Кузман отрече да е получил казаната сума [от тридесет акчета], поискано бе доказателство от поменатия Гюро, че е изплатил речената сума. Но тъй като това доказателство не бе представено, съдът постанови изплащането на сумата от сто акчета на основание признанието му. Но понеже стана явно, че изплащането на тази сума се отлага умишлено, той бе изпратен на настоящия мухтесиб със съдебния разсилен Шеджаа за събирането на сумата. Станалото в съда се протоколира в кадийския регистър по искане [на заинтересования]. Написано на 5 реджеб 957 г. [20 юли 1550 г.].

 

2. Елементи на вътрешно самоуправление

 

Из законник на Видинския санджак от 1586 — 1587 г.

 

Печата се по Д. Лукач, Видин и Видинският санджак…, с. 178 — 179. Превод на Д. Лукач от ръкописната сбирка на Сеnel tapu ve kadastro müdürlügü — Ankara, сигн. Μ. F. № 57.

 

1. Кнезовете и примикюрите от споменатия санджак помагат на служителите, пристигнали да събират хараджа, и на емините на фиска при събирането.

2. Кнезовете и примикюрите са натоварени да намират [избягалата] от техните села рая и отново да я връщат по местата ѝ.

3. Тъй като бяха отменени „ратаите", които от старо време [кнезовете и примикюрите] са имали, срещу службата си те са освободени и опростени само от харадж, испенче, данък върху овцете, десятък върху зърнените храни от владените от тях бащини, десятък върху ширата, [други] данъци и всички аваризи и обичайни данъци.

4. Сватбарината и данъкът върху воденици от споменатите кнезове и примикюри да бъдат събирани за фиска.

5. Ако някой от споменатите умре, да се даде [службата му] на [един от] годните му синове.

6. Докато споменатите служат изправно на фиска, бейовете да не ги угнетяват и да не ги изпращат насилствено на поход. Вярно!

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на град София от 1550 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, I, с. 203. Превод на Г. Гълъбов от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. кад. рег. № 313, л. 30-а.

 

Записано в регистъра за това, че немюсюлманите, именувани поп Радослав, син на Кирко, Пейо Грудеманчо, Пейо, син на Иван, Тодор, син на Белю, Стоян, син на Петко от село Волуяк, спадащо към големия град София, се явиха пред шериатския съд и в присъствие на Сюлейман бей Челеби, син на Махмуд, спахия на поменатото село, изказаха се и доброволно признаха: „Ние и цялото население на казаното село дължим на поменатия спахия Сюлейман бей сумата деветстотин тридесет седем и половина акчета от стойност на тридесет седем и половина килета жито, пресметнати по двадесет и пет акчета едното киле, със срок три месеца от датата на настоящото регистриране. Всеки от нас чрез взаимно нареждане [съгласие] стана един на друг имотен поръчител. Щом казаха това, гореизложеното признание на поменатите заявители присъствено бе потвърдено от поменатия Сюлейман, в чиято полза се направи, и по негово искане станалото се написа в регистъра. Написано на 3 реджеб честити 957 г. [18 юли 1550 г.].

 

Из „Пътни бележки“ на Фридрих Зайдел

от 1592 — 1596 г.

 

Фридрих Зайдел е бил аптекар в Австрийското посолство в 1591 г., което трябвало да предаде годишния трибут на султана. Османците, настроени враждебно към Хабсбургската империя, арестуват посланика фон Креквиц и цялата му свита. Кратките сведения на фон Зайдел за българските земи разкриват различни страни от живота на народа ни. Печата се по Немски и австрийски пътеписи за Балканите, с. 502.

Превод на М. Йонов от Merckwürdige Reise — Beschreibung aus Teutsland, Wien, Oesterreich, Ungarn, Türkey dis Konstantinopel an die Ottomanische Porte, Leipzig, 1733.

 

При София построихме по същия начин нашия лагер и палатките пред града в една ливада. След като на това място почивахме един ден, аз и моят другар Хайнрих Джон се разходихме из града да го разгледаме и намерихме, че градът е пълен с външни турци, татари и войници, които също като нас обикаляха, за да си купят някои необходими неща. Защото никой турски войник не може да се настани в градовете или в селата, но при поход всички трябва да останат на полето под своите палатки. Понеже голям брой хора бяха избити на купове от всички страни, ние не само изнемогвахме поради голямата горещина и липса на вода, но и можехме да се задушим от голямата воня и прах. Защото тук и там не само бяха проснати мъртви хора, но също и много добитък — коне, магарета, камили бяха нападали и издъхнали и от тях излизаше такъв ужасен смрад, щото, ако някой беше седнал или легнал дори в закрита каруца, дори да е заспал като убит, на един такъв при спане така лошо му стана, че не само почувства безсилие, но след това последва голямо повръщане и разстройство, че човек би могъл да си повърне червата и дробовете.

 

Султанска заповед от 1650 г.

 

Печата се по Б. Цветкова, Хайдутството..., с. 176.

 

Щом пристигне документът, снабден с височайшия императорски знак, да се знае следното.

Ти, споменатият капуджибашия Махмуд, да се увеличи славата ти, си изпратил писмо до моя праг на щастието и си съобщил:

Село Гяват от споменатата каза е дервентджийско. Там минават пътища от седем-осем кадълъка. Жителите на Гяват са изпровождачи на харамиите разбойници от Река и Черменика, а жителите и аяните на Манастир твърдят, че те са и причина за ограбването на много градове и села. Жителите на споменатото село Гяват трябва да си гарантират взаимно и да дойдат в града или селото да съобщят за харамиите.

Затова се издаде моят високославен ферман да дадат гаранция един за друг, че ще извършват надзор над населението от споменатото село, както вече е обяснено.

Заповядвам! Щом пристигне, действайте според моята високославна заповед. Да си гарантират взаимно, че ще вършат надзор според правото и истината над населението от споменатото село.

Строго да ги предупредите да дойдат в града или селото и да съобщят за харамиите, когато се появят и грабят. Много да се предпазвате по този повод да не извършвате претърсване или да нападате онези, които си гледат работата, а причина за това са фанатизмът и омразата ви.

Да не закъснеете нито минута да изпълните моята свещена заповед, издадена, както е обяснено.

Така да знаете. Имайте доверие в свещения знак.

Написа се през месец джемази юл-евел 1060 г. [2 — 31. V. 1650 г.].

 

Из съдебен протокол в кадийски регистър

на гр. Русе от 1655 г.

 

Печата се по ТИИПБЗ, с. 125 — 126. Превод на П. Иванов, от ръкописната сбирка на Ор. отд. при НБКМ, сигн. R/1, л. 2-а.

 

Настоящото се състави във връзка с издирването и разследването на убиеца на убития Хюсеин беше, първенец от село, известно под името Кадъкьой в района на град Русчук. [Това се извършва] от назначения от каймакамина на Нийболу мубашир Абдурахман ага, който за целта се яви пред съда и като възбужда дело против явилите се в съда жители на казаното село [Кадъкьой], [а именно]: Михаило, Каракале, Тодор, Пенчо, баща му, Рахиле, баща му Велчо и други, заяви:

„Преди шест месеца от днес [от явяването ни в съда] жителите на казаното село [Кадъкьой] са убили жителя на казаното село, еничарина Хюсеин беше. Моето искане е да бъдат разпитани [явилите се] и наследниците да получат правото по закона." Запитани, явилите се направиха възражения, като отговориха: „Ние наистина сме в неизвестност и нищо не знаем по споменатия случай". Те отрекоха всичко. Обаче, когато се поиска от мубашира да подкрепи с доказателства обвинението спрямо споменатите, и бидейки до голяма степен безсилен да стори това, тогава се предложи на жителите от казаното село да положат клетва за това, че те в това отношение са в пълна неизвестност и не знаят нищо. Тогава всеки един поотделно се закле в своето евангелие на Исуса и във великия Ислям. [При това положение] на споменатия Абдурахман ага се забранява да оспорва [да поддържа обвинението]. По искане на жителите на казаното село се вписва в регистъра.

 

3. Български религиозни институции

 

Из приписка от 1466 г.

 

Печата се по БСМ, с. 151.

 

В годината 6974 [1466]... След преселението на ... архиепископа български кир Доротей за приемник на престола Охридски бе назначен кир Марко, бивши патриарх на Константина града [Цариград] по заповед на царствения [Мехмед II].

Тогава и още в спокойното си устроение на казания същий архиепископ Охридски кир Доротей обхождаше всички и села, и градове в областта на своята държава. Църквите направляваше и верните люде господни във вярата поддържаше. Свърши се ...

 

Приписка от 1548 г.

 

Печата се по БСМ, с. 45.

 

Прахор, по милост божия архиепископ на Първа Юстиниана, на всички българи, сърби и прочие. Моето смирение пише да се знае кога дойдох в богохранимото място Шиево при всеосвещения митрополит кир Никанор, и дойде при нас кир Петър терзии, и приложи тази книга четвероевангелие в църквата на архистратега Михаил и Гавраил в Плаканичката махала и да си имат писание във всяко съхранение и утвърждение в годината 7056 [1548].

 

Приписка в служебник от XVI в.

 

Печата се по БСМ, с. 246.

 

Много години сътвори [дай] на блажения и преосвещен архиепископ в българските земи, владетелю и господин наш, на кир Йеремия много години, владико.

 

Из „Дневник на едно пътуване до Османската порта

в Цариград от 1573 — 1578 г.“

 

Печата се по Ст. Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград..., с. 66 — 67, 73, 94, 131, 261.

 

Гърците подаряват няколко дуката на кадията, спахията или на някои друг турчин, който повелява, и той пише на епископа или митрополията на съответното място: „Направи този или онзи свещеник, помощник-свещеник или др. там или там", където е по-изгодно. Митрополитът трябва да изпълни това, дори и ако гъркът [християнинът] не може да чете литургия. Също така, когато някой много иска да стане епископ на някое място, подарява на турчина, който е поставен да управлява там, няколко дуката и той заповядва на митрополията да го направи владика. Същото става и с митрополиите: който има пари, подарява на пашите и на Кантакузин няколкостотин дуката и този или онзи пише на патриарха: „Направи този митрополит там или там." Патриархът не може да противоречи нито с дума, а веднага трябва да изпълни нареждането...

През този месец, когато бях болен, направиха архиепископ в България... на Мехмед паша, т. е. сина на брат му. Седалището му е на десет дни път от Адрианопол в град Охрида, между Епир и Сърбия (в него стои и санджакбеят) и му са подчинени четиридесет епархии. При посвещаването му Константинополският патриарх и патриархът на Александрия, учен мъж, който по това време бил в Константинопол, чели литургия с много церемонии...

Патриархът има ... и винаги двадесет, рядко повече монаси при себе си в патриаршията, които му прислужват и също живеят в неговия двор. През деня там стоят протосингелът, протонотариусът и други, които живеят близо до патриаршията и вечер си отиват. Също така при него постоянно има един еничарин, който пази него и приближените му и когато излиза или заминава, го придружава и охранява. Там се намират винаги и други двайсет-трийсет монаси, които обикалят почти целия свят и събират милостиня — мързеливи търтеи, които не знаят да вършат почти нищо, освен само да четат. Тъй като тук идват винаги чужди митрополити, епископи и др., за да излагат своите въпроси пред патриарха или пашата, патриархът ги кани при себе си, или когато няма такива — кани други свещеници или добри приятели.

Сред своите духовници те самите знаят само трима учени мъже: първият — митрополитът на Търново, на име Арсений, който също е архиепископ и екзарх на цяла България; вторият — митрополитът на Навпакт и Акарнания, наречен Дамасценус, и третият — йеромонах Матей, който единствен през време на пости проповядваше тук всяка неделя и бе изпратен от патриарха тази година да събере данъка за султана...

Когато някой иска да стане митрополит, трябва да откупи длъжността от пашата, дефтердаря, Михаил Кантакузин и духовниците в патриаршията.

Един богат митрополит трябва да даде на дяволското изчадие Михаил (така турци и гърци наричат споменатия Кантакузин) 1000 дуката, на свещениците, които са много по 10, на протосингела — 10, на сакелария — 10, на логотета — 10 и т. н. Само патриархът не получавал нищо. Монасите обслужвали патриарха 7 — 8 години само срещу храна, за да могат да станат митрополити, която служба в крайна сметка трябвало да изкупят от висшестоящите...

И това място е също като ключ и врата за България и граница на страната Тракия. Турците го наричат Асаржук, българите -- Ведрено, т. е. което постоянно е на вятър. Както споменах, то лежи между две високи планини и има един свещеник, който притежава библията на склавонски или илирийски език, трима дякони и четири черкви: 1. „Възкресение Христово“; 2. „Възнесение на св. Илия“; 3. „Св. Георги“, в която аз ходих, е дървена сграда, сглобена от дълги греди във формата на гръцките черкви; има две части: светилището или олтарът, където свещеникът чете литургия, и външна част с иконостас, на който са изрисувани 12-те апостоли (чиито имена са написани отгоре с хърватски букви), Христос, Благовещение, Св. Георги и някои други; 4. „Св. Тома“.

Това село, също както и други в България, спадат под митрополита на Пекио и повечето им свещеници учат в София, където имат хърватско училище.

Когато свещеникът кръщава дете, бащата и кръстникът (може да бъде само един, и то мъж) трябва да дадат по 2 аспри на свещеника.

Вечернята им е също както на гърците. Богослуженето изпълняват на хърватски език (от който обикновените хора не разбират всичко) всяка неделя в определена черква. Обикновените хора знаят само „Отче наш“ и веруюто на своя език (както ми разказа един българин в присъствието на г. Ауер, който тогава ми беше преводач), но 10-те [божии] заповеди не знаят.

 

Из протокол в кадийски регистър

на град Битоля от 1623 г.

 

Печата се по ТДИМН. I, с. 113.

 

Свещеникът Порфириос, който е охридски патрик [патриарх] пред съда, в присъствието на притежателите на този документ, свещениците поп Стойко и поп Никола, заяви:

В хиляда тридесет и първа година [между 16 ноември 1621 и 4 ноември 1622 г.] на споменатите [свещеници] доверих делата на християните във връзка с митрополията, която се намира в казите Джума, Лерин, Дебър и Острава за единадесет хиляди и петстотин акчета.

По негово искане се регистрира.

Написано на 20 реби юл-евел 1032 [22 януари 1623 г.].

 

Султанска заповед от 1646 г.

 

Печата се по Документи из турските държавни архиви, I, с. 24. Превод на П. Дорев.

 

До моллата въ София; ако ли пък не е там — до началника на еничерите — заповед

Главният предприемач Юсуф, от гвардейците ми, моли за султанско постановление за събиране 500 рияли гроша, които софийският митрополит му дължел и отказал да плати, макар да са изпратени 3 — 4 свещени решения по този въпрос. Ако въпросният духовник не плати напълно сумата на пълномощника на гореспоменатия, ковчежника Мехмед, да бъде хванат митрополитът и изпратен в престолния ми град.

Щом получиш, заповедта ми е в горния смисъл. 18 шабан 1056 г. [29 септември 1646 г.].

 

Из Доклад на Петър Богдан Бакшев

от 1640 г.

 

Печата се по Ив. Дуйчев, Описание на България..., АПП, II, 2, с. 176 — 180.

 

И най-напред ще опиша накратко онова, което сега се разбира [под името] България. Зная много добре, че има цели книги за царство България, но на мен ми се струва добре да засегна първо накратко докъде се простира днес България, за да дам на четците да разберат големината на царството и малобройността на католиците, които се намират в него...

България сега се нарича всичко онова, което по-рано се наричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език и по-голямата част от Македония, и цяла Морава до Охрида и до границите на Албания, и на Турция, и на Сърбия, а към Изток се простира до Черно море; от север към Дунав я дели от Влашко и Молдава, някога наричани Стара Дакия оттатък Дунав и прочее...

И казват, че българското царство само е по-голямо от цяла Сърбия, Босна, Далмация, Хърватско и Унгария и има толкова градове, области, паланки и села, че не могат да се преброят. В тях има милиони души и всички са във властта на дявола, бидейки обвързани в схизмата, а също и в разни ереси. Турци обитават само градовете и големите села; към Черно море турци има също и по селата; обаче в онези, които са в планините, и в онези, които се наричат Загорие, по селата не живеят турци...

Това царство България е прекрасно и е украсено с широки поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилно от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово; има риба, която се лови от Дунава и от другите реки; произвежда различни плодове, освен „морските плодове", треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа...

На светата църква е позната схизмата както на гърците, така и на българите и на другите народи; но българите имат не зная що повече [в сравнение с другите], защото те, бидейки люде прости и невежи, вярват във всичко онова, което намерят, писано. Даже намерих една тяхна книга и извлякох много безумства, които те поддържат и които са чиста ерес. И ако ги запитате, не могат да отговорят разумно...

Аз имам една печатана в Московия славянска библия, която купих за 16 1/2 реалии от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато отиват в църквата да ядат и пият, тогава отиват всичките и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички...

Има старци по на 80 години, които не са се изповядали. На Великден се причестяват, без да се изповядват. Много съблюдават постите... Постят също всяка сряда и петък.

Евхаристията, която освещават в светия четвъртък, я запазват през цялата година, за да причестяват болните. Свещениците по селата я поставят, когато е суха, в една платнена торбичка и я дават на жена си да я запази; когато има нужда, тя я изважда, цяла в прах; и така без никаква набожност я взема, сякаш е къс обикновен хляб, носи я и взима една лъжица, слага малко вино, което разбърква, казва молитва и без да изповяда болният, го причестява. Това е много скръбно и плачевно, да се видят светите тайнства, така злоупотребени от лоши свещеници. И въпреки това ги търсят, целуват им ръцете, назовават ги духовни отци и ги почитат, като им дават всичко, което им се пада — хляб и други, милостини.

Техните епископи почти всичките са гърци и когато правят посещение, водят със себе си еничари и правят хиляди несъобразности. Бият тия бедняци, вземат им онова, което намират в къщите когато нямат да им платят що им се пада. Също и свещениците плащат годишно известна част на владиката, а за бракосъчетанията извън онова, което се плаща на свещеника, плаща се също нещо и на владиката.

Между тези техни епископи има голямо озлобение, защото си отнемат един другиму епископството. Когато вече има един назначен епископ, идва друг и плаща нещо повече на патриарха и този веднага изпъжда първия и дава епископството на втория. И този който е бил по-напред, трябва да си отиде насила. И после, ако той намери пари, отива и прогонва другиго и така нататък...

Имат съвсем малко книги за църковна служба. Ръкописи, евангелие и други книги за църковна служба -- се продават по 40 скуди. Има монаси, които се наричат „даскали" и не се занимават с друго освен с [пре] писването на книги, без проверка, без издирване. Задоволяват се да ги направят такива, каквито ги намерят и затова се пораждат много ереси, защото всеки пише по своему и както намери и ако намери хиляда грешки, не знае как да ги оправи...

 

Из документацията във връзка с посещението

на папския визитатор Пиетро Мазарекио

в България през 1623 — 1624 г.

 

Документацията съдържа доклад на Пиетро Мазарекио за неговата обиколка в България, компендиум за състоянието на католишката църковна организация в българските земи след смъртта на Петър Солинат, резюме на доклада и придружително писмо към преписката от кардинал Людовико Лудовизи до папа Григорий XV. Посочените документи разкриват както състоянието и проблемите на католишката пропаганда в българските земи, така и някои по-общи сведения за положението на народа ни.

Превод на К. Гатова от К. Draganović. Izvjésce apostolskoj vizitatore Petra Masareckija ο prilikoma katol. naroda u Bugarskoj, Srbiji, Srijemu, Slavoni i Bosni, g. 1623 u 1647 Starine XXXJX, 1938. s. s. 7 — 9, 10-17, 19-23.

 

Височайши и светейши господине,

Накратко се излага пред Ваша Височайша светлост посещението на Пиетро Мазарекио, визитатор на четири царства, които са под турско владичество. И първото е България. Тя е много голяма земя, чиито области и градове са обитавани от много християни, селата пък от българи — схизматици, неподатливи да се подчинят на Римската църква, както е известно от докладите за посещението, предадени вече в Светата Конгрегация.

Католиците, разпръснати на различни места из споменатата провинция, ще да са около 7 — 8 хиляди души. На тях беше даден за епископ от блаженопочившия Климент VIII фра Пиетро Солинат от Босна, който по-късно покръсти по-голямата част от еретиците — павликяни, които обитаваха дунавския бряг и редутите на чипровските земи, към по-голямо благочестие и религиозност; вече измина една година откакто гореспоменатите християни останаха без своя духовен пастир. Катедрата на тази епископия е София, главен град на България, където резидира бейлербегът на Гърция. За тази област и за католиците, които се намират в нея, и за техните обичаи визитаторът надълго и широко разказва и сведенията си, в които се докладва толкова за тази област, колкото и за останалите, които следват. За тези християни не можеше да има по-удобен епископ, нито по-добър управник от онзи фра Алберто, който сега е управител на отците за наблюдение на областта на Рагуза.

 

Кратък компендиум за посещението на Пиетро Мазерекио, албански свещеник на Призрен в Сърбия.

До височайшия и блажен сеньор господин кардинал Барберини!

Католиците от четири царства под турска власт:

България

1. В България има турци, схизматици и католици; схизматиците са най-много на брой, католиците са приблизително 8000 души. Метрополия на царството е София, тук има нужда да се постави епископ след смъртта на фра Пиетро, който покръсти приблизително 10 000 павликяни. За епископ предлагам фра Алберто от Рагуза.

2. За манастирските братя трябва да се вземат мерки от страна на висшия клир, тъй като са несговорчиви и не се ценят един друг.

3. Трябва да се възпре злоупотребата да се взимат жени за прислуга.

4. Трябва да се дадат някакви възнаграждения на трима или четирима епарси [домакини] от 20 или 30 скуди годишно, за да не изоставят епархиите по бедност.

 

Кратко изложение за казаното в доклада, който послужи също за отговор на 56 въпроса на инструкциите.

1. Броят на християните под турско владичество в България и Сърбия, както в областите на част от Албания, посочени когато ставаше дума за Сърбия, е приблизително 12 000, които имат голяма нужда от духовна помощ.

2. Езиците на споменатите народи са различни. Католиците от Призрен говорят албански и славянски, а някои в селата само албански. В Босна, Сърбия и България на славянски или илирийски.

3. Сектите в Сърбия, България, Босна и Унгария са схизматични, като се изключат вече споменатите католици...

7 и 8. Вече е казано колко бяха католиците. Няма резидиращи католически епископи, тъй като и двамата епископи на София и Призрен са починали...

11. ... Павликяните в България са земеделци, бедни по отношение на парите. Земите на Чипровци произвеждат разни вещи за амбулантна търговия и са познати в страната като донякъде богат край. Сега енорията държат свещениците от Сирмиум, които живеят по долината на река Драва, но на други ще бъде възложена грижата за покръстването на еретиците в Унгария и павликяните в България — необходимо е да бъдат подпомогнати.

15. Става ясно, че трябва епископът на София да ръководи [да води със себе си] двама братя или трима [рагузанци), за да ги постави да управляват тези манастири, и че епископът трябва да резидира в Чипровец, в манастира, както предшественика си, или пък в Търново. Затова е добре той да бъде от францисканския орден, а не босненец, защото се оказва, че босненските свещеници не са много желани от тези народи, както се отбелязва другаде...

20. Необходими са училища за България и Сърбия; не би имало по-добро място от Чипровец: ще има 15 българи и други 15 от Сърбия и от някои околности на Призрен...

25. В брак, доколкото е възможно да се проумее и да се знае в трите провинции Сърбия, България и Унгария, да не се свързват помежду си в забранените степени на родство, нито пък с еретици, а още по-малко с турци...

32. Църквите на Сърбия имат стари и почти изпокъсани одежди; потири имат колкото е необходимо. За мощите и другите неща, принадлежащи към олтара, ако не им се наложи да ги проверяват често, както направи епископ Мазареки при своето управление, малко си дават грижа да ги пазят чисти. Земите на Чипровци в България са снабдени с необходимото, но то е бедно...

33. Мирото за Сърбия няколко години пристигаше от Рагуза в Чипровци и сега вече три години църквите са без [миро] поради смъртта на епископа Катич, заедно с Унгария, също както и България поради смъртта на фра Пиетро, епископ на София.

40. Не всички следват новия календар и тези, които го нямат под ръка, не могат да се уговарят, а малко по малко ще се приобщят с времето. Не бива да се насилват, защото наблизо има еретици и схизматици, които казват, че папистите проповядват нова вяра. Всички християни в Сърбия следват новия календар, както Призрен и околностите му, земите на Чипровци и някои павликяни, но населението от долината на Драва е много упорито...

51. ... София и земите на Чипровци искат заедно с павликяните последовател на добрия фра Пиетро...

 

Доклад за посещението на Пиетро Мазареки от Призрен, албански свещеник, избран апостолически визитатор на Унгария, Босна, Сърбия и България в 1623 г., започнат на 18 април същата година:

 

1. Отначалото — за България. Тя е твърде голяма провинция и започва от река Морава близо до Ниш, град, който поради руините, които се виждат сега, и по разположението му показва, че е бил твърде великолепен: но сега е обитаван предимно от турци и българи. Няма никакви католици, освен малко унгарци-роби. Оттам, където започва България, до Пловдив има 7 дни път. На ширина ще трябва да се започне от река Дунав до река Вардар, наричана от древните Аксиос...

2. Главното място на тази провинция, където резидира бейлербег, е София. Обитателите ѝ са от много секти. Най-голям брой са турци. Има много евреи и българи-схизматици. Католиците са 20 семейства и те са от Рагуза — една част търговци, а друга занаятчии.

3. Имат си капела и поддържат капелан, който им дава достатъчно духовна храна. Тази капела монсеньорът на София фра Пиетро успял да овладее от малцината, изпълняващи закона така, че да зависи във всичко от него и той да ѝ осигури капелан. Но търговците, като им се противопоставяли в миналите години с помощта на Апостолическия престол, извоювали, както те казват, не само избирателно право, но още да не се наричат простолюдие от посочения монсеньор, още повече че те се задържали на това място само с цел търговия…

4. Те са добри християни и щяха да бъдат още по-добри, ако поради някаква особена природа не се месеха самонадеяно в църковните дела...

5. Някога някои се подхлъзваха да купуват робини за себе си и някои взимаха жени за прислуга по турски обичай или нещо подобно. И правеха това, за да не бъдат наказвани от турското правосъдие; някои не позволяват на жените си да се показват публично и т. н. И намирайки някого в подозрителна къща и с лоши жени да го наказват лошо, а ако е с туркиня, такъв човек или загубва живота си, или да бъде отстранен от вярата...

7. Тръгвайки от София визитаторът отиде в Чипровци от другата страна на Хемус. Това е земя, разположена в една долина на споменатата планина; има 800 семейства. Половината са българи-схизматици, а другите католици, приблизително 1200 души. Близо до Чипровци са Копиловци с 200 семейства, Железна и Клисура от 150 къщи и 400 души или малко повече в тези три селца...

8. Преди идването на монсеньор фра Пиетро бяха епархии под грижите на православни свещеници, но от момента, когато беше пристигнал някой си Д. Николо, този фра Пиетро от Босна взе управлението над християните за известно време и тъй като имаше познанства с павликяните и тяхната ерес, отиде в Рим и като докладва работите си на блаженопочившия Климент VIII беше направен епископ и избран да резидира в горепосочените земи, чиито обиталища на свещеници превърна в манастири и когато някой от свещениците, които се намираха под грижите му, умираше, намираше последователи от братята послушници, карайки ги да пристигат от Босна, докато се възпитат родени в горепосочените земи...

9. В Клисура, близо до Железна, има малко християни и те не поддържат отделно епарх, а ползват тези на Железна, където винаги има двама свещеника, които изпълняват своите задължения.

10. Преди време тези християни бяха не дотам благочестиви, нямаха достатъчно познания за важността на добрите дела, но чрез споменатия епископ постигнаха голям напредък в благочестието и вярата. Затова сега те много ревностно приемат причастието. С даренията на тези хора се поддържат споменатите манастири и, изглежда, има нужда и от друга помощ, тъй като тези отци страдаха от липса на дрехи и дадоха сметка за това на визитатора, който го докладва на негово преосвещенство и на Светата Конгрегация.

11. Християните от тези места упражняват амбулантна търговия с малки вещи и техните грехове са да излъжат в продажбите и покупките. Отдадени са твърде много на пиянство, но това е без вреда, тъй като не скандализира ближния, понеже това е нещо обикновено в тези земи.

 

**************

14. След като направи това посещение, визитаторът отиде в един град, наречен Слатин, населен отначало от българи-схизматици, но след това напуснат. Там са се оттеглили няколко фамилии павликяни, които били малтретирани в техните родни села с ангария. И сам той навлезе в много села, в които или защото са имали лош господар, или защото са били около главни пътища, турците изсмуквали им кръвта, и за да избягнат неприятностите, избягали на други места: но където и да отидели, все ги намирали бедите. Този град е отдалечен от Чипровци на 2 мили и има около 30 семейства от 230 души, всички покръстени. Понякога свещениците от Чипровци отиваха там за служба, да проповядват католическата вяра, но не е сигурно да са оставали в този град. Но жителите имат желание да си имат свещеник. Поради което Светата Конгрегация трябва да обсъди въпроса за свещеника, който ще бъде даден на тези хора, като има предвид грижата за тези християни да им предостави удобни и в достатъчно количество свещеници, защото може би биха ги накарали да се установят и да не променят местоживеенето — тъй като обикновено се налага единствено със собствената си покъщнина да се скитат по разни места.

15. От това място тръгна към павликяните, живеещи към реката Дунав, и първо достигна до Търничевица, село от 40 къщи — всичките покръстени, без свещеник, но твърде желаещи да го имат. Защото в минали времена имали добър свещеник, посял в тях добра храна за християнско милосърдие; но не се намира свещеник, който да иска да живее между тях, защото като всички павликяни не са свикнали да дават нито милостиня, нито десятък. Защото, ако не им се предостави свещеник, миналите усилия на църквата ще бъдат забравени. Гореспоменатият се задържал между тях няколко години с особено усърдие, което имал служейки на бога и защото бил подпомаган от фра Пиетро, епископ на София.

 

Из „Дневника“ на Антоан Галан от 1672-1673 г.

 

А. Галан е секретар на френския посланик в Цариград маркиз Оливие дьо Ноантел. Той неколкократно пътува из османските балкански провинции и оставя интересни бележки за условията, при които живеят българите. Печата се по Френски пътеписи за Балканите, с. 247. Превод на Б. Цветкова от Ch. Schefer, Journal d'Antoine Galland pandant son séjour à Constantinople (1672 — 1673), I — II, Paris, 1881.

 

Относно режима както в областта на духовния, така и на светския живот ето какво научих от лице, което се бе осведомило за това. Първо за духовния живот на 80-те семейства, от които се състои селото; има само един свещеник или папас, за да извършва службата и да извършва църковните тайнства. Целият му доход е едно киле жито, което всяко семейство е длъжно да му дава годишно, и от това, което може да прибере от изповеди, сватби и погребения (казват, че не заравя никого, ако не му се даде 1000 аспри за труда). Що се отнася до хляба, с който се прави приношение, доставят го на свещеника и понеже не се използва целият за освещаването, останалото е за свещеника. Светеният хляб се дава пак така последователно от всяко семейство.

 

Манастирите

 

Султанска заповед от 1402 г.

 

Печата се по Б. Недков, Османо-турска дипломатика, II, с. 14. Превод на Б. Недков от ръкописната сбирка на  Рилски манастир.

 

Най-славен между кадиите и управителите, рудник на добродетел и слово (нашият господин, кадията на Ълъджа — нека бъде дълготрайно достойнството му), когато пристигне височайшият императорски декрет, да бъде известно, че сега носителите на императорския ферман, монасите от манастира на име Рилски се явиха в султанския ми двор [и съобщиха следното]:

„Обръщаме внимание, че с течение на времето, противно на шериата и на кануна, [някои] се намесват и оспорват земите ни, които са наши.“

Ако е така, заповядвам:

Да прегледате хюджетите, които те [монасите] притежават за този случай. Ако се установи, че съдържанието им е достоверно и съгласувано със стария шериатски закон и с кануна, да се съобразите с техните изисквания и да ги запазите в сила. Да не допускате никой, който и да бил той да се меси и да оспорва [земите им]. Така знаете!

Написан през последното десетдневие на месец ребиюл-евел, година осемстотин и пета [18 — 28. X. 1402].

Във военния лагер при Пловдив.

 

Из Съкратен регистър на Видинския санджак

от 1560 г.

 

Печата се по Д. Лукач, Видин и Видинския санджак..., с. 99 — 100, 103, 107, 111, 119, 125, 129, 131.

Хасове на падишаха, убежище на света

Нахия Поломие  
Манастир „Свети Йован“ 150 (приход)
Манастир „Свети Спас“ 50
Манастир „Дедовче“ 150
Нахия Кривина  
Манастир „Свети Никола“ 150
Манастир Калугеровче 450
Манастир „Свети Спас“ 100
Манастир „Свети Никола“ 150
Манастир „Свети Георги“ 150
Манастир „Свети Арахангел“ 100
Манастир „Свети Димитър“ 100
Манастир „Петровден“, с пазарните такси 150
Нахия Черна река  
Манастир „Калайева“, с пазарни такси 800
Манастир „Лофче“, с пазарни такси 500
Манастир „Ягода“, с пазарни такси 500
Манастир „Чума“ 400
Нахия Тимок  
Манастир „Виратна“ 300
Манастир „Света Торопче“ 150
Манастир „Въведение пречиста“ 180
Манастир „Свети Никола“ 180
Манастир „Света Торойче“ 100
Нахия Видин  
Манастир „Пречиста“ 30
Нахия Черна река  
Манастир „Свети Никола“ 150
Манастир „Пречиста“ 100
Манастир „Арахангел“ 50
Манастир „Благовещение“ 50

 

Надпис в манастира Матка от 1497 г.

 

Печата се по БСМ, с. 129.

 

С изволението на отца и със съдействието на сина, и с изпълнението на светия дух [в] този божествен храм на светата владичица Богородица, приснодева Мария дойде Милица и намери открита [без покрив] църквата и покри църквата, и изписа…, и купи лозя. Помени своите раби Тошинко, и сина му Никола и владеещия митрополит кир Анастасий в 7005 [1497].

 

Надпис в църквата на Курилския манастир

св. Иван Рилски от 1596 г.

 

Печата се по П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири, Избрани произведения, С., 1972, с. 259

 

С изволението на отца, и съдействието на сина, и с изпълнението на светия дух!

Божественият храм на св. Иван Рилски се изгради в годината 7101 [1593] с труда и усилията на ктитора кир йерей Драгие от село Доброславци и Теодосий йеромонах от село Кумарица, Иовшо от Требич, Петко от Прими... И изписа се в годината 7104 [1596] с труда и усилията на ктитор кир Стоян хлебар, софиянец, и също Стоян семитчия, софиянец. Да приеме господ бог труда им в царството небесно. Амин.

И бе настоятел йеромонах Теодосий, игумен на този храм.

Започна да се пише през месец март, 13 ден и се свърши ... месец май, 12 ден.

 

Надпис в манастирската църква св. Богородица

в с. Слимница от 1607 г.

 

Печата се по БСМ, с. 61 — 62.

 

С изволението на отца и съдействието на сина, и с изпълнението на светия дух този божествен храм на пречистата наша богородица се изгради и изписа с труда и съдействието, и настояването на кир Никанор, йеромонах, игумен манастирски и ктитор в годината 7125 [1607] и същата година се изписа. И владичестваше тогава кир Мадеа Прескопски и ктитор приложи 3000 и бе майстор Навар. И други ктитори, които приложиха: кир Михайло Петков от Битоля (9000) и брат му Грую (1000 — хиляда), Йоан [от] Милешево (2000), Стойко Милев (1000) от Слимница, Стоян и Милко (1000) от Сохотино, Тодор Вълчев (2000) от село Любоино, Вълчин Петков (3000) от Трескавец, йеромонах Йосиф (1000) от Хървати, Стефан Йеромонах (1000) от Кономлати, Якакия монах (1000) и брат му Сотир (500), и брат му Никола (500) от Бохуна. Поп Михайло (1000) от ... Рамо ... (1000) от Градешница. Йеромонах Стефан (500) и Михайло от Пустец. Мали йеромонах Никанор (500).

Иноците, които тогава се трудиха: йеромонах Теодул, йеромонах Мелентии, йеромонах Вардомей, йеромонах Паиси, монах Никодим, дякон Сидор, монах Макарие, монах Никифор, монах Стефан, дякон Ксенофонт. Бог да ги прости. Амин.

 

Надпис върху кръст в Чипровския манастир от 1511 г.

 

Печата се по Κ. Шкорпил, Старовремски надписи из разни краища на България, СбНУНК, 7, 1892, с. 99.

 

Този божествен кръст [бе завършен] в годината 7019 [1511] през месец април, ден 4, във времето на христолюбивия епископ кир Гаврила и изкова го майстор Никола и Пала, в местото Чипровец, в манастиря, наречен Касинец, храм на свети Иван Богослов и в това време дойдоха скакалци, те нямаха брой и изядоха цялата плът на земята.

На този честен кръст настоятел бе папа[с] Сергий, вечна му памет.

 

640px Chiprovski monastery church and monks cloister

Снимка: Vassia Atanassova - Spiritia Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

 

Надпис на мраморна колонка за свещник

в Кремиковския манастир от 1517 г.

 

Печата се по П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири, с. 280.

 

Село Кремиковци. Този свещник се направи с настояването на поп Койчо и се приложи в църквата св. Петка от ръката на Вучо, син Радивоев. В това време дойдоха 3 топа от маджарите и 50 ярема теглеха единия. И беше мор велик тогава, в годината 7025 [1517].

 izgled

 Снимка на Кремиковски манастир от сборника "Църкви и манастири в Югозападна България - XV-XVII в."

Калина Минчева и Светозар Ангелов, ЦСВП "Иван Дуйчев"

 

 

Надпис в църквата св. Тодор Стратилат

в с. Добърско от 1614 г.

 

Печата се по БСМ, с. 212.

 

В годината 7122 [1614] хаджията, ктитор на храма, с голям труд отиде в Йерусалим ... и поклони се на светия гроб и на другите свети места и след това дойде сам и съгради този храм в годината 7122 [1614].

 

Приписки в евангелие от 1646 и 1668 г.

 

Печата се по Ив. Гошев, Стари записки и надписи, св. IV, ГСУ — БФ, XIII, 1935 — 1936, С., 1936, с. 52.

 

Да е известно на всеки християнин за тази божествена книга, наричана четвероевангелие, как я заложи поп Костадин за владичин дълг у евреите. И стоя [при тях] 12 години. И тогава настояха Адам и брат му Петко и дадоха 2000 и го приложиха в храма на св. Никола да служи за техните души и за родителите им и ако някой пак се изкуси, или свещеник, или инок, или който и да е, да е проклет от 318 отци в Никея, и да бъде причислен към Юда и Ария, а които го приложиха вечна им памет. И нека да бъдат векил Никола Бранков и Цено Манов, да наглеждат тази книга. Писа се в годината 7154 [1646].

Да е известно как беше заложено това евангелие [и] го откупи Йон Глав, като с Петра Бозаджи дадоха за него 2500 нови аспри. Да служи за тяхната душа и за бащина и за съпругата Мария в [църквата] св. Никола и който се изкуси, пак да го заложи, да е проклет и завързан от свети Никола и от спасителя на всички — Бог. Амин.

В годината 7176 [1668].

 

Надпис на икона в манастира Трескавец

от 1657 г.

 

Печата се по БСМ, с. 69.

 

Изписа се тази божествена икона в годината 7165 [1657], митрополит прилепски Йосиф, игумен Максим и настоятел Цветко хлебар, Василко мутафчия.

 

Надпис на кръст в Етрополския манастир

св. Троица от 1666 г.

 

Печата се по П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 323.

 

Направи го [този кръст] майстор Иван, Иванов син от град Враца в годината 7174 [1666], бог да прости, в царството небесно [този], който тази икона направи.

Ерей Стоян от Хръле, близо до града Оряхово, над река Огоста край Дунава, приложи този кръст в храма на етрополския манастир св. Троица.

 

640px EtropoleMonasteryChurch

Снимка: Edal Anton Lefterov Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Из приписка от 1666 г.

 

Печата се по БСМ, с. 154.

 

Да се знае кога приложи Петко Пепелар от Рътак, от Павлещенци това евангелие от Романовата келия, и го взе от турски ръце, и го откупи за 1350, и го приложи в град Кратово, в съборната църква на нашия отец, христовия архиерей Никола. И ако отново се намери някой брат да пребивава в келията на Богородица Романова, пак да му се даде [върне] евангелието без аспра. Така да е. Ако не се намери никой, то да остане в [църквата] на светия отец наш Никола до свършването на вековете.

И писа се това писание в град Паланка в година 7174 [1666], месец февруари, първи ден...

 

Приписка от 1672 г.

 

Печата се по БСМ, с. 165.

 

С изволението на отца и съдействието на сина, и с изпълнението на светия дух в годината 7180 [1672]. Като дойдоха, ортаци от Крива река в манастира Лесново на поклонение на светия отец Гавраил и видяха този манастир. И видяха порутената трапезария и келиите, до разрушение стигнали, и платиха на майстора и за всички ортаци от Паланка: ортак Петър, ортак Йокум Божик, ортак Стефан, ортак Петко, ортак Стоян, ортак Мартин. И дадох сребърно кандило [да стои] пред светия арахангел Михаил, архистратиг.

 

Надпис върху кивот в Етрополския манастир

св. Троица от 1692 г.

 

Печата се по П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири, с. 322.

 

Този общ кивот, където почиват мощите на светите безсребърници Козма и Дамян, се прави в село [Е]трополе. Настоятел бе Симеон йеромонах. В годината 7260 [1692].

 

Из Послание на монасите от Рилския манастир

до руския цар Михаил Феодорович от 1627 г.

 

Печата се по Ст. Цанков. Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир, ГСУ — БФ, XIII, С., 1936, с. 16 — 17.

Оригиналът се пази в Рилски манастир.

 

На Царя и господаря, великия княз московски Михаил Феодорович,

самодържец на цяла Русия и на многото негови царства благодетел,

тази грамота в ръцете царски дава се!

 

До боговенчания от превисокия престол, почтения, благочестив и христолюбив ревнител, поборник за православие и на истинската вяра красител, в догмите тайни на вярата най-светеещ, Царя, Господаря и Великия княз Михаил Феодорович, самодържец Московски и на цяла Русия, Владимировски, Новгородски, цар Казански, цар Астрахански, цар на Севера, Псковски, Смоленски и на много земи господар и владетел. Има в областта Сердикийска, в планината, наречена Книшава, царско здание, свещена обител Рила, храм на светия и преподобен наш отец Иван пустиножител, където с божията благодат, цели и нетленни неговите мощи отпочиват. Игуменът Арсений и свещеноиноците, и дяконите, и старците, и целият събор от братя в Христа, на тази обител се кланяме смирено с лице до земята на твоето великодържавно царство и молим господа Бога наш Исус Христос и пречистата негова майка с преподобния наш отец Иван Рилски силно да те дарува господ бог в почитаемата Троица на великодържавното ти царство на твоята царска милост с многолетен живот, мир, здраве и светло ... победа, с победа над всички противни ереси...

Известяваме на великодостойната твоя царска милост [и] изпращаме ... в светлеещото ти царство, във великата Москва, архимандрита, началника на нашия манастир — Стефан с братята йеромонах Симеон и дякона Дамаскин и колара Яков, и Николай, наеменик... за обичайното даруване и милостиня, тъй като имахме русоволни грамоти, дадени на манастира св. Иван Рилски, на светата памет на Отеца от великия княз Иван Василевич, самодържец Московский и на цяла Русия, и друга грамота от царя, великия княз Феодора Ивановича, самодържец Московский и на цяла Русия. Тези наши царски книги потънаха в река Дунав, заради нашите грехове. Затова ... молим твоята царска милост, бъди милостив към светия манастир Рилски ... молим прилежно, простри ръка за помощ на светия отец Иван Рилски. И описваме великата нищета на светия наш манастир, [който] поради насилията на великия агарянски род, както всички свещени съдове, кръстове и евангелия, [така] и всички царски одежди даде в залог. Ние в своята нищета и нужда, от великото насилство на неверния в Христа род не можем да откупим без помощта на щедрата ръка на твоята царска милост. Със сълзи се молим заради Бог, имай ревност в светолепната своя царска душа, помогни от твоите съкровища, дадени ти с божа промисъл, за всичко като от бога се молим, за да не дойде пълното опустяване и разрушение на светата обител ...

Написано ..., в обителта на преподобния отец Иван Рилски, в годината 7136, а от въплъщението на сина Божи, година 1627, декември, 7 ден.