Османско владичество

Заповеди на Мустафа III срещу корупцията и данъчни престъпления

Посещения: 260

 

Публикувано по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Из заповед от 1757 г.

 

Печата се по П. Калудова, П. Тивчев, Документи..., ВИС, I, 1970, с. 62. Превод на Й. Калудова от I. Βασδραβελλη, op. cit.

 

Tughra of Mustafa III

 

Беше строго заповядано владетелите на еялети и управителите на санджаци, освен определените пари за поздрав да не взимат нито едно акче в повече от бедните като подарък за благополучно пристигане, за обиколка, стойност на облекло, стойност на жита, подкови, десятък, кръвнина или пари под други предлози и оправдания. Кадиите също да не взимат нито едно акче в повече от определените им от закона такси и аяните на вилаета да не прибавят и вписват при разпределенията на наложените чрез височайши мои фермани данъци и налози нито едно акче в повече за себе си... Валиите, които преминават от едно място в друго, не купуват с пари храната си, ечемика и сламата на животните си от казите, през които минават, а, напротив, разпространяват между първенците и жителите, че ще останат и ще отпочинат в мензилите или че ще станат насилия. Под влиянието на тази печална новина жителите им предлагат много пари. Аяните на вилаета и кадиите, също очаквайки печалба от парите, които ще бъдат дадени, не създават пречки за тези забранени постъпки, като изоставят страха към бога, спомагайки за разоряването...

 

Из заповед от 1760 г.

 

Печата се по Я. Калудова, Документи..., ИДА, 24, 1972, с. 223. Превод на Й. Калудова от I. Βασδραβελλη, op. cit....

 

Tughra of Mustafa III

 

Събирачите на държавните данъци и ръководителите на държавните хасове, мютевелии, бирници, заими и тимариоти съгласно с намиращите се в ръцете им берати и съобразно с данъчните списъци, извлечени от императорския кадастър и височайшите ми фермани, да не взимат нищо повече и да не искат нищо повече под формата на канцеларски разходи, лихви, пари, фураж и други неща и да не взимат нито едно акче в повече от искания десятък и други данъци, определени от закона. Началниците и агите на еничарите да не безпокоят и притесняват бедните под различни предлози. Аяните на вилаета също да не налагат и да не товарят раите нито с едно акче за себе си под формата на годишни разходи, а да разпределят напълно справедливо наложените с императорски ферман данъци. Също cъбирачите на поголовния данък да не взимат повече поголовен данък, отколкото определят намиращите се в ръцете им берати...