Османско владичество

Отглас от въстанието на Патрона Халил в българските земи

Посещения: 30

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995


1

Изложение на пловдивския кадия Мустафа от 22 ноем. 1730 г. до великия везир за събитията в Карловско. – Асимилаторската политика, 387-388.

 

За събирането на джизието от неверниците, разпръснати в нахия Гьопса, Пловдивска каза, бил назначен Абу Бекир ага. След като разпределил квитанциите за джизието, той, съобразно условията на височайшия ферман, започнал да събира парите. Обаче живеещият в гр. Карлово тимариот спахията Мустафа Софиянеца подстрекавал раята, като казвал: „Джизието и другите данъци са опростени“, с което станал причина за бунт и разсипване на държавните доходи. Съдебният наместник на споменатата нахия, съобразно сведенията, дадени му от безпристрастни лица, донася, че събирането на държавните доходи ще стане възможно, ако споменатият спахия Мустафа бъде заточен в други краища и бъде затворен в някоя крепост. Въз основа на това този Ваш молитствувател [пловдивският кадия] донася за това на височайшия султански трон, а за останалото нека се разпореди този, комуто е дадено да заповядва.

[Резюме на изложението, докладвано на великия везир:] За събирането на джизието, което по необходимост и съобразно податните възможности трябвало да плащат задължените раи немюсолмани, живеещи в нахия Гьопса, каза Пловдив, е бил изпратен мубашир. Обаче някой си спахия Мустафа подстрекавал раята, като казвал: „Вие сте опростени от джизие и другите данъци за три години“, с което станал причина за разсипването на доходите от джизието. Иска се да се издаде свещена заповед за затварянето на споменатия спахия Мустафа и за събирането на останалите в дълг на раята суми от джизието.

Средствата от джизието да се съберат по съдебен ред. Ако и при това пак се противопоставят и вредят, да се съобщи, за да се напише свещена заповед за затварянето им в крепост.

[Резолюция на гърба на документа:] Свещената заповед накратко е: да се събере по съдебен ред и ако и сега също отбягват и се противопоставят, да се даде доклад за затварянето им в крепост.

 

2

Изложение на пловдивския кадия Мустафа от 22 ноем. 1730 г. до великия везир за събитията в Карловско. - НБКМ, Ориент, отд., ф. 80, а. е. 90. Превод от османотурски на Св. Иванова.

 

Изложението на нищожния молитствувател до величествената Порта на щастието гласи:

Съставен е илям на просителя - шериатския наиб в нахията Гьопса, че: Докато назначеният да събира джизието на разпръсналите се неверници от нахия Гьопса, каза Филибе, Абубекир ага, съгласно условията на височайшия берат е събирал акчетата [срещу намиращите се] в ръцете му джизие карти, немюсюлманите Трифон, Яни и Георги от с. Калофер в споменатата нахия са тръгнали по лош път. Като казвали „С възшествието на султана на престола джизието и другите [държавни] данъци са били опростени“, те се противопоставят на предаването на джизието на населението от [другите] села в нахията и са причина за секване на държавните приходи. Докато споменатите [Трифон, Яни и Георги] не се заточат в други места и за наказание да се затворят в крепост, не е възможно събирането на държавните приходи.

Съгласно всичко това се донася на височайшия трон, че от този район още не е събрано [джизието]. Впрочем заповедта принадлежи на Негово превъзходителство, който е властен да заповядва.

[Допълнителни вписвания и отметки:]

1. [Резолюция на великия везир] Уважаеми г-н дефтердар, да видите и да доведете до знание! Заповед!

2. [Резолюция на дефтердаря] Да се отрази на полето! Да се видят условията!

3. [Справка на канцеларията] Записаните условия са: Тъй като сумите на джизитето са шериатски [законен] приход на мюсюлманското държавно съкровище, оказва се помощ на всеки джизиедар по въпроса за събирането на джизието. Да се състави арз [донесение] и илям [изложение] с имената и презимената на тези, които се противопоставят, за да си получат заслуженото. Заповедта е на Негово величество честития мой султан.

23 джемази ахър 1143 [3 януари 1731] година.

4. Да се сравни! Сверено. [Печат на кадията на Пловдив]

5. [Изложение на дефтердаря] Донесението на нищожния слуга е следното: Стават известни събития при събирането според това, което се пада и е възложено като сума на джизието на раята немюсюлмани, живеещи в нахия Гьопса от пловдивската джизие канцелария.

Тъй като раите немюсюлмани от с. Калофер Трифон, Яни и Георги са подстрекавали раята и са станали причина за прекратяване на събирането на сумите джизие, с кадийски арз се настоява за свещена заповед: да се съберат сумите джизие, които според предписанията и берата са в дълг [на раята] и упоменатите [немюсюлмани] да бъдат изгонени и заточени в други райони.

Щом като [това] стана известно съгласно арза и иляма, написа се свещена заповед: Ако и този път търсят претекст за отказ и се противопоставят на плащането [на джизието], при всички случаи [Трифон, Яни и Георги] да бъдат заточени. Заповедта по въпроса принадлежи на Негово превъзходителство честития милостив мой султан.

6. [Заключителна резолюция на великия везир] Вярно. Съгласно телхиса да се издаде заповед. Заповед! Вярно!

7. Издаде се тескере на последния ден на джемази ахър 1143 [9 януари 1731 ] година.

 

3

Изложение на одринския кадия от 6 дек. 1730 г. до великия везир относно събитията в селищата по долното течение на р. Тунджа. - НБКМ, Ориент, отд., ф. 79, а. е. 1033. Превод от османотурски на Св. Иванова.

 

Изложението на нищожния молитствувател до величествената Порта на щастието гласи:

Населението на селата от Одринска каза Каяджик [Скалица], Коюн бунар [Овчи кладенец], Козлуджа [Орешник], Йени кьой [Мрамор], Халиφе [Миладиновци], Голям Манастир, Малък Манастир, Чукер [Чукерово], Шехлий [Княжево], Битлиджа [Староселец], Синаплий [Синапово], Налбандлар [Ковачево], Данишмендлий [Генерал Тошево], Срем, Каваклий [Тополовград}, Дерманлий [Мелница], Кулфалалий [Овчарци] и Дербенд [Лалково] от нахия Манастир, и от селата Голяма боялък, Малък боялък [Малко Шарково], Голям Дервент, Ахлатлий [Голямо Крушево] от Чохенска нахия е подало арзухал до правителството с тъжба срещу Мехмед, който събира джизието им.

До покорния молитствувател [кадията на Одрин] е издаден височайши ферман по въпроса: да се даде разрешение на спора, като случаят се разгледа от одринския съд.

Съгласно заповедта, тъй като споменатият Мехмед отсъства, при разследването по делото пред шериатския съд беше призован покорният раб, причината за коленопреклонния арз, Сюлейман ага, пълномощник за работите по джизието от страна на покорния раб Абдул Рахман ага, джизиедар на немюсюлманското население в споменатия град [Одрин], заедно с раята на споменатите села.

Когато апелираха към съда, [раите] заявиха: „От няколко години насам пълномощникът от страна на одринския джизиедар Мехмед събира сумите на джизието в селата ни. Предните години ни взема акчета в повече от условията на свещения берат. Тъй като ни тормози, искаме, като се проверят сметките ни, да ни се върне обратно взетото в повече.“

В отговор, отхвърляйки иска на раята, споменатият Сюлейман ага заяви: „Действително от няколко години насам въпросният Мехмед събира джизието на раята от споменатите села по мое пълномощничество. Обаче независимо, че през споменатите години не е взел от раята нищо в повече от условията на свещения берат, в края на всяка година населението на посочените села заявява: „В ръцете на споменатия Мехмед са връчени множество шериатски хюджети от страна на съда, че немюсюлманите са освободени от претенции относно джизието.“ Предявява няколко броя хюджети за опростяване на джизието, което трябва да даде въпросната рая през тази година. И досега не са дали справедливата сума.“
След запитване споменатите раи доброволно казаха и изповядаха: „Действително все още не сме платили справедливите суми на нашето джизие за тази година.“

Стана ясно и очевидно, че някои злонамерени раи, основавайки се на измамно подстрекателство, изкушение и заблуди, завеждат множество райетски искове през годината. Те са измамници и изключително лоши. Шериатски [по съдебен ред] се предупреждава споменатата рая да даде справедливите суми джизие, което им се полага тази година. И след като раята заплати джизието си, ако отправи повече иск към джизиедаря, да не се изслушва в съда в Одрин, а делото да се разгледа [според] шериата в столицата.

Съгласно височайшия ферман, връчен в ръцете на споменатия джизиедар [Сюлейман], други искове към джизиедаря за минали години да се прехвърлят в столицата.

Това е, което се случи. Написа се арз до правителството. Заповедта принадлежи на Негово превъзходителство, който е властен да заповяда.

 

4

Изложение на одринския кадия от 6 дек. 1730 г. до великия везир относно събитията в селищата по долното течение на р. Тунджа. - Пак там, а. е. 1034. Превод от османотурски на Св. Иванова.

 

Изложението на нищожния молитствувател до величествената Порта на щастието гласи:

Причината за [настоящето] изложение, покорният служител Абудин Сюлейман ага, пълномощник за работите по джизието на Абдул Рахман ага, джизиедар на неверниците в укрепения Одрин, заяви пред съда: „Неверниците Радич, син на Мавруди от с. Кяфир алан [Българска поляна], Марко, син на Калуш от с. Балабанлий [Великан], Илю, син на Памук от с. Дервиш [Дервишка могила] от нахията Юскюдар; Гини, син на Кирияк, и Лалю, син на Христо от с. Козлуджа [Орешник], Дели Недю, син на Илчо от с. Каяджик [Скалица], Коста, син на Миньо от с. Малък Манастир от нахията Манастир; Иван, син на Цецо, и Жечо, син на Кометко от с. Чатал [Раздел] и Тодор, син на Балабан от с. Голям боялък [Шарково], Чокенска нахия, не са на себе си. Станали са метежници и злодейци. Постоянно обикалят от село на село с лъжи. С измама подстрекават раята да действа против шериата и я предизвикват да лъже по всякакъв начин. С лъжливи съобщения са извадили фермани и без повод завеждат дела с тахсилдарите. Пречат на събирането на джизието и другите данъци. По този начин мамят и злосторстват.“

Като се поиска да се дадат сведения от безпристрастни мюсюлмани, които са осведомени за обстоятелствата, и се уведоми султана относно действителността и фактическото положение по случая, Хасан ага, кетхуда йери [еничарски старейшина] в дадения град, вакъфският емин Хюсеин ага, циганският джизиедар Асан ага и Абдула ага заявиха: „Действително, както твърди споменатият Сюлейман ага, неверниците, чиито имена са споменати по-горе, злонамерено и с измама обикалят от село на село. Постоянен навик на споменатите неверници е да предизвикват раята към всякакви измами и злини да действат против шериата. С лъжливи съобщения са извадили фермани и без повод завеждат дела с тахсилдарите на раята.“ Това е действителното положение, за което всеки един извести съда. Заповедта остава на Негово превъзходителство, който е властен да заповяда.

 

5

Доклад на бостанджибашията на Одрин от 15 декември 1730 г. до султана, относно събитията в каза Одрин. - Разбойников, Ан. Турски документи относно демографията, етнографията и историята на Тракия. - Изв. на Тракийския научен институт, 2, 1970, 290-291.

 

Смиреният прави следния кратък доклад-извлечение:

В един момент, когато смиреният одрински джизиедар Абдул Рахман ага е поискал да събере недоборите от данъка джизие, останал у някои раи немюсюлмани, долупосочените немюсюлмани, бидейки в ненормално състояние и скитайки с бунтовническа и злодейска цел от село на село, са подбуждали раята да не плаща данъка джизие към държавата и са причинили неговото несъбиране. Тези бунтовници са следните: Радич, син на Мавруди от с. Кяфир алан [Българска поляна], спадащо към нахията Юскюдар, Одринска каза; Марко, син на Калуш от с. Балабанлъ [Великан], Илю, син на Памук от с. Дервиш тепе [Дервишка могила], Гини, син на Киряк от с. Козлуджа [Орешник], спадащо към нахията Манастир, Христо, син на Лалю от същото село, Дели Недю от с. Каяджик [Скалица], Коста, син на Миньо от с. Малък Манастир, Иван, син на Цецо, и Жечо, син на Кометко от с. Чатал [Раздел], спадащо към Чокенска нахия, Тодор, син на Балабан от с. Голям боялък [Шарково]. За същите лица и за техните злодеяния одринският султански кадия е издал илям, одринският бостанджибашия донася с писмо и иска за споменатите бунтовници, които са станали причина да се забави събирането на данъка джизие, да бъде издадена височайша заповед за тяхното заточение в крепостта Енос. Във всеки случай издаването на ферман зависи от волята на Негово величество моя господар.

[Доклад на бостанджибашията до султана:]

Смиреният ваш раб, като се покланям пред праха, който се намира под стъпките на Негово величество, моя господар, донасям следното: Долупосочените немюсюлмани, именно Радич от с. Кяфир алан, спадащо към Юскюдарска нахия, Одринска каза; Марко от с. Балабанлъ, Илю от с. Дервиш тепе, Гини и Лалю от с. Козлуджа, спадащо към Манастир; Дели Недю от с. Каяджик, Коста от с. Малък Манастир, Иван и Жечо от с. Чатал, спадащо към Чокенска нахия, и Тодор от с. Голям боялък скитали от село на село и са вършили подривна и революционна дейност (ихтилял). Това е било установено от жители на казата и от достоверни свидетели. За дейността на тези размирници е издаден илям от добродетелния одрински кадия, който правя достояние на Ваше величество, с молба да направите зависещото от Вас.

[Отметки:]

1. Издадено е тескере на 3 джемази-юл ахър [15 декември 1730] година.

2. Да се направи кратко изложение за издаване на височайша заповед за осъждане на крепостен затвор и отвеждането в крепостта Енос на лицата смутители и размирници, които са станали причина за закъснението на събирането на държавните доходи, съгласно доклада и писмото.

 

6

Донесение на джизиедаря на Търново от март 1731 г. до Високата порта. - Димитров, Стр. Движението против поголовния данък през 1730-1731 г. - Векове, 1979, № 2, с. 60.

 

Ваше превъзходителство, честити мой господарю, бъдете здрав!

Като овластен за събирането на поголовния данък от окръга Търново за сметка на [хиляда] сто четиридесет и четвърта година, разпределих съгласно постановленията на берата квитанциите за поголовния данък сред задължения народ, живеещ в селата Дряново и Габрово, подчинени на същата каза, след което държавните средства трябваше да се съберат от мен на определени вноски, както предписва шериатът. Но въпреки това поп Никола, арабаджи [коларят] Иван, Аврам и Симо от с. Дряново, Хюсеин от гр. Търново, поп Рачо и Колчо от с. Габрово от задължения народ, договорили се помежду си, казват: „Нашият обичай е квитанциите за поголовния данък да се налагат и разхвърлят вкупом, а след това от наша страна определяме събирач-бирник измежду нас.“ С лошото намерение да натрупат пари те действат противно на предвидените в берата условия, бунтуват раята и стават причина да се провали събирането на средствата от поголовния данък.

Следва да се издаде заповед, която да забрани подобни деяния, да се осигури монополното събиране на средствата от поголовния данък чрез джизиедаря съгласно предвидените във височайшия берат условия и да не се допуска вмешателството на споменатите. Правото да заповяда е на моя щастлив и честит господар.

[Бележка] Да се подготви резолюция-справка от канцеларията за поголовния данък.

[Резолюция-справка] Макар че поголовният данък на задължения народ трябва да се изисква от всекиго, както си заслужава, коджабашите на някои махали и села, за да оправдаят личния си поголовен данък, вземат вкупом квитанциите и не ги разпределят според раите, както им подхожда по справедливост, а пресмятат помежду си каквито суми има и после, противно на верозакона, събират от всекиго по равно. Когато това зловредно нововъведение достигна до височайшия слух, веднага беше забранено.

Във вписаните в регистъра условия се казва, че поголовният данък на всеки един от задължения народ трябва да се събира, като квитанцията с личните му белези му се дава от ръката на джизиедаря съобразно с това, което справедливо заслужава. Този, който събира данъка, не трябва, противно на условията на берата, да остави нито едно лице необложено и без квитанция, като на всеки от задължения народ съгласно верозакона дава квитанция, съответна на податните му възможности и каквато справедливо заслужава. От строго по-строго да се пази и избягва, след като е събран законният поголовен данък, да се разхвърлят и налагат вкупом квитанции върху градовете и селата.

Правото да се издаде заповед е на честития и щастлив мой султан. 12 рамазан 1143 [21 март 1731] г.

[Решение] Да се издаде свещена заповед, щото [данъкът] да се събира и задържа съгласно постановленията на височайшия берат.

[Бележка] Дадена е записка за написване на заповедта. 15 рамазан 1143 [24 март 1731] г.

 

7

Донесение на джизиедаря на Търново от март 1731 г. до Високата порта - НБКМ, Ориент, отд., ф. 179, а. е. 364. Превод от османотурски на Стр. Димитров.

 

Ваше превъзходителство, честити и щастлив мой султан, бъдете здрав!

Като овластен за събирането на джизието от Търново за сметка на [хиляда] сто четиридесет и четвърта година, съобразно с условията, съдържащи се в берата, разпределих квитанциите за поголовния данък на неверниците от задължения народ в селата Дряново и Габрово. Обаче след това коджабашиите и поповете на споменатите села и търновският жител лицето Хюсеин единствено със зловредната цел да съберат средства от бедната рая противно на условията на височайшия берат са наложили общо помежду си квитанциите за поголовния данък и на всяка изискват добавъчно пари по повече от двеста акчета, като са назначили от своя страна бирник за събирането.

Трябва да се издаде заповед да се забранят подобни зловредни нововъведения, противоречащи на условията на височайшия берат; държавните средства от квитанциите за поголовен данък, давани на задължения народ вноска по вноска, да се събират монополно посредством джизиедарите, никой отстрани да не може да се намесва и да не се причинява насилие над бедната рая. Правото да заповяда е на моя честит султан.

[Бележка] Да се подготви справка-резолюция от канцеларията за поголовния данък.

[Справка-резолюция] Макар че поголовният данък на задължения народ трябва да се събира от всекиго съобразно както справедливо му се пада, коджабашиите на някои махали и села, за да оправдаят личния си поголовен данък, вземат вкупом квитанциите и не ги разпределят сред раите, както подхожда по справедливост, а пресмятат помежду си каквито суми има за събиране и после, противно на верозакона, събират от всекиго по равно. Когато това зловредно нововъведение достигна до височайшия ми слух, веднага беше забранено.

В записаните в регистъра условия са казва, че поголовният данък на всеки един от задължения народ трябва да се събира, като квитанцията с личните му белези му се дава от ръката на джизиедаря съобразно с това, което заслужава. Този, който събира данъка, не трябва, противно на условията на берата, да остави нито едно лице необложено и без квитанция, като на всеки един от задължения народ съгласно верозакона дава квитанция, съответстваща на податните му възможности и справедливостта. От строго по-строго да се пази и избягва, след като е събран законният поголовен данък, да се разхвърлят и налагат общо квитанции върху градовете и селата.

Правото да се издаде заповед е на честития и щастлив мой султан. 10 рамазан 1143 [19 март 1731] г.

[Решение] Да се издаде свещена заповед данъкът да се събира според тези условия.

[Бележка] Издадена е записка за написване на заповедта. 12 рамазан 1143 [21 март 1731] г.

 

8

Донесение на джизиедаря на Търново от март 1731 г. до Високата порта. - НБКМ, Ориент, отд., ф. 179, а. е. 3264. Превод от османотурски на Стр. Димитров.

 

Честити и високославни господарю мой, бъдете здрав!

Като чиновник по събирането на поголовния данък от участъка на Търново за сметка на [хиляда] сто четиридесет и четвърта година, разпределих квитанциите за джизието на казите Ески Джумая и Осман пазар, придадени към Търновския участък, и пристъпих непосредствено към събирането на държавните средства. Обаче разни лихвари и предприемачи измежду стопаните на чифлици са дали пари срещу лихва - всеки на покровителстваната от него рая и всеки един от тях, уповавайки се на аяна и на кадията, с писмени документи в ръце събира, взема и задържа от раята дадените с лихва пари, поради което не може да се съберат предписаните от верозакона суми и стават причина да се провали събирането на държавните приходи. Молбата на моето изложение е да се издаде нарочна заповед до кадиите на Търново, Осман пазар, Ески Джумая и околностите, щото да се забранят всякакви противодействия на подобни лихвари-предприемачи, докато не бъдат събрани парите за поголовния данък, и да помагат за събирането на средствата от поголовния данък съгласно условията на височайшия берат. Правото да заповядва е на честития и щастлив мой султан.

[Резолюция] Да се подготви справка от канцеларията по поголовния данък.

[Справка-резолюция] Лихвари-предприемачи дават на раята пари с лихва и превръщат раите в длъжници, а техни хора обхождат селата, хващат и затварят раите, с което стават причина да се проваля събирането на средствата от поголовния данък.

Налага се да се издаде ферман и свещени заповеди, щото, докато не се събере поголовният данък, дължим от такива раи, лихварите-предприемачи да не смеят да се противопоставят поради това, че раята им дължи пари срещу лихва. Това е записано в регистъра. Правото да заповяда е на честития и щастлив мой султан. 9 рамазан 1143 [18 март 1731] г.

[Резолюция] Да се даде записка съгласно справката.
[Бележка] Издадена е записка за написване на заповед. 12 рамазан 1143 [21 март 1731] г.

 

9

Султански ферман, издаден между 30 март и 8 апр. 1731 г. и регистриран от битолския кадия. Сиджил № 43, л. 115. - Μатκοвсκи, Ал. Отпорот, кн. 4, 623-626.

 

Patrona khalil calkoenПреди не много време в защитения Константинопол, който е седалище на високия халифат и средище на моята власт, се събираха различни хора и особено най-лошите между лошите от мюсюлманите и неверниците на арнаутската тайфа, които живееха в хановете и хамамите и бяха свикнали да живеят в тях. Тъй като от ден на ден се увеличаваше тяхното присъствие и поради техния лош нрав, изведнъж тези откриха своите зъби на ненавистта и своите очи на алчността към имотите и честта на божиите слуги. За да извърши своята злоба и предателство, споменатата тайфа без причини вдигна знамето на злосторството и като навлизаше явно, денем и нощем, в дюкяните и къщите на божиите слуги, за няколко дни, противно на шериата и без право, оплячкоса и опустоши имотите на много хора от мохамеданското общество и показа смелост в различни злосторнически действия. Но, с единодушието на водачите на правата вяра [имамите], със сърдечността на правоверните и с помощта на бога, който е владетел и помощник, безпокойството на споменатите разбойници беше отстранено. Някои бяха ликвидирани, други побягнаха, мнозина се скриха. Тяхното отвратително и бунтовническо дело беше унищожено. След това, когато се мислеше, че в никакъв случай не са в състояние да предизвикат нередности, остатъците от споменатата тайфа, които се скриха зад завесата на скритостта, пак се подготвиха и се събраха за оплячкосване и опустошаване имотите на хората. Уговориха се със своите хаймани в седемнадесетата нощ на благородния рамазан [26 март 1731 г.], ненадейно и без причина, с оръжие в ръце и по въстанически начин, против султана, решиха да осъществят своите бунтовнически цели и, както и по-рано, излязоха на Ат мегдан, укрепиха своя сбор и започнаха да подготвят отвратителните си дела. Изведнъж, като се осмелиха да ограбят имотите на Мохамедовото общество..., те изсипаха куршуми като дъжд на всички страни за унищожаване на мюсюлманите и така манифестираха своята крайна злоба и предателство, като показаха смелост при извършване на своите бунтовничества и злосторства. Поради това споменатият мой везир заедно с войската, определена от моя халифат, въз основа на енергичния шериат извърши нападение над споменатите бунтовници и не ги пощади. Мнозинството от тях паднаха под сабите и бяха унищожени, други пък побягнаха и се скриха. Важно задължение и свето дело е наказването със заслужени наказания на онези бунтовници, които противно на славния шериат се събраха в средището на моето високо царство и предадоха моята висока държава, както и на онези злосторници, които побягнаха, а бяха участници в битката. За уреждане на света и като пример за другите по всякакъв начин да се гонят и да се хващат споменатите разбойници и върху тях да се изпълнят заслужените [наказания]. Тъй като е издадена света фетва за жертване на техния живот, ти, моят споменат везир, който си заслужил, предан и енергичен на моята висока държава и на моето високо царство, и тъй като до моето ухо достигна [вест] за твоята вещина в политиката, а и за твоите по-рано извършени услуги по отношение очистването и изтребването на разбойниците в Румелийския вилает, моето искане е да действаш според моето царско желание и заповед и да задоволиш монархията с родолюбие. С цел да бъдат намерени споменатите бунтовници, избягалите разбойници и най-лоши отвратници между най-лошите, които не знаят нито за бога, нито за религията, нито за благодарност към дадения хляб и оказана милост, а чието потекло и свърталища са санджаците на Скадар, Охрид, Елбасан, Валона, Дукагин и околните райони, както и от [други] места, където има съмнение че съществуват такива разбойници в Румелийския вилает, с твоите съвършено организирани капухалки и с много други хора да отидеш в техните места, да ги намериш и безмилостно да им отредиш заслужени наказания. Ти, моят споменат везир, си назначен и овластен за независим [ръководител]. Мютесарифите, беговете и беговските потомци, илерите [първенците] и всички способни за борба и бой да бъдат под твоята команда... Ти, споменатият мой везир, наред с твоите изтъкнати и избрани капухалки да запишеш и вземеш със себе си достатъчен брой от изтъкнатите левентски пешаци на Босна, и, ако възвишеният бог иска, покорявайки се на бога и молейки се за божията подкрепа, да тръгнеш за споменатите санджаци и за онези места, в които се съмняваш, че има избягали разбойници. Вложи всякакъв труд и упоритост, та във всеки случай да бъде заловена бунтовническата тайфа и въз основа на издадената честита фетва да бъде унищожена и изтребена. Покажи добри дела, което ще бъде повод за [твоето] удостояване с моята царска милост, и покажи патриотизъм, достоен за награда за твоя труд и пред бога. Кадиите на вилаетите, мюсюлманите и неверниците да бъдат препятствани да идват в моя блажен Истанбул както групово, така и единично. В случай, че се яви някаква потребност, която се отнася до шериатски проблеми или във връзка с положението на раята, нека бъде овластено и изпратено някое доверено лице. Ако тези не послушат и дойдат [в Истанбул], за връщане в техните вилаети са предупредени и кадиите, и вилаетските аяни, които се намират на пътя [за Истанбул]. По-нататък моето крайно царско желание е, както е изложено, споменатата арнаутска тайфа да не идва в моя блажен Истанбул; нека се наложат строги ограничения и нека се положат усилия за извършване на всички работи, които ти са възложени. Във връзка с хващането и унищожаването на споменатите разбойници, както [гласи] моята царска заповед и както са очакванията на моето царско желание, да действаш смело и непоколебимо. Да не показваш никаква милост и хуманност и да не постъпваш безгрижно към отвратниците и осъдените. Съвсем е ясно, че и онези, които от користолюбие се грижат да защитят разбойниците, че и те са бунтовници и техни съдружници в предателството. Поради това, който и да е върху тези, които заслужават наказание, като се уважава начинът на изследване, да не отлагаш и да не покажеш немара. Тези, които са заловени или ще бъдат заловени, в което и да е място, веднага да бъдат погубени и да вложиш труд и упоритост за тяхното изтребване.

 

10

Буюрултия от 30 май 1731 г., регистрирана от битолския кадия.

Сиджил № 43, л. 116. - Пак там, л. 626.

[Нарежда се на битолския забитин да извърши смъртното наказание над шкембеджията Мустафа, бунтовник и привърженик на Патрона Халил. Споменатият Мустафа със своя дружина действал в планините около Битоля, По време на сражение бил ранен и заловен, а другарите му избягали. В затвора Мустафа отново бил ранен. Неизвестно поради какви причини и по какъв начин, Мустафа избягал от затвора и отново се намерил в планините.]

 

11

Буюрултия от 29 юни 1731 г., регистрирана от битолския кадия.

Сиджил № 43, л. 117. - Пак там, с. 627.

[Нареждане до кадиите на Битоля и Лерин „да се изпълни наказанието над главатаря на разбойниците шкембеджията Мустафа“, който след бягството от затвора продължавал да действа с дружината си по планините.]

 

12

Съдебно решение на битолския кадия от 6 юли 1731 г.

Сиджил № 43, л. 116. - Пак там, с. 627.

[От жителите на Битолската каза били събрани 885 гроша, от които 50 гроша били дадени на Юсуф ага, донесъл буюрултията от 29 юни 1731 г., с която се предписвало да се залови жив или да се убие заедно с другарите си шкембеджията Мустафа.]

 

13

Буюрултия от 1 авг. 1731 г., регистрирана от битолския кадия.

Сиджил № 43, л. 118. - Пак там, с. 627.

[Еничаринът Бекир бешѐ „бил бунтовник и един от привържениците на Патрона“. Той също скитал с дружината си по планините около Битоля. Не е казано дали става дума за собствена дружина, или пък за дружината на шкембеджията Мустафа след неговото ликвидиране.]