Османско владичество

Колективно оплакване на мюсюлмани и християни от Шумен (1800)

Посещения: 293

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995


Съдебно решение от 12 февр. 1800 г. на кадията на Шумен. - НБКМ, Ориент. отд., OAK 2/51. Превод от османотурски на М. Пенков.

Живеещите в големия град Шумен улеми, благочестиви мъже, имами, хатиби, знатни първенци, цялата беднота и раята, се явиха до един пред шериатския съд и изповядаха, оплакаха се от положението си и покорно заявиха:

640px Die Gartenlaube 1853 b 561„Беше съобщено на Високата порта, че преди известно време Джингиз Гирай султан се разбунтувал, пристигнал в Търново, съюзил се с аянина на Русчук Терсиникли заде и планинските разбойници. И за да засили своя метеж, отправил се към валията на Видин, тъй като там царувал заговор, за което беше донесено и съобщено във Високата порта. Също така, с намерение да се всее страх и да завладее и се настани в Пазарджик [Добрич], Бейоглу Абдулах, син на убития Саръклъ заде, изпратил от своя страна при поменатия султан множество войници, делибашии и тюфекчията си Гяур Имам, заедно с брата си Еминджик. Освен това, за по-голяма сигурност били вдигнати опълчения от казите Плевен, Ловеч, Севлиево. И след като взел и влязъл в намиращата се близо до нас касаба Осман Пазар, подбудил към разбойничество и опустошение населението на касаба Джумая [Търговище]. А от аянина Карач Али било взето решение, заедно с другите местни първенци, аги и съмишленици, за щурмуването на Шумен. Тогава споменатият султан пристигнал заедно с хората си в касабата Джумая и завладял всички села на казата. Там той назначил за аянин и за главатар джумайския беглец, някой си на име Дели Ахмед, и предприел нападение срещу Шумен. Ведно с това всички села, спадащи към нахия Герилабад на посочената каза, както и селата в околностите на нашия град, били пълни със злосторници. Постепенно продължава набирането на войници, като се вземат старателни мерки за тяхното укрепване и за нападение срещу Шумен. Понастоящем градът ни се намира под обсада. Ние изпращаме илям и колективна молба до валията на Силистра, Негово превъзходителство Муса паша, нашия господин, да дойде да ни защити и помогне. Ако негова милост, казаният валия, ни изпрати помощ в артилерия и войска, която да ни се притече за да ни помогне, градът ни ще бъде спасен от нападението на метежниците. Осланяме се на благоволението на всевишния, но ако пък, било от страна на поменатия паша, било пък от другаде не ни дойде помощ и закрила, градът ни ще падне в ръцете на разбойниците и тогава нашата чест, имотите ни, животът и домочадията ни ще бъдат потъпкани и унищожени. Тогава нищо хубаво не ще остане отсам Балкана и всички градове и села, като се стигне до Бабадаг, вътре в лива Силистра, ще попаднат под владичеството на узурпаторите. Това пък ще създаде небивали затруднения и безкрайни грижи, което е очевидно и несъмнено. Всеки е озадачен, в това число и първите хора, от това крайно разбъркано положение. Ето защо всевишният и неговият пророк ще ни помогнат с пълната си милост, като защитят честта и имота на бедните в града ни. За подпомагането ни и за спасението ни от размирниците, които вършат разбойничество, и за радост на всички ни Негова милост силистренският валия ще благоволи и ще заповяда да ни бъдат изпратени голям брой войници, като в помощ на града ни бъдат определени и изпратени способни аяни. Последните под негова команда ще спасят града ни от разбойниците и ще създадат радост и доволство на бедните и слабите раи. С коленопреклонна молба присъстващите настояват да съставя илям, с който да бъде отправена молбата ми за милост. От своя страна аз, скромният молитствувател, изложих безпристрастно тяхната молба, излагайки просто сегашното положение.“