Османско владичество

Дейност на Кадийския съд в българските земи през XVII в. (Съдебни документи)

Посещения: 422

 

Публикува се по: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. II, съставител Бистра Цветкова, Изд. БАН, С., 1971

 

11 — 19 април 1605 г.
21 — 30 зилкаде 1013 г.

 

Съдебен протокол за установяване имотно поръчителство

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Написано за това, че немюсюлманинът Нино, син на Бойо, хлебар в големия град София, се яви в свещения шериатски съд и в присъствието на държателя на този протокол, доганджи башията Мустафа Челеби, син на Месих ага, се изказа и по добра воля призна:

„На поменатия Мустафа Челеби дължа със срок първи зилкаде на долу означената година (21. III. 1605 г.) сумата пет хиляди акчета от стойност на пшеница. За изплащането на тази сума посочвам за мой имотен поръчител по предложение и приемане (съгласие) присъстващия в съда хлебар Недялко, син на Чоче.“ Поменатият поръчител Недялко заяви, че приема възложеното му поръчителство. По искане на Мустафа Челеби гореказаните признания [на длъжника и поръчителя] се протоколираха в кадийския регистър. Написано през последните дни на зилкаде свещени 1013 г. [11 — 19 април 1605 г.]

Свидетели на станалото: славен между подобните си Бали Челеби, син на покойния Карагьоз бей; Муса, син на Сюлейман; Юсуф, син на Абдуллах, призовкар; Рамазан бешѐ, син на Абдуллах, военен; Хасан, син на Рамазан, и други от присъстващите.

Соф. кад. рег. № 313, отк. III, стр. 15, док. II

 

[23 август 1617 г.]1
20 шабан 1020 г.

 

Съдебен протокол за разваляне продажба

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Немюсюлманката на име Митра, дъщеря на Пейо, жителка от махала „Поп Калоян“ на големия град София, [се яви] пред свещения и високоуважаван шериатски съд и доброволно призна и заяви в присъствието на приносителя на този протокол немюсюлманката на име Маруда, дъщеря на Яни: „Преди известно време купих от поменатата Маруда за пет хиляди акчета една къща, находяща се в горепоменатата махала, при познати съседни граници; двете хиляди акчета заплатих и бяха останали да плащам [другите] хиляда акчета, които не съм в състояние да платя. Поради тази причина развалям по-предишната продажба и продавам въпросната къща обратно на поменатата Маруда за три хиляди акчета; предадох въпросната къща на поменатата Маруда; от днес нататък нямам никакви права върху поменатата къща, която, както преди, е в пълна собственост на поменатата Маруда; да я владее, както ѝ е угодно и както иска.“ Поменатата Маруда потвърди всичко това и станалото [в съда] се записа [протоколира] в регистъра.

Свидетели на станалото: Мусали Челеби, секретар; Мехмед ефенди, мюлязим; Кязъм, семерджи; Кратю, бакалин; Неделко, златар; Илия, зидар, и Пейо, златар.

Соф. кад. рег. № 1 бис, стр. 4, док. II

 

17 — 26 ноември 1611 г.    
11 — 20 рамазан 1020 г.

 

Съдебен протокол за отказ от иск

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Немюсюлманинът на име Велю, син на Стоян, жител от село Бояна, спадащо към нахията на големия град София, призова пред шериатския съд лицата на име Ахмед, син на Хасан, хлебар, и Хюсеин, син на Хасан и друг Ахмед, син на Бали, албанци, и в тяхно присъствие се изказа и заяви:

„Поменатите лица нараниха с оръжие [стрела] по бедрото сина ми [....], намиращ се под мое опекунство, и вследствие на това аз бях в съд с тях, обаче те отричаха [да са извършили нараняването] и помежду ни бяха възникнали често разправии и големи спорове; понастоящем узнах истинското положение и разбрах, че те не са били виновни, въз основа на това се отказвам от съдебното дело и напълно ги освобождавам от разправиите и споровете, както и от отговорността, свързана с това нараняване, ако [в бъдеще] досежно горепоменатия въпрос лично аз или друго лице заведе съдебно дело, то да не бъде взето под внимание и да остане без разглеждане от страна на почитаемите съдии.“

След гореизложеното изказване на поменатия Велю казаните ответници, в полза на които бе направено, го потвърдиха устно в негово присъствие и понеже те поискаха документ за този факт, написа се настоящият документ, който им се връчи, за да им послужи като документ за станалото в съда. Написано през средните десет дни на рамазан благословени 1020 г. [17 — 26 ноември 1611 г.].

Свидетели на станалото: [написани десет турски имена].

Соф. кад. рег. № 313, отк. V, стр. 26, док. I

 

5-14 ноември 1612 г.
11 — 20 рамазан 1021 г.

 

Съдебен протокол за регистриране продажба на дюкян

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Латинецът (дубровничанинът) Никушо, син на Папаз (поп), жител от махала Гюл-джами на големия град София, се яви пред високоуважаемия шериатски съд и в присъствие на приносителя на този документ, немюсюлманина, именуван Иван, син на Никола, кожухар, с чиста своя воля призна и заяви:

„С окончателна продажба продадох на поменатия Иван за две хиляди сребърни акчета понастоящем в обръщение собствения си дюкян с всички приспособления в границите му и с всички права, който дюкян се намира в Кюркчюлер суку (Кюркчийска чаршия) при граници: от двете страни имотите на Кюркчю Осман и на евреина, именуван Исмаел, от лицевата страна обществен път; дюкянът е построен върху място на вакъфа „Яхя паша“, на който вакъф следва да се плаща месечно по осем акчета наем за място; получих означената цена и предадох оценения имот; от днес нататък той е купен имот на поменатия Иван; да го владее, както иска“.

Тези заявления, направени по гореизложения начин от поменатия заявител, бяха потвърдени присъствено и устно от тогова, в полза на когото се направиха. По искане на същия се написа този добър документ като свидетелство за истинността на станалото [в съда] и се връчи на просителя, за да му служи като доказателство в случай на нужда. Написано през последните десет дни на рамазан 1021 година [5 — 14 ноември 1612 г.].

Свидетели на станалото:

Кюркчю Осман, син на Али; Кюркчю Хюсеин, син на Абдуллах; Кюркчю Мустафа, син на Абдуллах; Али бешѐ, галантерист; Ридван, син на Абдуллах, търговец; Мехмед, призовкар; Мевляна Абдурахман и други от присъстващите.

Соф. кад. рег. № 313, отк. VIII, стр. 14, док. II

 

5 — 14 ноември 1612 г.
11 — 20 рамазан 1021 г.

 

Съдебен протокол със съдебно признание

на султански фискален чиновник

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Султанският служител, именуван Ахмед Пиале Абдулгафур, дворцов силихтар, назначен с всеподчиняваща султанска заповед да събере [и изпрати] в императорското съкровище данъците джизие и испенче, разхвърлени върху евреите, живущи в гр. София, за хиляда двадесет и първа година [1612/1613 г.], се яви в шериатския съд и в присъствие на казаните евреи, държатели на този документ, заяви: „Получих и приех от ръцете на поменатите евреи напълно и без остатък сумата от четиридесет и три хиляди акчета за данъците джизие и испенче — четиридесет хиляди акчета, а за данъка бедел-и нев яфте2 три хиляди акчета, т. е. четиридесет и три хиляди акчета; поменатите евреи не дължат вече нито едно акче за гореказаните данъци.

Това признание бе потвърдено от съда и бе протоколирано по искане на поменатите евреи; то им бе дадено пак по тяхно искане, за да го имат като доказателство в случай на нужда. Написано през 11 — 20 рамазан благословени 1021 г. [5 — 14 ноември 1612 г.].

Свидетели на станалото: [написани пет турски имена].

Соф. кад. рег. № 313, отк. VIII, стр. 16, док. IV

 

10 август 1617 г.
7 шабан 1026 г.

 

Съдебен протокол за регистриране на получаване

с тапия недвижим имот (бащина)

Превод: Гълъб Гълъбов

 

[Вписано в кадийския регистър] за следното: Стоян и Недо, синове на Велко, жители от село Подуян [днес квартал Подуене], спадащо към големия град София, [се явиха] пред високоуважавания шериатски съд, взеха думата и заявиха: „Тъй като немюсюлманинът на име Спас от поменатото село е умрял и не е оставил никакви мъжки деца, половината бащина, която притежава [в землището на] същото село, като подлежащо да се даде [някому] с ново тапунаме, е останала пуста и необработена; Мехмед бей, забит на поменатото село, взе [събра] от нас [берия за] тапия и ни прехвърли поменатата половина бащина. Искаме шериатския съд да прегледа тапията ни и като одобрение да ни издаде надлежен документ.“ При тези изявления шериатският съд разгледа тапията им и тъй като я намери сходна с казаното от тях, написа се настоящото [в кадийския регистър]. Написано на 7 шабан велики 1026 г. [10 август 1617 г.].

Свидетели на станалото: [написани три турски имена].

Соф. кад. рег. № 1-бис, стр. 2, док. I

 

8 октомври 1617 г.
7 шевал 1026 г.

 

Съдебен протокол по спор между

хлебарския еснаф в София и служебно лице

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Синан, кетхуда на хлебарите в големия град София, и други хлебари в огромно мнозинство и голям брой [се явиха] пред шериатския съд, призоваха на съд Мехмед Чауш, титулярен мухтесиб, и в негово присъствие взеха думата и казаха:

„Именуваният Айнаджи Мехмед, който е кулоглан на поменатия Мехмед Чауш, взе насилствено от нас като глоба шестстотин акчета нарх акчеси3, молим да бъде разпитан [по въпроса] и да се направи надлежното.“ На запитването [как стои въпросът] Мехмед Чауш каза: „нямам нищо общо с тази работа“. При този отговор градският кетхуда Сюлейман, жител от самата София, началникът на пазарището, Хилми, Ахмед Челеби и други служебни лица в голям брой и огромно множество, присъстващи в съда, заявиха: „Поменатият Айнаджи Мехмед често се провинява в подобно деяние; преди известно време му бе забранено да се меси в градските работи, но той не се вслуша в това предупреждение, а продължи да се бърка в градските работи; ако и занапред той влезе в пазарището ни в качеството на кулоглан, решени сме всички да напуснем дюкяните си.“ При тези изказвания шериатският съд предупреди поменатия Айнаджи Мехмед да не влиза занапред в чаршията и пазарището в качеството на кулоглан и станалото [в съда] се протоколира.

Свидетели на станалото: [написани пет турски имена].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 23, док. III

 

8 октомври 1617 г.
7 шевал 1026 г.

 

Съдебен протокол по спор между

софийските хлебари и мухтесибите

 

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Причината да се напише този документ е следната: хлебарите от хлебарския еснаф от големия град София се явиха вкупом в свещения шериатски съд, представиха височайша заповед (ферман) и светла фетва, в чието съдържание се пояснява, че хлебарите са изпратили заявление до султанския двор, и съобщават:

„Докато в миналото се е взимала глоба по едно акче за всеки дирхем (драм) в по-малко на омесен фурнаджийски хляб, и то при хляб, излязъл с двадесет до двадесет и пет дирхема (драма) в по-малко [от нормираното] тегло, а за недоброкачествен хляб се е вземала глоба по седем акчета на хляб, понастоящем мухтесибите взимат много повече глоба, с което доста ни притесняват и угнетяват.“

[Понеже те молят да заповядам глобата да се взема, както досега], повелявам: занапред от хлебарите да се взема глоба, каквото се е вземала досега. Ако работата стои, както е изложена в заявлението, да разгледаш въпроса и да прекратиш неправдата съгласно свещения шериат и височайшата заповед (фермана); да не допускаш вече мухтесибите да вземат [глоба] нито акче, нито зрънце в повече; да донасяш за тези, които упорстват и се противят на разпорежданията ти.“

След като се установи, че светлата фетва е съобразена с височайшата заповед, и пред вид на това, че тъжителите-хлебари искат надлежен документ по спорния въпрос, свещеният шериатски съд постанови на основание височайшия ферман, на който следва да се подчиним, и светлата фетва, на която следва да се покорим: от хлебарите да не се взема [глоба] повече от тая, която се е вземала от старо време насам, [след което] се написа този надлежен документ, който се връчи на молителите, за да им служи, където им потрябва. Това протече така и [станалото] се написа на седмия ден от месец шевал честити 1026 г. [8 октомври 1617 г.].

Свидетели на станалото: [написани седем турски имена].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 24, док. III

 

25 октомври 1617 г.
24 шевал 1026 г.

 

Съдебен протокол за продажбата на лозе

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Немюсюлманинът на име Стойо, син на Велко, жител от село Панджар, спадащо към големия град София, [се яви] пред шериатския съд и в присъствие на немюсюлманите на име Симеон, син на Радослав, жител от село Бистриче, призна и заяви доброволно и чистосърдечно:

„С окончателна, истинска шериатска продажба продадох на споменатия Симеон за 1500 акчета в обръщение половината свой дял от лозето си от приблизително пет чапалъка, което купих преди известно време от немюсюлманите Петко — лозе, находящо се в землището на село [ . . . празно място] при граници: от една страна лозето на Юсуф, [от друга] собственото ми лозе, [от друга] обществен път; получих определената цена и предадох описания имот; от днес нататък той е негов имот; да го владее, както му е угодно и както може.“

При тези изявления изложените признания на поменатия изявител Стойо бяха потвърдени присъствено от поменатия Симеон, в полза на когото бяха направени, и се одобриха от същия при размяна на мисли между двамата. След това [съдът] постанови валидността на настоящата продажба, за която потребност се написа този истинен документ, който бе връчен на молителя, за да му послужи в случай на нужда. Това стана на 24 шевал честити 1026 г. [25 октомври 1617 г.].

Свидетели на станалото: [написани четири турски имена].

Соф. кад. рег. № 1-бис, стр. 18, док. II

 

22 — 31 август 1618 г.
11 — 20 рамазан 1028 г.

 

Съдебен протокол за продажбата на една къща на непълнолетни

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Емир Али, жител от махала Кара Данишменд на гр. София, [се яви] в шериатския съд и заяви в присъствие на немюсюлманката Стойна, дъщеря на Петре, майка и назначена от шериатския съд за настойница на непълнолетните Петко и Яно (Яна), деца на Колю, умрял преди известно време.

„С окончателна, истинска шериатска продажба продадох на поменатите две непълнолетни деца за четири хиляди сребърни акчета имота си, къща с всичките ѝ приспособления в границите ѝ, къща, находяща се в поменатата махала при съседи: имотите на продавача, на Байо, на галантериста Иван и частен път; получих цената ѝ и предадох продадения имот; от днес нататък гореописаната къща е купен имот на поменатите две непълнолетни деца; да я владеят, както им е угодно."

Това изказване на заявителя (продавача), направено от отбелязания начин, се потвърди присъствено от казаната настойница, след което по нейно искане се протоколира станалото [в съдебното заседание] на 11 — 20 рамазан благословени 1028 г. [22 — 31 август 1618 г.].

Свидетели на станалото: Пир Хаджи, син на Махмуд Челеби, имам; Ридван Халифе, имам; Мехмед, бакалин; налбант Реджеб; налбант Ахмед, Дурак Челеби, имам, и други [от присъстващите].

Соф. кад. рег. № 308, л. 7б, док. I

 

22 — 31 август 1618 г.
11 — 20 рамазан 1028 г.

 

Съдебен протокол за продажба по пълномощие

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Имамът Ибрахим ефенди, пълномощник на Айше хатун, дъщеря на Ридван, жителка от махала Тахъл Базаръ, София, се яви в съда за изповядване на долуозначената продажба по пълномощие, установено пред шериатския съд от показанията на свидетелите Абди Халифе, мюезин, и Осман, син на Юсуф, мюезин, и в присъствие на Елхадж Ахмед, син на Хасан, приносител на този документ, заяви по пълномощие:

„С окончателна, истинска шериатска продажба продадох на поменатия Елхадж Ахмед за четири хиляди текущи сребърни акчета празното [дворно] място на упълномощителя ми, находящо се в гореказаната махала при съседи: дюкяна на продавача на сол Мухи, имота на Хаджизаде Хасан Челеби, свещена джамия и обществен път; получих цената и продадох продадения имот; от днес нататък той е негов купен имот; да го владее, както му е угодно и както иска.“

Това изказване на заявителя бе потвърдено присъствено и устно от тогова, в полза на когото бе направено; след това по искане на [страните] се протоколира протеклото [станалото] в съда. Написано на 11 — 20 рамазан благословени 1028 г. [22 — 31 август 1618 г.].

Свидетели на станалото: Хамза, син на Хасан; Тузджу Осман; Осман, син на Абдуллах; Мусали Челеби, мюезин, Али Халифе, имам; Сабунджу Муса, Елхадж Ахмед, земеделец, и други [от присъстващите].

Соф. кад. рег. № 308, л. 86, док. II

 

21 — 30 септември 1618 г.
1 — 10 шевал 1027 г.

 

Съдебен протокол на софийския кадия

относно искането на софийския жител Илия

да му бъде върната съпругата му Петкана,

отвлечена от еничерина Осман

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Написано за това, че немюсюлманинът на име Илия, жител от град София, махала Банишор, се яви в шериатския съд и призова на съда еничерина Осман бешѐ от същата махала и в негово присъствие се изказа така:

„Поменатият Осман бешѐ държи в къщата си съпругата ми Петкана, въпреки че му я искам, той не ми я дава, като от доста време насам я надумва да се разведе с мене; така повече от една година той я крие в къщата си, без да е сключил брак; моля съда да запита [ответника] по въпроса и да протоколира изказването му.“

При тези думи на Илия поменатият Осман беше бе запитан от съда [да се изкаже по въпроса]. В отговора си той призна казаното от ищеца и доведе в съда поменатата немюсюлманка [Петкана] и я предаде на съпруга ѝ Илия. По искане [на заинтересования] станалото в съда се протоколира. Написано през 1 — 10 от месец шевал 1028 г. [21 — 30 септември 1618 г.].
Свидетели на станалото: [написани три турски имена].

[Продължение на горния протокол]

Горепоменатата Петкана заяви пред кадийския съд: „Моля съда да запита горепоменатия Осман бешѐ [за моите вещи] и да го застави да ми върне дванадесетте хиляди акчета в монети, един дюшек средна големина, един миндер, калци (?) и два-три накита.“ Запитан, Осман бешѐ отрече да е взел гореказаната сума и предаде на шериатския съд другите вещи и станалото в съда се протоколира в същия ден.

Свидетели на станалото: [записаните в предходния протокол на регистъра].

Соф. кад. рег. № 1-бис, стр. 167, док. II

 

18 — 27 януари 1619 г.
1 — 10 сафар 1028 г.

 

Съдебен протокол на софийския кадия

относно иска на спахия за

принудително връщане на изселил се рая

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Ахмед бей, спахия на село Ивраждебне, спадащо към големия град София, призова на съд немюсюлманина на име Митре от село Челопеч, спадащо към поменатия голям град София, и в негово присъствие заведе следния иск и заяви:

„Поменатият немюсюлманин е рая от село Ивраждебне, от преди седем-осем години отиде в село Челопеч и живее там; издадена е високославна заповед за връщане в първоначалните (родните) им села раи, които не са живели десет години в други селища [където са се преселили]; искам Митре да бъде разпитан и с него да се постъпи по надлежния ред [по закона].“

При това изказване поменатият ответник бе запитан по въпроса и той в отговора си каза: „В поменатото село [Челопеч] живея повече от десет години.“

Но понеже поменатият Ахмед бей отрече това твърдение, поискано бе от поменатия немюсюлманин доказателство, сходно с истинността на твърдението му. След това съдът изслуша свидетелските показания на лицата: Мехмед, син на Абдуллах, и друг Мехмед, син на Мустафа, които казаха: „Наистина поменатият Митре живее в село Челопеч повече от десет години, така знаем и така свидетелстваме.“ По искане [на Митре] станалото в съда се протоколира през 1 — 10 сафер 1028 г. [18 — 27 януари 1618 г.].

Свидетели на станалото: Чохаджи Дервиш бешѐ; Бекир, син на Мехмед, съдебен разсилен; Мустафа, съдебен разсилен, и др. [от присъстващите].

Соф. кад. рег. № 313, отк. 10, стр. 1, док. II

 

28 януари — 6 февруари 1619 г.
21 — 29 сафар 1028 г.

 

Съдебен протокол относно иск на софийския доганджибашия

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Мустафа бешѐ, настоящ доганджибашия на големия град София, се яви и призова на съд немюсюлманина4..., жител от село Дивотино, спадащо към големия град София, и в негово присъствие заведе иск и се изказа:

„Немюсюлманинът Иван, баща на поменатия ответник, и Стою, негов дядо, са записани доганджии в регистъра; обаче сега поменатият Аврам отлага (не желае) да плаща данъка „доган“5; искам да бъде разпитан по въпроса.“

При това изказване разпитаният Аврам каза: „Действително името на баща ми е Иван, а името на дядо ми е Стою, но от дядо и прадядо нито сме соколари, нито владеем соколарска бащина, от старо време ние сме рая, синове на рая.“

След това изказване станалото в съда се протоколира и се даде [като документ] на поменатия Мустафа бешѐ по негово искане. [Написано] през последните десет дни от сафар благодатни 1028 г. [28 януари — 6 февруари 1619 г.].

Свидетели на станалото: [написани четири турски имена].

Соф. кад. рег. № 313, отк. 10, стр. 6, док. III

 

7 февруари 1619 г.    
21 сафар 1028 г.

 

Съдебен протокол за освобождаването на един роб

от руски произход

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Елхадж Сади, пълномощник на жителя от махала Мансур Ходжа на големия град София, именуван капуджу Мустафа бей, известен под името Кара Софу, се яви в шериатския съд за изповядване пред съда по долууказаното освобождение от робство по пълномощие, удостоверено от свидетелите: Елхадж Елиас и Елхадж Пири, и в присъствие на държателя на този документ, Сиявуш, син на Абдуллах, ръст среден, вежди черни, очи пъстри, по произход русин, а по народност (вяра) мюсюлманин, и заяви по пълномощие: „Упълномощителят ми, вдъхновен от чистосърдечно намерение и любов към бога, освободи от робство поменатия свой собствен роб, като го отчисли от имуществото си и го приобщи към категорията на свободно родените същества [хора]; отсега нататък Сиявуш е свободен като другите свободно родени същества (хора); върху освободения роб упълномощителят ми занапред си запазва само правото на попечителство, дадено по шериата на господарите, които са освободили свои роби.“

При това изказване по искане [на поменатия Сиявуш] станалото в съда се протоколира на 21 сафер благодатни 1028 г. [7 февруари 1618 г.].

Свидетели настаналото: [Поменатите в предходния протокол] от регистъра.

Соф. кад. рег. № 313, отк. 10, стр. 6, док. I

 

3 — 12 август 1619 г.
21 — 30 шабан 1098 г.

 

Съдебен протокол за продажба на къща в София

Превод: Борис Ачков

 

Лицето Мехмед челеби, син на Мустафа, държател на документа, е бил упълномощен със специално пълномощно от навършилия пълнолетие младеж Хасан, син на Хюсеин, жител на една от махалите на град София, а именно махалата Язаджиоглу. В залата на градския съд съгласно даденото му пълномощно в присъствието му лицето Пилме, син на Абдуллах, открито и валидно направи следното действително и законно заявление: „С действителна и законна продажба продадох на Мехмед Челеби, упълномощен от споменатия [Хасан, син на Хюсеин], находящата се в споменатата махала моя собствена къща при установени граници: от една страна имота на Вели, син на Абдуллах, и от три страни обществен път, съдържаща откъм вътрешния ѝ двор малка постройка, изба и кладенец, за шест хиляди сребърни акчета според текущия курс, като получих продажната цена и предадох имота. От днес нататък той е притежател на купения имот и може да го ползва, както пожелае, като бъде щастлив владелец.“ Впоследствие след така установените заявления на споменатия декларатор, изяснени по подробен и приемлив начин, бяха потвърдени и приети от споменатия пълномощник. След това по искане на правоимеющия изявленията се вписаха.

Написано през последните десет дни на месец шабан велики 1028 г. [3 — 12 август 1619 г.].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 2, док. II

 

3 — 12 август 1619 г.
21 — 30 шабан 1028 г.

 

Съдебен протокол с признание за изплатен дълг

Превод: Борис Ачков

 

Жителят на град София Сефер чауш в залата на градския съд и в присъствието на Вели, син на обущаря Бали, който е причина за съставянето на настоящия акт, направи следните заявления и признания:

„Получих напълно и изцяло от споменатия Вели сумата шест хиляди и осемстотин акчета, която имах да вземам от него и която той от преди известно време ми дължеше като дадена му в заем.“ След като споменатият декларатор заяви горното, по искане на въпросния Вели изявленията се вписаха.

Написано през последните десет дни на месец шабан велики на 1028 г. [3 — 12 август 1619 г.].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 5, док. II

 

12 — 21 август 1619 г.
11 — 20 шабан 1028 г.

 

Препис от заповед за опазване

икономическите интереси на дубровнишките търговци

Превод: Борис Ачков

 

Sof kad reg 16 c16Образец между кадиите и съдниците, рудник на добродетел и слово, наший господин кадията на София да се увеличи добродетелта му. Щом пристигне настоящият височайши императорски акт, да се знае следното. Дубровнишките представители при щастливата ми порта са изпратили изложение, в което се излага, че в София и околността ѝ по-рано е имало повече от сто къщи дубровничани, които са били приятели на щастливия престол и добри данъкоплатци и които подобно на други търговци са закупували всякакви стоки, а най-много вълна. Докато от преди години никой не им се намесвал и противопоставял, понастоящем, когато те са намалели и останали едва петнадесет-двадесет къщи, някой си от тамошните евреи, именуемият Соломон Еляче и други евреи под предлог, че вълната била необходима за Солун, започнали да се намесват, и то за свои лични облаги, като от шест месеца насам само те са взимали вълната. Действайки така несправедливо и натрапчиво, то и останалите малко хора от дубровничаните ще бъдат унищожени и разпръснати, ако по този начин евреите продължат под споменатия претекст да ги насилват. С горното изложение се предявява молба да няма намеса върху търговците-дубровничани, като им се върне и онова, което им е било взето, и ако не им се върне от евреите, да се съберат от последните по седемстотин акчета на всеки кантар. Така също да се издаде свещена заповед, съгласно която отсега нататък да няма намеса, когато дубровничаните закупват вълна и други стоки. По този повод заповядвам да наредиш, щото дубровнишките търговци в бъдеще да получават и закупуват по начин, по какъвто са изкупвали от местата, откъдето по-рано са ги взимали. Отсега нататък да не допущаш намеса и насилие върху тях относно закупените от тях от по-рано оспорвани им вълни и тези, които ще закупят. Дубровничаните са приятели на щастливия ми двор и са добри данъкоплатци и като така необходимо е, те да бъдат зачитани и покровителствани. Не е по моята височайша воля да бъдат насилвани противно на свещената ми заповед. При това да не позволяваш да бъдат насилвани и заплашвани от евреите и от други, което е противно на свещената ми заповед. Така да знаеш и да установиш моята височайша воля, след като видиш настоящото. Имай доверие в моя свещен знак! Написано през средните десет дни на месец шабан велики 1028 г. [12 — 21 август 1618 г.]. От град Костантиние 4 август 1619 г.

Соф. кад. рег. № 308, стр. 20, док. II

 

12 — 21 август 1618 г.
1 — 10 рамазан 1028 г.

 

Съдебен протокол за регистриране на недвижим имот,

получен с тапия

Превод: Борис Ачков

 

Славният между подобните и равните си султански служител Юсуф ага, жител на гр. София, представи [на съда] притежаваното от него тапунаме с дата джемази-юл евел, хиляда двадесет и осма година [16 април — 15 май 1618 г.], подписано и подпечатано от Юсуф бей, войвода на хасовете на Мехмед паша в Софийско, със следното съдържание:

„Тъй като лицето Исмаил от село Мировяне е умряло, без да остави мъжки наследници, то бащината му е останала празна и напусната, вследствие на което тя подлежи да се даде другиму с тапия. На това основание войводата събра от Юсуф ага хиляда и четиристотин акчета берия за тапия съгласно закона и му издаде горепоменатото тапунаме“.

Юсуф ага поиска документ и от високоуважавания шериатски съд, за да не му пречи никой във владението при условие да плаща на спахията шериатския десятък и се написа този протокол на поменатата в предходния протокол дата (първите десет дни на рамазан 1028 г.) [12 — 21 август 1618 г.].

Свидетели на станалото: [свидетелите от предходния протокол].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 9, док. II

 

1618 — 1619 г.
1028 г.

 

Съдебен протокол с признание за изплатено задължение

Превод: Борис Ачков

 

Дервиш Ахмед, събирач на приходи и заместник на мютевелията, мюезинът Бали, ходжа на вакъфа на покойния правоверник Мехмед паша, да му е лека пръстта, в залата на съда и в присъствието на Соломон, син на Яхир, евреин, който е причина за съставяне на акта, направиха следните изявления:

„Въпросният Соломон имаше задължения към споменатия вакъф, от който беше получил [взел] десет хиляди акчета със съответната им лихва. Заявяваме, че при това положение на нещата ние събрахме и получихме от същия Соломон въпросната сума от десет хиляди акчета. От този момент той няма дълг нито едно акче, нито една аспра.“ Така изразеното заявление, направено по законен ред, по искане на същия Соломон бе вписано. Написано 1 рамазан благословени 1028 г. [1618 — 1619 г.].

Свидетели на станалото: елхадж Елиас; елхадж Саръ, син на Хаферуллах; Кюсенч Мехмед; елхадж Мехмед; Мустафа Халил, син на елхадж Курт; Мусли Челеби; Шабан Бекир.

Соф. кад. рег. № 308, стр. 12, док. III

 

12 август 1619 г.
1 рамазан 1028 г.

 

Съдебен протокол с признание за изплатено задължение

Превод: Борис Ачков

 

Якуб, син на Абдуллах, баща на убитата неотдавна малолетна Рабиха, бивша жителка на махалата „Карагьоз“ в град София, в залата на съда и в присъствието на жителите на споменатата махала направи следната декларация:

„Бях дал рождената си дъщеря на госпожа Хема хатун, жителка на споменатата махала, за да ѝ прислужва. При това положение на нещата по време, когато дъщеря ми е била като нейна прислужничка, къщата ѝ била нападната от разбойници, които вътре в къщата убили детето ми. Претендирам за кръвно обезщетение от въпросната Хама. Няма предявен иск против населението от махалата относно претенцията ми за кръвно обезщетение. Ако след решението предявя такъв иск, то той да се счете за неуместен и да не се приема за разглеждане.“ След това заявление на споменатия декларатор, което беше надлежно записано, така както го е изразил той, същото бе вписано и връчено на казаното население, за да послужи при нужда за пресичане на възможни сблъсквания и интриги за убийства. Написано на първи 1 рамазан благословени 1028 г. [12 август 1619 г.].

Соф. кад. рег. № 308, стр. 14, док. I

 

5 — 14 февруари 1620 г.    
1 — 10 реби-юл евел 1029 г.

 

Съдебен протокол по иск

срещу поръчител по договор за доставка на кожи

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Дубровничанинът на име Иван, неверник, от град София се яви в шериатския съд и призова на съд държателя на този протокол, евреина на име Елез, син на Мефтали, от немската еврейска община в големия град София, и в негово присъствие заведе иск и заяви:

„Преди шест години от днешна дата бях дал на брата на поменатия евреин на име Исмаел сукно, срещу което беше се задължил да ми даде двадесет биволски кожи по четиристотин акчета едната, а поменатият Елез беше станал поръчител [на брата си] за доставката на поменатите кожи, но до този момент доставянето на кожите се отлага; искам да го запитате по въпроса и да се постъпи надлежно (според закона).“

При това изказване на ищеца запитан бе посоченият Елез, който призна поменатото поръчителство, но добави: „На основание поръчителството си дадох на поменатия Иван ловешки обработени и оцветени кожи срещу двадесетте кожи и по този начин се издължих към него и занапред не му дължа нито едно акче, произходящо от стойността [на сукното] и на кожите.“

При това твърдение на Елез ищецът отрече да е получил ловешки кожи и съдът поиска доказателство от Елез, отговарящо на истинността на твърдението му.

По този повод съдът разпита свидетелите-евреи Исак и Шабан, син на Яко, присъстващи в съда, и те казаха: „Наистина поменатият Иван получил от поменатия Елез въпросните кожи, ние бяхме свидетели при получаването и той заяви: „Занапред от поменатия Елез и от брат му Исмаел нямам за получаване нито едно акче, нищо, напълно се разплатихме“, това чухме като свидетели и такива показания даваме.“

Така направените свидетелски показания бяха приети от съда и се написа този протокол, който да послужи като документ за освобождаването от задължение евреите-поръчители Елез и Исмаел.

Написано през първите десет дни от месец реби-юл евел на 1029 г. [5 — 14 февруари 1620 г.].

Свидетели на станалото: [написани четири турски имена].

Соф. кад. рег. № 313, отк, 8, стр. 31, док. I

 

5 — 14 февруари 1620 г.
1 — 10 реби-юл евел 1029 г.

 

Съдебен протокол по иск за собственост на бащина

Превод: Гълъб Гълъбов

 

Немюсюлманинът на име Тошо, син на Стоян, жител от село Погледеч, спадащо към големия град София, се яви в шериатския съд и призова на съд държателя на този документ, лицето Мехмед Челеби - син на Али Чауш, и в негово присъствие заведе иск и заяви:

„Повече от десет години има откак поменатият Мехмед Челеби владее бащината ми, която притежавам в горепоменатото село, моля да се запита ответникът и да се постъпи надлежно.“

След това изказване на ищеца запитан, поменатият Мехмед Челеби отговори: „Бащината, която иска поменатият ищец, ми е преминала по наследство от баща ми и аз я владея повече от десет години. Не ми е известно тя да е била на поменатия Тошо.“ След това поменатият Тошо каза: „Преди известно време аз прехвърлих върху бащата на поменатия Мехмед Челеби владението на поменатата бащина, която владеех в поменатото село заедно с други земеделски имоти.“

При това положение съдът предупреди поменатия Тошо да се откаже от спорната бащина и станалото в съда се протоколира и се връчи на ответника като документ.

Написано на поменатата дата (дата на предходния протокол в регистъра) 1 — 10 реби-юл евел 1029 [5 — 10 февруари 1620 г.].

Свидетели на станалото: [написани четири турски имена].

Соф. кад. рег. № 313, отк. 8, док. III

 

22 май 1655 г.
16 реджеб 1065 г.

 

Препис от султанска заповед за събиране

данъка върху овцете в Разградско

Превод: Петър Иванов

 

Решението с височайшия свещен акт е:

Rus cad reg R1 16aТъй като е много необходимо да стане изчислението и събирането на налога върху овцете за периода от началото на април хиляда шестдесет и шеста година до началото на април хиляда шестдесет и седма година [началото на април 1656 г. до началото на април 1657 г.] от раите-мюсюлмани в казата Хезарград и околността, то [неговото събиране] е възложено на Махмуд, образец на равните си, да се увеличава мощта му, комуто е връчен препис от подпечатан и номериран регистър за овцете. Съгласно издадената от мен заповед това изчисление и събиране да се нареди да започне, понеже времето за това е настъпило. Заповядал съм с получаване на издадената от мен свещена заповед вие, които сте кадии, да наредите в споменатата каза и околностите ѝ изчислението и събирането на налога за казаното време от овците, притежавани от раите-мюсюлмани, да стане според изпратения препис от подпечатания и номериран регистър за овцете, като за всяка овца се събира по едно акче налог за овцете и за тристата глави овце по пет акчета налог за овцете и за всеки сто глави овце по двадесет акчета такса гулямие. Да не се допуска никакво отклоняване или противопоставяне на заповедта и регистъра. Що се отнася до лицата с непостоянно местожителство и незаписаните в регистъра овце, да не се допусне никакво укриване от страна на споменатия мубашир. Да се нареди налогът [върху овцете] в случая да се събира според направената регистрация в новия регистър и въз основа на горното изчисление. Взетите за държавното съкровище жълтици [да се изчисляват] по сто и осемнадесет акчета, кямил грош — по седемдесет и осем акчета, а еседи грош — по шест, десет и осем акчета; злоти — по тридесет и осем акчета... И така да не се допусне нито повече, нито по-малко, като при взимането на акчетата да се внимава те да бъдат от чиста смес. Внимавай да не събираш изтрити и фалшиви или счупени акчета. Споменатият (Махмуд) да внесе на двадесет и деветия ден от месец реджеб хиляда шестдесет и пета година [4 юни 1655 г.] като добро предзнаменование в императорското ми съкровище двадесет и пет хиляди акчета. Твоята цел да бъде щото събирането да стане с най-голяма грижа и внимание. Да се въздържаш много от противопоставяне, нарушаване и пресилване на закона. Така да знаеш. Имайте доверие в свещения знак. Написано на 16 реджеб 1065 г. [22 май 1655 г.].

От седалището на великия град Константиние.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 19-а, док. I

 

23 септември 1655 г.
4 зилхидже 1066 г.

 

Съдебен протокол за призоваване на отклонил се от съда ответник

Превод: Петър Иванов

 

Юсуф бей, живущ в село Батин, в околността на град Русчук, се яви пред свещения шериатски съд и разкривайки своето намерение, каза:

„Имах желанието да смеля брашно в село Красен, спадащо също към казания град [Русчук]. Немюсюлманинът Георги, жител на село Чернови, в околността на казания град (Русчук) се нахвърли върху мене и с един боздуган без никакво право ми нанесе удар по главата и по гърба и ме нарани. Моето желание е, щото от страна на съда да се напише писмо, за да бъде призован пред свещения шериатски съд да бъде изслушана жалбата ми и се раздаде правосъдие.“ От страна на съда призовка не се изпрати. Но за по - бърза процедура в случая от страна на каймакамина на Нийболу се определи лицето Ахмед ага за мубашир, който бе изпратен със съдебно писмо (призовка) от шериатския съд за призоваване на споменатия немюсюлманин Георги да се яви пред съда. Това писмо (призовка), с което се иска явяването на немюсюлманина Георги пред съда, бе прочетена пред жителите на казаното село, които жители съобщават на споменатия Ахмед ага, какво посоченият немюсюлманин Георги е избягал и не се е подчинил и като така той не се яви пред съда. Във връзка с извършеното по въпроса на споменатия Юсуф бей споменатият Ахмед ага също се яви пред съда и поиска да се отбележи неявяването пред съда и неподчинението на въпросния немюсюлманин, както и неговото отклонение, и да ми се връчи едно извлечение. На 4 от свещения зилхидже 1066 г. [23 септември 1656 г.].

Свидетели на станалото и подписали съдебния акт: Абди бешѐ, син на Юсуф; Али бешѐ, касиер в съда, Реджеб, син на Али; Искендер, човек на наиба; написал акта Ясузаде и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 1-6, док. III

 

23 септември 1655 г.
4 зилхидже 1066 г.

 

Съдебен протокол по предявен

срещу жителите на село Кадъкьой иск

Превод: Петър Иванов

 

Настоящото се състави във връзка с издирването и разследването на убиеца на убития Хюсеин бешѐ, първенец от село, известно под името Кадъкьой в района на град Русчук. [Това се извършва] от назначения от каймакамина на Нийболу мубашир — Абдуррахман ага, който за целта се яви пред съда и като възбужда дело против явилите се в съда жители на казаното село (Кадъкьой), [а именно]: Михаило, Каракале, Тодор, Пенчо, баща му, Рахиле, баща му Велчо и други, заяви:

„Преди шест месеца от днес (от явяването ни в съда) жителите на казаното село (Кадъкьой) са убили жителя на казаното село, еничарина Хюсеин бешѐ. Моето искане е да бъдат разпитани [явилите се] и наследниците да получат правото по закона.“ Запитани, явилите се направиха възражения, като отговориха: „Ние наистина сме в неизвестност и нищо не знаем по споменатия случай.“ Те отрекоха всичко. Обаче, когато се поиска от мубашира да подкрепи с доказателства обвинението спрямо споменатите, и бидейки до голяма степен безсилен да стори това, тогава се предложи на жителите на казаното село да положат клетва за това, че те в това отношение са в пълна неизвестност и не знаят нищо. Тогава всеки един поотделно се закле в своето евангелие на Исуса и във великия Ислям. [При това положение] на споменатия Абдуррахман ага се забранява да оспорва (да поддържа обвинението). По искане на жителите на казаното село се вписва в регистъра.

Свидетели на станалото и подписали съдебния акт лица: Халил ефенди, имам; Мехмед ага, кетхуда ери; Шабан бей; Осман бей; Хасан бей, съдебен разсилен, и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 2-а, док. III

 

23 септември 1655 г.
4 зилхидже 1066 г.

 

Съдебен протокол за назначаване настойник

Превод: Петър Иванов

 

Тъй като починалият преди известно време на име [Железко], жител на махала Туна, една от махалите на град Русчук, е оставил малолетни сираци, а именно: Нико, Оден (?) и Железко, без избран настойник и понеже следва да бъде определен такъв, който да приеме и пази преминалите по наследство имот и храни, останали като законно наследство от покойния техен баща — казания Железко, то съгласно великодушните и благородни предписания на Корана на страната във връзка с настоящото определя се и се назначава за настойник като най-подходящ и от голяма полза един от живущите в същия град (Русчук), един от чичовците им на име Николчо, немюсюлманин, който да приеме и пази имота на казаните сираци и да поеме казаното настойничество със задължение да извършва във връзка с това следуемите се изплащания. Направеното се регистрира. Свидетели на станалото и подписали съдебния акт лица:

Али бешѐ, касиер в съда; Искендер, човек на наиба; Абдуллах челеби; Мустафа бей; Ахмед Нафи ефенди и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 2-а, док. V

 

23 септември 1655 г.
4 зилхидже 1066 г.

 

Съдебен протокол за призоваване жителите на село,

дължащо десятък на спахията

Превод: Петър Иванов

 

Лицето Пири спахия, жител на град Хезарград, се яви пред почитания и уважаван свещен съд и като изложи искането си, заяви:

„Бях спахия в село, известно под името Каракоджали в околността на град Русчук. Молбата ми се отнася за връщане на законния ми десятък за хиляда шестдесет и шеста година [1655 година], който [десятък] жителите на селото следва да ми издължат. Свещеният шериатски съд да изпрати един съдебен изпълнител да призове жителите да се явят пред свещения съд и ми се признае правото. С цел да бъдат призовани жителите на казаното село Каракоджали да се явят пред свещения шериатски съд от страна на последния се изпрати с писмо съдебният изпълнител Осман, служител в съда. Тъй като жителите на селото, пред които бе прочетено писмото на съда за тяхното призоваване, не се подчиниха и не се явиха пред шериатския съд, споменатият съдебен изпълнител се завърна и уведоми съда за направеното. Пред вид на това, че след като наново на два пъти бяха изпращани съдебни изпълнители за тяхното призоваване, те пак не се явиха в съда, то след констатиране и потвърждаване на това тяхно неявяване и неподчинение същото се отбеляза в регистъра.

Свидетели на станалото и подписали акта лица: Али челеби, касиер на съда, Негова светлост синът Абдуллах ефенди, Искендер бешѐ, човек на наиба, куцият по рождение Хасан бей, съдебен пристав, и други присъстващи.

Русенският кадийски регистър — R/1, л. 2-б, док. II

 

25 септември 1655 г.
6 зилхидже 1066 г.

 

Съдебен протокол за регистриране продажба на чифлик

Превод: Петър Иванов

 

Сюлейман бей, син на Хасан бей заде, с разредена брада, живущ в град Русчук, бе призован в съда и в присъствието на Ибрахим ага, син на Шах Мердан, също живущ в град Русчук, заяви и направи пълна изповед по долуизложения повод. Продадох чрез ръкостискане и с действителна и валидна продажба моя чифлик, находящ се в село Табан в околността на нахията, известна под името Тутракан, спадащо към град Русчук, който чифлик [граничи] от една страна с Туна, от друга страна с казаното село (Табан) и от двете страни с края на мерата. Чифликът се състои от два хамбара, една одая, къща за слуга, един сайвант, един обор и един двор, както и намиращите се в него (в чифлика) три мои кобили и находящите се в границата на казаното село (Табан) и известни на жителите мои пет ниви — на споменатия Ибрахим ага срещу пет хиляди акчета по текущ курс. Получих в брой сумата и предадох продадения имот. От днес нататък споменатият Ибрахим (се смята) закупил казания чифлик и той да разполага с него, както намери за добре, и да бъде щастлив владетел. След съдебно потвърждаване станалото бе вписано по молба [на явилите се] в сиджила на шести зилхидже 1066 г. [25 септември 1655 г.].

Свидетели на станалото и подписали съдебния акт: кетхуда Бераде; Мустафа ага, Мехмед бей, султански паж, Мехмед бей, султански капуджия, Елхадж Шах Мердан, Али челеби, брат на Абделзафи ефенди.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 1-б, док. II

 

21 ноември 1656 г.
3 сафар 1067. г.

 

Съдебен протокол за определяне издръжка на малолетен сирак

Превод: Петър Иванов

 

От първия ден на месец сафар щастливи (1067.) (19 ноември 1656 г.). Лицето Мустафа, живущ в Джедид махала, една от махалите в град Русчук, се яви в съда и заяви какво починалият неотдавна Дерия е оставил законен малолетен син на име Мехмед, който няма нито издръжка, нито облекло и моли съда да се определи на казания малолетен една издръжка, както и да му се позволи да изиска тази издръжка. Съдията, заемащ това високо място и прилагащ Корана, като се занима с въпроса за издръжката и облеклото, определи по три акчета дневно, начиная от днешна дата, като позволи на казания Мустафа да прибегне и към изискване, ако това стане необходимо. В случай на настъпило благоприятно положение да се откаже и изостави тази издръжка. Това достоверно и високохуманно решение се вписва в регистъра. Написано на трети сафар щастливи 1067. г. [2 декември 1655 г.].

Свидетели на станалото: Мустафа челеби, син на Омер ефенди, куцият от рождение Хасан бей, съдебен пристав, Мустафа бешѐ Таби ефенди, Хасан бешѐ Таби ефенди и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 2-б, док. V

 

22 декември 1656
5 реби-юл евел 1067. г.

 

Препис от султанска заповед за доставка на коне

Превод: Петър Иванов

 

До моя министър и комендант на Узи, паша, бог да продължи славата му, и кадиите на санджаците Силистра и Нийболу, гордост на кадиите и съдниците, рудник на добродетел и слово, да се увеличава добродетелта им, и кетжуда ерите, и еничарските сердари, гордост между равните си, да се увеличава славата им. Щом пристигне настоящият височайш императорски акт, да се знае следното. С божия благословия и вяра в него и ако бог иска, през тази щастлива със събития пролет ще се състои положително императорски поход към Ефляк и за нуждите на този ми императорски поход е необходимо доставянето на повече коне. Издаден е мой височайш ферман, с който се нарежда, щото стойността на всеки един от стоте коня, които ще бъдат закупени между най-хубавите, намерени на самото място, ще се даде (брои) от Видинския назарет при условие, че всеки ще струва хиляда и петстотин акчета. Те да бъдат закупени и набавени по спешност и бързо да се изпратят още преди първия ден на пролетта (22 март) в императорските ми конюшни. Назначеният по мое благоволение и със свещената ми заповед Абдуллах ага, образец на своите връстници и подобни, чиято слава все повече да расте, с пристигането си ще действа въз основа на издадената за случая моя заповед. Той без отлагане и според гореизложеното да закупи заповяданото от мен количество коне, и то от най-хубавите, независимо у кого биха се намерили. Това закупуване и снабдяване да стане спешно и изпращането им в Костантиние бързо, тъй че те (конете) да бъдат предадели в императорската ми конюшня още преди първия ден на пролетта (22 март). Пази се да има небрежност и безгрижие. Сумата от хиляда и петстотин акчета, определена за всеки кон, ще се вземе от приходите на Видинския назарет, като се нареди от всеки емин на муката да се изплати напълно по указаната сметка, като изцяло бъдат запазени правата на собствениците. Да не допуска казаните емини да проявят някакво отклонение под предлог, че няма никакво задължение или пък че сметката му била уредена и закрита. След покупката да се отбележи на гърба на настоящата ми върховна заповед съдебният хюджет, който да се представи в сметководството. Въобще трябва да се обърне голямо внимание на казания императорски поход, който не бива да се сравнява с други такива. Да няма забава и отлагане, нито небрежност и безгрижие. Да се взимат най-хубавите и да се избягват възрастните и негодните за работа [коне], както и строго да се избягва от укриване правата на собствениците. Заповедта ми да бъде изпълнена точно по гореказания начин. Така че ти, казаният  емин„ ако с недаване стойността на конете, за които е реч във фермана ми, станеш причина да бъде нарушена свещената ми заповед и настъпи забава и отлагане, да знаеш, че ще бъдеш строго наказан.

Имай доверие в свещения знак.

Написано днес на 5 реби-юл евел 1067. г. [22 декември 1656 г.]

От седалището на големия град Константиние.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 13-а, док. III

 

22 декември 1656 г.
5 реби-юл евел  1067. г.

 

Съдебен протокол по иск за дължим на спахията десятък

Превод: Петър Иванов

 

Да започне с добро и с победа.

Божи победител и хранител.

От първия ден на месец реби-юл евел 1067. г [18 декември 1656 г.]. Лицето Ридван ага, спахия на село Маратин и жител на град Русчук, причина за написване настоящото, удостои свещения шериатски съд с явяването си и предяви иск срещу присъстващите раи6 от казаното село [Маратин], като заяви:

„Дължимият от тях понастоящем законен десятък и други обичайни данъци, които следва да изплатят, не са ги дали и са останали длъжници. Искането ми е тези недобори да ми се върнат.“ След разпит жителите на казаното село (Маратин), които присъстваха в съда, в своя отговор заявиха: Това, което ни се пада да дължим като законни и други обичайни данъци, ние го издължихме и предадохме на Али ага, брат и пълномощник на нашия предишен спахия Ахмед чауш.“ Запитан, въпросният Али ага отговори: „Наистина като пълномощник на моя брат, казания Ахмед чауш, и въз основа на пълномощието ми аз взех и получих предишния законен десятък и другите обичайни данъци, които жителите на казаното село (Маратин) се падаше да внесат.“ Направените признания, както са описани по-горе от споменатия Али ага и потвърдени също от ищеца Ридван ага, се вписаха и връчиха на 5 реби-юл евел 1067. г. (22 декември 1656 г.).

Свидетели на станалото: Юсуф ефенди; Кенан заде Ахмед ефенди; Балабанли Али ага; Чауш заде бей Хюсрев заде; Хасан бей, съдебен изпълнител и други [присъстващи].

Русенски кадийски регистър — R/1, л. З-б, док. III

 

1 март 1657
1 март 1067

 

Препис от заповед за назначаване управител на везирски хасове

Превод: Петър Иванов

 

Донася се до знанието на Негово Превъзходителство, че намиращите се под ведомството му хасове на великия везир в Кьохне-Исмаил и околността се дават на мютеферика от Високия двор, нашия брат Мехмед ага. И като така необходимо е да се нареди вземането и получаването на законния и извънреден десятък и бад-у хавата, както и другите малко или много добиви, които се отнасят и се падат на въпросните хасове, да се предоставят нему, така както това е било досега. И когато за случая бъде поискано съдействието Ви, благоволете да окажете законната и шериатска помощ и, от друга страна, да не се допусне намеса и обезпокояване от ничия страна. От наша страна се издаде документ за владение начиная от началото на месец март 1067 г. [1657 г.].

Написано на казаната дата7 [1 март 1657 г.].

Преданият и искрен Осман — понастоящем каймакам на Нийболу.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 12-а, док. IV

 

7 март 1657 г.
21 джемази-юл евел 1067 г.

 

Съдебен протокол за регистриране избор на устабашия

Превод: Петър Иванов

 

Уста Хасан, уста Абдулбаки, уста Хасан и други от бъчварското съсловие, в град Русчук, се явиха в свещения шериатски съд и направиха следното изложение: ,До този момент ние си нямаме между нас устабашия. По наш избор и единодушно ние избрахме измежду нас лицето Ессеид Инел и го назначихме за устабашия. Същият понастоящем присъства в съда. Понеже и той (Ессеид Инел) обеща да гледа нашите работи, то от страна на съда да му се връчи шериатски хюджет.“ Пред вид на това, че и споменатият Ессеид Инел потвърди и одобри решението на казаното съсловие, така както е изложено по-горе, то по искане станалото се регистрира. Написано на 21 от казания месец джемази-юл евел 1067 г. [7 март 1657 г.].

Свидетели на станалото: предишните [свидетели] (т. е. в предходния протокол от регистъра).

Русенски кадийски регистър — R 1, л. 4-б, док. II

 

[7 март 1657 г.]
[21 джемази-юл евел 1067 г.]

 

Съдебен протокол за издирване чрез съд безвестно изчезнал

Превод: Петър Иванов

 

Именуемият Муртеза ага, назначен със свещена буюрултия от великия везир за мубашир, който да провери и изследва дали е жив или умрял изчезналият преди известно време Календер, жител на село Кованджилар, спадащо към град Русчук, удостои свещения шериатски съд с явяването си и в присъствието на ответната страна и носител на настоящия документ — жителите на казаното село (Кованджилар), заяви:

„Моето искане е да се запитат [присъстващите жители] знаят ли те дали изчезналият преди известно време Календер е жив или умрял и техният отговор да бъде протоколиран.“ След разпит в техния отговор жителите на казаното село (Кованджилар) заявиха, че преди известно време споменатият Календер заминал за Добруджа по търговия и не се е завърнал. „Не знаем дали той е жив или умрял — и добавиха, — тук присъства Канбер, който е законен син на споменатия изчезнал Календер, също присъства Елфе хатун, съпруга на изчезналия Календер, те да бъдат запитани дали той е жив или умрял.“ Наистина, когато неговият син Канбер и съпругата му Елфе бяха запитани, те отговориха, че той преди известно време е заминал по търговия за Добруджа и че нямат никакви сведения дали той е жив или умрял, и добавиха, че те нямат никакви спорове и разногласия с когото и да било от жителите на казаното село (Кованджилар).

След проверка и потвърждаване на гореизложеното от страна на заявителите и жителите на казаното село (Кованджилар) станалото се вписа в регистъра.

Свидетели на станалото: Зюфт Колу Мустафа ага; известният Хасан бей, съдебен пристав: Мустафа бешѐ, първенец; Али бешѐ, първенец; написал протокола — Ясузаде.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 5-а, док. I

 

25 февруари — 6 март 1657 г.
11 — 20 джемази-юл евел 1067 г.

 

Акт за преотстъпване на зиамет за една година

Превод: Петър Иванов

 

Съобщава се на ваше превъзходителство…8, че селото Даи Хъдърлар и околностите, които понастоящем влизат в подвластната ви каза и които със султански берат ни са дадени като зиамет, се възлагат на нашия човек Ахмед бей за през настоящата хиляда шестдесет и седма година начиная от началото на март до края на годината [март 1657 до февруари 1658 г.]. Дай боже с пристигането му, надявам се, че не ще престанете да се отнасяте към нас с необходимото благоволение и ще наредите, щото казаният тимар да бъде притежаван от споменатия за през цялата година, като се нареди да взима и прибира добива. Да не се допусне ничия намеса. Впрочем животът и почитта ви да бъдат вечни. Вашият искрен и предан приятел Мехмед ага, понастоящем мютеферика при високия двор.

Написано през средните десет дни на джемази-юл евел 1067 г. [25 февруари — 6 март 1657 г.].

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 16-а, док. IV

 

15 февруари — 16 март 1657 г.
джемази-юл евел 1067 г.

 

Препис от султанска заповед за опазване правата на откупчик

в Русенско и Силистренско

Превод: Петър Иванов

 

Образци на кадиите и съдниците, рудник на добродетел и слово, наши господа кадиите на Силистри, Русчук, да се увеличи добродетелта им. Щом пристигне настоящият височайш султански акт, да се знае следното. Лицето Максуд, да се увеличи мощта му, емин на мукатаите на Русчук, и на Силистра и на околността, донася до щастливия ми двор, че войводите на селата от императорските хасове под предлог, че това е регистрирано като техен добив, забраняват даването на четвърт от уловената риба в езерата, които са образувани от реката Туна близо до селата Исмаил, Бръшлен, Карасу и околността, спадащи към казата Русчук, които според условията влизат в неговия илтизам.

Така, съобщавайки за несправедливо причинените големи щети на неговия илтизам и на съкровището и като се хвърли поглед в главните регистри за мукатаите, запазени в императорското съкровище, ще се види, че една четвърт от уловената риба в казаните езера на Дунава е за съкровището, а за другата да няма никаква намеса и насилие. Тъй като това е в условията на илтизама на казания емин и е отбелязано и регистрирано, имайки пред вид това условие в илтизама, заповядвам да се действа съгласно него и с получаване на свещената ми заповед да се действа също в съгласие с издадената в случая моя заповед. Във всеки случай тези, които ловят риба в Дунава и езерата според условието в илтизама на казания емин, когато бъде поискана четвъртинката от тъй уловената риба и се случи, че войводите на селата от императорските хасове под предлог, че това е отбелязано като техен добив, отклонят или упорстват в даването, и в случай, че това стане така, тогава въз основа на условието в илтизама на казания емин и берата да се вземе и даде на съкровището едната четвърт от уловената риба в казаните езера и Дунава. Никой да не пречи на височайшия берат и да не се противопоставя на условието в илтизама. Да не се допуска отклоняване и създаване на спорове. Да се предпазвате от нанасяне щети на съкровището, от противопоставяне на закона и от упражняване насилие и гнет.

Написано през месец джемази-юл евел, 1067 г. [15 февруари — 16 март 1657 г.].

От седалището на големия град Костантиние.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 13-а, док. I

 

20 март 1657 г.
4 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Съдебен протокол по обвинение срещу жена,

извършила прелюбодеяние

Превод: Петър Иванов

 

Причинителят за написването на настоящото именуемият Дервиш ага, образец между равните си, забит в село Табан, спадащо към град Русчук, се яви в съда и в присъствието на обвиняемата Съба, християнка, заяви:

Казаната [Съба] преди една година от днешна дата [от явяването в съда] по прелюбодеяние остана бременна, а след три месеца тя пометна в казаното село. Аз искам тя да бъде запитана, като отговорът ѝ бъде протоколиран.“ След разпит споменатата Съба отхвърли обвинението с отказ. Когато бяха поискани доказателства от споменатия Дервиш ага, тогава жителите-немюсюлмани на казаното село [Табан], поп Герги и Кевсеч (с разредена брада) Никола, които присъстваха в съда като свидетели, дадоха следните свидетелски показания: „Споменатата Съба преди една година от днешна дата останала бременна по прелюбодеяние и пометна след три месеца в казаното село [Табан]. В това отношение ние сме свидетели и даваме нашите свидетелски показания.“ След установяване достоверността на свидетелските показания споменатата Съба по искане бе предадена на казания забит Дервиш ага за по-нататъшно действие.

Настоящото се написа и му се връчи.

Написано на 4 джемази-юл ахър 1067 г. [20 март 1657 г.].

Свидетели на станалото: Мухбит Мустафа Челеби; Топал Хасан, съдебен пристав; Мустафа бешѐ, първенец; Махмуд ага, Арнауд заде и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 5-а, док. III

 

[23 март 1657 г.]
[7 джемази-юл ахър 1067 г.]

 

Съдебен протокол относно спогодба за откуп,

платен от нападател на наранен

Превод: П. Иванов

 

Именуемият Али, жител на махала Фаик, една от махалите на град Русчук, удостои свещения шериатски съд със своето явяване и в присъствието на ответната страна, Али бей, който е редовно упълномощен според мюсюлманския закон да представлява при утвърждаване на долуизложената помирителна спогодба лицето Халил, отсъстващ от съда и причина за написване на настоящото, направи пълно признание, като заяви: „Преди два месеца от днешна дата (от явяването в съда) [ответникът Халил] нахълта посред нощ в къщата ми и нарани мен и жена ми Айше, като ни удари със сабя. Тъй като помежду ни се създадоха остра вражда и доста недоразумения, при това положение за сключване на помирение между нас се намесиха помирители и съобразно с решението на главния от помирителите-съдии ние сключихме помирение срещу хиляда и двеста акчета, които приех и получих като откуп на сключеното помирение лично от споменатия пълномощник Али. По искане станалото се вписа в регистъра.

Свидетели на станалото: Махмуд ага Армуд заде; Кенан ага; Байрам ага; Арнаудлу Хюсеин ага и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 6-а, док.1

[На 7 джемази-юл ахър 1067 г.] [23. III. 1657 г.]

 

[23 март 1657 г.]
[7 джемази-юл ахър 1067 г.]

 

Съдебен протокол относно неплатен дълг към вакъф в Русе

Превод: Петър Иванов

 

Именуемият Мехмед челеби, заемащ понастоящем длъжността мютевелия на вакъфа „Ахмед ефенди“ в град Русчук и причина за написване настоящото, се яви в съда и в присъствието на ответника Коджа Али бей, жител също на казания град Русчук, предяви своя иск, като заяви:

„Въпросният Али бей има един дълг към казания вакъф, възлизащ на две хиляди и четиристотин акчета, и той (длъжникът) все отклонява да го изплати. Моето искане е той (ответникът) да бъде запитан и да върне вземането.“ След разпит споменатият Али бей отрече четиристотинте акчета от казаната сума и при това възражение се поиска от споменатия Мехмед челеби да подкрепи иска с достоверни доказателства. За целта той посочи лицата Мустафа ефенди, син на Омер ефенди, и Юсуф ефенди — справедливи мюсюлмани, които присъстват в съда специално да свидетелстват. Давайки своите свидетелски показания, те заявиха: „Въпросният Али бей пред нас изповяда и призна следното: „Към казания вакъф имам един дълг от две хиляди и четиристотин акчета, които съм длъжен да изплатя.“ В това отношение и въз основа на гореказаното ние сме свидетели и даваме също нашите свидетелски показания.“ Тъй като свидетелските показания са приемливи, отбеляза се в регистъра, че се напомня на казания Али бей да внесе сумата 2400 акчета на казания мютевелия Мехмед челеби.

Свидетели на станалото: Али ага, емин на бейт-юл мала; Хасан бей, съдебен пристав; Мустафа бешѐ, първенец, и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 6-а, док. IV

[На 7 джемази-юл ахър 1067 г.] [23. III. 1657 г.]

 

[23 март 1657 г.]
[7 джемази-юл ахър 1067 г.]

 

Съдебен протокол за регистриране отказ от иск за кръвнина

Превод: Петър Иванов

 

Именуемият Зоте, немюсюлманин, съпруг на убитата преди известно време немюсюлманка Драгана, жителка на село Исмаил-и джедид (Исмаил), спадащо към град Русчук, се яви в съда и в присъствието на ответниците Стойко, Тодор, Неделко и други, причина за написване настоящото, жители на казаното село, направи пълно изложение, като заяви: „Жителят на споменатото село Руси, син на Герги, нанесе удар с ритник в слабините на съпругата ми, казаната покойница-немюсюлманка Драгана, която след десет дни почина. В казаното село с никого нямам никакъв спор, свързан с каквато и да било кръвна плата. Ако пък в дадения случай лично от мен или косвено бъде възбудено дело пред уважаемите съдии, да не се обърне внимание и да не се дава ход на него. С устното одобрение и публично потвърждение на гореизложеното, направено от споменатия Зоте и от ответниците, жители на казаното село, по искане станалото се вписа в регистъра.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 6-6, док. I

 

23 март 1657 г.
7 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Съдебен протокол със съдебно признание за сключен заем

Превод: Петър Иванов

 

Дадох на немюсюлманина Неделко три хиляди и петстотин акчета. Казаният немюсюлманин призна и заяви, че е взел и получил. За връщане на казаната сума е гарант с имота си Стано, като и лозята му са залог. Написано на 7 джемази-юл ахър 1067 г. (23 март 1657 г.).

Свидетели на станалото: Махмуд ефенди; Шахин челеби; Махмуд ага; Мустафа ефенди; Араб Мехмед.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 1-а, док. III

 

24 март 1657 г.
8 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Препис от заповед срещу произволите на един спахия

Превод: Петър Иванов

 

До знатния законовед, кадията на Русчук, да се увеличава добродетелта му.

Жителите на село Рахова-и Кючук от подвластната Ви каза се явиха пред нас и заявиха, че забитите събирали от тях в повече от това, което им се е следвало по закон да плащат, като ресм-и чифт, испенче, данък върху пчелните кошери и други данъци, и така те упражнявали насилия и произвол, противни на шериата и закона. Ето защо да упражните вашата власт, като обърнете внимание и напомните на забитите на казаното село да не взимат нито едно акче в повече от това, което е установено по закона, и да не допускате да има противопоставяне и заобикаляне на закона и установения обичай. На 8 джемази-юл ахър 1067 г. (24 март 1657 г.)

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 16-6, док. II

 

17 — 26 март 1657 г.
1 — 10 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Препис от буюрултия за отменяне седмичния пазар в едно село

Превод: Петър Иванов

 

Негова светлост кадията на град Русчук, съкровищница на законоведите, да се увеличава добродетелта му. Сановниците и първенците на град Русе изпращат писмо до нас, с което се съобщава, че докато до този момент не е ставало никакъв пазар в село Чернови, спадащо към подвластната Ви каза, понастоящем е започнало да става пазар по два пъти в седмицата и това предизвикало глад в казаната касаба. Тъй като това е противно на онова, което е било досега, те молят пазарът да бъде забранен, за което се състави буюрултия, която се изпраща с един от нашите аги, Мехмед ага, гордост на равните си, чиято слава все повече расте. Написано през първите десет дни на джемази-юл ахър 1067 г. (17 — 26 март 1657 г.)

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 15-а, док. IV

 

8 април 1657 г.
23 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Препис от султанска заповед относно спорен тимар

Превод: Петър Иванов

 

Височайш свещен акт.

Rus cad reg R1 k16Алайбеят на санджака Нийболу — Али, образец между равните си, да се увеличава мощта му, с писмо, отправено до щастливия трон, донася, че носителят на този султански свещен акт — Мехмед, ръст — среден, очи — небесно сини и вежди — вити, с мой свещен берат владее и притежава един тимар от шест хиляди акчета в казаната лива, нахия Чернови, село Бела Слатина и околността. Докато в казания тимар никой не е имал някакъв дял, впоследствие лицето Юсуф под предлог, че той е заслужил посочения тимар, преди известно време с една написана от него молба до султанския диван е оспорил този тимар. Докато казаният Мехмед се оказвал налице в учредените султански служби, отбрана и други, казаният Юсуф никога не се е оказвал налице за изпълняване на службите, с които от три години насам е бил натоварен. И като така оспорваният тимар от трите хиляди акчета се отхвърля и се предава с присъждане върху Мехмед, който денем и нощем е служил с войските си на императорска служба. При това положение на нещата казаният Юсуф, недоволен от това, наново е взел споменатия тимар и поискал издаването на берат. Обаче, тъй като измина една година, която му бе отредена за запазването, то на посочен тимар има право казаният Мехмед и въз основа на притежавания от него берат и други документи той [Али] отправя молба за благоволението ми, щото [тимарът] да бъде одобрен и оставен [нему]. Има моя заповед [доходът] три хиляди акчета от казания тимар да се вземе обратно и се одобри и потвърди върху споменатия [Мехмед] и въз основа на издадената ми височайша заповед [доходът] от трите хиляди акчета от казания тимар въз основа на притежаваните берат и други документи обратно да се одобри и потвърди върху споменатия [Мехмед], като се нареди той да ги задържи и притежава, както по-рано. Впрочем да се вземе и се нареди издаването на берат за казания тимар, като споменатият Юсуф, който не е могъл да го задържи и запази, както и никой друг, да не бъде допуснат да се намесва и взима участие. С влизане в притежание и ако бъде доказано, че той е взел нещо, малко или много, от това, което му се пада от добива до определения срок за прехвърляне, след присъждане да се нареди, щото взетото да бъде иззето обратно и без остатък. Сега през последните десет дни от месец джемази-юл ахър хиляда шестдесет и седма година (5 — 15 април 1657 г.) след издаване на свещената ми заповед ферманът, който трябва да издам за казания тимар от три хиляди акчета според изложеното по-горе, допълвам го на шест хиляди акчета и въз основа на притежавания берат от казания Мехмед оставих го и го утвърдих нему [на Мехмед] при условие, че той ще се явява в поход под знамето на алай бея и ще живее в санджака, където се намира и тимарът. Заповядал съм, щото от днес нататък споменатите [села] в негово държание: Бела Слатина, спадащо към Чернови; село Сюютлю, спадащо към Чернови; село Съгър Мурадли, спадащо към Чернови, да ги притежава с доход от: [село Бела Слатина] — 3000 акчета, от [село Сюютлю] — 1500 акчета и от [село Съгър Мурадли] — 500 [1500] акчета, като за многобройните му услуги с победоносната армия тимарът се допълва на 6000 акчета и се нареди да бъде вписан в султанския регистър и предаден на правоимеющия. В случая никой и никога да не му пречи и да няма никаква намеса. Така да се знае и да се има вяра в свещения знак. Написано на 23 джемази-юл ахър 1067 г. [8 април 1657 г.].

От седалището на добре защитения град Костантиние.

Пристигнало при нас към средата (от 10 до 20) от месец реджеб на казаната дата (година) (25 април до 5 май 1657 г.).

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 19-а, док. II

 

9 април 1657 г.
24 джемази-юл ахър 1067 г.

 

Препис от заповед за събиране дължима сума

от поръчител при изчезнал длъжник

Превод: Петър Иванов

 

Знатната съкровищница на законоведите, кадията на Русчук, да се увеличава добродетелта му. Тъй като Сеид Мехмед ефенди, гордост на образованите, да се увеличава знанието му, преди известно време във великия град Истанбул е дал в заем на немюсюлманина Андрон шест хиляди риалѝ гроша срещу поръчителство с имотна гаранция на живущия понастоящем в Русчук немюсюлманин Матко и срещу това е получил на ръка квитанция. Тъй като понастоящем казаният Андрон е в неизвестност и понеже по закона [сумата] следва да се събере от поръчителя-немюсюлманина Матко, след като това бъде доказано, за нейното събиране по законен ред е назначен мубашир Хасан бей, гордост на всеславните и сановниците, чиято слава все повече да расте. Необходимо е щото след установяване да се нареди събирането на сумата шест хиляди гроша за споменатия чрез посочения мубашир от немюсюлчанина Матко, поръчител с имотна гаранция на казания Андрон. Ако той [поръчителят] отклони заплащането, тогава споменатият мубашир да го доведе при нас и ние тук ще разгледаме случая съгласно закона и ще издадем справедливо решение.

Писано на 24 джемази-юл ахър 1067 г. [9 април 1657 г.].

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 17-а, док. III

 

[6 — 14 април 1657 г.]
[21 — 30 джемази-юл ахър 1067 г.]

 

Съдебен протокол по иск срещу неотчетен събирач на джизие

Превод: Петър Иванов

 

Именуемият Рамазан челеби, причина за написване настоящото, жител на град Русчук, преди това събирач на джизието в казания град, събиран по описа от преди новорегистрираните, т. е. по стария регистър за хиляда шестдесет и шеста година [1656 г.], се яви пред съда и в качеството си на ищец и в присъствието на Али ага, дворцов мютеферика и забит в село Две могили в района на казания град [Русчук], направи изложение, като заяви: „Преди три месеца от днешна дата (от явяването в съда) споменатият Али ага събра джизието само на 120 домакинства от всичко 150 домакинства, които фигурират в казаното село (Две могили). Джизието от останалите тридесет домакинства остава в негов дълг. За да бъде той [Али ага] освободен (отчетен) за следващите се сто и петдесет домакинства, бях му дал тезкере. А сега при това положение на нещата той [Али ага] отклонява внасянето на акчетата от тридесет домакинства. Моето искане е той [Али ага] да бъде запитан и да ми се върнат [акчетата от тридесет домакинства].“ След разпит споменатият Али ага отговори: „Наистина домакинствата, подлежащи на джизие в казаното село (Две могили), възлизат на 150, обаче 30-те са сега [новорегистрирани] и поради това отклонявам внасянето [на джизието].“ При запитване споменатият Рамазан челеби отговори: „Да ми върне тезкерето, което му бях дал за 150 домакинства, и да му върна акчета от 120-те домакинства. Съгласно свещения закон реши се и се регистрира да се напомни на въпросния Али ага да върне на споменатия Рамазан Челеби тезкерето, дадено му за 150-те домакинства.

Свидетели на станалото Елхадж Ахмед ага, бивш сердар; брат му Махмуд ага; Хасан бей, градски кетхуда; Елхадж Мехмед бешѐ, първенец, и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 7-а, док. III

[21 — 30 джемази-юл ахър 1067 г.] (6 — 14. IV. 1657 г.)

 

15 април 1657 г.
[1 реджеб 1067 г.]

 

Съдебен протокол по иск за кръвнина

срещу жителите на едно село

Превод: Петър Иванов

 

Именуемите Али и Сюлейман, жители на село Кованджилар в района на град Русчук, се явиха в съда и в присъствието на призованите Димитре, Николче, Георги, Минчо, Шербан, Дане и Петре черибаши и други, жители на Орта махала, една от махалите на казания град [Русчук], предявиха иск и заявиха:

„Преди десет дена от днес нашият рожден брат Мехмед бе намерен убит посред казаната махала (Средна махала) и след разкриването му те го погребали. Ние чрез съда искаме кръвна плата от жителите на казаната махала.“ Когато пък бяха запитани споменатите жители на посочената махала, те заявиха: „Наистина лицето Мехмед, рожден брат на споменатите жители Али и Сюлейман, бе убит точно посред махалата ни след молитва по залез слънце от лицето на име Шабан от корабния екипаж, жител на Белград, който го е ударил с мотичка по главата и дясното рамо. Веднага след убийството той (убиецът) бе заловен и предаден на Реджеб ага, войвода на града. Ние искаме да бъде изпратен съдебен служител и той [убиецът] да бъде доведен пред съда.“ Когато от страна на свещения съд бе изпратен съдебен служител и споменатият Шабан бе доведен пред съда и запитан дали е ударил с мотичка по главата и дясното рамо споменатия Мехмед и го е убил, той [Шабан] отрече. Тогава се поиска от жителите на казаната махала да подкрепят с достоверни доказателства показанията си. При това положение лицата Перване, син на Абдуллах, и Хасан, син на Абдуллах — справедливи мюсюлмани и жители на махала Джами джедид, една от махалите на казания град Русчук, които присъстват в съда, дошли специално да свидетелстват, дадоха следните свидетелски показания: „След молитва по залез слънце точно до кладенеца, находящ се в казаната Средна махала, споменатият Шабан уби споменатия Мехмед, като го удари с мотичка по главата и дясното рамо. Ето за това сме свидетели и свидетелстваме по този начин.“ След като се допуснаха, приеха и одобриха свидетелските показания, като дадени от достоверни и правоспособни свидетели, и след като стана известен убиецът на споменатия Мехмед, брат на споменатите Али и Сюлейман, забрани се да се иска кръвна плата от жителите на посочената махала. Всичко това се регистрира.

Свидетели на станалото: Дервиш ага, войвода на Йеркьоки; Елхадж Ахмед ага, бивш сердар; Али бешѐ, настоящ сердар; Омер бешѐ, първенец; Мехмед Челеби, бивш войвода; Али ага, касиер на бейт-юл мала; Арслан Челеби, мютесариф; Ибрахим челеби, подчинен на Мехмед чауш; Хюсеин челеби, мюезин; Хасан бей, съдебен пристав, и други присъстващи — [1 реджеб 1067 г.] (15. IV. 1657 г.)

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 7-6, док. III

 

[30 април 1657 г.]
[16 реджеб 1067 г.]

 

Съдебен протокол за установяване

на извършено престъпление от спахия

Превод: Петър Иванов

 

Жителите на Аблановаджък, спадащо към град Русчук, се явиха в съда и излагайки целта си, направиха следното изложение: „Един от спахиите на казаното село на име спахията Али нощес удари с брадва в дясната слабина и нарани немюсюлманина Драган, жител на селото. Нашето искане е съдът да разкрие случая.“ За целта бе изпратен титулярният наиб — мевляна Месуд. Последният, придружен от мюсюлманите, чиито имена са отбелязани под настоящото, пристигна на самото място и когато бе запитан пострадалият Драган, той отговори: „Един от спахиите на казаното село на име спахията Али ме удари с брадва в дясната ми слабина и ме нарани. Ако от това нараняване почина, да се поиска от споменатия спахия Али кръвна плата. Никой от жителите на казаното село не знае, че аз съм ударен.“ Споменатият господин кадия със съставен протокол се завърна да осведоми съда. По искане станалото се вписа и отбеляза, като се връчи на молителите. Написано на 16 реджеб, година [не е посочено, вероятно 1067] (30 април 1657 г.).

Свидетели на станалото: Хюсеин бей; Ахмед бешѐ; Сефер бешѐ; Мустафа бешѐ; Ахмед; Али и други присъстващи.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 9-а, док. I

 

10 май 1657 г.
26 реджеб 1067 г.

 

Съдебен протокол относно издаване тапия

за владение на недвижим имот

Превод: Петър Иванов

Именуемият Али, причина за написване настоящото и жител на село Бръшлен, спадащо към град Русчук, представи тапия с дата 1066 г. [1656 г.], подпечатана и подписана от покойния Ахмед, тогавашен спахия на казаното село (Бръшлен). Тапията се отнася за нивата от три дьонюма на забягналия Омер, находяща се в границите на казаното село при съседи: от една страна — нивата на Омер, от друга страна — нивата на Уруч и от трета страна — нивата на Езман Мехмед. Тъй като нивата на забягналия Омер от три години стои пуста и необработена и тъй като Али я заслужава, то поверих владението на нивата на споменатия Али, като събрах от него установената от закона тапийска такса — сто и петдесет акчета. От днес нататък той [Али] да разполага, както намери за добре, и да бъде щастлив владелец и това се отбеляза. Също да поиска да му бъде издадена на законно основание тапия. Въз основа на това състави се и се издаде безплатно тапия, която се връчи на молителя, за да му послужи също, където стане нужда.

Написано днес на 26 реджеб 1067 г. (10 май 1657 г.).

Свидетели на станалото: Мустафа ага; Али ага; Омер бег; Мустафа челеби, подчинен на Мустафа; Хасан бей, съдебен пристав

Русенски кадийски регистър, — R/1, л. 9-6, док. I

 

18 май 1657 г.
4 шабан 1067 г.

 

Препис от султанска заповед

за отдаване на откуп султански хасове

Превод: Петър Иванов

 

Заповедта на свещения високославен знак е:

Вели Касъм от групата на силяхдарите, образец между равните си, да се увеличава мощта му, на служба в десети бюлюк, с двадесет и четири акчета на ден, се яви в султанския диван и представи една молба, с която заявява, че приема да вземе на откуп начиная от началото на март, което се пада на 25 джемази-юл евел 1067 г. [11 март 1657 г.], срещу 120 000 акчета годишно, от които в предплата — 90000 акчета, остатъка от селата на султанските хасове, намиращи се в санджаците Нийболу, Силистра и Паша в казите Хезарград, Правади, Чернови, Търнова, Загра-и атик и други нахии, а именно предишните и стари хасове в ...9 и в Пиргос и околността, които по-рано са били възложени за три товара акчета (3 000 000) върху емините с изключение на няколко от казаните села, които са придадени към фонда на вакъфа на джамията на покойния Ибрахим Паша, намираща се наблизо до Силиври капу в Истанбул. Това откупуване става при условие, че мютевелията на казаните вакъфи ще запази само тези вакъфски села, които му се падат съгласно моя ферман и съгласно официалните документи, които той (мютевелията) притежава. След това да няма никаква намеса от страна на вакъфа в селата, които остават на държавата. Тъй като той [молителят], Вели Касъм, моли да се издаде мой свещен берат, за да може да задържи останалите [откупени] села така, както на времето са били държани и стопанисвани от войводите на великия везир, от емините и финансовите агенти, то заповядал съм да се издаде свещен берат, въз основа на който от деня на издаването му — двадесет четвърти реджеб хиляда шестдесет и седма годена [8 май 1657 г.] — той (Вели Касъм) да ги задържи според гореизложеното при годишна вноска от сто и двадесет хиляди акчета, от които деветдесет хиляди акчета в предплата. В израз на моето благоволение дадох този султански берат и заповядах, щото с пристигането на казания емин, чиято мощ да расте, той да задържи начиная от началото на март 1067 г. (11 март 1657 г.) всички останали села извън тия, завещани на вакъфа. Да взима и събира получения добив и накрая да не се допусне ничия намеса. Така да знаете. Имайте доверие в свещения знак. Написано днес, на 4 шабан велики 1067 г. (18 май 1657 г.).

От седалището на добре защитения Костантиние.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 24-6, док. I

 

[25 май — 3 юни 1657 г.]    
[11 — 20 шабан 1067 г.]

 

Съдебен протокол за регистриране на паричен заем,

отпуснат на жителите на едно село

Превод: Петър Иванов

 

От имуществото на Хасан челеби, син на Балабанлъ Али Ага, отпуснат заем на сума 50 000 (петдесет хиляди акчета) в задължение на: Поп Бано, Стойко Добри, Ради Мирчо, Андро Димитре, Радослав Димко, Поп Стайко, Кою Недо, Радослав Мичо, Йован Рад, Поп Йован. [Заемът] е даден на село под наименование село Юпер. [Заемът] е в задължение общо на всички жители на селото. [Заемът е даден] със срок до хармана през 1067 г. (1657 г.).

Свидетели на станалото: Али ага, син на Курд бешѐ; Хасан бей; имам Ибрахим ефенди; Мехмед, син на Али; хаджи Халил Елсаюлу; Якуб; Осман [съдебен пристав].

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 40-а, док. I

 

25 май — 3 юни 1657 г.    
11 — 20 шабан 1067 г.

 

Определяне на пазарни цени в Русе

Превод: Петър Иванов

 

Официално определена цена: Моруна — оката 5; риба пъструга — оката 3; риба шаран — оката 3; риба пратка — оката 2; риба пусатина — оката 1; риба яли — оката 2; щука — оката 2; риба исмодок — оката 3; риба чига — оката 3.

Написано през средните десет дни на шабан велики, хиляда шестдесет и седма година [25 май — 3 юни 1657 г.].

Риба кълъч — килето 2; риба косат — килето 2.

Написано през средните десет дни на шабан [25 май 1657 — 3 юни].

Восък — оката по 16 [акчета].

Хаджи Осман, ръководител на градския пазар в Русчук, се яви пред свещения шериатски съд и направи следната декларация: „Освободете ме от длъжността пазарбашия.“ С това казаният Хаджи Осман по собствено желание бе освободен от длъжността пазарбашия, което се зарегистрира през средните десет дни на зилхидже свещени 1067 г. (20 — 29 септември 1657 г.).

Свидетели на станалото: чиновник по мерките и теглилките — Мустафа челеби; Кенан заде Ахмед ефенди; Хасан бей, градски кетхуда; Кия бешѐ, съдебен пристав; Осман, съдебен пристав; Топал Хасан, съдебен пристав; Уста Есман бешѐ.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 40-6, док. II

 

21 юни 1657 г.
9 рамазан 1067 г.

 

Съдебен протокол за освобождаване на робиня

Превод: Петър Иванов

 

Ден трети — вторник, първи ден от честития рамазан 1067 г. [13 юни 1657 г.].

Благородният Мехмед бей, образец на благородните господари и досегашен бей на Видин, във връзка с официалното потвърждаване на акта за освобождаване на призованата млада робиня Сияре, дъщеря на Абдуллах, в нейно присъствие доброволно и чистосърдечно призна и декларира:

„Отделям и отстранявам от всичкия ми имот казаната Сияре, като освобождавам благочестивата и верующа купена робиня с всичките части на тялото, като бог я предпази от всички бедствия и злини, както господ казва [в Корана], и Всевишният да я благослови и ѝ дари здраве.“ След това изказване казаната Сияре в негово присъствие призна и одобри казаното, след което тя стана свободна, както другите, които по начало са свободни. И така той няма право над нея и тя няма никакви задължения към него. След законното освобождаване не остава никакви права на владеещия върху нея.

Написано днес на 9 от честития рамазан 1067 г. (21 юни 1657 г.).

Свидетели на станалото: Мехмед челеби, ходжа; Мехмед ага, пазител на печата; Мустафа бег, бивш сердар; Мустафа челеби, имам в чаршийската джамия; Хаджи Шабан Халваджи; Али челеби, син на Мехмед; Рамазан бей.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 10-6, док. III

 

16 юли 1657 г.
4 шевал 1067 г.

 

Препис от заповед за обезпечаване спокоен трафик по Дунава

Превод: Петър Иванов

 

До законния кадия на Русчук, да се увеличава добродетелта му, кетхудаери, гордост на равните си, еничарският сердар и първенците на Русчук, да се увеличава мощта им. Понастоящем пристигна лице, което каза, че някои лица, които превозват с корабите си зърнени храни и хранителни припаси, при пристигането им в Русчук са бивали насила заставяни да разтоварват корабите. Като съобщава, че идването насам е свободно, то отсега нататък да няма там никакво разтоварване насила на ничий кораб и да не възпрепятствате идването им насам. Така че, ако не бъдете внимателни и привличате там корабите, които носят зърнени храни, и наредите да бъдат разтоварени, без това да бъде пожелано, да знаете, че ще се разкайвате.

На 4 шевал 1067 г. (16 юли 1657 г.)

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 17-6, док. I

 

29 юли 1657 г.
17 шевал 1067 г.

 

Съдебен опис на наследство

Превод: Петър Иванов

 

Наследство, което се открива, [оставено] от покойната Фатма в село Семерджи и Берекет, [която е оставила] наследници само съпруг, майка и четири деца и което наследство се блокира и описва днес, седемнадесети шевал хиляда шестдесет и седма година [29 юли 1657 г.]. От дясно на ляво се превежда пъстър килим — цена 225 пари; юрган — цена 147; дюшек — цена 165; възглавница — цена 50; дюшек — цена 86; възглавница — цена 26; плетен сандък — цена 100; 20 сахана — цена 145; 30 сахана — 135; пъстър килим — цена 270; пояс кемер (пояс за слагане на пари) — цена 1900; кафтан — цена 1300; фередже — цена 820; възглавница — цена 100; възглавница — цена 50; бохча — цена 20; един воал — цена 16; възглавница — цена 27; ибрик — цена 80; бакър тепсия — цена 85; сахан — цена 55; бакър — цена 75; бакър — цена 50; бакър — цена 45; тенджери — цена 135; пъстър килим — цена 65; пъстър килим — цена 150; юрган — цена 80; горна рокля със сребърни копчета — цена 210; огърлица от перли — цена 800; един чифт обеци — цена 20; два пръстена — цени 80; една кутия — цена 16; една възглавница — цена 23; един сандък — цена 28; едни женски шалвари — цена 100; възглавница — цена 300; юрган — цена 800; кон — цена 1800; кошери — цена 600 и договорен паричен подарък, който мъжът дава на жената — стойност 4000; общо всичко — 15 485 пари. Такса за делбата — 300; за делбата — такса 200; такса калемие 120, ихзарие — такса 25; за разгласа — такса 140; за услуги — такса 100 и налог за кетхудаери — такса 1000. Общо всичко — 1880; чисто наследство — 13 615 пари.

Дял на съпруга — 3135 пари; дял на майката — 2090 пари; дял на детето — 2090 пари; дял на детето — 2090 пари; дял на детето — 2090 пари; дял на детето — 2090 пари.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 25-а, док. 1

 

9 август 1657 г.
28 шевал 1067 г.

 

Препис от султанска заповед

за събиране на данъци, полагащи се на вакъф

Превод: Петър Иванов

 

Най-справедливи от мюсюлманските кадии, най-добри от управителите, които изповядват еднобожието, съкровищница на добродетел и положително знание, наследници на познанието на пророците и небесните пратеници, заложба на правото над цялото население, особено обкръжени с милостта на помагащия владетел, нашите господа кадиите на Едирне и Диметока, чиято добродетел да пребъде, и до кадиите на Гюмюлджине, на Чирмен, на Силистра, на Шумну, на Йени Пазар, на Карънабад, на Русчук, на Фереджик и наиба на Правади, гордост на кадиите и съдниците, рудник на добродетел и слово, и до благословените кадии на разпръснатите Мурадови вакъфи, чиято добродетел все повече да расте. С пристигането на този височайши и августейши акт да се знае, че Юсуф, образец на своите равни, чиято мощ все повече да расте, представя молба-доклад до щастливата ми порта, с която донася, че [събирането на добивите] за хиляда шестдесет и седма година [1657] от разпръснатата рая на вакъфските имоти в Едирне, завещани от покойния султан Мурад, на когото пръстта да е чиста и благоуханна, бе възложено върху него с един подпечатан автентичен акт, даден му от страна на мютевелията на казания вакъф. Обаче, когато въз основа на закона и описа и досегашния обичай поискал добива от записаните в регистъра раи, който те дават като данък бенак, данък върху овцете, джюрм-ю джинает, бадухава, ява, качкун, мал-и гаиб ве мал-и мевкуд, вакъфското джизие и испенче на немюсюлманите и други отбелязани за вакъфа в регистъра малко или много добиви, то алайбеят…10, който е на [тази област], подстрекавайки раята в неплащане, възпрепятствал изплащането на вакъфското джизие и по този начин причинявал загуби на вакъфа. Ето защо той моли да се издаде свещена заповед за събирането на джизието, както е било по-рано, тъй като за това имал на ръка автентичен акт. Въз основа на документа, който притежава, издадох заповед събирането да става, както е било досега. Заповядвал съм с пристигането на казания [Юсуф] и на свещената ми заповед да се действа съобразно издадената за този случай заповед. Също да се нареди, щото от раите-неверници, които фигурират във вакъфския регистър, да се събира и вакъфското джизие, и испенче и от трима мюсюлмани — данък бенак и други малко или много данъци, които са отбелязани като добив на вакъфа и фигурират в регистъра, така както е било досега. Това да стане въз основа на документа, издаден от мютевелията на вакъфа и съгласно закона. Да не се допусне нарушение на закона и на описа, както и отлагане или проява на упорство. Тези, които биха пречили, да им се забрани да правят това и да бъдат отстранени, да се въздържат от нанасяне вреди на вакъфа, от нарушение на шериатския закон, както и от намеса, и да се приложи моята заповед, тъй както е казано по-горе. Така да знаете и да имате вяра в свещения знак.

Написано на 28 шевал 1067 г. (9 август 1657 г.).

От седалището на добре защитения град Костантиние.

Пристигнала при нас и регистрирана на 15 зилхидже свещени на казаната дата (година) [24 септември 1657 г.].

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 28-а, док. I

 

23 септември 1657 г.
14 зилхидже 1067 г.

 

Съдебно регистриране на нормираните цени на русенския пазар

Превод: Петър Иванов

 

По времето на негова светлост Ахмед ефенди.

Нормирана цена — восък по 14 [акчета] оката;
Нормирана цена — сапун по 10 [акчета] оката.

Написано на 14 зилхидже свещени хиляда шестдесет и седма година [23. IX. 1657 г.].

Нормирана цена — ориз по 52 [акчета] килето;
Нормирана цена — топено масло по 20 [акчета] оката;
Нормирана цена — сирене по 4 [акчета] оката;
Нормирана цена — мед по 10 [акчета] оката;
Нормирана цена — грозде резакия по 10 [акчета] оката;
Нормирана цена — пили [фурми] по 13 [акчета] оката;
Нормирана цена — сирки по 10 [акчета] оката;
Нормирана цена — рошкови по 7 [акчета] оката;
Нормирана цена — лешници по 8 [акчета] оката;
Нормирана цена — зехтин по 9 [акчета] оката.

Написано на казаната дата.

Нормирана цена — топена лой по 6 [акчета] оката;
Нормирана цена — ечемик по 4 [акчета] оката;
Нормирана цена — сено по 3 [акчета] оката.

Още в началото по времето на негова светлост Ахмед ефенди.

Нормирана цена — рибата исмодок 2 [акчета] оката;
Нормирана цена — дребна риба 1 [акче] оката.

Продавачът на сено Ахмед Язи.

Нормирана цена — 30 [акчета] оката.

Хюсеин чехларят е записан продавач на сено.

14 от свещения зилхидже 1067 (23. IX. 1657 г.).

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 41-а, док. I

 

1656 — 1657 г.
1067 г.

 

Съдебен протокол със съдебно признание

за паричен дълг към вакъф

Превод: Петър Иванов

 

Запитан бакалинът Мехмед, син на Абдуллах, какво задължение има към вакъфа Джами шарк за хиляда шестдесет и седма година, той призна, че сумата възлиза на хиляда и триста акчета. Това се отбеляза по искане на Мустафа ефенди, имам на казаната джамия.

Свидетели на станалото: бакалинът Елхадж Хасан, син на Елхадж Хюсеин; Хюсеин челеби, син на Меджид; бакалинът Манукоглу Ахмед; Елхадж Исмаил, син на Елхадж Халил, и др.

Русенски кадийски регистър — R/1, л. 1-а, док. I

 

30 април 1663 г.
22 рамазан 1073 г·

 

Съдебен протокол с признания

за изплатен заем и върнат залог

Превод: Атанас Христов

 

Признание от евреина Еския, син на Юда, че е получил от Вукашин 1600 акчета, дадени му в заем преди двадесет години, и му върнал получения от него залог един чифт сребърни обици и три сребърни верижки.

„Преди двадесет години на поменатия немюсюлманин Вукашин дадох в заем хиляда и шестстотин акчета, а той ми бе дал в залог срещу тази сума един чифт сребърни обици и три сребърни верижки; сега получих напълно от казания немюсюлманин Вукашин поменатата сума и му върнах и предадох гореказания залог от един чифт сребърни обици и три сребърни верижки; вследствие на това казаният Вукашин не ми дължи вече нито едно акче, нито зрънце (нищо).“

Понеже така изразеното признание на евреина Еския присъствено се потвърди от казания немюсюлманин Вукашин, станалото в съда се протоколира по искане [на заинтересованите]. Написано на 10 шевал 1073 г. (18 май 1663 г.).

Свидетели на станалото: [написани шест турски имена].

Софийски кадийски регистър № 3, стр. 45, док. II

 

11 януари 1681 г.    
20 зилхидже 1091 г.

 

Препис от буюрултия на софийския бейлербей

за набиране на ловна хайка

Превод: Атанас Христов

 

До добродетелния софийски кадия, до кетхуда ери, до еничарския началник [в София], до вилаетските аяни, до длъжностните лица и селски забити (спахии). Знайте, че има ферман за императорски лов в гората Румбейли, в околностите на Едирне. Потребно е прочее да бъдат набрани от селата на поменатата [Софийска] каза две хиляди раи, годни за ловци; да им бъде назначен един доверен кадийски наместник, един началник, един еничарски началник и други длъжностни лица, [които да ги съпровождат]; да се постараете за явяването им на заповяданото място в деня двадесет и пети от настоящия мухарем благословени; да се пазите и въздържате от вземане пари [откуп] от раята, също да не допуснете длъжностните лица да вземат пари [откуп]. Да знаете също, че ако раите се явят в по-малко количество, отколкото се иска, няма да се вземе под внимание никакво извинение и оправдание, виновните ще получат наказанието си.

Написано на 20 [зилхидже] 1091 г. (11 януари 1681 г.).

Софийски кадийски регистър. № 85, стр. 184, док. I

 

2 януари 1699 г.
Последен ден на джемази-юл ахър 1110 г.

 

Съдебен протокол по иск за наследство

срещу държавното съкровище

Превод: Борис Ачков

 

Жителката на махалата Варош в град Видин, немюсюлманката Стефана, дъщеря на Стефан, която е причина за изложеното, се яви в свещения съд и в присъствието на видинския назър и заместника на бейт-юл мала Али ага и пълномощника на изпълнителя при бейт-юл мала Хасан беше предяви иск срещу тях, като заяви: „От починалия преди известно време мой съпруг немюсюлманин симитчията Стоян, син на Дино, остана като негов дълг и като мое законно право да получавам сто и тридесет гроша. Четиридесет дни преди съставянето на настоящия акт в присъствието на добросъвестни мюсюлмани съпругът ми призна въпросния свой дълг и срещу него ми продаде и предаде за сто и тридесет гроша собственото му жилище, находящо се в махалата Ветрен на споменатия град, при граници от четири страни: имотите на месаря Стефан, на Иван, на лодкаря Драгомир и обществен път, състоящо се от една стая, килер и двор, а така също с едно и също волеизявление ми продаде и предаде лозето си, находящо се в местността баира Орешец, граничещо с лозята на калпакчията Геро, шивача Цветко, Еюб ага и Суха вада, с пространство приблизително от един и половина дьонюма. Аз от моя страна купих горния имот по изяснения начин, като той [съпругът ми] се издължи за сто и тридесет гроша, с което издължаване се съгласих. Докато аз упражнявах своето действително право на купувачка върху въпросните жилище и лозе, споменатият пълномощник Хасан бешѐ пожела да сложи ръка на същия имот като такъв, принадлежащ на бейт-юл мала. Искам същият да бъде разпитан и да се постанови да ми възстанови владението върху имота.“ След това заявление и след разпита на ответника, при който бе отречено твърдението на истцата Стефана, от нея бяха поискани доказателства, подкрепящи иска ѝ. Бяха разпитани като свидетели намиращите се в свещения съд пълновъзрастни и добросъвестни лица, а именно Али челеби, син на Али и Ибрахим, син на Мехмед, които, разпитани поотделно, свидетелстваха по закона, като казаха: „Четиридесет дни преди датата на настоящия акт въпросният симитчия Стоян направи пред нас следното признание, на което станахме свидетели: „Аз имам дълг от стои тридесет гроша към съпругата ми. Срещу този дълг аз ѝ продадох и предадох, като получих продажната цена от сто и тридесет гроша, чрез прихващане жилището си в споменатата махала и лозето си в местността баира Орешец с пространство от един и половина дьонюма изцяло с всичките му естествени принадлежности и придатъци, както и добитата реколта. „Ние сме свидетели за този случай и свидетелстваме за него.“ След това поради обстоятелството, че показанията на свидетелите бяха счетени за приемливи, тъй като отговарят на условията да бъдат зачетени, то споменатите жилище и лозе бяха присъдени на казаната Стефана, като се забрани на въпросния Хасан бешѐ да предявява претенции. По направено искане станалото се вписа. Последният ден на месец джемази-юл ахър 1110 г. (2 януари 1699 г.).

Свидетели на станалото: Мехмед ага Куртман; Ахмед бешѐ, съдебен разсилен; Муртеза бей, Али бешѐ, Ахмед и др.

Видински кадийски регистър № 13, стр. 12, док. I

 

7 януари 1699 г.
5 реджеб 1110 г.

 

Съдебен протокол

за назначаване настойник на малолетно сираче

Превод: Борис Ачков

 

Пред вид на това, че е необходимо и важно да се назначи настойник-попечител на малолетната Стойна, дъщеря на починалия неотдавна Стоян, син на Иван, бивш жител на град Видин, живял в чифлика на Елхадж Шахин ага, находящ се в махалата Варош, за запазване и задържане имотите, преминали по законен начин в наследство върху споменатата малолетна от покойния ѝ баща и, от друга страна, според събраните сведения майката на същата Стойна, която е причина за съставянето на акта, е способна и заслужаваща доверие за извършване делата по наследството, то съдията-делител определи и назначи за настойник-попечител по водене делата по наследството на малолетната споменатата Стойна. Последната от своя страна гарантира тържествено, че приема въпросното наследство за управляване. По искане на заинтересованата горното се вписа. Дата — днес, 5 реджеб 1110 г. (7. I. 1699 г.).

Свидетели на станалото: Елхадж Али, месар; Мюртеза бей, Ахмед бешѐ Сумер и др.

Видински кадийски регистър № 13, стр. 13, док. III

 

1Документът е без дата, но е написан между документи с дата 20 шабан 1026 г. [23 август 1617 г.].
2Налог за регистрирането на новооткрити данъкоплатци.
3Такса за определянето на цените. На градските пазари тия цени са определяни с участието на специално длъжностно лице, наречено мухтесиб.
4Текстът е повреден. Името не се чете.
5Данък, събиран вероятно в случаите, когато доганджиите не доставяли определените за султанския двор ловни соколи.
6Имената не са посочени.
7Т. е. датата в предходния документ от регистъра.
8Името не е посочено в текста – зиаметът е на подписалия документа Мехмед ага.
9Имената на селищата не са посочени в текста.
10Името не е посочено.

 

Речник на турските термини

Авариз — паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси. Терминът обозначава и цяла група данъци и повинности („извънредни“), налагани в полза на държавата в мирно и военно време.

Алайбей — командир на полк в спахийското опълчение, подведомствен на санджакбея.

Арусане — такса, събирана от мъжете при встъпване в брак. Числи се към данъчната категория „бадухава“.

Асесбашия — началник на нощна стража в населено място.

Аян (вилаетски) — 1) най-изтъкнатите представители на османската феодална класа по места; 2) почетна изборна длъжност, която заемали местните влиятелни турци, натоварени със задължението да следят за точното изпълнение на правителствените разпоредби.

Бадухава — група еднократно събирани такси и глоби, между които: арусане (сватбарина), тапийска такса, джюрм-ю джинает (глоби за различни престъпления) и пр.

Бач — пазарна такса, налагана при покупко-продажби на стоки и при прекарването им през важни проходни места (мостове, дервенти и пр.).

Бащина — 1) селско стопанство на някои от специалните категории население (войнуци, доганджии, мартолоси), освободено от данъци към местните феодални владетели и държавата; 2) личен поземлен дял на немюсюлманската рая, над който тежала феодална зависимост от местните господари на земята и от държавата.

Бедел-и нев яфте — налог за регистрирането на новооткрити данъкоплатци.

Бейлик — владение, което принадлежи на султана.

Бейт-юл малджи — фискален орган по събирането на наследствени имущества и неоткрити наследства в полза на държавното съкровище.

Бейт-юл мал — държавно съкровище.

Бейт-юл мал-и аме и хаса — такса, събирана от раята и свързана с наследствата.

Берат — султански указ за назначаване или грамота за владетелски права върху служебно феодално владение.

Берия за тапия — (ресм-и тапу), такса, събирана от феодалните владетели срещу издаване документ (тапия) за владение на раятска земя.

Буюрултия — заповед, издадена от валия или друг функционер от същия ранг.

Вакъф — феодално владение с широки имунитетни права, част от чиито доходи били отредени за издръжка на религиозни и благотворителни учреждения.

Валия — управител на вилает.

Вам — такса, налагана върху влашката каменна сол в полза на влашкия войвода.

Везир — звание на висш държавен сановник.

Вилает — област, най-голяма административна единица в Османската империя.

Везарие'возарие — такса, налагана в пристанищата в полза на длъжностните лица, които броели и манипулирали със стоварените стоки.

Войвода — административен управител и фискален орган в хасови и вакъфски владения.

Войнук — немюсюлманин, натоварен със специални задължения към централната власт (гледане на султанските коне, служба в обоза на армията по време на поход). Срещу тия си задължения бил освободен от данъчната група „авариз-и дивание ве текялиф-и йорфие“ и притежавал освободена от данъци бащина.

Гедикли — 1) звание, давано на лица от свитата на еничарския ага; 2) ленни владения, давани на лица, които били задължени да изпълняват военната си служба, когато лично великият везир бил главнокомандващ на армията.

Гюреджии (кюреджии) — категория население, натоварено със задължения, свързани с рудодобиването. В замяна на това те били освободени от извънредни данъци.

Гюмрюк — търговско мито, налагано върху стоки, докарани на определено пристанище или тържище от друга страна или от друга област.

Дервентджии — категория население, натоварено да охранява проходи и опасни места. Срещу това освободено от извънредни данъци.

Дефтердар — върховен чиновник, ръководител на финансовия апарат в Османска Турция.

Дефтер емини — началник на службата по регистрацията на поземлените владения.

Дефтерхане — върховно учреждение, където се съхраняват официалните документи за поземлените владения и приходите от тях.

Дефтер-и хакани — служба, където са регистрирани сведенията за поземлените владения и която издава документи за тях.

Джамбази — категория население, което в мирно време било задължено да закупува коне за султанските конюшни. Организирано в оджаци от по 10 души.

Джебеджи — корпус от османската армия на заплата, на който било възложено изготвянето на оръжие и военни съоръжения, опазването на това оръжие и разпределянето му по различни бойни части.

Джебелу — въоръжен конник (с ризница) от феодалното опълчение.

Джебелу бедели — налог, който внасят спахиите от феодалното опълчение, когато не изпълняват военната си служба.

Джелеп кешан — категория население, натоварено да доставя определено количество овце за нуждите на османската държава и на армията. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Джизие — поголовен данък на немюсюлманското население в Османската империя, събиран от мъжките поданици между 15 — 75-годишна възраст.

Джюрм-ю джинает — глоба за извършено престъпление.

Диван-и хумаюн — върховен държавен съвет.

Диздар — комендант на второстепенна крепост.

Дирлик — 1) рента или заплата, давана от държавата на поземлени владетели и чиновници за  издръжка; 2) лен.

Дирхем — мярка за тежест=3,207 г.

Доганджии — категория население, която срещу тимар, освободена от данъци земя (бащина) или само срещу фискални облекчения, отглеждала и опитомявала соколи за нуждите на султанския двор и била освободена от извънредни данъци.

Доганджибашия — доганджийски началник.

Дьонюм — мярка за измерване поземлени площи = 739,84 кв. м.

Емин — фискален орган, фискален чиновник в дадени на откуп обекти.

Еничарин — боец от еничарския корпус.

Еспине — (ресм-и еспине) налог върху бъчвите вино.

Ешкинджия — 1) военнослужещ, действащ спахия ; 2) при юруците така се назовават ония от тях, които посменно изпълнявали военна служба.

Забит — 1) спахийски наместник; 2) помощен орган на вакъфските управители; 3) градски началник, командир; 4) полицейски агент.

Зиамет — служебно феодално владение, с годишен доход до 99 999 акчета.

Зюлюфлиан — зюлюфли балтаджи — категория служители при султанския двор.

Иджмалу тимар — тимар с доход 20 000 акчета, т. е. в пълен размер на дохода.

Илтизам — отдаване на откуп приходи от държавни приходоизточници.

Имам — мюсюлмански свещенослужител.

Испенче — поземлено-личен данък на немюсюлманската рая, събиран в размер на 25 акчета от домакинство.

Ихзарие — съдебна такса.

Ихтисаб — пазарни такси, събирани от мухтесиба.

Каба — наименование на храма в Мека, почитан от всички мюсюлмани, пред който някога се прекланяли арабите-езичници.

Кадълък (каза) — административно-съдебна единица, район, в чийто обсег упражнявал властта си кадията.

Каиш — вид старинна мярка.

Каймакам — заместник, временно изпълняващ длъжността на някое служебно лице.

Калемие — такса за регистрация.

Кануннаме — законодателен сборник, корпус.

Капудан — началник на флотата, началник на пристанищното управление.

Капъ кулларъ — наименование за еничарските оджаци и отрядите на дворцовите спахии.

Касаба — малък град.

Качкун — такса, събирана от феодала срещу продажба на избягал роб или робиня.

Кетхуда — доверено лице на влиятелни сановници и богати люде.

Кетхуда бей — чиновник, който замества великия везир.

Кетхуда (в еснафски организации) — ръководител на еснаф, старейшина на всички градски еснафи.

Киле — старинна мярка за измерване хранителни продукти. Тя била различна по размер в различни области на Турция.

Кул ве джарие метрюкянеси — неизяснена такса.

Кърсердар — военно лице по селата, натоварено да се грижи за охраната на пътища и райони.

Магерие — такса, налагана върху плавателни съдове и стоки, пристигнали в определено пристанище.

Мал-и мевкуд — налог, събиран при продажба на имуществото на починал, когато не се знаело нищо за наследника на починалия.

Мартолоси — категория население, натоварена да охранява пътища н проходи.

Мевкуфат — 1) отдел при дефтерхането, който ръководи събирането на отделни данъци; 2) доходи от вакантни тимари.

Мевляна — господин — титла, давана на някои изтъкнати мюсюлмански религиозни лица, кадии и пр.

Медре — старинна мярка за измерване на течности.

Мензил — попътна станция, където се подменяли конете на пътуващите.

Мензил акчеси — налог, събиран от населението в района на някой мензил за издръжка на този мензил.

Мехр-и мюеджел — сума, един вид обезщетение, която съпругът плаща на съпругата при развод, уговорена в брачния договор.

Мир-и миран — бейлербей, военно-административен управител на област.

Мирийска земя (ерази-и мирие) — земя, която принадлежала на държавното съкровище.

Монополие — такса, която раята плащала, за да продава свободно своя винодобив и шира в течение на 75-те дни, определени за монополна продажба на спахийския винодобив.

Мубашир — чиновник, изпращан в провинциите със специални задачи.

Муд — старинна мярка за измерване на зърнени храни, различна за различните области на Османската империя.

Мукатаа — данъчно-териториална единица, която обхваща доходите от един или няколко данъка в определено селище или район, от митници, солници, пристанища, монетарници и от земи, числящи се към султанските хасове, обособявани от държавната власт и отдавани на откуп.

Мутафчия — занаятчия, който изработва тъкани от козина (чували, торби и пр.).

Мухтесиб — чиновник по мерките и теглилките в градовете, бирник-изпълнител.

Мюезин — служител в джамиите, който призовавал от минарето към молитва.

Мюлк (гази мюлк) — феодално владение, отдавано с права на пълна собственост най-често на заслужили пълководци, държавници, членове на султанското семейство, религиозни мисионери и пр.

Мюлязим — кандидат за получаване на ленно владение.

Мюселем — участник в специален военно-помощен корпус. Те съставлявали най-ранната конница на Империята. В замяна на службата си получавали необвързани с фискални задължения дялове земя (мюселемски чифлици).

Мютевелия — управител на вакъф.

Мютесариф — управител на санджак.

Мютеферика — служебно лице от свитата на султана или везирите.

Мютеселим — управител на град. Заместник-началник на вилает или санджак и местен събирач на данъци.

Наиб — кадийски наместник.

Назарет — финансово-административно ведомство.

Одабашия — началник на дворцовите служещи в покоите на султана.

Ока — старинна мярка за тежести = 1283 г.

Пазарбашия — отговорен чиновник на пазара.

Пенджик — такса, събирана от робовладелци за владение на роби.

Пул (мангър) — дребна монета, равна на 1/2 акче.

Реис-юл китаб — в първите векове началник на канцеларията на великия везир, по-късно — министър на външните работи.

Ренчбер — общ работник, изкопчия, земеделски работник.

Ресм-и тютюнлюк (ресм-и духан) — личен данък, плащан от пришълци за правото да презимуват в известно феодално владение, без да се занимават със земеделие.

Ресм-и чифт — поземлено-личен данък на мюсюлманската рая, плащан в размер на 22 акчета.

Риали грош — сребърна монета от 9 драма с чисто метално съдържание, което не почервенява.

Рюсюм-ю йорфие — обичайни, непредвидени по шериата данъци: арусане (сватбарина), мюджеред, бенак {поземлено-личен данък).

Рюсюм-ю сербестие — данъците върху овцете и бадухава, събирани от владелците на т. нар. serbest zeamet ve timarlar, които за разлика от обикновените ленници не били задължени да ги поделят с по-висшестоящи феодали.

Сайджия — чиновник, натоварен да преброява овцете, предназначени за изземане от държавата.

Саларие (саларлък) — натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.

Санджак — административна единица, по-малка от вилает.

Санджакбей — военно-административен управител на санджак.

Селяхшор — военно лице от първия отряд на османската дворцова кавалерия; по-късно — почетна титла.

Семерджи — занаятчия, седлар.

Сердар — военачалник, началник на войскова част.

Сиджил — регистър на кадийския съд.

Силяхдар — участник в поделение на платената султанска армия — т. нар. оръженосци.

Субашия — лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.

Субашилък — службата на субашията. В ранния период на османското владичество така се назовавали административни единици, по-малки от санджак (вилаети).

Сюргюн — заточеник. Принудително изселвани люде, докарвани от Анадол и колонизирани в балканските земи. В началото имали по-специален статут, а към XVI в. се изравнили по положение с останалата рая.

Тапунаме — тапийски документ, т. е. документ за право на владение върху раятска земя.

Татари — военнопомощен корпус. Организирани били в оджаци (поделения), посменно по пет души, изпълнявали военна служба, а останалите плащали по 50 ак чета за издръжката им.

Тахсилдар — събирач на държавни данъци.

Тебердаран — бойци, въоръжени с брадви. Корпус, създаден при Мурад II.

Телялие — възнаграждение на викача при публични продажби.

Тимар — ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни задължения към централната власт.

Тимариот — държател на тимар.

Тузджи — категория население, натоварено да доставя сол за държавни нужди. В замяна на това били освободени от извънредни данъци.

Турнаджи — боец от шестдесет и осмата орта (поделение) на еничарския корпус, състоящ се от 196 орти.

Фетва — правно решение, тълкувание, дадено от мюфтията или шейх-юл исляма съобразно шериата с общи термини, приложими към всички аналогични казуси.

Флорин — златна монета, която наподобява венецианския дукат. Сечена за пръв път при Мехмед II в 1456 г.

Хаймане — лице с непостоянно местопребиваване.

Харач — вж. джизие. Понякога се употребява и в смисъл на поземлен данък.

Хас — 1) везирски — служебно феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета; 2) султански — лично владение на султанското семейство.

Xaccа — лично стопанство на спахията в рамките на неговия спахилък. Хасса имало и в някои вакъфски владения.

Хат-и хумаюн — султански акт, заповед.

Хафъз — лице, което знае добре корана.

Чапалък — мярка за измерване на земни повърхности.

Чатал — мярка, с която се измервала каменната сол.

Чауш — дворцов чин, султански носител на заповеди до провинциалните управители; по-късно пазач, вратар в двора на великия везир. Чаушите били две категории — със заплата (ölüfeli çauş) или възнаграждавани със спахилъци (gedikli çauş).

Челтукчи — категория зависимо население, натоварено да обработва султанските оризища. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Черибашия — началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.

Черисюрюджия — чин от феодалното опълчение.

Чифт — пространство земя, която може да се обработи за един ден с чифт волове, облагателна единица за събиране на поземлено-личния данък ресм-и чифт или испенче.

Чифтлик — 1) селско стопанство на мюсюлманската рая; 2) поземлен дял, освободен от данъци и владян от лица, числящи се към помощните корпуси на армията; 3) през XVIII — XIX в. лично феодално стопанство, произвеждащо за пазара.

Чорбаджия на джебеджиите — команден чин в корпуса на джебеджиите (срв. джебеджи).

Шериат — официалната правна система в Османската империя, изградена върху нормите и предписанията на исляма.

Юруци — полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.

Ява — такса, събирана в полза на феодала от стопанина на изгубен добитък.

Ява джизие — джизие, събирано от люде без постоянно местожителство.

Ягджии — категория зависимо население, натоварено да доставя масло за нуждите на властта. В замяна на това — освободени от извънредни данъци.

Яйлак — лятно пасище, летен военен лагер.

Ямак — член на юрушки оджак, който дава по време на война по 50 акчета за издръжка на ония юруци, които са изпратени във войската.

 

Географски наименования

Агатаболу — гр. Ахтопол

Аблановаджък — неуточнено

Айдос — гр. Айтос

Аладжа Хисар — Крушевац, Югославия

Акданишменд — Белопопци, Софийско

Акчар паланка — с. Арчар, Видин

Ахиолу — гр. Поморие

Ахмедлу — неуточнено

Балчик — Балчик

Бейханлу — вер. Ботунец, Софийско

Бали ефенди — Княжево, София

Балшовче Балша — Балша, Софийско

Бане — вер. Горна баня, кв. от София

Бане-и баля — Долна баня, Софийско

Батанофча — Темелково, Пернишко

Батин, Русенско Батулия, Софийско

Башкинче — неуточнено

Безден, Софийско

Бейлер чифлик — Симеоново, Голяма София

Бела Ислатина — неуточнено

Белград, Югославия

Белоградчик, Видинско

Берекетлу — неуточнено

Берковча — гр. Берковица, Михайловградско

Биримирче — кв. Бенковски в гр. София

Бистриче — Бистрица, Голяма София

Богданов дол, Пернишко

Богданлъ — вер. Богданлия, Софийско

Богоина — неуточнено

Богоров мензил — Горни Богров, Голяма София

Бостав — неуточнено

Бошииче — Бусинци, Пернишко

Бояна, Голяма София

Брайкьофча — Брайковци, Димитровградско, Югославия

Браниче — неуточнено

Брезник, Пернишко

Брусник, Пернишко.

Бръшлен, Русенско

Буковиκ — неуточнено

Буковче — вер. Буковец, Михайловградско

Бусманча — Бусманци, Голяма София

Буткьофча — Богьовци, Софийско

Бухово — Софийско

Бучино — Кючук Бекирджи, дервент — Мало Бучино, Голяма София

Голямо Бучино, Пернишко

Бучин проход, Софийско

Василикоз — Василико, Мичурин, Бургаско

Вердекална — Вердикал, Софийско

Вешкяр — неуточнено

Войнагофча — Войнеговци, Голяма София

Волуяк, Софийско

Върбиниче — кв. на Връбница в гр. София

Гайтанево, Софийско

Гиляне — Гниляне, Голяма София

Гинча — Гинци, Софийско

Голянофча — Голяновци, Софийско

Горубляне, Софийско

Градеч — Градец, Софийско

Гурмазова — Гурмазово, Софийско

Гьозлю — гр. Обзор

Гюмюлджине — Гюмюрджина, Комотини, Гърция

Гюреджи — Огняново, Софийско

Дай Хъдърлар — Шуменци, Силистренско

Две могили, Русенско

Джума — Благоевград

Диване-и Даут — неуточнено

Дивотина — Дивотино, Пернишко

Диметока — Димотика, дн. Дидимотихон, Гърция

Дирагалефча — Драгалевци, Голяма София

Добърчин, Софийско

Доганово, Софийско

Драганча — Драганица, Берковско

Драгичево, Пернишко

Драговищиче — Драговищица (към него присъединено с. Батковци), Софийско

Драгошнича — неуточнено

Дреновча, Дреновец, Видинско

Дръмша, Софийско

Дупниче — гр. Дупница

Дунавче — неуточнено

Едирне — гр. Одрин,

Елешниче — Йорданкино, Софийско

Енруд — неуточнено

Ефляк — Влахия, част от дн. Румъния

Железниче — Железница, Голяма София

Желен, Софийско

Желява — Желява, Софийско

Житен, Голяма София

Загра-и атик — гр. Стара Загора

Зищви — гр. Свищов

Зимляне — Земяне, дн. кв. на София

Златуша, Софийско

Зли дол, Софийско

Ибраил — гр. Браила, Румъния

Ибрене — неуточнено

Иваняне, квартал от гр. Банкя

Ивласина-и баля — неуточнено

Ивраджа — гр. Враца

Ивраждебна — Враждебна, Голяма София

Игнатиче — неуточнено

Излаз — в Румъния

Измир — Смирна, Турция

Изнебол — гр. Трън

Илиянче — Илиянци, квартал на София

Исанча — Румъния

Искория — неуточнено

Искреч — Искрец, Софийско

Ислатина — Слатина, кв. на София

Исляфче — неуточнено

Исмаил-и джедид - неуточнено

Исмаил-и кьохне – неуточнено

Йени пазар — Нови пазар

Йени хан — Нови хан, Софийско

Йеркьоки — Гюргево, Румъния

Кадъ — вер. Ведрина, Добричко

Казичене, Голяма София

Калафат — Румъния

Калиакра — старинна крепост недалеч от Каварна, Варненско

Калканджи — Дървеница, кв. от София

Калкас, Пернишко

Камениче — Каменец, Плевенско

Капуджипазар — може би гр. Кълъраш на левия дунавски бряг в Румъния

Карабулад — неуточнено

Карасу — Черна вода, Румъния

Кара Коджали — Екзарх Йосиф, Русенско

Карънабад — гр. Карнобат

Кафа — търговски град в Крим, стара генуезка колония, дн. гр. Федосия.

Качиляне — Кациляне, дн. причислено към с. Долни Богров, Софийско

Керимбей чифлик — Покрайна, Видинско

Килия — Румъния

Киремикофча — Кремиковци, Голяма София

Кладинча — неуточнено

Кованджилар — вер. Пчелина или Тертер, Разградско

Коджа Ахмед, (Ахмедали), Петково, Софийско

Кокаляне Софийско

Костантиние - Цариград, Истанбул

Костимброд (зир) (баля) — Костинброд, Софийско

Кривина, Софийско

Кривина — неуточнено

Красен, Русенско

 

Кула — Средна кула, Русенско

Куманиче — с. Кубратово, Голяма София

Кумариче — Ал. Войков, Голяма София

Курила — Курило, Голяма София

Кушниче — неуточнено

Кърбовина — неуточнено

Кътина, Голяма София

Кьохне Исмаил — вж. Исмаил-и Кьохне Кючук оба — вер. Мало село, развалини при с. Априловоq Софийско

Лакатник, Софийско

Лесковдол, Софийско

Летниче — вер. Летница, Софийско

Лозене-и зир, баля — Лозен, Голяма София

Локорско, Голяма София

Ломпаланка — гр. Лом

Лофча — гр. Ловеч

Луково, Голяма София

Малешефче — дн. кв. Малашевци, в София

Мална-и зир, баля — Горна и Долна Малина, Софийско

Манастир — неуточнено

Манастирище, Софийско

Мангалия — Румъния

Маратин — Мартен, Русенско

Маслово, Обединение, Софийско

Мачин — Румъния

Медина — град в Саудитска Арабия

Мердиниче — неуточнено

Месеври — гр. Несебър

Мещниче — неуточнено

Милкофча — Милкьовци, Трънско

Мирково, Софийско

Мировяне, Голяма София

Михалово, кв. от гр. Банкя, Софийско

Мошино, кв. от Перник

Мусакьой — вер. Мусачево, Софийско

Мухлево — Мухово, Софийско

Мърчай — Мърчаево, Софийско

Нагбол — неуточнено

Негован — Голяма София

Неделюфче — вероятно Неделище, Софийско

Нийболу — гр. Никопол

Новосел — гр. Ел. Пелин, Софийско

Новосел — Ново село, Русенско

Новосел — Ново село, Софийско

Обеля, Голяма София

Обрадовча — Обрадовци, дн. част от кв. Бенковски в София

Овчидол — неуточнено

Огой — Огоя, Софийско

Оградище, Софийско

Оплетина — Оплетня, Софийско

Орландовча — Орландовци, кв. от София

Орманлъ (Орман) — Лесново, Софийско

Орхан баля — неуточнено

Осеновлак — Осеновлак, Софийско

Ослен — неуточнено

Панчар — Панчарево, Голяма София

Паргалофча — неуточнено

Пасарел, залято от язовир Искър, Софийско

Паша — санджак, обхващал значителна част от Южна България, Македония и изцяло Беломорието

Петърч, Софийско

Пиргос — Пиргово, Русенско

Подгумер, Голяма София

Подуян — Подуяне, кв. от София

Пожарево, Софийско

Пролеша, Софийско

Потоп, Софийско

Правади — гр. Провадия

Равна, Софийско

Радуй, Пернишко

Райлово, кв. от с. Люлин, Пернишко

Раковча, Ракофча-и Кючук — Голяма или Мала Раковица, Софийско

Рахова-и Кючук — с. Ряхово, Русенско

Редина, Софийско

Реброва — Реброво, Софийско

Риброва — неуточнено

Романиче — неуточнено

Русчук — гр. Русе

Садубей — неуточнено

Самоков, Софийско

Самсун — пристанище на анадолския черноморски бряг, Турция

Сарачина — неуточнено

Сахра — Кулско, Видинско

Световрач — Световрачане, Софийско

Семендре — Смедерево, Югославия

Семерджи — неуточнено

Секре — неуточнено

Сеново, Разградско

Сеславче — Сеславци, Софийско

Синоп — гр. в Турция

Славовча — Славовци, махала от Ал. Войков, Голяма София

Сомоя — Сомовит, Русенско

Стоврач — Световрачане, Голяма София

Столник, Софийско

Сузеболу — гр. Созопол

Съгърлу (ъ) — Априлово, Софийско

Съгър Муратли — неуточнено

Сюютлю — неуточнено

Табан — Сандрово, Русенско

Татаркьой — неуточнено

Ташкесен — Саранци, Софийско

Требич — Голяма София

Трапезунд — пристанище на анадолския черноморски бряг

Тулча, Румъния

Тутракан, гр., Силистренско

Търговища — общ. Княжевац, окр. Зайчар

Търнови — гр. Търново

Узи — гр. Очаков

Фереджик — Фере, Гърция

Филиповча — Филиповци, Голяма София

Хаджиоглу Пазарджик — гр. Добрич

Хасан паша-и Къя бурун — крепост при устието на Днепър срещу Очаков

Хасърджи — неуточнено

Хатунили — Женско, Кукушко

Хезарград — гр. Разград

Херакова — Хераково, Софийско

Холоник — стар пристан в Румъния при гр. Турну Мъгуреле

Храбско — Храбърско, Софийско

Храсник—Расник, Пернишко

Хума — неуточнено

Хърсово — Румъния

Хюсеинлу — Григорево, Софийско

Чаканча — Чеканчево, Софийско

Чебинча — Чепинци, Голяма София

Челопеч — Челопечене, Голяма София

Черчел — Церецел, Софийско

Черна вода, Русенско

Чернови — с. Червен, Русенскο

Чирмен — Черномен

Чукурова — Габра, Софийско

Чуряк — Чурек, Софийско

Шерар — неуточнено

Шехиркьой — Пирот

Шумну — Шумен

Юскюб — Скопие

Юпер, Разградско

Яблан Лесковик — неуточнено

Ямболу — гр. Ямбол

Япланча — с. Ябланица, Софийско

Ярчилафче — Ярджиловци, Пернишко