Османско владичество

Закон за санджака Виза от 1539 г.

Посещения: 18

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Димитър Я. Шалев

 

1. Ако писарят на областта намери няколко домакинства (хане) в синора на едно село с определен и разграничен синор от синорите на други села и ги даде на другиго, определеният (назначеният) спахия придобива веднага право на намеса в домакинствата, които са записани на негово име, върху хайманите, които с домакинствата си са смесени със записаните му домакинства, върху десятъците им, върху данъците им от земеделие и върху данъците им бадихава.

2. Ако те са юруци, ягджии1 и кюреджии2, от тия, които държат цял чифт (орна земя), спахията взема дванадесет акчета чифт ресми. Обаче от домакинствата, които са записани на името на владелеца на поменатото село с определени граници, от хайманите3, които са между тях, и от тия отвън, които засяват, от тях бившият им спахия взема дванадесет акчета чифт ресми.

3. Ако юрук, татар, ягджия се засели в тимара на един спахия, владелецът на тимара изисква от всекиго от тях, изобщо от всяка група, от тяхната собствена служба, препис от регистъра, свидетелство (тезкере) и документ (темесюк), че са истински юруци, ягджии и кюреджии.

Ако в новия регистър, написан през епохата на падишаха, на негово величество Сюлейман-шах, нека бог прослави победите му, има документ за всеки спорен случай, решава се съобразно документа, и както това е описано по-горе, вземат се дванадесет акчета от всички, които притежават земя в размер на един чифлик.

Обаче тия, които нямат документ, които и да бъдат те, и са от категорията рая, в който тимар и да е, да се взема двадесет и две акчета ресм-и чифт, като се прибави към дяловете за облагане с данък авариз.

4. Тия, които са истински юруци и ягджии, и кюреджии, и татари, ако нямат орна земя и ако са заети с друга печалба за прехраната си, плащат по шест акчета димнина (ресм-и духан) в местата, където зимуват.

5. Дъщерята на юрук и на татар, ако излезе от оджака като девойка, налога сватбарина (гердек дейери) взема нейният субашия.

Обаче налога от женена жена (рисм-и сейибе) и на тая, която излиза от раятския и спахийския оджак, след като е овдовяла, взема спахията.

Налога от жената, която излиза от юрушки и татарски оджак, взема субашията. Така е също и при ягджиите, и при кюреджиите с тая, която излиза от ягджийски и кюреджийски оджак.

6. И след това неоспорим закон е тимарите на субашиите4, на черибашиите5, на диздарите6, на чаушите7 да бъдат сербест (свободни). Глобите за извършено престъпление, ресм-и арусане, бадихава, мюжделик, който е тридесет акчета на камилски товар [?], на поменатите по-горе тимари и мюжделик за роб и робиня, който е по тридесет акчета на камилски товар[?], и баберкуваните плодове от роб и робиня са изключително техни. Робът и робинята, които са заловени в тимарите им, след като бъдат регистрирани в сиджила, остават пак у тях. Яваджията8 да не се намесва до настъпване на срока. След като настъпи срокът, данъците и разноските за прехрана и други необходимости съгласно закона се вземат от яваджията и се предават.

Ако стопаните им дойдат преди срока, съгласно закона вземат се налози и от стопаните, според както е изложено по-горе, и се предават на стопаните им с посредничеството на действащия съдия.

7. Саларие9 е записано да се взема от юруци, от ягджии, от кюреджии, от татари и от джамбази. Поменатите групи, в което село и да се намират, строят заедно с раята склад (хамбар), който да бъде достатъчен за десятъка на спахията, и пренасят десятъците си до близкия пазар. Възражението им „аз съм юрук, ягджия, кюреджия и джамбаз“ да не се взема под внимание.

8. Десятък е записан и от пчелен кошер. Ако един рая за свои нужди премести пчелния си кошер от мястото му и го настани на друго място за паша, пак господарят на раята взема десятъка му и от взетия десятък в пчелни кошери дава един кошер на три кошера на господаря на земята, където раята е отишъл. Обаче десятъкът и отлак ресми (налог за паша на пчелите) на други лица, които не са рая, принадлежат на земята, където лицето е отишло, и данъкът му за паша следва да вземе господарят на тази земя.

9. Записан е десятък от отлук10 и от бостан. Отсега нататък за сеното, което се коси от гелембета, от ливадите, от бостаните, е записан десятък и следва да се взема десятък.

10. Ако един рая остави чифлика си необработен през течение на три години, спахията му отнема тапията съгласно закона и я дава на другиго.

11. Ако един рая умре и остави законен син, чифликът е негов; ако не остави, спахията взема също и неговата тапия и я отстъпва на друг.

12. Един рая, след като умре, противно е на заповедта наследниците да продават чифлика му. Действащите съдии да не позволяват да се продава раятски чифлик; без съдействието на спахията, който по закон има право на тапията, съдиите да не го дават на никого. Никой друг освен спахията да не взема едно акче от акчетата за тапия.

13. Ако някой изкорени корените от една земя, когато пристигне писарят на областта, той е господарят на тая земя, който се изслушва, и казаното от него: „аз изкорених корените, чакайте“, се приема. Но след като писарят на областта пристигне и опише един вилает, то и мястото, от което корените са изкоренени, е също като чифлик на другата рая.

Такива чифлици, ако се оставят необработени три години, отнема им се тапията и спахията ги дава другиму. След като не ги оре три години, да не се действа според казаното: „Чакайте, аз изкорених корените на тоя чифлик.“

Ако едно лице, което и да е то, не се справи с чифлика, който владее, и го остави необработен три години, не се действа според казаното от него: „аз изкорених корените му“, а се издава тапия и спахията го дава на друго лице.

14. Ако един рая изостави своя чифлик и отиде да сее земята на другиго, да му се вземат два десятъка. Обаче ако спахията няма възможност да му даде орна земя, колкото му е необходима, и раята по принуждение отиде на земята на другите, да не се вземат два десятъка.

Ако един рая изостави земята си и отиде на друго място, но някой друг оре изоставената му земя и плаща десятъка и данъка ѝ на спахията, то в такъв случай от раята, който я изоставил и заминал за другаде, да се вземат двадесет и две акчета чифт ресми, друго нищо да не се взема.

Ако един рая отиде в друго селище и от изселването му са минали повече от десет години и през това време чифликът не е обработван, спахията въз основа на закона взема от него чифт бозан ресми.

Ако пък е минало по-малко от десет години, то със съдействието на действащия съдия спахията го премества и довежда на своето землище.

15. И след това половината от глобите от престъпления, злодеяния и налога бадихава на спахията, на хисаререните11 и на баждарите, изобщо от всички тимари, които не са сербест (свободни), е на самите тях, а другата половина е на санджакбея, полеопазването (пъдарщината) обаче е изключително на спахиите.

16. При описа на вилаета, ако един рая бъде регистриран самец, а след това се ожени, да не се действа според казаното от него: „чакайте, аз съм женен“, а да плати двадесет и две акчета чифт ресми и авариз.

17. Ако дъщерята на когото и да е напусне тимара на спахията поради омъжване, да се взема шест акчета ресм-и аб12.

 

1Ягджъ – маслар, доставчик на масло.
2Кирадджъ – лице, което превозва на кон или кола вещи или пътници, срещу заплащане, кираджия.
3Хаймана, хаймане – така се е наричало населението конепасци в някои области на Анадола, прехвърлено и в Румелия.
4Субашия — лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.
5Черибашия — началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.
6Диздар — комендант на второстепенна крепост.
7Чауш — дворцов чин, султански носител на заповеди до провинциалните управители; по-късно пазач, вратар в двора на великия везир. Чаушите били две категории — със заплата (ölüfeli çauş) или възнаграждавани със спахилъци (gedikli çauş).
8Яваджъ – лице, което пази намерения изгубен добитък за предаване на стопанина му.
9Саларие (саларлък) — натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.
10Отлук – тревисто място, ливада за паша: ресм-и – данък за паша.
11Хисарери – боец, охрана на крепост, войник от крепостния гарнизон.
12В текста: resm-i ab а.-букв. „данък за вода“, но същината му е непонятна.