Османско владичество

Закон за Скопие и Солун от 1568/1569 г.

Посещения: 237

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Димитър Я. Шалев

 

Законът започва с предълго титулуване на султан Селим II (1566—1574), дадено от Ö. L. Barkan само с арабица. Като излишно не го превеждаме.

 Tughra of Selim II

 

При възкачването на престола на Султан Селим, син на Сюлейман хан, заповяда се да се съставят нови султански регистри и нови императорски кадастрални регистри на знатните родове и слоевете на хората от народа, живущи в обширните територии на страната и заселени в местата с просторни климати, включени в сферата на цялата държава и в обширните ѝ провинции, да се впишат всички, които имат средства за живеене и са затруднени в заниманията си и в изкарване прехраната си, всички, които живеят в големите градове и села, в областите и околностите, в планините и равнините, по хълмовете и долините, в градове и покрайнини; както и движими имоти и недвижими имоти, имения и земи, землища, ниви и поля, сгради и парцели, земи за посеви и пасбища, станции за престой на пътници и кръчми, зеленчукови градини и овощни градини и други големи и малки имоти, които владеят и използват, каквито и да са те, да се проверят, да се запишат и подредят било, че са били в малко количество, било в голямо количество, всичко с подробности според добрите им обичаи и височайшата традиция на почитаните им бащи и знаменити прадеди.

Обаче на подробните изложения на земите в покровителстваните страни (османската държава), записани в знаменитите стари регистри, да не се посяга. Поради това че не е обяснено и открито каква е основата и същността на земите, а именно дали са [земи] юшурие, или са земи [хараджие], или са [земи] в пълна собственост (мюлк) на тия, които ги владеят. Раите считат за земи юшурие земите, които са в ръцете им (на които са владелци) и оспорват даването на една осма [като юшур]. От друга страна, като ги считат [земи] в пълна собственост, както и другите имоти (мюлк), продават ги и ги купуват помежду си, а пък някои лица поради погрешната си представа ги вакфират (подаряват ги на някоя вакъфска институция).

Валиите — и съдиите, като не са осведомени за (не познават) действителното положение, издават худжети и вакфиета1,  противно на свещения закон (шериата); с това се нанася голяма вреда на правовия ред и на обществото, [точно] поради всичко това с ферман се заповядва в първата забележка на императорските регистри да се разкрие и обясни основата и същността за земите в покровителстваните територии (в Османската империя), както и да се даде ясно обяснение на обстоятелствата, при които владелците ги владеят.

Тъй като на тоя смирен [служител] се възложи да опише санджака Юскюб (Скопие) и санджака Селяник (Солун), с вяра във всевишния бог се пристъпи [към работа] и се започна описването, като на първо място подробно се излага, обяснява и допълва, че според изискването на свещения закон земята, която се намира в мохамеданските страни (държави), е три категории.

Едната категория е земята, [обложена] с десятък (арз-и юшурие), която е дадена в собственост на жителите-мохамедани при завоюването, тя е техен истински собствен имот. Те я притежават, както другите свои [движими] имоти, както си искат. Понеже облагането на мюсюлманите с харач в началото е било съобразно с шериата, обложени са били с юшур (десятък). Те посяват земите, жънат ги и освен юшура от получените произведения от земята по никой начин не се взема нито зрънце (нищо) повече. Дори самите те дават този десятък на бедните и безимотните. Този десятък [не е опростен] [от религиозно гледище] на никой спахия, на никое друго лице; всички го плащат. Земята на Хеджаз и на Басра е от тая категория.

Другата категория земя е арз-и хараджие, земя хараджие, която при завоюването е решено да се остави в ръцете на неверниците и да им се даде в пълна собственост. Тези земи се облагат с харадж-и мукасеме, който се състои от юшур (десятък): една десета част или една осма част, или една седма, или една шеста до половината част от получените произведения според податните сили на земята. Едновременно с това, годишно, тези земи са обложени и с едно количество акчета, наречени харадж-и мувазаф.

Също и тази категория земя е истински собствен имот на притежателите ѝ (на стопаните ѝ). Те са пълновластни да вършат продажба и покупка и друг вид прехвърляне на владението (на собствеността). Също така тия, които купуват тези земи, според както е поменато по-горе, ги засяват, жънат ги и дават (плащат) харадж-и мукасеме и харадж-и мувазафа им. В случай че мюсюлманите купят тези земи, хараджът, който се е вземал от неверниците, не отпада, те (мюсюлманите) го плащат без остатък.

При все че облагането на мюсюлманите с харадж в началото не се е считало съобразно със свещения закон, обаче законно е да се взема харадж като продължение на по-раншно положение.

Владелците, били те немюсюлмани, били те мюсюлмани, щом обработват и сеят земите, които владеят, и щом не променят земеделския им вид, не биват обезпокоявани във владението им, те ги владеят, както си желаят.

Както другите им имущества и недвижими имоти, когато притежателите им умрат, преминават (по наследство) на наследниците им.

Земята на провинцията Ирак е от тази категория. Земята, която е описана и известна в свещените книги, е от тези две категории.

Има и една друга категория земя, която не е нито юшурие (десятъчна), нито хараджие, според както е поменато по-горе. Тя се нарича арз-и мемлекет (държавна земя). В основата си тя е хараджие, но понеже се прехвърля в собственост, когато притежателите им умрат като собственици на тази земя и когато тя се подели между многобройните наследници и на всеки един се пада по едно малко парче, поради което определянето и разпределянето на съответния харадж според дела на всеки един от тях става много мъчно и трудно, а може би според обичая и невъзможно. Поради това чистата (гола) собственост се отнема и остава на държавното съкровище на мюсюлманите (на османската държава) и земята бива отдадена на раята посредством способа за даване под наем, временно ползване. И когато раята обработва тези земи със земеделие, насади лозя, прави градини или зеленчукови градини, заповядано е от полученото произведение да дава харадж-и мукасеме и харадж-и мувазафа ѝ.

Земята в провинцията Ирак в учението на някои религиозни водачи (имами) е от тая категория.

Земята на тази благодатна страна според гореизложеното е позната под наименованието арз-и мемлекет или арз-и мири (държавна мирийска земя). Такива земи не са в пълна собственост на раята. Те ги владеят по пътя на даване под наем за временно ползване, обработват ги и под наименованието юшур (десятък) плащат следуемия се харадж-и мукасеме; а под наименованието чифт акчеси плащат следуемия им се харадж-и мувазаф. Щом като не преустановят обработването (на земята) и въз основа на горепоменатия начин я засилват и плащат налозите ѝ, никой да не се меси и да не пречи (на владелците ѝ), докато умрат; те я владеят, както си желаят. Като умрат, синовете им ги заместват и владеят земите според гореказаното обяснение. Ако не оставят синове, земите се дават срещу тапия на лица отвън (други лица), способни да ги обработват срещу предварително заплащане на берията [за тапия]; те също я владеят, както е обяснено по-горе.

Но ако някое от горепоменатите лица преустанови за три години обработването на земята в своето владение, тя му се отнема от ръцете по шериатски ред и се дава на друго лице срещу берия за тапия. Никой от тях не може да владее земята противно на гореказания начин. Продажбата и покупката, дарението, прехвърлянето и придобиването в собственост по друг начин, както и вакфирането [на тези земи] - всички подобни действия са нищожни (недействителни). И на това основание издадените от кадиите худжети и вакфиета също са напълно нищожни и недействителни. Но ако едно лице желае да прехвърли върху друго лице земята, която владее, със знанието (разрешението) на спахията вземе (получи) известна сума пари от това лице в замяна на своето право на владение и ако спахията даде на това лице въпросната земя срещу [заплащане берия за] тапия, това е законно и приемливо.

 

1Утвърден от кадията съдебен протокол, с който едно лице подарява пред свидетели известни свои движими (пари, книги и др.) или недвижими имоти (земи, сгради) за издръжката на религиозни, благотворителни или обществени обекти, като джамии, сиропиталища, мостове, чешми и др.