От древността до 681 г.

Сведения за Югоизточна Тракия

Посещения: 1602

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976


Страбон, VII. фрг. 48

OdrysianKingdomЦяла Тракия се състои от двадесет и две племена. Може да се наберат, ако и да е твърде омаломощена, петнадесет хиляди конници и двеста хиляди пехота. След Марония идва град Ортагория и околността на Серий,1 където брегът е скалист; после градчето на самотраките Темпира и другото — Харакома, срещу което е разположен остров Самотраки и недалеч от него Имброс, а Тасос е далеч от Самотраки два пъти повече. След Харакома иде Дориск2, където Ксеркс преброил войската си. После Хебър; нагоре по тая река до Кипсела има сто и двадесет стадия3. Страбон нарича тоя град граница на оная Македония, която римляните отнели от Персей4 и после от Псевдофилий Павел, победителят на Персей, присъединил към Македония и епиротските племена и разделил страната на четири части, от които едната причислил към Амфиполис, втората — към Тесалоника, третата към Пела, а четвъртата — към пелагонците. При Хебър живеят корбилите, по-нагоре брените5 и накрая бесите. Чак до последните реката е плавателна. Всички тия племена са разбойнически, а най-вече бесите, за които Страбон казва, че граничат с одрисите и сапеите. Столицата на астите била Бизия6. Някои наричат одриси всички тия, които живеят на морския бряг между Хебър и Кипсела от едната страна и Одесос от другата. Техни царе били Амадок, Керсоблент, Берисад, Севт и Котис.

 

Страбон, VII, фрг, 52.

При устието на Хебър, който се излива в морето с два ръкава, в залива Мелас се намира град Енос, основан от милетчани и кимерийци, а по-рано от алепеконесци. После иде нос Сарпедон7, а по-нататък т. нар. Тракийски Херсонес, който се образува от Пропонтида, залива Мелас и Хелеспонт. Има един нос към югоизток, който сближава Европа с Азия дотолкова, че помежду им при Абид и Сест остава един приток от седем стадия8. Наляво от този нос е Пропонтида, а надясно заливът Мелас, наречен по името на вливащата се в него р. Мелас, както твърди Херодот, а също и Евдокс9; Херодот казва, че водата на тази река не стигнала на Ксерксовата войска. Споменатият нос [Херсонес] се затваря от един провлак от четиридесет стадия10, в средата на който е разположен град Лизимахия, наречен по името на царя, който го е основал. От другата страна на провлака, а именно на залива Мелас, е разположен Кардия11, най-големият град в Херсонес, основан от милетчани и клазоменци, а по-късно и от атиняните. На Пропонтида се намира Пактия. След Кардия идват градовете Драб и Лимне, а после Алопеконес12, при който в същност свършва заливът Мелас. Сетне идва големият нос Мазусия13, а после в залива лежи Елеунт14, където се намира и Протезилеят15; четиридесет стадия,16 далеч от последния се намира Сигей17, нос на Троада. Той е току-речи най-южният край на Херсонес, отдалечен от Кардия на малко повече от четиристотин стадия18. Ако плуваш наоколо откъм другата страна на провлака, броят на стадиите е малко по-голям.

 

1Дн. Макри.
2Дориск, 10 км на запад от Фере: на негово място после се издигнал гр. Траянопол.
321 км. и 312 м.
4В 168 г. пр. н. е.
5Или бени, тракийско племе.
6Дн. гр. Виза.
7Дн. нос Пакси (Агримия).
8Около 1242 м.
9Става дума за прочутия математик, астроном, географ и лекар Евдокс от Κнид (около 408—355 г. пр. н. е.).
107 км и 100 м.
11При Баклабурун,
12Близо до Сувлабурун.
13Дн. Елесбурун.
14Дн. Ески Хисарлък.
15Храм на Протезилай.
16Около 7 км и 105 м.
17Дн. Йенишехир.
18Около 72 км.