От древността до 681 г.

Тракия и траките в периода на тяхната независимост

Посещения: 1904

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 

Общо тракийско икономическо и социално-политическо развитие

 

Етногенетически процеси. Историческа география на тракийските племена. Начало на държавно-образувателните процеси

 

ОМИР, Илиада (откъсите по ИТТ*)

 

II, 844-850. Акамант пък и хероят Пейрой предвождаха всички траки, които мощно течащият Хелеспонт огражда. А Евфем, синът на Тройзен, който е син на Кеас и е храненик Зевсов, беше вожд на копиеборци кикони. Пирайхмес пък предвождаше пеони с извити лъкове, и от далеч, от Амидон, от течащия широко Аксий, който разлива най-хубавата вода на земята.

IV, 517-538. Тогава съдбата порази сина на Амаринкей Диорей, защото беше ударен в дясната пищялка до глезена с остър камък. Хвърлил го бе вождът на траките Пейрой, син на Имбрас, който беше дошъл от Енос. Безсрамният камък му раздроби напълно двете жили и костите. И той падна възнак и издъхвайки, протегна двете си ръце към милите си другари. А Пейрой, който именно бе го ударил, притича и заби копието си при пъпа му; всичките му вътрешности изтекоха на земята и мрак покри очите му. Но етолиецът Тоант, като се спусна, удари Пейрой с копието над гърдите над съсците и медта се заби в дробовете му. Тоант се приближи до него, издърпа от гърдите му мощното копие, изтегли острия си меч и с него го удари право в корема и му отне душата. Но той не му свали въоръжението, понеже Пейрой беше обкръжен от другарите си траки, с перчеми на върха на главата, които държаха дълги копия в ръцете си. И те отблъснаха надалеч от себе си Тоант, макар че е едър, силен и славен: той бе силно отблъснат и отстъпи. Тъй лежаха проснати в прахта един до друг двамата вождове, единият на траките, а другият на меднобронните епеи.

X, 428-445. И тъй, аз ще ти разкажа и това съвършено точно. Към морето са разположени карите, извитолъките пеони, лелегите, кавконите и божествените пеласги, а към Тимбра са настанени ликите и гордите мизи, конеукротителите фриги и меони, бойци на колесници. Но защо ме разпитвате подробно за това? Та ако желаете да се вмъкнете в троянския стан, там настрана са скородошлите траки, разположени най-накрая от всички; между тях е цар Рез, син на Ейоней. Неговите коне са най-хубавите и най-едрите, каквито съм виждал, по-бели от сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена и със злато, и със сребро. Той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове. А сега заведете ме при бързите кораби или ме вържете безмилостно с въже и ме оставете тук, докато се върнете и проверите дали съм говорил пред вас истината или не.

X, 470-478. Те спяха съсипани от умора, а хубавите им оръжия лежаха на земята до тях добре подредени в три редици; при всеки от тях стоеше двойка коне. В средата спеше Рез, при него стояха бързите коне, вързани с поводите за горния ръб на кочията на колесницата. Одисей го зърна пръв и го посочи на Диомед: „Ето това е мъжът, Диомеде! Това са конете! За тях ни разказваше Долон, когото убихме. Хайде, покажи юнашката си сила; не бива да се мъдриш с оръжията си ами отвързвай конете, или пък ти убивай мъжете, а аз ще се погрижа за конете.“

XIII, 1-9. Когато Зевс приближи Хектор и троянците до ахейските кораби, той ги остави да търпят при тях неспирно мъки и беди, а сам извърна бляскавите си очи назад, наблюдавайки в далечината земята на коневъдците траки, на сражаващите се отблизо мизи и на прочутите хипемолги, които се хранят с мляко, както и на абиите, най-справедливите от хората. Но той не обърна повече бляскавите си очи към Троя, защото не очакваше, че някой безсмъртен ще дойде да помогне било на троянците, било на данайците.

XIII, 576-577. Хелен удари отблизо Дейпир по сляпото око с голям тракийски меч и му свали шлема.

XXI, 139-163. Синът на Пелей с дълго копие в ръка се спусна срещу Астеропей, сина на Пелегон, пламнал от желание да го убие; Пелегон бил роден от течащия нашироко Аксий и Перибоя, най-голямата дъщеря на Акесамен: с нея се съчетал дълбоковъртопният бог. Към него именно се хвърли Ахил, но той излезе от реката и му се опълчи с две копия в ръце. Дързост вдъхна в гърдите му Ксант, разгневен заради падналите юнаци, които Ахил безмилостно избиваше в неговите води. Когато се приближиха един до друг, пръв заговори богоподобният бързоног Ахил:

„Кой си ти и от какъв род, та дръзна да ми излезеш насреща? Само деца на злочести родители се срещат с моята ярост.“ Нему пък така отговори славният син на Пелегон: „Храбри сине на Пелей, какво ме питаш за рода ми? Аз съм от далечна тучна Пеония и предвождам пеони с дълги копия. Вече ми е единадесетият ден откак съм дошъл в Илион. А пък родът ми е течащият широко Аксий, който разлива най-хубавата вода на земята и роди славния копиеборец Пелегон; той пък, казват, родил мене. Хайде сега да се бием, благородни Ахиле.“

Така каза със заплаха. Божественият Ахил вдигна ясеново копие от планината Пелион, ала хероят Астеропей хвърли едновременно двете си копия, понеже беше ловък и с двете си ръце.

 

„Одисея“ (откъсите по ИТТ)

 

IX, 39-66. От Илион вятърът ме понесе към киконите, към града Исмар. Тук опустоших града и погубих жителите му. От града заграбихме жените и много имот, та никой не остана, без да получи равен дял. След това аз настоявах да бягаме бързо, но те, глупаци, не ме послушаха. Тогава много вино се пи и клаха на брега много овце и много влекокраки говеда. Но избягалите кикони повикаха киконите, които им бяха съседи и живееха навътре. Те бяха много по-храбри и повече на брой, пък и опитни да се сражават с колесници, а когато трябваше и пеша. И те се явиха в ранна утрин като листа и цветя напролет. И тогава ни сполетя зла съдба, пратена от Зевса, на нас, нещастните, за да изпатим големи злини. След като се построиха (киконите и моите хора) започнаха битка при бързите кораби и се нараняваха взаимно с меднообковани копия. Докато беше още ранно утро и божественият ден растеше, ние се бранехме и се държахме, ако и те да бяха повече. Но щом слънцето започна да клони към пладне, тогава киконите надвиха ахейците и ги обърнаха в бягство. Загинаха по шест другари с хубави кнемиди от всеки кораб. Останалите се отървахме от смъртта и от съдбата.

Оттук отплувахме нататък с опечалено сърце, радостни, че избегнахме смъртта, но загубили мили другари. Но извитите от двете страни кораби не потеглиха напред, докато не извикахме три пъти всеки от нещастните ни другари, които загинаха на полето, убити от киконите.

IX, 196-211. Аз имах със себе си кози мях със сладко червено вино, който ми беше дал Марон, син на Евант, жрец на Аполон, който закриляше Исмар, понеже от страхопочитание бяхме защитили него и детето му, и жена му, че живееше в една богата с дървета дъбрава, посветена на Феб Аполон. Той ми донесе великолепни дарове, даде ми седем таланта от красиво обработено злато, даде ми също един кратер, изцяло от сребро, а след това наля в дванадесет амфори сладко несмесено вино, божествено питие. И никой не го знаеше, нито от слугините, нито от слугите вкъщи, но само той, милата му съпруга и една-единствена ключарка. А когато искаха да пият от това сладко като мед вино, той напълваше една чаша от него, смесваше го с вода двайсет пъти по толкова и неизказано приятно благоухание се разнасяше от кратера. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него.

 

ДИОДОР, „Историческа библиотека“ (откъсът по ИТМ)

 

VII, 11. След Троянската война морето владеели:

1. лиди и меони    92 години
2. пеласги    85 „
3. траки    79 „
4. родосци    23 „
5. фриги    25 „
6. кипърци    33 „
7. финикийци 45 „
8. египтяни…„
9. милетчани //18//,,
10. кари //61//

 

„ХАРОН, „За Лампсак“ (откъсите по ИТТ)

 

Фр. 6. Плутарх, „За добродетелите на жените“, 255 А-Е:

Имало двама братя близнаци Фоб и Блебс, които произлизали от рода на Кодридите от Фокея. От тях Фоб най-напред се отправил от Левкидските скали в морето, както разказва Харон Лампсакиецът. Като имал войска и царско достойнство, отплавал към Парион по собствени дела. Като станал приятел и гост на Мандрон, царя на така наречените питюесенски бебрики, той им помогнал и воювал заедно с тях срещу онези от съседите, които го безпокоели. Този Мандрон показал и друго голямо благоразположение към Фоб, когато той отплувал и обещал, че ще даде част от земята и града (си), ако фокейците желаят да дойдат в Питюеса със заселници. А Фоб, след като убедил гражданите, изпратил брат си да води заселниците. А от страна на Мандрон им било предоставено всичко, както очаквали. Но те станали от началото ненавистни, а после и опасни за бебриките, след като извлекли от съседните варвари голяма полза, плячка и награбено имущество. И те (бебриките) в стремежа си да се избавят от тях, не успели да спечелят на своя страна Мандрон, мъж честен и справедлив към елините. Но когато той бил в чужбина, те се приготвили да унищожат фокейците с измама. Обаче дъщерята на Мандрон Лампсаке, която била неженена, предварително узнала коварния им замисъл и най-напред се заела да разубеждава приятелите и домашните си, да разяснява колко противно и светотатствено дело те са се заели да вършат, като убиват мъже благодетели и съюзници, а сега вече и съграждани.

А тъй като не ги убедила, тя скришом съобщила на елините за това, което се замисля и ги посъветвала да се пазят. А те като устроили някакво жертвоприношение и пир, извикали питюесените в предградието. Разделили се на две и едната част превзели стените, а с другата унищожили хората. Като завладели така града, те повикали Мандрон като му предлагали да царува заедно с тези, които били с тях, а когато Лампсаке умряла от болест, я погребали пищно в града и назовали града на нейно име - Лампсаке.

Понеже Мандрон, за да избегне подозренията в предателство, се отказал да живее заедно с тях, той измолил да се грижи за децата на убитите и за жените им. Те (фокейците), тъй като не вършели нищо несправедливо, охотно му ги изпратили. А като отдали на Лампсаке най-напред почести като на герой, след това решили да ѝ принасят жертви като на богиня. И продължават да ѝ принасят жертви така.

Фр. 7. Схол. към Апол. Родоски, II, 2: А Харон казва, че земята на лампсакените преди това се наричала Бебрикия по името на заселилите я бебрики. Тяхното племе е изчезнало поради водените войни.

 

Одриската държава и нейната външна политика

 

ХЕРОДОТ, „История“ (откъсите по ИТМ**)

 

IV, 78-80. Ариапит, царят на скитите, имал между другите си деца и син, на име Скил, роден от истрийка и съвсем не от местна жена, както някои съобщават. По-късно Ариапит бил погубен с измама от Спаргапит, царя на агатирсите, а Скил взел царската власт и бащината си жена, чието име било Опия. Тя била местна жена и от нея Ариапит имал син на име Орик. Царувайки над скитите Скил никак не могъл да се помири със скитския начин на живот, но бил много по-склонен към гръцките обичаи поради възпитанието, което получил. Той правил следното: колкото пъти завеждал скитската войска към града на бористенците (а те казват, че са по произход милетчани), оставял я вън от града, а сам влизал вътре и поръчвал да затворят градските врати, сменял скитското си облекло с елинско и така се движел из града, не съпровождан нито от телохранител, нито от когото и да е другиго. Градските врати пък пазели, да не би някой от скитите да го види в това облекло. Той се държал като елин и във всяко друго отношение, пък и принасял жертва на боговете според елинските обичаи. Като прекарвал там месец и повече, отивал си, като обличал пак скитското си облекло. Това вършел често, пък и жилище си съградил в Бористен и довел в него тамошна жена. Но понеже трябвало да му се случи нещастие, то станало по следния повод. Пожелал той да бъде посветен в мистериите на вакхическия Дионис и точно, когато щял да приеме посвещението, явило се необикновено знамение. Имал той в града на бористенците голям и скъпо украсен дворец, за който преди малко споменах, заобиколен със сфинксове и грифони от бял мрамор. В него бог хвърлил огнената си стрела и той изгорял напълно, но Скил въпреки всичко това си извършил посвещението. Скитите укоряват елините, за гдето честват Вакх, като казват, че не е разумно да измислят един такъв бог, който кара хората да безумстват. След като се посветил в мистериите на вакхическия Дионис, един от бористенците се подиграл на скитите, като им казал: „Вие ни се присмивате, скити, че честваме Вакх, и че богът ни завладява. Сега вече и вашият цар е в негова власт и вакханства и безумства, обхванат от божеството. Ако не ми вярвате, последвайте ме и аз ще ви го покажа.“ Първенците на скитите го последвали и бористенецът ги въвел тайно в града и ги покачил на една кула. Когато Скил минал покрай това място заедно с тиаза и скитите го видели как вакханства, много се наскърбили и като се върнали, съобщили на цялата войска видяното. Когато след това се върнал Скил у дома си, скитите минали на страната на неговия брат Октамасад, син на дъщерята на Терес и въстанали срещу Скил. Като узнал какво става срещу него, и причината за това, той избягал в Тракия. Когато достигнал Истър, излезли насреща му траките. Те вече щели да влязат в сражение, когато Ситалк изпратил при Октамасад пратеник, който казал следното: „Защо трябва да се подлагаме на взаимно изпитание? Ти си син на моята сестра и имаш моя брат. Дай ми го и аз ти давам твоя Скил, за да не се излагаме на опасността, която носи войната, нито ти, нито аз!“ Това му предложил Ситалк чрез пратеник, защото при Октамасад бил избягал един Ситалков брат. Октамасад одобрил предложението, предал своя вуйчо на Ситалк и взел брата си Скил. Ситалк взел брата си и си отишъл, а Октамасад още там отрязал главата на Скил. Така защитават скитите своите обичаи.

IV, 89. Като надарил Мандрокъл, Дарий преминал в Европа и заповядал на йонийците да отплуват по Понта за река Истър, а като стигнат дотам, да построят мост над реката и да го чакат; флотата водели йонийци, еолийци и хелеспонтийци. И тъй, като минала покрай Кианеите, флотата отплувала право към Истър и от морето нагоре плувала още два дни път по реката. На тясното място, където реката се разделя на ръкави, тя построила мост. Дарий пък като преминал Босфора по корабния мост, тръгнал през Тракия и като стигнал при изворите на река Теар, престоял на стан три дни.

IV, 92. Оттука Дарий достигнал друга река, на име Артекс, която тече през земята на одрисите; като дошъл при нея, направил следното: показал едно място на войската и заповядал всеки войник, минавайки, да хвърли там камък. Като извършила това войската, оставил там големи хълмове от камъни и тръгнал с войската по-нататък.

IV, 93. Преди да стигне Истър, покорява най-напред гетите, които вярват в безсмъртието си, защото тракийците от Салмидес, които живеят над градовете Аполония и Месембрия, тъй наречените киримиани и нипсеи, без бой се предали на Дарий, а пък гетите, които безумно се противопоставили, веднага били покорени. Те са най-храбри и най-справедливи от траките.

VI, 34. Всички градове на Херсонес, с изключение на Кардия, били покорени от финикийците. Дотогава властвал над тия градове Милтиад, син на Кипсел, внук на Стесагор. Тази власт Милтиад, син на Кипсел, спечелил по-рано по следния начин. Херсонес обитавали долонките, тракийско племе; притеснявани във война от апсинтиите, те пратили царете си в Делфи, за да получат предсказание за войната. Пития им отговорила да заведат в страната си като основател на колония този, който пръв ги покани на гости, след като напуснат храма. Долонките се връщали по свещения път, който води през Фокида и Беотия; понеже дотук никой не ги поканил, отправили се към Атина.

VI, 35. Тогава в Атина цялата власт била в ръцете на Пизистрат, но с влияние се ползвал и Милтиад, син на Кипсел, от един дом, който издържал четири коня; по далечни прадеди той произхождал от Еак от Егина, а по близките си бил атинянин; пръв станал атинянин от този дом Филей, син на Еант. И тъй, Милтиад седял пред вратата на къщата си като забелязал, че минават долонките в чуждестранно облекло и въоръжени с копия, повикал ги; като се приближили, предложил им подслон и угощение. Те приели и нагостени му открили цялото предсказание и след това го молели да послуша заповедта на бога. Като чул това, Милтиад веднага се съгласил, понеже не бил доволен от управлението на Пизистрат и искал да се махне. Веднага пратил в Делфи, за да пита оракула дали да изпълни желанието на долонките.

VI, 36. Когато Пития му заповядала същото, синът на Кипсел Милтиад, който по-рано победил с четворка колесница в Олимпийските игри, взел със себе си всички атиняни, които желаели да участват в похода и отплувал заедно с долонките; той завзел страната, а долонките, които го повикали, го направили свои владетел. Най-напред той преградил със стена провлака на Херсонес от града Кардия до Пактия, за да не могат вече апсинтиите да нахлуват в тази област и да я опустошават. Ширината на провлака има тридесет и шест стадии, а дължината на целия Херсонес отсам провлака е четиристотин и двадесет стадии.

VI, 38. След това той умрял бездетен, като оставил властта и богатството си на Стесагор, син на едноутробния му брат Кимон. Откакто умрял, херсонесиите му принасят жертви като на основател и устройват конни и гимнастически състезания, в които никой лампсакиец не може да участва. Във война загинал и Стесагор, също бездетен, като бил ударен в пританеята с брадва в главата от човек, който се представил за беглец, а всъщност бил негов най-зъл враг.

VI, 39. След смъртта на Стесагор Пизистратидите изпратили Кимоновия син Милтиад, брат на умрелия Стесагор, с една триера в Херсонес, за да поеме управлението. Пизистратидите и в Атина се отнасяли добре с него като че ли никак не били виновни за смъртта на баща му, за която ще разкажа на друго място в моята история. Като стигнал Херсонес, Милтиад не излизал от къщи, оказвайки така чест на умрелия си брат Стесагор. Като чули за това, знатните херсонесци се събрали от всякъде и дошли вкупом, за да му изкажат своето съболезнование, обаче Милтиад заповядал да ги вържат. Така той завладял Херсонес и поддържал петстотин наемници; оженил се за Хегесипила, дъщеря на тракийския цар Олор.

VI, 126. Но сам Аристагор настоявал най-много да отиде в Миркин. Така той предал Милет на Питагор, един от видните граждани, а сам, като взел със себе си всички, които искали да го придружат, отплувал за Тракия и достигнал мястото, към което се отправил. Оттук предприел поход и бил погубен от траките, и сам той, и войската му. Това станало при обсадата на един град, когато траките искали да се оттеглят според сключения договор.

VII, 110. Това са приморските елински градове, които отминал Ксеркс, като ги оставил от лявата си страна; а тракийските племена, през чиято земя преминал, са следните: пети, кикони, бистони, сапеи, дерсеи, едони, сатри. Едни от тях, които живеят при морето, последвали на кораби Ксеркс; всички други, които живеят във вътрешността и са изброени вече от мене, били принудени да го последват по суша, с изключение на сатрите.

VII, 111. Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от траките са запазили свободата си до ден-днешен, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и са войнствени. Те владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина; като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има жрица, която дава отговорите, както в Делфи, друго нещо особено тук няма.

VII, 116. В това време царят на бисалтите и на крестонската земя извършил страшно дело; той бил казал, че доброволно няма да се покори на Ксеркс и се оттеглил в планината Родопи, а на синовете си забранил да отидат на война против Елада. Но те като не обърнали внимание на това или, може би, пожелали да видят война, тръгнали на поход заедно с персите. Когато всички се върнали у дома здрави и читави - те били шестима - баща им за тая вина им извадил очите. Това им било възмездието.

 

Odrysian.svg

Траките през втората половина на V в. пр. Хр.

Автор: Alexikoua Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

 

ТУКИДИД, „История на Пелопонеската война“ (откъсите по ИТМ)

 

I, 100. Известно време след това се отметнали тасосци, като се скарали с атиняните заради разположените в насрещна Тракия тържища, които използвали. Атиняните се отправили с флота против тасосци, победили ги в морска битка и слезли на острова. В същото време изпратили към Стримон десет хиляди колонисти, свои съграждани и съюзници, за да се поселят в местността, която тогава се наричала „Девет пътища“, а сега Амфиполис, и била в ръцете на едоните. Те завзели местността, но когато прониквали навътре в Тракия, били унищожени всички при едонското село Драбеск от траките, които не гледали приятелски на поселището, основано в местността „Девет пътища“.

II, 29. Същото лято атиняните назначили за свой проксен абдереца Нимфодор, син на Питей, чиято сестра била женена за Ситалк и който имал голямо влияние пред него. Атиняните по-рано го считали за неприятел, а сега го повикали в Атина, понеже искали да сключат съюз с тракийския цар Ситалк, син на Терес. Тоя Терес, баща на Ситалк, пръв основал обширното царство на одрисите, което заело по-голямата част от Тракия; но и голяма част от траките са независими. Тоя Терес няма нищо общо с Терей, който бил женен за атинянка Прокна, дъщеря на Пандион; те не произхождали от същата Тракия. Единият от тях, Терей, живял в Давлида, в земята, която сега се нарича Фокида и която тогава се обитавала от траките. В тази страна жените извършили известното дело с Итис; мнозина поети, като поменуват славея, наричат го давлийска птица. И правдоподобно е, че Пандион заради взаимна помощ, омъжил дъщеря си наблизо у фокидците, а не у одрисите, които са далеч оттам на няколко дни път. А пък Терес, който няма дори същото име, бил първият мощен цар на одрисите. Сина му Ситалк атиняните привлекли за съюзник, за да им помогне да превземат градовете по тракийския бряг и да надвият Пердика. Нимфодор дошъл в Атина, сключил съюз със Ситалк и накарал атиняните да дадат на сина му Садок гражданско право. Той се наел да привърши войната в Тракия, като убедил Ситалк да прати на атиняните тракийска войска от конници и пелтасти. Той помирил и Пердика с атиняните, като убедил последните да му върнат Терма. Веднага след това Пердика предприел с тях и с Формион поход против халкидците. Така тракийският цар Ситалк, синът на Терес, и македонският цар Пердика, синът на Александър, станали атински съюзници.

II, 67. В края на същото лято коринтецът Аристей, лакедемонските пратеници Анерист, Николай и Пратодем, Тимагор от Тагея и аргивецът Полис (последният пътувал с тях по частна работа), които отивали в Азия при персийския цар, за да се опитат някак си да го убедят да им помогне с пари и да воюват заедно с тях, се отбиват по-напред при Ситалк, сина на Терес, в Тракия, за да го убедят, ако е възможно, да се откаже от съюза си с атиняните и да прати войска към Потидея, която била обсадена от атинска войска; а също и да им помогне и в предстоящото пътуване да преминат Хелеспонта, за да отидат при Фарнак, сина на Фарнабаз, който щял да ги препрати при царя. Случайно при Ситалк се намирали атински пратеници - Лeapx, син на Калимах, и Аминиад, син на Филемон. Те убедили Ситалковия син Садок, който станал атински гражданин, да им предаде пратениците, за да не отидат при царя и така да не нанесат, доколкото могат вреда на неговия град. Той ги послушал и изпратил хора заедно с Леарх и Аминиад, на които заповядал да ги хванат по пътя им през Тракия, преди още да се качат на кораба, с който щели да минат Хелеспонта, и да ги предадат на Лeapx и Аминиад. Те ги взели и ги закарали в Атина. Когато стигнали, атиняните се побояли да не би Аристей да избяга и да им напакости още повече, тъй като било явно, че по-рано той устроил тайно всичко в Потидея и Тракия и затова още същия ден ги убили всички и ги захвърлили в ямата, без да ги съдят и изслушат това, което искали да кажат.

II, 95. Около същото време, в началото на тая зима, одрисецът Ситалк, синът на Терес, тракийският цар, се отправил на поход против халкидците на тракийската граница и то, за да получи това, що му било обещано и да изпълни сам своето обещание. Именно Пердика в началото на войната, когато се намирал в затруднение, му бил дал някакво обещание, ако го помири с атиняните и не помага на брат му Филип, който му бил неприятел, да се качи на македонския престол; тия обещания Пердика още не искал да изпълни. А пък Ситалк се наел пред атиняните при сключването на съюза с тях да тури край на халкидската война по тракийската граница. Поради тия две неща предприел той похода, в който го придружавали филиповият син Аминта, за да бъде качен на македонския престол, и атинските посланици, които били при него по тия работи заедно с пълководеца Хагнон, а и атиняните трябвало да се отправят с кораби и с голяма войска срещу халкидците.

96. Когато потеглял от одриската земя, повикал под оръжие най-напред живущите между Хемус и Родопите траки, над които властвал чак до морето (именно до Евксинския понт и до Хелеспонта); после гетите отвъд Хемус и другите племена, които живеели отсам река Истър, по-близо до Евксинския понт. Гетите и другите племена по тоя край са съседи на скитите и са въоръжени като тях: всички са конни стрелци. Повикал и мнозина от планинските независими траки, които са мечоносци и се наричат дии: повечето от тях живеят в Родопите. Едни от тях убедил, като им обещал заплата, а други го последвали доброволно. Освен това Ситалк повдигнал и агрианите, лееите и другите нему подвластни пеонски племена. Те били крайните народи в държавата му, тъй като тя се разпростирала до лееите и пеоните и реката Стримон, която извира от планината Скомбър и тече през страната на агрианите и лееите, където се започва вече областта на независимите пеони. Към страната на трибалите, които също са независими, владенията му се ограничавали от трерите и тилатеите. Тия последните живеят на север от планината Скомбър и на запад достигат до река Оский, която извира от същата планина, от където извира Нест и Хебър. Тая планина е необитаема, голяма и е свързана с Родопите.

97. Одриското царство се простирало покрай морето от град Абдера към Евксинския понт до устието на река Истър. Тая брегова линия може да се обиколи с товарен кораб по най-късия път в четири дни и четири нощи, ако вее постоянно попътен вятър; по сухо обаче най-правия път от Абдера до Истър извървява добър пешеходец за единадесет дни. Такова е пространството на царството откъм морето. На вътре в страната разстоянието от Византион до лееите и до Стримон (където е най-отдалечената точка от морето) се взима от добър пешеходец за тринадесет дни. Данъците от всички варварски народи и от гръцките градове, над които одрисите властвали във времето на Севт (който царувал след Ситалк и най-много покачил данъците), достигали до четиристотин таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Не по-малко злато и сребро се поднасяло и във форма на подаръци, без да смятаме шарените и прости платове и други вещи. Подаръци се поднасяли не само на царя, но и на управителите и благородните одриси. В това отношение те следвали обичай, противоположен на оня в персийската държава: именно повече да вземат, отколкото да дават (у персите се считало за срамно да отхвърлиш някому просбата, отколкото да получиш отказ от другиго). Тоя обичай бил в сила изобщо у траките, но одрисите се ползвали повече от него поради мощността си, тъй че у тях не могло да се извърши нищо без подаръци; за това царството им достигнало до голяма мощ. От държавите в Европа, които се намират между Йонийския залив и Евксинския Понт, това царство било най-голямо по размера на своите приходи и другите богатства; ала по военната си сила и числеността на войската стои много по-назад от царството на скитите.

98. И тъй Ситалк, владетел на толкова голяма страна, приготвил войската си. Когато всичко било готово, тръгнал против Македония, минал най-напред през собствената си земя, после през Керкине, необитаема планина между синтите и пеоните. Там вървял по същия път, който по-рано сам си пробил в похода срещу пеоните, като изсякъл гората. Като минавали планината откъм одриската земя, надясно имали пеоните, а наляво синтите и медите; когато я преминали, стигнали в пеонския град Добер. Във време на похода си той не изгубил никаква част от войската си (освен колкото измрели от болести), но напротив тя се увеличила, тъй като мнозина от независимите траки, без да ги покани, го последвали заради грабеж; както се разказва, цялата му войска не била по-малка от сто и петдесет хиляди души. По-голямата част от нея била пехота, приблизително една трета била конница, от която по-голямата част доставяли самите одриси и след тях гетите. От пехотата най-войнствени били независимите мечоносци, които слезли от Родопите; останалата част била смесена тълпа страшна само с множеството си.

100. Понеже македоните не могли да се съпротивляват срещу настъпващата голяма войска, отдръпнали се в укрепените места и в градовете, които се намирали в страната. В това време те не били много, но по-късно, когато станал цар синът на Пердика Архелай, той съградил укрепленията, които съществуват в страната, прокарал прави пътища и уредил останалите военни работи: подобрил конницата, оръжието и другите потребности за война. Той направил повече, отколкото осем царе преди него.

Войската на траките нахлула от Добер най-напред в местата, които по-рано образували царството на Филип, и превзела Ейдомене насила, а Гортиния, Аталанта и други някои места се предали с договор от приятелство към присъстващия Аминта, сина на Филип. После навлезли и в другата част на Македония наляво от Пела и Кир. Обсадили също Европ, но не могли да го превземат. После навлезли и в другата част на Македония наляво от Пела и Кир. По-навътре от тия места до Ботиея и Пиерия не достигнали, но опустошавали Мигдония, Грестония и Антемунт. Македоните дори и не мислели да им се съпротивляват с пехота, но повикали конница от съюзниците си в горните страни и с нея нападнали тракийската войска, гдето било удобно: само че винаги били малко в сравнение с неприятелската сила. Където нападали, никой не могъл да им устои насреща понеже били добри конници и при това с ризници; но понеже били обкръжавани от огромна маса, излагали се на опасност срещу много по-голяма сила. Затова най-после престанали да се съпротивляват, като видели, че не могат да се сражават успешно срещу такова мнозинство.

101. Ситалк завел преговори с Пердика относно това, за което воювал, и когато атиняните не дошли с корабите си, понеже не вярвали, че Ситалк щял да дойде, и му изпратили посланици с подаръци, изпратил част от войската си против халкидците и ботиеите, принудил ги да се оттеглят зад стените и опустошил страната им. Докато се намирал в тия места, тесалийците, които живеели на юг, магнетите и други поданици на тесалийците, и гърците чак до Термопилите се уплашили да не отиде войската и против тях и се приготвяли. Уплашили се и северните траки, отвъд Стримон, които обитавали равнините: панеите, одомантите, дроите, дерсеите; те всички са самостоятелни. И у гърците, които били във война с атиняните, Ситалк възбудил страх: те се бояли, да не би да нападне и тях. Но Ситалк държал Халкидика, Ботиея и Македония и ги опустошавал. Като не могъл да постигне нищо от онова, за което бил дошъл, и войската му нямала достатъчно храна и страдала от зимата, бил придуман от Севт, син на Спарадок, който му бил братов син и най-влиятелен след самия него, да се завърне по-бързо. Севт бил спечелен тайно от Пердика, който му обещал сестра си и отгоре на това и пари. Ситалк последвал съвета му и бързо се върнал у дома с войската си след един поход от тридесет дни, от които осем прекарал в Халкидика. Пердика след това дал сестра си Стратоника на Севт, както му бил обещал. Така се привършил походът на Ситалк.

IV, 101. В същите дни когато ставало сражението при Делион, умрял и Ситалк, царят на одрисите, в един поход против трибалите, от които бил победен в битка. Братовият му син Севт, син на Спарадок, се възцарил над одрисите и над останалата Тракия, която била под властта на Ситалк.

102. В същата зима Бразидас заедно с траките съюзници тръгнал против Амфиполис, атинска колония при Стримон. По-рано още Аристрагор от Милет, когато бягал от цар Дарий, се опитал да колонизира мястото, където е сега тоя град, но бил изгорен от едоните. После, тридесет и две години по-късно, и атиняните изпратили десет хиляди колонисти от своята среда, и други, които пожелали; но те били унищожени от траките при Драбеск. И пак в двадесет и деветата година след това атиняните дошли там с Хагнон, син на Никий, като главатар на колонистите, изгонили едоните и заселили това място, което по-рано се наричало „Девет пътища“. При това имали за опорна точка Ейон, атинското приморско тържище на устието на Стримон, отдалечено двадесет и пет стадия от мястото на сегашния град, който Хагнон нарекъл Амфиполис, понеже реката го заобикаля от двете страни, а пък от другата страна той го заградил с дълга стена от единия ръкав на реката до другия; така градът се виждал отдалеч и откъм сушата, и откъм морето.

107. След това Тукидид уредил работите в Ейон така, че ако Бразидас предприеме нападение било веднага, било по-късно, градът да бъде в безопасност, и приел там тези, които искали да дойдат при него от Амфиполис, съгласно договора. Бразидас пък слязъл надолу по реката с много кораби срещу Ейон с намерение да превземе, ако може, издадения напред извън стената къс земя, за да има в свои ръце входа откъм реката, същевременно направил опит и по сухо, но и в двата случая бил отблъснат, след което се заловил да подреди работите около Амфиполис. А след като Питак, царят на едоните, бил убит от синовете на Гоаксий и от неговата жена Брауро, към него преминал и едонският град Миркин и не много след това и Галепсос и Ойсиме. Те са тасоски колонии. Веднага след завземането на Амфиполис се явил и Пердика и взел участие в уреждането на тия работи.

 

ЕВРИПИД, Хекуба (откъсите по ИТТ)

 

1-41

Сянката на Полидор: На мъртвите подземното обиталище и на мрака дверите напуснал, където Хадес, далеч от богове живее, ида аз - Полидор, син на Хекуба, Кисеевата дъщеря от баща Приам. Когато имаше опасност, че градът на фригите ще падне от елинското копие, той страхувайки се, тайно ме изпрати от троянската земя в дома на Полиместор, тракийския си гостоприемец, който засява прекрасната Херсонеска равнина и управлява с копие конелюбив народ. И с мен баща ми изпрати скришом много злато, та ако някога падне крепостта на Илион, за живите му деца да не настане лишение в живота. Аз бях най-младият от Приамидите и затова ме отпрати от страната: защото нито доспехи, нито меч бях способен да нося в младежка ръка. И тъй, докато си стояха на място стените и бяха невредими кулите на Троянската земя, и Хектор - моят брат - побеждаваше с копието, при тракиеца, бащиния гостоприемец, добре се грижеха за мен - нещастния - като за потомък. Но щом Троя загива, а също и Хектор, и бащиното огнище е разрушено, а сам той пада посечен от скверния син на Ахил, приятелят бащин погубва заради златото мене - нещастния - и, като ме убива, ме хвърля в морските вълни, за да задържи той сам златото в дома си. И обикновено лежа на брега сред морските вълни, носен от много приливи и отливи, неоплакан, непогребан. Но сега, заради моята мила майка Хекуба бързам, изоставил тялото си, трети ден вече се люшкам; за толкова време клетата ми майка от Троя пристига в тази Херсонеска земя. Всички ахейци с корабите си стоят неподвижни при бреговете на тази тракийска земя. Защото синът на Пелей, Ахил, явил се над гроба си, възпира цялата елинска войска, насочила весла към дома. А той иска моята сестра Поликсена за жертва и дар на гроба си за вземе.

428-430
Поликсена: И брат ми Полидор, който е при конелюбивите траки (да бъде здрав)!

Хекуба: Ако наистина е жив! Но не вярвам: така съм нещастна аз във всичко.

Поликсена: Жив е и, като умреш, очите ти той ще склопи.

681-682

Хекуба: Горко ми, виждам мъртъв сина си Полидор, когото тракиецът спаси в дома си.

709-711

Хор: Но кой го е убил? Можеш ли според съня да кажеш?

Хекуба: Моят, моят гостоприемец, конникът тракиец, при когото, като го скри, го остави старият му баща.

765-776

Агамемнон: Нима освен онези си родила и друг син, жено?

Хекуба: Да, но изглежда напразно, тогова, когото виждаш.

Агамемнон: А къде е бил, когато градът загиваше?

Хекуба: Баща му го отпрати, като се боеше да не загине.

Агамемнон: Къде го прати, като го отдели единствен от децата си тогава?

Хекуба: В тази страна, в която беше намерен мъртъв.

Агамемнон: При човека ли, който владее тази страна - Полиместор?

Хекуба: Там беше изпратен, за да пази злощастното злато.

Агамемнон: От чия ръка загина и от каква участ е сполетян?

Хекуба: От чия друга? Гостоприемецът тракиец го погуби.

Агамемнон: Горкият! Нима (онзи) е искал да вземе златото?

Хекуба: Така е, след като научил за нещастието на фригите.

850-863

Агамемнон: Аз жаля теб и твоя син и участта ти, Хекуба, и ръката молеща. И искам заради боговете и заради справедливостта нечестивият чужденец да получи възмездие от теб. Но, ако някак стане ясно, че е за твое благо, не бих искал да изглежда пред войската, че заради Касандра съм замислил това убийство на царя на Тракия. Ето по каква причина ме обхвана смут: Войската смята за привърженик този човек, но ако умре, ще го смята за враг; дори за теб да е приятел той, общо взето във войската това се приема различно. За тези неща помисли. Искам да ти съдействам и да ти помогна бързо, но трябва предпазливо, та да не би да бъда упрекнат от ахейците.

872-875

Хекуба: Ако ахейците вдигнат шум, или се притекат на помощ на тракиеца, когато получава наказанието си, задръж ги, без да се види, че е заради мен. За другото бъди спокоен! Аз всичко ще направя както трябва.

890-891

Хекуба: (към слугинята) ...А ти, като се доближиш до чужденеца тракиец, кажи му: вика те някогашната царица на Илион, Хекуба.

962-967

Полиместор: А ти, ако ме упрекваш за отсъствието ми, недей. Защото бях в средните земи на Тракия, отсъствах, когато ти пристигна тук. Като се върнах и вече бях тръгнал от къщи със същата цел, тази твоя слугиня ме срещна и ми разказа разни неща. Като ги чух, дойдох.

1036

Хор: Чухте ли вопъла на тракиеца, дружки?

1047-1048

Хор: Нима хвана тракиеца и надви чужденеца, господарке, и направи точно това, което казваш?

1088-1093

Полиместор: Ах, ох, копиеносци, въоръжени, конни народе на Тракия, вдъхновен от Арес! Ох, ахейци, ох, Атриди, помощ, помощ, викам за помощ: елате, елате, в името на боговете!

1138-1144

Полиместор: Страхувах се да не би, като остане твой враг, това момче да събере (останките) и съгради наново Троя. Ахейците пък, като узнаят, че е жив някой от Приамидите, да не би да вдигнат пак поход към земята на фригите и така отново да опустошават и плячкосват полята на Тракия и да сполети съседите на троянците зло, в каквото сега се мъчихме, царю.

1150-1156

Полиместор: Седнах по средата на ложето, подвил коляно: и много троянски девойки седяха - едни от лявата ми страна, други - от другата, сякаш при приятел; едни пипаха тъканта - едонска изработка - и като я разглеждаха на светлина, хвалеха пеплоса ми, а други като се удивляваха на тракийското ми копие, лишиха ме от двойното ми оръжие.

 

ПОЛИЕН, Военни хитрости (откъсът по ИТМ, с. 347)

 

VIII 38. Когато атиняните опустошавали надлъж по Херсонес крайбрежните места, Севт наел две хиляди леко въоръжени гети и тайно им възложил като неприятели да нападат и опожаряват страната и да се нахвърлят срещу тия, които защитавали градските стени. Атиняните, като забелязали това, помислили си, че гетите са неприятели на траките, излезли смело от корабите и се приближили до градските стени. А Севт се втурнал от стените, докато в това време гетите се тъкмели да се наредят в боен ред с атиняните. А като дошли зад гърба на неприятелите и ги обхванали изотзад, погубили ги всичките, като, от една страна, се втурнали към тях траките, а, от друга - гетите.

 

КСЕНОФОНТ, Гръцка история (откъсът по ИТМ, с . 97)

 

IV 8, 26-27. Тразибул отплувал от Хелеспонта и понеже не намерил никакви противници там, намислил да извърши нещо, което да бъде от полза за отечеството му. И тъй щом узнал, че Медок, царят на одрисите, и Севт, владетелят на крайбрежието, враждуват помежду си, помирил ги и ги направил приятели и съюзници на атиняните, защото си мислел, че ако станат такива, то и гръцките градове, които се намират в Тракия, биха били повече предани на атиняните. Впрочем, тези градове, пък и ония в Азия били добре настроени към атиняните, тъй като персийският цар бил техен приятел.

 

ДИОДОР, Историческа библиотека (откъсите по ИТМ, с. 187сл.)

 

XIII 105, 1-4. Когато атинските стратези научили, че спартанците с всичките си сили обсаждат Лампсак, събрали отвсякъде триери и бързо се отправили срещу тях със сто и седемдесет кораба. Но като намерили града превзет, те закарали корабите си на пристан при Егос-Потами. След това всеки ден пътували срещу неприятелите и ги предизвиквали към морско сражение. А тъй като пелопонесците не искали да излязат с флота насреща им, атиняните се намерили в затруднение как да се справят с положението, понеже там не могли повече да изхранват войската си. Тогава Алкивиад отишъл при тях и казал, че тракийските царе Медок и Севт били негови приятели и били съгласни да му дадат голяма войска, ако би искал да воюва със спартанците. За това той поискал от атиняните да вземе участие в главното командване, като им обещал едно от двете: или да принуди неприятелите да се сражават по море, или в съюз с траките да води война срещу тях по суша. Алкивиад извършил това, защото желаел да направи нещо велико за отечеството си, та поради заслугите му народът да му възвърне старото си благоволение. Атинските стратези обаче, като помислили, от една страна, че те ще понесат укора в случай на неуспех, а от друга страна, че всички ще възприемат комбинациите на Алкивиад, заповядали му бързо да си замине и повече да не се приближава до стената им.

XIV 94, 2. Около това време атиняните избрали за стратег Тразибул и го изпратили с четиридесет триери. Той отплувал за Йония и, след като взел пари от съюзниците си, заминал. А докато пребивавал в Херсонес, убедил тракийските царе Медок и Севт да станат съюзници на Атина.

XV 36, 1-4. През това време в Тракия трибалите, притискани от недостиг на храни, предприели масово поход срещу страната отвъд тяхната граница и си доставяли храни от чуждата земя. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно земята на абдерците. Като взели от там голяма плячка, те се завръщали непредпазливо и безредно. Абдерците пък, като повели всичката си войска срещу тях, като се завръщали на групи и безредно, избили повече от две хиляди души. Варварите, разгневени от случилото се, пожелали да си отмъстят на абдерците, и затова нахлули в страната им. Абдерците обаче възгордяни от победата си в по-раншното сражение и подпомогнати от съседните траки, които им били изпратили помощ, приготвили се за бой с варварите. Завързало се голямо сражение и, понеже траките се отметнали внезапно, абдерците останали сами, били заградени от пълчищата на варварите и почти всички, които участвали в сражението, били избити. Абдерците, сполетени от това голямо нещастие, щели вече да бъдат обсадени, когато атинянинът Хабрий се явил с войската си, отървал абдерците от опасността и изгонил варварите от страната им. А след като оставил в града значителна охрана, сам бил убит от някого с измама.

 

ДЕМОСТЕН, Против Аристократ (откъсите по ИТМ, с. 110 сл.)

 

XXIII 130-132. Вие знаете несъмнено, атиняни, че Ификрат, ако и да бе удостоен у нас с медна статуя, с угощение в пританеона, с дарове и с други почести, поради които се чувстваше щастлив, все пак се одързости заради интересите на Котис да влезе в морско сражение с нашите пълководци и тъй предпочете спасението на Котис пред почестите, с които се ползваше у нас. И ако не бяхте обуздали гнева си в по-голяма мяра, отколкото той бе обуздал дързостта си, нищо не щеше да му попречи да бъде най-нещастен от всички хора. Но все пак Котис, който бе спасен от него и бе получил на дело доказателства за привързаността му, като сметна, че се намира в пълна безопасност, не се постара да му се отблагодари и не ни оказа чрез него някаква услуга, но напротив, поиска дори да му помага в обсадата на останалите наши крепости. А когато Ификрат не поиска да стори това, Котис с варварската си войска и със събраните от него войници и свръх това с Харидем, когото нае за тази цел, нападаше крепостите ви и го постави в такова затруднено положение, че той си отиде оттам и се засели в Антиса, а после в Дрис, понеже смяташе, че не е добре да дойде при вас, щом ви е поставял по-долу от тракиеца и варварина, а не беше и безопасно да остане при него, като знаеше, че той нехае за сигурността му.

XXIII 8-11. Нужно е да кажа и посоча кое обстоятелство е направило сигурно вашето притежание на Херсонес. Това обстоятелство, атиняни, е, че след смъртта на Котис станаха царе на Тракия Берисад, Амадок и Керсеблепт, сиреч трима вместо един. Последицата от това е, че, от една страна, враждуват помежду си, а от друга страна, ви се подмазват и искат да спечелят вашето благоволение. Това положение, атиняни, някои искат да прекратят, като премахнат другите двама царе и предадат цялата власт на Керсеблепт.

102-103. Но вие знаете, че в интерес на нашия град е да не бъдат силни нито тиванците, нито лакедемонците и да имат първите за неприятели фокидците, а вторите - някои други, понеже при това положение е възможно да бъдем най-силни и да живеем в сигурност. Вярвайте, че тъй също е в интереса на нашите съграждани, които обитават Херсонес, да не бъде силен никой от тракийските царе, защото техните разпри и подозрения са най-голямата и най-сигурна защита на Херсонес от всички други.

169-170. Чрез предателство на Смикитион нашият харен Харидем улови Милтокит, който беше през всичкото време благосклонен към вас. Понеже у траките няма обичай да се убиват един друг, той беше убеден, че Милтокит ще бъде спасен, ако бъде отведен при Керсеблепт, и затова го предаде на вашите врагове, кардианците. А те като взеха и него, и сина му, отведоха ги на една лодка в морето. Там заклаха сина му, а самия него удавиха, след като видя как бе заклан сина му. От това всички траки бяха възмутени, а Берисад и Амадок се сдушиха. Атенодор, като видя, че моментът е удобен, сключи съюз с тях и бе готов да воюва. Керсеблепт се уплаши от това и Атенодор му наложи договор, който го принуди да се закълне както пред вас, така и пред царете, че общата власт над Тракия ще бъде разпределена между тримата, а на вас ще възвърне Херсонес.

 

ДИОДОР, Историческа библиотека (откъсите по ИТМ, с. 192 сл.)

 

XVI 34, 4. Когато Керсеблепт, синът на Котис, поради враждата си към Филип и поради приятелството си към атиняните предал на последните градовете в Херсонес, с изключение на Кардия, атинският народ изпратил преселници в тези градове.

XVI 22, 3. Трима царе се съюзили срещу Филип: царете на траките, на пеоните и на илирите. Те били съседи на македоните и гледали с подозрение на засилването на Филип. Но като не били достатъчно силни поотделно, понеже поединично били бити по-рано от него, сметнали, че лесно ще го надвият, ако воюват съвместно. Но докато те събирали войски, Филип се явил срещу тях, както не били още готови, и като ги изплашил, принудил ги да се помирят с македоните.

 

АТЕНЕЙ, Учени сътрапезници (откъсите по ИТМ, с. 365 сл.)

 

IV 131 а. Анакасандрид, осмивайки в комедията „Протесилай“ сватбения пир на Ификрат, който бил устроен, когато се женел за дъщерята на тракийския цар Котис, казва: „И ако направите, каквото ви заръчвам, ще ви устроим прием с бляскаво пиршество, което не прилича никак на онова на Ификрат в Тракия, ако и да се казва, че то било извънредно пищно. Тогава били постлани на градския площад пурпурни постилки, които достигали чак до северния полюс, и в пиршеството участвали безброй чорлави мъже, маслоядци. Там имало медни котли по-големи от стаи с по дванадесет легла, а сам Котис се бил запретнал, па поднасял чорба в златен съд и, вкусвайки от виното в кратерите, се опил по-напред от тия, които черпел. А Антигенид им свирил на флейта, Аргас пял и Кефисодот от Ахарна им дрънкал на китара и чествали с песни ту в един тон широката Спарта, ту в друг тон седмовратната Тива. Ификрат получил в зестра две стада бели коне, едно стадо кози, един златен щит, една плоска чаша за пиене, един охлювиден пахар, един съд за снежна вода, една делва просо, един дълъг до дванадесет лакти подземен склад от лук и една многокрака хекатомба.“ Това, като се казва, сторил Котис на сватбата на Ификрат. Но много по-пищна и по-славна от нея ще бъде тая на господарските синове. Та кое от споменатите блага липсва в нашия дом?

XII 531 е -532 а.Теопоми разказва в първата книга от „Историята на Филип“ следното, когато говори за Филип: „На третия ден Филип пристигнал в Онокарсис, място в Тракия с голяма гора, хубаво подредена и приятна за пребиваване, особено през лятото. То било едно от местата, предпочитани от Котис, който от всички тракийски царе се отдавал най-много на удоволствия и разкош. Той обхождал страната си и гдето виждал места сенчести с дървета и с богати води, построявал зали за пиршества. И като посещавал всяко едно от тия места, колкото пъти му се удавало, принасял жертви на боговете и общувал със сановниците си и се чувствал блажен и щастлив, докато най-сетне дръзвал да богохулства и да оскърбява Атина.“ Нашият писател разказва по-нататък, че Котис устроил пиршество, като че ли богинята Атина щяла да се омъжи за него, приготвил ѝ брачна стая и очаквал в пияно състояние богинята. Когато му се помрачил вече разсъдъкът, той изпратил един оръженосец да види дали богинята е дошла в брачната стая. А когато той се завърнал и казал, че никой нямало в стаята, убил със стрела и него, и втори друг оръженосец поради същата причина, докато третият се досетил и казал, че богинята отдавна била дошла и го чакала. Този цар, като бил обзет веднъж от ревност към жена си, нарязал я собственоръчно, като почнал от срамните ѝ части.

 

ВАЛЕРИЙ МАКСИМ, Прочути дела и изречения (откъсът по ИТМ, с. 255)

 

III, 7, 7. От благородна духовитост е проникнато едно прочуто изречение на цар Котис. Щом се научил, че атиняните му дали правата на съгражданин, казал: „И аз ще им дам правата на моето племе.“ Тъй той приравнил Тракия с Атина, та поради размяната на едно такова благоволение да не се счита първата за неравна на втората и да не се смята, че неговият произход е по-долен от тоя на атиняните.

 

*Извори за Тракия и траките, Институт по тракология, БАН
**Извори за стара история на Тракия и Македония, Институт по тракология, БАН