От древността до 681 г.

Бит и нрави на траките

Посещения: 693

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 

ХЕРОДОТ, Истории (откъсите по ИТМ, с. 23 сл.)

 

V 3. Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но това не е възможно и надали може да стане някога; и затова са слаби. Траките носят много имена, всяко племе според страната си; но всички те имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение, с изключение на гетите, травсите и траките, които живеят над крестоните.

4. Това, що вършат гетите, които вярват в своето безсмъртие, казах по-рано. Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки; само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядват около новородения и го оплакват, че толкова много злини трябва да изтърпи, щом веднъж се е родил, и при това изреждат всички човешки патила; умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като изброяват, от колко злини се е отървал, и изтъкват пълното му блаженство.

5. Тия, които живеят над крестоните, постъпват така: всеки има много жени; когато някой умре става голям спор между жените му, пък и приятелите му полагат големи усилия да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се признае тази чест, тържествено се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина, и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите пък жени скърбят твърде много, защото това е за тях най-голям позор.

6. Останалите траки имат следните обичаи: те продават децата си в робство на чужбина; девиците не ги пазят, ами ги оставят да се сношават с мъжете по свой избор; напротив, омъжените жени пазят строго; те си купуват жените от родителите им срещу много пари. Да бъдеш нашарен с белези, се счита за благородно; който няма белези не е благороден. Да стоиш празен, това се смята най-хубаво, да обработваш земята - най-безчестно, да живееш от война и грабеж - най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи.

8. Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред; колят разни жертвени животни и се угощават, като най-напред оплакват умрелия; след това го погребват, като го изгарят или просто го заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големи награди се определят за единоборството според значението му. Такова е погребението у траките.

12. Следната случка възбудила у Дарий силно желание да заповяда на Мегабаз да покори пеоните и да ги пресели от Европа в Азия. Когато Дарий преминал в Азия, двама пеони, Пигрет и Мантиес, желаейки да станат владетели на пеоните, дошли в Сарди заедно със сестра си, едра и хубава жена. Те извардили момента, когато Дарий отседнал край лидийската столица, за да съди и направили следното: накичили сестра си, колкото могли най-хубаво, и я пратили със съд на главата за вода; при това тя водела кон, вързан за ръката, и прела лен. Когато жената минавала край това място, привлякла вниманието на Дарий, защото това що вършела, не било обичай нито у персийските, нито у лидийските, нито изобщо у другите азиатски жени. И тъй, като забелязал това, Дарий пратил някои от телохранителите си да проследят жената, какво ще прави с коня. Те я проследили. Когато дошла при реката, тя напоила коня, след това напълнила съда с вода и се върнала по същия път, като носела на главата си вода, водела коня с ръка и въртяла вретеното.

13. Учуден от разказа на съгледвачите и от това, което сам видял, Дарий заповядал да доведат жената. Когато я довели, явили се братята ѝ, които някъде отблизо наблюдавали станалото. На въпроса на Дарий, от где е, юношите отговорили че са пеони, а жената е тяхна сестра. Дарий попитал, какви са тези пеони, къде живеят и за какво са дошли в Сарди. Те му казали, че са дошли да му се покорят доброволно, че Пеония е разположена при река Стримон, която не е далеч от Хелеспонта, и че са потомци на тевкрите от Троя. Всичко това те му разказали, а той попитал дали всички жени там са така работни. Те радостно му отговорили, че са такива, защото тъкмо за това уредили тая работа.

16. Тези, които живеели около планината Пангей и на езерото Прасиада, не били изобщо покорени от Мегабаз. Той се опитал наистина да изгони и тия, които живеели в самото езеро по следния начин: в средата на езерото стоят свързани скели върху високи колове: към тях води от сушата само един мост. Коловете, върху които стоят скелите, в старо време били поставяни от гражданите задружно, но след това определили да се поставят така: всеки, който се жени, донася за всяка жена по три кола от планината, която се казва Орбел, и ги поставят в езерото; всеки обаче води по много жени. Там живеят по следния начин: всеки има върху скелята една колиба, в която живее, и един капак, който води през скелята долу в езерото. Малките деца връзват за крака с въже, от страх да не се търкулнат долу. На конете си и на добитъка си дават за храна риба; тя се въди в такова голямо количество, че ако някой отвори капака, спусне с въже празна кошница и след малко я изтегли, тя е вече пълна с риба. Риба има два вида: едната наричат папракс, другата тилон.

1024px Aleksandrovska grobniza

Стенопис с ловна сцена в Александровска гробница

Снимка: Kmrakmra Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

ОВИДИЙ, Тъгите (откъсите по ИТМ, с. 176)

 

V 7, 9-22, 39-50. ...Населението на крайбрежието, ако и да представлява смесица от гърци и гети, получава своя облик от недоусмирените гети. Много по-често се виждат по пътищата сармати и гети да отиват и да се връщат на коне. Между тях няма нито един, който да не носи тул и лък и смъртоносни стрели, напоени със змийска отрова. Гласът им е див, изражението на лицето - свирепо, сякаш имат пред себе си самия Марс. Никога ръка не се е допирала до косите им, нито е бръснала техните бради. Десницата бързо нанася удари и забива ножа, който всеки варварин носи опасан на кръста.(...) Ако наблюдавам местността, виждам пред себе си неприветлива местност, от която не може да има нищо по-тъжно в целия свят; ако ли наблюдавам людете, откривам, че те тук едва са достойни за това име - те са по-диви и по-свирепи, отколкото вълците. Те не се боят от законите, но дават преднина на силата пред справедливостта: правото лежи повалено от техния войнствен меч. Големите студове те посрещат с кожуси и шалвари; страшните им лица са покрити с дълги коси. Тук-там в езика им се срещат следи от гръцки, но и те вече са добили варварски облик от гетското им произношение. Няма нито един човек сред този народ, който случайно да може да каже на латински език каквато и да е обикновена дума.

 

ДИОДОР, Историческа библиотека (откъсите по ИТМ, с. 200 сл.)

 

XXXIII frg. 14. Тракийският цар Диеглис, като получил царската власт и работите му неочаквано се наредили щастливо, не управлявал поданиците си като приятели и съюзници, но властвал над тях жестоко като над купени роби или пленени неприятели. Той убил по позорен начин голям брой отлични траки, а не малък брой изтезавал и подлагал на издевателства. Не оставил нито женска, нито детска красота незасегната, нито скъпоценни имоти - неотнети, и цялата си държава изпълнил с безчинства. Той ограбвал и съседните гръцки градове и от пленените едни изтезавал, а други наказвал със страшни и необикновени мъчения. Като завладял град Лизимахия, който бил подвластен на Атал, той го опожарил, а от пленниците избрал най-знатните и приложил спрямо тях особени и необикновени наказания. На децата отсичал ръцете, краката и главите и ги окачвал на вратовете на родителите им, за да ги носят. На мъжете и жените разменял отсечените членове един с други. На някои отрязвал ръцете и разсичал тялото откъм гърба, а понякога карал да носят отсечените части, натъкнати на копия, та по жестокост далеч надминавал самия Фаларис и касандрийския тиранин Аполодор. Като се оставят настрана другите му убийства, само от един случай би могло да се заключи за прекомерната му жестокост. Когато празнувал сватба по някакъв стар тракийски обичай, уловил както пътували двама млади гърци от Аталовото царство. Те били братя, които се отличавали с хубостта си. На единия брадата била набола, а другият току-що догонвал тази възраст. Диеглис увенчал двамата по обичая на жертвените животни и ги въвел в двореца си. Той проснал надлъж по-младия, за да го разсече по средата с помощта на прислужниците си, и извикал, че не трябва да си служат частните лица и царете с еднакви жертвени животни. А когато по- възрастният брат плачел и проявявал братската си обич, като подлагал себе си под меча, Диеглис заповядал на прислужниците си и него да проснат надлъж. Удвоявайки жестокостта си, улучил и двамата с един удар, докато зрителите възхвалявали с пеан похватността му. Той извършил и много други безчинства.

XXXIII frg. 15. Атал, като чувал, че Диеглис бил мразен от поданиците си поради користолюбието си и прекомерната си жестокост, заел се усърдно да върши точно обратното. Затова освобождавал човеколюбиво пленените траки и тъй спечелил много разгласители за собственото си милосърдие. Но Диеглис узнал това и подложил на страшни издевателства и необикновени наказания заложниците на тези, които го напускали. Някои от тях били невръстни и безпомощни деца. На едни от тях били насичани телата на посоки, а на други били отрязвани главите, ръцете и краката. Виждали се също не малко жени с разголени тела за гавра, тъй като били обречени на смъртни наказания, също и всякакъв вид позорни дела извършвани от безчовечните варвари. Тия деяния показвали безсрамната им жестокост, а у мнозина зрители и у тези, които имали чувство за човещина, те предизвиквали съжаление към нещастниците.

XXXIV-XXXV frg. 12. Зибелмий, синът на Диеглис, следвайки усърдно бащината си кръвожадност и хранейки омраза към траките поради това, което те били сторили на баща му, достигнал до такава жестокост и безчинство, че избивал с цялото семейство тези, на които бил разгневен. За обикновени провинения едни разсичал на части, други разпъвал на кръст, а трети живи изгарял. Той посичал децата пред очите на родителите им и дори в техните обятия и насечените им части поднасял на близките им, като подновявал онези стари угощения на Терей и Тиест. Най-сетне траките уловили Зибелмий. Обаче било почти невъзможно да го накажат поотделно за всяко негово деяние. Та как би могло едно тяло да понесе безчинствата, сторени спрямо цял народ? Все пак те се надпреварвали по възможност да изложат тялото му на всякакъв вид гавра и отмъщение.