От древността до 681 г.

Тракийска религия и идеология

Посещения: 533

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 
ПАВЗАНИЙ, Описание на Елада (откъсът по ИТМ, с. 313 сл.)

 

723px DSC00355 Orfeo epoca romana Foto G. DallOrtoIX 30, 4-12. Телета е изобразена застанала до тракиеца Орфей, около когото са изобразени от камък и мед зверове, които слушат певеца. Гърците вярват както в много и различни несъществуващи неща, тъй и в това, че Орфей бил син на Калиопа и то на музата, а не на Пиеровата дъщеря; че зверовете, привличани от песните му, отивали при него; че бил слязъл жив в Ада, за да измоли жена си от подземните богове. По мое мнение Орфей е превъзхождал с устройството на песните си своите предходници и придобил голямо влияние, понеже вярвали, че е открил божиите мистерии, очищенията от нечестиви дела, лекарствата за болести и омилостивяването на божия гняв. Разказват, че жените на траките решили да го убият, понеже бил придумал мъжете им да го съпровождат в скитанията му, но поради страх от мъжете си, не се осмелявали да сторят това. Обаче, когато се напили с вино, извършили дръзкото дело и оттогава у мъжете им останал обичаят пияни да се втурват в сражение. Някои обаче разказват, че Орфей умрял ударен от божи гръм, а бил ударен от гръм заради думите, на които учил в мистериите хората (те по-рано не знаели тези думи). А, от друга страна, се разказва, че когато жена му умряла преди него, той отишъл при Аорнон в Теспротската земя заради нея, понеже там имало някога прорицалище, гдето призовавал и умрелите. Орфей мислил, че душата на Евридика ще го последва, но се излъгал. Щом се завърнал от там се самоубил от скръб. Траките разказват, че славеите, които имат гнезда върху гроба на Орфей, пеели някак по-сладко и по-мощно. А тези македони, които обитават земята под планината Пиерия и града Дион, разправят, че Орфей бил убит там от жените. Когато се върви по пътя от Дион за планината и се изминат двадесет стадия, вдясно се попада на една колона с каменна урна отгоре, която, както твърдят местните жители, съдържа костите на Орфей. Там тече и една река Хеликон. Течението ѝ изчезва под земята, като се изминат около седемдесет и пет стадии. На разстояние най-много двадесет и два стадии от там, водата отново излиза и Хеликон под името Бафира се влива като плавателна река в морето. Диастите казват, че тази река е текла отначало винаги на повърхността на земята, но когато жените, които убили Орфей, поискали да се измият от кръвта, тази река потънала в земята, за да се достави вода за очищение от убийството. Аз чух в Лариса и друг разказ. При Олимп и то там, където планината е обърната към Македония, имало град Либетра и недалеч от града се намирал паметникът на Орфей. До жителите на Либетра дошло едно Дионисово предсказание от Тракия, че когато слънцето види костите на Орфея тогава градът Либетра ще загине от свиня. Гражданите не обърнали голямо внимание на предсказанието, понеже мислели, че не ще има и някакъв друг звяр, толкова голям и силен, че да превземе техния град, а пък свинята има повече дързост, отколкото сила. Но по божие решение случило им се следното. Един овчар се облегнал на Орфеевия гроб на пладне и заспал и като спал, прихванало го да пее песни от Орфеевите и то със своя силен и приятен глас. Най-близките там обитатели и орачи почнали да напущат работата си и да се събират при овчаря, както пеел насън и по едно време, както се блъскали и препирали кой да бъде по- близко до овчаря, обърнали колоната. Урната паднала и се счупила, а слънцето зърнало каквото било останало от костите на Орфея. Веднага през настъпилата нощ бог излял много дъжд от небето и тогава река Сюс - измежду потоците около Олимп се намира и Сюс - съборила стените на Либетра, разрушила божиите храмове и човешките жилища, издавила хората и всички животни в града. След като либетрийците вече загинали, македоните от Дион занесли тогава, според разказа на гостенина от Лариса, костите на Орфей в своя град. Всеки, който се е занимавал доста с поезия, знае съществуващите химни за Орфей, както по отделно съвсем кратко, така и изцяло, понеже тяхното число не е голямо. Ликомидите ги знаят и пеят при мистериите. По устройство химните на Орфей биха могли да се поставят на второ място след Омировите, а в изразяване на почит към бога, те дори ги надминават.

 

КОНОН (откъсите по ИТМ, с. 232 сл.)

 

Frederic Leighton Orfeo ed Euridice 1864В четиридесет и петия откъс се разказва, че Орфей, синът на Ойагър и на Калиопа, една от музите, царувал над македоните и над Одриската земя, а се занимавал с музика и предимно с пеене под съпровод на лира. И с това се нравел особено на народа, тъй като траките и македоните обичат музиката. Прославил се, че бил слязъл в Ада от любов към жена си Евридика и че омаял с песните си Плутон и Персефона, та получил в дар жена си. Но той не се наслаждавал на възкръсналата красота, понеже забравил поръчките относно нея. А тъй умеел да омайва и омагьосва с песните си, че дори зверовете и хищните птици, та и дърветата, и камъните го следвали с удоволствие. Той умрял, като бил разкъсан от тракийските и македонските жени, защото не им позволил да вземат участие в оргиите, а може би и поради други причини. Понеже нямал щастие с жена си, казват че той намразил целия женски род. В определени дни множество въоръжени траки и македони дохождали в Либетра, гдето се събирали в голяма и добре направена за мистерии постройка. Винаги, когато влизали там да празнуват оргиите, те оставяли оръжието си пред вратите. Жените издебнали този момент, грабнали оръжията от яд, загдето не били уважавани, и погубили тези, които им попаднали, а от Орфей къс по къс хвърляли тук-таме в морето. А когато страната била опустошавана от глад, тъй като жените не били наказани, те се замолили да се спре страшната напаст и получили предсказание, че ще се освободят от злото, ако намерят и погребат главата на Орфея. Едва я намерили с помощта на един рибар при устието на река Мелет. Главата и тогава пеела и не била никак пострадала от морето, нито по нея личели обезобразяванията, каквито нанасят богините на човешката смърт. Тя била свежа и все още след толкова време била изпълнена с още жива кръв. И тъй, те я взели и погребали под една голяма могила, която оградили със свещен двор. Известно време това място било хероон, а по-късно се наложило като светилище. Почита се с жертвоприношение и с каквото друго се тачат боговете, но за жени е съвършено недостъпно.

588px Orpheus death Louvre G416На първо място се разказва как Мидас стигнал до голямо богатство, като намерил съкровище, и как царувал над бригите с голямо умение, като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей. После се разправя, как при царуването му Силенът бил забелязан на планината Бремион, под която живеел многоброен народ, и как животното, което си било променило външността като човек, било доведено до него. Най-сетне се описва как всичко се превръщало за Мидас в злато, дори сложеното му за храна и как поради това той склонил поданиците си да преминат от Европа през Хелеспонта и ги заселил отвъд Мизия, като с малка промяна на името се преименували от бриги на фриги. Понеже Мидас имал мнозина, които му съобщавали какво се говорело и вършело от поданиците му, прекарал царуването си без заговори и достигнал до старост. Поради това се казвало, че има дълги уши. Не след дълго мълвата преиначила дългите уши на магарешки и това, което се казвало отначало на шега, се повярвало, че е действителност.

 

ХЕРОДОТ, Истории (откъсите по ИТМ, с. 20 сл.)

 

IV 94. За безсмъртието си те така мислят: не вярват, че умират, но мислят, че починалият отива при бога Залмоксис. Едни от тях го наричат още Гебелеизис. Всеки пет години избират с жребий измежду си едного, когото пращат пратеник при Залмоксис и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Изпращат го по следния начин: неколцина от тях, отредени за това, държат три копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре прободен от тях, вярват, че богът е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника, и казват, че е лош човек; след това пращат другиго; поръчки му дават докато е още жив. Същите тия траки хвърлят стрели нагоре към небето срещу гърма и светкавицата и заплашват бога, вярвайки че няма друг бог освен техния.

95. Както се научавам от гърците, които живеят по Хелеспонта и на Понта, тоя Залмоксис бил роб в Самос, и то на Питагор, сина на Мнесарх. След като бил освободен, спечелил си много богатство, с което се върнал у дома си. Понеже траките живеели зле и били глупавички, тоя Залмоксис, който познавал йонийския начин на живеене и по-изтънчени нрави, отколкото тракийските, тъй като общувал с елините и с Питагор, един от първите гръцки мъдреци, си съградил зала, в която приемал на гости първите граждани, угощавал ги и ги учил, че нито той сам, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно място, гдето ще живеят вечно и ще имат всички блага. Догдето вършел и говорел това, накарал да му направят подземно жилище и, когато било готово, изчезнал за траките и слязъл долу в подземното си жилище, гдето прекарал три години. А те тъгували за него и го оплаквали като умрял. Но на четвъртата година той отново се явил между тях и така те повярвали в това, което им говорил.

96. Това направил, както казват. Аз пък относно подземното жилище не искам да не вярвам, но не мога и много да вярвам. Мисля, че тоя Залмоксис е живял много години преди Питагор. Дали е съществувал някой човек Залмоксис или той е някое местно божество у гетите, няма да разискваме.

V 7. От боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход.

 

ХЕЛАНИК, Варварски обичаи (откъсът по ИТТ)

 

Фр. 73

Фотий, Свидас: Залмоксис: скит, който след като бил роб на Питагор, според Херодот в четвърта книга, се върнал и поучавал, че душата му е безсмъртна. Мнасей смята, че Кронос е бил почитан у гетите и се наричал Залмоксис. Хеланик казва във „Варварски обичаи“, че като се елинизирал, той научил гетите в Тракия на мистерии и твърдял, че нито сам щял да умре, нито тези, които са с него, а ще имат всички добрини. Докато учел това, си градял подземно жилище. След това веднага изчезнал измежду траките и живеел в него. А гетите жалели по него. На четвъртата година обаче той отново се появил и траките му повярвали във всичко. Някои казват, че Залмоксис бил роб на Питагор, син на Мнесарх от Самос, и след като бил освободен, измислил тези неща. Но на мене ми се струва, че Залмоксис живял много преди Питагор. И теризите, и кробизите обезсмъртяват и казват, че умрелите отиват при Залмоксис и пак ще се върнат. Те винаги смятат, че това е истина. Принасят жертви и устройват угощения, понеже покойникът щял да се върне.

 

АПОЛОДОР, Библиотека (откъсът по ИТМ, с. 361)

 

III 193-195. Пандион се оженил за Зевксипа, сестра на майка му, и тя родила дъщерите Прокна и Филомела и синовете близнаци Еретей и Бутес. Когато избухнала война между него и Лабдак заради границата на земята му, повикал на помощ от Тракия Терей, сина на Арес, и като спечелил с негова помощ войната, дал му за жена дъщеря си Прокна. Тя му родила син Итис, но Терей се влюбил във Филомела и я изнасилил, като казал, че Прокна била умряла, която той бил скрил в именията си. Той се оженил повторно за Филомела, събрал се с нея и ѝ отрязал езика. Но тя втъкнала в една дреха букви, чрез които издала на Прокна нещастията си. След като Прокна издирила сестра си, убила сина си Итис и, като го сготвила, сложила го за обяд на неподозиращия това Терей и избягала веднага със сестра си. А Терей, като узнал истината, грабнал една брадва и почнал да ги преследва. Като били настигнати във Фокийската Давлида, помолили се на боговете да ги превърнат в птици. Прокна станала славей, а Филомела лястовица. И Терей се превърнал в птица и станал папуняк.

 

СТРАБОН, География (откъсите по ИТМ, с. 220 сл.)

 

502px Artemis Apollo Hermes Louvre G515X 3, 16. На малоазийските празници приличат Котитиите и Бендидиите, празнувани от траките, от които произлезли и орфическите празници. За богинята Котис у едоните и за нейните музикални инструменти Есхил говори с тия думи: „Свещената Котис у едоните, които имат планински инструменти“, след което поетът веднага добавя за служители на Дионис: „Един държи в ръце флейта, изкусно дело на стругар, и с пръстите си изпълнява песен, що подбужда към луди викове; други пък гърми с медни кимвали.“ На друго място поетът говори: „Ехти весела песен; страшни мими, подражавайки на бика реват от скришно място; ужасният кънтеж на тимпана се разнася като подземен гръм.“

Това прилича на фригийските свещенодействия, което е естествено, защото самите фриги са преселници от Тракия и следователно тия свещенодействия са пренесени от там. Също и писателите, които свързват Дионис с едонеца Ликург, се догаждат за сходността на обредите им.

17. Поради мелодията, ритъма и инструментите се счита и цялата музика за тракийска и азиатска. Това е явно и от местата, в които се почитат музите. Пиерея, Олимп, Пимпла, Лейбетър в старо време са били тракийски места и планини, а сега ги владеят македоните. И Хеликон са посветили на музите тия траки, които населявали Беотия, както са посветили тям и пещерата на Лейбетрийските нимфи. Пък и тия, които радеели за старата музика, се считали траки, като Орфей, Музей, Тамирис. И името на Евмолп излиза от там. А пък тия, които са посветили на Дионис цяла Азия до Индия, произвеждат от там и по-голямата част от музиката; така един говори: „дрънка азиатска китара“; друг нарича флейтите берекинтийски или ригийски. И някои от музикалните инструменти носят варварски имена, като набла, самбика, барабит, магадида и много други.

18. Атиняните обичат чуждото. Както в други отношения, тъй и в религията, те са приели толкова много други чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията; между другото те са приели и тракийските, и фригийските свещенодействия. За Бендидиите споменава Платон, за фригийските свещенодействия - Демостен, укорявайки майката на Есхин и самия него, че присъствал при нейните тайни свещенодействия и участвал в процесите и викал много пъти: Εὐοῖ ταβοῖ ὕηζ, ἄττηζ, ἄττηζ, ὕηζ. Това се отнася към празниците на Сабазий и Великата майка.

 

ПОЛИЕН, Военни хитрости (откъсът по ИТМ, с. 346)

 

VI 53. Хагнон отвел колонисти от Атика, за да ги засели в тъй наречените Девет пътища при Стримон, след като били получили атиняните такова предсказание: „Защо желаете тъй силно да заселите сега многокракото място, атински момци? Трудно ще ви се отдаде това без божия помощ. Свише не е позволено това да постигнете, ако предварително не докарате останките на Рез от Троя - там вие ще ги намерите - и ако не ги погребете благовейно в родната му земя. Тогава тепърва бихте успели.“ Това бил предсказал богът. А пълководецът Хагнон пратил люде в Троя, които разровили гроба на Рез през нощта и взели костите му и, като ги положили в пурпурен плащ, отнесли ги при Стримон. Варварите, които заемали страната, попречили на атиняните да минат реката. Но Хагнон сключил с тях примирие за три дена и по тоя начин, като ги отстранил от там, преминал през нощта Стримон заедно с войската си, погребал костите на Рез край реката и укрепил при лунно осветление мястото, без да са работили през деня. И цялата работа била привършена в три нощи. А варварите, като дошли след изтичането на трите дни и видели, че укреплението е издигнато, укорявали Хагнон, че бил нарушил примирието. Той обаче им заявил, че никак не го е нарушил, защото било сключено примирие за три дена, а не за три нощи. По тоя начин Хагнон заселил Деветте пътища и нарекъл новосъздадения град Амфиполис.

 

СОЛИН, (откъсът по ИТМ, с. 391)

 

10, 1-5. Сега минаваме към Тракия и насочваме погледа си към най-мощните племена в Европа. Тия, които биха желали да ги проучат грижливо, лесно ще схванат, че варварите траки презират смъртта поради някакво естествено внушение на мъдростта. Всички траки зачитат единодушно доброволната смърт, като едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се възвръщат в горния свят, а други мислят, че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото са били приживе. У повечето траки ражданията предизвикват скръб, пък и тоя, който току-що е станал баща, поема с плач рожбата си. Напротив, погребенията им биват дотолкова съчетани с веселие, че радостно съпровождат починалите чак до гроба им. Мъжете се хвалят с броя на жените си и многобройният брак им осигурява почит. Жените, които държат на своя свян, се хвърлят върху кладите на починалите си съпрузи и стремглаво поемат пътя всред пламъците, като считат това за най-голямо доказателство на своето целомъдрие. Жените, които преднамеряват да се омъжат, отиват при съпрузите си не по волята на родителите си. Тия от тях, които надминават останалите с хубостта си, искат да бъдат предоставени на публично наддаване и, като бъде допусната свободата на преценяването, се омъжват не заради нравите на мъжа, а заради дадената от него цена. А жените, които измъчва грозната им външност, купуват със зестрите си тия мъже, с които искат да се свържат. Когато пируват, и двата пола обикалят огнището и хвърлят в огъня семена на треви, които растат в Тракия. Зашеметени от техния дим, смятат за веселие да подражават пияните, като при това чувствата им придобиват болезнен характер.