От древността до 681 г.

Римската агресия срещу Македония и Елада (200 — 167 г. пр. н.е.)

Посещения: 1022

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 

АПИАН от АЛЕКСАНДРИЯ (ок. 95 - ок. 175 г.)

„РИМСКА ИСТОРИЯ“ (откъсите по ИТМ. с. 325 сл.)

 

ILLYR.8-14. По наказание на Аполон автариеите били постигнати от неимоверно голямо нещастие, понеже участвали като съюзници на Молистом и на келтите, които се наричат кимври, в похода им срещу Делфи. Повечето от тях загинали веднага при започването му от ураганни дъждове с гръмотевици, а когато се върнали, се появили безброй много жаби, които се разлагали и отравяли изворите. А от неимоверните изпарения на земята настанала чума между илирите, но най-много гинели автариеите. Те започнали да бягат от отечеството си, но понеже разнасяли наоколо чумата, никой не искал да ги приеме поради страх от нея. Те пропътували двадесет и три дни и заселили една блатиста и ненаселена гетска област наблизо до племето бастарни. А на келтите богът устроил земетресение и им разрушил градовете. И нещастието им не престанало, докато избягвайки от родината си, не нахлули у илирите, които се провинили с тях и изнемогвали от чумата. Те опустошили земите им и заразени от чумата побягнали оттам и дошли чак до Пиринеите. Богът сложил такъв край на неблагочестието на илирите и келтите. Те обаче не престанали да ограбват храмовете, но отново илирийските племена, главно скордиските, медите и дарданците заедно с келтите нахлули в Македония и Гърция и ограбили много храмове, както и делфийския, макар че и тогава загинали мнозина. Римляните на тридесет и втората година от първото им сблъскване с келтите, ако и оттогава насам да са воювали с тях на разни интервали, почнали война под командата на Луций Сципион срещу илирите поради ограбването на светилищата, тъй като имали вече под властта си Гърция и Македония. Предава се, че съседите им помнели нещастията, които сполетели илирите поради автариеите и затова не дали помощ на светотатците, но доброволно ги оставили без всякаква помощ срещу Сципион. Сципион унищожил скордиските, чиито остатъци избягали и се поселили при Истър и по островите му, а с медите и дарданците сключил мир, като го подкупили с ограбеното от храмовете злато.

Syr. 3-13. Антиох Велики преминал с флотата си в Тракия, покорил я, подчинил насила тези, които му се противопоставили, укрепил Херсонес и възстановил Лизимахия. Тя била основана от Лизимах, който след Александър бил цар на Тракия, като крепост срещу траките, но след смъртта му траките я разрушили. Антиох я заселил отново, като повикал избягалите лизимахци, откупувал някои от тях, които след пленяването си попаднали в робство, и прибавял към тях други преселници. При това дал им волове, дребен добитък и земеделски оръдия и не пренебрегвал нищо за бързото издигане на крепостта, понеже това място му се видяло, че е извънредно удобно разположено срещу цяла Тракия и представя удобна база за всичките му по-нататъшни начинания. Всичко това го довело до явна вражда с римляните. Когато нападнал гръцките градове в тази област, повечето му се подчинили и приели гарнизони от страх да не бъдат превзети със сила. Обаче жителите на Смирна, на Лампсак и на други някои [градове] му се противопоставили и изпратили пратеници при римския пълководец Фламинин, който току-що победил Филип Македонски, в едно сражение в Тесалия, понеже през известно време македонските и гръцките интереси се кръстосвали. Между Антиох и Фламинин се разменили няколко пратеничества и се направили безрезултатни опити за разбирателство. От дълго време римляните и Антиох се гледали подозрително един друг: те разбирали, че Антиох, възгордян от величието на държавата си и от подема на щастието си, не ще се стресне, а той схващал, че единствено римляните ще пречат най- много на разширението му и на преминаването му в Европа. Все пак те още нямали явен предлог за вражда до момента, когато в Рим дошли пратеници на Птолемей Филопатор, които се оплаквали, че Антиох искал да завладее Сирия и Киликия. Римляните се възползвали от този удобен случай и проводили пратеници при Антиох под предлог да помирят Птолемей с Антиох, а в действителност да разберат желанията на Антиох и да му попречат доколкото биха могли. Водачът на пратеничеството Гней поискал от Антиох да отстъпи на Птолемей като на римски приятел да управлява всичко, което баща му оставил, а градовете в Азия, които Филип Македонски владеел, да се съгласи да станат автономни, понеже не е справедливо Антиох да владее това, което римляните отнели от Филип. Той казал, че напълно недоумявал защо е дошъл Антиох с толкова флота и войска от Мидия в крайморска Азия, защо е нападнал Европа и защо укрепва нейни градове и подчинява Тракия, освен ако не е подготовка за друга война. Антиох отговорил, че той заемал отново Тракия, която била завладяна от неговите прадеди и загубена поради заетостта им, тъй като нямал друга работа, и че въздигнал Лизимахия за седалище на сина си Селевк; той щял да остави азиатските градове автономни, ако за това се отблагодарят не на римляните, а нему. „А с Птолемей - казал той - съм роднина, дори ще му бъда тъст и ще се погрижа да ви се отблагодари. Но недоумявам, с какво право римляните се бъркат толкова много в Азия, докато аз ни най-малко не се бъркам в Италия.“ Така те се разделили, без да постигнат нещо.

SYR., 21. Антиох отново нападнал Хелеспонта, дошъл с флотата си в Херсонес и превзел или привлякъл на своя страна много градове в Тракия. Той освободил колкото гърци имало под тракийска власт и поднасял на византийците много подаръци, понеже имали много удобен град при устието на Понта.

SYR., 109-133. Публий Сципион пристигнал в Етолия заедно с консула и присъединил към себе си войската на Маний. Той сметнал обсадите в Етолия за нищожно дело, отстъпил пред молбата на етолийците да изпратят пак пратеници в Рим и побързал да потегли срещу Антиох, преди да изтече командването на брат му. През Македония и Тракия се отправил към Хелеспонта. При това пътуване щял да се изложи на мъчнотии и затруднения, ако Филип Македонски не му проправял път, ако не го покровителствал и съпровождал, ако не бил построил отдавна мостове над реките и не бил приготвил достатъчно припаси. Поради това Сципионовците веднага му опростили останалата сума, понеже така им поръчал сената да сторят, ако намерят, че охотно им помага. Те изпратили писмо и до витинския цар Прусий, съобщавайки му на колко много царе, които са оказали помощ на римляните, те са увеличили царствата; Филип Македонски оставили да царува, макар и да го победили „и освободихме сина му от заложничество и опростихме останалия му дълг“. Като чул това Прусий охотно се съгласил да влезе в съюз против Антиох. Когато адмиралът Ливий узнал за похода на Сципионовците, оставил в Еолида родосеца Навзимах с родоската флота и една част от войската си, а с повечето кораби отплувал за Хелеспонта, за да прехвърли войската си. Сестос, Ройтейон, Ахейското пристанище и някои други градове се присъединили към него, а Абидос, понеже не му се подчинил, той обсадил.

SYR., 137-142. Преди да узнае края на морското сражение при Мионес, Антиох грижливо укрепил Херсонес и Лизимахия. Той смятал, че това ще бъде срещу римляните от голямо значение, както е било и в действителност, тъй като преминаването на войската им и през останалата Тракия щяло да бъде извънредно трудно, ако Филип не би ги превел. Но след като узнал за това поражение, Антиох, който изобщо бил винаги лекомислен и бързо променял решенията си, изплашил се извънредно много, защото сметнал, че божеството се опълчва срещу него. Той помислил, че въпреки очакването му всичко пропаднало, тъй като римляните имали надмощие по море, където смятал, че е много по-силен, а родосците затворили Анибал в Памфилия, пък и Филип, въпреки увереността му, че няма да забрави това, което претърпял от римляните, ги превеждал през непроходимите пътища. Смутен от всичко това, пък и понеже бог му помрачил разсъдъка, нещо, което се случва с всички, над които надвисват нещастия, той без всякакъв смисъл изоставил Херсонес, преди да види неприятеля. При това не отнесъл със себе си многото припаси, оръжия, пари и машини, които натрупал там, и не ги изгорил, но оставил на неприятеля всички тези грамадни средства непокътнати. Той не се погрижил за лизимахийците, които, съпровождани от жените и децата си, с вайкане бягали заедно с него, като че ли градът бил обсаден, и мислил само как да попречи на неприятеля да направи десант в Абидос, поставяйки в това цялата си надежда за изхода от войната. Но понеже бог го побъркал, той не охранявал мястото за преминаване, но бързал да мине във вътрешността, за да изпревари неприятелите, и затова не оставил никаква охрана. След като Сципионовците узнали за оттеглянето му, бързо завзели Лизимахия, завладели съкровищата и оръжията на Херсонес, веднага преминали Хелеспонта, който бил оставен без охрана, и побързали да отидат в Сарди, докато Антиох още не предугаждал придвижването им.

SYR., 224-228. Успешно Манлий извършил всичко. След това обаче той изпуснал съвсем безразсъдно пролетния сезон, за да отплува, и не обърнал внимание на тежкия багаж, който носел, макар, че не бил принуден повече да изморява или да тренира в сухопътен марш войската си, която не отивала на война, но се връщала с плячка в отечеството си. Той потеглил през Тракия по един тесен, дълъг и мъчен път през най-големите горещини, без да е предизвестил Филип в Македония, та да го посрещне и придружава. При това не разделил войската на много части, за да се движи по-безшумно и да се снабдява по-лесно с необходимото, пък и не наредил транспортите между войсковите отряди, които вървели в походен строй, за да се пазят по-добре. Той водел цялата войска в дълга колона, а транспортите поставил в средата ѝ, та поради дължината и теснотията на пътя не могли нито първите, нито крайните ѝ отреди да им се притичват на помощ. Ето защо, като нападали траките отстрани, била загубена голяма част от плячката, от парите и дори от самата войска. С останалата част се оттеглил в Македония. От това най-силно проличало каква голяма помощ оказал Филип на Сципионовците, като ги придружавал, и каква голяма грешка извършил Антиох, като изоставил Херсонес. От Македония Манлий минал в Тесалия, оттам в Епир и Бриндизи и, като пуснал останалата войска да се прибере по домовете си, се завърнал в Рим.

 

961px Map Macedonia 200 BC bg.svg

Автор: Map_Macedonia_200_BC-ru.svg: *derivative work: Jaspe (talk)/ Map_Macedonia_200_BC-fr.svg: Marsyas /derivative work: Nauka (talk) Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

ТИТ ЛИВИЙ от ПАТАВИУМ (59 г.пр.н.е. - 17 г. от н.е.)

„ИСТОРИЯ НА РИМ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ГРАДА“ (откъсите по ИТМ, с. 148 сл.)

 

XXXIII 40. Манлий се отправил с десет легата и с цялата си войска за Хелеспонт, гдето бил свикал главатарите на галите. Той им съобщил условията, които трябвало да спазват, за да бъдат в мир с Евмен, и им заповядал да се откажат от обичая си да бродят навред с оръжие в ръка и да се ограничат в пределите на своите земи. След това, като присъединил към събраните от цялото крайбрежие кораби и флотата на Евмен, която довел от Елея, братът на тоя цар, Атеней, прехвърлил всичката си войска в Европа. Оттам поел пътя през Херсонес, придвижвал се бавно поради огромната плячка, която мъкнела войската му, и се спрял на бивак в Лизимахия, за да навлезе с по възможност отпочинал и съвзел се впрегнат добитък в Тракия, през която минаването изобщо създавало страх. В същия ден, когато потеглил от Лизимахия, пристигнал до тъй наречената река Мелас и оттам на следния ден дошъл в Кипсела. По-нататък от Кипсела в продължение на десет мили пътят минавал през гори, бил тесен и неравен. Поради трудностите, които създавал тоя път, Манлий разделил войската си на две части. Той заповядал на едната от тях да образува челен отряд, а на другата да заеме на голямо разстояние от него мястото на тилов отряд и наредил да се постави помежду им в средата обозът, в който влизали колите с държавни пари и най-ценната част от плячката. И тъй щом навлязла войската в прохода, около десет хиляди траки от четирите племена астии (astii), кени (coeni), мадуатени (maduateni), и корели (corelli), се разположили до самия проход и устроили засада на пътя. Имало слух, че това нападение не било станало без насъскването на Филип; той знаел, че римляните щели да се завърнат не през другаде, а през Тракия и че носели със себе си голямо количество пари. С челния отряд вървял пълководецът и се безпокоил поради терена, който могъл да крие всякакви опасности. Траките не мръднали въобще от мястото си, докато минавал през похода челният въоръжен отряд. Но щом видели, че той излязъл от прохода, а тиловият отряд още не се приближавал, нападнали обоза и багажа. Като избивал и пазачите му, разграбвали това, което се намирало в колите и откарвали добитъка заедно с товара им. Виковете на нападнатите достигнали отначало тия, които ги следвали и били вече навлезнали в прохода, а след това и до челния отряд; от двете страни се стичали тогава към междинното пространство, гдето бил обозът, и същевременно се завързва на много места безредно сражение. Траките, затруднени от плячката, с която се натоварили, пък и повечето от тях, бидейки без оръжие, понеже искали да им бъдат ръцете свободни, за да плячкосват, бивали избивани; а римляните имали пред себе си трудността на терена, тъй като варварите се втурнали срещу тях по пътечки, които им били познати и се криели понякога и в гънките на долините. Пък и самият багаж, и колите, които случайно се изпречвали съвсем неудобно пред едните или другите, затруднявали сражаващите се. Тук загивал грабителят на плячката, там войникът, който се опитвал да му я отнеме. Независимо от това, дали мястото е било удобно или неудобно за тия или ония и въпреки духа на сражаващите се и техния брой (едни се втурнали срещу повече души отколкото са били, а други срещу по-малко души), съдбата облагоприятствала ту едната страна, ту другата страна. Мнозина от двете страни загинали. Вече нощта се приближавала, когато траките напуснали мястото на сражението, не за да избегнат рани или смърт, а защото взели достатъчно плячка.

XXXVIII 41. Челният римски отряд, като излязъл от прохода, разположил своя стан на открито място около храма на Бендида, а другата част от войската останала всред прохода да пази обоза и се обкръжила с двоен окоп. На следния ден тя, като направила оглед на прохода преди да потегли напред, се съединила с челния отряд. В това сражение, което се водило почти навред по цялото протежение на прохода, били загинали част от обоза и от конярите, а също и известен брой войници, но най-голямата загуба била смъртта на Квинт Минуций Терм, храбър и предприемчив воин. В същия този ден дошли до реката Хебър. Оттам преминали границите на еносците покрай храма на Аполон, когото местните жители назовават Аполон Зеринтийски (Zerynthius). Около Темпира (Tempyra) - тъй се нарича това място - навлезли в друг проход, тъй неравен като първия, но по-малко годен за засада, понеже наоколо няма никаква гора. Тук травзите (thrausi) - и те самите са тракийско племе - се били струпали, като се надявали също да вземат плячка. Но тъй като тук долините са голи, били забелязани отдалеч тези, които обсаждали прохода. За това римляните изпитали по-малко страх и смут сега, понеже въпреки неудобното място могли да водят в открит боеви ред със събрани сили истинско сражение. Те се приближават към неприятелите си в сгъстен строй с вик, и като ги нападат, прогонват ги от мястото им и ги отблъскват. Настъпва после бягство и сеч, като при това собственият им проход им създава затруднения. Римляните като победители разположили стана си при едно село на маронийците (Сале го назовават). На следния ден те навлезли по един открит път в Приатийското поле (Priaticus campus). Там те престояли три дни, за да получат жито отчасти от нивите на маронийците, което те сами им поднесли, отчасти от своите кораби, които ги следвали край брега с всякакъв вид провизии. Към същата тази войска, която водел по същия път Сципион, траките се оказал и по-миролюбиви, и то не по някаква друга причина, а защото носели тогава със себе си по-малко плячка, отколкото желаели. Впрочем според твърдението на Клавдий и тогава около петнадесет хиляди траки се изпречили на пътя на нумидиеца Мутин, който бил изпратен напред, за да разузнае местоположението, като имал със себе си четиристотин нумидийски конници и няколко слона. Синът на Мутин тогава си пробил път през неприятелите със своите сто и петдесет отбрани конници и веднага, след като Мутин с настанените в центъра слонове и с разпределените в крилата конници завързал сражение с неприятеля, нападнал траките за техен ужас откъм тила. От тази кавалерийска атака неприятелите били тъй разнебитени, че не смеели след това да се доближат до римската пехота. Гней Манлий превел войската си през Македония в Тесалия. Оттам като дошъл през Епир в Аполония, настанил се в този град на зимен стан, тъй като времето не се показало благоприятно, за да прехвърли войската си през морето в Италия.