От древността до 681 г.

Римската агресия срещу траките (188 г. пр.н.е. - 106 г. от н.е.)

Посещения: 1868

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 

ПЛУТАРХ от ХЕРОНЕЯ (откъсът по ИТМ. с. 287 сл.)

 

SULL. 23, 10. Сула нахлул в Медика и като я опустошил чувствително, отново се завърнал в Македония и приел във Филипи Архелай, който му съобщил, че всичко е наред.

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН от НИКЕЯ (ок. 155 - ок. 230 - 235 г.)

РИМСКА ИСТОРИЯ (откъсите по ИТМ. с. 372 сл.)

 

XLVIII 25, 1-2. Щом Брут узнал за опита на Марк Антоний и за убийството на брат му, уплашен да не би и някаква друга промяна да стане в Македония през време на отсъствието му, веднага бързо преминал в Европа. Той заел земята на Садала, който бил умрял бездетен, и я бил завещал на римляните, и нападнал бесите с намерение да им отмъсти за злините, които причинили, и за да придобие името и званието император, та да воюва след това по-лесно с Цезар и Антоний. И в двете си задачи той успял, като му помогнал най-много един владетел на име Раскупорис. Оттук дошъл в Македония, затвърдил там положението и след това се завърнал отново в Азия.

 

ДИОН ХРИСОСТОМ от ПРУСА (дн. Бруса) (ок. 40 - ок. 120 г.)

РЕЧИ (откъсът по ИТМ, с. 258-259)

 

OR., XXXVI, 4-5. Градът на бористенците, поради това, че постоянно е воювал и е бил превземан, не е вече така значителен в сравнение със старата си слава. Понеже вече от толкова много време се намира между варварите, и то почти между най-войнствените, той постоянно водел войни, а често бил и превземан.

Това е станало в най-голяма мяра не преди повече от сто и петдесет години (т.е. в средата на I в. пр.н.е.). Гетите са превзели тогава както него, така и другите градове по левия бряг на Понта чак до Аполония. Поради това и положението на гръцките градове в тази област е твърде бедствено, понеже в едни от тях не прииждат заселници, в други техният брой е твърде незначителен, а в трети са се стекли варвари.

 

ГАЙ СВЕТОНИЙ ТРАНКВИЛ (ок. 75 - след 122)

ЗА ЖИВОТА НА РИМСКИТЕ ЦЕЗАРИ (откъсите по ИТМ, с. 284 сл.)

 

IUL., 44. Цезар правел от ден на ден все повече и по-грандиозни проекти както за разкрасяването и уредбата на Рим, тъй и за осигуряването и уголемяването на империята. Той възнамерявал да построи един голям храм на Марс, какъвто по-рано не съществувал никъде... да сведе гражданското право към известна норма... да обуздае даките, които се били разпространили чак в Понта и Тракия. Но смъртта го изненадала всред тия му приготовления и проекти.

AUG., 94, 6. Твърде добре е известна следната случка, която станала в деня на раждането на Август. През този ден в Сената разисквали по заговора на Катилина и Октавий дошъл по-късно поради раждането на сина си. Публий Нигидий, като разбрал причината за закъснението и научил и часа на раждането, уверявал, че се родило дете, което ще бъде господар на целия свят. А когато Октавий водил войската си някъде из отдалечените части на Тракия и в свещената гора на Дионис се допитал до оракула на Бога за съдбата на сина си по варварския обред, същото му било потвърдено от жреците, понеже след като виното се разляло върху олтара, такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре, над върха на светилището, чак до небето - едно знамение, подобно на това, което получил само Александър Велики, когато принасял жертва на същия тоя олтар.

 

АПИАН (откъсите по ИТМ, с. 330 СА.)

 

B.C., IV, 368-373. Децидий и Норбан, които Цезар и Антоний предварително изпратили в Македония с осем легиона, напреднали хиляда и петстотин стадии от Македония към планинска Тракия и, оставяйки зад гърба си град Филипи, заели Корпилския и Сапейския проход, които се владеели от Раскуполис. Само през там може да се мине от Азия в Европа по известния път. Това била първата пречка за войските на Касий, след като преминали от Абидос в Сестос. Раскуполис и Раскос били двама братя царе, владетели на една и съща област, които тогава били на различно мнение относно съюзяването с една от двете воюващи страни: Раскос се присъединил към Антоний и Цезар, а Раскуполис - към Брут и Касий, като всеки от тях имал по три хиляди конника. Когато Касий и Брут питали за пътищата, Раскуполис казал, че пътят през Енос и Маронея, който е пряк и по който се върви обикновено, водел към Сапейския проход, който, ако се заемел от неприятеля, не би могъл да се премине, а другият път, който заобикалял, бил тройно по-дълъг и труден. Касий и Брут мислели, че неприятелят не е потеглил насреща им, за да им препречи пътя, но е минал от Македония в Тракия поради мъчнотии в продоволствието. Затова те се отправили сутринта към Енос и Маронея от Лизимахия и Кардия, които обхващат като врати Тракийския Херсонес, и на другия ден пристигнали до залива Мелас. Там направили преглед на войската си.(...) Конници Брут имал четири хиляди келти и лузитани и две хиляди траки, илири, партени и тесалийци...

573-574. А тракиецът Раскос довел мнозина от планината. Той поискал за награда брата си Раскуполис и тъй спасил живота му. От това станало явно, че още от начало тези траки не били на различно мнение, но при сблъскването в тяхната земя на две големи войски, които си оспорвали победата, те си разпределили ролите с оглед към двоякия изход на съдбата, за да спаси победителят победения.

 

МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН (3.1.106 - 7.XII.43 г. пр.н.е.)

ОБВИНИТЕЛНА РЕЧ ПРОТИВ ПИЗОН (откъсът по ИТМ, с. 146-147)

 

IN PIS., 34-35. Вярваш ли, че ние не сме проследили достатъчно злините и бедствията, които твоята власт е причинила на провинцията?(...) И ти също, като се беше продал на цар Котис за триста таланта, нареди да посекат със секира Рабокент, един от първенците на племето беси, ако и да беше дошъл в твоя стан като пратеник и да ти обещаваше от страна на бесите голяма помощ и подкрепа от пехотинци и конници. И ти погуби не само него, но и останалите пратеници, които бяха дошли заедно с него, и главите им продаде на цар Котис. На дентелетите, народ, който винаги е бил послушен спрямо нашата власт, и дори в общото въстание на варварите при пректора Гай Сенций е защитил Македония, ти обяви престъпна и жестока война и докато можеше да ги използваш като най-верни съюзници, предпочете да ги превърнеш в най-върли неприятели. Тъй ти застави постоянните защитници на Македония да станат нейни опустошители и грабители. Те разстроиха събирането на налозите, превзеха градове, опустошиха полета, заробиха наши съюзници, отмъкнаха роби и отвлякоха добитък. Жителите на Тесалоника се опасяваха за града си и се видяха принудени да подсилят крепостта му. Ти ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите светилище. Безсмъртните богове накараха нашите войници и да изкупят и твоите престъпления; те бяха сполетени от една нова болест и никой от тях не можеше да се излекува, щом веднъж е заболял. Никой не се съмняваше, че нарушението на гостоприемството, убийството на пратениците, престъпното предизвикване на послушните съюзници към война и ограбването на светилищата са причинили това толкова отчаяно състояние. От тоя малък брой престъпления ти вече долавяш своите престъпления и жестокости.(...) Каква мярка си сложил на оценката на събираното жито и каква мярка - на доброволно даваното жито, ако може да се назове доброволно това, което се изтръгва насила и поради страх? Това почувстваха наравно почти всички в провинцията и особено тежко ботиеите и жителите на Византион, Херсонес (Тракийски) и Тесалоника. В продължение на три години ти беше единствения господар, единствения оценител, единствения продавач на всичкото жито в провинцията.

 

АНИЙ ФЛОР (откъсът по ИТМ, с. 279 сл.)

 

I 39. След македоните по божия воля въстават траките, които някога са плащали данък на македоните. Те не се задоволили да нахлуят само в най-близките провинции Тесалия и Далмация, но стигнали чак до Адриатическо море. Възпрени от него, като че ли самата природа се намесвала срещу тях, те хвърлили стрели срещу самите морски вълни. През всичкото това време, в своята свирепост, те не оставили нито една жестокост неизпитана спрямо пленниците: умилостивявали боговете с човешка кръв, пиели от човешки черепи и с всякакъв вид подигравки сквернели смъртта, като си служели както с огън, тъй и с дим; дори изтръгвали с мъчения рожбите от бременните жени. Най-свирепи от всички траки били скордиските, но към тяхната сила се прибавяла също и хитрост. Местоположението на горите и планините съответствало на характера им. Така те не само разбили и прогонили войската, която предвождал Катон, но и, нещо почти невероятно, изцяло и напълно я пленили. Дидий отблъснал в самата им земя траките, които скитали и се били разпръснали за грабеж. Друз ги прогонил още по-нататък и им забранил да преминават Дунава, Минуций извършил опустошения по целия Хебър, но загубил много от войниците си, когато минавал с конницата си през вероломно замръзналата река. Вулзон проникнал в Родопите и Хемус, Курион стигнал чак до Дакия, но се изплашил от мрачните ѝ лесове. Апий стигнал чак до сарматите, а Лукул - до края на света, до Танаис и езерото Меотида. Най-жестоките неприятели били усмирени само по начина, който бил присъщ на собствените им нрави. Дори пленниците били наказвани жестоко, като били изгаряни и избивани. Но нищо не се показало на варварите по-жестоко от това, гдето на някои били отрязани ръцете и оставени живи, за да свидетелстват, че са били наказани.

II 27. Както по-рано често въставали траките, така особено вдигнали въстание при цар Реметалк. Той ги подучил, ако и да бъдат варвари, да си служат с военна команда и дисциплина, а също и с римско оръжие. Но обуздани от Пизон, те проявили в пленничеството си своята ярост. Като се опитвали да прегризат веригите, те наказвали сами своята свирепост.

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН (откъсът по ИТМ, с. 372 сл.)

 

LI 23, 2-27, 2. Марк Крас, изпратен в Македония и Елада, воювал срещу даките и бастарните. Казахме вече кои са даките и защо са станали неприятели на римляните. Бастарните пък, които се считат основателно за скити, преминали тогава Истър, покорили лежащата срещу тях Мизия, и след това и съседните ѝ трибали и дарданите, които живеят в тяхната земя. И така, докато вършели това, те не влезли в стълкновение с римляните. Но когато преминали Хемус и опустошили частта от Тракия, която принадлежи на дентелетите и била съюзна на римляните, тогава Крас, било за да помогне на Ситас, слепия цар на дентелетите, било че се страхувал особено много за Македония, излязъл насреща им. Той ги изплашил само с приближаването си и ги изгонил от страната без бой. След това ги преследвал като се оттегляли, завладял така наречената Сегетика, навлязъл в земята на мизите и я опустошил. А когато се доближил с предните си отряди до една силна крепост, претърпял поражение, защото мизите сметнали, че тия отряди са сами излезли от крепостта и ги нападнали. Но Крас се притекъл на помощ с цялата си войска, отблъснал ги и с обсада превзел крепостта. Докато вършел това, бастарните прекратили бягството си и се разположили при река Кебър в очакване какво ще стане. Когато победил мизите и се отправил срещу тях, бастарните изпратили пратеници, съветвайки го да не ги преследва, понеже не били извършили някаква неправда спрямо римляните. Крас задържал пратениците под предлог, че ще им даде отговор на другия ден, отнесъл се с тях много дружелюбно, нагостил ги и ги напил, така че да може да узнае всичките им намерения. Впрочем цялото скитско племе е ненаситно на вино, но и твърде лесно се упива. През тая нощ Крас навлязъл в една гора, поставил пред нея разузнавачи и дал почивка на войската си. Като помислили, че разузнавачите са сами, бастарните ги нападнали и преследвали в гористата местност, в която те отстъпили. Тогава Крас избил много от тях на самото място, а мнозина и при бягство, защото бастарните били възпрепятствани от колите, които били с тях, а освен това много загинали в желанието си да спасят жените и децата си. Сам Крас собственоръчно убил царя им Делдон. Той щял да посвети на Юпитер Феретрий оръжието му като благородна плячка, ако би бил самостоятелен военачалник. Това станало така, а от останалите бастарни едни избягали в една свещена гора, а там били изгорени заедно с нея, други се върнали в една крепост и били заловени там, трети се хвърлили и загинали във водите на Истър, четвърти били избити, както се били пръснали из страната. Но някои оцелели и заели едно укрепено място и напразно Крас ги обсаждал няколко дена. Едва когато Ролес, царят на част от гетите, му се притекъл на помощ, той можал да сломи съпротивата им. Сам Ролес дошъл при Цезар и поради заслугата му бил провъзгласен за негов приятел и съюзник, а пленниците били разпределени между войниците.

След това Крас се обърнал срещу мизите и отчасти с придумване, отчасти със заплаха, отчасти със сила подчинил наистина трудно и рисковано почти всички освен малцина. Тогава, понеже било вече зима, се оттеглил на приятелска земя, като изстрадал много от студа, а още повече от траките, през чиято уж приятелска земя се завръщал. Ето защо решил да се задоволи с извършеното. Пък и били определени жертвоприношения и празненство за победата не само в чест на Цезар, но и в негова чест. Разбира се, името император, както някои казват, той не получил, но Цезар го присвоил. Когато бастарните, огорчени от поражението си узнали, че той не ще воюва вече срещу тях, обърнали се отново срещу дентелетите и срещу Ситас, когото смятали най-виновен за нещастията си. Така Крас против желанието си се вдигнал и, като настъпил бързо, нападнал ги неочаквано, победил ги и им наложил мирни условия, каквито желаел. Но щом веднъж отново взел оръжието, пожелал да си отмъсти и на траките, които му причинили страдания при завръщането му от Мизия. Пък и съобщавали му, че те строели крепости и били обхванати от войнствено настроение. Като победил в сражение тракийските племена меди и серди и отрязал ръцете на пленените, смогнал, ако и трудно, все пак да ги обуздае. Опустошил и земята на останалите траки освен на одрисите. Тях пощадил, понеже са почитатели на Дионис, а в това време го посрещали без оръжие. Подарил им и земята, в която честват бога, като я отнел от бесите, които я владеели.

Докато вършел това, повикал го Ролес, който бил във враждебни отношения със Дапиг, царя на една част от гетите. Той му се притекъл на помощ и отхвърлил назад конницата на неприятелите към пехотните войски. Като заплашил така и тях, не водел повече сражение, но извършил голямо клане над бягащата пехота и конница. След това заградил и обсадил Дапиг, който бил избягал в едно укрепено място. През време на обсадата някой го поздравил от стената на елински, влязъл в разговор с него и уговорил предаването на крепостта. Предадени по тоя начин, варварите се спуснали един срещу друг и сам Дапиг, пък и мнозина други, загинали. А неговият брат, когото заловили жив, не само че не пострадал никак, но и бил пуснат на свобода от Крас. След това воювал срещу пещерата, която се нарича Кирис. Тя е така необикновено голяма и така добре защитена, че според сказанието титаните след поражението, което претърпели от боговете, избягали в нея. Тук голям брой от местните жители донесли всичко свое ценно и прибрали целите си стада. Крас издирил и зазидал всичките и извити и мъчно намираеми входове и така чрез глад подчинил и тях. След тоя успех той се обърнал и срещу другите гети, ако и да не стояли в никаква връзка с Дапиг, и дошъл при силната крепост Генукла във владенията на Зиракс, понеже чул, че там се намират знамената, които бастарните отнели от Гай Антоний при град Истрия. Нападнал я по суша, а същевременно и откъм реката Истър, тъй като тя била изградена на самия ѝ бряг, и я превзел наистина не след продължителна обсада, но с много труд, ако и самият Зиракс да не бил там. Той именно, щом узнал за похода на Крас, отишъл с пари при скитите, за да сключи съюз, и не успял да се върне навреме.

Това извършил той у гетите, а мизите, които били по-рано покорени и сега въстанали, отново усмирил чрез други, а срещу артакиите, пък и срещу някои други, които изобщо не били покорявани от него, пък и не желаели да му се подчинят и се гордеели най-много с това, а и внушавали всред другите гняв и размирност Крас сам се отправил на поход и ги подчинил отчасти със сила, като показали не малка храброст, отчасти и със заплахата да бъдат взети в плен.

В старо време мизите и гетите обитавали цялата страна между Хемус и Истър, и с време някои от тях променили името си. След това името Мизия обхванало всички земи над Далмация, Македония и Тракия, които отделя от Панония река Сава, приток на Истър. В тия места има и много други племена, живеят също и така наричаните някога трибали и дарданите, които и сега носят това име.

 

ПЛУТАРХ (откъсът по ИТМ, с. 289 сл.)

 

ANTON., 61, 2. Заедно с Антоний се сражавали като нему подвластни царе Бокс ливиецът, Таркондем, царят на Горна Киликия, Архелай, царят на Кападокия, Филаделф - на Пафлагония, Митридат - на Комагене и Садал - царят на Тракия. Те се явили лично при него.

ANTON., 63, 7. Дикомес, царят на гетите, обещал да дойде на помощ на Антоний с голяма войска.

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН (откъсът по ИТМ, с. 375 сл.)

 

LIV 20, 1-3. По онова време (16 г. пр.н.е.) станали много вълнения. Камуниите и вениите, алпийски племена, вдигнали оръжие, но били победени и подчинени от Публий Силий, а и панонците заедно с нориците опустошили Истрия, но и те, притиснати от Силий и подначалниците му, отново се подчинили и станали причина да изпаднат в същото повиновение и нориците. Вълненията в Далмация и Иберия траяли късо време. Македония била разорена от дентелетите и от скодриските. В Тракия още по-рано Марк Лолий, помагайки на Реметалк, който бил чичо и настойник на синовете на Котис, покорил бесите; след това поради същата причина Гай Луций победил савроматите и ги прогонил отвъд Истър.

LIV 34, 5-7. В същото време (11 г. пр.н.е.) тракиецът от племето беси Вологес, жрец на Дионис, който се почита у тях, чрез многобройни предсказания, спечелил на своя страна неколцина, въстанал заедно с тях, победил и убил Раскипор, сина на Котис, и след това без бой, само със славата си на пророк отнел войската на чичо му Реметалк и го принудил да избяга. Преследвайки го, той нахлул в Херсонес и страшно опустошил страната. И така поради това, пък и поради безчинствата на сиалетите в Македония, било възложено на Луций Пизон, който управлявал Памфилия, да се отправи срещу тях. Бесите, щом узнали че той идва, завърнали се в пределите си. Пизон стигнал в земята им, бил победен най-напред от тях, но успял и сам да им нанесе поражение и опустошил както тяхната страна, така и земята на съседите им, които били въстанали заедно с тях. Тогава подчинил всички, като едни привлякъл на своя страна доброволно, други със страх, и против волята им, а трети като влязъл с тях в открито сражение. След това отново подчинил някои от тях, които се опитали да променят създадения ред. Поради тия му заслуги бил уреден благодарствен празник в негова чест и му били отдадени победни почести.

 

ЙОРДАНЕС ГОТСКИ (IVв.)

ЗА ПРОИЗХОДА И ДЕЯНИЯТА НА ГОТИТЕ (откъсите по ИТМ, с. 427)

 

ROM., 219-222. Да се нахлуе в Тракия дала повод македонската война. Траките са страшни хора; те са най-жестоки от всички племена. Тяхната жестокост споделят напълно и скордиските, хемимонтите и астите. Поради тяхната неукротимост римляните претърпели много тежки загуби и войската им била разбита в много сражения. Най-после, след като Марк Дидий ги подчинил и превърнал земите им в провинция, те възприели римското иго. Марк Друз ги сразил в самите им планини, а Минуций при реката Хебър избил мнозина от тях и ги победил. Родопските племена били надвити от Апий Клавдий. Обаче Марк Лукул пръв воювал в Тракия против бесите, които били първи по храброст и слава, и ги победил, а като надвил хемимонтите, поставил под римска власт Пулпудева, който сега се нарича Филипопол, и Ускудама, сега Адрианопол. Той превзел също и градовете, които са накацали по Понтийския бряг, т.е. Аполония, Галато, Партенополис, Томи и Истрос, и след това покорил всичките места чак до Дунава. Така той изтъкнал пред скитите римската храброст.

 

КОРНЕЛИЙ ТАЦИТ (ок. 55 - ок. 120 г.)

ЛЕТОПИСИ (откъсите по ИТМ, с. 274 сл.)

 

II 64. ...Тиберий бил по-доволен, че осигурил мира с мъдри мерки, отколкото ако би завършил една война с битки. Затова употребил хитрост и против Рескупорес, царя на Тракия. Над целия народ властвал по-рано Реметалк: след смъртта му Август предал една част от траките на брата му Рескупорес, а друга част на сина му Котис. При тоя дележ полетата, градовете и съседните на Гърция места били отстъпени на Котис, а необработените, дивите и близките до неприятелите области - на Рескупорес. Колкото се отнася до нравите им, то Котис бил кротък и приветлив, а Рескупорес - жесток, користолюбив и необщителен. Отначало те живеели в привидно съгласие, но скоро Рескупорес почнал да преминава границите, да си присвоява това, що било дадено на Котис, и срещу съпротивата му да употребява насилие. При Август той действал още нерешително, понеже се боял да не би Август, който бил виновник за раздялата на царството, да му отмъсти, ако не се покорява. Но щом узнал за промяната на императора, почнал да праща разбойнически чети, да разрушава крепостите и така да създава причини за война.

65. Нищо не безпокоело Тиберий толкова, колкото това, да не би да се разбърка създаденото вече положение. Той изпратил един центурион да извести на царете да не се разправят с оръжие. Котис веднага разпуснал събраните войски, а Рескупорес, преструвайки се смирен, помолил Котис да се срещнат на определено място, като казал, че могат да разрешат споровете си в разговор. Не се водели дълги препирни за времето и мястото, най-сетне и за условията, понеже единият от примиримост, другият от лукавство си отстъпвали взаимно и приемали всички условия. За да освети, както казвал, съюза, Рескупорес устроил пир и веселбата продължила до късна нощ в ядене и пиене. Отначало Котис нищо не подозирал, а когато разбрал най-после измамата, ако и да призовавал светостта на царското си достойнство, общите семейни богове и гостоприемството на трапезата, бил хвърлен в окови от Рескупорес. Като завладял така цяла Тракия, той писал на Тиберий, че му била готвена засада, но изпреварил злосторника. Същевременно вземайки за предлог войната с бастарните и скитите се оградил с нови пехотни и конни войски. Било му отговорено меко, че ако у него нямало измама, можел да се довери на невинността си: но нито сам Тиберий, нито сенатът ще се произнесат прав ли е или виновен, преди да се разгледа делото; затова нека предаде Котис, нека дойде и стовари върху него тежестта на престъплението.

66. Преторът на Мизия Лантиний Пандуза изпратил това писмо в Тракия с войници, на които да бъде предаден Котис. Рескупорес, който се колебаел между страха и гнева, сметнал за по-добре да бъде обвинен в извършено, отколкото в започнато престъпление: затова заповядал да убият Котис и излъгал, че се бил самоубил. Въпреки това Цезар не изменил на определения вече начин на действие, но след смъртта на Пандуза, когото Рескупорес обвинявал в неприязън към себе си, назначил за свой наместник в Мизия Помпоний Флак, стар воин, който бил в тясно приятелство с царя и затова бил по-пригоден да го измами.

67. Флак преминал в Тракия и с големи обещания склонил царя, ако и да бил недоверчив и да помнел още престъплението си, да дойде в римските укрепления. Оттук обкръжен със силен отряд във вид на почетна стража, бил довлечен в Рим, като центурионите и трибуните по пътя действали отначало със съвети и убеждения, а колкото повече се отдалечавали, откривали му по-ясно, че се намира под стража, догдето най-сетне разбрал необходимостта на положението си. Обвинен в сената от жената на Котис, той бил осъден на изгнание далеч от царството си. Тракия била разделена между неговия син Реметалк, за когото се знаело, че бил против бащините си планове, и децата на Котис; а понеже не били още пълнолетни, бившият претор Требелен Руф бил определен да управлява временно царството им по същия начин, както нашите прадеди пратили в Египет М. Лепид, като опекун на Птолемеевите деца. Рескупорес бил заведен в Александрия и там бил убит, понеже се опитал да бяга или пък му било приписано това престъпление.

 

1024px Tiberio 14 37dC jpg

Римската империя при управлението на принцепс Тиберий (14-37). Тракия е отбелязана като васално царство.

Автор: Cristiano64 Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН (откъсът по ИТМ, с.375 сл.)

 

LV 30,1-7. Уплашен да не би въстаналите далматинци и панонци да нахлуят в Италия, Тиберий се завърнал от земята на келтите, изпратил напред Месалин, а сам с по-голямата част от войската го последвал. Като узнал за тяхното приближаване, Батон излязъл срещу Месалин, ако и да не бил още оздравял, надвил го в открито сражение, но после бил победен от засада. След това отишъл при съименника си Батон, предводителя на бревките, и като подел заедно с него войната, заел планината на име Алма. Там в едно кратко сражение били победени от тракиеца Реметалк, когото Север изпратил срещу тях, докато срещу самия него се били съпротивлявали твърдо. После, когато Север заминал за Мизия, понеже даките и сарматите я опустошавали, а Тиберий и Месалин прекарвали времето си в Сисция, те нападнали земята на съюзниците им и привлекли на своя страна мнозина от тях. Те не влезли обаче в открит бой, ако и Тиберий да се приближил до тях, но като се местели ту на едно място, ту на друго, извършили много опустошения, защото познавали добре страната и, като лековъоръжени, лесно се отправяли, където желаели. А когато настъпила зимата, причинили още повече злини, защото отново нахлули и в Македония, но били възпрени от Реметалк и брат му Раскипор, които се сражавали с тях. А другите не им се притекли на помощ, когато след това при консулите Цецилий Метел и Лициний Силан, земята им била опустошавана. Поради това те избягали в укрепени места и оттам правели нападения където могли.

 

ГАЙ СВЕТОНИЙ ТРАНКВИЛ (откъсът по ИТМ, с. 284 сл.)

 

TIB., 37,9. Враждебно настроените царе или тези, чиито намерения били съмнителни, Тиберий укротил повече чрез заплашване или укори, отколкото със сила. Някои от тях той привлякъл чрез ласкателства и обещания и задържал при себе си, например германеца Маробод, тракиеца Раскуполис и Архелай Кападокийски, като превърнал дори царството на последния в римска провинция.

 

КОРНЕЛИЙ ТАЦИТ (откъсът по ИТМ, с. 275 сл.)

 

III 38. ...Цезар укорил съдиите, загдето оправдали Антистий Ветер, един от македонските първенци, обвинен в прелюбодейство, и повикал последния отново на съд за обида на особата, като човек буен и замесен в плановете на Рескупорес във времето, когато последният убил братовия си син Котис и замислил война против нас. Подсъдимият бил осъден на заточение, с добавка да бъде държан на остров, който да не е близо до Македония или до Тракия. Впрочем, несвикналата още с римската власт Тракия, като била разделена между Реметалк и децата на Котис, на които поради малолетност бил настойник Требелен Руф, се бунтувала, обвинявайки Требелен, пък не по-малко и Реметалк, че оставя неотмъстени обидите, които търпи народът. Койлалетите, одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнатност; това била причината, че не могли всички да се съединят за страшна война. Едни от въстаналите размирили местното население, а други преминали планината Хемус, за да разбунтуват и отдалечените племена; най-много и най-добре подготвените обсадили царя и града Филипопол, основан от Филип Македонски.

Като узнал затова Публий Велей, който командвал най-близката войска, изпратил съюзна конница и лека пехота против тия, които се скитали, за да грабят или търсят помощни войски, а сам той повел ядката на пехотата си, за да освободи града от обсада. Всичко това било извършено едновременно с успех: грабителите били избити, между обсадителите се появили разпри и царят направил навреме излаз, тъкмо когато легионът дошъл. Не би трябвало да се говори за боен строй или за сражение, гдето полувъоръжени неприятели били избивани без жертви от наша страна.

IV 46. В консулството на Лентул Гетулик и Гай Калвизий били определени триумфални отличия за Попей Сабин, понеже сразил тракийските племена, които водели по височините на планините суров живот и затова били много упорити. Освен нравът им причина за въстанието бил и отказът им да допускат да бъдат събирани за нашата войска най-здравите им синове. Те били свикнали да се покоряват дори и на царете си само по желание, а и когато пращали помощни войски, назначавали свои предводители и воювали само със съседните народи. Сега обаче се разнесъл слух, че ще ги разпръснат и разпратят по разни страни смесени с други племена. Но преди да се заловят за оръжие проводили пратеници, които да припомнят за приятелството и покорността им и да заявят, че ще ги спазват и занапред, ако не ги натоварват с ново бреме; ако ли искат да им натрапят робство като на победени, то у тях има оръжие, младежи и решителност да защитят свободата си или да умрат. Същевременно те указвали на своите крепости, съградени върху скалите, и на прибраните там свои родители и жени и заплашвали с трудна, тежка и кръвопролитна война.

47. Сабин, докато си събере войската, им давал благосклонни отговори. Но когато пристигнал Помпоний Лабеон с един легион от Мизия и цар Реметалк с помощни войски от сънародниците си, които останали верни, той ги присъединил към наличната си войска и се отправил към неприятеля, който бил вече заел гористите планински теснини. Една част от неприятелите, които били по-смели, се показвали вече по откритите хълмове. Римският военачалник се приближил с войската си до тях и лесно ги изтикал оттам, без да пролее много варварска кръв, понеже убежищата им били наблизо. След това укрепил на това място своя стан и завзел със силен отряд една тясна планинска верига, която се простирала с еднаква височина до близката крепост, заета от голям брой въоръжени и невъоръжени защитници; същевременно изпратил отбор стрелци срещу най-буйните, които скачали пред укреплението с песни и в такт по обичая на своя народ. Додето стрелците действали отдалеч, безнаказано ранявали мнозина неприятели; когато обаче се приближили, те били обърнати в безредие от неочаквания излаз на неприятелите, но били защитени от една сугамбрийска кохорта, която храбра в опасности и не по-малко страшна с песните и дрънкането на оръжията си, била разположена от римляните там наблизо.

48. След това той придвижил към неприятеля своя стан, а в предишните укрепления оставил траките, които, както казахме, ни дошли на помощ. На тях позволил да опустошават, да горят, да плячкосват, стига само опустошението да траело през деня, а нощта да прекарвали в стана в безопасност и бдителност. Отначало те спазвали това, но после като се отдали на разкош и разбогатели от плячка, почнали да изоставят заставите, да правят разпуснати пиршества и да се излежават сънливи и пияни. Като узнали безгрижността им неприятелите приготвили два отряда, от които единият трябвало да нападне грабителите, а другият да удари на римския стан, и то не с надежда да го превземат, но да не чуят римляните шума на другото сражение, бидейки залисани с вик, стрели и със собствената си опасност. Освен това, за да бъде по- голям страхът, те избрали за тая цел нощно време. Тия, които нападнали окопа на легиона, били лесно прогонени; тракийските помощни войски обаче, уплашени от ненадейното нападение, понеже една част лежала покрай укрепленията, а повечето скитали извън тях, били избити с толкова по-голямо ожесточение, колкото повече ги обвинявали като бегълци и предатели, които са вдигнали оръжие да поробят себе си и отечеството си.

49-50. На другия ден Сабин изкарал войската си на равно място, за да види дали варварите, одързостени от снощния си успех, ще се осмелят да се сражават. Но понеже те не излизали от крепостта и съседните ѝ хълмове, той почнал да ги обсажда чрез редути, които вече строял на подходящи места; след това ги свързал с окопи и тъй обхванал едно пространство от четири мили в окръжност: после постепенно стеснявал обсадната линия и описвал все по-тесен кръг, за да отреже на неприятеля водата и храната за добитъка; издигнал също насип, от който да хвърлят камъни, копия и запалки върху близкия вече неприятел. Но нищо не ги мъчело така, както жаждата, понеже голямо множество войници и невъоръжени хора се ползвало само от един извор, който им останал. При това конете и добитъка им, затворени по варварски обичай заедно с тях, измирали поради липса на храна: до тях лежали трупове на люде, загинали от рани и жажда. Всичко било омърсено със загнила кръв, воня и зараза. Към тая неволя се прибавило и най-голямото зло - раздорът: едни искали да се предадат, други се готвели да умрат чрез взаимни удари; имало и такива, които съветвали да не умират без отмъщение, но да направят излаз. И не само простите били на различни мнения, но дори един от водителите, Динис, човек стар и от дълга опитност запознат с римската сила и милосърдие, доказал, че трябва да се сложи оръжието и че това е единственото спасение в нещастието, и пръв заедно с жена си и децата си се предал на победителя. Последвали го всички слаби поради възрастта си или пола си и тия, които обичали живота повече отколкото славата. Но младежта последвала отчасти Tapс, отчасти Турес. И двамата били решили да напуснат живота си заедно със свободата си, но Tapс, викайки, че трябва да се ускори края и да се прекрати както надеждата, тъй и страха, дал пример, като забил меча в гърдите си; не липсвали и други, които потърсили смъртта по същия начин. Турес със своя отряд очаквал нощта, което узнал и нашият военачалник; затова стражевите постове били усилени с повече войници. Настъпила нощ страшна поради проливния дъжд, а неприятелят, ту с боен вик, ту с дълбоко мълчание възбуждал недоумение у обсадителите. Сабин пък обикалял войниците и ги подканял да не се смущават нито от съмнителния шум, нито от привидната тишина и да не позволяват на неприятеля да ги измами, но всеки да изпълнява своя дълг, като стои на мястото си и не хвърля стрелите си напразно.

51. Между това варварите прииждали на тълпи и ту хвърляли с ръка в укрепленията камъни, обгорени на края колове, отсечени дървета, ту изпълвали рововете с храсталак, пръти и трупове. Някои хвърлили приготвени по-рано мостове и стълби върху предните укрепления, подхващали ги, смъквали ги и се биели отблизо със съпротивляващите се противници. Римските войници ги отпъждали със стрели, тласкали ги с щитовете си, хвърляли стенни копия и събаряли върху им натрупани камъни. Римляните одързостявала надеждата за спечелена вече победа и още по-големия срам в случай, че отстъпят; а варварите - мисълта, че това е последният им опит за спасение, а също и плачът на майките и жените им, които придружавали повечето от тях. На едните нощта придавала смелост, на другите страх; ударите се нанасяли на слука, раните се получавали неочаквано. Неразпознаването на свои и врагове и гласовете, които отеквали от планинските кривини и идвали като че ли изотзад, докарали такава бъркотия, че римляните напуснали някои укрепления, като че ли вече били загубени. При все това малцина неприятели успели да се промъкнат; останалите, след като били избити или ранени най-храбрите, били изтикани чак на разсъмване в най-високата част на крепостта, където били принудени най-сетне да се предадат. И най-близката околност доброволно се покорила. Настъпилата много рано сурова зима в планината Хемус попречила да бъдат покорени и останалите, било със сила, било с обсада.

 

АПИАН (откъсът по ИТМ. с. 326 сл.)

 

ILLYR., 85-86. Мизите нападнали Марк Лукул, брат на Лициний Лукул, който воювал с Митридат. Той напреднал до реката, гдето се намират шест гръцки града, съседни на мизите Истрия, Калатис, Дионисополис, Одесос, Месембрия и Аполония. От последния град той пренесъл в Рим колосалната статуя на Аполон, поставена на Палатинския хълм. Аз не намерих никакво действие повече срещу мизите от страна на римската република или от страна на Август и те не са били заставени да плащат дан. Покорени били от Тиберий, който станал император след Август.

 

АНИЙ ФЛОР (откъсът по ИТМ, с. 282 сл.)

 

II 28. Даките живеят в планините. Оттам под водителството на цар Котисон, колкото пъти Дунав замръзвал и лед свързвал двата бряга, те слизали и опустошавали съседните земи. Цезар Август решил да прогони тоя народ, до който достъпът бил необикновено труден. И тъй той изпратил Лентул, който ги отблъснал зад отвъдния бряг. На отсамния бряг поставил гарнизони. Така тогава даките не били победени, но били прогонени и възпрени.

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН (откъсът по ИТМ. с. 376 сл.)

 

LXVII 6. Най-голяма война тогава (85-86 г.) римляните водели срещу даките, над които царувал по това време Декебал. Той бил способен да разбере военното положение и да се справи с него, годен да схване удобния момент за нападение и да отстъпи навреме, изкусен в устройването на засади и ударен в сраженията. При това умеел да се възползва добре от победата и да се справи също добре с поражението. Ето защо той станал за дълго достоен съперник и противник на римляните. Даки пък наричам самите тях, както те сами се именуват и както римляните ги зоват, ако и добре да зная, че някои елини неправилно или правилно ги наричат гети. Аз именно познавам гети, които живеят отвъд Хемус при реката Истър. И тъй Домициан потеглил на поход срещу даките, но сам не се заел с войната, а останал в един мизийски град и там буйствал, както обикновено правел. Той не само, че не можел да понася физически несгоди, но бил и страхлив, и съвсем порочен, и необуздан и към жени и към деца. С воденето на войната натоварил други военачалници и така снел от себе си отговорността за повечето неуспехи.

Декебал, цар на даките, изпратил при Домициан пратеник, чрез когото му обещавал мир. Срещу него Домициан изпратил Фуск с голяма войска. Като научил това, Декебал изпратил при него пратеници, казвайки на подигравка, че ако се съгласи всеки римлянин да му плаща по два обола, той ще свърже мир с него, ако ли не приеме това, ще воюва и ще причини големи злини на римляните. Домициан като пожелал да накаже квадите и маркоманите, загдето не му се притекли на помощ против даките, дошъл в Панония, за да воюва срещу тях, и убил вторите пратеници, които изпратили при него за мир.

LXVII 7. Победен от маркоманите и обърнат в бягство, Домициан изпратил бързо пратеници при Декебал, царя на даките, и поискал да сключи с него мир, какъвто по-рано му отказвал многократно, въпреки молбата му. Декебал приел предложението, защото бил силно притеснен, но не пожелал сам да преговаря с него, а изпратил Диегид със свита, за да му предаде отнетото оръжие и малцината пленници, които имал. От своя страна Домициан увенчал Диегид с диадема, като че ли бил истински победител и, като че ли можел да го наложи на даките за цар. На войниците пък раздал почетни отличия и пари и изпратил в Рим, като че ли бил победител, както други неща, така също и пратеници от Декебал, и писмо от него, както той твърдял, но всъщност то било, както се говорело, измислено. Украсил празненството с много изящни съсъди, не от тия които взел, но от императорските, с които си служел винаги, като че ли го е взел в плячка, и като че ли е поробил и самата държава. Напротив, не само че не взел нищо, но направил и разходи по сключването на мира, като дал и тогава на Декебал твърде много пари, а също и специалисти в мирновременни и военни изкуства, и обещал да му дава винаги и в бъдеще много пари.

LXVII 10. През войната с даките, станали и следните забележителни случки: Юлиан, комуто било поверено от императора ръководството на войната, подготвил всичко добре, а също поръчал на войниците да напишат на щитовете имената си и имената на центурионите си, за да могат да бъдат забелязани по-лесно ония от тях, които се покажат в сраженията храбри или страхливи. При Тапе той влязъл в сражение с неприятелите и избил по-голямата част от тях. В това сражение Везинас, който заемал второто място след Декебал, като не могъл да избяга, повалил се на земята умишлено, като че ли е умрял, а след това тайно през нощта избягал. Уплашен да не би победителите римляни да се отправят срещу столицата му, Декебал изсякъл дърветата край нея и поставил оръжия около дънерите им, за да се уплашат, като помислят, че там има войска, и да се оттеглят. Така и станало.

 

ГАЙ СВЕТОНИЙ ТРАНКВИЛ (откъсът по ИТМ, с. 285 сл.)

 

DOM. 6.1. Домициан предприел няколко похода или по свой почин, или по принуда. По свой почин воювал срещу хатите, а по принуда предприел един поход срещу сарматите, които били унищожили цял легион заедно с легата му, и други два похода срещу даките. Първият от тях предприел, след като бил разбит бившия консул Опий Сабин, а вторият - след като претърпял поражение префектът на преторианските кохорти Корнелий Фуск, комуто бил възложил върховното ръководство във войната. След няколко битки с променлив успех той отпразнувал двоен триумф в чест на победите си над хатите и даките, а за победата си над сарматите само положил лавров венец в храма на Юпитер Капитолийски.

 

ДИОН КАСИЙ КОКЦЕЙАН (откъсът по ИТМ, с. 377 сл.)

 

LXVIII 6. Като прекарал известно време в Рим, Траян потеглил на поход срещу даките, понеже преценявал добре какво са извършили, негодувал заради парите, които вземали ежегодно, виждал ги, че увеличават силата си, пък и познавал намеренията им. Когато се научил Декебал за похода му, уплашил се, понеже добре знаел, че по-рано победил не римляните, а Домициан, а сега щял да воюва срещу римляните и император Траян.

LXVIII 8. Ето защо Декебал се страхувал основателно от него. Когато Траян бил на поход срещу даките и наближавал Тапе, гдето се били разположили на стан варварите, донесли му една голяма гъба, на която било написано с латинско писмо, че както другите съюзници, така и бурите съветват Траян да се върне назад и да живее в мир с тях. Траян влязъл в сражение, видял много от своите войници ранени, но избил и много от неприятелите.

LXVIII 9. Декебал бил изпратил и преди поражението пратеници, не вече както по-рано комети, но и най-видните от пилофорите. Те захвърлили оръжието си и паднали на земята пред Траян и го молели настойчиво да позволи на самия Декебал да влезе в разговор с него, тъй като той щял да направи всичко, което му се заповяда, а ако не се съгласи, да изпрати някого от свитата си. Бил изпратен Сура и префектът Клавдий Ливиан. Нищо не било постигнато, защото Декебал не се осмелил да се срещне с тях, а и тогава изпратил от своя страна другиго. Траян завзел укрепени със стени височини и знамето, което даките отнели от войската на Фуск.

LXVIII 9, 4-7. И тъй, поради това, и особено поради това, че Максим същевременно взел в плен сестра му и превзел едно укрепено място, Декебал бил готов да възприеме всичко, каквото му се заповядвало, не че имал намерение да устои на думата си, но за да си отдъхне от тежкото положение, в което бил. Ако и против волята си, той се съгласил да предаде оръжието си, бойните машини и техните строители, да върне бегълците, да разруши укрепленията и да напусне завзетата земя; освен това трябвало да има заедно с римляните едни и същи за неприятели или приятели, да не приема никакъв беглец и да не си служи нито с един войник от подвластните на римляните земи, тъй като Декебал набирал чрез увещания повечето и най-добрите си войници от там. Изпратил и пратеници в сената, за да бъде потвърден мирът и от него. Като уговорил това и оставил гарнизони както в Зермизегетуза, така и в останалите части на страната, Траян се завърнал в Италия.

LXVIII 10, 1-2. Когато изпратените от Декебал пратеници били въведени в сената, те сложили оръжието си, протегнали ръце като пленници, казали някои неща и почнали да молят милост. Така сключили мир и получили оръжието си. А Траян устроил празненства в чест на победата, получил прозвището Дакийски и уредил в театъра гладиаторски борби, които му доставили удоволствие, а също и танцови зрелища.

LXVIII 10, 3-4. На Траян съобщили, че Декебал вършел много неща против договора и приготвял оръжие, приемал бегълците, поправял укрепленията, пращал пратеници при съседите си и ругаел ония, които не мислели по-рано като него, а също отнел на язигите част от земята им (тая част по-сетне Траян не им върнал, когато я поискали). Поради това сенатът отново го обявил за неприятел и Траян отново сам, а не чрез други военачалници, предприел поход срещу него.

LXVIII 11-12. Тъй като мнозина даки минали на страната на Траян, Декебал поради това и поради някои други причини молил отново за мир. Но понеже не искал да предаде оръжието си и себе си, събрал явно всичките си сили и призовал освен това и съседите си. Той им казал, че ако го изоставят, сами ще се изложат на опасност и, че по-безопасно и по-лесно ще опазят свободата си, ако се борят заедно с него, преди да е претърпял някаква несполука, отколкото да го оставят да загине, и след това и те самите, лишени от съюзници, бъдат победени.

Декебал търпял несполука в открита борба, но с хитрост и измама насмалко щял да убие и самия Траян, като изпратил в Мизия няколко бегълци, за да го убият, ако могат някак си това да сторят. Впрочем и иначе достъпът до него бил лек, а тогава поради нуждите на войната той приемал просто всеки, който желаел да разговаря с него. Но те не могли да изпълнят намерението си, понеже един от тях, като бил заподозрян, заловен и подложен на изтезание, признал целия заговор. Като повикал някой си Лонгин, началник в римската войска, който бил проявил във войните своите способности, и го убедил да се срещне с него, понеже щял да изпълни това, което му се заповядвало, Декебал го уловил и го разпитал публично за намеренията на Траян. Понеже Лонгин не желаел да признае нищо, Декебал го развеждал под стража, но без да бъде окован. Между това изпратил при Траян пратеник и поискал да му възвърне земята до Истър и да получи парите, които бил изразходвал за войната, за да му върне Лонгин. Траян отговорил съвсем неопределено, откъдето не можел да заключи, дали той държи много или малко да не бъде убит Лонгин, или да бъде запазен и непременно върнат. Обмисляйки какво по-нататък да направи, Декебал го задържал, а Лонгин в това време си доставил отрова чрез един освободен роб и обещал на Декебал, че ще го помири с Траян, за да не подозира ни най-малко това, което щял да направи, и да не усили стражата около него. Той написал писмо, в което молел за защита и го дал на освободения роб, да го занесе на Траян, за да бъде в безопасност. След неговото заминаване той изпил една нощ отровата и умрял. След тая случка Декебал поискал от Траян да му върне освободения роб, като обещал да му даде тялото на Лонгин и десет пленника, и веднага изпратил центуриона, който бил уловен с Лонгин, за да уреди тия неща. От него узнали всичко, което станало с Лонгин. Но Траян не изпратил назад нито него, нито пък предал освободения роб, като счел, че е по-почтено за достойнството на властта запазването му, отколкото погребението на Лонгин.

1024px 106 Conrad Cichorius Die Reliefs der Traianssule Tafel CVI

LXVIII 13. Траян построил каменен мост над Истър, заради който не зная как бих могъл достойно да му се удивлявам. Наистина, другите му постройки са превъзходни, но тая стои по-високо от всички. Основните стълбове, на брой двадесет, които са от четиристъпни камъни, достигат на височина сто и петдесет стъпки без основите и широчина - шестдесет стъпки. Те отстоят един от друг на сто и седемдесет стъпки и са свързани със сводове. Как не бихме се учудили на начина, по който е станало изграждането на отделните части в една пълноводна река с многобройни въртопи и тинесто дъно, особено когато Траян не е могъл и да отклони течението ѝ? Аз посочих ширината на реката, оттам обаче не следва, че Истър тече през толкова тясно пространство (защото на някои места се разширява двойно и тройно), но толкова е широко най-тясното и най-удобното място за построяване на мост в тая част на реката. Колкото именно тук се стеснява течението, което на това място изоставя голямата си широчина, за да се разшири след това още повече, толкова то става по-силно и по-дълбоко, така че и това е затруднило постройката на мост. Гениалността на Траяновите замисли проличава и от следното: наистина мостът не ни ползва сега никак, но все пак стоят основните му стълбове, ако и през тях да не може да се мине реката, като че ли са създадени, само за да ни покажат, че няма нищо, което човешката природа не може да не преодолее. Страхувайки се да не би живущите оттатък реката римляни да бъдат сполетени от война, когато реката не е замръзнала, той направил моста, за да може лесно през него да провежда походите си. Напротив, Хадриан, който се страхувал да не би варварите да насилят охраната на моста и да преминат лесно в Мизия, махнал горната му част.

LXVIII 14. Като преминал Истър по тоя мост и водел война повече с предпазливост, отколкото с бързина, Траян с време и с усилен труд надвил даките. При това той сам се проявил многократно като добър военачалник и храбър боец, а също и войниците му, които се излагали на опасност, проявили много пъти храброст. Между другото бил изнесен от сражението и един зле ранен конник, като че ли би могъл да бъде излекуван. Но когато разбрал, че е неизличимо ранен, изскочил от палатката (защото все още имал сили), застанал в бойния ред и умрял като проявил чудна храброст. А Декебал, когато била превзета и столицата му и цялата му земя и имало опасност сам да бъде хванат, се самоубил и главата му била занесена в Рим. Така Дакия паднала под римска власт и Траян основал в нея градове. Намерени били и съкровищата на Декебал, ако и да били скрити под реката Саргетия, която тече край неговата столица. Чрез няколко пленници той бил отбил реката, изкопал коритото ѝ, поставил там много сребро и злато и други ценности, които могли да понасят влага, поставил върху тях камъни, насипал пръст и след това отново пуснал да тече реката. Чрез същите онези пленници той скътал в пещерите дрехите и другите скъпоценности от същия вид. А като бил сторил това, избил ги, за да не издадат нищо. Някой си Викил, негов другар, който бил взет в плен, знаел за стореното и го съобщил на римляните.