От древността до 681 г.

Готските нашествия в Тракия през III в.

Посещения: 582

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993

 

ХЕРОДИАН (ок. 170 - ок. 240 г.)

ИСТОРИЯ В ОСЕМ КНИГИ СЛЕД СМЪРТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ МАРК

(откъсите по ИТМ, с. 384-385)

 

HIST. VI. 8. Във войската служил някой си на име Максимин. Той произлизал от полуварварите, които населявали вътрешността на Тракия, и то от едно тамошно село. Както се разправя, отначало в детинството си бил пастир, а в разцвета на младежката си възраст, поради грамадния си ръст и телесните си сили бил взет за войник в конницата. Но след това щастието малко по-малко му се притекло на помощ и той минал през всичките чинове на военната служба, докато най-сетне му била поверена длъжността началник на стана на помощните войски. Тоя Максимин поради изтъкнатата му опитност във военното дело Александър назначил за началник на новобранците, за да ги обучава и да подготвя от тях годни бойци. А Максимин се отдал най-грижливо на възложената му длъжност и спечелил сърцата на войниците, като не само ги обучавал какво трябва да вършат, но и заставал начело на всичките им работи, та те му били не само ученици, но и ревнители и подражатели на храбростта му. Освен това той ги привързвал към себе си и чрез подаръци, и всевъзможни отличия. Поради това младите войници, между които повечето били панонци, се възхищавали от храбростта на Максимин и се гаврели с Александър, загдето бил командван от майка си и ръководел държавните работи по ума и волята на една жена. Те припомняли един на друг неуспехите на изток, поради нерешителността му, и негодували, че не проявил никаква храброст и годност във войната против германците. И тъй, предразположени и без това към бунт те решили да премахнат Александър и да провъзгласят за император и август своя другар по оръжие и палатка Максимин, когото считали поради опитността и храбростта му годен за настоящата война. Като се събрали на полето, въоръжени като че ли за обикновените си упражнения, те хвърлили пурпурна мантия върху дошлия и застанал пред тях Максимин, който или не знаел това, което било замислено, или бил за това предварително подготвен, и го провъзгласили за император.

VII. 1. Като поел управлението, Максимин извършил големи промени. Властвайки с извънредно голяма суровост и със страшен терор, той се опитал да промени императорския режим от благ и мек в напълно тирански и жестокосърдечен, понеже съзнавал, че има настроение против него, загдето като пръв от такова просто потекло се издигнал до такова голямо щастие. По природа, по нрав, както и по произход бил варварин. Споделяйки кръвожадността на своите деди и на своето племе, той се грижел да си осигури власт чрез жестокост, понеже се боял да не би да бъде напълно презрян от сената и от поданиците си, като го виждат не в сегашното му щастливо положение, а в дрипавите пелени, в които е бил повит като току-що роден младенец. Впрочем навред се мълвяло и подмятало, че бидейки овчар в тракийските планини, той се проявил чрез грамадния си ръст и телесните си сили в обикновената местна войска и от щастието бил доведен на престола на римските императори.

 

ХЕРЕНИЙ ДЕКСИП от Атина

СВЕТОВНА ХРОНИКА (откъсът по ИТМ, с. 386 СА.)

 

CHRON., FRG. 20. Във времето на императорите Балбин и Максим карпите воювали срещу мизите. Тогава започнала и скитската война. По това време била разрушена и Истрия или, както казва Дексип, Истрианския град.

FRG., 22. Скитите, наричани готи, преминали в голям брой река Истър във времето на Деций и опустошили римската област. Те обградили избягалите в Никопол мизи. Обаче Деций ги нападнал, както разказва Дексип, и, ако и да убил тридесет хиляди души, бил победен в сражението. Той загубил дори Филипопол, който бил превзет от тях, и много траки били избити. Когато скитите се завръщали в своите земи, същият Деций ги нападнал, но през нощта богоборецът бил убит при Абрит в така наречения форум Темброниум заедно със сина си. А скитите си заминали с много пленници и плячка. Войската провъзгласила за император някой си Гал, бивш консул, заедно с Волусиан, сина на Деций. Те царували според Дексип осемнадесет месеца без да извършат нещо забележително. Според някои други, те царували три години, а според трети - две години.

 

ХЕРЕНИЙ ДЕКСИП (откъсите по ИТМ, с. 386 сл.)

 

SCYTH., frg. 25. Обсадата на Марцианопол. Местните жители казват, че градът Марцианопол получил името си от сестрата на император Траян. Скитите, като смятали, че този град лесно може да се превземе с пристъп, въздържали се да го нападнат веднага, но докарвали пред стените му камъни, колкото могли повече, за да могат да ги използват обилно, като бъдат разпределени на купове и грамади. Те мислели, че по този начин ще стане голям бой върху стените и че с леснина щели да превземат града, понеже неприятелите щели да бъдат заети повече със защита, отколкото с нападение. Обаче жителите на града били приготвили отдавна, каквото било потребно за обсада. Максим, който произхождал от беден род, бил предаден всецяло на философията, но в този съдбовен момент бил готов да прояви дела не само на пълководец, но и на добър воин. Той насърчавал всички и ги съветвал да не прибягват до контраатака, когато неприятелите хвърлят копия отблизо, но застанали под зъберите, като държат пред себе си и щитове и всичко, каквото може да ги закриля да отблъскват изстрелите на противника. Когато пък варварите сметнали, че са приготвили достатъчно камъни, обградили в кръг изцяло стените и едни от тях хвърляли копия, а други - камъни срещу тези, които били по зъберите. Гъстотата на ударите била такава, че по непрекъснатото им следване приличала на най-силна градушка. Обитателите на града пазели, доколкото било възможно, себе си и стените и се въздържали от контраатака, както им било заповядано. Но когато варварите привършили както приготвените камъни, така и всички копия и стрели за лъкове, без да постигнат нещо бляскаво, надеждата им, че ще превземат града без особен труд, изчезнала, и те започнали да се обезсърчават. Тогава, повикани от военачалниците си, те се оттеглили, като се установили на стан недалеч от града. А и времето било около залез-слънце. Скитите, след като оставили да изминат няколко дена, се завърнали и, като обградили в кръг стените, отново ги обстрелвали. Тогава именно Максим възвестил на гражданите, че моментът е удобен за нападение. То станало по следния начин. Бидейки вече окуражени, понеже варварите били отстъпили предните дни, без да постигнат нещо, те надали вик и започнали да хвърлят копия и камъни, каквито им попадали. А варварите били застанали гъсто един до друг и не били грижливо защитени, защото не очаквали, че противникът би могъл да се спусне някак от стените насреща им; освен това били многобройни изстрелите, хвърляни отгоре, пък и голям бил броя на неприятелите. Поради това не било възможно гражданите да не ги улучат, дори и да не искали. И тъй скитите, като се намерили на тясно и не могли да противодействат на мизите, поради зъберите и стражата при вратите, отказали се от боя и отстъпили, без да постигнат нещо, понеже не могли да издържат това положение по-дълго време.

SCYTH., frg. 27. Обсадата на Филиповия град. Град Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на македонския цар Аминта, по чието име бил наречен градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили. Борбата се водела по следния начин. Скитите, като държали щитовете си над главите, за да бъдат защитени от хвърляните срещу тях стрели, обикаляли града и разузнавали на кое място биха могли да разрушат лесно стените поради теснината им или да възлязат на тях с поставяне на стълби поради низината им. Най-напред нападнали с хвърляне на копия и стрели. Обаче гражданите отгоре отблъсквали мощно неприятелите, където и да се доближавали. После скитите правели опити да превземат града, като си построили стълби и машини. Бойните им машини били греди, сковани като четириъгълник, и то така подредени, че приличали на къщички. Върху тях опъвали кожи, за да ги предпазят от всякакъв вид изстрели. С тях нападали вратите, като държали пред себе си щитовете, и ги придвижвали с колелата и лостовете. Едни от нападателите издигали нависоко дълги греди, които били обковани с желязо, за да не се чупят при удрянето, и с тях се опитвали да разбият стените. А други опирали до стените стълби. Едни от тях били построени направо, а други на колелета и били подвижни откъм едната страна. Последните, за да стигнат изправени стените, били приближавани до тях и били разгъвани посредством въжета, привързани за горния им край. Някои пък докарвали до стените и дървени кули, поставени на колелета, за да хвърлят отблизо мостове върху стените и да ги преминат, като достигнат еднаква с тях височина. А машини скитите имали в изобилие. Обаче и траките се противопоставили на всичките им бойни средства. Те разбивали машините и прислугата им с помощта на огромни каменни блокове, а други изгаряли с факли, сяра и смола. Върху стълбата те търкаляли надолу напречни греди и камъни и от мощния им удар се разбивали, както щитовете на придвижващите ги, така и самите стълби, както били поставяни. Тъй като неприятелите не постигали нищо с машините, те се обезсърчили и като се посъветвали как трябва да воюват, решили да издигнат високи насипи срещу града, за да се сражават от еднаква височина с противника. Това направили по следния начин. Те донасяли греди от околните постройки и, като поставяли пред себе си щитове, хвърляли в окопа пред стените гредите напреки и успоредно, както се случвало. Като сторили това, нахвърляли пръст и всякакъв друг вид материал между двете страни на окопа. По този начин те постигнали бързо да нарасне насипът. А траките забелязали това, което се вършело, и виждали, че насипът се издига срещу тях. Тогава те забили колове и, като заковали на тях дъски, издигнали върху стените високо укрепление. Освен това измислили и следното. През нощта, когато всичко било утихнало, спуснали някъде под стената с въже един смел и храбър мъж, като му дали за разрушаване на насипа запалена факла и съд, в който имало смола, сяра и други подобни неща. Той хвърлил огън сред гредите, които поддържали насипа, и като изгаряли, целият насип се срутил. Скитите, понеже претърпели и в това отношение неуспех, решили следното, което и извършили. Те избивали негодния впрегатен добитък и всички пленници, които страдали от болести или от старост, хвърляли ги в окопа и слагали върху тях всякакъв материал. А труповете на третия ден давали достатъчна височина на насипа, защото подпухвали. Обаче траките разсекли една част от стената на големина колкото една тясна вратичка и отмъквали през нея всяка нощ насипа в града. Тогава скитите, тъй като не знаели вече какво да правят, решили да отстъпят. И това било краят на скитската обсада.

 

980px GothicInvasions250 251 en1

 Автор: Dipa1965 Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

 

ЙОРДАНЕС ГОТСКИ (откъсите по ИТМ, с. 429 сл.)

 

GET., 91-93. Цар Острогота присъединил към карпите готи и певкийци от остров Певке, който лежи между вливащите се в Понта дунавски реки, и им назначил за предводители Аргаит и Гундерик, най-знатните от народа му. След това, като преминали Дунава и опустошили за втори път Мизия, нападнали Марцианопол, прочутия главен град на тази страна. Но след дълга обсада го изоставили, тъй като получили пари от тези, които го населявали. И понеже споменахме Марцианопол, нека съобщим накратко нещо за неговото положение. Този град е построен от император Траян, както разправят, поради следната случка. Една прислужница на сестра му Марция се миела на реката Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града. Когато поискала да почерпи вода, изпуснала случайно златния съд, който носела със себе си, и той паднал в дълбочината, където го теглила тежестта на метала. Но след това той изплувал оттам някъде надалече. Това било наистина нещо необикновено: един празен съд да потъне, и след това да изплува и да го изхвърлят вълните. Когато Траян узнал с учудване тази случка, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол.

GET., 101-103. Като умрял Острогота, Книва разделил войската си на две части и изпратил едни да опустошават Мизия, понеже знаел, че поради нехайството на управниците си е лишена от защитници, а сам той потеглил със седемдесет хиляди войници за Еусция, т.е. Нове. Отблъснат оттук от пълководеца Гал, той се отправил за Никопол, един много известен град, разположен при река Ятрус, който Траян построил, след като победил сарматите, и нарекъл „град на победата“. Когато тук неочаквано дошъл император Деций, Книва се оттеглил най-сетне в пазвите на Хемус, които не били надалеч. Оттам, като се погрижил за въоръжение, побързал да се отправи към Филипопол. Император Деций, като узнал, че бил заминал, прехвърлил билото на планината Хемус, понеже искал да отиде на помощ на самия град, и стигнал Бероя. Докато изморената войска и коне си отпочивали, изведнъж като светкавица се спуснал върху тях Книва с готите. Той разбил римската войска и прогонил императора заедно с малцината, които могли да избягат през Алпите отново в Мизия към Еусция. Там по това време пребивавал Гал като началник на границата с доста голям отряд бойци. Той събрал войски както оттука, така и от Ускус, и се приготвил за предстоящата битка. Книва обаче, след дълга обсада влязъл във Филипопол, взел плячка и се съюзил с намиращия се вътре пълководец Приск, който искал да воюва срещу Деций. Когато се сблъскали, веднага ранили със стрела сина на Деций и му причинили жестока смърт. Бащата, като забелязал това, бил казал, както се разправя, навярно, за да повдигне духа на войниците си: „Никой да не скърби. Загубата на един войник не означава обезсилване на държавата.“ Въпреки това той нападнал неприятелите, понеже в своето бащинско чувство не можал да го прежали, и желаел или да умре, или да отмъсти за сина си. Но когато дошъл в мизийския град Абрит, бил заграден от готите и загинал, завършвайки така царуването и живота си. Това място и днес се нарича „олтар на Деций“, и то защото тук принесъл преди сражението обилни жертви на идолите.

GET., 108-109. Готите нападнали в Тракия града Анхиало, който е разположен при полите на планината Хемус наблизо до морето, и бързо го превзели. Този град основал някога Сарданапал, цар на партите, между брега на морето и полите на Хемус. Тук, както казват, готите били останали много дни и се наслаждавали на баните с топли води, които се намират при двадесетия милиарен стълб от град Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор. В сравнение с останалите многобройни топли бани по целия свят те са във всяко отношение отлични и най-годни да лекуват слаби люде.

 

ИСТОРИЯ НА РИМСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

(откъсите по Извори за българската история, т. II, с. 52)

 

26.3. След като земетресението спряло, през време на консулите Претекстат и Атик, Гордиан отворил двуликия Янус, което било белег, че е обявена война, и се отправил против персите с огромна войска и с толкова злато, че да може да победи лесно персите било с помощни войски, било с редовна войска. 4. Той минал през Мизия и при самия поход унищожил, пропъдил, изгонил и прогонил каквито неприятели имало в Тракия.

29.1. Докато Галиен гуляел и пилеел живота си по бани и сводници, били завзети галските и източните области, също така тези на Понт, Тракия и Илирик.

39.7. Когато видял, че Илирик е опустошен и че Мизия е разорена, (Аврелиан) изоставил учредената от Траян отвъддунавска провинция Дакия, понеже нямал надежда, че може да я задържи, и вдигнал войската и жителите ѝ. Отведеното от там население той настанил в Мизия и я нарекъл своя Дакия, която сега разделя двете Мизии.