От древността до 681 г.

Епиграфски извори за социално-икономическата и културна история на тракийските земи през I - III в.

Посещения: 323

 

Публикува се по: А. Фол, М. Тачева, Д. Попов, В. Иванов, Д. Ботева, Подбрани извори за историята на българските земи в древността, С., 1993


1. НАДПИС ОТ МЕСАМБРИЯ (72 - 71 г. пр. н. е.)

 

„Съветът и народът решиха. Херайон, синът на Пасион, направи предложение: понеже Гай Корнелий, син на Гай, римлянинът, който бе назначен за комендант на града от пълководеца Марк Теренций Лукул, син на Марк, направи много и значителни благодеяния на народа, съдействаше във всичко на изпращаните при пълководеца Лукул пратеничества, покровителстваше града, както и пратениците, и те свидетелстваха за дадените зимни квартири..."

 

2. НАДПИС ОТ ДИОНИСОПОЛ В ЧЕСТ НА АКОРНИОН (вер. 48-46 г. пр.н.е.)

 

„... на собствени разноски отиде заедно с него... в Аргодава при бащата на Буребиста, а като дойде тук и се срещна с него... която беше превзета от него ... освободи народа. Акорнион стана жрец на великия бог, устройваше бляскаво тържествени процесии и жертвоприношения и раздаваше на гражданите месо от жертвените животни. Той бе избран за жрец на Сарапис и по същия начин постъпваше благородно и добре с разходите. Понеже епонимът на град Дионис нямаше жрец от доста години, поканен от гражданите той се съгласи и след презимуването на Гай Антоний тури венеца на бога на главата си, устройваше великолепно бляскави религиозни процесии и жертвоприношения и раздаваше щедро на гражданите от месото на жертвените животни. Той стана жрец до края на живота си на самотракийските богове и провеждаше религиозни процесии и жертвоприношения за посветените и за града. Неотдавна, когато цар Буребиста стана първият по сила и най-велик между царете в Тракия и завладя цялата земя до реката Истър и не само нея, но и тези земи, които лежаха над нея, Акорнион ходи при него и поради голямото си приятелство свърши много полезни неща за родния си град, като говори и съветва царя най-добри неща и по този начин предизвика благосклонността на царя за спасението на града. Във всички други случаи Акорнион се отдаваше щедро и поемайки решително пратеничествата на града и опасностите, за да извърши по всякакъв начин нещо полезно за родния си град. Той бе изпратен от цар Буребиста като пратеник при Гней Помпей, сина на Гней, римския пълководец, и като се срещна някъде в Македония, около Хераклея Линкестийска настрои благоприятно римляните не само в изгода на Буребиста, но издейства големи придобивки за родния си град. Изобщо Акорнион при всякакво стечение на обстоятелствата се предлагаше и телом, и духом, харчеше за това само собствени средства, а освен това поемаше върху себе си и някои от официалните държавни разходи, и така той винаги проявяваше голямо старание за спасението на отечеството си. Ето защо, за да проличи, че народът почита добрите и умни мъже, които му правят благодеяния, съветът и народното събрание решиха: за тези заслуги Акорнион, синът на Дионисий, да бъде прославен и да бъде увенчан със златен венец и с бронзова статуя през време на празника Дионисии, освен това да бъде увенчаван и за в бъдеще ежегодно на Дионисиите със златен венец и да му се даде най-хубавото място на градския площад, за да постави статуята си.“

 

3. НАЙ-СТАРИЯТ ОФИЦИАЛЕН НАДПИС НА ЛАТИНСКИ ЕЗИК У НАС ОТ ЕСКУС (42-43 г.)

 

„Във времето на Тиберий Клавдий, син на Друз, Цезар, Август, победител на германците, върховен жрец, облечен в трибунска власт и консул втори път, Пети Македонски легион построи..., когато провинциален управител бе Луций Марций Мацер.“

 

4. НАДПИС ВЪРХУ ГРОБА НА ТИБЕРИЙ ПЛАВЦИЙ СИЛВАН, умрял в Рим през 57 г., който е бил управител на Мизия.

 

„Той пресели в Мизия повече от сто хиляди души от народите отвъд Дунава заедно с жените и децата им, с вождовете или царете им, като ги застави да плащат данък. Той задуши едно движение на сарматите още в неговия зародиш, макар да бе изпратил голяма част от войската си за похода в Армения. Той принуди да дойдат отсам границата, която той пазеше, и да се поклонят на римските знамена някои от дотогава неизвестни или враждебни на римляните царе. По този начин той укрепи мира и разшири границите на провинциите.“

 

5. НАДПИС ОТ ДЕУЛТУМ, 82 Г. (колонията е основана малко преди 77 г. от император Веспасиан)

 

„По времето, когато бяха консули император Домициан Август за осми път и Тит Флавий Сабин. На 13 юни (или 15 юли) в курията дуумврите... Лека и Гай Окций Нигер предложиха да се вземе решение да бъде възнаграден поради ползата, която допринесе за нашата колония Гай Авидий Квиет, императорски легат, най-славен мъж. Тези, които смятаха, че това трябва тъй да стане гласуваха по този въпрос така: след като бяхме войници в VIII Августов легион и служихме двадесет и пет години, бяхме настанени от най-свещения император в колонията Девелт. Да се поиска да бъде удостоен заради голямото си благородство; да приеме покровителството на нашата колония и да позволи взетото решение по този повод да се постави в неговия дом, та сам да се радва на благородството си и да бъдат отбелязани както нашият растеж, така и услугите, които е направил за нас.“

 

6. НАДПИС ОТ ФИЛИПОПОЛИС, около 172 г.

 

„Император Цезар Марк Аврелий Антонин, Август, победител на германците, велик жрец, облечен в трибунска власт, император за пети път, консул за трети път, баща на отечеството построи крепостна стена на града Филипопол. За направата се погрижи Пантулей Граптиак, управител на провинцията.“

 

7. ПИЗОСКИЯТ НАДПИС - намира се днес вдясно срещу входа на Археологическия музей в София.

 

„На добър час! За победата и вечното благоденствие на великите и божествени императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и Публий Септимий Гета Цезар, и Юлия Домна, майка на военните лагери, за целия им дом, за свещения сенат и римския народ, за свещените войски бе построено тържището Пизос, като благодарение на императорите, когато бяха консули господарите императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и в него се заселиха долуизредените...“

Следвали имената на първите заселници около 160 души, повечето траки, жители на съседните девет села: Скелабрия, Стратопара, Красалопара, Скепт, Гелупара, Курпизос, Базопара, Струнил, Бусипара. Накрая на камъка обаче каменоделецът поместил най-съществената част - едикта на провинциалния управител, с който се уреждали някои най-важни въпроси от започващия живот на Пизос и били посочени условията, при които и други, които биха пожелали, можели да се заселват там:

„Квинт Сициний Клар, управител на провинцията постановява: Зарадвани от досегашното добро състояние на пътните станции, нашите повелители, великите и божествени императори, искайки тяхната провинция през целия им живот да остане в това същото бляскаво състояние, заповядаха - тези тържища, които съществуват, да се подобрят, а там, където няма такива, да бъдат основани. И това стана. А тъй като основаните от даренията на божествените императори тържища трябва да достигнат по-голямо благополучие и чрез ранга и управляващите ги, то аз заповядах да се назначат за топархи (кметове) в тези тържища не местни хора, а градски съветници. На тях дадох с пълномощно печата и правото да съдят, като им поръчах да се отнасят спрямо жителите не с надменност и насилие, но да бъдат справедливи и снизходителни. И не само да правят това, но и да защитават имота и богатството на населението от тези, които се опитват да вършат беззакония и да предизвикват смутове. И за да бъдат тези тържища по-заможни, аз поръчах на хора да убедят както трябва и да преселят в тези тържища лица от околните села, които се ползват с добро име, като лично заявявам, че тия, които пожелаят доброволно да сторят това, ще получат големи благодеяния от августите: ще се освобождават от вноски в натура към града, от задълженията да поддържат държавната поща, от задължението да служат като охрана по бургите. В това се състоят и задълженията на топарха и облекченията, които ще получат тези, които се поселват или имат намерение да се заселят тук. А що се отнася до държавните сгради, за да бъдат поддържани винаги в ред, заповядвам топархите и войниците, които квартируват там, да приемат от епимелетите преториите и баните напълно завършени, т.е. и по отношение на грубия строеж и на по-дребните работи, а така също и на покъщнината, като ги приемат по опис и по същия начин ги предават на своите заместници. А за да ги принудя да постъпват по-внимателно при приемането и предаването, заповядвам: за времето от приемането до предаването топархите и архонтите (на архонтите заповядах на техен риск да избират топархи) да отговарят с имотите си пред касата на съответните градове, към които спадат тържищата. А ако се нанесат щети на тържището, да се заплаща в четворен размер.“

 

8. СКАПТОПАРЕНСКИЯТ НАДПИС - С. ГРАМАДИ (днес квартал Грамади в Благоевград)

 

1024px Scaptopara„До император цезар Марк Антоний Гордиан, благочестивия щастливия Август, оплакване от селяните, жители на Скаптопара, които се наричат още и гресити. В твоята тъй щастлива епоха, която вечно ще продължава, селата, пишеш често в заповедите си, трябва да увеличават населението си и своето благополучие, а не селяните да се бунтуват и да напущат своите домове. Такова състояние е полезно и за спокойствието на жителите, и за пресвещеното ти съкровище. Ето защо ние самите представяме пред божествената ти личност справедливо оплакване с молба да се отнесеш благосклонно към нашите нужди. А те са следните: Ние живеем и притежаваме имоти в споменатото село, което се намира на много привлекателно място, защото тук има топли извори. Самото село се намира между два военни лагера, разположени в твоята Тракия. Жителите на това село, които живеят по тези места от дълги години, плащаха без остатък всички данъци и налози, докато си живееха необезпокоявани и незаплашвани от никого. След това обаче твърде често някои започнаха да своеволничат и да вилнеят и тогава селото тръгна към упадък. На две мили става прочут панаир. Тези, които идват на събора, който трае петнадесет дни, не остават на мястото, а го напущат и идват в нашето село. Те ни принуждават да им даваме квартира и още много други необходими неща за тяхното лекуване и това всичко без да ни се заплаща. Освен това, и войници пращани на друго място, се отбиват от пътя си, идват при нас и по същия начин ни принуждават да ги приемаме по къщите си, да им даваме храна, без да плащат нищо. Също така управителите на провинцията, а даже и твоите прокуратори идват в нашето село главно заради използването на водите. Властите ние постоянно приемаме, както сме задължени, но понеже не сме в състояние да понасяме другите, ние няколко пъти вече се оплаквахме на управителите на Тракия. Съгласно божествените ти нареждания те заповядаха никой да не ни безпокои. Ние заявихме, че вече не можем да търпим; но сме намислили дори да напуснем бащините си огнища поради насилието на тези, които идват при нас. И действително, от много жители останахме малцина. За известно време нарежданията на управителите бяха спазени и никой не ни безпокоеше нито с искане да ги приемем на квартира, нито пък да им доставяме храна. Мина се известно време обаче, и пак започнаха да ни притесняват и повечето такива, които ни презират, защото сме прости. И понеже не сме в състояние вече да понасяме тези тежести, действително има опасност както останалите, така и ние да напуснем огнищата на нашите прадеди. Ето защо ние се обръщаме към тебе, непобедими Августе, с молба да заповядаш с божествената си заповед - всеки да си върви по своя път, да не отминават другите села и да идват при нас, да не ни принуждават да им даваме безплатно храна, да не даваме квартира на тези, които нямат право, тъй като управителите често издаваха заповеди да не се дава квартира на всички, а само на тези, които са изпратени по служба от управителите и прокураторите. Ако продължават да ни притесняват ще избягаме от нашите домове и това ще нанесе голяма вреда на държавното съкровище. А това е необходимо, за да можем, съжалени от божествената ти мисъл, да останем по нашите места и да плащаме свещените данъци и останалите налози. Всичко това може да се постигне в твоето тъй щастливо време, ако заповядаш текстът на божественото ти писмо да бъде издълбан на плоча и да бъде изложен той на публично място, та ако постигнем това, да благодарим на твоето щастие, както и сега правим.

„На добър час! По времето, когато бяха консули Фулвий Пий и Пронций Прокул, на 16 декември. Препис, сверен с оригиналната заповед от книгата на рескриптите на нашия господар и император Марк Антоний Гордиан, благочестивия и щастлив Август. Заповедта е изложена в Рим в портиката на Траяновите бани със същите думи, които следват по-долу. Преписът е даден чрез Аврелий Пир, съселянин и земляк на скаптопаренците, войник от благочестивата и вярна преторианска кохорта на Гордиан.“

„Диоген от Тир, който е опитен по такива юридически въпроси, от божествено човеколюбив се зае с настоящата молба. Струва ми се, че някой бог се е погрижил за настоящето искане, фактът, че най-божественият император е изпратил собственото си решение по тези въпроси на тебе, който знае, че ти още по-рано си постановил за това чрез едикти и нареждания, това именно ми се струва, че е дело на добрия случай. Молбата се състоеше в следното: селото на войника-помощник е разположено в най-хубавата част на нашата община Пауталия, с хубаво изложение и към планината, и към полето. Освен това тук има бани с топла вода не само за удоволствие, но също много полезни за здравето и за лекуването на хората. Наблизо няколко пъти в годината става прочут панаир, а около началото на октомври те се освобождават от данъци за петнадесет дни. Впоследствие обаче тези неща, които се смятаха за предимство на селото, с време се превърнаха в негов ущърб. Поради споменатите предимства често много войници идват тук за известно време и тормозят селото със своя престой и с големите си изисквания. Заради тези причини селото по-рано беше и по-богато и по-населено, а сега е много западнало. За тези притеснения те се обръщаха често с молба към управителите, но техните нареждания се спазваха само за кратко време и след това бяха пренебрегвани, защото бяха свикнали да обезпокояват селото...“

 

9. НАДПИС ОТ САНДАНСКИ от 210 г. от н.е.

 

„На добър час! Флавиана Филократия за прослава на мъжа си Юлиан Александър и на себе си подари десет хиляди атически драхми за мазане в замяна на почестите, с които той често е бил удостояван от всесилния градски съвет и от народното събрание, та с доставеното от лихвите масло да се мажат през трите дни на панаира всички граждани, чужденци и роби, а в останалото време, по решение на всесилния съвет тези, които са станали ефеби. Дарението стана в 241 година по македонската императорска ера. Бъдете щастливи!“