Древен Рим

Общественият строй на Рим през „царския" период

Посещения: 1272

 

Дионисий Хиликарнаски, Римски древности, II, 9—10, 14, 729.

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

420px Dionigi di AlicarnassoИ тъй Ромул, като отцепил низшите от висшите, създал закони и наредил какво трябва да правят едните и другите. Патрициите трябвало да заемат и изпълняват жреческите длъжности и магистратурите, да правораздават и със силата на правото да управляват държавата, като неотлъчно следят за хода на работите в града. Плебеите пък трябвало да бъдат освободени от задължението да водят тези дела, тъй като нямали опит в управлението на държавните работи, пък и поради липса на средства нямали възможност да се занимават с тези неща. Ето защо плебеите трябвало да обработват земята, да отглеждат добитък и да се занимават с доходни занаяти, за да не се бунтуват, както в други държави, било защото тези, които държат властта в свои ръце угнетяват и унижават народните низини, било пък защото низшите безимотни завиждат на високопоставените. Той предоставил плебеите на патрициите, като разрешил на всекиго от плебеите да си избере когото желае от патрициите за свой защитник [патрон]; този обичай е гръцки и старинен и той е бил спазван дълго време и у тесалийците, и у древните атиняни, но Ромул внесъл подобрения в него. Защото тесалийците се отнасяли с презрение към пелатите и им възлагали да извършват работи, които не подобавали на свободни хора, а в случай, че те не изпълнявали онова, което им било заповядано, те ги биели с бич, пък и злоупотребявали с тях в друго отношение, както се постъпва със закупени на пазара роби. Атиняните наричали тези клиенти поради робското им положение тети, докато тесалийците, визирайки подигравателно тяхната бедност, ги наричали пенести [бедняци]. Ромул украсил с едно прилично име това нещо, като нарекъл покровителството на бедните и низшите патронат и като определил и възложил на двете съсловия да извършват изгодни за тях работи, направил тяхната взаимна обвързаност човечна и културна.

10. Правото на патроната, което било установено тогава от него и останало в сила дълго време в Рим, било устроено по следния начин. Патрициите трябвало да тълкуват законите на своите клиенти, тъй като последните били неуки в това отношение. Това патрициите били длъжни да вършат и в присъствието, и в отсъствието на клиентите и да се грижат за тях по същия начин, по който вършат всичко това бащите по отношение на своите деца при дела, свързани с имуществени или облигационни въпроси. Патрициите освен това са длъжни да присъстват в съда и да оказват помощ в случаите, при които те претърпят неправда, или пък когато са обвиняеми, да поемат защитата им срещу техните обвинители. Или, за да изразя всичко това с малко думи, патрициите трябвало да гарантират сигурността на клиентите, като положат най-големите възможни грижи както по отношение на частните, тъй и на общите дела. Клиентите пък били задължени да подпомагат своите патрони, когато техните дъщери се омъжват, в случай че на родителите им липсвали достатъчно средства; клиентите били длъжни да откупват своите патрони от неприятеля, в случай че те самите или пък техните деца попаднели в плен; освен това клиентите били длъжни да заплатят със собствените си средства сумите, дължими от техните патрони, в случай че последните загубят процес от частен характер или пък бъдат осъдени в публични процеси, при които са задължени да заплатят като глоба на държавата парични суми, като при това се считало, че те не дават пари на заем, а правят подарък. Те също тъй били длъжни да вземат участие в посрещането на разноските, произтичащи от заемането и изпълнението [от страна на техните патрони] на магистратурите и жреческите длъжности, като че ли са от същия [на патроните] род. Изобщо според разпорежданията на божественото и човешкото право и едните, и другите не могли да се обвиняват един друг или да гласуват в подкрепа на неблагоприятно [за едните и другите] съдебно решение, или пък да се смятат от противната в процеса страна. В случай че някой се окаже замесен в злодеяния от този род, той подлежал на съдебна отговорност по силата на закона, създаден от Ромул, и ако бъде осъден, него можел да убие всеки, защото той се смятал за посветен на подземния Зевс ...

14. ...На царя пък Ромул отредил следните почести и власт. Той преди всичко трябвало да възглавява свещенодействията и да извършва всички неща, които се отнасят до таченето на култа към божествата. Освен това той бил длъжен да пази законите и обичаите, завещани от бащите, като разглежда и преценява сам по-тежките престъпления и като предоставя разглеждането на по-леките престъпления на сената, като имал грижата да не се извърши никакво грубо нарушение на правото при воденето на съдебните процеси. Царят нареждал събирането на сената, свиквал народа, изказвал се пръв и провеждал решенията, взети от мнозинството в народното събрание. Такива почетни права предоставил Ромул на царя, а освен това последният трябвало да има във време на война върховното командване в свои ръце.

На сената пък Ромул отредил следните компетенции [почести и власти]: да обсъжда и решава всички въпроси, с които бъде сезиран той от царя, и онова решение, което бъде възприето от мнозинството, то да се смята за закон ...

... На народното събрание пък Ромул предоставил следните три компетенции: да избира висшите магистрати [длъжностни лица], да санкционира законите и да решава въпросите за обявяване на война в случаите, в които царят даде съгласието си за това. Никое от тези решения обаче нямало абсолютна сила, ако по тях нямало решение на сената. Целият народ обаче не гласувал наведнъж, а като бил свикван по курии.

72 (2—4) ... [От царя Нума Помпилий е законодателството, уреждащо границите между полските имоти], за да бъде всеки доволен от своето и да не пожелава чуждото, се предвиждало чрез закон, създаден за прокарване на граници между отделните ниви, като в него царят разпоредил всеки да очертае границите на своята нива, като постави на нейните синори съответни гранични камъни за отмеждаване, и наредил още тези гранични камъни да бъдат поставени на Юпитер Термин1 ...

(3) [Нума Помпилий нареждал по-нататък в съшия закон], че ако някой снеме граничните камъни от междите или ги премести, да бъде прокълнат от този бог онзи, който е дръзнал да извърши нещо от този род, и всеки, който пожелае, да може да го убие като извършител на кощунство, а за извършителя да има сигурността, че той ще бъде чист от осквернението, [че е извършил убийство].

 

1Т.е. Юпитер, закрилник на синорите.