Древният Изток

Дворцовите укази са открити при разкопките на гр. Ашур. Те са записани на 9 фрагментарно запазени глинени таблици. Таблиците съдържат общо 23 указа на асирийски царе, които определят задълженията и  нормите на поведение на различни придворни чинове, обслужващия персонал и дамите в харема. За съжаление, от всички 23 указа, само 11 са се съхранили в състояние, което позволява що-годе свързан превод.

Древният град Мари (съвр. Тел-Харири на Среден  Ефрат) е известен със своите богати царски архиви, наброяващи близо 30 000 клинописни таблички. По-голямата част от документите хронологически се отнасят към времето на управлението на Шамши-Адад (1815-1782 г. пр. Хр.) и Ишме – Даган (1781 – 1742 г. пр. Хр.), когато Мари е в състава на огромната Асирийска империя на Шамши-Адад, както и от времето на последния владетел на Мари Зимрилим (1782-1759 г. пр. Хр.).

Асирийските магически текстове и формули са се съхранили в епоса, химните, царските надписи, заклинания, молитви, записи на ритуали, в гадателската и астрологическата литература.

Публикуваните фрагменти са от серията "Зли Утукку",  в които се дават медицински и магически рецепти за лечение на различни соматични и нервни заболявания.

По руския превод на Н. Б. Янковской. Език – литературен вавилонски диалект на акадския с асиризми. Н. Rawlinson, Cuneiform Inscriptions of Western Asia, I, London, 1861, № 29-34; E. Schrader, KB, I, стр. 174...

Ветераните от асирийската армия, както и заслужили представители на гражданските власти, били награждавани от монарха с поземлени участъци. Наред с получените парцели някои облагодетелствани граждани могли да бъдат освободени и от различните данъци и такси, въпрос, уреждан с изричен указ. Поместеният по-долу текст е взет от такъв документ.

Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон, стр.198-199

Гражданите на Асирия, дори и неасирийци, са имали право ако сметнат, че правата им са нарушени от имперската администрация, да се обръщат направо към правителството за справедливост. Често такива молби са били разглеждани лично от царя. Разполагаме с писмото на някой си Мардук-шум-уцур, вероятно вавилонец, който моли владетеля да бъде обезщетен, тъй като малък имот, преотстъпен му от него като феод, бил заграбен от наместника, макар че той редовно си плащал налога.

Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон, стр. 196-197

По превода на Александър Немировский

Превод от руски: Любомир Грозданов

По руския превод на И. М. Дьяконов

Превод от руски: Л. Грозданов

Шестстенната глинена призма с аналите на Синахериб (704 – 681 г. пр. Хр.), наречена на откривателя си полк. Тейлър се съхранява в Британския музей. Текстът на царските анали е изписан на нововавилонски диалект с акадски клинопис, но изобилства и с асиризми. Призмата е датирана към 691 г. пр. Хр.

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.

Срв. и Хрестоматия по истории древнего Востока, М., 1980 г.

Осемстенната глинена призма с надписите на Тиглатпаласар I (1115 -1076 г. пр. Хр.) е намерена на хълма Калах-Шергат (Ашшур) в средата на ХIХ в. Царският летопис е разчетен през септември 1857 г. в Лондон, от четирима специалисти по акадски клинопис - доктор Едуард Хинкс,  сър Хенри Руолинсън, мистър Фокс Талбот и Жюл Оперт.

Тук царският летопис е публикуван по превода на Игор Михайлович Дяконов (1915-1999) – руски историк, асиролог, специалист по шумерски и акадски езици.

Превод от руски: Любомир Грозданов