Асирия

Писма на Великия виночерпец Ашурдурпани до Саргон II

Написана от
Посещения: 156

 

Публикува се по: Игор Михайлович Дяконов, Ассиро-вавилонские источники по истории Урарту, I-III - Вестник древней истории, № 2, 1951 г.

Превод от руски: Любомир Грозданов

 

Sargon II Yager

 

HABL*, № 252.

 

До царя, моят господар – твой раб Ашурдурпани1. Мир на царя, моят господар!

В 23 число на месец адару шуприйски посланици пристигнаха в Шабирегду2. Сега царят, господарят мой, ще попита: „Кои са те?“ Това са – Йата, началник на селищата3 в пограничния район на урартския цар, и Абийака; с тях дойдоха и местни жители от страната. Сега царят, господарят мой, ще попита: „Защо не дойде братът на неговия заместник, за когото преди това е казвал, че ще дойде?" Баг-Тешуб4 е болен и с донесения дойдоха тези. „Царските хора“5, хора от страната6, които през миналата година три, четири пъти бягали от повинност, от „царска служба“, пребивават там7 и си пишат писма един на друг за това. Относно това, те8 са съобщили в своите донесения (?) а сега  пристигнаха и могат устно да разкажат на царя, моят господар. А предишните задължени хора, които сега избягаха от царската работа и отидоха там – той9 им дава ниви, градини и къщи и ги настанява в собствената си страна. Там те живеят. Посланиците, които пристигнаха поради този доклад, казват: „Баг-Тешуб е болен. Ние самите отидохме и видяхме.“ Те ще дойдат сега и ще съобщят на царя, моя господар, дали това писмо е вярно. 8 души, 1 муле и 3 магарета – това е, което придружава посланиците.10 Царят, господарят мой, каза: „Когато тръгнат посланиците, нека с тях да дойде и Ашуркасун“. Ако царят, моят господар, заповяда, нека той дойде, нека поговори. Нека царят, моят господар, да напише каква е заповедта.

 

1Главен виночерпец, губернатор на областта Кутмух. Тази провинция, притежание на главния виночерпец „раб шаке“, се намирала на десния бряг на р. Тигър, в района на съвр. град  Джезирет-ибн-Омар.
2Център на провинцията Кутмух.
3Управител на селските имоти.
4Кой е Баг-Тешуб, и точно каква длъжност заема, не е установено със сигурност.
5Хора, изпълняващи държавна (вероятно строителна) служба.
6Общо название на облагаемото население.
7В Шуприя – хуритско царство, намиращо се в Арменските планини, югозападно от езерото Ван и граничещо с държавата Урарту.
8Т.е. пратениците.
9Царят на Шуприя, възможно е и царят на Урарту.
10Вероятно се съобщава с цел разходите за продоволствието, необходимо за издръжката на посолството.

 

HABL, № 251.

 

До царя, моят господар – твой раб Ашурдурпани. Мир на царя, моят господар!

Този хурайски петдесетник, от селището Мутурна, отишъл при старейшината на селището Мутурна.1 От тогава, откакто потеглил на път, той повече не се завърнал, работа със своите братя2 не вършил, страхувал се от нея. 15 хурайци той взел със себе си и се отправил към Урарту. При мен се явиха и ми докладваха. Аз изпратих в Шуприя Илудала: „Иди, доведи своите роби“. Той отишъл и ги хванал, но спрял (?) и се върнал обратно. Аз изпратих своя куриер да срещне Илудала: „Този петдесетник със своите хора на[па]да (?) по планините и по всички наши проходи. Ти прогони шайката му. Върви! Той се отправил(?) към шуприйците – отидете там! – Петдесетникът със своите хора се установил в Мархуху3, шуприйска [крепос]т. Илудала го видял. (Следва текст в много лошо състояние, почти неразпознаваем. Вероятно Илудала е представил на петдесетника-беглец официална заповед.)

Мой петдесетник, със сто [стрелци и] щитоносци мархухци, отиде заедно с Илудала. Те устроили засада (?) на пътя и призовали слугите на царя4, но никой от тях не се явил.5 Те не убили метежния петдесетник – нападнали6, но този се обърнал и те7 отишли в Мархуху. (Следва почти неразбираема фраза).8 Ако те не поискат – няма да предадат бегълците. Племето(?) Иптугутура9, стари слуги на царя, моя господар, те прогониха и онези бяха принудени да си отидат.

 

1Хурайци – племе. Мутурна е селище, локализирано край съвр. Багдад. Петдесетникът (военен чин, очевидно и чин на надзирателя над „царските хора“, заети със строителна повинност; в армията – командир на отряд от 50-100 души) под предлог, че отива на среща при старейшината на селището,  всъщност се отправил през Кутмух в съвсем противоположна посока – в Шуприя.
2Т.е „равните нему“.
3Крепост в Шуприя.
4Т.е. асирийски поданици, живеещи в пограничния район.
5Букв. – „не беше“.
6Ú-ta-ḫi-iṣ-ṣu, може би, „ранили“.
7Хората на метежния петдесетник?
8Може би речта на хората на бунтовния петдесетник или на жителите на Мархуху: „Ние, които сега бяхме потиснати, докато заедно с петдесетника не се издигнахме“ (?).
9Това племе не се споменава в други извори.

 

HABL, № 246.

 

До царя, моят господар – твой раб Ашурдурпани. Мир на царя, моят господар!

Селището на ушхийците1 и селището на кудийците2, за които писа царят, моят господар, се подчиниха на заповедта на царя, моя господар. Тези селища от времето на Шамшиилай3 не се подчиняваха. Сега само един стражар ги събра пред мен. Те са спокойни, той ги умиротвори. Който носи военна повинност, е отдал своята повинност, който има повинност „царски хора“ е отдал „царски хора“. Цялата горна страна служи на царя.4 [……………нека сърцето на царя, моят господар, бъде доволно!].

Войските, които се намират при мен, нека той ги изтегли или ……[и……] нека му служат(?) Селището на мумийците5 – там има непокорници. Аз искам да отида и да поговоря с тях за царските наредби, или нека царят каже, какво ще желае да заповяда.

 

1Ушху -  по мнението на Форер, е съвр. село Шах, на 12 км източно от Джезирет-ибн-Омар.
2Куду – в близост до планината Нибур и селището Ушху.
3Вероятно Шамшиилу, туртану (главнокомандващ) при цар Салманасар IV, епоним 780 г. пр. Хр., или по мнението на Форер – Шамшиилай, епоним 818 г.
4Възможно е да се чете: ša il-ka-šu-ni ìl-ku-šu i-ti-[din] ša amêlṣâbêmeš šarri-šu-[ni] amêlṣâbê šarri i-ti-[din] šadûú gab-bu a-[na] šarri i-ta-ṣar.
5Му[м]ме

 

HABL, № 741.

 

[До царя, моят] господар – твой раб Ашурдурпани. Мир на царя, моят господар!

[А]йалиецът1, който в [……дой]де – това е старейшина(?)2, живее т[ой в И]ргистиани. […..]ре разузнавал3 в планините и айалиецът бил заловен. Нека го [по]питат: „Как[ви са вес]тите от планините?“ (следва разрушен текст).

 

1Неизвестно племе.
2Възможно е да се чете amêl ziḳni (!) вместо amêllišânu.
3Idu[l], ср. dajjâlu — „разузнавач“. Разрушеният текст  пред името, може да се чете като „[А]ре“ – разузнавач на служба при престолонаследника, принц Синахериб (HABL, № 198).

 

*HABL - Harper, Assyrian and Babylonian Letters, тт. I-XII, L., 1892 сл.

 

Забележка:

За съжаление, кореспонденцията от епохата на Саргон II (721 – 705), касаеща асиро-урартските отношения и живота на пограничното население, е изписана в голямата си част на все още недобре изучения новоасирийски диалект (а не на литературен вавилонски, както повечето асирийски извори). Преводът на изданията на тази група писма и донесения е незадоволителен и това ги лишава от точна историческа достоверност.

 

1050px AssyriaEastLands ru

 Асирия и нейните съседи. Автор: Anton Gutsunaev Лиценз: CC BY-SA 3.0