Асирия

Из „Тържествен надпис“ на Саргон II

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 394

 

Превод Светлана Михайловна Бациева. Сводка побед, расположенная по географическому принципу. WKS, стр. 102 сл.

Вестник древней истории. 1951, № 3. стр. 209-211.

Срв. Luckenbill, D. D., Ancient  Records  of Assyria  and   Babylonia. Volume  II, Historical  Records  of Assyria  from  Sargon  to  the  End.   The  University  of  Chicago, 1927

Превод от руски и бележки: Любомир Грозданов

 

Ashur dreben

 

(28)… Киаки от Шинухту1, забрави клетвата към боговете, и реши да не плаща данък…….. За великите богове, мои господари, вдигнах ръка и помлях Шинухту, царският му град, като буря. Него самия, заедно с 30 негови колесници и 7350 негови бойци, причислих към плячката. Шинухту – царският му град, аз предадох на Матти от Атуна2, и коне и мулета, добавих към прежния му данък, който му бях определил. Амбарис Табалски3, когото поставих на трона на Хули, неговия баща – аз му дадох своята дъщеря и заедно с нея областта Хилакку4, която не влизаше във владенията на баща му, разширявайки неговата страна, а той, неблагодарникът, изпратил пратеници при Урса Урартски5 и Мита от страната Муску6 с цел да отнемат от владенията ми, - Амрис (!) заедно със семейството и слугите му, с членовете на неговия род7, с елита на неговата страна, със 100 негови колесници, аз отведох в Асирия.

Асирийци, почитащи моята власт, там аз заселих, поставих над тях мой доверен човек, губернатор, и установих над тях данъци и налози.

… Когато Иранзу Манейски8, покорен раб, влачещ моят ярем, го отнесе съдбата, и аз поставих на трона му Аза, неговия син, Урса Урартски изпратил свое послание до човека на Уишдиш9, човека на Зикерту10, човека на Миси Андийски11, великите манейски наместници, и водел с тях лъжливи разговори; на недостъпната планина Уауш те хвърлили тялото на Аза, техният господар. Улусуну Манейски, седящ на трона на своя баща, разчиташе на Урсу Урартски и му предаде в качеството на подкуп 22 свои крепости. В гнева на своето сърце, вдигнах  многочислените армии на бог Ашур; като лъв изревах и обърнах погледа си към завладяването на тези страни. Улусуну Манейски, виждайки приближаването на похода ми, излязъл от своя град и от страх се укрил на тайно място в недостъпна планина. Изирту, неговият царски град и неговите мощни крепости Изибиа и Армед, аз превзех и изгорих в пламъци. На недостъпната планина Уауш аз устроих битка с Урса Урартски и в ръцете ми попаднаха 250 членове на царския му род. 55 оградени със стени укрепени градове в 8 от неговите области, заедно с 9 непристъпни крепости превзех и изгорих в огън. 22 крепости, принадлежащи на Улусуну Манейски, аз отнех и ги включих в границите на Асирия. 8 крепости от страната Туайа, област на Телусина Андийски, завоювах, 4200 жители заедно с добитъка им аз плених. Митати от Зикерту се ужаси от моето оръжие и избяга заедно с хората от страната си в гористи планини, така, че местонахождението им не бе открито. Парду, царският му град, изгорих с огън, завоювах 23 укрепени градове с околностите и ги плячкосах напълно. Шуандахул и Зарзуку, градове в Страната на манеите, уповаващи се на Митатти, аз завладях и плячкосах напълно. Одрах кожата на Багдату уишдишки; Дайуку12 със семейството му изселих и ги изпратих в областта Амату13, Улусуну манейски, разбрал в непристъпната планина за делата, които извърших, прелетя като птица, и прегърна нозете ми. Простих безбройните му грехове, забравих престъпленията му, дарих му милост и го поставих на царския му трон. 22 крепости и 2 укрепени града, които бях отнел от Урса и Митати, му предадох и възстанових угнетената му страна. Аз направих свое царско изображение, написах на него за победите на Ашур, моят господар, издигнах го за бъдещите времена в неговия царски град Изирту.

От Янзу14, цар на страната Наири, в укрепения му град Хубушкиа, аз приех като данък коне, едър и дребен добитък.

Що се касае до Ашурли Каралски и Итти Алабрийски, които отхвърлиха ярема на Ашур и се обръщаха към него с пренебрежение, то аз одрах кожата на Ашурли, а цялото население на Карала, също и Итти със семейството му, заселих в областта Амату.

……………………………………….

(72)…Що се отнася до Урзана Мусасирски15, който се уповаваше на Урса Урартски и забрави службата си, то многочислените ми войски покриха града Мусасир като скакалци, а той, за да спаси живота си, избяга сам и се скри в своите планини. Влязох победоносно в Мусасир; жена му, синовете му, дъщерите му, цялото имущество, богатство, съкровищата от двореца му, заедно с 20 170 души с добитъка им, неговият бог Халди, Багмащу с техните многочислени богатства плених. Урса, царят на Урарту, научил за разгрома на Мусасир и пленяването на своя бог Халди, взел със собствените си ръце кинжала от своя пояс и приключил с живота си. Цялата страна Урарту потопих в нещастие, а хората, които я населяваха осъдих на траур и вопли.

Тархунази Мелидски16, поиска да ми окаже съпротива, отрече се от клетвите към великите богове, и спря своите приношения; в яростта на сърцето си, аз разбих като гърне Мелиду, неговия царски град, заедно с околните поселения. Него самият, с жена му, със синовете и дъщерите, с богатствата на двореца му, с 5000 пленени бойци от неговия град Тил-Гариму, аз причислих към плячката. Тил-Гариму аз заселих отново. Стрелци – сутийци17, пленени от мен, заселих в страната Каману18 из всички нейни предели, като увеличих постоянната ми армия (?). Тази област предадох в ръцете на свой доверен човек, като ѝ възложих същите военни и строителни повинности, както са били при Гунзинану, предишният цар.

Тархулара Гургумски19 бил поразен с оръжие от своя син Муталу; седнал на престола без мое знание, той управляваше страната си. С усърдие в сърцето си, с личната си колесница и конници, които не ме оставяха в опасност, бързо потеглих срещу град Маркасу. Муталу и синът му, заедно с племето им Бит-Па’ала, злато, сребро, и цялото безчислено богатство на двореца му, причислих към плячката; жителите на страната Гургум, от всички нейни предели, аз заселих на ново място (?), поставих над тях свой доверен човек, губернатор, и ги присъединих към хората на Асирия.

(112)… Муталу Кумухски20, зъл глупак, без да се бои от думите на боговете, замисли зло, подготви злодейски заговор, уповавайки се на Аргищи, царя на Урарту, съюзникът, който не го спаси, и прекрати плащанията, данъците на страната си и своите приношения. В яростта на моето сърце, с личната си колесница и конници, които не ме оставяха в опасност, аз се насочих срещу него. Като видял приближаването на моя поход, той избягал от града и местонахождението му не било открито. Този град, заедно с останалите 62 укрепени негови градове аз обсадих и покорих. Жена му, синовете му, дъщерите му, имущество, богатство, всичко драгоценно от съкровищата на двореца му, заедно с всички хора от неговата страна плених и никого не оставих. Тази област аз заселих отново.

 

1Град Шинухту се намирал в Източна Кападокия.
2Атуна, Туна – древен анатолийски град, дн. Порсук Хюуюк, Южна Турция.
3Табал – неохетско царство в Централна Източна Анатолия, образувано от по-малки княжества, като най-голямото било Бар-Буруташ, разположено по поречието на р. Сейхан.
4Неохетска държава в Югоизточна Анатолия.
5Руса I (735-713 г. пр. Хр.), цар на Урарту.
6Муску, мушки – народ, населяващ Източна Анатолия на границата между бронзовата и желязната епоха (XIII-XII в. пр. Хр.)
7Буквално – „семена от бащиния му дом“.
8Мана, страна на манеите - държава съществувала в периода X-VII в. пр. Хр. на територията на дн. Сев. Иран и Азербайджан.
9Планинска местност на изток от ез. Урмия.
10Княжество на север от планината Загрос.
11Андиа – област, южно от Каспийско море.
12Дайуку, гр. Дейок, - мидийски княз.
13Амату, Хамат, древен сирийско-хетски град-държава в долината на р. Оронт, централна Сирия.
14Владетелски титул, вероятно с каситски произход, на североизток от Асирия. Тук е посочено като собствено име.
15Гр. Мусасир – култово средище на върховния урартски бог Халди.
16Мелиду, Мелид, ант. Мелитена – древен град-държава, до съвр. Малатия, Източна Турция.
17Сутийци – номадски племена от Сирийската степ.
18Каману – област край гр. Мелиду.
19Гургум – неохетска държава в Източна Анаталоя, съществувала в периода X – XII в. пр. Хр.
20Кумух, Кудмух – неохетско царство между Мелидо и Кархемъш.

 

1280px Urartu 715 713 ru.svg

Урарту в последните години на управление на Руса I - 715-713 г. пр. Хр.

Автор: EvgenyGenkin Лиценз: CC BY 2.5