Индия

Из Законите на Ману

Посещения: 1776

 

Така наречените „Закони на Ману" представляват един от най-важните древноиндийски сборници от закони (кодекси). Като техен автор в брахманското предание се сочи Ману, който се смятал за митически прародител на хората. В действителност обаче окончателната редакция на „Законите на Ману" била дадена през III в. пр. н. е. по времето, когато в Индия управлявал Чандрагупта от династията Маурия. И „Законите на Ману" подобно на повечето индийски законници са важен извор за социално-икономическия и държавния строй на древна Индия от онова време, когато в тази страна възникнала, оформила се и се утвърдила кастовата система.

Преводът е направен по руския превод на Г. Ф. Ильин (Хрестоматия по истории древнего мира, I, стр. 284), който е използвал изданието J. Jolly. Manava, dharma sastra (Original sanscrit text), London, 1877. Срв. и Хрестоматия по истории древнего Востока. М., 1963 г., стр. 388 сл.

Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на стария свят

 

 मानवधर्मशास्त्र242px Aum.svg

Манава-дхармашастра

 

Робството

X, VIII, 415. Заловеният под знамената даса [роб] поради характера на своята издръжка, роденият в дома [на господаря] купеният, подареният, онзи, който е получен по наследство, и даса по силата на наложено наказание — това са седемте категории даса.    
VIII, 416. Жената, синът и даса — те и тримата се смятат, че не притежават собственост; комуто принадлежат те, негово е и имуществото, което придобиват.
VIII, 417. Брахманът да се ползва уверено от вещите [получени] от шудра [даса]; тъй като той няма никаква собственост, господарят му може да вземе неговото имущество.
VIII, 177. Длъжникът да изплати дълга си даже с труд, ако той е от еднаква или пък от по-ниска каста; ако обаче той е от по-висока каста, да изплати дълга си постепенно.
IX, 179. Ако  някой шудра има син от даса или от даси [робиня], която принадлежи на даса, то той да получи разрешената [от баща си] част от наследството; такова е разпореждането на закона.
IX, 229. Онзи обаче, който е от кастата на кшатрия, вайшия и шудра и не може да плати глобата, да заплати онова,, което се полага, чрез работа; брахманът да изплати своя дълг малко по малко.

 

Касти

I, 31. А пък за процъфтяването на световете той [Брахма} създаде [съответно] от своите уста, ръце, бедра и ходила брахмана, кшатрията, вайшията и шудрата.
I, 87. А пък за запазването на цялата тази вселена той, Пресветлият за онези, които са произлезли от неговите уста, ръце, бедра и ходила, установи особени [задължения и] занятия.
I, 88. По този начин обучението във Ведите и тяхното изучаване, принасянето на жертви за себе си и за другите, а също така и даването и получаването [на милостиня] той установи да бъде за брахманите.
I, 89. Охраната на поданиците, а също така раздаването на милостиня, принасянето на жертви, изучаването на Ведите и умереността в насладите той определи за кшатриите.
I, 90. Пасенето на добитъка, а също тъй и раздаването на милостиня, принасянето на жертви, изучаването на Ведите, търговията и лихварството — за вайшиите.
I, 91. Само едно занятие обаче върховният повелител посочил за шудрата — да обслужва със смирение изброените по-горе касти.
I, 93. Вследствие на своя произход от най-благородната част на тялото [на Брахма], вследствие на първородството и на притежаването [на знанието на Ведата] брахманът е по право господар на цялата вселена.
I, 96. От всички същества за най-добри се смятат одушевените, а от одушевените — разумните, от разумните — хората, а от хората — брахманите.
VIII, 279. Ако човек от низшата класа нанесе повреда [на някоя част от тялото на човек] от висшата класа, тази именно част от тялото на човека от низшата класа трябва да бъде отрязана; такова е предписанието на Ману.
VIII, 413. Брахманът-господар да застави купения или некупения [наетия] шудра да изпълнява [даже] унизителни служби, тъй като той е създаден от Самосъщия, за да служи на брахмана.
VIII, 418. [Царят] да заставя ревностно вайшата и шудрата да извършват своите работи, тъй като те, избягвайки изпълнението на своите задължения, подкопават устоите на този свят.
IX, 322. Кшатриите не благоденстват без брахманите, а брахманите не благоденстват без кшатриите; брахманите и кшатриите, бидейки здраво обединени, благоденстват и в този, и в бъдещия [свят].
X, 96. Онзи, който от алчност живее от занятията на висшите, него царят, като го лиши от имуществата му, да го изгони незабавно.
X, 97. Собствените ни задължения, които са лошо изпълнени, са по-добри от добре изпълнените чужди задължения, защото онзи, който живее [от изпълнението] на чуждите задължения, отпада незабавно от [своята] каста.
X, 99. Шудрата, който не може да изпълнява обслужването на двукратно родените и който бива заплашван от гибелта на синовете си и жена си, може да живее, като се занимава със занаятчийство.
X, 121. А пък онзи шудра [който не може да се издържа посредством обслужване на брахман], който обаче се старае да изкара прехраната си, нека обслужва кшатрия или пък този шудра да живее, като служи на богат вайшия.
X, 122. Но той [шудрата] да обслужва брахмана и заради небето, и заради двата [и този, и онзи свят], тъй като за него, който е предан на брахмана постоянно, са постижими всички цели.
X, 123. Обслужването на брахмана се смята за най-добро занятие за шудрата; каквото и друго нещо той да прави, то е безплодно.
X, 129. Шудрата не бива да натрупва богатства даже и когато той има възможност [да направи това], понеже шудрата, като придобие богатство, притеснява брахманите.
X, 64. Ако дъщеря на брахман от шудрянка роди от съпружество с брахман [дъщеря, която встъпва в брак също тъй с брахман и т. н.], онзи, който е в по-низша каста, достига по-висшата каста в седмото коляно [поколение].
X, 65. [Така] шудрата се озовава в кастата на брахмана, а брахманът в кастата на шудрата, но нека се знае, |че това се отнася] и до потомството на кшатрията, а също тъй и на вайшията.
XI, 127. Една четвърт [от наказанието] за убийството на брахман се предписва [като очищение] за убийството на кшатрия, една осма — за убийството на вайшия; нека се знае че една шестнадесета част [от наказанието за убийството на брахман] се предписва за убийството на добродетелен шудра.

 

Царят

VII, 5. Тъй като царят е сътворен от частиците на главните богове — Индра, Ветра, Яма1, Слънцето, Огъня, Варуна, а също тъй на Луната и на Господаря на богатствата (Кувер), той превъзхожда с блясъка си всички живи същества.
VII, 6. И той подобно на слънцето изгаря очите и сърцето и никой на земята не може дори да погледа към него.
VII, 8. Царят даже, [ако той е още] дете, не бива да бъде презиран [при мисълта, че той е само] смъртен, тъй като по своето могъщество той е божество с външност на човек.
VII, 20. Ако царят не би наказвал неуморно онези, които подлежат на наказание, по-силните биха изпекли по-слабите като риба на шиш.
VII, 24. Всички касти биха били разрушени, всички закони биха били нарушени и би избухнало всенародно въстание поради погрешното прилагане на наказанието.
VII, 218. [Царят] да слага във всичките си вещи противоотрови и лекарства и да носи [със себе си] всякога скъпоценни камъни, имащи силата на противоотрови.

 

Данъци

VII, 127. Като вземе под внимание [цените при] покупката и продажбата, разстоянието по пътя, [разноските] за храната, подправките и охраната на стоките [от държавата], да застави търговците да плащат митнически такси.
VII, 128. След като царят обмисли, нека той да установява в страната винаги такива данъци, че от резултатите на труда да се ползва и царят, и производителят.
VII, 129. Както пиявицата, телето и пчелата ядат храната си малко по малко, по същия начин малко по малко трябва да се изземва от царя и ежегодният данък.
VII, 130. От царя трябва да се получава петдесетата част от добитъка и златото, една осма, шеста или дванадесета част от зърнените храни.
VII, 131. Той [царят] да получава още една шеста част от дървения материал, месото, меда, маслото, благовонията, лечебните билки, соковете, цветовете, корените и плодовете.
VII, 132. [В същия размер да получава данък] от листата, зеленчуците, тревите, кожите и изделията от тръстика и глина, от съдовете и всякакви [изделия] от камък.
VII, 138. Занаятчиите от всички клонове и шудрите, които живеят от своя труд, той може да застави да работят [за него] един [ден] в месеца.
X, 119. Неговото [за царя] истинско задължение е победата; той не бива да се обръща в бягство във време на опасност; като отбранява с оръжие вайшиите, да принуждава да се внася и законният данък.
X, 120. От вайшиите [да събира] една осма част от зърнените храни, една двадесета част [от другите доходи], най-малко по една (карша) пана2 от шудрата, а също тъй занаятчиите от всички клонове [да плащат данък], като изпълняват работа за царя.

 

Войната

VII, 87. Царят, който охранява своя народ и помни дълга на кшатрията и е предизвикан [от неприятел], равен по сила, по-силен и по-слаб, да не се отклонява от сражение.
VII, 89. Онези царе, които в битките желаят да се убият помежду си, като се сражават при пълно напрежение на силите си и не се обръщат в бягство, отиват на небето.
VII, 90. Когато се сражава с противника, да не убива врага нито с вероломно оръжие, нито с назъбени, нито с отровни стрели, нито пък със стрели, чиито наконечници са нажежени на огъня.
VII, 91. Да не убива нито оногова, който е слязъл на земята [от колесницата си, ако той самият остава в колесницата си], нито оногова, който е сложил ръце [с молба за пощада], нито пък оногова, чиито коси се развяват, нито оногова, който е седнал, нито пък оногова, който казва: „аз съм твой".
VII, 92. Нито спящия, нито оногова, който няма ризница, нито голия, нито обезоръжения, нито оногова, който не се сражава, а който [само] гледа, нито пък оногова, който се сражава с други.
VII, 93. Нито оногова, чието оръжие е строшено, нито оногова, който е поразен [от болест], нито оногова, който е тежко ранен, нито, който е уплашен, нито пък оногова, който се е обърнал в бягство; [във всички тези случаи] да се помни дългът на истинските [воини].
VII, 96. Колесницата и коня, слона, чадъра, парите, зърнените храни, добитъка, жените, [робини], всички вещи и нескъпоценнн материали [да прибира онзи], който побеждава [в двубоя].
VII, 97. А за царя трябва да се даде [от воините] избрана част [от военната плячка]; така е предписано от ведическите текстове; завоюваното с общи сили трябва да се раздаде от царя на всички воини.
VII, 102. Той трябва да бъде всякога готов да приложи силата, всякога да показва храброст, всякога да скрива тайните и всякога да изучава слабите страни на противника.
VII, 103. От оногова, който е всякога готов да употреби силата, се бои целият свят; затова той подчинява на своята власт всичко живо именно чрез сила.
VII, 198. Да се старае да победи враговете посредством примиряване, с дарове, посредством сеене на раздори [помежду им], с всички [тези средства] заедно или поотделно, никога със сражение [ако е възможно то да се избегне].
VII, 199. Тъй като за двете сражаващи се [страни] победата или поражението в битката не е известна [от по-рано], то [царят] да избягва битката.3

 

Семейство и брак

III, 13. За шудрата се предписва жена само от кастата на шудрите; за вайшията — пак от нея и неговата собствена каста; за кшатрията — от последните две касти, а също и от неговата; за брахмана — от [трите] споменати и от неговата собствена каста.
III, 51. Бащата, който познава [закона], да не приема за своето момиче даже и най-малкото възнаграждение, тъй като, който взема и най-незначителното възнаграждение, понеже [го] взема от алчност, е човек, който продава децата си.
III, 53. Там, където жените са почитани, там и боговете са задоволени, там обаче, където те не са почитани, цялото почитание на боговете е безплодно.
V, 154. Мъж, който [даже] е чужд на добродетелта и изневерява [на своята жена] или е лишен от добри качества, трябва всякога да бъде почитан от добродетелната си жена.
IX, 3. Бащата пази [жената] през време на нейното детинство, мъжът я пази, докато е млада; синовете я пазят на стари години; жената въобще никога не е пригодна за самостоятелност.
IX, 81. Жена, която не ражда деца, може да бъде сменена на осмата година, която пък ражда мъртви деца — на десетата, която ражда само момичета — на единадесетата, свадлива жена обаче може да бъде сменена незабавно.

 

1Яма и неговият брат-близнак Ями са закрилници на моряците и търговията.
2Пана е тегловна единица, достигаща 9,76 грама, но едновременно с това и монета със същото тегло, която се състояла 11/16 сребро, 4/16 мед и 1/16 желязо или олово.
3Съдържанието на този параграф противоречи напълно на приведените по-горе параграфи за войната и особено на № 87 и 89.