Китай

Из трактата „За военното изкуство" на Сунцзъ

Посещения: 1201

 

За автор на прочутия трактат „За военното изкуство" се смята китайският пълководец Сунцзъ, който живял през VI—V в. пр. н. е.

Превод от руския превод на Н. И. Конрад в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950, стр, 309 сл.

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

bamboo book

Бабмукова книга, съдържаща копие на трактата. Калифорнийски университет.

Снимка: vlasta2, bluefootedbooby on flickr.com Лиценз: CC BY 2.0

 

... Сунцзъ е казал: Правилата за водене на война са такива.

Ако имаш хиляда леки и хиляда тежки колесници и сто хиляди войници и ако провизиите за войската трябва да се изпращат на едно разстояние от хиляда мили, то вътрешните и външните разходи, разноските по приемането на гостите, материалите за лакиране и осмоляване, снаряжаването на колесниците и въоръженията — всичко това заедно прави хиляда златни монети на ден...

...Поради това във време на война се е чувало за успехи при бързина даже и тогава, когато войната не се е водила изкусно, но никога още не се е виждал успех при продължителност на войната даже и когато тя се е водила изкусно.

...Онзи, който умее да води война, не прави два пъти набор на новобранци и не товари три пъти провизии; снаряжението той взема от своята държава, а провизиите събира от противника...

...Силите във време на война се подкопават, средствата във вътрешността на държавата пресъхват, домовете запустяват; имуществото на народа намалява на седем десети; имуществото на княза — бойните колесници са изпотрошени, конете са изтощени, шлемовете, броните, лъковете и стрелите, ловните копия и малките щитове, воловете и колите — всичко се намалява с шест десети.

Затова умният пълководец се старае да се храни за сметка на противника. При това един фунт храна на противника отговаря на двадесет фунта от собствената храна; а един пуд трици и слама на противника отговаря на двадесет пуда собствени трици и слама.

...Ето защо да се воюва най-добре ще рече да се разбият замислите на противника; на второ място — да се разбият неговите съюзи, а на трето място — да се разбие неговата войска. Най-лошото от всичко е да се обсаждат крепости. Според правилата за обсаждането на крепости обсада трябва да се провежда само когато тя бъде неизбежна. Приготовляването на големите щитове, на обсадните колесници и изготвянето на снаряжението изискват три месеца: онзи пълководец обаче, който не е в състояние да преодолее нетърпението си, изпраща своите войници на пристъп подобно на мравки, при което една трета част от офицерите и войниците се оказват убити, а крепостта — непревзета. Такива са гибелните последици от обсадата.

...Действията във време на сраженията биват всичко два вида — редовен бой и маньовър, но всички изменения при редовния бой и при маньовъра не могат да се изброят. Редовният бой и маньовърът се пораждат взаимно един от друг подобно на кръга, който няма край.

...Мощта — това е нещо подобно на опъването на лъка, а разчитането на удара — нещо подобно на пускането на стрелата.

...При ограбването на селищата собствената войска се разделя на три части; при завладяването на земи войската взема със своите части изгодните пунктове.

...Когато се говори, другите не чуват и затова се приготовляват гонгове и барабани. Когато гледат, те не се виждат помежду си и затова приготовляват знамена и знакове. Гонговете, знамената, барабаните и знаковете съединяват в едно очите и ушите на собствените войници...

...Когато ограбваш тучните ниви, имай достатъчно продоволствие за собствената си армия, грижи се усърдно за собствените си войници, не ги изтощавай, сплотявай духа им и обединявай силите им. Когато придвижваш войската, действай съгласно със своите сметки и планове.

Сунцзъ е казал: нападението с огън бива пет вида: първо, това е нападение, при което изгарят хора; второ, при което изгарят запаси; трето, когато изгарят обози; четвърто, при което изгарят складове, и, пето, когато изгарят отряди.

...Ако няма изгоди, не потегляй на поход; ако не можеш да придобиеш нищо, не пускай войската в ход, а ако няма опасност, не воювай. Господарят не бива да вдига оръжие вследствие на своя личен гняв. Пълководецът не бива да влиза в сражение вследствие на своята лична злоба... Гневът може да се превърне отново в радост, а злобата може пак да се превърне във веселие. Загиналата държава обаче не може да се възроди отново, а мъртвите не ще оживеят. Затова просветеният господар е твърде предпазлив по отношение на войната, а добрият пълководец се пази твърде много от нея...

…Знанието отнапред не може да се получи от боговете и демоните, не може да се получи и по пътя на умозаключението, не може да се получи и чрез каквито и да било изчисления. Познаването на положението на противника може да се получи само от хора.Поради това използването на шпиони бива пет вида: има местни шпиони, вътрешни шпиони, обратни шпиони, шпиони на смъртта и шпиони на живота. Местните шпиони се набират от местните жители на противниковата страна и се използват; вътрешните шпиони се набират от чиновниците на противника и се използват; обратните шпиони се набират от шпионите на противника и се използват. Когато аз пусна в ход някаква измама, в такъв случай аз уведомявам своите шпиони и те я предават на противника. Такива шпиони са шпиони на смъртта. Шпиони на живота пък са онези, които се завръщат с донесение. Използването на шпионите е извънредно съществено във време на война; то е онази опора, на която армията, облягайки се, действа.