Балканите

История на похода на император Фридрих I

Посещения: 7073

 

2. Навлизайки в Българската гора, кръстоносците водят навред чак до Средец тежки сражения срещу храбро съпротивляващи се българи, сърби, гърци и власи

 

Най-сетне пребродихме Унгария при най-голямо спокойствие и хубаво време, което беше за нас необикновено благоприятно — дотолкова, че комарите, стършелите, мухите и змиите, които в Унгария лятно време налитат на конете и силно им досаждат, сега не само не закачаха нас или животните, но и рядко се явяваха пред нас. На първи юли преминахме реката.

На втори юли през гористи места пристигнахме до Брандиц, гдето изоставихме всички кораби и започнахме да товарим вещите си на коли и каруци. И тия кораби, собственост на цялото Христово кръстоносно опълчение, построени с майсторско усърдие, славният император подари на унгарския крал с императорска щедрост и тъй се отплати за услугите му с още по-големи дарове. На това място доблестният младеж граф Фридрих от Абинберг препаса меч. Там се присъединиха към нашата войска ония графове, за които вече споменахме, и гражданите от Мец заедно с тарентазийския архиепископ. През време на престоя на това място граф Енгилберт от Перге завърши своя земен живот при Кубин. На това място унгарският крал посредством пратеници почете господаря император с твърде щедри дарове. Управителят на Брандиц, колкото за очи, добре посрещна императора. Но понеже „краят определя делото"1, както стана ясно по-сетне, и той и всички гърци се проявиха като подли и безчестни спрямо самия император и спрямо цялата войска. И то защото той ни отклони от истинския път, който се нарича утъпкан или държавен път на България, и ни заблуди в някакви други места. Отгоре на това по заповед на своя господар — гръцкия император — той бе задръстил тоя скалист и затънтен път, в който ни бе отвел. Но унгарците кръстоносци и спътници, които познаваха пътищата, вървяха пред войската на разстояние два или три дни път и с усилие откриваха правия път, а гърците нямаха сили да им се противопоставят. Така вероломните гърци се излъгаха в безчестните си намерения. Но тяхната злоба не се задоволи с това. В самата твърде пространна Българска гора, гдето навлязохме на 11 юли, идвайки от Брандиц, те поставяха в засада полуварвари — гърци, българи, сърби и власи, за да обстрелват с отровни стрели от скривалищата си във внезапни нападения намиращия се в лагера ариергард, както и прислужниците, които излизаха напред да събират трева и фураж за конете. Мнозина от тях, заловени, признаваха, че били принудени да извършват това по заповед на своя господар — управителя на Брандиц — и въобще по нареждане на гръцкия император. Веднага те изтърпяха следуемото наказание на бесилката, която бяха заслужили. Изобщо цялата кръстоносна войска твърде много се измъчи в тая гора. Всекидневно се случваха избивания на фуражири, извършваха се грабежи от нападащи гръцки разбойници, които непрекъснато отвличаха коне и ограбваха колите, които вървяха без военна охрана. Към това се притуряше и извънредната непроходимост на пътищата, и непрекъснатите смъртни случаи сред пехотинците и някои бедняци, които непредпазливо приемаха каква да е храна. Все пак и при тия опасности всички наши хора, винаги неустрашими и все по-въодушевени, вървяха напред, проявявайки личната си храброст.

В гореспоменатата Българска гора, когато наближавахме до един полузапустял град, наречен Равно, втори път неочаквано пристигна при императора пратеник, проводен от унгарския крал. Чрез него той съобщаваше, че неговият зет2 — константинополският император  — неотдавна е напуснал Гърция поради избухване на война, преминал отвъд морето, наречено „Ръкав на свети Георги", и се спрял посред дългия път, зает с обсадата на Филаделфия, и затова никак не е нужно императорът да се учудва, загдето досега не е поздравен и почетен от него посредством пратеници. Освен това той съобщил, че вече в царството му пристигнал отред рицари кръстоносци от Тевтония, които искали да се присъединят към нашата войска.

Между това при римския император пристигна с лукаво писмо и пратеник от страна на самия канцлер на константинополския император. Това писмо имало следното съдържание: „Наистина неговият господар император твърде много се учудвал, че римският император не му е съобщил своевременно чрез сигурни пратеници за своето пристигане, както и за пристигането на войската си, та той самият толкоз по-старателно да устрои бляскаво посрещане и да приготви добър пазар за него и за войската му. Но все пак, след като узнал, че императорът пристигнал вече в царството му, той бил изпратил да го посрещнат хора, които наистина очаквали пристигането му в град Стралиц. На това мъдрият император отговори кратко, като му отвърна с подходящи думи: че той неотдавна бил изпратил напред почтени пратеници, а именно мюнстерския епископ, графа от Насау, както и собствения си интендант, затова онзи напразно предлага тези извинения. До господаря император достигна също така писмо от гореспоменатите достопочтени пратеници, в което се съобщаваше, че след мъчително пътуване те невредими пристигнали чак до околностите на Константинопол, гдето понастоящем се намирали. В писмото се съобщаваше и за отсъствието на гръцкия император, за което вече се спомена.

През тези дни дойдоха пратеници от страна на великия жупан на Сърбия и на Красия3 и от страна на неговия брат — също могъщ жупан4. Те съобщиха, че същите им господари жупани са пристигнали да посрещнат преславния император и да му обещаят всякакви услуги и повиновение. И когато цялата войска се събра при Ниш, град някога укрепен, но през времето на гръцкия тиранин Андроник5 разрушен от често споменавания унгарски крал Бела, и се забави три и повече дни поради пазаруване, същият велик жупан на име Неман и неговият брат на име Срацимир посрещнаха господаря император с голямо тържествено шествие. На 27 юли те бяха приети с почести от самия император и от велможите на войската. Също и те самите, изразявайки своята преданост, поднесоха на господаря император тържествено и в изобилие вино, ечемик, брашно, овце и волове. Между другите дарове те дадоха и шест от тъй наречените морски волове или тюлени, опитомен глиган и живи елени, също така опитомени. По същия начин те почетоха с дарове от вино, волове и овце и някои от велможите, приближени до императора. Освен това те предлагаха себе си и всички свои хора заедно с оръжието и се обричаха в помощ на предприетия поход и особено срещу гръцкия император, ако се случи той да се противопостави на войската Христова. Последното те очакваха тогава от него пред вид на обстоятелството, че неговите хора изпращаха напред разбойници, които ежедневно нападаха нашите, както вече споменахме, и това ни причини загуби в хора и материали. Освен това същите жупани заедно с третия си брат Мирослав бяха завзели с въоръжена сила града Ниш, бяха изтръгнали от гърците земята около него, а след това и цялата оная земя чак до Стралиц и я бяха подчинили под своята власт. Те се стараеха да разпрострат своето владичество и могъщество и по-нататък — във всички посоки. За вечна слава на Римската империя те предлагаха на самия император васална клетва и вярност, за да приемат от ръцете му земята, придобита чрез собствената им войнственост и храброст. И това правеха без принуда от някакъв страх, но подбудени само от обич към императора и към тевтонското царство. Но господарят император имаше пред вид поговорката „който пътува в непорочност, пътува в безопасност"6 и не искаше заради друга някаква война да отмени или изостави предприетия поход срещу завоевателите на светия гроб господен. След като се отблагодари на ония жупани, той им отговори любезно, че заради любовта Христова той е предприел труден поход срещу потисниците на ерусалимската земя и че няма лоши намерения спрямо когото и да било християнски владетел от някакви лични амбиции. Той няма лоши намерения и спрямо гръцкия владетел при условие, че той осигури за войската благополучно преминаване и добър пазар, както често бил обещавал, но в противен случай сам ще обърне оръжието си срещу лъжехристияните — зложелатели на поклонниците Христови, също както срещу безбожниците, и с меч в ръка ще си пробие път заедно със своите хора.

Но те откриха на господаря император и друг един замисъл, за пръв път тогава поставен на разглеждане, като настояваха с молба в тяхно присъствие да бъде решено от императорския авторитет, щото дъщерята на Перхтолд7, славен дух на Далмация, наричана още Хърватия и Мерания, и маркграф на Хистрия, да бъде дадена за жена на сина на брата на Стефан Неман — жупан Мирослав, който бил и владетел на Захълмие и Расция8, провинции, съседни на Далмация. С одобрението на императора и със съгласието на велможите тази молба получи достойно удовлетворение. Гореказаният херцог Перхтолд даде клетва, че на предстоящия празник на свети Георги в пределите на Истрия той ще венчае собствената си дъщеря със споменатия младеж на име Тихомил с условие същият Тихомил и наследниците му от дъщерята на херцог Перхтолд да наследят бащата след смъртта му с пълни права върху властта и с предпочитание пред всички свои братя. Жупаните потвърдиха и тоя договор, като подадоха десниците си.

А това, че споменатите жупани по това време бяха навлезли тъй самоуверено в част от гръцкото царство — това бе тяхна работа. Когато след смъртта на константинополския император Мануил9 неговият малолетен син Алексий държеше скиптъра на царството, подпомаган от настойниците си, чийто баща неотдавна го бе сгодил за сестрата на френския крал Филип10, тогава се дигна един негов родственик на име Андроник — нечестив и престъпен тиран, който бе изгонен от гръцкото царство от Мануила още в началото на царуването му. С помощта на турците и други племена той нахлул в константинополската империя, погубил малолетния император и неговите настойници, премахнал с отрова сестрата11 на самия император Алексий Мария заедно с нейния съпруг, сина на маркграф Райнер Монфератски, и сам почти шест години наред управлявал Гърция като тиранин. Най-сетне под неговата власт гръцката империя твърде много пострадала. Тогава унгарският крал и други владетели и князе си присвоиха от земята му съседните тем области, а войската на апулийския крал12 опустошаваше приморските градове на Гърция. Докато този Андроник, подбуден от жестокост или завист, издирваше почти всички първенци на царството си, за да ги избие, случи се да повика с измама с цел да го убие и някого си Исак13, благородник, знатен наистина, но беден, който бил син на един други Андроник. Но онзи, предупреден за това, заедно с други велможи и войници — съзаклятници го нападна и окървавен от удари, го натовари на една камила, за да го опозори, и тъй го разведе през целия град. А всички граждани хвърляха върху него камъни и буци кал. Така той бил отведен до пристанището, след това обезглавен и позорно натикан в ямата, която сам си бе приготвил. И така неговият убиец Исак Ангел завзе властта вместо него, стана император и за да закрепи царството си, ожени се за дъщерята на унгарския крал Бела, която преди това бе сгодена за щирийския херцог Отокар. След това той заобиколи с измама и съвсем унищожи войската на апулийския крал благодарение на предателството на неколцина от самата войска, които бяха подкупени с пари. Но все пак силите на гръцкото царство от ден на ден отпадаха и според свидетелството на истината „всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее"14, и това царство, разделено на четири части, бе твърде много изтощено и намалено през дните, в които пристигнахме там. В Кипър някой си от царска кръв също на име Исак  се домогваше до императорския престол. Отвъд Хелеспонтийското море, което обикновено се нарича „ръкав на свети Георги", около Филаделфия се бунтуваше някои си Теодор15. В по-голямата част от България и откъм Дунава чак дотам, гдето той се влива в морето, господаруваха със своите власи16 някой си Калопетър Влах и брат му Асен.

При това разклатено положение на гръцкото царство гореспоменатите жупани на Сърбия и Расция през времето, докато кръстоносната войска преминаваше през България, се възползваха от случая, подчиниха под властта си част от България и сключиха съюз с Калопетра против константинополския император. Както е известно, този Калопетър поздрави официално господаря император чрез писмо и пратеници, отдаде му дължимата почит, обеща му сигурна помощ срещу неприятеля и по този начин се приближи до неговата особа.

По същото това време един гръцки велможа на име Алексий17, братовчед на константинополския император, посредством пратеници лицемерно поздрави при Ниш господаря император от името на своя господар император и обеща улеснения и добър пазар за войската при преминаването ѝ през цяла Гърция, ако само преминаването на императора и на войската му бъде миролюбиво. Освен това изтъкваше, че управителят на Брандиц твърде много е сгрешил, гдето не е улеснил императора при преминаването му и не му е оказал никаква услуга, с което не е изпълнил нареждането на господаря си. Най-сетне му съобщаваше и това, че самият той с войска е заел позиция в проходите на оная земя при Стралиц срещу сръбските жупани нападатели на гръцкото царство, и че поради това той не трябва да има никакви подозрения за война спрямо самия него или гърците. Но всичко това, което казваше и самият той и канцлерът на константинополския император, бе казано от устата им, а в сърцето си те лъжеха.

Между това, докато при гореспоменатия Ниш Христовото войнство цели четири дни18 прекара на почивка, господарят император, бидейки привърженик на мира и на истината, като виждаше, че рицарските прислужници и фуражирите от войската стават все по-дръзки в необузданите грабежи, които вършат при събиране на фураж, и нарушават установените договорни задължения за спазване на мирните отношения с гърците, събра велможите на съвещание. След това свика рицарските поделения и посредством Вюрцбургския епископ, мъж остроумен и красноречив, решително изобличи всички в престъпване на клетвата и в нарушение на мира чрез заграбване на жито, мед и зеленчуци от страна на фуражирите на отделните рицари. Този епископ каза между другото: „Народът е осквернен от анатема, аз не ще бъда с тях, ако не се очистят."19 Очевидно той отбеляза и посочи случая с анатемата заради кражбата на иерихонтянина Ахан, когато поради греха на едного пропадна цял един народ. Тогава, както е известно, Господ казал: „Анатема се е загнездила в недрата ти, Израел; не ще можеш да устоиш срещу враговете си."20 И тъй по божие внушение благодарение на тая реч, държана нарочно за изобличаване на рицарите, невъздържаността изобщо на всички прислужници, която неотдавна се бе засилила, в значителна степен бе обуздана.

След това с мъдра предвидливост към бъдещето той разпредели войската на отделения и на отреди, за да не би неприятелят да изненада Христовите войни и да ги намери неподготвени и разпръснати. И като авангарден отред определи дружината на своя  син Фридрих, славния швабски херцог, а заедно с него и дружината на ратисбонския епископ Конрад, на маркграфа Перхтолд от Вохбург, също така войнството на маркграф Херман от Падин, на петима графа от Швабия и на четирима графа от Бавария. За знаменосец на този отред бе определен граф Берхтолд от Нивенбург. Втори по ред вървеше отредът на чехите и на унгарците; всяка една от тези народности си имаше собствен знаменосец. Като трети по ред бе определен отредът на отличния далматински херцог Берхтолд и на шестима достопочтени епископи, а именно Готфрид Вюрцбургски (същият бе и херцог на източна Франкония), Рудолф Леодикийски, Дитполд Патавийски, Херман Мюнстерски, Хайнрих Базелски, Арнолд Озинбургски. За знаменосец на този отред бе избран самият мерански херцог, а като втори знаменосец специално за дружината на вюрцбургския епископ бе избран, както е известно, граф Попо от Хенниберг. Като четвърти по ред той определи своя императорски отред, в който бяха тарентазийският архиепископ, михсинският епископ, графът от Холандия заедно със своя брат, други шестнадесетина графове и останалата отбор войска. За негов знаменосец бе избран граф Роберт от Насове, опитен във военните работи и лично храбър. Но той все още бе задържан в Константинопол като пленник заедно с другите пратеници на господаря император. След това при Филипопол бе образуван пети отред от пехотинците и от по-храбрите измежду пажовете на войската. След като работите бяха уредени по тоя начин кръстоносците потеглиха от Ниш21. Ние се сбогувахме с нашите приятели сръбските велики жупани и потеглихме напред по стръмните и трудни горски пътища. Там се натъквахме на непрекъснати засади и нападения от страна на враговете гърци и власи и имахме с тях упорити сражения. Това бе предварително нагласено, както узнахме, от гръцкия император Исак и ние понесохме твърде големи загуби от разграбване на снаряжението и избиване на фуражирите ни. Защото някои разбойници стрелци, скрити в гъстите храсталаци настрана от главния път, не преставаха да обстрелват с отровни стрели от засада мнозина от нашите хора, които вървяха без оръжие и непредпазливо. Най-сетне след вземане на по-сериозни мерки те биваха обкръжавани от рицари и стрелци на каменохвъргачни машини, по този начин биваха залавяни на местопрестъплението и претърпяваха съответните наказания на бесилката, която бяха заслужили. Случи се дори същите разбойници да нападнат неочаквано от засада патавийския епископ и неговия роднина меранския херцог заедно с багажа им, които по необходимост вървяха с оръжие в ръка. Но ония веднага храбро ги притиснаха и в ожесточена сеч, повалиха повече от четиридесет души, а двадесет и четирима от тях навързаха за опашките на конете и тъй ги доведоха в лагера. Там ги видяхме обесени на една бесилка с краката надолу като вълци. Също и адвокатът Фридрих от Перге бе твърде настойчив в преследването на такива разбойници. Когато съгледа едного да стои на върха на едно дърво, за да обстрелва оттам нашите, той със заслужено възмездие го свали от дървото със стрела и го обеси със здраво въже на дървото, на което онзи преди това се бе слабо прикрепил. Освен това с подобно наказание той погубил и други шестима на позорната бесилка, за да сплаши останалите. Също и славният швабски херцог, който вървеше пред своя баща император със своите отреди от шваби и баварци, излови мнозина от българските разбойници и ги умъртви чрез позорно обесване. Очевидно той правеше това съгласно древния обичай, според който швабите или аламаните и баварците, които се наричат още норийци, във всяка една обща война имат задължението винаги да посрещат нападенията на врага като първи бранители в разгара на сражението. Освен това те нападнаха и графа от Сейн, който заедно с хората си вървеше пред императора поради извънредната непроходимост на пътищата, но той със същата упоритост им се съпротивляваше и ги поваляше, така че наведнъж падаха по дванадесет души от тях. В това време, когато разбойниците се втурваха, случи се следното. Един тежко болен рицар, когото отдавна носеха на носилка, се въодушеви, събра силите си съгласно с поговорката „праведният е самоуверен като лъв"22, смело скочи от леглото си и, сражавайки се храбро, погуби с меч едного от тях, а останалите обърна в бягство. Веднага, след като ги прогони, той отново се тръшна на леглото с тежки болки.

Такива сражения се водеха ежедневно. Нападащите врагове гърци биваха надвивани от нашите отблизо с меч, а отдалеч — с каменохвъргачки и биваха разбивани в страшна сеч. Все пак бяха останали още злодеи, които ни преследваха отстрани в планинските урви през цялата Българска гора и ни обезпокояваха с нощните си грабежи, въпреки че биваха печално погубвани от нашата войска чрез безбройни видове мъчения. През време на този поход достоуважаваният в Христа абат Изенрих Агмунтски, мъж, достоен за похвала с добрите си нрави, с милосърдните си дела и с религиозния си живот, известен още от детството му, на 10 август, т. е. на празника на блажения мъченик Лаврентий, след като бе изповядан, сред божествени песнопения се пресели при Господа. На следния ден той бе погребан достопочтено от уважаемия михсински епископ Мартин на страна от пътя при всеобщо участие на кръстоносците в погребението. За него ние можем напълно заслужено да изкажем онова мъдро изречение: „бе грабнат, за да не би злобата да промени разума му и да не би коварството да прелъсти душата му". Очевидно Господ го грабва от средата на неправдите, преди всеобщото увлечение към грабителства да бе обхванало всички във войската Христова както под натиска на нуждата, така и поради прекомерната алчност у някои, и преди „любовта у мнозина да бе охладяла"23 след известно време.

И тъй, след като потеглихме от Ниш, на четиринадесетия ден, т. е. на 13 август, пристигнахме при град Стралиц, който намерихме празен и лишен от всякакви подкрепителни припаси. Тогава именно започна да излиза наяве измамата и вероломството на гръцкия император и на хората му. Току-речи със заплашвания вероломният император заповяда най-сетне да бъде отменено обещаното под клетва уреждане на пазар и парична размяна. Отгоре на това те никак не уредиха онова посрещане, което както канцлерът на гръцкия император — Йоан, така и роднината му севаст Алексий неотдавна бяха обещали на господаря римски император. Ние не намерихме никакъв пазар освен това, че те с всички сили и по всякакъв начин се стараеха да „копаят яма за нашите души"24. По заповед на императора те дори бяха преградили теснините на пътищата с отсечени дървета и с натъркаляни там огромни скали и бяха отново укрепили с крепости и кули стария проход „Свети Василий"25 против честта господня и за гибел на поклонниците Христови. Но нашите, подкрепени от небесната защита, подложиха огън на гръцките постройки и превърнаха на прах и пепел камъните и дърветата.

 

1Ovidii Heroides, 2,85.
2Исак II Ангел бил зет на унгарския крал Вела III.
3С „Красия" е означена сръбската област Рашка.
4Касае се за сръбския велик жупан Стефан Неман и неговия брат Страцимир.
5Виз. имп. Андроник Комнин.
6Притчи, 10,9.
7Херцог Бертолд IV, владетел на Мерания (Далмация).
8Расция е споменатата вече сръбска област Рашка.
9Виз. имп. Мануил Комнин.
10Френският крал Филип II Август.
11Касае се за майката на малолетния виз. имп. Алексий I Комнин (1180 — 1183).
12Касае се за нахлуването на войската на сиц. крал Вилхелм II (1166 — 1189).
13Бъдещият виз. имп, Исак II Ангел.
14Лука 11,17.
15Касае се за бунта на византийския пълководец Теодор Манкафа в споменатия вече град Филаделфия. Този бунт заплашвал да обхване всички византийски области в Мала Азия.
16В случая с „власи" е означено и българското население в Северна България, което по това време било вече включено в новообразуваната Втора българска държава под върховната власт на Петър и брат му Асен.
17Касае се за севаст Алексий, братовчед на Исак II Ангел.
18От 27 до 30 юли 1189 г.
19Исус Нав., 7,12.
20Исус Нав., 7,1-24,7,13.
21Войската на Фридрих Барбароса потеглила от Ниш на 30 юли 1189 г.
22Притчи, 28,1.
23Матей 24,12.
24Еремия 18,20.
25Проходът „Св. Василий" е старият проход „Траянови врата" между Ихтиман и Ветрен.