Балканите

История на похода на император Фридрих I

Посещения: 7081

 

3. Кръстоносците зимуват в Пловдив и в Одрин, като си доставят храна чрез плячкосване на съседните области

 

След като потеглихме от Стралиц нататък и на следния ден1 се разположихме на лагер, бяхме извънредно много зарадвани от пристигането на нови наши кръстоносци, които при големи трудности вървяха по следите ни през Унгария и България и едва тогава ни застигнаха. Това бяха, както е известно, тулският епископ Хайнрих, благородникът Губерт от Аспримонт и множество други отбрани и благородни рицари, които както императорът, така и цялата войска на животворния кръст посрещна с голяма радост. След това, придвижвайки се храбро напред, пристигнахме най-сетне до последните и най-мъчнодостъпни проходи на България, които бяха преградени, както вече се спомена, от хитро построените гръцки укрепления. Там господарят император, като узна, че гръцка войска следи нашето навлизане в равнините на Гърция, остави част от войската в лагера, взе със себе си отделения въоръжени конници и славно премина проходите. Той мъдро желаеше в едно кратко сражение да съкруши всички препятствия, които гърците бяха поставили. Но онези се бяха оттеглили назад и бяха отстъпили в бягство, като не можеха да устоят срещу императорското величие и срещу новобранците Христови, и по-нататък никъде не се осмелиха да чакат пристигането на нашите.

Същият ден императорът се завърна и надлежно уреди преминаването на нашите през прохода. И тъй на 20 август ние изгорихме гръцките препятствия и преминахме през ония нагънати и досадни проходи, след като прекарахме шест седмици в България от Брандиц насам или седем седмици и половина, считано от празника на апостолите Петър и Павел, когато преминахме Сава, както е известно. След това навлязохме в земя равна и изобилстваща с лозя и всякакви блага, наречена Църквица. В тая земя както умореният под сянката, както жадният на извора, така и войската бе облекчена от всички лишения чрез божествената благодат. На 24 август, т. е. на празника на блажения апостол Вартоломей, ние се приближихме до града Филипопол, твърде добре защитен както от самата природа, така и от човешката ръка, и там се разположихме на лагер. Градът намерихме празен и изоставен от гърците поради страх от нашите. На следния ден господарят император получи писмо от гръцкия император Исак пълно с надменност и дързост, с което той съвсем отказваше да ни пропусне през земята си. Но императорът го прие със свойствената си сдържаност, като противопостави всячески своето смирение на неговата безразсъдна гордост. Тогава за пръв път той бе ясно осведомен за задържането на своите почтени пратеници — мюнстерския епископ и другарите му. Допускайки ново и нечувано престъпление против правото и обичая на всички народи, воюващи било заради християнската вяра, било за интересите на варварските религии, император Исак бе задържал в затвора голи и оскърбени с разни обиди онези пратеници, които бяха проводени при него в името на мира и приятелството. Това той направи за позор на войската на светия кръст и на цялото християнство, за да угоди на своя приятел и съюзник — сарацина Саладин, врага на кръста и на всички християни. Поради това цялата войска възнегодува и оттогава кръстоносците започнаха свободно да разграбват имотите на гърците и да унищожават всичко останало.

На 26 август с голяма радост влязохме във Филипопол, който като че от бога ни бе отреден, и намерихме в него много припаси за войската. И тъй като гръцкият император бе отказал да ни позволи да преминем през морето, ние се настанихме в тоя град като в наш собствен, обрахме и изстискахме гроздето на оная земя, извадихме закопаното в ями жито и всеки един от нас си прибра достатъчен запас от него в определеното му помещение. Най-сетне в тоя град ние прекарахме близо единадесет седмици2, тъй като „земята се умълча пред нас, и понеже Господ ги въздържаше със страх, нямаше вече Сатана, нито вражеска среща"3.

И тъй императорът ни изпита подлостта и многобройните измами на гърците, с които те се стараеха да го отклонят и възвърнат от започнатото дело, но все пак той, неустрашим и смел във всички опасности, твърдо преследваше целта си. И щеше да завладее цяла Македония, ако не бе го въздържало делото на Разпнатия, с което се бе нагърбил. Императорът изпрати до своя син, славния римски крал Хенрих, пратеник с писмо, в което се оплакваше от гръцката подлост. Препис от него даваме по-долу: „Фридрих, по божия милост римски и винаги августейши император, изпраща на своя преобичен син Хенрих, знаменития августейши римски крал, поздрав и израз на искрена бащина любов. Нашата императорска милост получи с удоволствие писмото на твое превъзходителство, пълно с мисъл и дух, от чието съдържание се зарадвахме твърде много и добихме сигурна и желана надежда за оздравяването ти. Впрочем, понеже твоята кралска светлост пожела да бъде осведомена за състоянието на нашата личност и за успеха на славната войска на животворния кръст, най-напред това трябва да бъде отбелязано, че щом като стъпихме в пределите на държавата на нашия брат константинополския император, понесохме не малко загуби от ограбване на вещи и избиване на наши хора, устроено без съмнение от самия император, както се узна. Така някои разбойници стрелци, скрити в гъстите храсталаци покрай главния път, не преставаха от засада да поразяват с отровни стрели мнозина от нашите хора, които се движеха невъоръжени и по-малко предпазливо. Най-сетне след взимане на по-сериозни мерки те биваха обкръжавани от нашите рицари и каменохвъргачи, биваха залавяни на местопрестъплението и изтърпяваха заслужени наказания. Така в един ден и на една бесилка тридесет и двама свършиха позорно живота си, обесени по вълчи начин. При все това обаче останалите злосторници ни преследваха отстрани в планинските урви през цялата Българска гора и ни обезпокояваха с нощни грабежи, въпреки че безброй много от тях биваха грозно измъчвани от нашата войска с разни видове мъчения. Впрочем споменатият константинополски император не се поколеба да наруши не само всичко, за което се бе задължил в Нюрнберг чрез канцлера си с клетва в душата си и в главата си, както е известно. Чрез заплашване с наказания той дори отне размяната на пари и пазара. Дори теснините на пътищата заповяда да се заградят с отсечени дървета и натъркаляни грамадни скали и поръча да се укрепят с кули и бойници някои стари укрепления, западнали от старина, които именно представяха силата и опората на цяла България — против честта на бога и на светия животворен кръст, за гибел наша и на цялото християнство. Ние пък, подкрепени от небесна помощ, поставяхме огън на гръцките укрепления и обърнахме на прах и пепел дърветата заедно със скалите. И тъй, като преминахме победоносно с божия милост всички проходи, пристигнахме в равната земя Църквица, препълнена с всички блага, така че в похода през България прекарахме доста трудно шест седмици. От тук пък, като потеглихме, завзехме града Филипопол, твърде укрепен и от местоположението си, и от човешка ръка, и твърде богат. Той бе съвсем пуст, като че изоставен. И ето на следния ден получихме от константинополския император писмо, написано с голяма надутост, съдържащо еднакво заплашване, ласкателство и измама. Тогава за пръв път напълно се осведомихме за пленничеството на нашите пратеници — мюнстерския епископ, графа Руперт, интенданта Марквард. Докато пребивавахме в Унгария, често споменаваният император заповядал те да бъдат пленени за обида на Създателя и за позор на кръста, за който воюваха, и без да държи на своята лична чест, заповядал да ги съблекат позорно и да ги хвърлят в тъмница — против правото на всички народи и посланици. След като чу това, цялата кръстоносна войска възнегодува и след това не престана да опустошава и да превзема градове, крепости и села, докато константинополският император не ни съобщи с писмо, че ще ни бъдат върнати с големи почести пратениците на наше величество. Най-сетне след много посолства и хитрувания на пратениците, той изкусно предложи коварството, което отдавна вече беше намислил срещу наша милост, като насрочи нашето преминаване за през суровата зима. И тъй той пусна пратениците ни да се върнат обратно при наше величество, след като „бяха добре завършили работата си" и след като задържа повече от две хиляди марки от парите им. При това отново обещаваше сигурно преминаване, изобилие на кораби, добър пазар и уреждане на паричната размяна. Но както народната поговорка казва: „Парен каша духа", като нямахме никаква вяра в гръцките клетви и лицемерия, решихме да зимуваме във Филипопол. Нашият пък син, херцогът на Швабия, братът на твое величие, има намерение да остане с голяма част от войската в друг град на име Верои, отстоящ от Филипопол на десет нашенски мили, докато хубавата пролет прогони суровия зимен вятър. И тъй, понеже е невъзможно преминаването ни през протока „Свети Георги", ако не получим от константинополския император най-избрани и без всякакво изключение знатни заложници и не подчиним цяла Романия под нашата власт, напомняме и настоятелно молим мъдростта на кралското ти благородие да изпратиш удобни на твоя светлост пратеници в Генуа, Венеция, Анкона, Пиза и в други места, за да помогнат с галери и кораби. Те да ни се притекат на помощ при Константинопол към средата на март4 и тогава те по море, ние пък по суша да обсадим града. Освен това напомняме на кралската ти особа незабавно да наредиш да се съберат останалите пари, които ни се дължат от разни места, и то, като се посъветваш с канцлера, с. X., с Вернер де Болант и с нашия нотариус Рихолф, и да разпоредиш да се депозират в къщата на нашия приятел Бернард Венецианеца и след това, като се вземе и мнението на вещи лица, да се пренесат чак в Тир. Впрочем трябва да знаеш, че парите ще ни бъдат твърде много необходими поради непредвиденото забавяне, което ни предстои, особено пък като не получихме парите от Анкона, и също от много други места, именно от Мец, Бремен и от графа на Хонау. Ако и да имаме множество най-отбрани рицари в услуга на животворния кръст, все пак с настоятелни молитви трябва да се прибегне до божия помощ, защото „царят не се спасява с много храброст"5, но чрез милостта на вечния цар, произлизаща от заслугите на всеки един. И тъй настоятелно молим ваша кралска милост с проява на най-голяма преданост да издействаш от религиозните личности на нашата империя в непрекъснато бдение да отправят молитви към бога за нас. Съветваме също твоята особа и те насърчаваме в Христа, щото кралската ти ръка здраво да поеме съдебната власт и ревността ти да пламне срещу злосторниците на царското достойнство, понеже действително чрез това ще добиеш милостта на Бога и подкрепата на народа. При това да не пропуснеш да пишеш на господин папата да определи няколко религиозни мъже за разните области, които да подбудят божия народ против враговете на кръста, особено пък против гърците, понеже в присъствието на нашите пратеници, на мюнстерския епископ и другарите му, константинополският патриарх публично проповядвал в църквата „Св. София", че който грък убие сто кръстоносци, ако и да е извършил убийство на десет гърци, ще получи прошка от бога. Постарай се да се завърши и да се пази най-добре държавното управление в Суиберт и в Нимвеген, понеже считаме това твърде полезно. Изгубихме повече от сто кръстоносци, които се преселиха в бога от естествена смърт. Най-големи загуби понесохме в коне. Мнозина кръстоносци от империята ни, както от Прованс, така и от Сосат, са задържани като пленници в Константинопол, които отиваха да ни посрещнат там. Вече дванадесет седмици навършихме във Филипопол. От Филипопол до Константинопол не ще се намери обитател нито на град, нито на укрепление."

В това време славният швабски херцог Фридрих узна, че гръцката войска се намира почти на три мили от нас и няма намерение да ни нападне в открито сражение, но тайно преследва нашата войска. Като взе със себе си най-отбрани рицари, той се дигна през нощта и реши на разсъмване да ги нападне с въоръжена сила и щеше да изпълни решението си, ако ония не бяха предупредени и не бяха избягнали смъртната опасност с бързо бягство. Все пак, когато те с бягство ce втурнаха навън от лагера, нашите ги нападнаха във фланг и им нанесоха смъртоносни рани. Веднага повече от петдесетина от тях бяха повалени заедно със своя знаменосец, а останалите само чрез бягството си се спасиха от смъртната опасност. След тая победа отново по общоприето решение на императора и велможите същият славен херцог заедно със своя роднина — меранския херцог Перхтолд и с една по-голяма част отбрана войска бе натоварен да завладее твърде богатия град, наречен Верои, който бе владян от варвари и от турци — данъкоплатци на константинополския император. И когато през един мартенски ден той се приближаваше до вратите на града и нареждаше рицарите си по отделения за сражение с неприятеля или за превземане на града, ето че нашите съгледаха въоръжени неприятели да ги чакат пред вратите, като че с намерение да предприемат нещо важно и да дадат на нашите желаното сражение. Но работата излезе съвсем другояче. При шума на слугите и на рицарските пажове, които с вик се втурнаха внезапно срещу тях, те веднага позорно се обърнаха в бягство и през други врати на града се изкачиха в планината и там потърсиха спасение. Нашите пък завладяха града и намериха там в най-голямо изобилие жито, ечемик, брашно, вино, волове и овце, и събираха почти до пресищане огромно количество разнообразни дрехи. Като престояха на същото място четири дни, те се завърнаха при войската ни, натоварени с плячка.

Също така маршалът на императора — Хайнрих от Калинтин, мъж твърде войнствен и работлив дори във време на почивка, неочаквано принуди да се предадат жителите на твърде укрепената и прочута крепост, наречена Скрибенцион, над която се намираше един манастир, и я подчини под властта на императорското величие. Той постави в нея стража от рицари и освен това доведе при императора абата на същия манастир, който бе родом от Иверия6. След това императорът го задържа при себе си като приятел и се стараеше да му оказва необикновено големи почести. Също маршалът на Патавийския епископ и на меранския херцог със съюзния рицарски отряд на своя господар нападна един град, наречен Брандевей. Но жителите му влязоха в ожесточено сражение с нашите и известно време оказаха въоръжена съпротива. Все пак най-сетне по стар навик те се обърнаха в бягство, оттеглиха се в града и с хвърляне на камъни и стрели държаха нашите далеч от стените му. Нашите обсадиха града отвсякъде и проводиха пратеник до своя господар херцога, за да им изпрати помощ. Но преди той да пристигне, жителите изпаднаха в отчаяние и предадоха града, като го предоставиха на нашите пълен с припаси, само за да им се пощади животът. Също и твърде укрепеният град, наречен Пернис, се предаде на нашите. Така войската на Христа и на светия кръст в кратко време завладя трите града, които споменахме, и около десетина крепости заедно с всичката земя около тях. Тогава арменците и някои от българите, които обработваха част от оная земя срещу данък, дойдоха при господаря император и при началниците на войската и с пълно смирение, с настойчиви молби, дори с клетва за вярност и подчинение успяха да получат здрав мир за себе си и за селата си при условие да уреждат за войската ни пазар за продукти при Филипопол, докато тя се намира там. Наистина те вярно изпълниха това.

В това време знаменитият император се грижеше ежедневно за благосъстоянието на войската на светия кръст като предан и разумен домакин на челядта господня. Той постави начело на войската началници пентархи или петдесетници, та по този начин всички рицари в своите дружини, разпределени по петдесетина, да бъдат ръководени от отделни началници както във военните предприятия, така и при разглеждането на спорове, без да се нарушават правата на императорския маршал. Също така избра от войската шестдесет по-добри и по-умни мъже, с чийто съвет и мнение да бъдат уреждани всички работи във войската. Но по-късно от шестдесет те бяха намалени на шестнадесет избрани мъже, за да се постигне по-голяма подвижност и предпазливост в ръководството и по-голяма сигурност в командването. Докато се извършваше всичко това, често споменаваният император бе очевидно обезпокоен от задържането на своите славни пратеници. Затова, без да обръща в момента внимание на високомерното и твърде недостойно за Римската империя посолство на гръцкия император и на подлото му двуличие, той отново проводи в Константинопол двама нарочни пратеници, а именно Веринхер, каноник от „свети Виктор Магунтийски", и рицаря Готфрид, след като по-напред получи уверения от някои гръцки велможи за безопасното им пътуване. Както е известно, тези пратеници надлежно щяха да опровергаят обвиненията, отправени от константинополския император срещу нашия римски император, и да уверят, че той никога не е давал нито България, нито друга някоя подвластна на гърците земя като феодално владение на сръбския велик жупан — врага на Гърция, който ни бе посрещнал при българския град Ниш, нито пък се е договарял с някой владетел или княз против гръцкото царство. Впрочем онзи подлец бе измислил срещу нас тези уговорки и закачки, за да измисли оправдания на своите прегрешения и за да прикрие безчестието си и измамническото задържане на невинните пратеници на императора и на войската Христова. На споменатите пратеници също тъй бе поръчано да припомнят на гръцкия император Исак за клетвата, която канцлерът му от негово име бе дал в Нюрнберг пред римския господар император и пред войската Христова, клетва за осигуряване на пътуването по суша и през море на същата славна войска. На пратениците бе поръчано и да му припомнят как тази клетва бе враждебно и всячески нарушавана от него и бе извършено нечувано от векове престъпление с оковаването на пратениците му във вериги, за да се погрижи най-сетне след всичко това за своето име, за своята чест и за безопасността и спокойствието на царството си. Но и това второ посолство бе задържано по същия начин за дълго време - чак до пълно загубване на надеждата за връщането му. Най-сетне след много хитрувания и лукаво интригуване чрез писма и пратеници от гръцка страна ние получихме по волята божия дългоочакваните пратеници, а именно монастерийския епископ Херман, граф Руперт от Насове, роднината му граф Валраб, по-младия граф Хайнрих от Диц, императорския интендант Марквард и други избрани рицари, които бяха освободени от затвора заедно с последните двама пратеници. На 28 октомврий7, т. е. на празника на апостолите Симон и Юда, те се присъединиха към нас във Филипопол, посрещнати тържествено от всички ни, за голяма радост на цялата войска. О колко много сълзи проляхме ние там от радост. Тогава мнозина гласно, а твърде мнозина и негласно в душата си често повтаряха онова евангелско изречение: „Трябва да се радваш, сине, защото твоят брат бе умрял и оживя, бе загубен и се намери."8 Дори самият император не можеше да сдържи сълзите си, когато неочаквано получи обратно желаните и твърде необходими за войската Христова мъже, изтръгнати от прегръдките на смъртта и от гърлото на звяра. Заедно с тях дойдоха и знатни гърци, а именно канцлерът на константинополския император и други четирима велможи, които гърците наричат обикновено с титлата „севаст". Те бяха изпратени от своя господар и като че след благополучно уреждане на всичко лукаво ни обещаваха позволение да преминем през Хелеспонтийското море, а те пък да уредят в близко бъдеще отдавна обещавания пазар и надлежна парична размяна за войската. И то защото подлият гръцки император бе отложил преминаването на Христовите поклонници, та то да се извърши през суровата зима. Отгоре на това при преминаването на морето той ни бе устроил тройна засада със своите турци и кумани9 — като че ние не знаехме и не предвиждахме това, — та под предлог на липса на достатъчно кораби нашата войска да премине на части и оттатък, т. е. да бъде нападната от двете страни на протока „Свети Георги", а също и тези, които плават през протока, да бъдат обкръжени от галерите на същите неприятели и да бъдат избити.

Но тъй като „напразно се хвърля ловна мрежа пред очите на птиците"10 и според общоприетата поговорка „парен каша духа", и хитростите на гърците бяха съобщени на всепобеждаващия император чрез много указания от страна на нашите често споменавани пратеници, както и от страна на верните арменци11, и не останаха скрити за нас. Затова и съобразителният император никога досега не даваше вяра на лукавите им сплетни, ако не биваше осигурен чрез представяне на надеждни и най-отбрани заложници.

На втория ден от тържественото завръщане на очакваните пратеници, т. е. на 29 октомври, пред събранието на князете, духовенството и рицарите същите пратеници разказаха за жалката трагедия на своето позорно задържане, ограбване, гладуване, унижаване, за всевъзможните издевателства над тях и за това, как гръцкият император за тяхно още по-голямо оскърбление подарил породисти жребци на пратениците на сарацина Саладин, а те ги възседнали, препуснали c тях наоколо и ги наклонявали върху вратовете им за подигравка. Освен това разказаха как по това време константинополският патриарх лъжеапостол в проповедта си пред народа в празнични дни наричал Христовите воини кучета и имал обичай да проповядва, че ако някой грък, обвинен в убийство на десет души, убие сто кръстоносци, щял да бъде освободен и опростен от обвинението за предишните убийства и за всички свои престъпления. След тоя тъжен разказ бяха доведени гръцките пратеници. Между тях бе и канцлерът, който след обикновените поздравления прочете писмо, пълно с лъжи и лукавства, в което на Христовата войска изрично се обещаваше уреждане на пазар и преминаване през Хелеспонта между градовете Абидос и Систос. Но „на устата им нямаше истина и затова Господ се гнуси от кръвожадния и коварния"12.

Защото още в началото на писмото в самото поздравление той твърде силно раздразни ушите на всички, които го слушаха. Най-сетне със свойственото си високомерие същият този грък наричаше себе си неправилно „римски император", а нашия знаменит августейши господар назоваваше не „римски император", а само „крал на Аламания". След прочитането на писмото господарят император, озарен от божията благодат, не можа повече да понася безразсъдното високомерие на глупавия владетел и произволно прикачената му титла на мним „римски император" и каза между другото и следното: „На всички, чийто ум е на мястото си, е известно, че има един-единствен монарх — римски император, тъй както има и един всеобщ баща — римския първосвещеник. И ето вече повече от тридесет години13 аз спокойно държа скиптъра на Римската империя без каквото и да било възражение от страна на никой владетел или княз. Аз съм въздигнат, помазан и благословен за император от върховния първосвещеник в града Рим и това самовластие ми е славно предадено от моите предшественици — римските императори — преди повече от четиристотин години. С одобрението на римляните и на князете от империята под покровителството на върховния първосвещеник и на светата вселенска църква тая власт бе пренесена от града Константинопол в древното селище на империята — в Рим, главата на света — поради това, че константинополският император оказваше бавна и безплодна помощ срещу притеснителите на църквата. Ето защо твърде чудно е защо моят брат, вашият господар — константинополският император, произволно си прикачва една незаслужена титла и глупаво се хвали с една съвсем чужда нему чест, когато много добре знае, че аз и по титла се наричам, и в действителност съм винаги августейшият римски император Фридрих. Освен това в писмата си той ме поздравява с връзките на братската любов, а пък сам себе си напълно изключи не само от братската вярност, но и въобще от християнското благочестие, когато без всяка вина уязви с различни обиди, подложи на глад, задържа, ограби и хвърли в затвора моите верни пратеници, тези знатни мъже — поклонници Христови, които бяха приели знака на светия кръст. И тъй за в бъдеще той по никакъв начин да не си позволява да праща до нас било пратеници, било писма, ако не възвърне на моите пратеници отнетите им неща и не даде надлежно удовлетворение заради нанесените им без причина обиди, ако в своите писма не ме поздрави с дължимото уважение и с титлата „римски император" и ако чрез най-отбрани заложници не ни увери в намерението си да ни уреди подходящ пазар, парична размяна и сигурно преминаване през морето, което се нарича „ръкав на свети Георги". Нека той да не се съмнява и да знае, че ние, облегнати на божието благоволение, ще си проправим път с въоръжена сила. И на това, каза той, ще обърна внимание, че същият ваш господар, глупаво възгордян, ми бе предложил благосклонността си посредством по-предишното си посолство. Но аз, свидетел ми е целият свят, не се нуждая от ничие човешко благоволение, а само от благодатта на всемогъщия бог и от съдействието на добрите хора в името господне."

Но тъй като пратениците заявиха, че не са в състояние да отговарят на тези упреци, чрез разни хитрувания и несигурни обещания се опитаха да подмамят императора и като нямаха успех пред вид на гореизложения императорски отговор, завърнаха се безрезултатно в страната си. Наистина с тази си реч или отговор господарят император значително поправи константинополския император. Така, докато в първото си писмо същият гръцки император си беше позволил да назовава нашия господар и римски август само „крал на Аламания", във второто си писмо — „преблагороден император на Аламания", най-сетне в третото и в следващите вече пишеше „преславен император на древния Рим". Това ясно се вижда от долуприложения препис от поздравлението в самото писмо: „Верният в Христа, богоувенчан, възвишен, могъщ, издигнат наследник на короната на Константина Велики и господар на ромеите Исак Ангел праща поздрав и израз на братски чувства и братска обич на своя любим събрат по власт — преславния император на древния Рим и крал на Аламания" и пр.

Между това, когато съгласно взетото решение се готвехме да потеглим от Филипопол, при императора пристигна пратеник на унгарския крал14 с писмо. От това писмо всеки разумен човек можеше да подразбере, че същият крал се проявява като не твърде предан на господаря император и на цялата Христова войска, а изпъква като доброжелател и неуморим подстрекател на своя зет — гръцкия император за гибел на всички нас. Той малко се замисляше за това, че и в Христовата войска има свои знатен зет, славния херцог на Швабия — мъж, великолепно украсен с отличията на добродетелта и доблестта. В писмото си споменатият крал молеше да се позволи на всички унгарци, които заедно с нас бяха приели знака на кръста Христов, да се върнат в страната си, тъй като не ни било възможно да вървим по-нататък. Като че с тяхното оттегляне войската на Христа и на светия кръст щеше да загуби от силата си! А пък ние не почувствахме никаква загуба от тяхното завръщане по-късно. Между това господарят император отложи отговора на това писмо, тъй като беше зает с уреждането на нашето излизане от Филипопол. Той обмисляше какво ще стане и със самия град — да не би, ако всички едновременно го напуснат, да остане съвсем празен, да бъде завладян наново от неприятеля и да бъде в негова помощ, а в наша вреда и несполука. Ето защо за охрана на града бяха избрани измежду войската пет епископи заедно с всичките им хора, а именно: леодикийският, патавийският, монастерийският, тулският, тарентазийският и други отлични рицари заедно с отбрано войнство. Там бе оставена и голяма част от тежкия багаж с дажбите на войската.

След като всичко това бе уредено по тоя начин, на 5 ноември15 излязохме от Филипопол и потеглихме към Адрианопол, в чийто околности отново се бе съсредоточила и заседнала гръцка войска. На третия ден пристигнахме при град Близимос.16 Там се забавихме седем дни17, понеже в това време господарят император се бе завърнал във Филипопол заедно с неколцина, за да даде някои поверителни нареждания на велможите, които бе оставил за охрана на града. Когато ние вяло напредвахме и вече се намирахме не далеч от Адрианопол, по общо решение благочестивият император позволи да се върне в родината си при своя господар крал отредът унгарци, които пъшкаха, уви, да се върнат назад в отечеството си и копнееха за „котлите с месо на Египет"18, от които се бяха отдалечили. И тъй само трима унгарски графове или барони останаха при нас заедно със своите другари, а шестима графове заедно с всички други и с яварския епископ се завърнаха в страната си на 19 ноември. Заедно с тях господарят император изпрати двама пратеници. Единият проводи до своя син — славния римски крал  — и до велможите на империята, за да ги осведоми за себе си и за войската. Другият пратеник пък отправи до унгарския крал, за да му разкаже подробно за лукавствата и лъжите на зетя му, константинополския император, а, от друга страна, и за своята невинност и за невинността на всички свои братя — поклонници Христови. След благополучно пътуване тези пратеници се явиха при краля на Унгария около Рождество Христово  в унгарския град, който по тевтонски се нарича Цилнбург19.

Войската на пресветия кръст навсякъде вървеше по следите на гръцките фаланги и не един път минаваше през изоставения им лагер, щом се появяваха някъде. Така ние напредвахме към Адрианопол, гдето пристигнахме на 22 ноември. И тоя град намерихме току-речи празен, влязохме радостни в него, настанихме се и прекарахме в него зимата. В това време достоуважаемият ратисбонски епископ Конрад под водачеството на един ратисбонски гражданин кръстоносец, който познаваше гръцкия език и страна, с въоръжена сила завладя града, наречен Пробатон, отгдето гърците бяха избягали. Там той бързо набави в изобилие всякакви припаси за себе си и за своите другари. След това превъзходният херцог на Аламания, синът на императора, храбро нападна Тимотикон20, град твърде укрепен и обитаван от храбри и смели кумани21 и гърци. Докато гражданите храбро се съпротивляваха, уповавайки се на укрепеното място и на своите сили, а нашите напираха не по-малко упорито, рицарят Хуго от Вормация пръв със своето знаме през едно мъчнодостъпно място се възкачи на градската стена и решително се нахвърли върху неприятеля. Последваха го знаменосецът на херцога, маршалът на име Димар и други рицари, които мъжествено разбиха градските врати и храбро превзеха града на 24 ноември. И въпреки че имаше мнозина ранени от стрели и копия, все пак само трима рицари от нашите бяха убити там. Но всички, които бяха намерени в града освен децата и жените, паднаха под ножа. Броят им възлизаше на повече от хиляда и петстотин души. Един от нашите рицари позна три свои коня в плячката от града, които му бяха отнети насилствено от разбойниците в България.

Скоро по справедливата божия присъда в справедлива война ние въздадохме на нашите длъжници това, което бяха заслужили с делата си. Там се случи нещо забележително, което не бива да се отминава с мълчание. Там бе намерена огромна делва, според местния обичай пълна с вино, което бе подправено с най-върла отрова. Колкото наши хора минаха оттам, пиха от него, без да знаят какво е, но по божия милост останаха невредими и бодри и дори дадоха и на другарите си да пият. Но когато забелязаха някои прости гърци да се подсмиват лукаво, че вече наближавал гибелният край на нашите, у нашите хора се появи подозрение за отрова. След като от един пленник узнаха истината, те дадоха чаша от същото вино на едного от тия, които се подсмиваха. Той с ужас започна да проклина такова питие, но с много заплашвания бе принуден да пие, отвориха му устата и насила наляха в гърлото му смъртоносното вино. И чудно нещо: щом проникна в стомаха му онова язвително вино, очите на нещастника изскочиха навън от силата на отровата; той падна на земята и бе оставен полужив, а в същото време някои от нашите хора бяха едва упоени от същото вино. По същия начин, когато готвачът и виночерпецът на императора заедно със свои другари превзеха крепостта, наречена Никица, която заедно с цялата област наоколо, както е известно, служи на константинополския император в приготвяне на отровни вещества, бяха предупредени от водачите си и преводачите на гръцки език старателно да отбягват виното на онази страна поради известната опасност от отрова и това бе разгласено чрез обща заповед. Все пак пажовете на рицарите и духовниците с обичайната си решителност или по-скоро с упование в божието милосърдие без страх и самоуверено пиха от виното, след това дадоха на своите господари. Най-сетне и те го опитаха, но никак не бяха уязвени от изпиването на същото отровно питие. Но когато те, за да узнаят истината, наляха насила онова вино в устата на един грък, той веднага побледня, бясно си завъртя очите с пяна на уста и бе оставен от тях полумъртъв. Чие сърце, та дори и каменно, не би се вцепенило пред всичко това? Ето че в десетте области на Египет египетските води се превърнаха в нечиста кръв за египтяните, а за евреите си останаха бистра вода, здрава за пиене. Също и сега по не по-малко чудо виното на гърците, подправено с отрова и приготвено за гибел на нашите хора, за гърците бе смъртоносно, а за нашите — здраво питие. Сега нашите узнаха, че от навлизането ни в България нататък често пъти ни е била приготвяна отрова, но по божия милост тя се е превръщала за нас в здрава противоотрова.

Между това, докато ние се намирахме сред врагове, в течение на няколко седмици не получихме никакво сигурно известие за състоянието на нашите другари кръстоносци, които останаха във Филипопол. Затова, след като направи съвещание, господарят император избра далматийския херцог Перхтолд, графа от Холандия, адвоката Фридрих от Берг и някои други видни рицари заедно с хиляда и двеста въоръжени другари и на 7 декември ги изпрати във Филипопол с коли за докарване на багажа ни. Той им възложи да доведат в безопасност чак до Адрианопол всички останали там наши другари заедно с всички наши съоръжения, та, като се събере ведно цялата войска, да се приведе в изпълнение планът за по-нататъшното придвижване похода на поклонниците на животворния кръст. Освен това тем бе възложено и да поговорят приятелски с великия сръбски жупан22 при входа на българските проходи, за да ни изпрати войска на помощ срещу Константинопол, в случай че му бъде обявена война.

И тъй преди да пристигнат във Филипопол изпратените наши другари, рицарският отряд на патавския епископ се сблъска с гръцки отреди при Бакон23 и след като погуби твърде много гърци, победоносно потегли назад. Но тъй като се движеше непредпазливо, внезапно нашите бяха заобиколени от гръцки засади, при което откъм противника паднаха убити четирима войници, а от нашите четиринадесет. Щом далматинският херцог и другарите му пристигнаха там, те потърсиха гръцките кохорти, за да отмъстят за братската кръв на своите хора. Като узнаха, че гърците са съсредоточени пак при Бакон с намерение оттук да заминат за Филипопол, за да унищожат оставените там наши другари, те решително се нахвърлиха върху тях и в сражението съсекоха повече от триста техни хора.

Когато нашите храбро навлязоха в областта, наречена Градиц24, намериха по църквите и други сгради нарисувани гърци, възседнали вратовете на кръстоносците и яздещи ги враждебно25. Разярени от това, нашите подпалиха както църквите, така и сградите и твърде мнозина погубиха с меч, ограбиха и опустошиха цялата тая земя. Освен това тук адвокатът Фридрих от Берг заедно със свои другари — твърде храбри рицари продължи по-нататък и се изкачи на една планина26, заградена от неприятели, които търкаляха скали и хвърляха копия отгоре върху него. След като ги разби в едно сражение, той неустрашимо навлезе в богатата област, наречена Влахия27 и отстояща недалеч от Солун, гдето уби няколко бунтовници и намери в изобилие хранителни припаси, и то повече, отколкото можеха да превозят хората му. След тях дойдоха патавийският епископ и херцогът на Далмация с въоръжена дружина, които завзеха страната и натовариха хората си с плячка от неприятеля.

И когато вече решаваха да потеглят по-нататък, посрещна ги един жупан или сатрап28 на България, който предаде обратно на херцога един рицар, пленен насилствено от разбойниците в България, и с това издейства мир за себе си и за страната си от херцога и от адвоката. Освен това Арнолд от Хорнберг, знатен по произход, но още по знатен с твърдостта на духа си, само с шестдесет отбрани въоръжени другари, между които беше и ……Леодикийски, брат на графа от Клавиен и мъж чудно решителен, отиваше да посрещне графа от Холандия, който се готвеше да се сражава с някакви гръцки и кумански отреди. Внезапно те бяха обкръжени от същите неприятели, които възлизаха на повече от триста конника. И като не виждаха никакво средство да се измъкнат оттам, те бяха насърчени от Арнолда да предпочетат славната смърт в едно сражение пред позорното бягство, призоваха победоносния кръст и стана чудо: седемнадесет души ожесточено се сблъскаха с около триста неприятели, убиха трима техни велможи, повалиха и трима на земята, нараниха мнозина, отнеха шест от конете им, а всички останали обърнаха в бягство, защото „десницата Господня им даваше сила"29. И всичко това се вършеше около Филипопол.

Между това знаменитият император, ако и да имаше много по-голямо надмощие във войната срещу гръцкия император, която онзи сам си беше навлякъл с глупостта си, все пак помнеше поставената си главна задача — войната против завоевателите на свещения град Ерусалим. Безплодното протакане на нашето „заточение" в Гърция му бе твърде много омръзнало, пък и той от дън душа се отвращаваше от проливането на християнска кръв, която все пак по неволя трябваше да се пролива при тези опасни сблъсквания. Ето защо чрез свои пратеници и писмо той предложи на константинополския император предвид на несправедливите му действия спрямо предишните пратеници сега да даде уверения за мир и сигурност на пратениците, които уреждат мирните отношения между двамата, и то при условие: да се възстанови съгласието между двамата императори, гръцкият император чрез отбрани заложници да ни гарантира преминаването и сигурен пазар, та незабавно войската на Христа миролюбиво да се оттегли от земята му и храбро да потегли напред за освобождаване на Обетованата земя. Гръцкият император прие това на драго сърце, тъй като виждаше, че нашите опустошават страната и градовете му, които не можеха да окажат съпротива. И тъй от двете страни засноваха едни след други пратеници и най-сетне на връх Рождество Христово пристигнаха двамина, които казаха, че без повече колебание и противодействие ще сключат мир и съгласие, като дадат най-отбрани заложници. Най-сетне когато бе проявено доверие към думите им и съвместно бяха написани условията за мир и приятелство, ето че пратениците със свойствената си извъртливост и непостоянство се отметнаха от обещаните условия и отхвърлиха някои постановления на договора, които бяха най-важните. От това справедливо се възмути както императорът, така и велможите, уговарянето на мирните условия бе прекъснато и пратениците на гръцкия император бяха отпратени да си отидат със съобщение за обявяване на война. След това все повече и повече накипяваше възмущението на нашите хора от гърците.

Докато се вършеше това, Калопетър, господарят на власите и на по-голяма част от българите в градините на Тракия, който [се наричаше] император и изискваше от римския император да му възложи императорската корона на гръцкото кралство, настойчиво уверяваше, че около началото на пролетта ще му изпрати четиридесет хиляди власи и кумани, въоръжени с лъкове и стрели за войната срещу Константинопол.30  Господарят император изпроводи от себе си пратеника любезно според обстоятелствата и изпрати благосклонен отговор на Калопетър.

Прочутият херцог на Аламания, който бе истинска утеха за войската, през тези дни беше неуморим водач на Христовите поклонници в движенията на фуражирите и в набавянето на хранителни припаси. Поради това често пъти добрудушно и на шега го наричаха „иконом" или „домакин" на войската. И тъй заедно с пажовете на войската той потегли от Адрианопол, придружаван едвам от триста другари рицари, решително премина през Македония и завзе града, наречен Кулос31, и други два града, чиито имена изчезнаха от паметта ми, отдето гърците бяха избягали. Оттук той продължи по-нататък, без страх достигна чак до морето и храбро навлезе в богатия град, наречен Менас32, който се славеше с това, че някога в него живели Менелай и прелюбодейката Елена и отвсякъде бе заобиколен с море освен от едно достъпно място. Жителите бяха избягали от града на кораби и той откара оттам приказна плячка. Всички тези градове той веднага изостави след превземането им, тъй като ние нямахме в Гърция постоянен град, но се стремяхме към онзи Ерусалим Господен — подобието на небесния Ерусалим33.

Не много след завръщането си в Адрианопол херцогът на Аламания предприе трети по ред поход с дружина рицари срещу някаква гъста гора34, твърде добре укрепена от планинската природа на местността, отдето нашите другари поклонници често пъти, уви, биваха прогонвани и ограбвани под дъжд стрели, хвърляни от горските скривалища. Ту със стрели, ту с меч той отблъсна нападенията на жителите от същите ония места, получи обратно оръжието на мнозина наши хора, което бе заграбено там, и откара със себе си твърде много плячка. В това сражение, както и в много други, граф Конрад от Дорнберг изпълни дълга си на решителен и доблестен рицар. След това обитателите на същите планински и гористи места изпратиха пратеници до императора и коленопреклонно искаха мир от сега нататък за себе си и за своите хора, като обещаваха да уредят за войската ни пазар и постоянно да ѝ дават помощ и указания срещу нашите подли нападатели. В израз на своята преданост те възвърнаха на господаря император осемнадесет коня, които бяха откарани при тях. И тъй като господарят император реши да изпълни молбата им пред вид на обещанието им да уредят пазар, който беше много необходим за нас, той изпрати при тях един гръцки игумен от Адрианопол заедно с един императорски прислужник куриер за сигурно уреждане на пазара. Но още в тишината на първата нощ те бяха заловени от внезапно връхлетял неприятел, разкъсани на части и след това всички жестоко обезглавени. Горските жители заловиха знаменосеца на тия врагове и го обесиха, а срещу останалите поставиха засади. По този начин те искаха да се покажат пред нашите, за да отстранят от себе си и от своите хора всякакво подозрение в убийството на императорските пратеници.

Тъй като поради нуждата от стоков пазар, който ни бе отнет, и поради задръжката на предстоящото ни преминаване през морето възмущението на нашите хора от гърците от ден на ден се разгорещяваше, цялата ни войска започна изобилно да се продоволства чрез плячката, която вземаше от самите врагове гърци. По тази причина изобилните удоволствия и продължителното бездействие подхранваха пороците у мнозина. Най-сетне съгласно c онова изречение на поета „расте любовта към парите, колкото повече самите пари се увеличават"35 алчността тогава завладя сърцата на мнозина в резултат на необузданите грабежи и човекоубийства. Поради неизбежния произвол при набавянето на хранителни припаси почти всеобща злоупотреба с грабежите бе обхванала всички, и то повече, отколкото беше необходимо. Поради прекомерната алчност предишната любов и справедливост бе застинала у мнозина от нашите както при Адрианопол, така и при Филипопол. Това доверие и съгласие, което по-рано цъфтеше сред войската Христова, сега вече накуцваше у мнозина, след като алчността и нейната дъщеря завистта се загнездиха в тях. Някои пък от по-простите пиянстваха и позорно се опетняваха с развалата на разкоша. Пред всичко това както благочестивият император, така и другите, чиито сърца бяха обладани от страх божи, дълбоко въздишаха и с открито чело порицаваха неуморно порочните. Имаше и мнозина, които, подбудени от духа господен и от ревност по дома господен, като втори финеесовци36 наказваха със заслужено опозоряване развратниците, които залавяха. Така те развеждаха през целия град публично разголени мъже и жени с вързани отзад ръце и с превръзка върху половите органи за страх и назидание на другите, най-сетне ги потапяха по няколко пъти в течащата отстрани река в най-големия зимен студ и след това ги пущаха посред заслужени насмешки и подигравки.

След всичко това, след много хитрувания и лукави писма константинополският император късно се разкая заради опустошението на земята си и запустяването на градовете си. Затова той проводи при славния император и при войската Христова предишните двама пратеници — пансеваста ахолит господин Евматиос Филокалес и някой си пизанец Якоб, — поиска мир и обеща да уреди стоков пазар и да даде множество кораби за преминаването на Хелеспонта. В уверение и гаранция за изпълнението на това обещание той потвърди, че ще даде най-знатни заложници. На 21 януари37, т. е. на празника на блажената дева Агна, тези пратеници бяха представени на негово величество императора при Адрианопол. През същия този ден пристигна от Филипопол херцогът на Далмация и връчи на господаря император послание от сръбския велик жупан. Тъй като преди това нямаше възможност, сега той сам се бе предложил за пратеник, който да преговаря с него от името на господаря император във входа на българските клисури. След като получи отговора послание, на следния ден той замина към България. А гръцките пратеници бяха приети благосклонно от господаря император, но тъй като думите им все още не бяха подкрепени с уверение, те бяха пуснати от императорската светлост да си отидат заедно с негови пратеници — велможата Перхтолд от Кунигсберг, графът на Туския, столникът Марквард от Анвилре и интендантът Марквард от Нивенбург. Последните трябваше по-тънко да проверят истинността на обещанията и след като се уверят в искреността им, окончателно да уговорят условията на мира.

През тези дни пристигна от Унгария императорският пратеник, клерикът Еберхард, гдето бе проводен при крал Бела. Той носеше писмо на същия крал, адресирано до зет му — константинополския император, в което онзи му напомняше, че упорството му е твърде вредно и пакостно за цялото му царство. В действителност обаче кралят бе твърде смутен и изплашен от победоносното напредване на кръстоносците и от опустошението на гръцкото царство. Между това, когато той чул за разрушението на града Димотика, лицеизражението му към самия пратеник се променило, той вече не бил същият, какъвто бил вчера и онзи ден, и след това на същия пратеник не се заплащала вече издръжката от кралския дом, както преди. Освен това същият пратеник съобщи много и приятни новини за нашата страна, за князете на Тевтонската империя, за смъртта на двамата крале — английския Хенрих и апулийския Вилхелм, за това, че славният римски крал, синът на знаменития император Фридрих, обявил отсега нататък за свое владение кралство Апулия по наследствено право на своята съпруга кралица. Той съобщи също така, че френският крал Филип, новият английски крал Ричард и мнозина други князе приели знака на светия кръст и щели да последват нашия път с нов поход. Пак същият разказваше, че при преминаването си през България бил видял уви изровени поради необикновената жестокост или безразсъдна глупост на българите телата на почти всички Христови поклонници, които бяха погребани там по пътя за позор на войската Христова съгласно с онзи Давидов псалом: „Отдадоха труповете на твоите роби"38 и пр. Наистина само девственото тяло на достоуважаемия агмундийски абат по чудната божия добродетел бе останало непокътнато.

Между това по заповед на императора отредите на нашите другари от Филипопол се върнаха назад заедно с всичкия си багаж и напълно разрушиха с опожаряване същия град от омраза към гърците. По пътя някои от тях се отбиха в град Верои и след като събраха достатъчно плячка, опожариха и него за отмъщение и се спряха за няколко дни при Констанция, докато херцогът на Далмация заедно с другарите си се завърне от преговорите с великия сръбски жупан. Тъй като същият херцог не го бе намерил на уговореното място, понеже онзи бе зает с трудни военни действия в България, той проводи при него пратеник и след завръщането му сам се завърна при другарите си в Констанция. И след това всички потеглиха към Адрианопол, влязоха в него по различно време и най-сетне на празника на блажената девица Агата39 там се събра вкупом цялата войска на Христа.

По това време твърде старателният херцог на Швабия за четвърти път отпътува от Адрианопол и нападна града Аркадиопол40, построен от император Аркадий, който град обикновено се нарича Аргинопол. Тоя град също така намерихме изоставен от военните и опразнен от съестни припаси. Все пак неколцина от нашите намериха там вино и жито, което закараха при своите хора. И тъй в светата нощ41 на очищението на света Мария на всички, които бяха излезли от славната войска на Христа заедно с онзи херцог, се яви паметно знамение. Около първата нощна смяна всички видяха знака на светия кръст в огромни размери да блещи дълго време на небето с кървавочервен цвят. Възхитени от това, всички кръстоносци и прислужници въздадоха благодарност богу и със звучни гласове радостно пяха през онази нощ „Господи помилуй" и други божествени песнопения. Когато пък след това императорските пратеници се завърнаха от Константинопол, те съобщиха, че в същия ден, когато през последната нощ бе наблюдавано възхитителното знамение, константинополският император за слава на господаря император освободил всички пленници, които бяха задържани там в жалко пленничество в течение на две или пет години.

На следния ден42 нашите се удариха с фалангите на наемната войска на константинополския император, състояща се от власи и кумани. Те влязоха в сражение с тях в отсъствие на вожда им и неочаквано ги обърнаха в бягство. Неколцина от нашите, а много повече от страна на неприятеля, паднаха в плен и само петнадесетина наши прислужници паднаха убити; загина и един рицар — Хуго от Тиспах. Тогава неприятелският вожд върна нашите пленници на славния швабски херцог при условие и неговите пленници също да бъдат освободени. Херцогът се съгласи на това. Неприятелят доброволно предаде обратно и конете, които се бяха изгубили в разгара на сражението, като получи и своите коне. Когато след това сражение аламанският херцог се завръщаше в Адрианопол, отред бохемци, по-вещи във вземане на плячка и във война от останалите заедно с неколцина други от войската, които търсеха да си набавят необходимите съестни припаси, се приближиха до един крайморски град. В него те награбиха до насита коне, мулета, вино, жито и всякакви лакомства и с всичко това се завърнаха при нашите. Бохемците нападнаха самоотвержено също и едно почти недостъпно блато, около което бе намерило прибежище твърде голямо множество неприятели заедно с всичкото си имущество, и докараха оттам славна плячка. От друга страна, нашите с два отреда нахлуха в разни части на Гърция. Единият отред, който бе на вюрцбургския епископ и на графовете от Салм, Видин и Спанхайм, завладя близо до земята на власите43  два града44, които бяха изоставени от неприятеля, и един трети — с военна сила и с изобилно пролята кръв на повече от пет хиляди убити. Един от тия градове бе опожарен. Другият отред на графа от Абинберг и на адвоката Фридрих от Берг, който бе винаги най-непримирим към враговете на войската на светия кръст, се отби в южна посока, причини огромни бедствия и кръвопролития и откара изобилна плячка.

 

1На 4 август 1189.
2От 26 август до 11 ноември 1189 г.
3Трета книга на царете, 5,4.
4През 1190 г.
5Псалми, 32,16
6Касае се за Бачковския манастир. Според Ансберт манастирът бил разположен над крепостта Скрибенцион (Станимашката крепост) и игуменът му бил грузинец (Ех Hibernia, т. е. от Иверия, Грузия).
7През 1189 г.
8Лука 15,32.
9Касае се за наемни турски и кумански отреди на служба във византийската войска.
10Притчи 1,17.
11Арменците, местни жители в Пловдив и околността, се поставили в услуга на кръстоносната войска. Специално за пловдивските арменци Никита Хониат съобщава, че „посрещнали германските рицари като свои приятели, защото завързали с тях търговски отношения и защото се схождали с тях по еретическите възгледи" (Nicetas, Hist., p. 527). По въпроса, дали под арменци трябва да разбираме арменско население в етнически смисъл, или пък павликяни и богомили, вж. Златарски, История, III, 26 — 27.
12Псалми, 5,7,10.
13Т. е. от 1155 до 1189.
14Бела III.
151189 г.
16Под Блисимос трябва да се разбира някаква крепост около Пловдив,
17От 7 до 14 ноември 1189
18Изход 16,3.
19Czilnburg вероятно дн. унгарски гр. Etzelburg.
20Дн. гр. Димотика.
21Т. е. кумански наемни отреди, които влизали в състава на византийския гарнизон в Димотика.
22Стефан Неман.
23С Бакон е означена родопската крепост Баткун, до дн. с. Баткун, при Пазарджик.
24Това е споменатата вече крепост Градец.
25Рисунките, изобразяващи вероятно Страшния съд.
26Златарски, История, III, 15 — 16 предполага, че тук се касае за Бабуна или друга някаква съседна планина в Македония.
27В тази Влахия Златарски вижда Северна Тесалия, докато П. Мутафчиев, Ф. Успенски и Св. Георгиев я отъждествяват с днешна Македония. Срв. В. Златарски, Ансбертовият „жупан или сатрап на България" не бил Добромир Хриз -- ГСУифф, кн. XXIX, 6, София 1933, стр. 12.
28Златарски, История, III, стр. 17 вижда в този „жупан" тогавашния византийски катепан (наместник управител) на България — т. е. днешна Македония, защото през XI — XII в. с названието България се означавали западните и югозападните български земи. Във връзка с това той предлага в приведения текст вместо juppanum да се чете catepanum. Ф. Успенски, Образование второго болгарского царства, Одесса 1879, стр. 149 и сл. пък идентифицира този „жупан" с Добромир Хриз — по-сетнешния феодален владетел на Струмица и Просек. Мнението на Успенски се споделя и от П. Мутафчиев, Владетелите на Просек, СбБАН I (клон ист. филол.) 1913, стр. 10 — 11. Срв. Златарски, Ансбертовият „жупан или сатрап на България", пос. изд., стр. 11. Допускането на Златарски, че Ансберт погрешно писал juppanum вместо catepanum, е неубедително, защото Ансберт е винаги точен, когато предава византийски титли. Срв. Ansb., p. 37: sebaston; p. 65: protostrator, pansevaston etc. Под quendam juppanum vel satrapam Bulgarie трябва да се разбира местен български болярин. Той е означен с „жупан", защото тази титла била вече добре позната на кръстоносеца Ансберт при гостуването на Фридрих Барбароса у сръбските жупани в Ниш. Прибавянето на епитета „сатрап" се дължи може би на това, че боляринът изпълнявал някакви административни функции от името на византийската власт. Дали обаче в случая се касае точно за Добромир Хриз, не може да се установи.
29Псалми 117,16
30Все още не са окончателно разяснени тези преговори между Асеновци и герм. имп. Фридрих ] Барбароса. Засега можем да направим само извода, че Петър и Асен предложили на Фридрих въоръжена помощ срещу Византия. Но какво точно са искали срещу такова обещание Петър и Асен — не може да се установи.
31Местоположението ѝ е някъде между днешните градове Айробол и Кешан.
32С „Менас" е означен дн. гр. Енос — при устието на р. Марица.
33Послание към евреите 13, 14.
34Под тази „гъста гора" Златарски, История, III, стр. 53 основателно разбира Родопите.
35Iuvenal, 14,139.
36Псалми 68,10;  Йоан 2,17: Числа 25,7, 11.
37През 1190 г.
38Псалми 78,2.
39На 5 февруари 1190 г.
40Аркадиопол, дн. Люле Бургас.
41На 1 февруари 1190 г.
42Сблъскването станало на 2. II. 1190 г.
43Под „земя на власите", както вече се изтъкна по-горе, трябва да разбираме дн. Северна България.
44Касае се за градове в Северна Тракия, но точно за кои — не може да се установи.