Балканите

История на похода на император Фридрих I

Посещения: 7071

 

4. Кръстоносците сключват договор c Византия и преминават Дарданелите

 

Сред тези сътресения в гръцкото царство императорските пратеници, т. е. граф Берхтолд от Кьонигсберг и двамата гореспоменати едноименни Марквардовци, на 14 февруари1, т. е. на празника на блажения мъченик Валентин, пристигнаха в Адрианопол заедно c предишните пратеници на константинополския император — пансеваста и Яков, които вече за трети път бяха проводени при знаменития император. Те донесоха добро известие, като честитиха и поднесоха здрав и искрен договор за мир и съгласие между славния император на римляните и константинополския император. Съдържанието на това съглашение бе следното:

1. Константинополският император доброволно и окончателно опрощава всички щети, причинени от разграбване на имущество, разрушаване на градове, избиване на хора, както и всички безброй обиди, които са му нанесени.

2. При пристигането до Галиполи или между Систос и Абидос той ще предостави достатъчен брой кораби именно за преминаване през море на славната войска на Христа и на животворния кръст. Той ще даде седемдесет корабчета и сто и петдесет по-големи кораба, удобни за безопасно превозване на коне, и петнадесет галери — всичко заедно с цялото им снаряжение. Тъй непобедимият император ще има на разположение такива галери, за да разпредели с тях охраната на своята войска според волята си, без, разбира се, да причинява някакви щети в каквато и да било област на гръцката империя и без да пречи на каквито и да било кораби, които влизат в Константинопол.

3. Всички галери в морето от Абидос до Константинопол ще стоят неподвижни на брега и няма да плават в това време — за да бъде отстранено всяко подозрение за измама.

4. Сухопътната войска на константинополския император ще стои настрана, на разстояние четири дни път, от войската на Христа и на римския император, докато тя пребивава в страната на константинополския император.

5. Константинополският император ще предостави на славния римски император тук и при преминаването два града край морския бряг като почивно място през време на похода му; той пък не ще допусне никакво оскърбяване или ощетяване на градовете му, или на техните жители.

6. За гаранция и потвърждение на обещанията императорът Исак ще даде на господаря император осемнадесет най-отбрани заложници от царска кръв и с дукски сан, а именно: господин Андроник, син на брата на императорската му особа — Йоан Ангел, шестима съдии и други шестима по-знатни от населението на Константинопол, Те ще се завърнат невредими от споменатото пътуване, след като славният император и цялата му войска преминат през морето. Освен това господин Михаил, син на чичо му — севастократор Йоан Дука, господин Михаил, син на другия му чичо — господин Алексий Ангел, Мануил, братовчед на императорската особа и син на Стравовасилий2, господин Алексий, син на братовчед му — протостратор Мануил Камица, един трети Мануил, севаст и син на Йосиф Вриентий мономах, и пансеваст ахолит Евматий Филокалес. Те ще се намират при господаря император и ще се движат заедно с него, докато стане възможно безопасно да действа отсам града Филаделфия, и след това ще се завърнат обратно невредими.

7. Ако пък поради неизпълнителност от страна на местните жители избраният застъпник пансеваст3  не смогне да набави на войската съестни припаси, отредите на войската ще имат право да постъпят с тях, както искат, с изключение на това, че няма да предават земята им на някой варварин.

8. Константинополският император ще бъде благосклонен и към всички гърци, арменци и латинци, които са придружавали знаменития римски император и са му услужвали. Те ще се ползват напълно от благодатта на властта му.

9. Една сребърна марка ще се купува за пет и половина перпера и един перпер ще се разменя срещу сто и двадесет стамени, като не се прави никаква разлика между нови и стари стамени.

10. За войската ще бъде уреден добър пазар при споменатото преминаване и по-нататък, така както изискват мястото и времето. На войската ще продават по справедлива цена, и то, така както са длъжни да продават на самия император Исак, ако премине оттам. И това ще става без измама и без някой зъл умисъл.

11. Относно пък ощетяването, което понесоха в Константинопол монастерийският епископ, граф Руперт и другарите му, константинополският император ще постъпи съгласно с решението на римския господар император.

12. За всичко това се заклеха петстотин знатни граждани от столицата и империята в храма на пресветата в Господа и велика църква „Света София" в присъствието на вселенския патриарх Доситей.

13. Вселенският патриарх ще приложи своя подпис за потвърждение на настоящия мирен договор.

14. Константинополският император освобождава всички поданици на Римската империя, както кръстоносци, така и търговци, пленени по суша и по море, откакто е започнала войната.

Всичко това бе потвърдено с клетва в споменатия договор, та в течение на двадесет дни4  победоносният император заедно с цялата войска на светия кръст, колкото се може по-скоро, да се придвижи напред от Адрианопол за към уговореното преминаване на Хелеспонта, без да засяга и да опожарява градове и села, пък и често споменаваната Христова войска да има пълна възможност да си взема жито, ечемик и вино чак до преминаването си през Хелеспонта, и то без да ѝ пречат гърците в нещо. Нашите трябваше само да се откажат от излишно заграбване на добитък и дрехи и от избиване на хората му. Най-сетне за потвърждение на това, за истински мир и за спазването му от страна на императора и хората му, бе поискана клетва на петстотин рицари от войската Христова, тъй както бе положена такава и в Константинопол. Тази клетва бе тържествено положена при Адрианопол в присъствие на пратениците на гръцкия император.

Освен това през споменатия ден на пристигането на гръцките пратеници пристигна пратеникът на великия султан от Икониум на име Токили, мъж умен, разсъдлив и по хорска преценка богобоязлив, заедно с императорския пратеник — рицаря Готфрид от Визинбах, който още отначало бе проводен там от знаменития император. Те двамата в течение на осем седмици печално бяха държани в плен у константинополския император и лишени от имуществото си. И тъй този султан в писмото си, гдето се наричаше велик господар и владетел на турците, арменците и сирийците, най-горещо поздравяваше господаря император и същевременно му обещаваше всякаква подкрепа, съвети и помощ срещу какъвто и да било враг и да му уреди добър пазар в подвластните нему страни. През време на описаните вече сблъсквания константинополският император насилствено отне от споменатите пратеници даровете, които същият султан бе изпратил на господаря император. Заради това споменатият император обеща надлежно удовлетворение. След три дни пристигна пратеник езичник от страна на тъй наречения Мелих, сина на великия султан, който в писмото си, отправено до ревностния император, също така настойчиво потвърждаваше, че ще го следва със своята преданост, вярност и услужливост. Но според изречението на мъдреца „Няма по-гибелна чума от домашния враг" той плетеше тези коварства, за да ощети и измами предоверчивия император и за да погуби невинната християнска войска. „Защото те се опълчиха и против Господа, против Христа"5 и неговия християнски народ, който понасяше изгнание заради неговата любов към страданието. След това на 27 февруари 1190 година от въплъщение господне съгласно с обещанието пристигнаха в Адрианопол изпратените при господаря император заложници на гръцкия император, за които по-горе споменахме като водачи по пътя ни. Той ги прие любезно, пък и по-сетне се отнасяше с тях достопочтително. В тяхното предаване, както и във всичко друго възвеличи и прослави своя народ Господ, който е благословен во веки веков.

Тук досетливият читател би обърнал внимание на това, доколко окото господне е към тези, които се боят от него, и над тези, които се уповават на милосърдието му. Ето онзи доскоро високомерен константинополски император в своите твърде необмислени писма надменно бе предавал благоволението си на победоносния и винаги августейши римски император. След като престъпи клетвата си, той бе обградил нашите пътища с разбойници, при това гордо бе поискал знатни заложници и измежду князете на войската като гаранция за нашето мирно преминаване и срещу предоставянето на превозни кораби, а между това бе оковал във вериги пратениците на знаменития император и на войската. Той глупаво се хвалеше, че е хванал в мрежата си всички Христови поклонници, и като отстрани далеч в морето всички кораби, под лъжливи и празни уговорки съвсем бе отказал да подпомогне войската на животворния кръст в преминаването ѝ. Но след огромните опустошения на страната му и след напълно заслуженото масово избиване на хората му той изостави обичайното си високомерие и предано и доброволно предложи на преблагочестивия император снаряжение за преминаването и множество кораби заедно с другите договорни условия, споменати по-горе. Той му изпрати благородни заложници измежду своите кръвни роднини, потули с мълчание всички нанесени нему обиди и поразен от удар свише като фараона, настояваше да се ускори похода на народа господен, т. е. на кръстоносците Христови, които мислеше да срази и да затрие от земята. Той молеше като човек, който иска мир, и то защото искаше да запази останалата му територия от България, а след това и града Константинопол. Разбира се, цялата Христова войска се готвеше да превземе, дори да обсади тоя град, ако твърдоглавието и упоритостта на константинополския император биха принудили към това преблагочестивия римски император против волята му. Същият предвидлив император чрез писма и пратеници си бе приготвил кораби, също и галери от Италия, Апулия и крайморските страни, пък и имаше в готовност повече от шестдесет хилядна помощна войска от сърби и власи. Но тъй като „Господ заповядва на ветровете и на морето"6 забави се и разразяването на войната, която се приближаваше по тоя начин. Но трябва да се има пред вид и друго: че онова забавяне на Христовата войска в Гърция през зимата, което беше тягостно и досадно за всички наши хора, бе отредено по милостта на провидението Божие — за да не би и хората и добитъкът да грохнат както поради лошото време, така и от недостиг на съестни припаси, ако посред зима попаднат в пущинаците на Романия.

Между това по съвета на князете и знатните от войската господарят император, който бе винаги загрижен поради разногласията на другарите и поради колебанието у някои от тях, с благочестиво смирение поиска от всички рицари на войската клетва за задължително подчинение и вярност в срок до шест седмици след преминаването през Антиохия. По тоя начин всички безпрекословно биха се подчинявали само по заповедите на господаря император, тъй като поради несговорчивост петдесетниците или пентархите не изпълняваха добре службата си. Господарят император особено се боеше от това, че Господ не се вселява там, гдето има раздори, като имаше пред вид онова пророческо изречение: „Послушанието е по-добро от жертвоприношението"7. Също така излезе заповед от самия августейши император да бъдат записани всички рицари от войската и отделните пентархи доверително да донесат на самия император списъци на имената и местопребиваването на своите другари рицари. Всичко това незабавно бе изпълнено според желанието на премъдрия император.

В това време великият столник на константинополския император, който бе събрал огромна войска, за да разгроми отредите на народния враг — власите8, посредством пратеници помоли господаря император, да му изпрати славната войска на поклонниците Христови в помощ за войната срещу власите, тъй като вече бил свързан мир между самия него и собствения му господар — константинополския император, събрата на неговата власт. През същия този ден и влашкият владетел Калопетър, наричан от своите хора „император на Гърция", чрез писмо поиска помощ от Христовите поклонници срещу гръцката войска. Но и двете посолства бяха изпроводени обратно от господаря император, без да постигнат целта си. Впрочем през време на нашето престояване при Адрианопол напуснаха тоя свят трима отлични рицари, извънредно необходими за войската Христова, а именно Гудберт от Аспирмонт, граф Симон от Спанхайм и Райнолд от Рифенберг. Войската на светия кръст твърде много скърбя заради тяхната смърт.

И тъй на първи март преди средата на четиридесетдневните пости, съгласно с императорското нареждане и както бе уговорено, славният херцог на Аламания потегли от Адрианопол заедно със своите отреди от шваби и баварци. На следния ден, т. е. на 2 март, и останалата войска с господаря император пое желания път към мястото за преминаване през морето, след като прекара при Адрианопол четиринадесет седмици9 през зимата. През време на похода в седмицата на страданието господне и ние, и добитъкът понесохме много несгоди от наводнението на проливния дъжд. През тези дни и благородникът Пото от Масингин, чието здраве бе разклатено, завърши земния си живот на 16 март. След това празнувахме деня на палмите при град Роса, гдето досадният дъжд още по-силно ни връхлетя и по-голямата част от войската поради непроходимостта на пътищата изостави колите и каруците, и започна да товари ездитните коне. Оттук преминахме през град Брахол и най-сетне на 21 март, т. е. в деня преди Тайната вечеря, цялата войска се събра при Галиполи — града, отдето щяхме да преминем морето. И на светия ден на вечерята господня пръв от всички херцогът на Швабия с тържествена церемония премина протока, а на 23 и 24 март преминаха и останалите му другари — всички шваби и баварци.

И тъй на тържественото празнуване на Пасхата, която тогава се случи на 25 март, т. е. на Благовещение, попречиха непрекъснатите проливни дъждове.

 

1През 1190 г.
2В латинския текст стои stratovasilum. Очевидно авторът погрешно е взел собственото име за титла. Грешката е явна, тъй като във византийската служебна йерархия титла „стратовасил" не съществува. В един от кодексите е даден вариант stavovasilum. Тъй като византийското фамилно име Стравовасилий действително е съществувало през XII в. — така се наричал един от пълководците на император Алексий Комнин, — то напълно основателно и в дадения случай в текста можем да възстановим правилната форма (лично име) Стравовасилий вместо погрешното „стратовасил".
3Т. е. определеният от византийското правителство чиновник, комуто било възложено да организира доставката на хранителни припаси за кръстоносната войска.
4Придвижването на кръстоносната войска било определено да стане между 14 февруари и 6 март 1190 г.
5Псалми 2,2.
6Лука 7,25.
7Книга на царете 15,22.
8Власите, т. е. предимно българите от Северна България.
9От 22 ноември 1189 г. до 1 март 1190 г.