Балканите

Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г.

Посещения: 1010

 

Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г., препотвърждаваща владенията на скита „Св. Петка“ в с. Тморане, Скопско, основан и надарен от българския болярин протосеваст Прибо през 30-те години на XIII в. Превод на П. Илчев от П. Петров, Протосеваст Прибо, български феодален владетел в Македония през първата половина на XIII в. Изследвания в чест на Марин С. Дринов, С., 1960, с. 522—523.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

 

391px MilutinstI. Понеже кралството ми установи, че господин баща ми, светопочившият крал, беше придал към манастира „Света Богородица“ в Света гора, Хилендар, скита, посветен на Света Петка, който се намира в Скопската област, край селото, наречено Тморане, и който е бил изграден от някой си загорски протосеваст Прибо в дните на цар Асен. Този скит беше отделен от манастира, когато и Скопие се беше отделило от моето кралство. Когато кралството ми пак завзе скопската страна, върнах отново на манастира гореспоменатия скит да си го владее. И понеже бог по-късно реши и направи родство между кралството ми и превисокия цар на гърците, [който] и стана родител на кралството ми и ми подари скопската страна, затова от своя страна кралството ми написа този хрисовул за извършеното дарение и за утвърждение. Така също кралството ми измоли от господин баща ми и светия цар да се направи златопечатно писмо от страна на неговото свето царство за потвърждение в бъдещите векове, така че манастирът, наречен Хилендар, да притежава гореспоменатия скит с всичките права и с имотите, които е имал от онзи ктитор загорянин [Прибо] или който някой после му е прибавил, а именно: най-първо лозето край черквата, което тя е насадила, и черковните хора, които работят лозето или каквото биха искали да насадят, и в село Вораши закупена земя [купленица] на четири места по 100 къбла, и край Петков кръст наследствена земя [задушна] 15 къбла, и около Тморане 26 зевгара ниви.

II. И все пак кралството ми видя, че малко земя има скитът „Света Петка“; но намери се земя от другата страна на [река] Велика [Вардар] около [село] Свинови, имот [купленица] на ктитора на този скит, протосеваст Прибо, която е била заграбена от временни владелци, та като я намери кралството ми, взех я към царската и я изисках, защото не е ничия бащина, но я е купил протосеват Прибо от [лицата] Арбел и Калогюрги, и отделих от тази земя и дадох на манастира триста големи къбла, а останалото запазих в царската [земя]. И ето междите на тази земя: от горния край до Братилец, до върбата, до Цръквище, а от Цръквище до царския път и тук е междникът [граничният камък]; и от долния край до тополата и до пътя, който отива към Тавор, и тук междник; и през пътя към крушата.

III. И така също кралството ми прибави към това гора да си секат лазове [пътеки? сечища?] и каквото са разчиствали черковните хора. И ето междите в гората: до Манотиното селище и през хълма до Сушица и до Липц Гръдоманов.

IV. Ето и черковните хора, които даде кралството ми на манастира: Десислав и зет му Рад, Ян, Берислав, зет му Драгия и другия му зет Тудор, Драгослав, зет му Витан, Смед, Станко, шурея му Добре, Братиян, Кириак, баджанака му Драгия — всичките тези са отроци. Ето и париците: Гръд, сина му, ковача Стан и зет му Драгия, Нико и зет му Добрен, Блазко, Мирен, брат му Ртат, Братко, Пръве, Грозен, Добре и брат му Драгия, Негослав, Братослав, Беро, Драгослав и зет му Иванко, Волен и брат му Стан и зет му Драгия, Сръдан, Никола, Калиман, Владец, Него, Тихо, Коста, Стан, Радин, Влад баджанака, вдовицата Момена с шестте ѝ деца, другата вдовица, жената на Братослав с шестте ѝ деца.

V. И към това даде кралството ми милост на този скит с всичките му хора да е свободен от всякакви тегоби, малки и големи, които стават в съответното време към града и из полето.

VI. И да не доплащат никакви данъци, малки или големи, нито за земите, нито за сградите, а също и оброк.

VII. И да не им се изисква царското злато (?).

VIII. И градският кефалия да няма там власт, нито някой друг владетел.

IX. И ако някой владетел, който и да е, дори от моите сродници, влезе там и задържи нещо, да плати на кралството ми 12 вола [волии?].

X. И това дарение прибави кралството ми за успокоение на братята от дома, [поставен] на Богородица Хилендарска, така че, който даде бог да господства след кралството ми — било синът на кралството ми, било сродник на кралството ми, било друг някой — и да владее скопската страна, ако някой дръзне и наруши този мой запис, да му отмъсти пречистата Богородица Хилендарска на страшния съд Христов и да бъде прокълнат от дванайсетте върховни свети апостоли и от седемдесетте [апостоли] и от триста и осемнадесетте отци, [членове] на първия [църковен] събор в Никея, и от господаря ми свети Симеон, и от кир Сава, и от мене грешния да бъде проклет в този век и в бъдещия.

Стефан Урош, в Христа бога благоверен крал и самодържец на всички сръбски и поморски земи.