Администрация

Константин Багренородни

Посещения: 10108

 

В съчинението си „За управлението на държавата" (De administrando imperio), което е известно и под името „За народите“ (Περὶ εθνῶν), Константин Багренородни дава съвети на своя син Роман относно външната политика на империята.. Той дава редица сведения за произхода, за начина на живот и за държавното устройство на народите и племената, с които Византия била в допир. В това съчинение се съдържат ценни сведения за българската история, особено за българо-сръбските отношения през втората половина на IX и първата четвърт на X в., за войните между България и Византия по времето на Симеон, за участието на чужди племена като съюзници на Византия срещу България и др.

За написването на De administrando imperio Константин Багренородни е използвал хрониките на Теофан, Георги Монах, Продължителя на Теофан, а така също официални документи, предания и др. Той се отнесъл почти безкритично към изворите, от които се ползвал, поради което сведенията му не винаги са достоверни и в съчинението му се срещат грешки и неточности.

 

II. ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА

 

1. За печенегите и за българите

Ромейският император би се сторил по опасен за българите и може да ги принуди да стоят мирни, ако сключи мир с печенегите, понеже споменатите печенеги са съседи и на българите. Когато поискат — за своя собствена полза или за угода на ромейския император — те лесно могат да се отправят на поход срещу българите и да ги победят и разгромят с по-голямото си множество и сила. Затова и българите полагат непрестанни усилия и старания да живеят в мир и съгласие с печенегите, понеже от честите им нападения и опустошения от опит се научили, че е добре и полезно да са винаги в мир с тях.

 

2. За императорските пратеници, изпращани от богохранимия град в страната на печенегите с хеландии по река Дунав, Днепър и Днестър

Печенежки народ населява и част от България около Днепър, Днестър и другите реки, които се намират на това място1.

И така изпращаният оттук с хеландии2 императорски пратеник може там направо и бързо да намери печенегите и без да отива в Херсон. След като ги намери, пратеникът, без да излиза от хеландиите, праща известие чрез свой човек, като пази при себе си в хеландиите царските дарове. Те идват при него и като се съберат, императорският човек им дава заложници и той също взема от печенегите други заложници, които държи в хеландиите и тогава се договаря с тях. И когато печенегите положат пред императорския пратеник клетва според своите обичаи, той им дава царските дарове, взема от тях колкото иска приятели и се завръща. Но той трябва да сключи с тях такъв договор, че когато потрябват на императора, да му служат срещу русите, срещу българите или турките. Защото печенегите могат да ги надвият всички и понеже често са ги нападали, станали са сега страшни за тях.

 

3. За русите, които пристигат с еднодръвки от Русия в Цариград

Еднодръвките, спускащи се от външна Русия в Цариград, са от Новгород, в който се беше установил Светослав, синът на Игор, княза на Русия. Те са също и от крепостта Смоленск, и от Любеч, и от Чернигов, и от Вишеград. Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев, наречен Самватас. Славяните, които им плащат данък — т. нар, кривичи, лютичи и останалите славянски племена зимно време изсичат еднодръвки в своите планини, снаряжават ги, когато се оправи времето, и като се стопи ледът, ги закарват в близките езера и (понеже те се вливат в река Днепър), оттам те навлизат в тази река и стигат до Киев. Изтеглят лодките, за да ги снаряжат, и ги продават на русите. А русите купуват само дървената част на лодките, развалят старите си еднодръвки и като вземат от тях ведра, весла и останалите необходими предмети, снаряжават лодките си, тръгват през месец юни, спускат се по р. Днепър до град Вятичев3, който плаща данък на русите. Там те се събират в продължение на два-три дена, докато дойдат всички еднодръвки, и тогава тръгват и започват да се спускат по споменатата река Днепър.

Най-напред идват до първия праг, наречен Есупи, което на руски и на славянски означава „Не спи". Този праг е толкова тесен, колкото е ширината на Циканистерия4, а в средата му се издигат стръмни и високи скали, които приличат на острови. Когато прочее водата стига до тях и ги залива, и след това се спуска надолу, причинява голям и страшен шум. Затова русите не се осмеляват да минат през тях. Те слизат наблизо, изваждат хората на брега, а другите вещи оставят в лодките и след това голи изпитват (дъното) с краката си, за да не се натъкнат на някой камък. При това тикат с върлини — едни носа, други средата, а трети задната част на лодката. И така с най-голяма предпазливост те минават този първи праг по края и по брега на реката. А когато преминат този праг, те вземат от сушата останалите мъже, продължават плуването и стигат до другия праг, наречен на руски Улворси, а по славянски Островуни праг, което означава „Островчето на прага". И той е подобен на първия — труден и мъчнопроходим. И пак изкарват хората и прекарват еднодръвките, както и преди това. По същия начин преминават и третия праг, наречен Геландри, което на славянски означава „Ек на прага". По този начин преминават и четвъртия, големия праг, наречен на руски Айфар, а на славянски Неасит, защото пеликаните вият гнездата си в скалите на прага. При този праг мъжете измъкват всички лодки с предната им част на сушата. Които са определени, излизат да стоят на стража при лодките и след това си отиват. Тези стоят на стража зорко поради печенегите. Останалите вземат вещите, които имат в лодките, и прекарват на разстояние шест мили по брега робите във вериги, докато преминат прага. Така преминават на другата страна на прага, като едни теглят, а други носят на рамене лодките си. После, като ги хвърлят във водата, слагат в тях вещите си, влизат вътре и отново започват да плуват. След това стигат до петия праг, наречен на руски Баруфорос, а на славянски Вълнипраг, защото образува голямо езеро. Отново прекарват своите еднодръвки на края на реката, както при първия и втория праг, и стигат до шестия праг, наречен на руски Леанти, а на славянски Веручи, което значи „кипене на водата“ и преминават и него по същия начин. А тук те отплуват до седмия праг, наричан на руски Струкун, а на славянски Напрези, което значи „Малък праг", и стигат до т. нар. брод Крарион, през който херсонците преминават от Русия и печенегите — в Херсон. Този брод е широк колкото хиподрума, а височината му отдолу до мястото, където се намират приятелите, е колкото един хвърлей на стрела от долу на горе. Поради това печенегите се спускат точно на това място и нападат русите. Като преминат това място, те достигат до острова, наречен Свети Григорий. На този остров те извършват своите жертвоприношения, тъй като там има един огромен дъб, и принасят в жертва диви птици. Едни забиват стрели наоколо, други пък слагат късове хляб, месо или това, което всеки има според обичая си. Те хвърлят жребие за птиците — дали да ги заколят и да ги изядат, или да ги пуснат живи. От този остров нататък русите не се страхуват от печенегите, докато стигнат до река Селина5. После, тръгвайки от това  място, те плуват около четири дена, докато стигнат до езерото, което е устие на реката. В него се намира островът Свети Етерий. Като стигнат до този остров, те си почиват там два-три дена и отново снабдяват лодките си с необходимите вещи — платна, мачти и кормила, които носят със себе си. Това езеро е, както се казва, устие на реката и то стига до морето, а до морето се намира островът св. Етерий. Оттам те отиват към реката Днепър и като стигнат благополучно до нея, отново си почиват. При благоприятно време те излизат на брега и отиват до така наречената река Аспрос6, където си почиват по същия начин. След това продължават пътуването си и стигат до Селина, така нареченото устие на река Дунав. Докато минат река Селина, печенегите ги нападат. И ако, както обикновено, морето изхвърли лодки на брега, те извличат всичките, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък те не се страхуват от никого, но като влязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа7, от Конопа до Констанция8, до река Варна9, и от Варна отиват до река Тичина10. Всичко това е българска земя. От Тичина те пристигат в областта на Месемврия и така дотука свършва тяхното твърде мъчително, опасно, пълно с препятствия тежко плуване. Суровият начин на живот през зимата на тия руси е такъв: когато настъпи месец ноември, веднага техните князе излизат с всички руси от Киев и отиват на „Полюдие"11, наречено още „гира", а именно в славянските области на вервианите, другувичите, кривичите, северяните, и на останалите славяни, които са данъкоплатци на русите. Те се хранят там през зимата и когато през месец април ледът на р. Днепър се стопи, отново слизат в Киев. Тогава вземат еднодръвките си, както бе казано по-горе, стъкмяват ги и се отправят към Романия.

 

4. За Черна България и Xазария

И така наречената Черна България12 може да воюва с хазарите.

 

5. За народите, съседни на турките13

И наистина как е възможно християнин да влезе в брачни връзки и да се сроди с неверници, когато канонът забранява това и цялата църква го смята чуждо и несвойствено на християнските повеления? И кой от славните, благородни и мъдри ромейски императори е допуснал подобно нещо? А ако възразят — как ромейският господар император Роман се е сродил с българите и е дал собствената си внучка на господаря Петър българина — трябва да се отговори: господарят император Роман е бил прост и неук човек. Той не е принадлежал към тези, които от край време са отраснали в двореца и които се придържали о ромейските обичаи, нито пък е бил от царски и благороден род. Поради тази причина той вършел повечето работи своеволно и самовластно. И в този случай той не послушал нито църквата, която забранявала, нито се подчинил на заповедта и разпоредбата на Константин Велики. Но той се осмелил да стори това от дръзко и произволно самомнение, което не познава доброто, не желае да се съобрази с пристойното и хубавото, нито да следва предадените ни от бащите ни наредби. Наистина той изтъквал само този благовиден предлог, че чрез това дело се спасяват голям брой пленници християни и че българите са също християни и наши едноверци. Освен това тази, която му била дадена за жена, била дъщеря не на самодържец и законен император, но на третия, последен и още зависим император14, който нямал никаква власт в държавните работи. Бракът на някоя друга от императорските родственици, която стои по-далеч или по-близо до царското благородство, сключен поради обществена полза, по нищо не се различавал от брака на дъщерята на последния и почти без никаква власт (император). Тъй като споменатият господар Роман направи това вън от канона и църковното предание, против разпоредбата и завета на великия и свят император Константин, то още приживе бе много обиждан, хулен и мразен от сената, от целия народ и от самата църква и най-после омразата стана явна. След смъртта си също беше осъждан, хулен и отдаден на презрение, понеже беше извършил нещо недостойно и неприлично за благородната ромейска държава.

 

6. Из хронографията на блажени Теофан

…(Юстиниан Ринотмет) прекратил и сключения с българите мир15, като нарушил и разумно поставените от баща му условия.

 

7. За Далмация и съседните племена

Император Диоклетиан много обичал Далмация, затова извел от Рим хора със семействата им и ги настанил в същата тая Далмация. Понеже се изселили от Рим, те се нарекли римляни и до днешен ден носят това название. Този император Диоклетиан основал града Аспалато16 и в него построил палати, които стоят по-високо от всеки разказ и описание. Техните останки и до днес свидетелстват за някогашното им благодушие, ако и дългото време да ги е унищожило, А пък градът Диоклея17, в който сега живеят диоклийците, е бил построен от самия император Диоклетиан, отдето и жителите на тази страна получили името диоклийци. А пък властта на самите ромеи се простирала до р. Дунав. Те веднъж поискали да преминат реката и да разберат кои живеят отвъд нея. Като я преминали, те намерили невъоръжени славянски племена, които се наричали и авари. И нито те се надявали, че отвъд реката живеят някакви хора, нито пък онези допускали, че отсам реката (има хора). Понеже ромеите сварили аварите невъоръжени и неподготвени за война, те ги нападнали, взели плячка и пленници и се оттеглили. И след това ромеите направили две смени от Пасха до Пасха, като сменявали войниците си, така че на великата и свята събота се срещали тези, които се връщали от стража, и тези, които отивали на тази служба. Близо до морето и под самия този град е т. нар. Салона18, на големина колкото половината от Цариград. На това място се събирали и въоръжавали всички ромеи. След това се отдалечавали оттам и отивали при клисурата, която се намира на четири мили от самия град. Тя и досега се нарича Клисай, понеже (като че ли) заключва тези, които минават оттам. И оттам отишли при реката. Това сменяване съществувало много години и славяните, оттатък реката, наречени също и авари, размислили в себе си и казали: „Тези ромеи, понеже преминаха отсам и намериха плячка, отсега нататък не ще престанат да преминават срещу нас. Затова нека измислим нещо срещу тях." И тъй това решили славяните-авари и веднъж, когато ромеите преминали, те устроили засада, нападнали ги и ги победили. Тогава гореспоменатите славяни взели оръжието им, знамената и останалите военни знаци и като преминали реката, дошли до клисурата. Ромеите, които били там, ги забелязали, но като видели знамената и въоръжението им, помислили, че това са техни съплеменници. Затова, когато споменатите славяни стигнали клисурата, те ги оставили да минат. А онези, след като преминали (клисурата), веднага прогонили ромеите и завладели споменатия град Салона. Заселили се там и след това започнали постепенно да нападат ромеите и погубвали тези, които живеели в полетата и в по-високите места, и (така) завладели техните земи. Останалите пък римляни се спасили в крайбрежните градове, които те и досега владеят. Тези градове са: Декатера, Рауза19, Аспалато, Тетрангурин20, Диадора21, Арви22, Векла23 и Опсара24. Техните жители и досега се наричат римляни.

От времето на ромейския император Ираклий, както ще се каже в разказа за хърватите и сърбите, цяла Далмация и племената около нея — като хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналийци, диоклейци, арентанци, които се наричат и нагани.  …Когато ромейската държава насмалко щяла съвсем да издъхне поради леността и нехайството на тогавашните владетели и най-вече на Михаил Травъл от Амория25, ония, които населявали градовете на Далмация, станали независими и не се подчинявали нито на ромейския император, нито на някой друг. Тамошните племена — хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналити, диоклейци и пагани, като въстанали срещу ромейската власт, станали самостоятелни и независими, никому неподчинени. Както казват, тези племена нямат князе, а само старци жупани, какъвто обичай имат и останалите славини. Повечето от тези славяни не са се покръстили и дълго време останали некръстени. Но във времето на христолюбивия император Василий те проводили пратеници да искат и да го молят да бъдат кръстени тези от тях, които не са кръстени, и да бъдат подчинени на ромейската държава, както от самото начало. Блаженопочившият и славен император, като изслушал думите им, изпратил царски човек със свещеници и кръстил всички, които били некръстени измежду споменатите племена. След покръстването той им назначил князе, които те искали и избирали от оня род, който те обичали и почитали. Оттогава и досега князете им са от техните родове, а не от друг род. А паганите, наречени на ромейски език арентани, из непроходимите и стръмни места, останали непокръстени. И наистина на езика на славяните пагани значи „непокръстени". След това обаче и те отправили молба към славния император и те да бъдат покръстени. Той изпратил (свещеници) и покръстил също и тях. Когато пък ромейската държава, както вече казахме, тръгнала назад поради неспособността и нехайството на управниците, тогава и жителите на далматинските градове станали независими и неподчинени нито на ромейския император, нито на някой друг.

 

8. История на тема Далмация

… И наистина областта Сърбия стои начело на всички останали страни. На север е съседна на Хърватия, а на юг — на България.

 

9. За хърватите и страната, в която сега живеят

… Князът на Хърватия отначало — т. е. от царуването на император Ираклий — се намирал в робско подчинение на ромейския император и никога не е бил подчинен на българския княз. Нито пък българин е воювал срещу хърватите. Само князът на България Михаил Борис тръгнал на поход и воювал срещу тях, но нямал никакъв успех и сключил мир, като дарил хърватите и бил дарен от тях. И никога хърватите не са плащали данък на българите, но двете страни често си правили взаимни подаръци в знак на приятелство.

 

10. За сърбите и страната, в която сега живеят

Сърбите произхождат от некръстените сърби, наречени също и бели, които живеят отвъд Туркия26 в местността, наричана от тях Боики. Съседна с тях е и Франкия, а също и Велика Хърватия, която е некръстена и се нарича още и „бяла". Там още отначало живеели тези сърби. Двама братя наследили от баща си властта над Сърбия и единият от тях, като взел със себе си половината от народа, прибягнал при ромейския император Ираклий. Императорът, като го приел, му дал място за живеене в солунската тема, именно Сервлия27, която оттогава получила това име. Сервли на ромейски език значи роби, поради това и „сервула" на обикновен език се наричат обувките на робите, цервулиани пък — тези, които носят прости и сиромашки обувки. Този прякор получили сърбите28, понеже били роби на ромейския император. А след известно време същите сърби намислили да се върнат в своята страна и императорът ги изпратил. Но когато минали р. Дунав, те променили намерението си и чрез стратега, който тогава управлявал Белград, помолили император Ираклий да им даде друга земя за поселване. Понеже сегашна Сърбия, Пагания, страната на захълмците, Тервуния и земята на каналитите се намираха под властта на ромейския император и бяха опустошени от аварите (те изгонили от тези места ромеите, населяващи сега Далмация и Дирахиум), императорът заселил сърбите в тези места. И те били подчинени на ромейския император. Императорът довел в Рим презвитери, кръстил ги и като ги научил да изпълняват добре повелите на благочестието, разкрил им вярата на християните. Когато България била под властта на ромеите29, този сръбски княз, който беше прибягнал до (закрилата на) императора, умрял; властта взел по наследство неговият син, след това неговият внук и така — и следващите князе от неговия род. След няколко години от тях произлязъл Войслав, от него Родослав, от него Просигой и от него Властимир. До управлението на Властимир българите живеели в мир със сърбите, обичали се едни други и понеже били съседи и имали обща граница, намирали се в робско подчинение спрямо императорите на ромеите и били облагодетелствани от тях. Три управлението на този същия Властимир князът на България Пресиян отворил война на сърбите, искайки да ги подчини. Като воювал три години, той не само че не постигнал нищо, но и погубил по-голямата част от своята войска. След смъртта на княз Властимир управлението на Сърбия взели тримата му сина Мунтимир, Строимир и Гойник, като си разделили страната. В това време станал княз на България Михаил Борис, който искал да отмъсти за поражението на баща си Пресиян, и им отворил война. Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир с дванадесет велики боляри. Тогава от скръб за сина си и по неволя сключил мир със сърбите. Искайки да се върне в България и боейки се да не би сърбите по пътя да му устроят засада, той поискал за охрана синовете на княз Мунтимир Бран и Стефан. Те го завели невредим до границата — именно до Раса30. За тази услуга Михаил Борис им дал големи подаръци. И те му дали от своя страна като подаръци два роба, два сокола, също и две кучета и осемдесет кожуха. Това българите наричат споразумение. Не след дълго време тримата братя, сръбските князе, се скарали помежду си. Единият от тях Мунтимир надделял и понеже искал сам да има управлението, заловил двамата и ги изпратил в България. Той запазил при себе си само Петър, сина на единия си брат Гойник, и се грижил за него, обаче Петър избягал в Хърватия.

За него ще разкажа по-късно. Споменатият брат Строимир, който бил в България, имал син Клонимир, комуто Борис дал за жена българка. От него се родил в България Чеслав. А Мунтимир, който прогонил двамата братя и взел властта, имал трима сина Привеслав, Бран и Стефан. След смъртта му го наследил първият син. След една година споменатият Петър, син на Гойник, напуснал Хърватия и лишил от власт своя братовчед Привеслав с двамата му братя и сам взел властта. Те избягали и отишли в Хърватия. След три години Бран започнал война срещу Петър, но бил победен, заловен от него и ослепен. Две години по-късно и Клонимир, бащата на Чеслав, избягал от България и пристигнал с войската си и влязъл в една крепост в Сърбия, Достиника31, за да завземе властта. Петър воювал с него, убил го и бил владетел още двадесет години. Той управлявал при царуването на преблажения и свят император Лъв, като проявявал към него подчинение и робска покорност. (Петър) се помирил и с българския княз Симеон, който и дори му станал кум. След царуването на този император Лъв, тогавашният стратег в Дирахий32 протоспатарий Лъв Равдух, който след това бил почетен с чин магистър и логотет на дрома, отишъл в Пагания, която тогава се намирала под властта на сръбския княз, за да се срещне и посъветва с този княз Петър по някои служебни работи. Захълмският княз Михаил, завиждайки за това, съобщил на българския цар Симеон, че ромейският император обсипва с подаръци княз Петър, за да повдигне турките и да нахлуят в България. По онова време станала битка между ромеите и българите при Ахелой. Тогава Симеон, обхванат от ярост срещу сръбския княз Петър, изпратил с войска Сигрица Теодор и известния Мармаис. С тях бил и княз Павел, синът на Бран, ослепен от сръбския княз Петър. И тъй българите приближили с измама сръбския княз, при все че му били кумове и били потвърдили с клетва, че няма да претърпи от тях нищо вражеско, измамили го да дойде при тях, веднага го вързали и закарали в България, където той умрял в тъмница. Вместо него на престола се възкачил Павел, синът на Бран, и управлявал три години. Но императорът господар Роман, който държал (при себе си) в столицата княз Захарий, син на сръбския княз Привеслав, го изпратил да стане княз на Сърбия. Той отишъл и започнал война, но бил победен от Павел. Павел хванал Захарий и го предал на българите, които го държали в окови. После, след три години, когато Павел се опълчил срещу българите, (Симеон) отправил против него Захарий, изпратен преди това от господаря император Роман. Захарий изгонил Павел и сам взел властта над сърбите. Спомняйки си за благодеянието на ромейския император, той веднага се обявил против българите и съвсем не искал да им се подчини, а да бъде подвластен по-скоро на ромейския император. Поради това Симеон проводил срещу него войска начело с Мармаис и Сигрица Теодор, чиито глави и оръжие Захарий изпратил като трофей на ромейския император. Тогава още продължавала войната между ромеи и българи. Както и князете преди него, които провождали пратеничества при ромейските императори, така и той никога не престанал да им се подчинява и да им служи. Симеон отново изпратил друга войска с Книн, Имник и Ицвоклия срещу княз Захарий, като проводил с тях и Чеслав. Тогава Захарий, изплашен, избягал в Хърватия. Българите известили на жупаните да дойдат при тях и да приемат за княз Чеслав, измамили ги с клетви, завели ги до първото селище и веднага ги оковали. После влезли в Сърбия и вдигнали целия народ от мало до голямо и го закарали в България. Някои пък избягали и отишли в Хърватия и страната запустяла. По онова време българите отишли на поход в Хърватия начело с Алогоботур и там всички били избити от хърватите. След седем години Чеслав с други четирима души избягал от българите и от Преслав отишъл в Сърбия. В страната той намерил само петдесет мъже, които нямали ни жени, ни деца и изкарвали прехраната си с лов. Като завладял с тях страната, той изпратил вест на ромейския император и поискал от него съдействие и помощ, като обещавал да му служи и да се подчинява на неговите наредби като предишните князе. Оттогава ромейският император не престанал да го облагодетелства, та сърбите, които Симеон бил прокудил и които живеели в Хърватия, в България и в останалите страни, като се научили за това, се събрали при него. И в столицата дошли някои бегълци от България. Императорът на ромеите ги снабдил с дрехи, обсипал ги с щедрости и ги изпратил при Чеслав. Така чрез богатите дарения на императора на ромеите той устроил и заселил страната и, както по-рано, е робски подчинен на ромейския император. Като устроил страната със съдействието на императора и с многобройните му благодеяния, той бил утвърден за княз в нея.

Князът на Сърбия отначало, т. е. от царуването на император Ираклий, е робски подчинен на ромейския император и никога не се е подчинявал на българския княз.

 

11. За народа на печенегите

Четирите племена на печенегите, а именно племената от областта Куарцицур, областта Сирукалпей, областта Вороталмаг и областта Вулацопон се намират оттатък р. Днепър в областите по на изток и по на север и са обърнати към Узия, Хазария, Алания, Херсон и останалите области. Останалите четири народа лежат отсам р. Днепър, в по-западните и по-северни земи, а именно: областта Гиазихопон граничи с България, областта долна Гюла е съседна с Туркия, областта Харавой е съседна с Русия, а областта Ядвиертим граничи с местата, подвластни на Русия: ултините, древляните, лензенините и другите славяни. Печенегия отстои от Узия и Хазария на пет дена път, от Алания на 6 дена, от Мордия33 на 10 дена, от Русия на един ден, от Туркия на 4 дена, от България на половин ден път. Тя е близо до Херсон и още по-близо до Босфор34. По времето, когато печенегите били изтласкани от своята страна, някои от тях по собствено желание и решение останали там да живеят с казаните узи и досега са между тях. Но те имат такива белези, които ги отличават и показват кои си били те и как са се отделили от своите сънародници: дрехите им са къси до коленете и ръкавите им са отрязани до лактите, като че ли показват с това, че са откъснати от своите съплеменници. Отсам р. Днепър, в областта, обърната към България, до бродовете на същата река има запустели крепости: първа крепост, наречена от печенегите Аспрон35, понеже скалите му изглеждат белезникави, втора крепост Тунгате36, трета крепост Кракнакате37, четвърта крепост Салмакате38, пета крепост Сакакате39, шеста крепост Гиесикате40. В самите основи на старите крепости се намират някои останки от църкви, също и кръстове, издялани от шупливи камъни. Поради това някои разказват, че някога там са живели ромеи.

 

12. За родовете на „Каварите" и „ Турките"

Първият род, който се отделил от хазарите, е споменатият вече род на каварите41, вторият е Неки, третият — Мегери42, четвъртият — Куртугерматон, петият — Тарианон, шестият — Тенах, седмият — Кари, осмият — Каси. Свързани помежду си по тоя начин, каварите се поселили заедно с турките в земята на печенегите. Повикани след това от христолюбивия и славен император Лъв, те преминали (р. Дунав), воювали с всички сили срещу Симеон и го победили. Като го преследвали, те стигнали чак до Преслав, обградили го в крепостта, наречена Мундрага, и се върнали в страната си. По това време техен предводител бил Лиунтик43, синът на Арпад. След като Симеон отново сключил мир с императора на ромеите и се почувствал в безопасност, отправил пратеници при печенегите и се споразумял с тях да поведе война срещу турките и да ги унищожи. И когато турките отишли на поход, печенегите заедно със Симеон нападнали турките, изтребили напълно техните семейства и безмилостно прогонили оттам тези турки, които охранявали страната. Турките, като се върнали и намерили страната си така разорена и опустошена, настанили се в земята, която и днес населяват, наречена според имената на реките, споменати по-горе. А мястото, на което преди това са били турките, се нарича по името на минаващата оттам река — Етел и Кузу. Там живеят сега печенегите. А турките, прогонени от печенегите, дошли и се поселили в земята, в която и сега живеят. В това място има някои стари паметници: най-напред мостът на император Траян в началото на Туркия, след това Белград на три дена път от този мост, където е кулата на светия и велик император Константин. Пак по течението на реката се намира така нареченият Сирмиум на два дена път от Белград. Оттук започва непокръстената Велика Моравия, която турките унищожили и която преди това управлявал Светополк. Тези са паметниците и названията на р. Дунав. По-горните области, където е цялото поселение на турките, се наричат сега по името на течащите там реки. Тези реки са следните: първа река Тимизис44, втора река — Тутис45, трета река — Морисис46, четвърта (река) Криеос47 и още една река Тица48. От източна страна с турките граничат българите, където ги отделя р. Истър, наричана още Дунав, а от север — печенегите, от запад — франките и от юг — хърватите.

 

13. За страната Моравия

Светополк, князът на Моравия, бил храбър и страшен за съседните нему народи. Същият Светополк имал трима сина. При смъртта си той разделил страната си на три части и оставил по една част на тримата си сина. Първия оставил като велик княз, а другите двама да бъдат под заповедта на първия син. Посъветвал ги да не живеят в раздор и да не бъдат един против други, като им дал следния пример: донесъл три пръчки, вързал ги и ги дал на първия да ги разчупи, а когато той не могъл, дал ги тогава на втория, после и на третия. След това разделил трите пръчки и дал по една на тримата. Те ги взели и когато им било казано да ги счупят, веднага ги счупили. Чрез този пример той ги посъветвал и казал: „Ако живеете неразделно в единодушие и любов, вие ще бъдете необорими и непобедими от враговете. Ако ли пък у вас се появи вражда и съперничество и се разделите на три владения, без да се подчинявате на първия брат, (вие) взаимно ще се унищожите и ще бъдете напълно изтребени от съседните ви врагове." След смъртта на Светополк те прекарали в мир една година, но когато всред тях се появила вражда и несъгласие и те започнали междуособна война, турките дошли, изтребили ги напълно, завладели страната им, в която и досега живеят. А онези, които останали от тоя народ, се пръснали и избягали при съседните народи — при българите, турките, хърватите и при останалите народи.

 

14. Земеописание от Солун до р. Дунав и град Белград, Туркия и Печенегия, чак до хазарската крепост Саркел до Русия и до Некропилите49 които се намират на Понтийското море близо до р. Днепър, както и до Херсон и до Босфор, където са градовете на областите, след това Меотийското езеро50, наричано още и море поради големината си и до така наречения град Таматарха51, освен това и на Зихия, Папагия, Казалия, Алания., Абазгия и чак до града Сотириупол52.

От Солун до р. Дунав, където се намира крепостта, наречена Белград, има осем дена път, ако не се върви бързо, но с почивки. Отвъд р. Дунав, в земята Моравия и отсам, между р. Дунав и Сава, живеят турките. От областите на долното течение на р. Дунав, срещу Дистра53, се простира Печенегия и населената от печенегите земя стига чак до хазарската крепост Саркел. В тази крепост има гарнизон от триста души, който се сменява всяка година. На техен език Саркел значи „бял дом“.

От Босфор започва устието на Меотийското езеро, което от всички се нарича и море поради големината му. В това Меотийско море се вливат много и големи реки. От северната му страна се влива р. Днепър и русите преминават в Черна България, в Хазария и в Сирия54.

 

15. За славяните в темата Пелопонес за милинги, езерити и за плащания от тях данък, както и за жителите на града Майна55 и за данъка,, плащан от тях

Славяните от темата Пелопонес във времето на император Теофил и на неговия син Михаил се отцепили, станали независими и вършели опустошения, поробвания, плячкосвания, пожари и грабежи. През царуването на Михаил, сина на Теофил, бил изпратен протоспатарий Теоктист, по прякор Вриений, за стратег на темата Пелопонес, с голяма и силна войска от тракийци, македонци и от останалите западни теми, за да воюва с тях и да ги подчини. Той подчинил и покорил всички славяни и други непокорни (жители) от темата Пелопонес. Останали само езеритите и милингите около Лакедемония и Елос. Там има голяма и твърде висока планина, наречена Пентадактилос, която се вдава като шия в морето на голямо разстояние. Понеже местността е неудобна, те се поселили по склоновете на планината, на едната страна милингите, а на другата езеритите. И споменатият протоспатарий Теоктист, стратег на Пелопонес, който успял да подчини и тях, наложил (данък) на милингите 60 номизми, а на езеритите 300 номизми, които те плащали, докато той бил стратег. Споменът за това и до днес е запазен у местните жители. А при царуването на господаря император Роман, протоспатарий Йоан Протевон, стратег на тази тема, съобщил на господаря Роман относно милингите и  езеритите, че са се разбунтували и не се покоряват нито на стратега, нито на императорска заповед, а се държат като независими и самовластни. Не приемат предводител от стратега, не се съгласяват да отиват заедно с него на поход, нито да изпълняват някоя друга държавна служба. Но докато пристигне това съобщение, за стратег на Пелопонес бил назначен протоспатарий Кринита Аротра. Когато съобщението на протоспатарий Йоан Протевон, стратег на Пелопонес, пристигнало и било прочетено пред господаря император Роман,станало известно въстанието на споменатите славяни и тяхното непослушание или по-скоро непокорство към императорските заповеди. Тогава същият протоспатарий Кринит получил заповед, щом те са стигнали до толкова голям бунт и неподчинение, да излезе на поход и да воюва срещу тях, да ги покори и изтреби. И тъй като започнал да воюва срещу тях от месец март, изгорил посевите им и опустошил цялата им земя, но те му се противопоставяли и съпротивявали чак до месец ноември. Тогава, като видели, че загиват, те поискали да водят преговори, да се подчинят и да получат опрощение за предишните си прегрешения. Тогава споменатият протоспатарий и стратег Кринит им наложил по-голям данък от този, който плащали — на милингите освен 60 номизми, които по-рано плащали, още 540 номизми, та целият им данък станал 600 номизми, а на езеритите от 300 номизми, който плащали по-рано, други 300 номизми, така че целият им данък станал 600 номизми. Протоспатарий Кринит събрал и внесъл този данък в богохранимото съкровище. Когато протоспатарият Кринит бил преместен в тема Елада и протоспатарият Варда Платипод бил назначен за стратег в Пелопонес, започнало безредие и бил повдигнат бунт от страна на протоспатария Варда Платипод и неговите съмишленици, протоспатарии и началници, които изгонили от темата и протоспатарий Лъв Aгeласт. Тогава внезапно и славизианите нападнали същата тема и славяните езерити и милинги проводили пратеник до господаря император Роман, като искали и го молили да им опрости добавките върху данъка и те да плащат, колкото по-рано са плащали. Понеже, както казах, славизианите нахлули в темата Пелопонес и императорът се опасявал да не би и те да се присъединят към славяните и да причинят пълно унищожение на тази тема, то той им дал хрисовул да плащат данък колкото и по-рано — милингите 60 номизми, а езеритите 300 номизми. И тъй това е причината за добавката върху данъка на езеритите и милингите а също и за нейното премахване.

Жителите на крепостта Майна не са от рода на споменатите славяни, но произлизат от по-старите ромеи и до днес се наричат „елини" от местните жители, защото в престаро време били езичници и идолопоклонници, както и древните елини. Те се покръстили при царуването на славния император Василий и станали християни. Мястото, в което живеят, е безводно и мъчнопроходимо, но богато с маслини и с това те се задоволяват. Това място е разположено до нос Малеа, т. е. отвъд т. нар. Езеро, до морския бряг. Понеже те са напълно подчинени, приемат предводител от стратега, подчиняват се и изпълняват наредбите на стратега и плащат данък още от най-старо време 400 номизми.

 

16. За войната на Симеон с маджари и византийци

След това императорът назначил Подарон и Лъв Арменец за подначалници на императорската флота, а за началници на дромония56 той назначил Михаил Старецът, който тогава бил пръв гребец на дромония, а преди това бил втори гребец в агрария57 на христолюбивия господар Василий и другия Михаил, по прякор Варкала, който по-рано бил пръв гребец във флотата при патриций и друнгарий Евстатий, когато той прекарал турките и воювал с българския княз Симеон. И тъй Симеон, князът на България, като узнал, че флотата е пристигнала при реката и че тя ще прекара турките срещу него, направил леси, т. е. въжета — много здрави и устойчиви, за да не могат турките да преминат. Това изобретение попречило отначало на турките да преминат. Тогава споменатият Михаил Варкала заедно с двама други моряка грабнали щитовете и мечовете си и с мъжествен и силен устрем изскочили от хеландия, прерязали лесите, т. е. въжетата, и открили достъп на турките. Като видели Варкала, турките много се удивили на неговата храброст, понеже той сам, последван от двама моряка, прерязал въжето; те казали с възхищение, че би трябвало да бъде назован патриций и да бъде началник на флотата. Императорът, като чул за храбростта на Варкала, го направил втори гребец в императорския дромоний.

 

1Тук вероятно се загатва за по-раншните български владения отвъд Дунав.
2Тип византийски военен кораб, каран с весла и платна, употребяван извънредно много поради бързината и лекотата си. Хеландиите служели за пренасяне на войски.
3Сиреч град на вятичите. Славянското племе вятичи населявало земите по горното течение на р. Ока и нейните притоци Жиздр и Угра.
4Циканистерий - дворцов манеж, където императорите се упражнявали в езда на кон и игра на топка. Намирал се на западния бряг на Босфора и имал размери приблизително 60 на 120 м.
5Селина — дн. Сулина, един от ръкавите на р. Дунав.
6Аспрос — т. нар. Цариградско устие на р. Днестър.
7Конопа — селище на южния ръкав на делтата на р. Дунав. Не се знае с кое днешно селище трябва да се отъждестви.
8Констанция — дн. гр. Констанца (Кюстенджа) в Румъния.
9Река Варна — дн. река Провадийска, която се влива в Девненското езеро при гр. Варна.
10Река Тичина — т. е. Тича, днешната р.Камчия.
11Полюдие се наричала обиколката на руския княз из подвластните му области, за да събира данък. Освен данък, който обикновено се давал в натура, населението трябвало да храни княза и дружината му през време на неговия престой в областта.
12Черна България се намирала около Азовско море и долното течение на р. Кубан. Начело на тази държава застанал най-старият син на Кубрат. Черните българи били покорени от хазарите. След X в. тяхното име не се споменава.
13С името „турки“ Константин нарича тук маджарите.
14Сиреч дъщеря на Христофор, който бил провъзгласен от Роман Лакапин за съимператор, но фактически нямал никаква власт. Константин Багрянородни се отнася с нескрито пренебрежение към Роман Лакапин и неговите синове, понеже бил изместен от тях в правата си на законен византийски владетел.
15Става дума за мирния договор от 681 г.
16Аспалато— дн. град Сплит.    
17Диоклея — областта Дукля, обхващала Зета с днешна Черна гора.
18Салона — дн. гр. Солин. В този град Диоклетиан прекарал последните дни от живота си, но градът не е бил основан от него. Салона е бил разрушен от аварите.
19Payза - дн. гр. Дубровник (Рагуза).
20Тетрангурий— днешният гр. Трогир.
21Диадора — днешният гр. Зара (Задар).
22Арви - дн. Раб.  
23Векла — дн. Крк.
24Опсара — дн. Црес.
25Византийският император Михаил II (820—829).
26C Туркия тук са означени маджарските земи.  
27Сервия — (дн. Серфидже) в Македония. Константин Багренородни неправилно сближава името на гр. Сервлия със Сърбия (Сервлия).
28Обяснението, което Константин Багренородни дава за името сърби, е твърде наивно.
29Под израза „когато България беше под властта па ромеите" тук се разбира времето, когато българските земи принадлежали още на византийската империя, т. е. преди 680 г.
30Раса, град на р. Рашка до Нови пазар в днешна Сърбия.
31Дестиник се намирал в Сепичкия или Приеполския край, вероятно днешно Сеника.
32Дирахиум — гр. Драч.
33Мордия — страната на мордвите, едно от най-големите източнофински племена, което заемало земите между реките Волга, Ока, Сура и притоците на Мокша.
34Става дума за Кимерийския Босфор, днешния Керченски полуостров.
35Аспрон — ди. Акерман.
36Тунгате — укрепление на запад от р. Днепър.
37Кракнакате — днешният гр. Сороки, на десния бряг на р. Днестър в Бесарабия.
38Салмакате — нелокализирано.    
39Сакакате — нелокализирано.
40Гиесикате — нелокализирано.
41Както се вижда от контекста, каварите са едно от хазарските племена.
42В това име някои учени виждат корена на названието „маджари".
43Лиунтик — син на Арпад, предвождал маджарите в похода им срещу българите през 895 г.
44Тимизис — вероятно днешната р. Темеш.
45Тутис — вероятно днешната р. Бега.
46Морисис — днешната р. Марош.
47Крисос — днешната р. Кереш.
48Тица — днешната р. Тиса.
49Некропила — залив на черноморското крайбрежие близо до устието на р. Днепър.
50Меотийско езеро — Азовско море.
51Таматарха — неуточнен.
52Сотириупол — нелокализиран.
53Дистра — дн. Силистра.
54Тук вероятно има някаква грешка. Вместо Сирия би трябвало да стои Зихия — област па северния черноморски бряг до Хазария.
55Майна — византийска крепост на полуостров Тенарос.
56Дромоните били вид бойни кораби, карани от гребци. Императорските дромони били разделени на няколко групи. По времето на Лъв VI бил построен специален дромоний, на който императорът правел своите разходки по море, придружен от най-висши сановници.
57Аграрион се наричал специален кораб, боядисан в пурпурно червен цвят и богато украсен, с който византийският император се разхождал в Босфора.

 

X

Right Click

No right click