Администрация

Константин Багренородни

Посещения: 10105

 

В съчинението си „За церемониите" авторът описва подробно церемониала във византийския двор. За написването му той използвал други съчинения от този род, като включил изцяло „Клиторология" на Филотей от 899 г. Важни за нас са сведенията за българо-византийските отношения по времето на цар Петър и за мястото, което било отреждано на българските пратеници във византийския двор, за някои български титли и др.

 

III. ЗА ЦЕРЕМОНИАЛА ВЪВ ВИЗАНТИЙСКИЯ ДВОР

 

1. Какво трябва да се спазва на първа януари, на празника на св. Василий

…Той1 влиза, поддържан от катепана2 на императорската охрана и от логотета на дрома3, пада ничком и се покланя на владетелите и след това го отвеждат на малко разстояние от императорския трон. Логотетът му задава обикновените въпроси, протонотарият4 на дрома донася неговия панер5 и след като панерът бива напълнен, отново пада на земята, покланя се и си отива. И отново по знак на препозита6 влиза остиарият7, който държи златната пръчка и въвежда втората група, приятелите българи, дошли според обичая да празнуват Коледа с христолюбивите императори. И след като към тях бива изпълнен споменатият церемониал, и те излизат.

 

2. Поход срещу Крит

Походът срещу остров Κрит и въоръжението на флотата и конницата във времето на Константин и Роман Багренородни, верни в Христа императори, седми индикт

(Предвижда се) за  четирите тракийски тагми като заплата и подарък на войниците вместо дрехи 171 литри злато, 29 (номизми) и девет скарамангии. За четирите македонски тагми като заплата и подарък на войската вместо дрехи 130 литри злато, 68 (номизми), 20 скарамангии.

 

3. Приветствие на идващите от България пратеници към императора

Как е богоувенчаният император, духовният дядо на поставения от Бога владетел на България? Как е императрицата и господарката? Как са императорите, синове на великия и височайши император, и останалите му чеда? Как е светейшият вселенски патриарх, как са двамата магистри, как е също и целият сенат? Как са четиримата логотети?

Въпросите на логотета към тях: „Как е духовният внук на нашия свят император (поставеният) от Бога владетел на България? Как е (поставената) от бога владетелка? Как са канартикинът, вулиатарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? Как са шестимата велики боляри? Как са останалите вътрешни и външни боляри? Как е целият народ?"

След като той си променил титлата и бил възприет като син, българите запитвали по тоя начин:

„Как е великият и височайши император, който стои на златния трон? Как е императорът8, син на великия, височайши император, и останалите му чеда? Как е императрицата и господарката? Как е светейшият вселенски патриарх? Как са магистрите, проконсулите, патрициите? Как е целият сенат? Как са военачалниците и войските на светия император?“

Запитването на логотета към тях: „Как е духовният син на нашия свят император, (поставеният) от Бога владетел на България? Как е (поставената) от бога владетелка на България? Как са дъщерите и синовете на духовния син на императора? Как са шестимата велики боляри? Как са останалите вътрешни и външни боляри? Как е обикновеният народ?"

 

4. Обръщения в писмата до чуждите народи

...До поставения от Бога владетел на България.

„В името на Отца и Сина и светия Дух, единия и единствен истински Бог наш. Константин и Роман, верни в същия Бог императори на ромеите до обичния ни и наш духовен син и (поставен) от Бога владетел на христианнейшия народ на българите." Така се пишеше доскоро. А сега: Константин и Роман в Христа бога благочестиви самодръжци императори на ромеите до обичния наш духовен син господар, споменатия цар на България.“

 

5. Точно описание на реда на императорските приеми и на званието и чина на всеки от великодостойниците, съставено въз основа на стари клиторологии при христолюбивия и премъдър наш император Лъв през месец септември, трети индикт, 6308 г. от сътворението на света от императорския проспатарий9 атриклиний10 Филотей.

Трябва да се знае, че само тези шест чина11 обядват с императорите на отделната трапеза, а всички останали спадат към втория чин, например двамата магистри. Ако някой от тях е удостоен със служба, той се предпочита пред другия, дори и да е последен. След това (идва) ректорът12, синкелът13 на Рим, синкелът на Константинопол. Ако има синкели и на източните патриарси, те се предпочитат пред тях, според реда на собствените им патриаршии. След това по същия начин (идва) архиепископът на България и патрициите евнуси. Който от тях е на служба, се предпочита пред другия.

Приятелите, които идват от (хуните) или българите, при поканването на общите приеми ще бъдат извикани на четвърто или пето място от лява страна. Безспорно и самите те попадат в реда на патрициите, на стратезите и на всички началници, причислени към чина на патрициите, и вкусват също и те от второто ястие на императорската трапеза. Между деветнадесетте от участниците в угощенията те биват поканвани на осмо или девето място, понеже спадат към категорията на споменатия разред. Пратениците на франките, ако имат някаква служба, ще бъдат повикани след това. Ако са неслужебни лица, те спадат към чина на официалиите.14 Приятелите, които идват от другите племена, спадат всички към чина на спатарокандидатите15.

Рождество Христово, на който ден се слага угощение на деветнадесетте акувити.

Трябва вие, приятели, в този светъл и славен ден на Рождество Христово, когато се слага разнообразното и необикновено угощение на 19-те акувити, при отговяването на царската трапеза във великата църква да извикате да обядват с нашите христолюбиви императори велможите от императорския синклит, на брой 12, именно магистрите, препозити, проконсули, патриции, стратези и офикалии, които императорите се решили да приемат. Да ги въведете без собствените им хламиди, облечени само в камизии16. Ако има поканени стратези, да бъдат въведени, облечени в своите скарамангии, заедно с друнгария на виглата17. На почетната трапеза на 19-те акувити трябва да поканите двама магистри, проконсулите патриции, шест стратези, двама приятели българи, двама официални от службата на военния логотет и двама по-низши. Така че да бъдат поканени при императора дванадесет на брой приятели подобно на дванадесетте апостоли. Те трябва да вървят в редица по реда на достойнството на всеки един, облечени в своите хламиди и да минат пред масите обути в собствените си обувки и да бъдат въведени след пристигането на царските служители, които сервират, и на музикантите. Разбира се, кастризият18 на императорската трапеза взема знак от горестоящия славен препозит, идва с поканените до трите стъпала при царската трапеза и ги нарежда в кръг около почетната трапеза, за да бъдат поканени специално по-близко ония приятели, които императорът поиска. В акувитите от двете страни вие трябва да поканите на този светъл и славен ден целия сенат, обут в обувки, именно асекрети19, хартуларии20 на главните секрети, от спатарокандидатите надолу до ипатите, дисипатите21, комити на схолите22, силенциарии23, протектори24, евтихиофори25, скиптрофори26, началници на различните тагми, на брой 168, двадесет и четири агаряни от претория, дванадесет души от приятелите българи и дванадесет бедни братя27. Те трябва да вървят наредени в редица по следния начин: сенаторите — разпределени на две страни според своите достойнства и различия в службите си. Агаряните да бъдат пред лицето на императорите, на шестата и седмата трапеза, българите — на деветата трапеза от същата страна; също и бедните да бъдат поканени на деветата трапеза от лява страна, където е мястото на друнгария. След пристигането на първите поканени на императорската трапеза приятели трябва да бъдат въведени и всички други по следния начин: всички сановници със собствените си облекла, хламиди и обувки по реда на своето достойнство и служба.

Ако Рождество Христово се падне на четвъртия или петия ден от седмицата и от този ден започне да се извършва приемът на акувитите, вие трябва в неделята на същата седмица, преди да бъдат поканени патриархът и игумените, да отпразнувате така нареченото угощение на дългокосите28, като се подберат приятели за угощението на трапезата — магистри, антипати, патриции, стратези на брой осем, двама българи приятели и двамата димарси на венетите и прасините29. Да се въведат и да се изведат облечени в хланиди30, според както беше обяснено по-горе.

На деветия ден от същото (угощение) на акувитите става вечерята, наречена тригетик,31 и вие трябва да поканите да участват на царската вечеря дванадесет приятели, а именно: магистри, антипати, патриции, стратези — осем, двама приятели българи и двамата димарси на едната и на другата партия. Императорът ги поканва сутринта чрез атриклиния и след като бъдат поднесени ястията, влизат всички поканени за сътрапезници на императора на вечерята; всички идват и си отиват със собствените си облекла и обувки в описания по-горе ред и начин.

Официалиите също (се явяват) в собствените си камизии, разбира се, без хламидите си. На златната трапеза, сложена във великолепния златен триклиний, в който е поставен блестящият златен пентапиргий32, вие трябва да поканите на съвместно угощение с императора измежду споменатите магистри, антипати, патриции, стратези, официални, секретики33 от службата на стратиотика и по-надолу, както и асекрети, също комити на схолите и скрибони34, двама приятели от българите — всичко на брой 30 души. На следните четири околовръстни маси в абсидите да бъдат поставени от службата на императорските кандидати, веститори35, силенциарии, драконарии36, скиптрофори, симиофори37, и сенатори — на брой 36; пленени агаряни от големия преторий на брой 18 и от приятелите българи 18 души. Те да бъдат въведени и да бъдат наредени преди влизането им. Видните сътрапезници на златната императорска трапеза със собствените си дрехи и хланиди, а приятелите българи да бъдат поканени с чин на стратег от лява страна на трапезата при (поднасянето) на второто ястие, така че да бъдат считани пети или шести по ред приятели. Всички трябва да бъдат наредени от едната и другата страна съобразно с почитта, която съществува на чина на всеки един. От мястото на току-що споменатите да бъдат пък наредени на едната и на другата страна тези, които имат чин кандидати, и по-долните от тях, така че да застанат на двете почетни маси. На по-долните маси трябва да се наредят от лява страна пленените агаряни, а на другата маса — всички приятели българи. Всички те трябва да бъдат въведени и изведени по следния начин: всички от сената и тагмите със собствените си одежди, агаряните — облечени в бяло, без пояси и обути, а пък българите в обикновените си дрехи. Трябва да се внимава, когато започнат да свирят музикалните инструменти и се подхване обичайната мелодия, всички да станат, за да приветстват господарите, като отново си свалят хламидите. След като се поднесе десертът, отново да си ги сложат, за да излязат с тях, когато си отиват.

На шестия ден от същата седмица се прави вътре в палата светска процесия със съответните дрехи и се въвеждат приятелите българи с подаръците от България. Устройва се прием в същия великолепен триклиний, на същата златна трапеза. Ние трябва да поканим за императорското угощение приятелите от чина на магистрите, антипатите и други, заедно с приятелите българи, друнгария на виглата и доместика на иканатите38, на брой 30 души. Трябва да се наредят и въведат според споменатия образец от първия ден. На по-долните маси трябва да се поканят 54 души от комитите и от кентарсите39 на аритмите и иканатите, а от приятелите българи — 18 души. Българите трябва да бъдат наредени на последната маса долу — сами. Те трябва да бъдат въведени и изведени със собствените им скарамангии.

На така наречената нова неделя, след празнуването на Пасхата, се извършва тържествена процесия в пречистия храм на Светите апостоли. След като се свърши божествената литургия, в споменатия триклиний започва угощението в понеделник и нашият светейши патриарх обядва с императора на отделна маса; свикват се на угощение с императора приятели, също както това става в понеделник на втория ден на Великден. На другия ден след Томина неделя става приемът без танци и императорът сяда на отделна трапеза в Юстиниановия триклиний със своя дивитисий40. Трябва да поканим на угощението от чина на магистрите, препозити, антипати, патриции, официални и всички останали, които са обути в обувки, според колкото хора може да побере трапезата. Всички трябва да бъдат въведени и изведени със собствените им дрехи и хланиди. Поканените трябва да слушат изпълняваната от музиката мелодия и да станат в определеното време, за да приветстват господарите. На другия ден след този прием става заключителното конно състезание, приятелите от България се изпращат в страната им и трапезата се слага в разкошния триклиний на катизмата41. С императора обядват препозити, патриции, официални, протоспатарии, хартуларии, ипати, веститори, силенциарии, актуарият42 и тези, които се грижат за илиака43, и завеждащият молбите — на брой колкото побира трапезата.

 

1T. е, управителят на Дара.
2Началник на личната императорска охрана. Императорската лична прислуга и охрана се деляла на пет групи: кандидати, спатарокандидати, спатарии, стратори и мандатори. Всяка група носела специално облекло и имала отличителни знаци (огърлици, саби и др.). Началникът на императорската охрана се наричал протоспатарий, катепан или доместик.
3Оттук ce вижда, че пратениците били въвеждани при императора от логотета на дрома. Той им задавал въпроси и отговарял от името на императора. Освен грижите за пътищата и съобщенията, в задълженията на логотета на дрома влизало посрещането и изпращането на чуждите пратеници.
4Протонотарият бил началник на канцеларията на логотета на дрома.
5Даровете, които чуждите пратеници носели на византийския император при прием във двореца, били поставяни в специален панер или кошница. След като панерът бивал напълнен, специални служители го отнасяли в императорския гардероб.
6В императорския дворец имало няколко вида препозити  praepositus sacri palatii, propositus sacri cubiculi и др. Тук става дума за praepositus sacri cubiculi, който бил началник на служителите при императорските покои. Той играел голяма роля при организирането на тържествени приеми в двореца. Изпълняващият тази длъжност бил обикновено евнух.
7Остиарий — вратар. Имало два вида остиарии — дворцови и църковни.
Дворцовият остиарий стоял при завесата в залата за приеми и въвеждал гостите при императора. Като атрибут той държал златна пръчка.
8T. е. интересували ce за Роман II, син и съимператор на Константин Багренородни.
9Титлата протоспатарий обикновено се давала на служители в двореца. Протоспатариите вземали участие в дворцови тържества и били облечени в бяла дреха, бродирана със злато, и носели златна огърлица, украсена със скъпоценни камъни.
10Атриклиният ce грижел за триклиния, въвеждал и нареждал гостите на императорската трапеза. Атриклиният трябвало да знае много добре дворцовата йерархия.
11Т. е. цариградският патриарх, кесарят, нобилисимът, куропалатът, василеопаторът и патриция зости. Кесарят бил на първо място след императора. Тази най-висока титла се давала само на едно лице — на брата или на друг най-близък роднина на императора. От XII в. нататък значението на кесаря намаляло и той идва на второ място след севастократора. Нобилисимът по ранг бил на второ място след кесаря. И той бил член на императорската фамилия. Титлата василеопатор, т. е. баща на императора, за пръв път била дадена през 894 г. от император Лъв VI= Василеопаторът идвал на четвърто място: след кесаря, нобилисима и куропалата. Титлата патриция зости се давала само на една жена. По-късно патриция зости става нещо като придворна дама. Тя имала право да присъств на дворцовите празници и по ранг стояла между най-висшите велможи — магистъра и куропалата.
12Титлата ректор била твърде висока. Ректорът вземал участие в тържествата и двореца, без да изпълнява определена служба. Има случаи обаче, когато той се явява като командващ армия или заема други важни длъжности.
13Синкели ce наричали църковни служители, които били най-доверените лица на епископа или патриарха.
14Офикиалиите на брой 60 били началници на различните служби в императорския дворец. Те отговаряли лично пред императора за изпълнението на неговите заповеди.
15Титлата спатарокандидат била твърде ниска в дворцовата йерархия и се давала на голям брой чиновници и дворцови служители. Спатарокандидатите носели сабя като отличителен белег за своя ранг.
16Камизий — долна дреха, хитон. У персите и арабите съществувал обичай да бъде даряван с тържествена дреха от владетеля този, който е бил назначен за управител на област. Този обичай преминал и във Византия.
17Началник на външната стража на двореца. Той бил длъжен да проверява стражата както през деня, така и през нощта. Друнгарият имал и съдебна власт. Пред неговия съд се разглеждали всички случаи, свързани със сигурността на двореца.
18Служителят, който слагал хляба на трапезата на императора. Нему били подчинени цяла група прислужници, готвачи, хлебари и др.
19Секретари в императорската канцелария. Те записвали нарежданията и заповедите на императора, водели неговата тайна кореспонденция. Намирали се под началството на един протоасекрит — началник на канцелария.
20Хартулариите били началници на различните отдели на дворцовата канцелария. Те се занимавали с контролирането на сметките по прихода и разхода.
21Ипати и дисипати — „консули“ и „два пъти консули, са титли, раздавани на чиновници и служители в двореца. Те само по име отговаряли на античните консули. Тези титли били давани на лица, които изобщо нямали длъжност и не изпълнявали никаква служба.
22Комитът на схолите — бил началник на отред от императорската гвардия.
23Силенциариите, на брой 30 души, били натоварени да въдворяват тишина при дворцови приеми и изпълнявали различни нареждания на императора по време на тържествени процесии.
24Протекторите представлявали особен род дворцова гвардия, предназначена да охранява императора.
25Евтихиофорите носели знамена - евтихии, които трябвало да донесат щастие във войната.
26Скиптрофорите носели знамена, които имали форма на кръст и били обшити със златни или сребърни пластинки.    
27В определени дни на императорската трапеза са били поканвани някои от столичните бедни.
28Т. е. угощение на варварите, които в противоположност на римляните и гърците имали дълги коси.
29Димарси — водачи на двете циркови партии в Цариград — сини и зелени. Тези две партии играли голяма роля в обществено-политическия живот на империята.
30През X в. знатните носели обикновено три дрехи: долен хитон, върху него горен хитон, наречен още хланида, и най-отгоре хламида.
31Пиршество, което византийските императори устройвали по време на гроздобера през (септември) в двореца Хиерия — на малоазийския бряг срещу Цариград.
32Пентапиргий — бюфет или витрина, в която били изложени разни скъпоценности — златни корони, пръстени, бисерни огърлици, златни съдове и др.
33Секретиките — били висшите служители от различните отдели на императорската канцелария.
34Скрибоните били специален отред от охраната на императора. Те били набирани от аристократически семейства и често достигали до големи служби. Скрибоните били изпращани и в провинцията, за да съобщават и изпълняват заповедите на императора.
35Веститорите, както и вестиариите, обикновено евнуси, били служители при императорския гардероб. Те се грижели за съхраняването както на облеклото, така и на различните други предмети от всекидневния бит на императора (лампи, скъпоценни съдове и др.).
36Вид знаменосци.
37Симиофори се наричали знаменосците, които носели знамена с образа на императора.
38Доместикът на иканатите — началник на отред от императорските дворцови войски.
39Кентархът бил началник на сто души войници. Той отговаря на римския центурион, стотник.
40Дивитисий - къса горна дреха, която носели през велики пости или при траур. Императорът обличал такава дреха в делнични дни.
41Катизма — трибуна в хиподрома, от която императорът наблюдавал игрите.
42Актуарият се занимавал с организирането на игрите и състезанията на хиподрома.
43Илиак— площадка, веранда, която се намирала на източната страна на златния триклиний. На илиака се излизало през няколко врати, които били на източната страна на триклиния.

 

 

X

Right Click

No right click