Хроники и историография

Никита Хониат. Из "История"

Посещения: 743

 

Публикувано по: ГИБИ, т. XI, 1983 г.

Увод, превод и коментари: В. Тъпкова

Тук коментарите са дадени в съкратен и редактиран вариант. Заглавията на разделите са на администрацията.

 

nicita honНикита Хониат (Νικήτας Χονιάτης) заема едно от първите места сред византийските писатели от XII и XIII в., когато се развиват съдбоносните събития на една от най-бурните епохи в съществуването на Византийската империя, а също и на балканските страни. Това е периодът, когато българската държава се възстановява след въстанието на Асеновци. Никита Хониат разказва подробно като достоверен свидетел на самото въстание и последиците от него.

Роден е около средата на XII в. в гр. Хон (Фригия), откъдето идва и прозвището му Хониат, докато фамилното му име е Акоминат. Дълги години той е учил красноречие, гражданско право и пр. в Атина под ръководството на своя по-стар брат Михаил, който по-късно станал Атински митрополит.

Блестящата кариера на Никита Хониат започва още в последните години от царуването на Мануил Комнин и след кратко прекъсване по време на узурпатора Андроник Комнин продължава с още по-бързи темпове при династията на Ангелите. Като първи секретар, Никита Хониат е участвал в похода на Исак Ангел срещу въстаналите българи. По време на Третия кръстоносен поход той бил управител на Филипополската област и взел участие в преговорите с Фридрих Барбароса. Едва при Алексей V Никита Хониат изпаднал в немилост, когато бил вече велик логотет. Наскоро след това бил принуден да бяга от Цариград, когато в 1204 г. византийската столица паднала под ударите на латинците. Изпаднал в неволя, този голям византийски сановник разказва за бедствията, които сполетели гражданите и за неприязненото отношение към тях на тракийското население от низините.

Никита Хониат умира в Никея между 1215 и 1220 г., без да види отново Цариград.

Между многото творби на този блестящ византийски стилист най-важно място заема неговата „История“ (Χρονικὴ διήγησις). Тя е разделена на 21 глави и обхваща периода от 1118 и 1206 г. За българската история тя е основно съчинение, от което е черпено обилно в историографските трудове въпреки известната му предубеденост към освободителното движение на българското население и неговите водители. Никита Хониат отделя значително внимание на балканското влашко население и понякога пренася името „власи“ и върху българското население. Освен това, по примера на повечето византийски писатели той архаизира, като нарича българите и „мизи“.

За ранния период на „Историята“ на Никита Хониат като извор е служил Йоан Кинам, а самият Хониат е използван в съчиненията на Теодор Скутариот, Дука, Сфранцес и пр.

От Никита Хониат са запазени 18 речи. В тях той дава твърде малко конкретни данни за събитията, които засягат българската история, но пък е съумял да отрази много вярно атмосферата, която е царувала тогава в Цариград.