Хроники и историография

Прокопий Кесарийски. Из "Тайна история"

Посещения: 186

 

Публикувано по: ГИБИ, т. II, 1958 г.

Увод, превод и бележки: Ив. Дуйчев



Historia Arcana 162353. Тракиецът Теодосий евномианец

В дружината на Велизарий имало един младеж от Тракия, на име Теодосий, който изповядвал вярата на отците, наричани евномианци1. Когато възнамерявал да отплува за Либия, Велизарий го потопил в свещената купел и като го възприел от нея със собствените си ръце, осиновил го заедно с жена си според християнския закон за осиновяване.

 

54. Тракиецът Бузас съзаклятник против император Юстиниан

Прочее стратегът Петър и Йоан, когото наричали с прозвище Фагас, твърдели, че са чули Велизарий и Бузас да казват онова, което аз току-що съобщих. Императрица Теодора, като упреквала тези мъже, че са казали това за нея, се изпълнила [от гняв]. И тъй тя веднага извикала всички във Византион, извършила разпит за това нещо и внезапно призовала Бузас в женското отделение [на двореца], уж за да му съобщи нещо твърде важно. В двореца имало едно подземно помещение, здраво, прилично на лабиринт и наподобяващо ада, в който тя пазела затворени онези, които били нейни най-големи противници. Прочее Бузас бил хвърлен в тази бездна и там този бивш консул останал в пълна неизвестност по това време. Защото нито той, който пребивавал в мрак, можел да познае дали било ден, или нощ, нито пък можел да се види с някого другиго, тъй като и човекът, който всеки ден му подхвърлял храната, се сношавал [с него] като безсловесно животно с безсловесно. И тъй всички веднага сметнали, че е починал, тъй като действително никой не смеел да каже дума за него или да го спомене. След две години и четири месеца [Теодора) се смилила и го освободила. На всички се струвало, че той сякаш е възкръснал, а той самият вследствие на това все линеел и изобщо боледувал телесно.

 

57. Произход на император Юстин

Когато Лъв2 бил император във Византион, трима младежи земеделци, илирийци по род, именно Зимарх, Дивитист и Юстин, който бил от Ведериана3, като се борили в родината си дълго време със затрудненията на бедността и желаели да се отърват от тях, решили да постъпят на военна служба. Те се отправили пешком за Византион и пристигнали там с преметнати на плещите гуни, в които от къщи били сложили само сухари. Те били приети във военните отреди и императорът ги причислил към дворцовата стража, тъй като те всички имали отлично телосложение.

 

58. Хунска прическа и носия на мода в Цариград

Най-напред привържениците на цирковите партии  възприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите. Поради това този начин бил наричан „хунски“. ––– Наметките им пък, шалварите и повечето от обувките им съответстват на хунските по име и по вид.

 

59. Ромеите дават данък на хуните

Понеже ромеите бяха в мир с всички люде, [Юстиниан], като нямаше що да прави, тласкал поради влечението си към изтребления всички варвари едни против други и без никаква причина викал вождовете на хуните и с неуместна щедрост им предлагал много пари, като правел това, за да си обезпечи уж приятелството им. Говорело се, че той правел същото и при царуването на Юстин. А те, въпреки че получавали пари, изпращали някои от своите помощници ведно с войниците им, като им заповядвали да опустошават с нападения императорската земя, за да могат и те да продадат мира на оногова, който безусловно би желал да го купи. И едни от тях веднага след това опленявали ромейската държава и въпреки това получавали възнаграждение от императора. А други след тях веднага се впускали да ограбват нещастните ромеи и след ограбването получавали като награда за нападението щедрост от страна на императора. Така, накратко казано, те до един не пропускали никакъв случай и на смени грабели и отвличали всичко. Тези варвари впрочем имали много вождове, та поради това се протакала войната, причинена от безразсъдната щедрост, и съвсем не можела да свърши, но постоянно се повтаряли едни и същи неща. Именно поради това тогава не останала неопустошена никаква област, нито планина, нито пещера, нито пък друго от ромейската земя, но много области били завладявани повече от пет пъти. Впрочем както това, така и всичко онова, което е било извършено от мидийци, сарацини, славяни, анти и от останалите варвари, е разказано в предишните мои повествования.

 

60. Опустошения на хуни., славини и анти в балканските земи.

Земетресение разрушава Лихнида

Властта на готите преди тази война се разстилала от земята на галите до пределите на Дакия, гдето се намира градът Сирмиум. А когато ромейската войска пристигнала в Италия, германците вече владеели по-голямата част от Галия и областта на Венеция. Гепидите пък държали Сирмиум и тамошните области, които впрочем, накратко казано, били съвсем обезлюдени: едни били изтребени от войната, а други от болести и глад, каквито обикновено съпровождат всяка война. Хуни, славини и анти почти всяка година, откак Юстиниан поел властта над ромеите, нападали Илирик и цяла Тракия — сиреч от Йонийския залив дори до предградията на Византион, а също и Гърция и Херсонес — и извършили непоправими злини на тамошното население. Прочее аз смятам, че при всяко нападение броят на убитите и заробените там ромеи надвишавал двеста хиляди души, така че тази земя естествено била заприличала на скитска пустиня. И тъй такива били злините през време на войната в Либия и Европа. ———Прочее нито персите, нито сарацините, нито хуните, нито славянското племе, нито някои от останалите варвари могли да се оттеглят невредими от ромейската земя. Защото при нашествията, а още повече при обсадите и много сражения те погивали поради силната съпротива в не по-малък брой. И тъй не само ромеите, но и почти всички варвари задоволявали Юстиниановото кръвожадие.———

Земетръси разрушили и Антиохия, първия град на Изтока, и Селевкия, която се населява от нейни съседи, както и много прочутия град в Киликия Аназарвон4. Кой би бил в състояние да изчисли броя на загиналите в тях люде? Към тия градове могат да се прибавят също и Амасия, който е пръв град в Понт, Поливот във Фригия и така нареченият от пизидицийте Филомидис, а и Лихнида в Епир и Коринт, които от старо време били твърде многолюдни. Всички тези градове по това време били срутени от земетръс и почти всички жители загинали. Притурила се също и чумата.

 

61. Хуните нападат Тракия и Илирик

Често, когато войска от неприятели хуни опленявала и ограбвала ромейската държава, военачалниците на Тракия и Илирик решавали да я нападнат при нейното оттегляне. Но те бързо се отказали от подобно нападение, щом виждали писмо от император Юстиниан, с което той им забранявал да нападат варварите, тъй като те били необходими за съюз с ромеите било против готите, било против някои други неприятели. И от това време нататък тези варвари като неприятели ограбвали и заробвали тамошните ромеи, а като приятели и съюзници на ромеите се завръщали в земята си заедно с останалата плячка и пленниците. Често някои от тамошните селяни, подтикнати от мъка за своите заробени чада и жени, се събирали вкупом, избивали мнозина от тия, които отстъпвали, и успявали да им отнемат конете заедно с цялата плячка. Поради това те падали в тежки затруднения, понеже от Византион изпращали люде, които незабавно изисквали те да бъдат подлагани на мъчения, осакатявани телесно и да бъдат глобявани, докато не предадат всички коне, които били отнели от варварите.

 

62. Жито от Тракия в Цариград

Тъй като във Византион грижливо било докарвано много жито, по-голямата част от него вече гниела, та [императорът] го разпределил по списък на всеки от източните градове: въпреки че то вече не било годно за храна на хората, той налагал [да плащат за него] не толкова, колкото обикновено се заплаща за най-доброто жито, но и много по-скъпо. Така онези, които го купували, трябвало да заплатят много пари срещу твърде високи цени, а след това да захвърлят житото в морето или в някое водовместилище. Тъй като там се намирало също и голямо количество здраво и още непрогнило жито, той решил да го продаде и него на онези от многото градове, които чувствали недостиг. За целта той изисквал двойно повече пари, отколкото преди това държавата заплащала за същото жито на данъкоплатците. Но понеже на следната година плодородието вече не било така голямо, във Византион пристигнали по-малко кораби с храни, отколкото било потребно. Петър, като изпаднал в затруднение от тези неща, решил да закупи голямо количество жито от селищата във Витиния, Фригия и Тракия. Тамошните жители трябвало да носят товара с много труд до морето, след това да го докарват с риск във Византион и да получават за него наистина малка цена. Щетата била толкова голяма, щото някой би помислил, че те ще предпочетат да подарят житото на държавата и дори да добавят за него и друга сума.

 

63. Опустошена от варварите тракийски градове

После мидийците и сарацините опустошили голяма част от Азия5, а хуните, славяните и антите — цяла Европа. Едни от градовете били сринати до основа, от други пък била събрана най-строга контрибуция, като жителите били отвличани ведно с всичкия им имот. Поради всекидневните нашествия всички области били обезлюдени. Въпреки това император [Юстиниан] не опростил данъка на никоя от тях освен само за една година на градовете, превзети от неприятеля. Ако и императорът да би решил като Анастасий да опрости за седем години данъците на завладените градове, аз мисля, че дори и така той не би постъпил както трябва, понеже Кавадис се оттеглял и си е отивал, без да нанесе и най-малката повреда на постройките, докато Хосрой опожарявал и сривал всичко със земята, така че върху пострадалите се струпвали още по-големи злини. И този император бил изобщо по-жесток от всички варвари, както към тези люде, на които опростил една такава смешна част от данъка, така и към всички други, които мидийската войска често нападала, докато хуните и сарацините постоянно ограбвали източните области, а не по-малко и в Европа6 варварите вършели това непрестанно и всекидневно спрямо тамошните ромеи Защото веднага след оттеглянето на неприятелите всички земевладелци бивали съсипвани със синоне7, с така нареченото епиболе8, и чрез диаграфе9.

 

1Сиреч арианството.
2J. G. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, Wien 1868, p. 106, отъждествява Ведериана и Тавризион със селата Тавор и Бадер, които се намират на югоизток от Скопие. Но това отъждествяване се оспорва от Тоmaschek: PWRE, III, col. 184, s. v. Bederiana, като почиващо на случайно съзвучие. Й. Иванов, Северна Македония, стр. 21, отъждествява тези крепости със селата Брдуня и Таваличево (Кюстендилско), които обаче не са влизали в пределите на Дардания.
3Събитието се отнася към царуването на император Лъв I (457 — 474).
4Градът Аназарвон, дн. Аназарва, Анизарва е разположен в североизточната част на Киликия. Ивора бил град в Хелеспонт, а Амасия град в Понта. Градът Поливот във Фригия се намирал на мястото на дн. с. Афион-Карахисар, недалеч от Бруса — Филомидис, или Филомелион.
5Разбира се Мала Азия.
6С името Европа тук са обозначени балканските провинции на Византийската империя.
7Под синона (συνωνή) се разбира налог в натура или наряд, събиран от селското население използван за изхранване на войници или на населението на Цариград. В ранната византийска епоха синоната носила латинското название annona.
8C името епиболе (ἐπιβολή) се означавало задължението, налагано на собствениците на известни земи да заплащат данък и за съседни земи, изоставени пусти и неизползваеми.
9Става дума, както може да се отгатне от контекста, за налагане на свръхданъчни налози на населението, обозначавани по-късно с имената ἐπηρείαι и ζημίαι.