Османска държава

Кануннаме на султан Мехмед II Завоевател от 1488 г.

Посещения: 360

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Бистра Цветкова и Никола Попов

 

Tughra of Mehmed II

 

[стр. 19] Това е препис от императорския закон на султан Мехмед, син на Мурад хан

Имай страх от бога!

 

Дял първи

 

Относно прелюбодеянието и определящите го обстоятелства

 

1. Ако някой извърши прелюбодеяние и това се установи пред шерийския съд, когато извършителят е женен и богат, със състояние, възлизащо на хиляда и повече акчета, взема се глоба триста акчета; ако е със средно имотно състояние, като притежава шестстотин акчета, взема се глоба двеста акчета; ако състоянието му е под това, взема се глоба сто акчета; ако е с имотно състояние и от това по-долу — петдесет акчета; а който е (по състояние) още по-долу и е в крайно бедно състояние, взема му се глоба четиридесет акчета.

2. Ако прелюбодеецът е неженен и състоянието му достига до хиляда акчета и повече, взема се глоба сто акчета; ако е със средно имотно състояние, като състоянието му достига шестстотин акчета, взема се глоба петдесет акчета; [ако състоянието му е] от това по-долу и стига до четиристотин акчета — четиридесет акчета, ако е крайно беден, взема се глоба тридесет акчета.

3. Когато жена извърши прелюбодеяние и това се докаже пред шерийския съд, ако е богата, плаща глоба като за ерген, ако е със средно материално състояние или е бедна, тя плаща глоба като за мъж.

[стр. 20]. 4. Ако жената има свое имущество (е имотна) и мъж [я] приеме, плаща глоба като ерген за рогоносец — сто акчета; ако е бедна — петдесет акчета; ако е крайно бедна, взема се глоба четиридесет или тридесет акчета.

5. Жена, която се занимава със сводничество, се наказва от кадията с удари с тояга, [чийто брой кадията определя] по свое усмотрение; на всеки удар се взема глоба по едно акче.

6. Ако извършилата прелюбодеяние е мома, глобява се като ерген — взема се пред вид нейното оскъдно или голямо имотно състояние.

7. Когато някой влезе в дома на друг с намерение да извърши прелюбодеяние [в случай че е жена], плаща глоба като женен; а ако е ерген, плаща глоба като ерген, т. е. като извършил прелюбодеяние според изложеното и пояснено по-горе.

8. Ако роб (или робиня) извърши прелюбодеяние, плаща половината глоба, предвидена за свободния [мъж] или за свободната [жена], според както това е прието от обичая, с оглед на доброто или оскъдно материално състояние.

9. Ако някой целуне нечия жена или я пожелае или се прилепи (притисне) към нея, наказва се от кадията с удари с тояга; за всеки удар с тояга се събира глоба по едно акче.

10. Ако жена или мома заяви: „ти извърши прелюбодеяние с мен“, а мъжът отрече [това], на думите им да не се обръща внимание; на мъжа се предлага клетва; [след като мъжът се закълне], кадията наказва жената с удари с тояга; за всеки два удара се взема глоба по едно акче.

11. Ако мъж каже на жена: „аз извърших с тебе прелюбодеяние“ и жената отрече това, жената да се закълне, [след което] кадията наказва мъжа с удари с тояга; на всеки два удара се вземе глоба по едно акче.

12. Когато някой знае за извършено прелюбодеяние и не отиде да съобщи на кадията, няма глоба [за него]. Обаче ако [някой] знае за извършена кражба и не отиде да съобщи [на кадията], взема му се глоба петнадесет акчета.

 

Дял втори

 

[стр. 21] Относно побоя, оскърблението и убийството

 

1. При свада между двама, когато [единият] скъса яката на другия, кадията налага бой без глоба. Ако един на друг си оскубят брадите или косата и това се докаже пред кадията, когато (виновният) е богат, вземат се двадесет акчета; а когато е беден — десет акчета. Ако има нараняване на главата, съпроводено с изтичане на кръв, вземат се тридесет акчета; ако се покаже костта и се прибегне до лекар, от наранилия главата, ако е богат и състоянието му достига до хиляда и повече акчета, се взема глоба сто акчета; ако състоянието му достига двеста акчета, взема се петнадесет акчета; бъде ли той беден, взема се глоба тридесет акчета.

2. Който убие човек и правото на възмездие за това не е упражнено, [плаща] кръвно обезщетение; ако е богат и състоянието му стига до хиляда акчета и повече, плаща четиристотин акчета; ако състоянието му стига до шестстотин акчета, плаща двеста акчета; ако имотното му състояние е по-ниско от това — сто акчета; а ако е беден, вземат се петдесет акчета.

3. Ако някой нарани [другиго] със своя стрела или със свой нож и раненият е пълновъзрастен и бъде принуден да лежи на легло, когато нараненият е богат и състоянието му достига до хиляда и повече акчета, [взема се] глоба двеста акчета; ако е със средно имотно състояние — сто акчета; ако е беден, взема се глоба петдесет акчета.

 

Дял трети

 

Относно пиенето на вино, кражбата и клеветата

 

1. Ако някой пие вино, бил той селянин или гражданин, кадията му налага наказание бой с тояга; на всеки два удара с тояга се взема глоба едно акче.

2. За кражба на гъска или патица кадията налага наказание бой с тояга; на всеки два удара с тояга се взема глоба по едно акче.

3. За кражба на овца или пчелен кошер се взема глоба петнадесет акчета.

4. Ако бъде открадната конска амуниция или тюрбан, да не се отрязва ръката му. Кадията го наказва с удари с тояга; на всеки удар с тояга се взема глоба по едно акче.

[стр. 22] 5. Ако кражбата е извършена от непълнолетен, не му се отрязва ръката. В случай че е богат и състоянието му достига до хиляда и повече акчета, взема се глоба сто акчета; ако е със средно състояние — петдесет акчета; а ако е беден, взема се четиридесет или тридесет акчета.

6. Ако [някой] открадне кон, да му отрежат ръката. Ако не бъде отрязана, взема се глоба двеста акчета.

7. Ако на някого бъде откраднато житото му или парите му, в случай че [крадецът] е богат, взема се глоба четиридесет акчета; ако е със средно имотно състояние — двадесет акчета; ако е в бедно състояние — десет акчета.

8. Ако синът открадне от баща си, бащата от своя син, брат от брата си или мъж от жена си, или жена от мъжа си, кадията наказва [виновния] с удари с тояга; на всеки удар се взема глоба по едно акче.

9. Ако някой извади око или зъб на другиго и той не отвърне за възмездие със същото, в случай че [виновният] е богат, взема се глоба двеста акчета; ако е със средно състояние — сто акчета; ако е с по-добро състояние — петдесет или четиридесет акчета, ако е крайно беден, взема се глоба тридесет акчета.

10. Ако малки момчета се сбият, не се взема глоба.

11. [При издаване] тапия за земя за мястото на една къща да се взема най-много петдесет акчета и като се слиза надолу — четиридесет или тридесет; а в случай на бедност — двадесет или десет акчета.

12. За сватбарина (гердѐк дейюрю) се взема такса — най-много шестдесет; при средно материално състояние — четиридесет или тридесет акчета; а в случай на бедност — двадесет или десет акчета.

13. От подлежащите на облагане с данък за овце (коюн ресмѝ) да се взема на три овце едно акче.

14. Ако спахията (сюварѝя) изпъди със сила свой рая от земята му, щом този се върне обратно на земята си, да не взема [наново] тапия. Ако той сам напусне [земята] и отиде или остави в продължение на една година земята си необработена, тази земя остава в ръцете на спахията (сюварѝя) за свободно разполагане [с нея]. Къщата с покъщнината и земята на раята, който сам напусне, остават за спахията (сюварѝя). Ако спахията [го] изпъди, къщата [с покъщнината] и земята да останат на раята.

[стр. 23] 15. При укриване [каквото и да било количество] от купа жито укритото се взема в полза на държавата.

16. Спахията да не владее [лично] земя в повече от чифлика си. Той дава раятската земя на раята. Който прави (създава) чифлик от земите на раята или от необработени земи, да не държи в повече земя без разрешение от падишаха. Ако държи в повече раятска земя, той дава на нуждаещите се правото на ползване [от нея].

17. Когато някой намери на полето говедо, кон или овца и не съобщи за това, ако е богат, взема му се глоба тридесет акчета; ако е със средно материално състояние — двадесет акчета; ако е беден — десет акчета. Ако след разгласа не се намери собственикът, [добитъкът] да се предаде на кадията; кадията да го пази и след като нареди да бъде разгласено, в случай че [собственикът] се яви, глоба не се взема. Да се постъпи съобразно предписанието от шериата.

18. Ако минувач вземе (открадне) кисело мляко или хляб, [кадията] го заставя да плати, като го подлага на наказание бой с тояга; на всеки удар взема по едно акче глоба.

 

Дял четвърти

 

От Закона на султан Мехмед хан II

 

1. За земя [в размер] на един чифт годишно се плаща три акчета за хизмѐт.

2. Който използва един сърп, един хамбар, една двуколка, плаща [за това] две акчета буюндрук ресмѝ.

3. Ако срещу тези седем куллука  се вземат пари, да се вземат двадесет и две акчета.

4. За бенак се вземат три, шест или девет акчета.

[стр. 24] 5. От лозята, [които са] в града и [тия] извън него, се взема на десет [едно] (десятък).

6. От дохода на дъскарите и на дърварите се взема годишно по едно акче на [всеки] двадесет акчета [доход].

7. Кираджията или колар, чието занятие е коларство, трябва да изостави обработването на чифта (орната си земя); при това да не засява през годината два мюда семе; да пренася сол и други предмети и да плаща на своя спахия (сюварѝя) годишно петдесет акчета. Ако не изостави обработването на своя чифт, а както по-рано сее по два мюда семе, да не му се взема нищо с твърдението „ти вършиш кираджилък“; обаче както обикновено той плаща по установения обичай своя десятък (юшур) и своя раятски данък (рѐсм-и райѐт). Но да не плаща нищо като занаятчия, който работи с кола в града. Ако ли поради бедност или старост изпадне в немощ или [когато] поради крайна бедност средствата не му достигат и вследствие това остави необработен своя чифт (орна земя), да не бъде потискан, като му се казва: „Ти се занимаваш с кираджилък, коларство или дъскарство.“ Спахията да му отнеме земята, която владее, и да я даде на друг рая: а от него да се събира бенак ресмѝ.

8. Този обичай по отношение на татарите и юрюците не важи, тъй като те са ешκинджии.

9. Ако някой припечелва поминъка си с кон, плаща годишно десет акчета. Който [работи] в града [с кон] не плаща нищо.

10. На петдесет глави овце [се взема] една овца спахийско право (сювар дейюрю); половината от това е за субашията.

11. От зърнените храни да се взема на десет мюда пет акчета десятък и саларлък.

12. От лена да се взема на сто снопа по десет снопа десятък и три снопа саларлък плюс една пета. Но ленът трябва да бъде размекнат.

13. От памука да се взема на сто ледрета десет ледрета десятък и два и половина ледрета саларлък.

14. Челтукчѝята, който има чифт (орна земя), не трябва да дава по седем хизмѐта (безплатни работни дни) като обикновения селянин. [От него] спахията да взема три хизмѐта. [Ако хизмѐтите] не се знаят, да се взема шест или десет акчета.

15. Когато притежаващият овце участва в походите, от този, който участва, да не се взема саларлък; такъв да се взема от неговите ямаци (помощници).

[стр. 25] 16. От [всеки] татарин, който има чифт (орна земя), се вземат три куллука. От зърнените храни, които произвежда, да се взема десятък и саларлък. Този, който няма чифт, не дава куллук.

17. Половината от налога за ерген (ергенство), събиран от раята на спахията, взема субашията, а половината — спахията.

18. Сватбарината обаче се взема изцяло от спахията (сюварѝята). Ако се жени дъщерята на спахията (сюварѝя), сватбарината взема изцяло субашията.

19. Както старите кара-мюселѐми, така и сегашните мюселѐми и пешаците (яя), които са рая, подлежат [на облагане] с този данък.

20. Селата, които спадат към града, са длъжни, когато сюварѝята (спахията) живее в града, да занасят десятъците си в града. Ако спахията живее в селото, трябва незабавно да ги занесат в хамбара му.

21. От плодовете, дребните плодове, тамяна и шафрана се взема едно на десет; саларлък не се взема.

22. Ако на едно място расте тръстика или трева, да остане и сега така, както е било и преди.

23. От пчелни кошери, били те питомни или диви, се взема десятък едно на десет.

24. От водениците с долап  за всеки камък се взема по един мюд зърно, пресметнато с одрински мюд — наполовина пшеница, наполовина ечемик. От воденици-караджейки, които работят през цялата година, се взема един мюд за всеки камък. От тази, която работи шест месеца — половин мюд, а от тази пък, която работи още по-малко, се взема [съответно], като се пресмята по същия начин и се измерва с одрински мюд — наполовина пшеница, наполовина ечемик, т. е. взема се по равно. Също и вятърната мелница  следва да дава годишно половин мюд зърно, премерено с одрински мюд — наполовина пшеница, наполовина ечемик, т. е. по равно.

25. Татарин, който притежава земя като рая, е давал в миналото през годината за използване един чифт [волове], един сърп и една двуколка, но ешкинджиите не са давали нищо. Занапред пак да се действа според същия закон.

26. Селянинът, притежател на овце, както и юрюкът, да не плащат летовищно и зимовищно право.

27. Когато един рая, който владее земя, я остави необработена и сее върху земята на друг спахия, плаща два десятъка: един за земята, която засява, и един за изоставената земя. Обаче ако спахията (сюварѝята) е нямал земи, които да даде на раята, и поради това раята е сеял на друго място, такъв рая да дава според обичая десятъка си на местния [спахия, чиято земя е засята].

Раята трябва само веднъж да построи къща на своя спахия. Когато спахията напусне [селището], колкото спахии и да дойдат по-късно, къщата, която раята е построил на напусналия сюварѝя (спахия) да бъде [на новодошлия]. Той да не кара раята да прави къща повторно.

28. Живущите на село занаятчии, тъкачи, шивачи, чехлари, железари, въглищари, тем подобни и други да дават годишно три хизмета или три акчета. Под предлог, че те са занаятчии, да не бъдат принуждавани да извършват повече работа и насилствено да не им се взема нищо, освен ако се съгласяват с определените местни цени и работят доброволно.

29. След като от всички бедни се събере дължимото, както е казано по-горе, съобразно с кануннамето, да не се вземат нито конете им насилствено, нито колите им за куриерска служба, нито пък самите те на принудителна работа.

30. Относно бача, ако мюсюлмани дойдат отвън, от всичко, каквото донесат и продадат, кебѐ (плъстен плат), вълнен плат, гьон, мед, масло и други подобни, на всеки четиридесет акчета да се взема едно акче.

31. От товар плодове [и] от всичко, което пристигне и се продаде, като платно, конци, сукно, копринен плат, есетра, калай, олово и други подобни, да се вземат по две акчета на товар.

32. За товар лимони и плодове се взема едно акче, а когато са в изобилие, на два-три товара да се взема по едно акче.

[стр. 27] 33. По отношение на проходящите сеймени (секбан), слуги, доганджѝи, соколари, коняри, пратеници и др. да се гледа какво е наредено с дадената на който и да е от тях императорска заповед за фураж, храна, водач и др. Заповяданото да се дава така, както е заповядано. [Споменатите] да не изнудват с нищо повече. Ако ли не е заповядано нищо, да им се дава само десятък; каквото е нужно — да си го купуват на мястото, да не притесняват никого, да не посягат на нищо, което не е заповядано. Ако без да има заповед [някой] посегне, да се донася до височайшия двор и [виновният] да бъде наказан — на никой с нищо да не се услужва.

34. Ако конят, волът, кобилата на някого влезе в засято място, на глава добитък се взема глоба пет акчета и [се налагат] пет удари с тояга. Ако влезе теле, взема се едно акче и му се налага един [удар] с тояга. Ако влезе овца, на две овце се взема едно акче и се налага един [удар] с тояга. Но за случая предварително се издава худжет. Ако и след издаването на худжет [виновните] не се поправят, не пазят добре добитъка си и [той] бъде заварен в посев, на който е причинил вреда, след като бъдат глобени по горния ред, да им се наложат [удари] с тояга и да ги накарат да заплатят вредата. Трябва да бъдат наказани, за да пазят добитъка си и да бъдат заставени да не причиняват вреди на посевите.

35. Ако при едно село, помежду в самото пасбище за добитъка или по пътя за пасбището има посеви, когато са сборище за добитъка, подобните (места) да се оградят.

[стр. 28] 36. Никой на света да не постъпва другояче. Който при каквито и да било обстоятелства престъпи този закон, той е заслужил наказание, става престъпник и грешник. Така да се знае — този закон го знайте за истинен.

 

Закон за юруците

 

От двадесет и четири души единият е ешкинджѝя, тримата — чатал, двадесетте — ямаци.

Споменатият ешкинджѝя сам е джебелѝя. Желязото на копието му, перото на стрелата му, неговата стрела, лъкът му, неговият меч, щитът му да бъдат в изправност при пълна екипировка. [Всеки] десет ешкинджѝи трябва да имат един общ [товарен] кон и една палатка. Юрушките ешкинджѝи, чатал и ямаци да не бъдат задължавани с превозване на ечемик и слама, с работа по строежа на крепости и други тегоби (аварѝзи). Участващият в поход да не дава саларлък за годината, през която е бил [в поход]. Така да знаете.

 

Закон за джебелиите и за женените неверници

 

1. Всеки женен неверник плаща на своя спахия двадесет и пет акчета испенче и испенче в пълен размер за сина си, подлежащ на облагане с харач. От вдовица, която не притежава чифт (орна земя), [да се вземат] годишно шест акчета. Спахията (сюварѝя) да не използва [труда ѝ] у дома си, да не я кара да му преде, освен ако използва труда ѝ срещу заплащане и записано като доход на спахията.

2. Когато има държавно лозе, съответните раи трябва да бъдат задължавани да работят на това държавно лозе три дни в годината. Когато има (частни) лозя на мястото, където се добива ширата било в градовете, било в селата, субашията, респ. спахията, налага монопол за два месеца и продава виното си. Същите не трябва да разпродават [стp. 29] насила на неверниците [виното си] и на цена, по-висока от определената. Докато субашията или спахията продават виното си, никой неверник да не продава своето вино и да не пие. Да се запечатат техните (на неверниците) бъчви и кюпове и докато тяхната (на спахията и субашията) [шира] не се продаде, да не се продава ничия шира. Които месеци от годината избере [субашията или спахията], за тоя двумесечен монопол да използва именно тях. Те [субашията и спахията] са длъжни да продават през тези месеци десятъка [от ширата], който те са получили от неверниците. Ако през тия два месеца остане от виното на субашията или спахията, да не го разпродават принудително на неверниците, освен ако се споразумеят с неверниците по установената на място цена. Тогава да го продадат. От [ширата] било в града или в селото се вземат на сто медрета по десет като десятък и три медрета саларлък. Ако неверникът отвори бъчвата си и продаде виното си, да се взема одринско медре по едно медре на петдесет медрета. И от вино, донесено отвън за продан, да се вземат по петдесет акчета на бъчва.

3. От пчелни кошери — питомни или диви, да се взема десятък на десет кошери един.

4. И от свинете, които скитат на свобода или които пасат заедно с говедата, да се взема едно акче на всеки две [от тях]. От тия, които се отглеждат за клане в къщи в кочини, да се взема за всяка [свиня] по едно акче.

5. От неверниците, от които се събира данък за овце, да се взема както от мюсюлманите едно акче на три овце.

6. От много богатите мюсюлмани се вземат шестдесет акчета сватбарина. Наполовина да се взема от поданиците на великия господар, които подлежат на облагане с харач. Още от времето на бащата и майката на господаря (султана), нека благоухае пръстта им, за най-богатия [данъкът] е тридесет акчета, за по-нискостоящия по имотно състояние — двадесет акчета, за още по-нискостоящия, който е безкрайно беден — десет акчета.

7. При нараняване глава с удар от сабя и нож, при вреди и други спорове, установени пред кадията, по отношение на мюсюлманите да се взема пред вид тяхното богатство и бедност, когато се определя глобата за кръвно възмездие. [По отношение на неверниците] да се присъжда половината от това, за да не бъдат разорени [раите], които плащат харач.

8. От шивачите, тъкачите, кожухарите, чехларите, от тези, които работят с кон и други занаятчии измежду неверниците, след като се вземат двадесет и пет акчета испенчѐ, да не им се взема нищо (друго) под предлог, че са занаятчии. Същите да не бъдат натоварвани [стp. 30] принудително с работа, освен ако те сами са съгласни [да работят] по определените местни цени. [Само] в такъв случай да работят!

9. Относно бача, ако мюсюлмани, както и неверници, дойдат отвън и продадат кебе (плъстен плат), вълнен плат, гьон, мед, масло и други подобни, на всеки четиридесет акчета да се взема по едно акче.

10. Обаче от товар платове, платно, конци, сукно, копринен плат, лен, памук, калай, олово и друго, каквото има, да се вземат по две акчета на товар.

11. И каквото пристигне от Влахия и от Ислямбол (Цариград), да се вземат две акчета на всеки сто (акчета).

12. От товар ранни плодове да се взема по едно акче. При изобилие да се взема по едно акче на два-три товара.

13. От товар борина, продадена за петнадесет акчета, да се взема едно сурети (?) или един къс от борината.

14. От магарешки товар дърва да се взема едно дърво за хората на бея, които излизат и пристигат в града.

15. От продажба на говедо да се взема по две акчета от двамата [от продавача и купувача].

16. При продажба на роб да се вземат четири акчета от двамата (т. е. две от продавача и две от купувача).

17. От добитък, който се мери на тегло, на [всеки] кантар добитък се вземат по две акчета: едно акче от продавача и едно от купувача.

18. От кола сол да се взема по осем акчета.

19. От кола ориз да се взема по осем акчета.

20. Ако пристигне кола овчи кожи, да се вземат пет акчета, а от конски товар кожи да се вземат две акчета.

21. От товар вълнен плат да се вземат две акчета.

22. От това, което пристига от Влахия, Ислямбол (Цариград) и западните страни, да се вземат на сто две акчета. Ако пристигналите от Запад стоки са от Дубровник, постановява се, щото при... [липсва текстът], и ако отношенията с неверниците от Дубровник са такива, [постъпва се] съгласно обичая, одобрен от падишаха.

23. От товар плат да се вземат две акчета.

24. Ако пристигнат овце отвън и бъдат заклани, на всеки две овце се взема едно акче. Ако са доставени от местните касапи и бъдат заклани, взема се на четири овце едно акче.

[стр. 31] 25. Ако отвън се донесат смокини и докарат овце, от това, което се продаде в Ислямбол (Цариград), да се взема едно акче на (всеки) две от докараните овце. Това да се събира под форма на аяк баджъ (бач на крак). От продадените извън границата (извън тържището) смокини да се взема по едно акче. От пристигналите за продан в града [смокини] да се взема бач от продаваните смокини.

26. От заклано говедо да се взема едно акче.

27. При продажба на мюлк (имот) лозе, воденица, овощна градина или къщи и дюкяни бач не се взема.

28. Каквото и да се продаде в село, [от продаденото] бач не се взема.

29. Когато конят, кобилата или волът на някого [влязат в посевите], [виновният] стопанин се глобява по пет акчета на глава добитък и му се удрят пет тояги за глава добитък. Ако [в посевите] влезе крава, на стопанина ѝ се удрят четири тояги и му се вземат четири акчета. Ако влезе теле или овца, на всеки две глави [стопанинът] дава едно акче и му се удря една тояга. Ако влезе глиган, [от стопанина] да се вземат две акчета глоба и да му се ударят две тояги. Но най-напред се издава съдебен протокол (худжѐт) с решение [за случая]. Ако и след издаването на решението [стопаните] не се вслушат, не пазят добре добитъка си и той бъде заварен в житни посеви, на които е причинил щети, [на стопанина] да се наложат удари с тояга и му се взема глоба по горния ред и да бъде заставен да плати щетата. Всеки стопанин [е длъжен] да пази добитъка си. Житата и посевите на мюсюлмани и неверници да не бъдат унищожавани.

30. Всеки, който пристъпи този закон при каквито и да било обстоятелства, заслужава наказание, порицание и става престъпник.

Написа се през последните девет дни на джемазѝ II, година осемстотин деветдесет и трета

[3. VI.—10. VI. 1488 г.].

Речник:

Аварѝз - мн. ч. данъци, налози аварѝзи; така се наричали категорията многобройни данъци, създадени от султанския диван под разни наименования при извънредни случаи, главно почти непрекъснатите войни; поради тази им особеност в историческата литература те са известни като „извънредни данъци“; казвали се и авариз-и дивание; постепенно те са станали редовни данъчни задължения.

Акче - най-старата монетна единица в Османската империя. Стойността ѝ била 1/3 от парата. Следователно един грош от 40 пари се равнявал на 120 акчета (към XVII в.). Сребърни акчета били в обръщение още от времето на Орхан Гази (1326 — 1359).

Беннак ресм-и - поземлен данък, който са плащали стопани със земя, по-малко от нормалния размер на един чифлик.

Боюндрук ресмѝ -  т. а. робски данък, по всяка вероятност свързан с раятска земя.

Джебелия (джебелю, джебелѝ) -  въоръжен конник, предимно в ризница.

Доганджии - категория население, която срещу тимар, освободена от данъци земя (бащина) или само срещу фискални облекчения, отглеждала и опитомявала соколи за нуждите на султанския двор и била освободена от извънредни данъци.

Ешкинджия - 1) военнослужещ, действащ спахия; 2) при юруците така се назовават ония от тях, които посменно изпълнявали военна служба.

Испенчѐ - поземлено-личен данък на немюсюлманите в Османската империя. Той се налага върху едноличното раетско стопанство – бащина.

Куллук - 1. Робуване; робска работа. 2. ст. т. работа, извършвана от военните и другите държавни чиновници.

Мюд - стара мярка за измерване предимно на зърнени храни с вместимост, различна за разните области, но около 20 кг или четири шиника.

Субашия - лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.

Саларлък - натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.

Секбан (сеймен) - сеймени, бойци от 3-тото поделение на еничарския корпус; то се състояло от 34 дружини (орта) от 1-ва до 34-та.

Сюварѝя (перс.) – конник.

Харач - поголовен данък на немюсюлманското население в Османската империя, събиран от мъжките поданици между 15 — 75-годишна възраст.

Хизмѐт -  1. Слугуване, служба. 2. Принудителна работа, която зависимото население е било заставено да върши в полза на феодала или държавата.

Юрюци (юруци) - полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.

Ямаци – помощници в юрушкия оджак.