Балканите

Бунт на жителите на Негуш през 1705 г. поради отвличане на деца за еничари

Посещения: 509

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Ιωάν. Κ. Βασδραβέλλη, Αρματολοί και Κλέφτες εις την Μακεδονίαν  (Μακεδονική Βιβλιοθήκη 'αριθ. 8). Θεσσαλονίκη, 1948, σ, 69–71 ('αριθ, 22–23). Прев. Α. Алексиева

 

До премъдрите мохамедански съдии на Бер и Негуш, чиято мъдрост господ увеличава; до могъщите воеводи и останалите аяни и първенците на околността, чиято сила нараства от бога.

С настоящата ми височайша заповед донасям до знанието ви, че високият ни и всемогъщ вожд султанът и велик халиф на правоверните чрез предишния си височайши султански, ферман беше наредил по възможност най-бързото набиране и изпращане на младежи — еничари, които, както е известно, трябва да се избират сред стройните и с хубаво телосложение младежи на невярната рая. Така, подчинявайки се на нареждането на високия ни халиф, назначихме и изпратихме веднага в околността на Негуш силяхдара Ахмед Челеби със заповед да действа за избора и набирането на петдесет младежи — еничари според съществуващия стар обичай. Изпълнявайки тази височайша заповед, споменатият силяхдар беше отишъл както е известно, преди немного време в град Негуш и се зае с изготвянето на списък на младежите — еничари. Тогава неверните жители на споменатия град въстанали и заявили, че не дават синовете си на мюсюлманите, осмелили се да убият публично силяхдара и двамата му придружители мюсюлмани и накрая, като образували банда от сто и повече злосторници, тези неверни убийци начело с арматола Зиси Карадимо и двамата му синове прекосили планините и долините на Берийската и Негушката каза, извършили злини и продължават да извършват злодеяния, убийства и грабежи в тежест на вярващите в исляма мюсюлмани.

Поради това заповядваме и нареждаме веднага и без отлагане, щом достигне настоящата ни заповед, да се набере значителна сила от достойни и смели бойци, подбрани сред мюсюлманските жители на Бер под ръководството на воеводата Мухарем ага и на бьолюкбашията Реджеб ага и да им се нареди да подгонят и унищожат безпощадно от лицето на земята тези неверни бандити. Напомняме, че залавянето и убиването на тези неверни убийци, които се осмелиха да пролеят мюсюлманска кръв, представлява според нарежданията на свещения шериат ненарушимо задължение и свещен дълг на всеки мюсюлманин пред бога и на пратения ни от бога пророк.

Написа се във високия диван на румелийския бейлербей.

Солун, на 1 число от свещения месец мухарем в 1117 г.

[25 април 1705 г.]

 

До светлейшия и преславен бейлербей на цяла Румелия в Солун.

1805244 0Както ви е известно, неверните и омразни жители на град Негуш, които отказаха през настоящата година да предадат определените и подходящи за еничари свои синове, се осмелиха публично да убият преди известно време дошлия в града им, за да действа за съставяне на списъци на еничарите Ахмед Челеби и придружаващите го двама мюсюлмани. Накрая, като вдигнали знамето на бунта и въстанието, създали и банда от сто и повече неверни бандити под ръководството на омразния водач Зиси Карадимо и синовете му Васил и Димитър. Тези бандити оттогава кръстосват планините и долините на Берийската и Негушката каза, извършвайки безбройни злодеяния, убийства и грабежи в тежест на толкова вярващи мюсюлмани.

Така преди известно време с височайша заповед на дивана на бейлербея, с нареждане на воеводата Мухарем ага и бейлербея на Бер Реджеб ага беше създадена значителна сила от избрани и боеспособни мъже — правоверни мюсюлмани от нашата каза и се заеха веднага с безпощадното преследване на споменатите неверни бандити. Те, изпълнявайки вярно и предано свещения си дълг и следвайки оттогава по петите неверните бандити, успяха, слава на всемогъщия бог, да ги обкръжат преди няколко дни в теснините на течащата около Негуш река Арапица и тук след ожесточено и яростно сражение победили ги и ги разгромили. По време на това сражение застаналия начело на бандата неверник арматол Зиси Карадимо, ударен с четири куршума на различни места по тялото си, на място предал на дявола нечестивата си душа, а двамата му синове Васил и Димитър с други шестима бандити били заловени и живи пренесени в Бер пред свещения съд, за да бъдат осъдени и наказани според разпорежданията на пазения от бога шериат.

Вследствие на това поканихме веднага тук премъдрия мюсюлманин, съдията ма Негуш Халил ефенди, воеводите и останалите аяни на околността, пред които свикахме публично днес извънреден мюсюлмански съдебен съвет, пред който бяха доведени окованите заловени злосторници — бандити. Те, разпитани всеки поред, публично и пред почтеното събрание се осмелиха да произнесат чрез нечестивата си уста непочтените изрази: „Ние сме наистина арматоли и провъзгласяваме убежденията си!“

И като се убедихме, че заловените са същите тези въстанали злосторници, които извършиха безброй в тежест на толкова верни мюсюлмани, съдейки ги съгласно свещената сентенция на изпратения от бога наш пророк: „Убийте противопоставилите се неверници“, осъдихме всички на смърт чрез обесване и ги предадохме на взелия участие в свещеното събрание воевода Мухарем ага. Той заповяда и наложената им смъртна присъда беше изпълнена.

След това беше заповядано бейлербея Реджеб ага да отреже главите на неверниците Зиси Карадимо и на двамата му синове Васил и Димитър и да ги изложи ма главния път на града. После беше натоварен да ги изпрати във високия диван в Солун.

Написа се на 28 число от свещения Месец сафар в 1117 г.

[21 юни 1705 г.]