Балканите

Културно-политическо възраждане на балканските народи

Посещения: 92

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

 

Мавро Орбини

 

Из „Славянско царство“ (1601 г.) на М. Орбини — далматински историк, един от родоначалниците на южнославянската историография. Печата се по М. Орбин. Кральевство Словена. Београд, 1968, стр. 3 — 6.

 

Славянско царство

днес неправилно наричано Склавонско.

 

История на дон Мавро Орбини Дубровничанина, малтийски абат, от която се вижда произходът на всички народи, които говорят славянски език и многото различни войни, които са водили в Европа, Азия и Африка; развитието на техните царства, старата вяра и времето на тяхното обръщане в християнството.

Отделно се разглеждат делата на кралете, които в стари времена са владели Далмация, Хърватско, Босна, Рашка и България.

*

Дон Мавро Орбини до читателите

 

343px Mavro Orbini il regno de gli slaviНяма нищо чудно в това, драги читатели, че славата на славянския народ, погрешно наричан склавонски, не е така известна сред писателите, както би могла да бъде по право, и че неговите дела и знаменити подвизи са обвити с гъста тъмнина, покрити с вечната нощ на забравата. Така е, защото този народ не е имал учени и образовани люде, както в изобилие е разполагал с войнствени и изкусни с оръжието, които с писанията си да обезсмъртят славянското име. Другите народи днес са прославени единствено поради това, че са дали учени хора, които са ги прославили в своите писания...

Славянският род... още от самото начало се отдаде на непрекъснато воюване и на извършване на дела, достойни за вечен спомен, но ни най-малко не се грижеше да ги остави на книга. Малко автори споменаваха славяните, а ако ги споменаваха, това беше по-скоро по повод на войните, които водеха с различни народи, отколкото за да възхвалят и най-малко този народ, който с оръжие причини много мъки на другите народи на света...

Сега аз в името на дълга, който имам спрямо своя славянски народ, осъществих своето старание да изложа произхода и развитието на неговото царство, като събрах на едно място това, което е записано тук и там от разни автори, така че да може с по-голяма лекота да се опознае колко знаменит и славен е бил този народ…

Това, което в края на краищата събрах от най-важните данни, които намирах разпръснати из много книги, пожелах сам да обединя за поука на почитаемия славянски народ, когото моля благосклонно да благоволи да приеме този мой труд като знак и свидетелство за величието на неговите предци, като светъл пример за неговите юначества и накрая като свое дело.

 

Реформационното движение в църквата през XVII в.

 

Из антиреформационната литература. Критика срещу Кирил Лукарис, отправена от Александър Хеладиус в края на XVIII в. Печата се по A. Pichler. Geschichte des Protestantismus in der Orientalischen Kirche im 17 Jahrhundert oder Der Patriarch Cyrillus Lukaris une seine Zeit. München, 1862, Beilage.

 

Кирил не можеше да намери по-подходящо средство за издигане на гръцката образованост от това да основе училища при всички катедрали и в главните градове с добри учители за обучение на младите с класиците и на чистия древногръцки език, а не с новогръцката библия. Това патриарсите Калиник и Доситей взеха присърце. Смятам, че Кирил щеше да постъпи най-добре, ако не беше се занимавал с преводи на библията и въвеждане на печатането в Константинопол, а беше открил из цяла Гърция заведения за изучаване на свободните изкуства, а не на варварския развален гръцки народен език със средствата, които изразходи за тези рисковани начинания. Книги гърците можеха да си доставят в изобилие от Франция, Англия, Холандия... Кирил обаче, изпълнен с възхищение спрямо западните учени и виждайки в печатницата единствената причина за ученост, пожела веднага, без да се съобразява с обстановката, да учреди такава. По-добре щеше да направи, ако беше основал в Константинопол една гимназия и се беше въздържал от съчиняването на омразни и всяващи смут книги за гърците и турците. Някои твърдят, че чрез превеждането на Новия завет Кирил е искал да насърчи благочестието на гърците; ние обаче ще докажем тъкмо обратното. Маримус Калиополита и Кирил щяха да сторят по-добре да се вгледат в коментарите към светите книги, отколкото да спечелят недоверието на народа си чрез присъединяването си към еретиците на светата църква. Може би някой ще каже: Ти, нещастен грък, нима ще отречеш, че Кирил беше екскомуникиран от твоя народ и изгонен от патриаршията? Далеч от мисълта да отричам, аз изцяло признавам; но и тези учени могат да признаят, че Кирил беше заразен от заблудата на Калвин, макар Т. Смит, за да превърне цялата Източна църква в калвинистка, се мъчи с ръце и крака да докаже православието на Кирил. Не виждам в резултат на това защо постъпките на гърците се смятат за несправедливи. Бих искал да запитам дали теолозите от Витенберг или от някой друг протестантски университет ще се отнесат по-добре към някой свой член, виновен в подобно вероотстъпничество. Очевидните примери свидетелстват за противното.

 

Интерес към естествените науки
сред управляващите кръгове в Молдова

 

Из пътните бележки на Руджер Бошкович (1711 — 1787) — роден в Дубровник, един от най-известните математици, физици, астрономи и инженери, философи, поети и дипломати на своето време. Печата се по Р. Бошкович. Дневник на едно пътуване. Прев. М. Тодорова, С., 1975, стр. 96 — 97.

 

На следващия ден след обед, както бях предупреден, каретата дойде да ме вземе и бях заведен веднага в снощния кабинет. Бях взел със себе си, както ме бяха помолили, малкото уреди, с които разполагах. Между тях имаше един далекоглед от три крачки по новото изобретение на Долонд... Имах още три малки призми... Освен това донесох и рефлексния октант.

Първо пристигна братът на княза, а после и самият княз. С него бяха господин Де ла Рош и гръцкият благородник, с когото се бяхме запознали в шатрата предишния ден. Разговаряхме съвсем свободно. Двамата братя искаха да узнаят употребата на всичките ми инструменти. Те показаха много вкус и интелигентност, които е възпитал у тях от детинство господин Де ла Рош. Князът беше накарал да му донесат от Италия една камера обскура, която се беше повредила по пътя. Господин Де ла Рош ми я беше показал два дни преди това, за да му обясня една от употребите, която е посочена от майстора на уреда върху един лист. Разговаряхме и за преминаването на Венера, и за изгодите, които то предоставяше за бъдещите наблюдения. Трябваше също да разгледам много въпроси на астрономията, физиката и други клонове на науката. Забелязах, че князът ме разбира много добре без преводач, макар че предпочиташе да ми задава въпросите си на гръцки. Аз останах с тях до нощта. Князът ме освободи, като ми засвидетелства по хиляди начини своето благоразположение. Той добави, че много съжалява, че си тръгвам толкова скоро и че би желал да остана поне 5 — 6 месеца в неговата столица.

 

Доситей Обрадович (1739-1811)

 

Из книжовното наследство на големия сръбски просветител.

Печата се по G. R. Noyes. The Life and Adventures of Dimitriye Obradović. University of California Press. Berkeley-Los Angelos, 1953, p. 99, 100, 134, 135, 282 — 284.

 

Из писмото до Харалампи. 13 април 1783 г.

 

373px Dositej ObradovicКой не знае, че населението на Черна гора, Далмация, Херцеговина, Босна, Сърбия, Хърватско, Словения, Срем, Бачка и Банат (с изключение на румънците), всички говорят един и същ език?

Когато пиша за народа, който живее в тези княжества и провинции, имам пред вид както гръцката, така и латинската църква и не изключвам даже и турците от Босна и Херцеговина, доколкото религия и вяра може да се променят, но народност и език никога. Турчинът в Босна и Херцеговина се нарича турчин според религията си, но що се отнася до народността и езика, такива, каквито са били далечните му предци, такива ще бъдат и последните потомци: босненци и херцеговинци, докато свят светува. Те се наричат турци дотогава, докато турците управляват страната, но когато истинските турци се върнат в собствения си вилает, откъдето са дошли, босненците ще останат босненци и ще бъдат точно такива, каквито са били прадедите им. И така аз ще преведа за целия сръбски народ мислите и съветите на известни и мъдри мъже, надявайки се, че всички ние ще имаме полза от тях.

Книгата ми е предназначена за всички, които разбират нашия език и които с чисто и честно сърце желаят да просветят ума си и подобрят характера си. Не обръщам никакво внимание на това, към каква религия и вяра принадлежи даден човек, нито пък това трябва да има някакво значение в днешната просветена епоха.

*

Из „Живот и приключения на Димитрие Обрадович, наречен като монах Доситей“. X писмо. 20 октомври 1788 г.

(В Германия Д. Обрадович посещава лекции в университета в Хале)...

Аз сравнявах тези места и хора с красивата, но бедна и варварска Албания, със Сърбия, Босна и Херцеговина, които бяха за още по-голямо оплакване, тъй като са ми по-близки и по-скъпи; често въздишах и проливах горещи сълзи, като си казвах:

„Кога и в тези хубави земи ще има такова училище? Кога тамошната младеж ще се опива от тези науки? В тези райони има милиони жители. Окаяните турци чакат да чуят нещо разумно от своите дервиши, а бедните и потиснати християни — от монасите. Но какво могат да им кажат монасите, ако самите те не знаят нищо освен: „Дайте милостиня! Дайте всичко, което имате и умирайте от глад; ненавиждайте и отричайте всеки на този свят, който не разделя вашата вяра и закон!“

Като гледах какви книги биваха планирани, писани и издавани ежедневно в тези немски страни, аз бях обхванат от дълбоко чувство на съжаление, когато си помислих как сред моите хора се вика: „Донесете ни книги от Русия!" А какви книги? Не съществува даже каталог, който поне да ни даде информация за заглавията на книгите, които се превеждат в Русия от други езици и се издават на черковнославянски и на руски.

329px Dositej prikljuenija1Непрекъснато разсъждавайки върху тези проблеми, аз си спомних за желанието, което се беше появило в мен още докато бях в Далмация, и проекта, който бях решил да осъществя, а именно да задоволя сериозната и неотложна нужда на нашия народ от книги, написани и издадени на народен, говорим език. Аз добре си представях каква бурна опозиция предизвикват срещу себе си хората, които първи си позволяват да прокарат такива идеи. Но някой ден някой трябва да намери път. И така в името на бога, нека започне доброто дело! Не се извършва насилие спрямо никого. Нека само някой каже какво намира за добро и полезно и нека разумните мъже обсъдят въпроса сега и по-късно. Зная, че глупавите и невежите ще викат срещу мен и ще ме оскърбяват, а неразумните фанатици ще ме ругаят и заплашват. Но, от друга страна, аз също така зная, че разумните хора, които обичат бога и правдата, тези, които желаят общото добро и общото благо, и хората с добри души и честни сърца, било духовници или граждани, ще започнат да се събуждат и да говорят и обсъждат тези въпроси с по-голямо прозрение; а това вече е началото на реформата — това е, което е необходимо сега. „Но какво ще излезе от това?“ — може да попита някой. На хората, предназначени за духовен сан, трябва без повече отлагане да се дават такива книги, които ще ги направят по-учени, след като ги прочетат, така че да бъдат в състояние да учат себе си и своята нация, извеждайки народа си по пътя на правдата и просветата. Това са нещата, които в името на бога ще произлязат от това.

И така, след като реших да публикувам нещо, през пролетта аз се отправих в Лайпциг със своите младежи, тъй като в този град имаше славянска типография, която даже печаташе някои книги за Русия, а също и университет като този в Хале. Тук аз също се записах в университета; посещавах лекциите по физика на проф. Бори и започнах да издавам книга за собствения си живот, с която преследвах две цели: първо, да покажа ненужността на манастирите за обществото и, второ, да покажа голямата нужда от солидно образование като най-ефективен метод за освобождаването на хората от суеверието и за насочването им към истинско почитане на бога, към разумна набожност, към просветени добродетели, чрез които един разумен човек ще стъпи на истинския път на земното и вечно благоденствие.

*

Аз се научих да разсъждавам и да преценявам религията и вярата си по един по-добър и по-рационален начин. Книгите на учените мъже ми дадоха средството да различавам суеверието от православието и чистото учение на Писанието от всякакви човешки обичаи и прибавки... Аз повече не се мамя от весели цветове, от позлата и външен блясък: мога да различа истинската и вътрешна почит и набожност от външните обичаи, ритуал и церемонии...

Питате ме защо съм въстанал срещу постите и големия брой празници... Аз съм прекарал двадесет и пет години между различни народи от нашата вяра в Гърция, Албания, Босна, Херцеговина, Молдова и други райони. Фактически цялото население съзнава, че са християни от Източната църква само по време на постите и празниците. А как постят? О, братя мои, бог вижда и чува всички неща: трябва да кажем истината! Постят само изключително бедните, тези, които живеят върху неплодородната земя и които през няколко месеца в годината биха се чувствали като на царска трапеза, стига само да имаха пшеничен или царевичен хляб. Тези бедняци постят по-голямата част от живота си, но поради грозната нужда...

Нека хвърлим кратък поглед върху просветените европейски нации. Понастоящем всяка от тези нации се стреми да усъвършенства своето наречие. Това е много полезно, защото, когато учените хора запишат мислите си на общия език на цялата нация, тогава просвещението на интелекта и светлината на познанието не се ограничават само с хората, които разбират стария литературен език, но се разпространяват и достигат даже до селяните и обучават и най-плахите селяни и овчари, стига само да знаят да четат. А колко просто е да се научи едно дете да може да чете на собствения си език... Съзнавам, че някой ще ми отговори, че ако започнем да пишем на общонародното наречие, старият език ще бъде изоставен и постепенно ще изчезне. На това аз отговарям: „Каква е ползата от език, който не се разбира правилно от един човек на десет хиляди от народа и който е чужд за майка ми и за сестра ми?“... „Нека тогава да го изучават!“ може да възразите вие. Това лесно се казва. Колко хора обаче разполагат с времето и средствата, за да изучават стария литературен език? Много малко! Всеки обаче знае всеобщото наречие и тези, които знаят да четат, могат чрез него да просветят умовете си, да подобрят сърцата си и да украсят държанието си. Един език придобива стойност чрез доброто, което причинява. А кой език може да стори нещо по-добро от общия език на цялата нация? Французите и италианците не се уплашиха от това, че латинският може да загине, ако започнат да пишат на собствените си езици, и той наистина не е загинал. Нито пък нашият стар език ще загине, защото учените хора на нацията винаги ще го знаят...

 

Йован Раич (1726-1801)

 

Из труда му „История разных славенских народов наипаче же болгар, хорватов и сербов из тмы забвения изятая и во свет исторический произведанная“.

Печата се по J. Pajић. „История...“.Част I. Виена, 1794 — 1795 (без пагинация).

 

Предисловие към любителя на историята

 

318px Jovan RajicСъчинителят на тази история... възнамери да засвидетелства крайното си усърдие и любов към своето отечество, което предпочете пред себе си и слабото си здраве, не само със слово и добро желание, но и на дело... И когато разсъждаваше в какво най-много може да услужи на своето отечество, усети вътре в себе си склонността да потърси у достоверни автори свидетелства за древностите и приключенията на своя род от самото начало до днешните времена и по възможностите си и силата на дарованието си да ги опише накратко на майчиния си език. Той се постара в своето намерение като трудолюбива пчела и облетя широките поля на византийските, латинските, далматинските и унгарските историографи и като събра сок от разноцветните исторически цветя, които служат за обща полза на отечеството му, събра го и го вля в предлаганата тук книга като в улей, сиреч пчелин. Повод за неговата ревност и съжаление беше да се види в споменатата история, че всички народи без леност са описали със слава делата си и приключенията на своята държава, а само сръбският народ е останал в забрава и последно презрение. Увеличи се ревността му от това, че чуждите писатели, които понякога искаха да напишат нещо мимоходом за сърбите, главно на местата, където ги споменават с владетелите им в някои приключения, преимуществено войни, не може да се каже с колко отвращение и клевети са го написали. Защото всичко онова, което у сърбите и другите славянски народи е било похвално, те са развалили и изкривили, храбростта им са представили за варварство, добродетелите за злосторничество, а славата и храбрите им постъпки са покрити с мълчание...

Неимоверно нарасна намерението и трудът увеличи желанието да се опише миналото не само на сърбите, но и на съседните им и единокръвни народи — главно българи и хървати. Защото и тези народи могат да се похвалят с не по-малка слава и минало. Освен това върху сръбската история се хвърля много светлина от описанието на тези народи, тъй като между тях са се водили много войни, сключвали са се мирни договори и бракове, оказвали са си помощ и други подобни. А при това те също, както и сърбите, са останали в тъмнина и забрава поради злословието на тези писатели...

 

Ригас Велестинлис (1757 — 1798).
Бойна песен. 1796 г.

 

Печата се по Н. Тодоров. Филики етерия и българите. С., 1965, стр. 108 — 111.

 

Юнаци, до кога ли, кат лъвове сами
по урви да живеем, била и планини?
Пред погледа ни клони! ... Тъмнеем в пещери! ...
Светът да ни прогони? Не! — Робски черни дни.
Загиват ни децата, родители и род,
приятели и братя — Родината в хомот!
Да бъдем час свободни е по-добре за нас.
а не живот преминал в затвор под чужда власт!
Каква изгода имаш от робския живот?
На огън си, пекат те, живееш като скот.
Везир ли? Драгоман ли? И господар да си,
тиранинът все мисли да те унищожи.
Усилен труд полагаш, нарежда ти цял ден,
кръвта ти да изпие — към туй е устремен.

Петракис, Суцос, Гикас, Мурузис, Сканави
и Маврогенис знатни — добре ги ти помни!
Войводи и попове, лаици и аги,
от подъл меч умряха — най-видни първенци.
Безброй загиват турци и гърци без повод,
богатства губят, всичко и своя живот.
С усърдие елате, със воля без предел,
на героично време достойно дайте дел!
Пред кръста клетва дайте с една-едничка цел!
Властта на патриоти, на честни да дадем,
законите да спазват — това е дълг свещен!
В Родината ни свята един да стане вожд,
анархията мрак е и робство — тъмна нощ,
живот жесток е, зверски, опасна като ад!
И нека към небето със вдигнати ръце
таз клетва да положим пред бога от сърце.

„Създателю могъщи, пред тебе се кълна,
да не приемам нивга съвети от врага,
изменник да не стана, доносник и слуга,
на вражите примамки — да не се уловя.
В живота цел да имам, където и да съм,
врага да обезсилвам и сривам с меч и гръм!
Достоен син да стана, на Родината страж,
и неделим да бъда от вождовата власт.
Таз клетва наруша ли — светкавици и гръм
да ме горят небесни, да стана пушек, сън!“

На изток и на запад, на север и на юг,
едно сърце да има — за Родината тук.
Със вярата си всеки свободно да живей,
напред към бойна слава! Врагът да леденей!
О, българи, албанци, арменци, гърци с чест
и всички бели, черни — едно станете днес!
С оръжие в ръце да гоним всеки враг,
навред да се прочуе геройството ни пак.
Тиранството, което прокуди надалеч,
военното изкуство владеят ли и меч?
По чуждите страни не трябва да стоят,
обратно да се върнат, тирани да громят!
С отворени обятия вас Румели зове,
богатства тя предлага на свойте синове!
Сановник ли си нейде при чуждите крале,
на племето си стожер да си — е по-добре.
Герой е, който падне за Родината в бран,
и чужд е, който бъде със чужденци голям.
Които ни последват, не са ни врагове,
езичници да бъдат — и с тях ще сме добре.
Но някои, ако дръзнат да бъдат срещу нас,
дори и да са наши, не ще ги пощадим.

Сульоти и Маняти - вий славни храбреци,
нима ще спите още по мрачни пещери?
О, тигри черногорци и на Олимп орли,
соколи на Аграфа — станете с дух едни.
О, македонци храбри, втурнете се на бой,
тиранска кръв смучете, безспир и без покой.
Край Дунава и Сава, о, братя във Христа,
оръжие вземете на бой за свобода!
От гняв за справедливост кръвта ви да кипи
и клетва положете вратът да се громи,
левенти черноморци, мъжествени борци,
на варварин убиец нима ще се мълчи?
Какво стоите още, стоманени лази?
Със нас в боаза влезте, врагът да се срази.
Звезди от островите, делфини по води,
излейте мълнии страшни, врагът да си върви.
От Крит и Идра птици, по морските води,
настана ден, я чуйте — Родината мълви!
И вий, чеда достойни, що сте в армадата,
дългът ви повелява да я подпалите.
Малтийци, с нас станете едно тело, гранит,
със устрем се хвърлете врагът да бъде бит!
За вас милее Гърция, с тревога ви зове,
със майчин глас ви вика, достойни синове.
Защо стоиш захласнат, Пазвантоглу, така?
Скочи, върви в Балкана, там загнезди крака;
от бухали и гарван не се плаши, а чуй:
едно стани с раята, победа ако щеш!
Силистра и Браила, Килия, Измаил,
Бендер и Хотин канят, стани им вожд най-мил.
Ще са съгласни всички, войници изпрати,
от тях не може никой тиранин да търпи.
Грузинецо, не чакай, не спи, не се бави,
цял Брусалията си, приличаш му, върви.
Ти, где в Халеп мъдруваш на свобода, излез, ела,
войските насочи си към бойните поля,
на Истанбул фермани недей изпълнява.
Ваш дълг е неотменен, един от вас бей-вожд,
в Египет крал да стане, какво стоите още?
Пари недейте дава на Истанбул харач!
Та вълка да издъхне — тоз наш и ваш гризач!
Душа, сърце и мисъл — едно станете вий,
тиранинът от корен да се изкорени.
Турция да запалим, та цяла да гори,
от Босна и Арабия пожарът да пълзи!
Високо дръжте кръста, вдигнете знамена
със гръм мълниеносен да сринеме врага.
Недейте мисли нивга, че той е силен в бой,
от страх трепере, тръпне, като заека е той!
От триста кърджалии можа да разбере,
че и с топове даже не може да ги спре!

Защо така стоите? Нима сте мъртъвци!
Спомнете си предците — какви са те били?
Как в огъня летяха — за свободата с жар
и ний така да бъдем — един към друг другар!
О, братя, всички с оръжие в ръце,
робията да смъкнем и мъки от сърце!
Под иго християни и турци да не спят,
да смажем хищниците, които ни гнетят.
Навред да блесне кръста по суша и море
и правото ни дело врагът да разбере!
Да се спаси народът от тежко иго, глад,
свободни да живеем, ο братя, в този свят!

 

Идеологията на Ригас

 

Из Декларация на правата и конституцията. 1797 г.

Печата се по Н. Тодоров. Филики етерия и българите. С., 1965, стр. 111 — 120. Пълният текст на конституцията вж. у Г. Зоидис. Ригас Велестинлис. С., 1973, стр. 85 — 100.

 

Ново политическо управление

на жителите на Румелия, Мала Азия, средиземноморските острови и Влахо-Молдавия…

 

RigasЧлен I. Целта, с която открай време се събраха хората от горите за първи път, за да живеят всички заедно, изграждайки държави и градове, е да се подпомагат взаимно и да живеят щастливи, а не да се ядат един други или за да им пие един кръвта.

Тогава назначиха цар, за да бди над техните интереси, за да са сигурни в ползването на естествените права, които никой на земята няма право да им отнеме.

Член 2. Тези естествени права са: първо, всички да сме равни, а не единият да е по-долу от другия; второ, да сме свободни, а не единият да е роб на другия; трето, да сме сигурни за живота си и никой да не може да ни го отнеме несправедливо и по хрумване; четвърто, имотите, които притежаваме, никой да не може да ни ги докосне, а да бъдат лично наши и на нашите наследници.

Член 3. Всички хора, християни и турци, по естествено право са равни. Когато някой извърши нарушение на закона, каквото и положение да има, законът е същият за престъплението и е неизменен; сиреч богатият не се наказва по-малко, а бедният повече за същото престъпление, но еднакво...

Член 5. Всички съграждани могат да заемат достойна и обществена длъжност. Свободните народи не признават никакво достойнство за предпочитание при техните избори освен благоразумието и способността, сиреч всеки, когато е достоен и способен за някоя обществена работа, може да я заема. И, напротив, който не е достоен, а прост, не трябва да му се даде, защото, след като не знае да я върши, спъва и вреди на обществото с невежеството и негодността си...

Член 7. Правото да изказваме мнението си както чрез печата, така и по друг начин; правото да се събираме мирно; свободата за всякакъв вид религия — християнство, ислямство, юдаизъм и др., не е ограничена от настоящото управление.

Когато се ограничат тези права, явно е, че това произхожда от тирания или че е още преживелица от премахнатия деспотизъм, който пропъдихме.

Член 8. Сигурността е онази защита, която се дава от цялата нация на всеки човек за запазването на неговата личност, на неговото право и на неговите имоти; сиреч когато някой навреди само на един човек или вземе несправедливо нещо от него, целият народ трябва да се надигне срещу онзи тиранин и да го прогони.

Член 9. Законът е длъжен да брани общата свобода на целия народ и онази на всеки човек, жител на тази държава, от потисничеството и господството на управниците; когато те управляват добре, да ги защитава, ако ли зле, да ги отстранява...

Член 16. Правото да владее всеки един своите имоти е онова, което принадлежи на всеки гражданин; сиреч да им се радва, да ги използва според желанието си, да получава доходите си, плода на своя занаят, на своя труд и на трудолюбието си, без да може някога някой да му вземе дори и стотинка.

Член 17. На гражданите не се запретява никакъв вид работа, занаят, земеделски труд, търговия или каквото и да било начинание, полезно за обществото. Трудолюбието на всички граждани може да се разпростре върху всички занаята и учения.

Член 18. Всеки човек може да работи на един друг като слуга, предлагайки своето време в полза на онзи; не може обаче да продаде себе си, нито друг да го продаде, тъй като неговата личност не е само негова собственост, но и на родината. Законът не признава никакво заробване, нито робство и на самите роби; запазва се само едно обещание да се грижи слугата за работата си и да бъде благодарен към онзи, който му плаща заплата, на когото не е позволено нито да го ругае, нито да го бие; отрече ли обаче уговореното, плаща му до този миг и го отстранява.

Член 19. Никой не бива да бъде лишаван и от най-малка част от своите имущества мимо волята му; ако обаче го изисква някоя обществена необходимост, сиреч иска родината неговата градина, за да направи пазар или друга някаква постройка, тогава да се оцени градината, да се заплати на стопанина и по този начин да се направи пазарът или постройката...

Член 21. Обществените помощи и възнаграждения са един свещен дълг на отечеството. Обществото дължи помощ на нещастните граждани, както да им предостави работа, така и да дава средства за живот на онези, които не могат вече да работят: сиреч един земеделец, който няма волове и стои безработен, родината има задължението да му даде и да го чака, докато ги плати; някой се осакатил във война за родината, тя трябва да го възнагради и да го храни до края на живота му.

Член 22. Всички без изключение са длъжни да са грамотни. Родината трябва да построи училища във всички села за момчета и момичета. От просветата се ражда прогресът, с който блестят свободните народи. Да се тълкуват старите исторически автори, в големите градове да се преподава френски и италиански език, а гръцкият да бъде задължителен...

Член 28. Един народ има правото да променя и преобразява своето законодателство; хората от едно поколение не могат да подчинят на своите закони хората, които ще се родят след тях...

Член 34. Когато един само жител на тази държава бъде онеправдан, онеправдава се цялата държава. А когато пък се онеправдае държавата или се воюва срещу нея, онеправдава се и се воюва срещу всеки гражданин. Затова не може никой никога да каже, че ако в известна област се воюва, това не ме засяга, тъй като аз съм спокоен в своя край. Но аз съм нападнат, когато даден край страда като член на цялото, където съм аз. Българинът трябва да се надигне, когато страда гъркът, и този също за онзи; и двамата за албанеца и влаха.

Член 35. Когато властта насилва, нарушава, пренебрегва правата на народа и не се вслушва в неговите оплаквания, да вдигне тогава народът или всяка част от народа въстание, да грабне оръжието и да накаже своите тирани, това е най-свещеното от всички негови права и най-необходимото от всички негови задължения.

 

Принципи на законодателния акт и дух на управлението

 

Ред и методи — как трябва да бъдат използвани от гражданите за републиката

Член I. Гръцката република е единна, въпреки че обхваща в недрата си различни народи и религии; не гледа с враждебно око на различията в култовете, тя е неделима, въпреки че реки и морета разделят нейните области, които всички образуват единно крепко неделимо тяло.

За деленето на народа

Член 2. Гръцкият народ, сиреч жителите на тази държава, без разлика в религията и езика, се разпределя на първични събрания по общините, за да упражнява суверенната си власт, сиреч събира се във всяка провинция, за да даде своето мнение по някой въпрос.

За гражданското състояние

Член 4. Всеки човек, роден и живеещ в тази страна, който е на 21 години, е гражданин. Всеки чужденец, който е точно на 21 години и живее в тази държава точно от преди една година със своето занятие, е гражданин.

За народния суверенитет

Член 7. Суверенният народ се състои от всички граждани на тази държава без разлика на религията и езика, гърци, българи, албанци, власи, арменци, турци и от всеки друг вид.

Член 8. Сам народът избира своите пратеници за парламента на народа.

Член 9. Той дава правото на своите избраници от средите си да изберат обществените законодатели, углавните съдии и останалите длъжностни лица.

Член 10. Сам народът обсъжда дали са добри определените закони за неговото благоденствие и ако са добри, спазва ги, ако ли не и има основание да възрази, представя  пред властта това, което го засяга.

За народното представителство

Член 21. Народното множество представлява целият народ, което е основа на народното представителство, а не само на богатите и първенците.

За гаранцията и сигурността на тези права

Член 122. Законодателната власт осигурява на всички гърци, турци, арменци, евреи и на целия народ (които живеят като граждани на тази република) равенство, свобода, сигурност на имотите на всеки един, обществените задължения, които ще възникнат за свободата, свободата на всички религии, едно общо възпитание, обществени помощи там, където се полагат, неограничената свобода на печата, правото на всеки да дава прошение и да се оплаква, правото да се събират на публични събрания и накрая ползването на всички права на човека.

Член 123. Гръцката република уважава кротостта, храбростта, старостта, синовната привързаност, нещастието; тя предоставя защитата на законодателното управление на бдителната стража на всички добродетелни и свободолюбиви хора, които, за да не се подчинят на игото на тиранията, поеха живота на боеца и въоръжени положиха клетва за вечна борба срещу тираните.

 

Адамандиос Кораис (1748 — 1833)

 

Из писмо на Кораис до приятел. 1788 г.

Печата се но S. G. Chaconas. Adamantios Korais: A Study In Greek Nationalism. New York, 1942, p. 28.

 

Adamantios KoraisОт 24 май се намирам в прочутия град Париж, този дом на изкуствата и науката, днешната Атина. Представи си град, много по-голям от Цариград, с около 800 000 жители, с всякакви академии, обществени библиотеки, където науката и изкуството се развиват до съвършенство, където учени мъже може да се срещнат навсякъде из града, по булеварди, пазарни площади, кафенета и т. н. В последните места можеш да намериш политически и литературни вестници на немски, английски, френски и на всички други езици... Такъв, приятелю мой, е Париж. Всеки би се възхитил от тези неща, но за един грък, който знае, че преди две хиляди години в Атина предците му са достигнали същата (ако не и по-висока) степен на знание, възхищението се примесва с меланхолия. И ако свръх това си даде сметка, че всичко това вече не съществува в Гърция, а е заместено с хиляди злини; че там, където някога господстваха мъдрите закони на Солон (чието име, приятелю, често съм чувал да се споменава с почитание от учените хора тук), сега цари невежество, злоба, насилие, разврат, нахалство и безсрамие; че вместо някой Милтиад или Темистокъл, от които Европа все още се възхищава, ние сме управлявани от разбойници и глупаци, както и от едно невежествено духовенство, което е по-страшно дори от чуждите тирани — турците. Когато, казвам аз, нещастният грък се сблъска с тези неща и си спомня миналото, тогава, приятелю, меланхолията се превръща в негодувание и отчаяние.

 

Призив към гръцкия народ от неизвестен автор. 1806 г.

 

Печата се по Ανωνύμου του Έλληνος, Ελληνική Νομαρχία ήτοι Λόγος περί Ελευθερίας, Ἰταλίᾳ, 1806. (Γ. Βαλέτας, ΙΙI εκδ), Αθήνα, 1957, σ. 150 — 154 173 — 174, 219 — 221. Прев. Η. Данова.

 

Две са причините, ο мои скъпи гърци, които до днес ни държат във веригите на робството: те са невежото духовенство и отсъствието на добри съграждани... Но колко ли ще смути следният разказ за първата причина някои архиепископи или свещеници с друг сан, ако случайно прочетат настоящото ми слово. Струва ми се, че те трудно ще могат да гледат как то разобличава техните фалшиви добродетели. О, колко бързо ще хвърлят те в огъня моята книжка, онези, които се боят от светлината на истината! Затова впрочем считам за необходимо да ги предизвестя, че патриотичният ми дълг ми заповядва да говоря истината и не се страхувам нито от невежите, нито от високопоставените и добродетелните хора... Нека не ме мислят за безбожник, ако чуят, че презирам днешното калугерство, неговия състав и поведение, а като ревностни привърженици на идеята за поправянето и славата на нашата обща родина Гърция да мислят дали е лесно нашият народ да поеме отново своята свобода, докато запазва домашния и враг, невежеството, суеверието и злоупотребата с религията.

О, покварен, мръсен, нечист, отвратителен Цариградски синод, на какво приличаш ти, бих искал да зная от тебе, като те питам, по какво, казвам, приличаш на светите и божи апостоли на словото и мъдростта на Исуса Христа? Сигурно по бедността и некористолюбието, които те проповядваха? Но ти си пълен с пари, които ежедневно крадеш от измъчените християни. Може би по въздържанието и обуздаването на страстите? Ала на кое голямо пиршество не се намират част от твоите членове и кой от тях не обожава две или три болярки с крайно безсрамие и почти открито... Ти впрочем, ο Синоде, въпреки че носиш титлите на светостта и знаковете на добродетелта, не, не, никак не приличаш на онези субекти, за които се мъчиш да се представиш. Ти си една мандра на вълци, които не слушат своя пастир, и изпояждаш невинните и кротки овце на православната църква.

Ето, ο гърци, драги братя, днешното жалко и страшно състояние на гръцкото духовенство и първата причина, която забавя освобождението на Гърция. Тези невежи, щом като чуят думата свобода, считат я за един страшен грях...

Ето, братя, времето на опасението! Нека не ви огорчава малко кръв за вашата свобода и вашето щастие. Кой не отрязва пръста, за да излекува ръката си? Грабнете мечовете на справедливостта и да се втурнем срещу малодушните отоманци, за да счупим нашите вериги. Нека благодарим на бога, че не сме се родили един век по-рано, а се родихме във време най- подходящо, за да освободим своята родина. Какво по-голямо задоволство може да има за един човек от това! Не забравяйте впрочем, ο драги, идването на свободата. Нека се надигнем веднъж и делото само да достигне своя край.

Османската държава, отново ви го казвам, трябва да падне решително така и така. Горко на народа ни впрочем, ако чужди царе станат негови господари. Тогава гърците ще престанат да бъдат вече гърци, а малко по малко ще покварят своите нрави и пак ще останем роби и роби може би за много векове. От любов към собствената чест мислете това внимателно, за да не би да ви измамят обещанията на комисарите и пратениците на чужди царе. Те са така поробени, че за да намалят своя срам, се стараят да се увеличат на брой. Те не се покланят на нищо друго освен на своя цар и на златото. Недейте мисли, ο братя мои, че някой от тях ще иска да жертва злато и войници, за да изгони османеца и да ни остави след това свободни! О, по-добре е едно земетресение или един потоп да ни унищожи, всички гърци, отколкото да се подчиняваме повече на чужд скиптър.

Защо, ο мои драги гърци, да чакаме да ни подари друг онова, което ние имаме? Хиляди пъти повече кръв ще се пролее, ако в Гърция влезе чужд меч, отколкото ако се освободим ние сами. Нека не ви плаши затова нашата неопитност, а вижте сърбите, вижте също и нашите моряци как, макар и неграмотни, пътуват с по-голяма лекота по всички морета, а правят и сами най-красивите и бързи кораби.

 

Борба на румънците в Трансилвания за политически права

 

Мемоар до австрийския император, съставен от Инокентий Мику (Клайн). 1791 г.

Печата се по В. Prodan. Suppllex Libellus Valachorum or the Political Struggle of the Romanians in Transilvania during the 18 — th Century. Bucharest, 1971, p. 464 — 465.

 

Изправяйки се най-смирено пред трона на Ваше Величество, изпълнена с дължимото уважение и смирение, румънската нация горещо моли:

1. Омразните и обидни названия като „толерирани, допускани, несчитани измежду съсловията“ и други подобни, които като дамга са били несправедливо и незаконно слагани върху челото на румънската нация, да бъдат отстранени, отменени и публично премахнати като несправедливи и срамни; по този начин благодарение на милостта на Ваше Свещено Величество румънската нация, възродена, отново ще се радва на всички граждански права.

2. Молещата нация трябва да бъде възстановена сред гражданските нации на същото място, което е заемала, според гореспоменатото свидетелство...

3. Духовенството на тази нация, вярно на Източната църква, независимо от това, дали е на едно мнение със Западната, благородничеството и народът в градовете и селата да бъдат третирани справедливо, така както духовенството, благородничеството и народът на нациите, които съставляват системата на съюза, и да могат да се ползват от същите блага.

4. При изборите на чиновници и депутати от областите, околиите и градските общини... на тези постове да бъдат назначавани пропорционалното количество лица от тази нация.

5. Областите, околиите и градските общини, в които румънците надвишават количествено останалите нации, да носят също и румънски имена, докато останалите, в които другите нации са болшинство, да бъдат назовавани по тях или да имат смесено название — унгаро-румънско, саксонско-румънско...; да бъде наредено всички жители на княжеството независимо от националността и религията им да се ползват и радват в съответствие със съсловието и положението им на еднакви свободи и блага и да носят еднакви задължения...

 

Румънското просветителство.
Самуил Мику-Клайн. (1745 — 1806)

 

Из „Кратки познания за историята на румънците“ (1805 — 1806) на Самуил Мику-Клайн (1745 — 1806), първият представител на ардялската (трансилванската) школа.

Печата се по Антология из историята на румънската прогресивна мисъл. С., 1965, стр. 73 — 75.

 

Положението на румънците от цялата страна

 

Samuil MicuВъв Влашко и Молдова до определен момент румънските владетели здраво бяха свързани с унгарските владетели. По-късно, не можейки повече да се съпротивяват на турците, те им се покориха. По-добре щеше да бъде Влашко и Молдова да не бяха се разделяли на две княжества, а да бяха останали под един общ владетел; тогава силата им би била по-голяма и нито турците, нито другите народи биха могли да ги покорят. А то не стига, че се разделиха, ами започнаха взаимно да си пакостят: ту власите нападаха молдавците, ту пък молдавците нападаха власите — та дори стигаха дотам, че търсеха помощта на турците едни срещу други, докато в края на краищата и едните, и другите не бяха покорени напълно от турците. Но и под турския ярем в стремежа си за власт князете се клеветяха един други и всеки искаше той да се възкачи на престола, като за целта се надпреварваха да обещават на турците по-големи данъци и дарове. Те не се замисляха и не полагаха грижи да изправят на крака поробената си държава, не правеха нищо за благото на народа, а гледаха само как повече да го ограбват; те не се държаха като бащи и закрилници на своя народ, а като негови мъчители и опустошители на страната. Не мина много време и турците започнаха да отдават страната на гърците на откуп по за две-три години. Взел страната на откуп и станал неин княз, гъркът не мислеше за благото на страната, а как да се издължи на турците и особено как да забогатее по-бързо, знаейки, че след две или три години трябва да си отиде. Някои гръцки князе понаправиха нещичко за образованието, разбира се, на гръцки език — следователно в полза на гърците и във вреда на румънците; защото в резултат на това работите стигнаха дотам, че румънските боляри започнаха да се срамуват вече да се наричат румънци, като наричаха румънци само простите хора от народа.

И църковната власт тръгна по пътя на светската, обхваната и тя от стремежа да трупа кесии с пари, да стриже и дои своето необразовано и невежо „стадо“. По-добре щеше да е с част от архимандритските богатства да се откриваха училища за изучаване на философските и теологическите науки, и то на румънски език, като тези, които отдават силите си за това дело, да получават заплата и едва след като са допринесли много за общото благо, да бъдат направени архимандрити, епископи и митрополити; такива хора и след това биха оползотворили своите доходи за общото благо.

А сега тези средства, с които би могло да се осигури щастие на страната и на народа, ги изяждат невежи и глупци, които нищо не знаят, нищо не могат и нищо не искат да направят за доброто на народа; не само това, ами ако разберат за някого, че е способен да направи нещо за общото благо, те го обсипват с ненавист и се стремят да му навредят, страхувайки се да не се отворят очите на народа и тогава той да прогони търтеите от кошера. Още по-лошото е, че князете-гърци довеждат за архимандрити гърци от Гърция, които преследват само една цел: да направят румънците слепи, та да не виждат как богатствата на страната биват изнасяни в Турция...

 

За всичко онова, което се доказва чрез езика

 

Чрез езика се доказва, че румънците, които днес населяват Дакия, произхождат от древните римляни — като всички знаят латински език; румънците от Дакия запазиха латинския език, макар и твърде развален от много варварски племена; а това прави съвсем вероятно предположението, че румънците са истински синове и внуци на древните римляни, която господстваха над целия свят.

И няма нищо чудно в това, че румънците тъй много си развалиха езика и приеха много думи от варварските племена, под чиято власт изпаднаха, като се има пред вид, че същото това се случи и с римляните в Рим, и с гърците, които, след като бяха покорени от варварите, така си развалиха и смесиха езика, че се получи трети език, в резултат на което потомците на римляните в Италия не разбират латинския език, а гърците пък не разбират езика на древните гърци.

Съвсем не може да се счита, че румънците са усвоили латинския език благодарение на връзките си с римляните. Защото румънците, които сега населяват Дакия, в продължение на стотици години не са имали никакво смешение и никакви връзки с римляните от Италия, тъй като са отдалечени едни от други и между тях живеят множество различни други народи, които говорят различни езици. По-правилно е да се каже, че румънците са взели някои думи от българите, от славяните и от маджарите, защото тези народи, макар и чужди, живееха в съседство с румънците и примесени с тях и имаха взаимни връзки — нещо, което учените хора много добре го знаят, а някои даже и писмено са го отбелязали.

 

Началото на румънския народ

 

Това е, което исках съвсем накратко да кажа, за да дам малко сведения за румънския народ и по този начин да породя у него желанието да се позамисли за себе си и да разбере от какви предци и от какъв народ произхожда — народ, който е бил мощен и доблестен и който е властвал над всички народи, и да види до какво падение е стигнал — слуга и роб, прост и невеж, беден и нещастен (о, колко ме боли, като помисля за това!). И като размисли върху това, да отвори очите и ума си и макар и мъничко, като през някой процеп, да надникне върху сегашното си положение и като си спомни за своите най-далечни предци, да не позори повече величието на ония, които бяха образовани и храбри люде и които се стремяха към възход, като не търпяха унижение и никога не бяха роби.

Виждайки всичко това като в огледало, да започне да търси начини да стане пак достоен и велик, да се залови за знанието, та чрез знанието да добие мъдрост и чрез мъдростта да завоюва щастие, да се стреми към постигането на общото благо и щастието на народа, а не всеки да се стреми към личното си благо, тласкан от своите егоистични страсти.

 

Вук Караджич (1787 — 1864) за образованието в Сърбия

 

Из труда на „Географско-статистическо описание на „Сърбия" Печата се по Вук Караџић. Географическо-статистическо описанjе Cрбиje. Даница, 1827. Сабрани дела, кн. VIII. Београд, 1969, стр. 175 — 176.

 

 .1846В Сърбия, както и в Босна и Херцеговина, няма едно училище даже на сто села, нито пък училищата имат определено и постоянно място; онези, които ще стават попове и калугери, се учат на книга по манастирите при калугерите и при поповете по селата. Всеки манастир има по няколко ученици. По-младите пасат лете козите, овцете, яретата, агнетата, свинете; садят и плевят лук; орат, събират сено, сливи и т. н., а по-възрастните ходят с калугерите да събират пожертвования. Зимно време по няколко пъти носят дърва, после големите чистят и поят калугерските коне, а малките почистват стаите. После някой калугер или дякон им покаже как се чете или всеки учи при своя духовник. През лятото много от тях забравят какво са научили зимно време; и така някои учат по 4 — 5 години, а още не знаят да четат. Още няма сръбски буквари, а руските и сръбските, които се печатат във Венеция и Буда, трудно се доставят. Ето защо те започват да се учат от ръкопис, т. е. учителят напише на ученика една дума и после му я пише по букви, урок след урок. Като научи така от ръкопис азбуката (повечето наизуст, по думите), взема се часословът; като се изучи той и препрочете няколко пъти, обръщат се към псалтира; а когато и той се изучи и препрочете няколко пъти, се учи цялата библия. Пеене се учи в църквите по-добре; от смятане се учат само цифрите, и то мимоходом, практически; писане изобщо не се учи, освен ако някой не е особено надарен, та да се научи между другото. От другите науки, като граматика, география, история и богословие, изобщо нямат понятие.

Ако в някоя нахия има или се отвори училище, хората от околните села довеждат учител, плащат му месечно по 20 пари, най-много грош, да ги учи. В училището децата седят по цял ден от светло до мрак, само си отиват в къщи да ядат... В училището учат по малко да пишат, колкото знае учителят, останалите науки са както в манастирите...

Освен поповете и калугерите едва ли би се намерил на 1000 души един човек, който да може малко да чете (тези, които умеят да пишат, са малко, както споменах, и сред поповете и калугерите). Хората считат, че книгите служат само на поповете и калугерите. Така не само кнезовете и кметовете, но и народните търговци по селата и много граждани смятат с грахови и царевични зърна...

 

Илирийското движение

 

Из произведенията на родоначалника на движението Людевит Гай. Печата се по И. И. Лещиловская. Иллиризм. Москва, 1968, стр. 112 — 113, 130.

 

Из „Вместо обявление“ — 2. VII. 1836 г.

 

Ние не крием от никого нашата цел, тъй като доброто дело от никого не се бои. Да се пробуди любовта на илирите към рода и илирийското отечество, разединено от несъгласията на братята, да се създаде литературно единство, да се унищожи всичко, което противоречи на истинската красота на илирийското наречие, да се върне на всички илири силният и богатирски език, с една дума, отново да се повдигне славата на рода и отечеството в любов, вярност и сила така, както е била в древността — ето нашата цел, която не се одобрява само от ада.. . Любовта към рода и езика, образоваността на рода и езика, съгласието и славата на илирийските братя — ето, ето нашата цел.

*
Из неиздадена записка

 

На мене единствено ми се струва странно, че някои славонци така упорито защитават своето име като собствено име на своя народ и по никакъв начин не искат и не позволяват да ги считат за хървати. Такива хора в действителност не разбират нито своя език, нито помнят историята на своята родина или, по-точно казано, представляват чужденци както сред народа си, така и в родината си... Хървати — това е истинското собствено име за славното племе, което в настоящо време държи районите на стара Далмация и цяла Илирия.

*

Из „Обявление“ - 6. VI. 1839 г.

 

В цяла Илирия ние виждаме, любим и почитаме само едно единно славянско братство, което природата е предопределила за едно общество като едно голямо племе… Ние, южните славяни, все пак сме единни не само по кръв и по език, тъй като в този смисъл представляваме единно тяло и с чехите, поляците и руснаците, но сме единни именно в най-тесния смисъл на думата, по наречие, песни, обичаи, местни спомени, с една дума, по особената илирийска народност, съществуваща няколко хиляди години и по естествено призвание стремяща се към една обща цел.

 

Из „Малкият катехизис на Илиризма“. 1842 г.

 

Брошура на Драгутин Раковец, един от най-близките съратници на Л. Гай.

Печата се по П. Кулаковский. Иллиризм. Варшава, 1894, стр. 174 — 176.

 

Защо се наричаме илири, а не само хървати? Защото искаме да имаме не само литература, а знаем, че трите хърватски окръга заедно с Военната граница не могат да имат отделна литература. Литературата трябва да обхване и останалите наши братя по кръв и по език, а именно: славонци, далматинци, сърби, краинци, с една дума, всички югозападни славяни. Тя не може да се нарича хърватска, тъй като всеки един от тези народи има право да иска този общ език и литература да се наричат с неговото име. Необходимо е следователно да се приеме едно общо наименование, което няма да обиди никого, което никога не е умирало в нашето отечество, от което се ползват много югозападни славянски писатели, от древни времена и до днес, име, което е добре известно на всички клонове на нашите югозападни славянски народи, което винаги ни е било давано от англичани, французи, италианци и т. н., когато говорят за всички югозападни славяни като за едно цяло, име, което до днес никой не ни е отнемал, още от времето преди Рождество Христово. Това име е илирийското.

Какво искаме? —

1. Да имаме свой народен език.
2. Своя народна литература.
3. Просвещение на народа на родния му език.
4. Съхраняване на муниципалните права, които охраняват политическото съществуване на народа.
5. Да останем братя с унгарците под унгарска корона.

Ние искаме да спасим своя народ и конституционните му свободи от крайна опасност и гибел. Ние не правим нищо тайно. Нека бог и цял свят ни съдят! И ако делото ни не е свято и е несправедливо, нека погине!

 

Реч на Иван Кукулевич

 

Иван Кукулевнч е един от най-изтъкнатите и радикални водачи на илирийското движение. Това е първата реч на говорим език, произнесена пред заседанието на сейма на триединното кралство в Загреб. 12. V. 1843 г.

Печата се по St. Mirkovič. Biografija lv. Kukuljeviča-Sakcinskago. Zagreb 1861, s. 17 — 19.

 

338px Ivan Kukuljevic Sakcinski 1889 MukarovskyАз съм c ясното съзнание, че болшинството от събралите се тук не знаят, както трябва, нашия език и че хората от двата пола в страната, които свободно говорят, пишат и четат на майчиния си език, могат да се изброят на пръсти. Причината, разбира се, е, че ние никога не го използваме в обществения живот и в сделките си, а се отнасяме с него така, както господар с наетия слуга. Все още на голяма част от нас предстои да узнае каква радост и удоволствие е да си в състояние да говориш свободно майчиния си език... В тези варварски времена, когато латинският се смяташе за единствено изискан и учен език в целия свят, ние го въведохме в обществения си живот и в сделките си. Постепенно немският влезе в обществения и семейния ни живот и промени начина на мислене на нашите бащи. По крайбрежието същият резултат е постигнат от италианците. Ефектът от всичко това е, че сме станали чужденци за самите себе си и за братята си от съседните страни. Много от нашите хора даже не знаят към коя нация принадлежат и кои са народите, с които имаме общ произход, кръв и език. Ежедневно сме свидетели на разложението на нашата страна, която все повече придобива облика на имение на непълнолетни под опекунство. Всеки опекун взема нещо за себе си, прибира го в джоба си, а за бедните деца нищо не остава... Ние сме малко латинци, малко немци, малко славяни, а откровено казано, нищо не сме... Нека погледнем съседите си, които живеят с нас под австрийския жезъл — всеки един от тях — немец, унгарец, италианец, е поставил езика си на първо място, само ние, кротките и покорни славяни, които сме 17 милиона в империята, само ние, страхливите хървати и славонци, които не сме примесени с никой друг народ в своето отечество, се боим от езика си като от някое чудовище... Мъртвият латински език, живите немски и италиански са нашите опекуни; живите ни заплашват, мъртвият ни е хванал за гушата, души ни и ни поднася безпомощни на живите! Ние все пак сме още достатъчно силни да се противопоставяме на мъртвия език, скоро обаче няма да бъдем в състояние да преодолеем живите, освен ако не застанем твърдо на краката си и не въведем родния си език в страната, като го направим господстващ... Нима езикът на нашите велики предци е обречен от небесното провидение или от някоя клетва да остане завинаги в нищета сред простолюдието, да гази в калта и никога да не се издигне до висотата, издигната преди много векове от други езици, не толкова красиви и приятни като нашия, не толкова богати и развити, не така силни и могъщи? Аз се обръщам към всички честни хървати и славяни какво казват сърцата им за това?

Ние сме потомци на онези предци, които в други времена толкова са обичали езика си, че още през IX в. изповедите и на двете вероизповедания са го въвели в църквата и са го поставили редом с най-старите езици — гръцки и латински, а в отечеството си са го възвисили над тях. За тях това е било много трудно, но с твърдостта си те са победили всички препятствия и днес болшинството от народа си служи с този език в църквата! Ние сме синове на майката Слава, която е населила с децата си целия свят, а днес, дълбоко унизена, лежи в мрак и лъжа само защото е угнетен езикът на нейните потомци. Да покажем, че сме достойни да бъдем синове на такава майка и че искаме да разрушим онова, което угнетява езика ни и нас!

 

Борбата за национална просвета в Албания

 

Циркулярно писмо до всички богати и образовани източноправославни албанци, изпратено от Наум Векилхарджи (1797 — 1866).

Печата се по Petraq Реро, Stojan Maslev. Fletë nga historia е marrëdhënieve migësore Bullgare-Shqiptare gjatë shekullit të XIX—të. Buletini universiteti shtetëtor te Tiranës. Seria Shkencat Shoqërora, 2, 1961, fq. 200 — 203. Πрев. Η. Данова.

 

NaumVeqilharxhiПатриоти!

Препоръчвам на вниманието на родолюбивите ни съотечественици издадения наскоро от гръцките вестници филологически труд, който е достоен за най-голямо внимание най-вече защото засяга самите нас, албанците.

Поради последвалите едно след друго в продължение на 2000 години нашествия на чужди народи в нашата родина ние стигнахме до такава развала, че нашата морална и политическа същност загуби напълно своя облик и ако я сравним с древната, то не ще има между тях никакво естествено сходство. Много чести нашествия, всеобщи смутове, политически промени, въвеждане на нови религиозни догми — ето причините за нашия сегашен морален упадък. А най-вече изоставането на култивирането на националния ни език ни доведе до най-позорно състояние, защото по този начин се увековечи невежеството на народа, ускори се варваризирането и неусетно веригите на нашето робство станаха много здрави. Колкото от нас имаха щастието да се образоват през различно време, тъй като бяха безполезни за народа ни поради незнанието на националния ни език, бяха принуждавани да заминат в изгнание в чужди страни, далеч от родители, роднини и приятели, за да търсят късмет. Като се сблъскваха и присъединяваха към другите народи, като сътрудничеха и допринасяха за щастието на онези чрез своите достойнства, бяха доволни да се наричат гърци, елини, власи... вместо благодетели, отци, учители на родината и на нашия народ.

Стремейки се към напредъка на някои най-млади народи на света и при сегашното наше положение, не само не трябва да се отчайваме, но трябва да се въодушевим от дързост и смелост. Нека хвърлим доброто семе и самата свещена природа на нещата ще спомогне за неговото покълване, изкласяване и нарастване, а неговите хубави и пресладки плодове несъмнено ще трябва да вкуси идното поколение, благославяйки онези добри орачи и сеячи. Това е необходимо задължение на всеки човек на земята към бъдното поколение, както и за него самия са работили всички изминали столетия. Ако онези преди нас не бяха се погрижили за нашето щастливо възстановяване, то трябваше и до днес да живеем като зверове. Всичките блага на настоящото ни положение получихме от земеделието, строителството, цялата индустрия, политиката, религията, механиката, всичките видове изящни изкуства и науки. Всички те в началото бяха най-несъвършени, но след това постепенно се подобриха и бяха завещани на нашето поколение като вече съществуващи. И тъй всеки един трябва да действа по техен пример.

Но без изнамирането на писмото и книгопечатането всички тези неща щяха да бъдат още в люлчино състояние. Чрез писмото хората станаха безсмъртни, чрез писмото разговаряме с всички жители на земята, съобщаваме своите разсъждения, създаваме необходимите връзки, без каквито животът би бил в действителност непоносим. Но всеки народ прави това чрез своите собствени букви и език като най-естествено, като пази честта и славата на собственост над откритията, подобренията и приносите си за човешко общество. Народите, които останаха в невежество, приличат просто на робите, работещи всеки ден за благоденствието на цивилизованите или на по-силните. Тези народи ще излязат от своето срамно жалко състояние, когато започнат да култивират своя национален език. Това не се придобива обаче по друг начин освен чрез собствено национално писмо, нещо, което беше започнато преди мен, но поради смесването с другоплеменници и интригата на завистниците остана изцяло незавършено.

Време е впрочем да запушим ушите на всички онези, които под предлог на приятелство и на други безчетни маски, с които се прикриват, ни съветват за неща, противни на тези, уж за наше добро. Тяхната главна цел е да ни държат в тъпота до безкрайност, за да ни имат под ръка, както и досега. Време е да хвърлим всички остарели предразсъдъци, време е да се съвземем и да разсъдим по-зряло и по-мъжествено, да променим реда, като се ръководим занапред от примера на напредналите народи на земята. И така и ние един ден с божия воля, надявам се, да се наредим сред цивилизованите народи. Стремейки се към това главно, нека крачим неотклонно със смелост, търпение и упоритост.