Балканите

„Начертанието“ на Илия Гарашанин. 1844 г.

Посещения: 49

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Драгослав Страњаковић. Jугословенски национални и државни програм Кнежевине Cpбиje из 1844 год. Гласник историског друштва у Новом Саду, 1931, стр. 1 — 29. Прев. В. Трайков.

 

305px Ilija Garaanin croppedСърбия трябва да влезе в редиците на останалите европейски държави, като създаде, един план за своето бъдеще или, така да се каже, състави за себе си една домашна политика, по началата на която ще трябва да се управлява и постоянно да насочва своите действия в съгласие с нея.

Движенията и вълненията между славяните вече са започнали и наистина вече няма да престанат. Сърбия трябва да опознае много добре това движение и ролята и задачите, които ще има в него.

Ако Сърбия добре пресметне какво представлява сега, в какво положение се намира и какви народи я окръжават, тя може да се увери, че е малка, че в това положение не може да остане и че наистина само в съюз с останалите окръжаващи я народи може да постигне своето бъдеще, своите задачи.

От това опознаване произтича и насоката и основата на сръбската политика да не се ограничава в сегашните граници, а да се старае да привлече всички сърби, които я окръжават.

Ако Сърбия не следва здраво тази политика или което е още по-лошо, ако я отхвърли и не разработи добре обмислен план, то тя като малка лодка ще се носи насам-натам от чуждите бури, докато не се раздроби върху някой по-голям камък.

 

Политиката на Сърбия

 

Турското царство трябва да се разпадне и това разпадане може да стане само по два начина:

1. Или това царство ще бъде разделено или

2. То ще бъде наново съзидано от своите християнски жители.

 

Бележки за разделяне на царството

 

В този случай няма да говорим обширно, а само ще отбележим, че при подобен случай Русия и Австрия ще играят главните роли, тъй като са съседни и граничещи сили...

Австрия и Русия знаят твърде добре, че турската държава няма дълго бъдеще. Двете страни поради това гледат да разширят границите си колкото се може по-скоро. И двете работят всякак да предотвратят и попречат на създаването на друга християнска държава на мястото на турската, тъй като тогава за Русия би изчезнала всяка надежда и изглед Цариград да бъде завзет и задържан, което е най-приятният план от Петър Велики насам; а за Австрия ще се породи грозна опасност да изгуби своите южни славяни.

Австрия по-нататък ще бъде непрекъснато и при всички обстоятелства неприятел на сръбската държава: споразумението с Австрия представлява за Сърбия политически невъзможен акт, тъй като това би значело тя сама да се погуби.

Само Австрия и Русия могат да действат за пропадането и разделянето на турската държава. Те действат в тази насока. Русия вече много години се старае и се подготвя. Сега вече и Австрия не може да постъпва другояче, освен да помага и да гледа да вземе и нещо за себе си, както е постъпвала и при подялбата на Полша. Естествено е всички останали страни под ръководството на Франция и Англия да се противят на това разделяне. Те ще гледат да се измени турската държава в една нова независима християнска държава като най-добро средство против това разделяне, тъй като по този начин празното място след пропадането на Турция ще се запълни и ще може да се задържи равновесието в Европа.

Сръбската държава, която вече щастливо е започнала съществуването си, но която трябва да се разпространява и засилва, трябва да има за своя основа сръбското кралство от XIII и XIV в. и богатата и славна сръбска история. От историята се знае, че сръбските крале са били започнали да отнемат териториите на гръцкото царство и скоро щели да му сложат край, като на мястото на пропадналата източноримска държава биха изградили сръбскославянска държава. Цар Душан Силни вече е бил приел герба на гръцката държава. Идването на турците е прекъснало тази промяна и е попречило на този преход за дълго време, но сега, когато турската сила е вече сломена, така да се каже, трябва да се започне да се действа в същия дух, да се търсят правата наново и прекъснатият процес да продължи...

Между всички славяни в Турско сърбите първи, със собствени средства и сили са се борили за свободата си; следователно те имат право първи да продължат тази задача. Сега вече на много места, а и в някои кабинети се предвижда това: че на Сърбия предстои голяма бъдещност и това е нещо, което цялата европейска общественост очаква от нея. Ако обаче ние и занапред мислим за княжеството само такова, каквото е сега, без да смятаме, че в него се крие зародишът на бъдещото сръбско царство, светът веднага би престанал да се занимава повече със Сърбия, така както е с Молдова и Влашко, в които няма самостоятелен живот и които се смятат за свързани към Русия.

Новата сръбска държава на юг би дала на Европа всички гаранции, че ще бъде способна и крепка държава, която ще може да се удържи между Австрия и Русия. Географското положение на земите, повърхността, богатствата на произведенията ѝ, военният дух на жителите, възвишеното и пламенно чувство за народност, еднаквият произход, един език — всичко това показва сигурно и голямо бъдеще.

 

За средствата, с които би се постигнала сръбската цел

 

Когато се знае определено какво се иска и как може сигурно и крепко да се изисква, веднага и средствата за постигането на тази цел ще могат лесно и скоро да се намерят от едно способно правителство, тъй като сръбският народ е много добър и с него може всичко да се постигне.

 

Увод

 

За да може да се определи какво трябва да се направи и как да се постъпи, правителството трябва да знае в какво положение се намира народът из разните области, окръжаващи Сърбия. Това е главното условие за определяне на средствата. За тази цел трябва преди всичко да се изпратят верни на правителството хора като изпитатели на положението на тези народи и земи, и след завръщането си те би трябвало точно да известят писмено за положението. Специално трябва да сме известени за Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Албания. По същото време необходимо е точно да се познава положението и в Славония, Хърватско и Далмация, а, разбира се, тук спада и народът в Срем, Банат и Бачка.

На тези агенти е необходимо да се дават наставления как и по какъв начин ще пропътуват тези области. Между другото трябва да им се определи на кои места и кои лица трябва нарочно да опознаят и да видят. Освен специалните трябва да им се даде и една обща, главна инструкция, в която следва да влязат следните точки, които тези изпитатели трябва да изпълнят:

1. Да проучат политическото положение на земите и специално партиите, които се намират там; да проучат начините, по които може да се опознае по-добре народът, да се разберат чувствата на сърцето му, неговите тайни желания и най-вече какви са осъзнатите вече и ясно изразени народни нужди.

2. Нарочно внимание трябва да се отдели за военното положение на народа и земята: военния дух, въоръжението на народа, броя и разположението на войските, къде се намират военните складове, оръжието и откъде го получават и внасят в областите и т. н.

3. Да се подготви описание и характеристика и списък на най-важните и имащи най-голямо влияние хора, като не изпускат и тези, които биха били противници на Сърбия.

4. Какво се мисли за Сърбия и къде, какво очаква народът от Сърбия и какво биха желали хората от нея и от какви нейни прояви се боят.

 

Най-напред да означим нашите отношения спрямо България

 

Измежду всички славянски земи България е най-близо до Цариград; по-голямата част от тази страна е лесно достъпна; тук се намират и най-важните военни позиции на турците и по-голямата част от тяхната войска...

Ако Сърбия иска да излезе от сегашното си положение на подчинение, тя трябва да се стреми малко по малко да унищожава политическата мощ на Турция, като се усилва тя. Това обаче е точката, където се сблъскват сръбската и руската политика, понеже и Русия действа за отслабване политическата мощ на турската държава. От това съвпадение не следва, че целите и намеренията на двете държави са еднакви и че тяхната политика е в хармония и съгласие.

Накратко: Сърбия трябва да настоява да се отделя от турската държава само камък по камък и да се прибавя този добър материал към основите на старата сръбска държава, за да може да се издигне наново голяма нова сръбска държава. Още отсега, докато Сърбия се намира под турската власт, това съзиждане трябва да се подготви, защото за подобни задачи в последния момент не може да се действа с успех.

Тук се говори за характера на руската и сръбската политика нашироко; за това, което може да се направи в България, където най-напред и най-вече ще се срещнат руското и сръбското влияние.

Ние тук много сме говорили и доказвали поради кое сръбската политика не може да се съгласи с руската. Ние обаче в същото време казваме, че Сърбия къде-къде по-лесно би могла да изпълни своите цели, ако е в съгласие с Русия, но това само при условие, че Русия изцяло и точно приеме условията на Сърбия... Един съюз между Сърбия и Русия би бил най-естествен, но дали това би се постигнало, зависи от самата Русия и Сърбия трябва да го приеме с отворени обятия, щом се увери, че Русия искрено го приеме, ако отстъпи от досегашната си система...

Още няколко думи за България, за да преминем нататък. Ако сме опознали добре разположението на народния дух в България и ако уважаваме малко родолюбивите чувства, които тя притежава, трябва веднага да кажем, че тук освобождението от турския ярем е още далеч. И пак Русия отправя главните си стремежи нататък, тъй като тази страна се намира направо пред вратите на Цариград и на нейния път към този град; но и по отношение на Сърбия тази страна има същото значение и положение, което има и за Русия. Ако Русия само още няколко години действа в България по начина, по който е действала досега, и ако за това време Сърбия остави Русия да действа сама там, без нищо да прави, наистина влиянието на Русия толкова ще се засили, че няма повече да има нужда от сръбски опити за влияние в България. Нека това да бъде предупреждение за Сърбия, напомняне да не забрави, че оттам може да се очаква политическо приятелство само ако ние сме показали нашата любов от по-рано. Сърбия трябва да направи нещо за България, защото любовта и помощта трябва да бъдат взаимни.

След като сме означили накратко положението на днешна България и голямото ѝ значение за Сърбия и след като споменахме нещо за голямото руско влияние, което съществува там, преминаваме към очертаването на няколко средства, чрез които може да се засили сръбското влияние в България:

1. Българите нямат просветни и учебни заведения; затова би трябвало Сърбия да отвори своите училища и за българите и особено да даде няколко стипендии на българчета, които желаят да следват в Сърбия.

2. Духовният клир в България е най-вече гръцки, а не народен, български; затова би било твърде желателно и полезно няколко млади българи да се приемат да завършат богословие в Сърбия, след което да се върнат между своите като свещеници.

3. Би трябвало в Сърбия да се печатат български молитвени и други църковни книги и български трудове; с това важно средство Русия вече отдавна си служи и Сърбия трябва да се стреми да изпревари и в това отношение Русия.

4. Необходимо е по България да пътуват сигурни и способни хора, които биха обърнали вниманието на българския народ към Сърбия и биха пробудили приятелски чувства в него към Сърбия и сръбския народ, а заедно с това да създават и надежда, че Сърбия наистина ще се притече на помощ на българите за тяхното избавление и ще се старае за постигането на тяхното щастие.